1.5. Наука и знание за здравето

[Ани]

1.5. Наука и знание за здравето

       „Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му послужат като средства за защита против смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие.“

Учителя.

       Болшинството хора знаят доста за причините на заболяванията, от които страда човечеството, знаят лечебни методи и условия, при които могат да запазят доброто си здраве и въпреки това болестите се ширят и се появяват нови. Защо? Защото знанията ни са повърхностни. Хората не са дълбоко убедени в това, което знаят, тъй като са го научили автоматично от устата на другите, без да са получили лично знанието си, научно да се убедят в проблема на знанието. Знание, в което не сме дълбоко убедени, уверени и неколебливи, не ползува никого. Как ще си обясним, че има медицински работници и лекари, които пушат тютюн, пият алкохол като алкохолици или са наркомани? Явно знанието не е проникнало и не е заангажирало съзнанието им. Липсва вяра, липсва воля да се наложи режим, който да опазва здравето. От друга страна, мнозина окултисти не вярват в официалната наука и пренебрегват постиженията и препоръките. И какво става? Нито светските хора са на прав път, тъй като не вярват в собствените си знания, нито окултистите, тъй като се ограничават само с това, което узнават от окултната наука. Науката обаче е една и съща, независимо от кой източник идва.

       „Много окултисти правят същата грешка, като искат да ликвидират науката... Те искат съвършено да отхвърлят официалната наука за себе си и да останат само с окултните знания. Обаче като започнат това да отхвърлят, онова да отхвърлят, виждат, че нищо не им остава.“ [1]

       „Като ученици, вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната.“ [4] Следователно трябва да се учим от всичко и от всеки вид наука, тъй като във всички знания има рационално зрънце и истина. Дънов ползуваше постиженията на официалната наука, вземаше рационалното от нея и го препоръчваше в живота. Затова в съветите и беседите му има всичко. Неговият девиз бе: „Аз искам да ви предам една наука, от която може да се ползувате във всички случаи на живота си.“ [7]

       „И тъй, учете, работете съзнателно, за да внесете в ума си нещо естествено, реално, а не само отвлечени идеи.“ [21] Този призив на Дънов е нееднократен. Той настойчиво искаше да има около себе си знаещи хора, убедени в реалността на живота и истината, изпълнени със знания за стойността на физическия живот на човека. Затова подтикваше към учение и самообразование всеки, който се обръщаше към него за съвет. „Истинският учен познава свойствата на различните видове материя и законите, които я управляват. Той познава и твърдата, и течната, и въздухообразната, и светлината и лесно се справя с тях.“ [184] Но за здравето се изисква знанието за нашето тяло, за условията, при които то ще се запази жизнено и здраво, знание за начина, по който ще подпомагаме силите му, и за начина, чрез който ще го свържем с жизнените сили на природата.

       „Много лекари, много хора знаят физиологията на човека добре, знаят кои храни са полезни, кои са вредни и въпреки това живеят постарому. Те казват, че е вредно да се пуши, но сами пушат. Казват, че пиенето на спиртни напитки е вредно, но сами пият; яденето на месо е вредно, а сами ядат месо. Те имат знания, но когато дойде време да ги прилагат, да градят, не вършат това, което говорят и проповядват.“ [31] Явно, че хората не са убедени, не вярват, че физическият им живот е само едно стъпало към дълговечното им развитие, че сегашният им живот е основа на бъдещия. Здравето е тясно свързано с духовното състояние на човека, с неговия мироглед, с неговия интелект, с неговото съзнание и т.н. В това отношение римският философ Сенека казва: „Животът е достатъчно дълъг, предлага ни широки възможности за изпълнение на най-великите задачи и замисли, но при условие, че целия сме го организирали добре...Тъй е: не е кратък животът, който получаваме, ние самите го съкращаваме, не бедняци сме, а прахосници на живота.“ [270] И още: „Животът на мъдрия обхваща простори, него не го обграждат житейските предели на останалите. Само той е свободен от ограниченията на човешкия род, нему като на бог служат всички епохи.“ [270]

       Във всички времена, от съществуването на човечеството, мъдрият човек се е отличавал с почит и уважение, защото има наука в себе си, защото проповядва и вижда навсякъде истината. Той не е банален във всекидневието си, тъй като живее със същината на живота, а не с илюзиите.

       „Светът е създаден с наука; хората живеят с наука, ходят с наука, спят с наука, ядат с наука. Умният човек живее с наука, а глупавият — без наука.“ [125] И Сенека продължава: „Мъдрият издържа на всичко и всички, тъй както издържа на зимния студ и на капризите на времето, на треската, болестите и други случайности; никого не оценява толкова благосклонно, че да изтълкуват деянията му като умишлени.“ [270] Мъдростта е съпроводена винаги с добродетели, които правят човека благ, тих, скромен, самокритичен, задълбочен в размислите си, почитащ всичко и всички. Но пътят към мъдростта минава през науката, и то наука, чиито извори идват от живата природа.

       Както вече се спомена, мнозина се дистанцират от науката на съвременната цивилизация. Правилно ли е това?

       „Ако не разполага човек със светско знание, не може да се домогне и до духовното, защото знанието, било то духовно или светско, почива върху едни и същи закони.“ [93] „Та казвам: човек трябва да изучава външно частите на своето тяло, за да разбере всички ония сили, които се крият в него. Това развива в човека една самоувереност да разработва в себе си всички свои дарби и способности.“ [83]

       „Учението, което светът дава, то е предговор на Божественото учение. Затова аз препоръчвам на всеки да добие от светското знание, колкото се може повече. Ако светско нямаш, Божественото не можеш и да придобиеш. Ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно.“ [64] Знанието трябва да се асимилира, да се усвои и реализира съобразно условията и мирогледа на човека. Не трябва да се стига до догматизъм, тъй като такова знание не ползува никого. Освен това науката не тъпче на едно място, тя е динамична, вечно развиваща се сфера. Затова трябва да се търси най-близкото до истината и най-вече това, което отговаря на разумните и вечни природни закони. Дънов казва: „Мнозина се държат за науката сляпо, крачка напред не искат да направят самостоятелно, следствие на което към всичко се отнасят критически. Добре е, че поддържат науката, както учението, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката." [74] „Разумният човек всичко изучава. Той разумно използува всички условия на живота: от всичко се учи, на всичко се радва и за всичко благодари. Като изучавате живота, едновременно с това да изучавате себе си, да изучавате всичко, което е вложено във вас. Има неща, които вие сам сте вложили в себе си, но има неща, които други са вложили във вас. Задачата ви се състои в това да разграничавате едните от другите заложби.“ [77] „Турете в ума си идеала да станете мъдреци, за да има нещо, което да ви радва. Правата и светла мисъл е достояние на мъдреците. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го търсите в Любовта.“ [24] „Следователно, за да бъде здрав, за да съзнава, че е гражданин на великата природа, човек трябва да има широки схващания за живота, всеки момент да съзнава, че не живее и не умира за себе си.“ [42]

       „Един ден, когато станете господари на тялото си, ще се домогнете до една велика наука, която ще разкрие разумните закони, които управляват човешкото тяло. Тази наука ще покаже какво представлява човек като физическо и духовно същество.“ [42]

       Липсата на солидни знания и мъдрост прави хората духовно неустойчиви, лишени от правилен мироглед за живота, те стават индивидуалисти и обтягат отношенията си с другите, не хармонизират живота си, живеят ден за ден и неразумно изтощават жизнените си сили за низши удоволствия. От тази гледна точка трябва да кажем, че болестите имат преди всичко психическа предпоставка. Първо човек заболява душевно и след това физически. „Всяка болест се дължи на някаква духовна причина. Неправилните отношения между близките — майка и деца, братя и сестри, мъж и жена, причиняват болести. Те имат различен произход: физически, сърдечен и умствен.“ [24] „Като ученици, вие трябва да изучавате средата и условията, при които живеете. Без това знание не можете да се хармонизирате.“ [44]

       „Умният човек се проявява в повече области, а разумни: т само в известни посоки. Интелектът пък обхваща повече обективните способности на човека. Интелектуалният човек не е много дълбок, но има ясен поглед върху природата. Той схваща нещата ясно. Разумният човек живее в причинния свят. В него причинността на нещата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумният може да изненада противника си, но никога не използува слабия.“ [44] „Мъдрецът познава законите на живота. Той е учен човек. Няма въпрос, който мъдрецът да не познава, не е от тези учени, които да разрешават въпроса на квадратурата на кръга.“ [44] А защо квадратурата на кръга? Защото кръгът няма измерение във физическия свят. Кръгът е проекция на безкрайността и не може да се вмести в мерките на третото измерение.

       „Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека.“ [48]

       „Ползувайте се от науката, за да се справите с мъчнотиите си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трябва да допускате в ума си.“ [45] „Всичко, което не можеш, трябва да го научиш. Това е смисълът на живота. Всичко, което не можеш, показва възможностите, които се крият в тебе.“ [63] Не трябва обаче да се обезсърчаваме, когато не ни достигат знания. Животът е пред нас и имаме възможност да догоним изостаналото. Въпросът е да се стремим към знание. Затова Дънов казва: „Всичко, което не можеш, трябва да го научиш“. Знанието е човешка възможност и може да се усвои от всеки, стига това да желаем. Дънов допълва: „Не критикувайте, проучвайте всичко, а от чуждите грешки се поучавайте.“ [63] „Най-първо вие трябва да разберете физическия живот и ако него не разберете, духовният няма да ви е понятен. Ако не разберете видимото, близкото до вас, далечното няма да разберете никога. Ето защо най-напред трябва да започнете да проучвате близките неща.“ [69] Философски погледнато, какво по-близко до нас има от нашето тяло? Още повече, че то е един микрокосмос и чрез него бихме научили нещо за макрокосмоса — Вселената.

       „Онзи, който изучава биология, анатомия, физиология, като изучава всички процеси на тялото, трябва да проучи първоначално как е станало организирането на материята. Организирането значи съотношението на нещата, а не допиране на нещата. Когато говорим за организиране, разбираме, че само висшият разумен живот може да се организира. Дето има организация, там прониква разумен живот. Не може да има организиране там, дето няма разумност.“ [63] Ето до какви основни изводи могат да ни доведат естествознанието (биологията, анатомията и физиологията). Но да си представим, че сме овладели същността на човешкото естество — тяло, форма, конструкция, духовна същност. Като проникнем до най-големите подробности, какви закономерности и истини бихме разгадали? Дънов ни подсказва: „Тялото е резултат от човешкия дух. Човешкият дух е строител. От устройството на тялото се съди за духа на човека. Добре устроеното тяло говори за правилните усилия на човешкия дух.“ [77]

       Но как да се домогнем до тези съществени познания? Дънов съветва: „Желая ви да започнете сериозно да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Мнозина са започвали, малцина са издържали докрай. Някои работят усърдно, редовно само един месец и после напущат. Други работят два месеца, трети — три месеца, и т.н. Само неколцина са издържали до края на годината. Когато чета беседите, аз изучавам в тях това, което не съм казал. Следователно, колкото повече знае човек, толкова повече учи, понеже придобиването на знания е безкрайно.“ [81] „Ще прочетете всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за по-главните мисли и закони. Важно е да видите какво положение могат да имат тия закони за всеки един от вас. Като вършите тази работа, ще ви посетят и по-напреднали братя. А аз ще присъствам при вас с една лампа.“ [69] „Много научни въпроси, които могат да ви ползуват, са обявени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледнали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Като имате четири очи, всичко ще виждате.“ [81]

       „Ако не си правите резюмета от лекциите и не вадите от тях поне една мисъл за приложение, вие ще приличате на затворени шишета със съдържание, което не се използува.“ [44]

       Нужен ли е коментар за тези мисли на Дънов? Той ясно подсказва, че в беседите си ни е разкрил важни принципи и закони на живота, за човека, за природата, за света, за духовната същност на света и т.н., но не концентрирано. От всеки един от нас зависи дали ще прозрем това научно богатство и как ще го използуваме. Болшинството от учениците, а още повече светските хора, не намират и не прозират богатството, което ни е завещал Дънов. Липсата на знание води до липса на убеденост и вяра, а от това идва и липсата на напредък в духовното израстване. Дънов казва: „Аз даже не си правя илюзии, виждам, че когато проповядвам на хората любов, мнозина страдат, не разбират учението, а само се въодушевяват.“ [38] Да се въодушевяваш и да разбираш и вярваш в нещо, са две толкова различни състояния, че не могат да се сравняват. Въодушевлението е чувствено изживяване на нещо друго и видяно, а знанието и вярата са състояния на дълбока душевна убеденост в нещата, прозрение на истината. Липсата на знание и убеденост е причината малко да се прилага и използува от това, което Дънов ни е оставил. Но животът не е гладка повърхност, трябва да се изкачваме, понякога да слизаме, за което се искат знание и опитност. Животът е двулик, както материален, така и духовен, поради което трябва да го познаваме основно.

       „Веднъж дошъл на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на материалното и духовното, следствие на което ще се грижите еднакво и за двете свои естества.“ [20]

       „Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче приложите ли я, противоречията ви сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: „Животът има смисъл, струва си да се живее.“ [142]

       „Всяка окултна наука, която принадлежи към великата наука на живота, има за цел да просвети човешкия ум и да облагороди човешкото сърце. Тя цели да внесе светлина в ума и топлина в сърцето като необходими условия за правилно развитие на човека.“ [83]

       Дънов ясно е казал, че за да разберем себе си, се налага да започнем с изучаването на нещата от най-слабата, най-елементарната страна. Още повече, че нашият външен вид е отражение на онова вътрешно състояние, което от своя страна е резултат на миналия ни живот. А смисълът на живота е във вечната младост на душата (Дънов). По този начин, ако сме достатъчно учени хора, ще ползуваме за нашите знания всичко, което виждаме в природата (Дънов). Но все пак не трябва да забравяме, че докато физическият свят ни се предоставя в статично състояние (неподвижно, без съществена динамика), то духовният е в динамично. [Дънов,110] Затова сме пратени на земята, за да живеем и научим това и да придобием още много знания; ако не научим това, много още има да се огъваме. [Дънов, 179]

       „Целта на тази школа е да ви даде методи и правила, да превърнете стария живот в нов, в нещо, което и алхимиците са проповядвали.“ [1]

       „На окултния ученик не се позволява да пуши...Пушенето на тютюн, пиенето на алкохол (вино), психологически, всякога е свързано с известни недъзи на човешката психология.“ [55]

       Дънов е категоричен, че всеки наш недъг, нашите низши навици и лошо поведение в живота са свързани с недъзи на душевния ни живот. А това се отразява и на външния ни вид, както и на физическото ни здраве.

       „Ако наблюдавате човек, който обича да яде месо, ще видите, че лицето му има особен цвят...Следователно всички вътрешни мисли и чувства, които се крият в човека, са в състояние всеки момент да изменят израза на неговото лице.“ [2] „Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Не се ли проявява тази любов правилно, човек изпитва мъка, стеснения в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония на чувствата... Причината се крие в съмнението.“ [181] „Гордостта се дължи на чрезмерното самочувствие в човека. Тщеславието пък произтича от желанието му да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславен е човекът на съвременната култура. Горделивият е точно обратно на тщеславния. Той не обича външно да се проявява.“ [3] „Забележете, че горделивите хора държат главите си вирнати (с приповдигната брада). Защото центърът на тежестта на мозъка им е повече в задната част на главата. У философите пък, които работят повече с предната част на мозъка си, центърът на тежестта на главата е повече в предната част. Затова именно философите ходят повече или по-малко с наведена напред глава. Те са всякога замислени. У религиозните хора енергията е натрупана повече в центъра, в горната част на главата, дето е религиозното чувство, вследствие на което те държат главата си изправено.“ [4] „Понеже мозъкът е свързан с всички части на тялото, каквото и поляризиране да става в неговите центрове, то веднага се отразява в съответните органи на тялото и по такъв начин те вземат участие в натрупване на енергии.“ [4]

       „Всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко субективно преживяване на човека има свой външен израз.“ [4]

       „На земята науката служи само за да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзките помежду им.“ [4] Но науката не се овладява тъй лесно. Колкото повече израства човек, в интелектуално отношение, толкова по-големи са изпитанията и трудностите.

       „Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света, са били поставяни при най-неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живот, в края на краищата всякога е пропадал.“ [4] Затова и гениалните хора, превъзмогвайки трудните условия, се отличават с находчивост, остроумие и мъдрост. Явно, че насила, т.е. наготово, знание и житейски опит не се придобиват. Човек трябва сам да си ги извоюва. Така е при лечението на болни. Тези, които участват съзнателно, с вяра и надежда в лечението си, се възстановяват по-бързо и след това вече не допускат грешки, които са причинили заболяването им. Затова Дънов казва: „Преди да отваряш очите на слепите, ти трябва да ги научиш да обичат светлината; преди да отваряш ушите на глухите, трябва да ги научиш да обичат звуците; преди да лекуваш краката на хората, трябва да ги научиш да обичат движението и да знаят как да ходят.“ [153]

       „Затова хората боледуват, по единствената причина, че природата ги спира в живота да дойдат до пълно съзнание, да се научат какво да правят.“ [158] „Когато човек се нервира, кръвта започва да се събира в задната част на главата, от това личните му чувства се развиват и той мяза на оса.“ [9] „В присъствието на онзи, който ви е приятен, вие чувствате една приятност, свободен сте. Вие чувствате свобода в сърцето, ума и волята.“ [9]

       Хората са различни не само по характера си, но и по отношение на поляризацията — мъж и жена. Каква характеристика дава поляризацията? „В окултната наука под „женски принцип“ ние разбираме случай, когато пасивността на човека е отвън, а активността — отвътре. Когато казваме „мъжки принцип“, разбираме, че активността на човека е отвън, а пасивността му — отвътре. Сърцето е пасивно отвън, а умът — отвътре. Умът е опора на сърцето отвън, а сърцето е опора на ума отвътре.“ [10] По външните прояви и по организацията на средата, в която живее човек, може да се съди за неговия ум.

       „Когато гледате къщата на един човек, прозорците й, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност.“ [10] Освен непосредствената среда, в която живеем, безпорядъкът или порядъкът, който поддържаме около себе си, също са израз на нашето съзнание, ум и интелигентност. Трябва да изучим порядъка в природата, тъй като макрокосмосът се отразява в микрокосмоса на формите и в нашето същество. „Затова най-първо ще изучавате закона на растенията, това са обществените чувства. Законът на животните, това са личните чувства, самият човек, това са моралните чувства.“ [10] Растителното царство ни показва пълната взаимозависимост на отделните форми една от друга. При животните има израз на лични чувства при постоянното преследване — дрязги и ежби. Тези чувства изграждат сферата на низшите емоции в астралното ни тяло.

       „Ако не знае да трансформира енергиите на своите низши желания, човек може да заболее... Ето защо едновременно с анатомията и физиологията на физическото си тяло, човек трябва да изучава и анатомията и физиологията на астрално-то си тяло.“ [20]

       „Като лъже, човек започва да се страхува, а този страх произвежда свиване на кръвоносните съдове, както и на тъканите. Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата.“ [20] Една от най-разпространените теории за причината за язвата в стомаха и дванадесетопръстника е именно тази за съдовите спазми. При тях лигавицата в този участък не може да се защити от разяждащото действие на стомашната киселина, тъй като не отделя защитна слуз. Съдовите спазми наблюдаваме при нервни разстройства и психическо подпушване у човека. И отново призив на Дънов за обучение: „Занимавайте се с наука, защото чрез нея ще разкриете всички области и прояви на живота и специално на човешкия живот. Хиромантията, например, запознава човека с волевата страна на неговия живот. Физиогномията запознава човека с положителната и отрицателната страни на неговия характер. Френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателните енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си.“ [21]

       „Истинските учени, творци на науката, носят със себе си работата и усилията на ред поколения преди тях. Истинският учен носи своята теория със себе си, живее според нея, но не я излага пред света.“ [21] Днес малцина учени живеят обаче според придобитите знания или според висшите теории за живота. Науката в повечето случаи служи за индивидуална украса, т.е. като белег, с който учените се самоизтъкват, гордеят се и търсят признание. Чрез науката най-често се гонят звание, титли и обществени постове, без тя да се използва в личния живот. Макар и учени, хората живеят само с външния си живот, а вътрешен духовен живот не проявяват.

       „Сега ще ви обясня как разбираме ние външното и вътрешното състояние на човека. Животът на земята, т.е. физическият живот на човека, е външен живот. В този живот съществува разнообразие отвън, а еднообразие отвътре. Значи същината на земния живот е еднообразието. Обаче същината на живота седи в духовния живот... И тъй, когато човек дойде до положение да не се задоволява от физическия живот, от земния живот, той трябва да навлезе в духовния живот. В него има еднообразие отвън, а разнообразие отвътре. Духовният човек не може да греши на земята, понеже той живее вътрешен, а не външен живот.“ [25] Ние говорихме вече за еднообразието и многообразието на живота. Физическият свят външно е пълен с многообразие, но по същина, вътрешно е еднообразен. Нека споменем само, че независимо от безброй многото физически форми на земята, по същина те са изградени от едни и същи, и то много прости елементарни частици; атоми, електрони, мезоми, кварки, и то винаги едни и същи във всяка физическа форма. Духовният живот обратно, макар и външно еднообразен, по същина той е многообразен, т.е. крие в себе си заложбите и постиженията на човешката душа и дух, които набрали опит във физическия свят, са израснали духовно, но външно са едни и същи.

       „И като възрастен, и като стар, човек трябва да запази детинското в себе си. То представлява онази чистота, която е необходима за здравето на човека.“ [72] Ние трябва да се стремим, изучавайки себе си, да запазим духовната си същност чиста и непорочна, а чрез външния вид на тялото си да разберем къде сме изостанали и как се проявяваме.

       „Вземете и се огледайте, вижте, как изглежда вашето лице, каква краска има: ако е много червено, това показва, че е възбудено, че тялото ви не е здраво; ако е много бледо, вие имате апатия към живота.“ [30] „Органът, който разрушава човека, това са неговите страсти. Те разрушават едновременно тялото и душата.“ [30]

       „Тялото, това сте вие, душата ви — вашата майка, а духът — вашият баща! Човек е чадо на своята душа. Значи тялото е детето на душата.“

       „Животът не се заключава в туптенето на сърцето. Туптенето е само средство за предаване на мислите и чувствата в духовния свят.“ [31] Под туптене трябва да разбираме смяна на състоянията при енергиите — вибрациите, трептенията, ритмите. Те именно са средство за връзка със световете от по-висши измерения.

       „Умът представя човешката воля, която се проявява в неговото тяло, а сърцето — движенията. Умът представя волевите движения, а сърцето — рефлексите.“ [31] „Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно, затова Бог е създал тялото на човека, за да развие волята в него.“ [33] Волята се развива и усилва при преодоляване на трудностите и пречките в живота. Но всъщност тялото ни създава най-много грижи, пречки и трудности в живота. То ни подлъгва с низши влечения, страсти, желания и др., които ние волево трябва да контролираме, регулираме и преодоляваме. „Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойдем да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си, тогава ще влезем в съгласие с невидимия свят.“ [35] С участието на волята и чрез крайниците, очите и езика си, хората са постигнали днес успехи в професията, изкуството, поезията, спорта и т.н. Но при волевия контрол на чувствата, мислите, желанията човек е изостанал. Тук той най-много греши. Овладяването на тези сфери постигат само адептите и мъдреците.

       „Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам, че болестите са анахронизъм, нещо преходно, зависещо от самия човек, тъй като последният има толкова възможности да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго освен едно упътване за изправяне, защото човек започва да се развива само тогава, когато му се положат противодействия на неговата воля.“ [32]

       „Болестите правят човека мек, нежен, деликатен. Хората, които боледуват, развиват в себе си благородство, деликатност, нежност... Аз не говоря за нервно болните. Органичните болести внасят мекота в характера на човека.“ [77] При заболяване самонадеяността у човека изчезва, той става примирителен и благодарен, че все още живее, вижда, че има природни сили, които са над неговите възможности.

       „Много хора са показали голямо геройство във времето на боледуване. За Калвин например казват, че когато бил на смъртно легло, при температура 40 градуса, все още продължавал да пише, да работи. Той не искал да знае за смъртта.“ [71]

       Изключително самообладание пред образа на „бялата смърт“ е проявил например и английският изследовател на Южния полюс на Земята Роберт Скот. До последната минута на своя живот, бавно замръзвайки, той е държал бележника в ръцете и е описвал състоянието си и това на другарите си. Геройство проявява и английският математик-физик Хоукинг, професор в Кеймбриджкия университет в Англия. [238] Въпреки неизлечимата болест, парализиран и без говор, той работи с компютър, за да намери решение на голямата единна теория, започната от Айнщайн. Калвин е също така изтъкнат физик на XX век, носител на Нобелова награда.

       „Няма по-красиво нещо от това, когато човек се натъкне на изпитания, да остане тих и спокоен в себе си до края на изпитанията, да ги дочака с търпение и да вярва, че всичко ще се нареди добре.“ [77]

       „Щастието на човека се заключава в това, да може чрез органите си да изразява всички подтици на душата и на духа си. И досега още хората не са осъзнали какво благо е тялото, което им е дадено, вследствие на което сами те още нищо не са направили.“ [81]

       „В духовен смисъл аз уподобявам топлината на обич, светлината — на истината, а въздуха — на човешката мисъл. Желанията са човешката кръв.“ [37] „Забелязано е, че след всяко престъпление в човека се изменят цветовете, както и ритъмът на неговото сърце. Същевременно се изменят и движенията му, стават неправилни, дисхармонични.“ [41]

       „Човек има три важни отношения към природата: със стомаха си той има отношение към физическите сили на природата; с белия дроб той има отношение към духовните сили на природата; с мозъка си той има отношение към умствените сили на природата. И тъй, чрез мозъка си човек определя изобщо отношенията си към природата; чрез дробовете той уравновесява тия отношения, а чрез стомаха си ги реализира. Първата проява на човека във физическия свят е желанието да яде. Значи първо се проявява стомахът.“ [42] Значи чрез мисълта си човек анализира нещата, оценява ги, преценява целесъобразността и ползотворността им; дробовете вкарват кислород в тялото, за да се поддържа обмяната на веществата и да се уравновесяват енергиите в тялото, а стомахът е този, който прави реалната връзка с физическия свят, с материята, като я приема и преработва.

       „Всяка клетка, всеки орган от човешкото тяло представляват числа, които съдържат известен род енергии. Тези енергии трябва да се хармонизират.“ [44] „Има учени, които се занимават само с човешкото око или само с човешкия нос, или само с човешката уста. В окото, в носа, в устата се крие историята на човека. Както в семката на едно дърво се крие цялото дърво, така и по отделните удове на човека можете да познаете целия човек.“ [42] Нека напомним за ирисовата диагностика, при която по ириса на окото може да се разчете състоянието на всички органи на тялото. Чрез хиромантията по линиите на ръката се разчита духовната и физическата същност на човека. Ушната мида също така носи проекция на всичките органи, а отделните части на лицето са израз на добродетели и духовни състояния на човека (френология).

       „Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съзнателно или несъзнателно, те се намират в известно отношение помежду си. Например всички хора, които работят във физическия свят, са свързани помежду си. Също така са свързани и тия, които живеят в сърдечния и умствения свят. Колкото по-съзнателна е връзката между хората, толкова по-големи са придобивките.“ [44] Човек е обвързан съдбовно, следствие своето дълго развитие, не само с близките си, но и с всички хора, били те познати или непознати. Тази връзка е полето, за което говори Дънов. Затова хармоничната връзка между хората създава благоприятни условия за духовно и физическо здраве и развитие.

       „Ако срещнете човек, у когото мислите и чувствата не са организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекъснато. И наистина, всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. За такъв човек се казва, че е особен. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, цялата му нервна система е разклатена. Всичко в него е в дисхармония. Ако хванете ръката на този човек, тя е разхлабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развратен, развален човек е този, който не върви в Божия път. Той не може да задържи в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през които тя изтича. Това изтичане на енергията от човека се нарича в науката де-магнетизиране. Много от болестите на съвременните хора се дължат именно на това демагнетизиране.“ [79] Дупките, за които говори Дънов, са всъщност тези органи от тялото на човека, които не се използват по своето предназначение, а за задоволяване на низши наслади и удоволствия. Това са половите органи при развратните хора, храносмилателният тракт при алкохолиците и чревоугодниците, белите дробове при пушачите и др.

       „Първото нещо, което ще забележите в човека на мъдростта, е, че на лицето му има една особена светлина. От всички хора, които мислят, излиза една мека, приятна светлина. От онези хора пък, у които живее Божествената любов, лъха една особена топлина, едно особено разширение.“ [80]

       „За да влезе в живата наука, ученикът трябва да знае общите принципи на всички науки. От него не се изисква да знае всички факти в подробност, но трябва да владее общите, основните положения на науките. Значи, той трябва да знае основните принципи на химията, физиката, ботаниката, минералогията, геологията и т.н.“ [82] Тъй като животът е сложна изява на биосферата на физическия свят, за да се схване смисъла и същността му, трябва да започнем с изучаване на живите форми и нашия организъм. Това налага да се владеят основните принципи на всички съвременни науки. От тази гледна точка в беседите си Дънов разглежда, макар и не систематично, някои основни положения на отделните науки. Това на пръв поглед като че ли не е необходимо или пък не съвпада с някои от основните теми на беседите му. Затова той казва: „Сега аз говоря върху различни въпроси, което на мнозина се вижда разхвърляно. Това са встъпителни мисли само, както човек прави встъпителни движения, преди да започне някаква сериозна работа. Ние не сме дошли още до ония вътрешни опити, които потвърждават нашата наука. Към тях ще пристъпваме постепенно.“ [82]

       Дънов сам потвърждава, че умишлено води беседите си по този начин, на пръв поглед разхвърляно. Не може да се пристъпи към конкретни данни, закони и принципи, докато не се овладеят основните положения. Мнозина очакват от Дънов фрапантни изяви, велики конкретни истини, сензации и какво ли не още. Но той самият казва, че великото, божественото, духовното трябва да се заслужи, трябва да се спечели с дела, трябва да сме подготвени за него както физически, така и духовно. Малцина са готови да узнаят и усвоят истината. „За вътрешното знание обаче не се иска много време. Достатъчно е човек да се вглъби в себе си, за да прочете онова, което от векове е написано в него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Без това вдълбочаване и проучване на себе си, човек всякога ще разваля хубавите работи.“ [139] А как можем да пристъпим към вглъбяване и проучване на себе си, когато не знаем и не пристъпваме към елементарните изисквания на физическото ни съществуване?

       „Хората мислят, че каквато и храна да употребяват, както и да мислят и чувстват, могат да бъдат здрави. Това е невъзможно. Здравето е свързано с чистите мисли и чувства, с чистата и доброкачествена храна.“ [142] „В духовно отношение всички болести, спънки и мъчнотии в човешкия живот се дължат на низши, ненапреднали същества, които влизат в човека и го връзват по различни начини. Така те му създават ред препятствия, от които мъчно може да се освободи. Това поддържа и съвременната наука. Учените казват, че болестите се дължат на различни микроорганизми — микроскопически същества, микроби, които влизат в човешкия организъм и го разрушават.“ [137] Трябва веднага да отбележим, че не винаги микроорганизмите — микробите, намиращи се в тялото ни, предизвикват заболяване. Необходими са специфични условия за тяхното размножаване и причиняване на заболяването. В тялото ни има редица микроби и вируси, но те могат да причинят заболяване само когато известни функции на органите са нарушени или са в дисхармония, или самата защитна система е нарушена. А това зависи от нас самите.

       „Ние сме за онази наука, която може да бъде постоянно знание в живота ни; ние сме за онази философия, която може да бъде за развлечение. Щом науката стане знание за вас, а философията — развлечение, вие сте вече кандидати за шестата раса, кандидати за Царството Божие.“ [121] „Сега аз ви давам ония основни философски положения, които трябва да приложите в живота.“ [119] „Който разбира законите на човешкия мозък, ще може в бъдеще да помогне за развитието на хората, които не са даровити. От едно дете, което не е даровито, в продължение на няколко години той ще може да направи даровито дете.“ [123] „Който иска да разбере философията на някой учен, той трябва да се постави в неговото положение. Иначе ще разбере само част от неговата философия. При съграждането на своята философия всеки учен е имал предвид известни положения, които не е изказал във философията си.“ [119] Така можем да разберем защо Христос и апостолите са изложили и проповядвали вярата Господня по своеобразен начин — с притчи. Ниската култура и слабите научни познания на хората по онова време са наложили този подход. Така постъпва и днес Дънов. Лаконичността, аналогиите, примерите от живота и науката, анализът на живота, изясняването на конкретни принципи и закони дават възможност на всеки от слушателите да схване нещо и да се обогати духовно. Зад всяка фраза, образ, принцип и закон, дадени в беседите, обаче трябва да търсим същността на идеята, да изтълкуваме правилно това, което иска да ни каже Учителя. Пряката истина не е нужна, не всеки е в състояние да я оползотвори, само може да я изопачи. Ето как Дънов анализира и тълкува мисли от Светото писание: „Казано е в Писанието: „И направи Бог човека по образ и подобие.“ В този стих се говори за „образ и подобие“. Кое е образът и кое подобието? Човек, който се намира под ръководството на Божията мъдрост, е образът Божий. Човек, който се намира под влиянието на Любовта, е подобието на Бога.“ [107] Защо така? Мъдростта е свързана с науката, знанието, моженето и познаването същността на нещата. Следователно този, който е под ръководството на Божията мъдрост, може да си изясни нещата и да познае Бога. А този, който е под влиянието на Любовта, може да уподоби Бога, т.е. може да приложи Божията Любов в живота си.

       „Науката на XX век се е развила много. Тя е дошла до големи постижения във всички области — музиката, художеството, литературата, медицината, архитектурата, но въпреки това по-голямата част от хората са болни и нещастни: 25 % от съвременните хора страдат от туберкулоза, 35 % — от неврастения, 15 % — от вътрешни болести, 20 % — от външни — кожни и мускулни. Едва ли 5 % от хората на земята могат да се радват на абсолютно здраве.“ [116]

       Тези статистически данни са валидни, разбира се, за 1929 година. Но въпреки това процентът на абсолютно здравите хора навярно е същият, защото за сметка на болестите, с които медицината се справи, животът на хората стана причина за появата на нови, а именно болестите на съвременната цивилизация: кръвно налягане, атеросклероза, сърдечен и мозъчен инфаркт, венерически заболявания, СПИН, стомашно-чревни язви, злокачествени тумори и много други. Хората се отдалечиха от природните условия на живот и не могат да ползват живителните сили на природата. „Лечебните сили се крият в елементите на природата: във въздуха, във водата, в светлината и в храната. А лекарят е само проводник между природата и болния.“ [116]

       „Време е да се хвърли мост между физическия и духовния свят, за да се види, че те са аналогични. Обаче отношението между законите на двата свята е обратно пропорционално. Това, което в духовния свят е реално, разумно и вярно, във физическия свят в даден момент не е вярно.“ [112] Как да схванем това, че въпреки аналогичността на двата свята има обратно пропорционални възможности? Дънов казва, че във физическия свят нещата, явленията, формите външно са разнообразни, но вътрешно, по същество, всички са еднообразни и еднакви, докато в духовния свят те са външно еднообразни, а вътрешно разнообразни. В този смисъл трябва да схванем горната мисъл на Дънов. Но защо така? Мисля, споменахме вече, че всички физически форми на физическия свят по същество, по вътрешен строеж са еднообразни, т.е. изградени от едни и същи елементарни материални частици. А духовния свят с неговите изяви можем да сравним с първичната майчина клетка или със семката от растителното царство. Те двете са външно прости, елементарни и еднообразни на вид, но по съдържание, по същество и същност са толкова разнообразни, колкото разнообразно по строеж е растението или живото същество, което ще израсне от тях. Всяка елементарна майчина клетка и семе в растителното царство съдържа в себе си кодирано разнообразието на формата, която ще създаде. В духовния свят, следователно, външното разнообразие, присъщо на физическия, липсва, но за сметка на това вътрешното духовно богатство и разнообразие от опит, знание, любов и мъдрост са различни в отделните същества. Кои физически закони възпрепятстват хората да са хармонично развити и духовно издигнати?

       „Според наклона на своята ос Земята днес няма възможност да привлече положителните, възходящите космически енергии. Тази е причината, поради която хората днес са повече лоши, отколкото добри. Един ден, когато земната ос се изправи, Земята ще има друга събирателна леща, чрез която ще привлича положителните енергии от космоса.“ [89] Съвременната наука признава, че наклонът на земната ос спрямо еклиптиката е временно състояние, причинено от някой вселенски катаклизъм. Стремежът на земната ос е да се изправи с времето. Но физическите закони засягат и смущават само физическата изява на формите и съществата. Дънов казва: „Плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществуват за плътското тяло, а за духовното тяло няма никакви противоречия.“ [85]

       Живите същества при раждането си отрано и постепенно се запознават с околния физически свят и навлизат в неговата среда. Така е и с човека. Той още в утробата на майка си като зародиш се запознава с външния свят. Първата му връзка с околния свят е майката. Най-новите изследвания показват например, че плодът в бременната жена познава много добре нейното състояние и особености. Той реагира адекватно на общото състояние на майката и даже още в утробата познава гласа й. Затова след раждането детето усеща своята майка. „Будно дете е това, което познава образа на майка си веднага след раждането. Някои от сегашните деца започват вътрешно да познават образа на майка си още от първия месец след раждането; други — на втория месец; някои — на шестия месец, на година, а най-закъснелите — едва на третата година.“ [84] „Когато при зачеването на някое дете майката плаче, като се роди, детето също ще плаче. Изобщо детето преживява състоянията на майка си и баща си. То никога не боледува за себе си; детето никога не плаче за себе си. Ако майката е била болна, и детето ще бъде болно; ако майката е била невежа, и детето ще бъде невежо. Затова се казва, че греховете на майката са грехове и на детето.“ [79]

       „От окултно гледище всички съвременни хора са болни. Няма здрав човек на света. Я ми кажете сега, как могат болните хора да оправят света? Според мене тщеславният е болен човек. Тщеславието е една неизлечима болест. Човек, който се гневи, това е друга болест. Човек, който има завист, също е болен. Всички отрицателни черти, които съществуват в човека и които са от най-странен характер, са неизлечими.“ [63] „Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия.“ [58] „Първият орган, чрез който може да се прояви човешкият дух, е мозъкът.“ [63] „Човек е написана книга. Тялото му показва цялата негова история, всички перипетии, през които е минал. Засега тази наука е скрита.“ [53] „Вярно е, че сърцето изкарва кръвта навън и тя се разнася по цялото тяло. Обаче тези учени не знаят, че зад сърцето има друга сила, която го заставя да работи.“ [53]

       Ние разгледахме въпроса за ролята на душата. Именно тя като полуматериална и полудуховна стои като посредник между духа на човека и тялото му. Жизнените импулси на тялото следователно изхождат от душата, по данни на духа.

       „Лекарите и досега продължават да бъркат в светите места на човека. Те са бъркали и в гърдите, и в стомаха, и в мозъка, и в очите, и в ушите на човека. Няма тайно място в човешкия организъм, дето лекарите не са бръкнали. И след това говорят за морал. После всички питат къде е човекът. Човешкото тяло е къща, но човекът не е там.“ [53]

       „И тъй като знаете закона за смяна на енергиите, не питайте, защо в известни случаи сте неразположени. Причината за неразположението ви се дължи на това, че част от вашата енергия е отишла в друга област на съзнанието, например, в свръхсъзнанието ви, където се твори нещо хубаво.“ [44]

       „Официалната психология едва се справя с психическите функции на физическото тяло, а окултната психология борави освен с функциите на физическото, още и с функциите на астралното, умственото и причинното тяло.“ [18] „Физическото тяло представя почвата, а идеите са семенцата, които посаждате в тази почва.“ [19] „Веселостта е качество на духовния характер. Само високо духовните хора, само разумните хора могат да бъдат весели.“ [7] „Някои хора са весели по естество, затова могат лесно да се лекуват.“ [7] „В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите.“ [3] „Когато човек иска да развие каква да е сила в себе си, било умствена, било душевна, било волева, непременно трябва да тренира.“ [55] Явно, че нито едно добро качество или добродетел не идва наготово. Затова Дънов казва, че трябва да тренираме, да правим опити, да прилагаме на практика наученото, трябва чрез личен опит да се убеждаваме в истината.

       „Нашето познание за нещата се състои в поставянето им в съответствие с всемира, в общността, която е истината“ — казва Р. Тагор [213]. Освен Рабиндранат Тагор и много учени изказват своите мнения за знанието и науката, каквито и Дънов има. Тук ще цитираме някои:

       „Дали се приема, или не становището, че органичната жизнена сила създава взаимоотношенията между индивидуалните атомни процеси, все пак е без съмнение, че навсякъде, където се прояви мисълта, и действената отключваща сила на волята, особено при хората, тя се направлява от духовния образен свят."(Херман Вайл [277])

       „Всички комплицирани молекули, които се намират в растенията и животните, особено белтъчните молекули, са различни стереоскопични спрямо техните огледални образи."(Херман Вайл [277])

       Говорихме, че органичната материя е строго индивидуална при всички живи форми, а освен това синтетичните органични вещества, които човек е успял да получи по химически път, макар и привидно еднакви с първообразите си в природата, са стереоскопично различни и не напълно пълноценни. Така е например с витамините, получени по химичен път.

       „Бактериофагите и вирусите образуват един поточен преход между това, което ние наричаме оживотворено, и това, което наричаме неоживотворено." (К. Фридерихс [274])

       Споменахме вече, че вирусите са преходна фаза между минералите и органичната материя. Когато вирусите не са живи в средата на даден жив организъм, те изпадат във фаза на кристали и могат да пребивават и съществуват така неопределено време.

       „Всъщност ние, хората, сме едновременно както тук, на физическия свят, така и отвъд, в духовния; колко ще доловим от последния, зависи от нашето лично организирано ниво и образование, към това и от едно волево отправление." (К. Фридерихс [274]) Явно, че човек чрез науката може да проникне в глъбините и тайните на света, а още повече в тайните на своето „АЗ“. Последното проникване в себе си е неотложно, ако искаме да разберем живота си, физическото си съществуване и бъдещото си развитие. Чрез науката „за себе си“ ние ще опознаем структурата на собственото си съществуване: на организма си, на духовната си същност, на връзката между тялото и душата и накрая как мисълта, разумът и волята могат да хармонизират нашия земен и духовен живот.