1.4. Познай себе си

[Ани]

1.4. Познай себе си

       „ Няма по-голямо изкуство от това да разбираш себе си, да влизаш в дълбочината на своето естество, да разбираш своя произход: причините на твоето съществуване, както и предназначението ти като човек, дошъл на земята.“

Учителя.

       Разгледахме накратко произхода на човека, значението на духа и душата за съвършенството на тялото и неговото здраве, също така ролята на ума, сърцето, волята, мисълта и вярата за поддържане на здравето. Но остава един въпрос, който най-много би ни интересувал и който би трябвало всеки един от нас да си задава. Къде сме ние самите в този ред от мисли и констатации? Дали духът и душата ни хармонизират на нашето собствено тяло, дали умът и сърцето, както волята, мисълта и вярата поддържат и възвръщат здравето ни?

       Това са въпроси, които засягат всеки един от нас и които поставят другия въпрос — познаваме ли в дълбочина проявите и същината на нашето естество, за да можем да си отговорим на горните въпроси. Малцина за съжаление са тези, които са се занимавали с този проблем. Всеки живее подсъзнателно в очакване нещата в живота да се уреждат от само себе си. А още по-малко се занимаваме с естеството на собственото си съществуване, за да можем да регулираме здравето си. Естествено е, че ако нищо не знаем за себе си, ще бъдем като кораб, люшкан от вълните на ежедневния живот и оставени по този начин на шансовете да изживяваме корабокрушение след корабокрушение. Но нека се занимаем с този въпрос — познай себе си.

       „Попитали Сократ: „Кое е най-лесното нещо?“ „Да поучаваш другите“ — отговорил мъдрецът. „А кое е най трудното?“ „Да познаеш себе си.“ [270] Дънов допълва: „Някои мислят, че е проста работа да се занимава човек със своите мисли и желания. Не само, че не е проста работа, но е една от най-важните. Ако със себе си не се занимава човек и ако себе си не изучава, с чуждите ли работи ще се занимава?“ [60]

       „Който е минал през нечистотиите и съблазните на живота и е запазил чистотата си, той може да се нарече ученик.“ [52]

       Ето критериите за ученичеството и чистотата на човека: Да познаваш себе си и да запазиш чистотата през целия си живот! Висока взискателност от страна на Дънов, но явно, че не може другояче. Не може да се занимаваме с нечистотиите на другите, а самите ние да сме повече омърсени. Не можем да даваме съвети, когато не познаваме самите себе си и не можем сами да си помогнем.

       „Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния си индивидуален и нецелесъобразен живот и залъгван от непонятните за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати ръце към небесния простор. Времето си остава вечен свидетел на една и съща трагедия: човечеството се стреми към нещо ново, но винаги по стар път.“ [203]

       Дънов казва: „Една дълбока склонност у човека е да взема инстинктивно онова направление, което съвпада с животинското течение на природата, чиято стихия влече всичко без разлика в една и съща посока.“ [36]

       Но в какво се крие основната слабост в живота? Отговорът е: „Трябва да знаете, че чувствата всякога заробват човека. За да се освободи той от робството си, трябва съзнателно да работи върху себе си.“ [17]

       „Човек трябва да се пази от отрицателни качества, защо-то те изсушават източниците на живота. Те спъват еволюцията, не му дават възможност да реализира своите желания.“ [20] „Не е лесно да се справи човек със своя двойствен живот. Всеки живее освен външен още и вътрешен, затворен живот, окръжен от своите мисли, чувства, постъпки, с никого несподелени.“ [21] „Преди всичко, човек трябва да се запита живее ли всъщност, или не. Да живее човек, във висок смисъл на думата, това значи винаги да има будно съзнание. Следователно само онзи човек живее, на когото съзнанието никога не се прекъсва.“ [22]

       Да не се прекъсва съзнанието на човека, да е винаги будно това съзнание, значи цялото му ежедневие да минава и да се извършва под контрола на светла мисъл, чист разум и силна воля. Нека се опитаме да проследим съзнателно нашия ден, нашето ежеминутно проявление в средата, в която живеем и се движим. Ще видим, че съзнанието, мисълта и разсъдъкът ни не след дълго, без да усетим, се прекъсват и по-нататък проявите ни са вече несъзнателни, по силата на навика или подражанието. Така е например с най-обикновените ни физиологични функции: дишане, хранене, ходене, възприемане на околната среда, действия в професията и т.н. А неудачите идват именно от това, че сме изпуснали съзнателния контрол, т.е. участието на разума и мисълта, а още повече липсата на воля да се откажем и да отблъснем наши лоши навици.

       Нима човек мисли и контролира ритъма и качеството на съня си, състава на храната си, мисли и следи ли чистотата на въздуха, който вкарва в дробовете си, следи ли движението си (дали е спокойно и правилно), как реагира на ситуациите, които го спохождат и т.н. Под натиска на необуздани чувства и вкоренени навици ние сме склонни да вършим неща, които никак не са подходящи за нашето здраве и настроение.

       „Задачата на всеки човек е да разбира своите мисли и чувства, да знае какво отношение съществува между тях, за да може разумно да се ползува от енергията, която те съдържат. Една лоша и една добра мисъл могат да уравновесят енергиите си. Следователно, ако една лоша мисъл влезе в ума, не се борете с нея, за да я изхвърлите навън, а веднага поставете срещу нея една добра мисъл.“ [44]

       Лошите мисли и желания у хората са толкова натрапчиви, че малцина са тези, които могат лесно да се освободят от тях. Но независимо от това при лошо настроение и лоши мисли сме склонни бързо да реагираме и действаме. Едва като настъпят лошите последствия от необмислените ни действия, виждаме, че лошо сме мислили и ненужно сме удовлетворявали дадено желание. Натрапчивите лоши мисли и желания създават нервност, безсъние, лош апетит, липса на желание за работа и творчество и др. Тук Дънов препоръчва да не противодействаме, да не се борим, но и да не се поддаваме на тези мисли. Трябва да не бързаме, а да намерим противодействаща добра мисъл и желание. Да опитаме. Трябва да се въздържаме преди всяко действие. Не случайно народът казва: „Три пъти мери, един път режи“. Бързата реакция ни увлича и тогава често бъркаме.

       „Действайте сами, но същевременно употребявайте вашия ум, вашето сърце и воля. Чрез тях ще регулирате темперамента си, стомаха, нервната система, кръвообращението, костната система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не истерик, който се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него.“ [63]

       „За да разберете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, необходимо е познаването на четирите темперамента: умствен, или нервен, който има отношение към мозъка; сангвиничен, който има отношение към белите дробове, към дихателната система; холеричен, имащ отношение към мускулната и костна система и флегматичен — към стомашната система.“ [60]

       „И тъй, физическите болести и моралните страдания в човека, това са все упражнения на холеричния темперамент в живота ни. Изобщо, природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организма. И всички страдания на съвременните хора се дължат все на тия излишъци, все на неразбирането на живота.“ [63]

       Всеки човек носи, малко или много, качествата на отделните темпераменти. Не трябва да търсим непременно чистия темперамент. В проявите си можем да бъдем както холери-ци, така и флегматици. Състоянието ни зависи и от външните фактори, а не само от самите нас. Затова трябва да обмисляме ситуациите, преди да реагираме и да вземем решение.

       „Понеже човек е отражение на макрокосмоса, растенето му се определя от известни величини в природата. В пътя на растенето си човек трябва да се наблюдава, да изучава своите желания, своите импулси, да знае от какво естество са те и от какъв източник произлизат.“ [93]

       Себеизучаването има смисъл, тъй като много от навиците, вижданията, схващанията и представите си получаваме от близки, познати, от училището и т.н. и те не са наши. Ние подражаваме, без да сме вникнали в смисъла и съдържанието им, а заученото е старо, неактуално. Животът и светът се изменят и развиват всеки миг, всеки ден и година и нашите знания и представи също трябва да се променят съобразно условията, които ни се предлагат. Затова трябва да се освободим от старото, което ни ограничава. Трябва да търсим и да приемаме новото. Така няма да изпадаме в противоречие с живота. „Като изучава човек себе си, той дохожда до познаване на вътрешния и външния свят. Той разбира какво може да възприема от различните светове. Например, ако възприема нещата чрез черния си дроб, той се свързва с низшия свят. Ако ги възприема чрез сърцето си, той се свързва с човешкия свят. Най-после, ако ги възприема чрез мозъка си, той се свързва с възвишения свят, със света на мисълта. Мисълта е божественият свят у човека“. "Човек, у когото Божественото живее, може да направи това, което и учените не могат да направят. Той носи в себе си животворното електричество и магнетизъм, с които може да прави чудеса. Достатъчно е този човек да се приближи до леглото на болния, за да може последният да стане от леглото си и да оздравее.“ [104]

       „Не е лошо да боледува човек, но трябва да знае за какво именно боледува. Като се разболее, човек има условия да работи над себе си, да се изправи. Който има силна вяра, той лесно се справя с мъчнотиите, с болестите и страданията. Той знае кои неща са негови и кои наследствени.“ [104] Но малцина са тези, които се замислят защо са се разболели. Те не виждат или не искат да признаят грешките си, не се замислят как са се отнасяли към тялото си. То в повечето случаи се използува за задоволяване на прищевките и капризите на хората. А човек трябва да знае, че каквото става в тялото му, това е и в душата му.

       „Външната страна на човека определя неговата вътрешност. Това показва, че между външния и вътрешен свят има съотношение.“ [121]

       „Не е достатъчно човек само да вярва, той трябва и да изпълнява. Между думите и делата на хората трябва да има единство.“ [119]

       Хората често се гордеят със своята вяра. Но каква вяра е тя? Вяра на хора, които чакат да им се помогне, призовават Всевишния на помощ, без да се заемат сами да оправят недъзите в характера и постъпките си, вяра без дела, за да се тръгне по правилен път.

       „Докато не очисти съзнанието си от всички примеси и заблуждения на миналото, човек не може да бъде щастлив.“ [107] „Мнозина от вас боледуват и се страхуват да не им се случи нещо лошо. Няма защо да се страхувате. Болестите са задачи за разрешаване. Животът е пълен със задачи.“ [82]

       Повечето хора, когато боледуват, намират причина във физическата си същност. Не разбират, че те душевно и духовно не схващат правилно живота и живеят така, че сами навреждат на тялото си. Склонни са да се откажат от тялото, за да могат да постигнат духовно израстване. Но Дънов казва: „Някои съвременни хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа.“ Не, не трябва да унищожавате плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходим за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта.“ [38]

       Ако дадем предимство в живота на плътта, разбира се, че духът ще е пренебрегнат и няма да може да се прояви. И обратното, ако дадем изключителни предимства на духа, ние губим връзката с физическия свят и духът не може да ползува благоприятните условия на живота, за да набере опит. Следователно тук, на земята, духът и плътта взаимно се допълват и подпомагат, стига да им създадем разумни условия, а не да ги използуваме само за удоволствия.

       „Човек представлява един малък свят, микрокосмос. Да познаеш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят — макрокосмоса.“ [19]

       Човек носи в себе си заложени силите и законите на вселената. Той отговаря на плана на макрокосмоса. Но в него е заложен и планът на „архитекта“ — Духа, поради което той носи белезите и на духовния свят. Ето защо понякога е трудно да се разграничи кое е от физическия и кое е от духовния свят. От друга страна, много често нашите настроения и състояния са продиктувани от промените в околната природа. „Настроенията на човека се дължат и на физическите условия, т.е. на промени, които стават в самата природа. Известно е, че човек се намира под влиянието на природните сили. Те определят неговите настроения и състояния на прилив и отлив.“ [19] Ние говорихме вече, че дневният ритъм — ден и нощ, годишните цикли — лято, есен, зима и пролет; циклите на Луната и слънчевата активност, метеорологичните условия (по Де Рудер [79]) или пък, още по-важно, активността на космическите силови течения и тези на земята (по Лаковски [279]), са фактори, които влияят на физиологията, физическото състояние и психическото настроение на човека. Напоследък се съобщава за сериозни проучвания (сп. „Природа и человек“ [271]) на влиянието на геопатогенни зони на земната повърхност. Във ФРГ, Чехия, САЩ и СССР са отбелязани зони, при които земните излъчвания са поляризирани и с дължина на вълната 21 см, равна на молекулярния водород — един от активните компоненти на слънчевото излъчване. По статистически данни в такива зони хората заболяват по-често, а също и умират по-често от злокачествени образувания. В такива зони обучението на децата е затруднено, а по автомагистралите им стават най-често тежки автомобилни катастрофи. Явно, че Земята като планетарно образувание има полиморфна структура и подреденост, които възникват под влияние на космически сили, гравитационни и магнитни полета. [271]

       Още през 1932 г. Лаковски [279] прави анализ на заболеваемостта на населението на гр. Париж и установява, че разпространението на злокачествените тумори у населението е в зависимост от подземните съставки на почвата.

       „Защо боледуват хората? Причината за това е, че човек влиза в известна среда, която не е за него.“ [11] Но средата, в която попадаме, може да е създадена от физическите природни сили, а може да е отражение на състоянието на хората, с които общуваме. Всеки човек има своеобразна жизнена биосфера около себе си. Ако тя е хармонична, ако резонира положително на неговите нормални жизнени процеси, поддържането на физическото здраве не е проблем. Но ако тази сфера е дисхар-монична, ако тя не резонира нормално на физиката му, човек губи както психическо, така и физическо равновесие. Затова Дънов казва: „Аурата на човека е естествена преграда. Никой няма право да влиза без позволение в аурата на когото и да е. Дойде ли някой до вас, той трябва да седи на 50-70 см разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията.“ [20] Но в края на краищата всичко зависи пак от самите нас. Ако познаваме добре себе си и целия си комплекс от физически и духовни възможности, можем да посрещнем всички изненади и условности и да им противодействаме. Затова именно Дънов казва, че на физическия свят човек трябва първо да изучи себе си. Трябва да изучим и микробиосферата около себе си, за да знаем как да реагираме. Ако от едно лошо преживяване не добием сила, то не сме научили доброто.

       Много знания се изискват в живота, за да можем да се изучаваме всеки момент. Но и тук често грешим, защото най-често се интересуваме само от физическата страна на живота, без да разбираме вътрешния си свят. Най-трудни са взаимоотношенията между жената и мъжа, затова Дънов казва: „Жената трябва да гледа на мъжа като на брат, а мъжът на жената — като на сестра, за да могат взаимно да работят и да свършат дадената им работа.“ [110]

       „Ще кажете, че женените не могат да бъдат чисти. Не е така. Колкото нежененият може да бъде чист, толкова и жененият.“ [52]

       Но кои са най-често срещаните наши пороци?

       „Сега ето пороците: 1) Между вас има завист, едно, което препятства. 2) Между вас има бели лъжи. 3) Между вас има леност. 4) После, никога не гледате с добро око на другите.“ [55]

       „Много ученици в школата са се индивидуализирали, всеки мисли само за себе си, за никого не се интересува, очаква само да дойде Царството Божие на земята. Така живеят животните.“ [75]

       „По-трудно учение е служене на ближния, а най-трудно е служенето на себе си. Да служиш на себе си, значи да влезеш в един напълно неуреден свят, дето ти минаваш за господар, който поема всички грижи за уреждането на този свят. Въпреки това човек започва живота си с най-трудното учение — служене на себе си. От хиляди години насам той изучава това учение и още не го е научил.“ [73] „Вие трябва да започнете да обуздавате всички животни в себе си“. „Животните и растенията, които съществуват на земята, представляват човека, разложен на неговите съставни части.“ [10]

       Дънов ни подсказва, че ако сами не можем да анализираме себе си, било то физически или духовно, то трябва да използуваме за пример растителното или животинското царство. Няма отрицателна проява в животните, която да не съществува и у човека. Стимула към растеж сме взаимствали от растенията. Красотата, към която се стремим, намираме у цветята и птиците. „Каквото е облеклото, такъв е и човекът. Изкуството е да знаеш как да се обличаш.“ [158] „Красотата е необходима и във физическия свят, и в духовния, и в Божествения свят. Да бъде човек красиво облечен, това не значи да следва модата. Модното облекло не всякога е красиво. Красива дреха е онази, гънките на която съвпадат с тези на тялото. Обличането, сядането, движенията на човека оказват влияние върху проявите на неговия характер.“ [21]

       Взаимовръзките и хармонията между хората е също така съществен фактор за духовното и физическо здраве.

       „За да се разбират, хората трябва да се допълват в темпераментите си. Например сангвиникът се допълва добре от флегматика. Сангвиничният темперамент е въздухообразен, а флегматичният — воден. Холеричният темперамент съдържа повече въглеводород, а нервният — повече кислород.“ [21]

       Какъв извод може да се направи от досега разгледаните ситуации в живота на човека? Всичко зависи от нашия ум, сърце и воля. Това са всекидневните фактори, с които се изявяваме и чрез които изучаваме средата, в която живеем. „Както човек има тяло, нагодено за физическия свят, така има и чувства — за духовния, и мисли — за Божествения свят. Тялото, умът и сърцето са инструментите, чрез които човек може да се прояви в трите свята. Няма ли ги тези инструменти, той не може да се прояви в нито един свят.“ [45] „Преди да измени характера си, човек трябва да е познал себе си. Засега познаването на себе си е задача на мъдреца. Само мъдрецът познава себе си.“ [145] Макар и недостъпно за всеки, себепознаването трябва да бъде една от първите задачи на човека. В противен случай не може да се осъществи духовен растеж.

       „Помнете следното: никога не казвайте, че онова, което вие мислите, е най-право. Никой човек не може да бъде мярка за другите. Всеки може да е абсолютна мярка за себе си, но не и за другите.“ [139]

       „Всички процеси, които стават в човешкия живот — хранене, дишане, пиене на вода, мислене, чувствуване, представляват непрекъсната верига. Те се подчиняват на един и същ закон и взаимно си съдействат.“ [145] Но трябва да не забравяме, че цялата тази верига е строго специфична за всеки един от нас. Не може да се прави пълно сравнение между процесите на един човек с тези на друг човек. Те са сходни, близки, но не еднозначни. Както външният вид не се покрива с външността на никой друг човек на земята, така и цялата поредица от процеси от тялото и душата са строго специфични за всеки индивид. Затова е нужно да се изучаваме и проучваме себе си както външно, така и вътрешно. Образите на другите или проявите им могат да ни подсказват, но не и напълно да ни уверяват, че сме еднакви с тях.

       „Първото лице на човека е неговото чело — разумното, Божественото начало. Второто лице са неговите очи и неговият нос, чрез които той е свързан с ангелския свят. Третото лице е неговата брада и уста.“ [146] „Любовта, мъдростта и истината, т.е. устата, ушите и очите, са трите стълба в живота на човека. Това, което той яде, е любов. Това, което чува, е мъдрост. Това, което вижда, е истина. Ако с устата си човек не може да намери любовта, устата му не е на място. Ако с ушите си не може да намери истината, и те не са на място.“ [146]

       Ако се замислим, ще видим, че на физическото поле устата приема храната, която е продукт на любовта. Всичко живо в биосферата на земята е продукт на щедростта, на любовта, на саможертвата и благодатта на слънцето. Устата е и орган на духовната ни изява, на нашата лична любов. Чрез устата можем да изразим ласките си, най-благите, най-любвеобилните думи към ближния. Ако не можем да извършим това, устата ни не е на мястото си. Слухът ни долавя изявите на другите, звукове на природата и всичко живо. Слухът ни е даден да долавяме всичко добро и да сме глухи за изреченото зло, да долавяме музиката и Божественото слово — мъдростта. Ако слухът ни не може да стори това, той не е на мястото си. Окото от своя страна маркира с помощта на светлината реалния свят, действителността и истината, изразени на земята. Това, което Бог е сътворил, е за наша поука и знание. Затова самата истина е пред нас и ние можем да й се радваме и да я приемем. Но човек има и едно по-висше сетиво, което всеки притежава, но не всеки долавя и използува. Това е интуицията. Тя може да ни предскаже както настоящето, така и бъдещето, и миналото, доброто и злото. Тя може да ни напътства и ръководи, стига само да й се доверяваме. „Ето защо интуицията разрешава лесно въпросите — понеже при нея вземат участие и мисълта, и чувството. Когато под слънчевия възел, т.е. под лъжичката, изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.“ [135] „Очите говорят, както и устата. Вие още не сте изучили това изкуство да разбирате човека и да разговаряте с него по очите. Чрез очите хората могат да говорят и да слушат. Това се отнася до проявите на любовта. Очите са език на любовта.“ [77] Хората казват: „Любов от пръв поглед“. Окото може мигновено да изрази чувствата на човека. То е огледало, прозорец на човешката душа.

       Характерът на хората може да се изучава и по тяхната кожа. Толкова силно е отразен духовният свят в човешкото тяло. „Кожата на добрия човек има повече клетки, отколкото кожата на престъпника. Нервната система на добрия човек има повече разклонения, повече образувания и е по-фина материя. У лошия човек нервната система е първообразна и с по-малко разклонения. Същото се отнася и до артериалната и венозна система. Същото е и с гънките на неговия мозък. В мозъка на добрия човек има повече клетки, отколкото у лошия. Пръстите на лошия човек са съвсем отъпени, той не е тъй чувствителен, както добрият. В клетките на неговия език, на неговия нос също става известно затъпяване.“ [57]

       „Енергията на дясната половина на мозъка минава в лявата, затова съвременният човек мисли с лявата половина на своя мозък. Тази е причината за асиметрията на човешкото лице. Като се вгледате внимателно, виждате, че двете страни — лявата и дясната, не са еднакво развити. Това различие се забелязва и в очите, и в ушите, и в устата, и в ръцете — в цялото тяло.“ [126] Съвременните енцефалографски изследвания потвърждават тези твърдения на Дънов. Например при положителни емоции лявото полукълбо на главния мозък е по-активно и то във фронтовата му област, при отрицателни емоции по-активни са десните дялове.

       „Тялото е създадено за главата, главата — за дробовете, а дробовете — за стомаха. Главата е Бог, дробовете са ангелите, а стомахът сме ние. Най-после има и друг свят — светът на дебелите черва и тънките черва. Това е чистилището, адът. Червата съставляват ада у човека, дето живеят всички паднали и грешни духове, всички демони.“ [96] Тези аналогии трябва да се преосмислят. Главата у човека ръководи цялото тяло, затова е представителка на Всевишния. Дробовете са ангелският свят, тъй като представят мисълта, в близка връзка с главата. Стомахът сме ние, тъй като изцяло сме в обсега на физическия свят, където чувствата властват над всичко.

       „Едни от най-необходимите морални качества на човека са добродетелите. Без тях не може да се създаде среда, атмосфера за правилно развитие на земята. Затова човек трябва да се стреми да развива и укрепва добродетелите“. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията му с хората, а същевременно му дава разположение за работа.“ [107]

       „Дето любовта отсъства, там никакъв живот не съществува. Докато близките ви желаят да живеете, вие ще живеете. Щом те пожелаят да умрете, вие загубвате живота си. Това е един от вътрешните закони на Битието. Като знаете това, дръжте връзките си с Бога“. [107] Ние казахме, че животът в биосферата на земята е взаимозависим. При хората връзката между роднините и познатите е силно подчертана. Добрите обноски, мисли и пожелания, от страна на най-близките ни хора, са от съществено значение за здравето и благоденствието ни. Духовната връзка не трябва да се подценява.

       „Както правилно възприетата и добре обработена от организма храна прави човека здрав, така и правилно възприетото и обработено добро го прави здрав. Това, което човек не може да възприеме и да асимилира в себе си, е грях, нечистота, зло. Когато организмът асимилира напълно и правилно приетата храна, човек се радва. Когато не може да я асимилира както трябва, той страда и гледа час по-скоро да се освободи от нея. Това е злото у човека. Казано е, че човекът е едновременно фабрика и на доброто, и на злото. Ако той днес не разбира това, някога ще го разбере. За да бъде добър на земята, човек трябва да яде малко. Тази е философията на живота.“ [119] Такава алегорична мисъл трябва да се схване правилно. Философията на живота тук, на земята, се състои в умереност и смирение; малко да възприемаме, но добре да го усвояваме. Лакомията и алчността водят до пресищане и недобро усвояване. Човек трябва да „приема“ толкова, колкото може разумно да оползотвори. Задръстването води до психически и физиологически страдания. Радостта съществува тогава, когато получим наслада от приетото и усвоеното.

       „Ние казваме: човек трябва да употребява такава храна, която доставя необходимите елементи на организма, която продължава живота и го прави приятен, която помага за развитието на неговите добродетели. Когато употребява месна храна, човек приема от животните такива неестествени енергии и елементи за своя организъм, за освобождаването на които се изискват стотици и хиляди години чист живот. Чистотата на живота седи в човешките мисли, чувства и постъпки.“ [108]

       Трябва задълбочено да се самоизучаваме, самоанализираме и опознаваме, а колко трудно всъщност се постига това. Не работим ли постоянно и упорито, неудачите, болестите и страданията са неизбежни. Познавайки себе си, можем лесно и навреме да отбегнем грешните постъпки. А това ще осигури нашето здраве и благоденствие. Самоизучаването трябва да започнем с тялото си — с неговата конструкция, организация, физиология и състояние. Нека се върнем пак към мислите на Сократ: „Кое е най-лесното нещо?“ „Да поучаваш другите.“ „А кое е най-трудното нещо?“ „Да познаеш себе си.“ [270] Това, „най-трудното“, е наша постоянна задача. Без да искаме животът изисква и ни принуждава да познаем себе си. За целта съществуват страданията. Изучим ли себе си, много лесно можем да осъществим идеала в живота — хармонично и добро здраве и духовно съвършенство.