1.6. Към съвършенство

[Ани]

1.6. Към съвършенство

       „ Човек трябва да работи за постигане на съвършенство, но реализирането на това съвършенство се отнася до бъдещето, дето се крият всички възможности. Стремеж към съвършенство се изисква от всички, без да мислят кога ще го постигнат.“

Учителя.

       Умът, сърцето, волята и мисълта са фактори при опазване на здравето. Но защо така? Животът и без нашето знание за себе си протича безспирно и неотклонно, съгласно законите на живата природа. Тогава в какво отношение ще ни помогне знанието? Здравето, имаме ли го, или не, е като дар в живота и можем по наша воля да го опазим или прахосваме на халос. Защо трябва да ни занимава този въпрос и защо трябва да обръщаме такова внимание на нашето физическо състояние?

       Колкото и банални да са тези въпроси, животът ни ги натрапва и ние рано или късно трябва да намерим отговора. С течение на годините всеки човек чувства, че съзрява. Той се обогатява и схващанията и понятията му за действителността се изменят, започва по-тактично да се справя с трудностите и изненадите, да търси обяснение за тях. Следователно, без да желаем, животът ни учи, ние съзряваме, поумняваме и разумът ни все по-често се включва в тълкуването на нещата. В края на пребиваването си на земята всеки си задава въпроса, защо така или по друг начин е постъпил, защо не е съумял да избегне несполуките си. Започваме да даваме съвети на по-младите, за да ги предпазим от това, с което ние не сме успели да се справим. С течение на времето ставаме по-мъдри и даже по-съвършени.

       В този ред на мисли ще цитираме римския философ Сенека, който се вълнувал от този въпрос и е дал следния съвет: „Секстий постъпваше така: когато след края на деня се оттегляше за сън, той запитваше духа си: „Кой свой недостатък излекува днес? На кои от пороците си успя да окажеш отпор? Колко по-добър стана?“ [270] Следователно смисълът на живота е да наберем опит, да опознаем живота и неговата същност и да натрупаме достатъчно знания и мъдрост, поточно казано, да постигнем съвършенство. А нужно ли ни е то, ако животът ни свършва с физическия ни край? Дънов смята, че животът е вечен, само формите на изява се сменят и същевременно се усъвършенстват. Това ще рече, че и ние няма да приключим съществуването си след като се разделим с физическия свят. Нас ни очаква нещо по-висше и по-съвърше-но; животът преминава в други измерения, които изискват по-извисени състояния на духа.

       „Светът, целият космос е създаден, за да се прояви животът. Във всички светове има живот. На земята той не е от най-развитите, но има и друг, който седи по-долу от земния. Ние сме едва в предградието на великия живот.“ [120]

       За проявите на други форми на съществуване в нашата вселена, говори не само Дънов, но например и Сведенборг. Той твърди, че даже на най-близките небесни тела, планетите на Слънчевата система, има живот, макар и в друга форма. И действително днес учените правят опити да го открият.

       Експедицията „Аполо-14“ на САЩ например установи, че на Луната „от лунните недра изригва мощна струя пара“. Това значи, че Луната не трябва да се смята за мъртво тяло. От пробите, донесени на земята, учените установиха, че в 50 кг лунна почва се съдържа до половин килограм вода. Създава се впечатлението, че под това топло одеяло, защищаващо планетата от въздействието на космическите енергии, може да се опази и активно да се развива живот. Тъй като на известна дълбочина температурата на Луната е постоянна и вероятно положителна, еволюцията е напълно възможна."(А. Петрухов [236]) Еволюцията на формите е общ белег на Космоса, от което следва, че и животът има степени.

       „Биологичният развой на човека е преминал от първичната клетка през всички стадии на живота до сегашния си вид, като е събрал опитността на всички предидущи форми.“ Значи същността на живота трябва да търсим в усъвършенстването му, а при човека — в постигането на съвършенство, т.е. надживяване влиянието на по-низшите форми, през които е преминал в хода на своята еволюция. Но тези проблеми човек научава като набира постоянно знание. В противен случай той ще бъде залъгван. Затова Дънов казва, че природата залъгва глупавите, любознателните поучава, а на мъдрите открива своите тайни. Защо е така? Защото човешкото е една присадка върху животинското, а божественото е една присадка върху човешкото. [166] „Дошъл веднъж на земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на материалното и духовното, следствие на което ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. И духовният без материалния няма смисъл. Нито духът без материя може да съществува, нито материята без духа. Човек трябва да бъде духовен, но същевременно трябва да бъде и материален. Обаче между двете му естества трябва да има пълна хармония. Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот, към който той се стреми. Като знае това, човек не трябва да отрича нито материалното, нито духовното.“ [20] Виждаме, че материалното ни естество е предпоставка за израстване в духовно отношение. Защо е така? Материалният свят е най-низшата изява на Разумното начало и остава негова съставна част в еволюционния процес. Следователно материалната ни изява е неразделна част от нашето съществуване. Тялото ни е само една от средите, чрез която израстваме по пътя към съвършенството. То е толкова ценно и необходимо, колкото и духовното ни естество, което е следващата среда, в която ще еволюираме. Дънов казва: „Материалното и духовното естество в човека са условия за постигане на възвишен живот.“ [20]

       Колко висока стойност има нашата физическа съставка и колко много трябва да сме благодарни, че я притежаваме тук, на земята. Оттук следва, че трябва да пазим и разумно да използваме тялото си, за да можем да се издигаме духовно.

       „И тъй, растенето е процес, необходим за съграждане на нашето духовно тяло. Физическото тяло е необходимо като скеля отвън; ако то не се повдигне, и духовното тяло не може да се повдигне. Най-напред е бил направен физическият свят като скеля, а духовният свят и до днес постоянно се съгражда и устройва.“ [30]

       „Човек променя много тела, много органи, но той като душа, като съзнание в природата, не се губи. Това е факт, в който няма никакво съмнение.“ [35]

       „Човечеството досега е живяло в колективно подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективно съзнание, те, хората, започват да съзнават, че са нужни един на друг.“ [35]

       „И тъй, сегашният човешки живот на земята е крайният предел на сегашния космос, дето всички неща се посрещат; у човека ще се роди нещо по-хубаво, нещо ново ще се създаде. Човек е крайният предел, крайната граница на битието. По-долу от човека ние не можем да знаем и по-горе, по-далече от него не можем да отидем.“ [71] Какво означава тази мисъл? Човекът като най-завършената физическа форма е краят на еволюционното стъпало на сегашния физически космос. А като краен предел на битието, ще рече, че човек се намира на границата на два свята, между две противопоставящи среди, между физическата и духовната. Той е на най-високото стъпало на битието и му предстои да прекрачи в друго измерение, в духовния свят. Това, що е било, е преминало и не е обект на опознаване, а в сегашното си състояние, без да се усъвършенстваме, не можем да знаем повече за бъдещето, както и да отидем по-далече. Трябва да се променим, да се издигнем в духовно отношение, за да преминем в друга, по-вис-ша среда. Затова Дънов казва, че у човека ще се роди нещо ново, нещо по-хубаво ще се създаде. Но кои са белезите на това ново? „Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната — при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т. е. при слизането си на земята, не е работил над себе си, той ще бъде външно грозен; ако пък при еволюцията си, т.е. при качването си нагоре, не работи над себе си, той ще бъде вътрешно грозен.“ [75]

       „Съвършенството не е за вас. Докато е на земята, човек може отчасти само да бъде съвършен. На земята няма условия за пълно съвършенство. Съвършен е онзи, който през целия си живот може да запази състояние на пълен вътрешен мир и равновесие. Досега в цялата история на човечеството не се е срещал подобен пример.“ [76] Нека напомним, че даже Христос не можа да запази равновесие, когато видя търговците в храма Господен. Хората са склонни да се главозамайват, почват да симулират, че са повече от другите, без да имат духовни данни за това. От човека се изисква смирение, без да мисли докъде е стигнал в духовното си развитие. Физическото състояние е най-добрият барометър за духовното. Даже когато работим над себе си и сме в една окултна школа, сме често користни в намеренията си. Не се подтикваме безкористно в духовното израстване, а търсим личната облага. Дънов казва през 1928 г. на учениците си:/„Вие сте влезли в тази школа по различни съображения. Едни от вас са дошли с цел да станат по-добри, отколкото са; други — да придобият повече любов; трети — да станат здрави, да укрепят физиката си; четвърти — да развият известни дарби и способности в себе си. Обаче малцина са дошли с искрено желание в себе си да придобият истинско знание, мъдрост, която да ги освободи от заблужденията в живота им.“ [82] Явно задачата на окултните школи е преди всичко да предадат на учениците си знание и мъдрост, които да послужат за извоюване на свобода в живота, т.е. отърсване от лични и други заблуждения. Знанието и мъдростта ще ни покажат нашия път в еволюцията, ще осмислят съществуванието ни и ще ни озарят с любов и истина по пътя на съвършенството.

       „За да се оформи като душа, човек трябва да мине през всички форми на живота, от най-низшата до най-високата. Ясновидецът вижда това през утробата на майката. Той може да проследи всички форми в развитието на ембриото, докато стигне до формата на човека. Като говорим за човека, разбираме същество, което още не е завършило своето развитие. Като човек той е завършил развитието си, но не и като душа.“ [95] Споменахме вече, че като физическа форма човек е най-висшата и съвършена биологическа единица в биосферата на земята. Но въпреки това неговото развитие в утробата на майката минава през всички биологични форми. Човек повтаря в течение на 9 месеца своята физическа еволюция на земята. Както казва Дънов, като хора на земята ние сме завършили развитието си, но като души още далеч не сме сторили това. Не трябва да приемаме, че животът е произлязъл от клетката. Клетката в майчината утроба е само фаза, през която минава животът. „Науката доказва, че животът е произлязъл от клетката. Животът всъщност не е произлязъл от клетката, но е минал през нея. Не е възможно целият живот да се прояви чрез клетката. Той съществува извън всички форми на света. Хиляди и милиони са формите, в които животът досега се е проявил, но има и друг живот, непроявен, който ще се прояви в бъдеще.“ [123]

       Нека видим какво мислят изтъкнатите учени днес. Херман Вайл казва: „Между живите същества има дълбока родствена връзка. Всичко е еднакво при хората, животните и растенията — клетъчната сграда, основната структура на клетките и основните процеси, като обмяната на веществата, хромозомното деление и основните процеси на мозайката на размножаването.“(X. Вайл [277])

       „Разделянето и повторното съединяване обяснява непрестанното разнообразие в природата, обаче те само не могат да обяснят еволюцията, ако гените и генната структура не можеше да мутира.“(X. Вайл [277])

       „Еволюцията не е основата, а заключителният камък в сградата на научното знание. Космологията разглежда еволюцията на универсума, геологията — на земята и нейните минерали, палеонтологията и филогенетиката — еволюцията на живите организми. И все пак дълбока тайна е еволюцията на живота върху земята."(Х. Вайл [277]) „Изглежда, че процесът на еволюцията не е работа на природен подбор от възможни вариации при възможността на приспособяването. Тук повече се работи по определен закон, който ние още не познаваме и не разбираме. Законът се е изявил навярно още с началото на живота и го ръководи според определен план по-нататък."(Х. Вайл [277])

       „Еволюцията явно засяга всичко в света. Хората като виеше създание на живота се намират сега пред прага на по-висока среда. От нас самите зависи дали това ще сторим днес, или утре. Макар че организмът непрестанно променя себе си чрез обмяната на веществата, той остава все определен вид.“ (К.Фридерихс [274]) Тази постоянна изменчивост в организма ни дава възможност да го насочваме към положителни или отрицателни промени. От нас зависи какъв ще бъде той. „Видът е трайното в промяната, една подвижна форма, една единица във времето.“ (К. Фридерихс [274])

       „Физиологията ни показва действието на духа в света на тялото.“ (К. Фридерихс [274]) И учените подсказват, че не всичко ни е ясно и разбираемо. Животът пази грижливо своите тайни и не ни позволява да вмешателстваме навсякъде.

       „За да разбере живота в неговата пълнота и целокупност, човек би трябвало поне за момент да влиза във всички форми, да разбере състоянието, в което се намират. Това обаче може да направи само адептът, само посветеният.“ [22] Духовната изява на човека няма граници и време. Тя зависи от индивида и живота, който той води. Но преди всичко се изисква чистота, смирение, любов и мъдрост.

       „Ако човек не се прояви до 33, 60, до 80-годишна възраст, пак не трябва да се обезсърчава. Всеки човек може да се прояви до 120-годишна възраст. Това не е утеха, а истина, която може да проверите. Ученикът трябва да работи непрекъснато, със силна вяра във себе си, в живота, в природата и във всичко велико около себе си.“ [21] Но човекът не е сам. Той е свързан съдбовно с всички същества. Затова от отношението му към околните, към най-близките ще зависи по-бързото или по-бавното му израстване.

       „Човек е колективно същество, свързан със същества от по-високо и по-нискостоящи от него съзнания. От човека зависи с кои от тях ще се свърже.“ [21] „Изобщо външният свят оказва влияние върху подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието. Днес 75% от учените, художниците и философите се раждат под един от петте знака: близнаци, везни, овен, скорпион и дева.“ [21]

       „Кое представлява въведение на сегашното битие или на сегашния наш живот? Има три важни неща в живота: няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловие на физическия живот. Аз го наричам въведение на подсъзнателния и съзнателен живот. Най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот и човек, който не може да пее, той е „изгубена Станка“. А най-великото нещо в света, това е молитвата... И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите. Но не мислете, че това е същността на живота. Това е само въведение, встъпление на вечното.“ [38] „Според Божествената наука съществуват 12 източника или притока на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представлява творческо течение в природата. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети. Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум. Венера — с любовта. Земята — с крайния материализъм. Луната — с въображението. Тя представлява утробата, в която идеите се зараждат. Марс — с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път. Юпитер — с благородството. Сатурн — с разумността, с философията на живота. Свърже ли се човек с тези седем източника, човек може да живее.“ [104] Но кое у хората ги спъва по пътя към духовния възход? Въпреки големите си знания днес човек не може да се отърси от отрицателни прояви, не може да заживее духовен живот, необходим му за постигане на съвършенство. Индивидуализирането е голямата днешна беда на човека. „Първо човек се е индивидуализирал, а после е станал личност според сегашното разбиране на това понятие. Индивидът се отделя от цялото. Когато казват, че някой се е индивидуализирал, това значи отделяне от цялото. Под „личност“ се разбира човек с известни качества.“ [135] Първо „отделяне от цялото“, т.е. индивидуализиране, според Светото писание са сторили Адам и Ева. Те не спазват закона на общността и пожелават индивидуално да разглеждат нещата и да научат истината — забранения плод. Това отделяне от цялото и до днес съпътства човечеството. Като крайно отрицателна черта индивидуализирането води до несработване с другите, неконсолидиране на схващанията; то е основа на свади, борби и войни, причинява даже отделяне на клетки и органи в собствения организъм — туморите. Как трябва да постъпи тогава човек, за да върви по верния път към съвършенството? Дънов отговаря така: „Най-първо ще уредим всички работи, които са близо до нас, физическите, а щом тях можем да уредим, по същия закон на развитие ще можем да уредим и духовните.“ [176]

       Това е ключът към съвършенството, към вечното развитие и духовното издигане. Първо близките, непосредствените проблеми и задачи трябва да се уредят. А това са проблемите с нашето тяло. То е първото стъпало по стълбицата на еволюцията ни. В желанието си по-бързо да се издигнем, не може да прескачаме стъпала, без да пострадаме. Не може да мислим за духовни неща и напредък, ако нещо ни спъва и дърпа назад. Физическото ни съществуване трябва да се уреди до съвършенство, за да пристъпим към духовното. Необходимо е да се освободим от отрицателните си връзки с физическия свят. „Най-първо човек трябва да съдържа в себе си онези елементи, които носят безсмъртие. Всеки човек трябва да функционира със закона на Любовта.“ [40] „Вашите грехове са създали болестите ви и вие никога няма да се освободите от тях, докато не ги премахнете.“ [56] За да премахнем греховете си, а с това и болестите си, трябва да започнем с любовта. Любовта към живота и Всевишния. Но все пак греховете стоят на преден план. Дънов казва, че за очистване от греховете трябва да се започне от най-близкото, от физическото у нас. В случая това са овладяването на низшите влечения и укрепването на физическото ни здраве. Но мнозина искат да прескочат физическото си съществуване и свързаните с него слабости.

       Учителя казва: „И до днес още мнозина се стремят към изтока, към индуските системи. Обаче едно трябва да се знае, много индуски правила и методи не отговарят на живата, разумна природа.“ [1] В индуската философия и школи се прилагат методи, носещи риск за здравето, а от друга страна, от психическа гледна точка, се всажда стремеж за безполезен контакт със същества от друг свят. Това също е рисковано, тъй като изтощава силите на организма и отклонява духовното направление.

       „Една опасност съществува за окултните ученици. Тя се заключава в тъй наречения вампиризъм, т.е. изчерпване жизнените сокове на човека. Това могат да правят само ония, които познават окултните закони. Обаче такова нещо е абсолютно забранено. Школата, в която сте влезли, абсолютно забранява това. Изчерпването на жизнените сокове на човека не е нищо друго освен тунеядство.“ [1]

       Отрано Дънов е предпазвал слушателите си от занимания, които излишно ще им загубят времето и носят рискове. Основните задачи на всеки човек са работа над себе си, изграждане на добродетели, хармонизиране на връзките с околните чрез любовта и те не трябва да се пропускат нито за миг.

       „Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот, или със своя семеен живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да над-раснете.“ [11] „Ще помните следното: като дадеш веднъж обещание, ти си задължен вече да го изпълниш, нищо не може да те извини.“ Обещанията в духовната сфера са обвързващи и с последствия при нарушаването им. Трябва воля, вяра и постоянство в изпълнението на поетите задължения. В противен случай няма прогрес. „Много духовни хора, които работят съзнателно върху себе си, често се заблуждават, като мислят, че са освободени от своя личен живот, т.е. от живота на личността. Мъчно е човек да се освободи от своята личност.“ [18]

       „Трябва ли човек да има желания? В индуската философия е казано: „Убий всяко желание в себе си.“ Това обаче се отнася до специални случаи, до ученици, които влизат в известни области на живата природа с цел да ги изучат.“ [120] „Истинската вяра почива на опитността на самия човек. Следователно за човека е съществено това, което иде отвътре, а не отвън.“ [20] Вярата се основава на знание и опит. За да се уверим в същността на дадено учение, философия или правило, трябва да сме го обмислили и най-вече изпитали. Но най-често личните ни чувства ни спъват. Те забулват мисълта и вярата ни, като ни отклоняват от взети решения и дадени обещания.

       „Какво е предназначението на личните чувства? Те имат предвид самозапазването на човека. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един низ свят. Личните чувства съществуват във всички животни.“ [21] „Когато се каже, че човек трябва да чисти съзнанието си, това значи да се освобождава от всички низши мисли, чувства и желания, остатъци от миналото.“ [22] „За да постигнете своите идеали, от вас се иска постоянство. Постоянството е отличителна черта на новия човек, на хората на новата култура.“ [21]

       „И тъй, след като човек разбере външната страна на физическия живот и после разбере вътрешната страна на духовния живот, той влиза вече в Божествения живот — в закона на единството.“ [25] „Най-първо трябва да бъдете господари на своето тяло. Всеки, който не е господар на своето тяло, не може да бъде господар и на външните условия. Защо? Защото външните условия са подчинени на господаря на органите. Движенията, които ние правим, имат външна, видима или материална страна, а същевременно имат и невидима духовна страна.“ [175] „В окултната школа не се позволяват безсъзнателни движения. Там всяка мисъл трябва да бъде строго подредена.“ [175] Отново Дънов настоява да овладеем тялото си, да сме негови господари, и то до такава степен, че да следим и баналните си движения. А това изисква работа над себе си, тренировка и постоянство. Нека опитаме, като се движим, да следим с мисълта движенията си, да чувстваме ритъма на дишането си, да възприемаме околността и пътя, да сме целеустремени и концентрирани и т.н. Ще видим, че е трудно,но постижимо. „Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да знаете каква е службата на вашите системи не само във физическия, но и в духовния свят. Например службата на стомашната система на физическия свят е да смила храната, а в духовния — да прекара страстите и низшите желания на човека през смилане, да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре, към огнището.“ [42] „Човек може да се свързва с невидимия свят само чрез физическото си тяло.“ [42] Но за да ни служи това физическо тяло за връзка с невидимия свят, то трябва да бъде изцяло под контрол на разума и волята ни.

       „Съвременният човек е слязъл до дъното на своето падение и едва сега започва да се повдига. Той трябва да се върне към онази първична форма на развитие, която е имал някога. Ние не говорим за първобитната, за първичната форма, представител на която е бил Адам. Човек трябва да се върне към онази епоха, когато е бил под благоприятното влияние на слънцето.“ [44] Смята се, че първичната, чистата, неопетнената форма на човека е била в епохата на Адам, т.е., когато човекът се е отделил като самостоятелен дух от Бога. Но след това Адам и заедно с Ева, под нейно влияние, изпадат в индивидуализъм, т.е. искат самостоятелно да узнаят истината, без да имат опит и знание. Това ги е подвело и настъпва „падението“, т.е. слизането в сферата на физическия свят. Едва тогава човекът осъзнава грешката си и започва да се стреми към възвръщане в първичната си форма. За постигането на това се изисква пълно изчистване от низшето, животинското. Човекът като творение на Първоизточника и най-висша форма на природата има заложено в себе си величието и съвършенството. То е кодирано в него и му дава импулс към пълно овладяване.

       „Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се е изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. И следователно целият космос е съставен по образа на човека. Всички съвременни учени хора, които дълбоко са осведомени за тайните на Битието, твърдят същото. Целият космос се представя във форма на един човек. Следователно всяка една част от твоето тяло отговаря на съответната част на туй голямо тяло.“ [71]

       А все пак каква е задачата на човека тук, на Земята?

       „Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната причина е вложила в него още при създаването му. Освободен веднъж от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално.“ [78]

       „Хубостта на живота е именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото, както виждаме, създаването на вселената е процес, поставен на постепенно развитие, в който и Бог постоянно се изявява. Той се изявява в живота, в хубавото и красивото и в това изявяване ние живеем.“ [80] „Ако не можете да развиете физическите си сили на Земята, на същото основание вие не можете да развиете и висшите си сили на небето. На Земята ще се развивате физически, ще упражнявате мускулите си, на небето ще се развивате духовно.“ [75]

       „В съвременния живот на човека има ред архаически, ред атавистически идеи и чувства, които се преповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпаднат под влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубват присъствие на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си.“ [96] „Съвременните хора, както и учениците на окултизма, са дошли до опасно положение. Те са затънали в областта на свещения егоизъм и мислят само за себе си, за своето спасение и самоусъвършенстване.“ [81]

       В какво ще видим нашето спасение от този свещен егоизъм?

       „Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. Всяка болест е особена задача, с която ученикът трябва да се справи.“ [83]

       „Казвам: всеки който не използва живота на настоящето, в който съзнанието се разговаря, ще се натъкне на големи противоречия.“ [84]

       „При сегашните условия на живот човек не може да бъде нито щастлив, нито много умен. Защо? Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-учените хора има още да се учат. Те не са дошли до знанието, с което разполагат възвишените същества.“ [109] „Мнозина казват: „Ние, Белите братя. Вие още не сте Бели братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели братя. Сега сте само сенки на Белите братя.“ [115]

       „Аз изнасям тия факти, за да обърна внимание на обстоятелството, че откакто хората са се отклонили от правия път, те са забравили всичко онова, което първоначално им е било предадено, и днес отново го учат. Ако птицата може сама да се ориентира в живота, ако микробът знае как да живее, то и човекът като разумно същество, направен по образ и подобие Божие, ще може сам да се справи в живота?“ [129]

       „Не презирайте тялото си. Каквото тяло ви е дал Господ, бъдете благодарни, понеже без него не можете да живеете. По-добро тяло от сегашното не може да имате. Не искайте друго. Бъдете благодарни нему и го пазете хубаво, защото тялото е резултат на вашите мисли, чувства и постъпки в миналото.“ [131]

       „От детинство до 33-годишна възраст човек постепенно се изкачва до зенита на своя живот. До това време каквото пожелае, става; работите му се нареждат както той иска. От 33 години нагоре слънцето на неговия живот слиза надолу и работите му вече не стават както той иска.“ [132]

       „Красотата е качество на човешката душа. Когато душата се проявява, човек става красив. Красивият има особени черти на лицето, особен израз на очите. Като погледне някого, той прониква до дълбочината на душата му. В неговия поглед се крие любов.“ [127]

       Имаме ли научни данни, че човек може да проникне в същината на явленията и нещата? Може ли да се разчита на това, че човек ще контактува със същества от по-горни измерения (светове)? Може ли човек да предусеща явления, които са далеч по време и място от него? В това отношение Дънов казва следното: „Материята, в която живеем, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лъчиста. Днес ние живеем и се ползваме най-много от твърдата материя, от почвата. Обаче има същества, които коренно се различават от рибите, от птиците и от човека. Те живеят в светлината, в лъчистата материя, дето имат условия да се проявяват.“ [119]

       Как можем да си обясним това по научен път? Същината на света ни подсказва, че извън третото измерение, в което живеем, силите и явленията са в друго състояние. В тези по-висши измерения не може да очакваме да има статични форми, каквито има в нашия живот. Там той трябва да е в постоянно променящо се състояние, динамичен. С помощта на съвременните понятия за структурата на материята и енергиите има учени, които се мъчат да ни изяснят тези представи. Проф. Б. И. Искаков от Московския институт за народно стопанство „Г. В. Плеханов“ разработва хипотеза, която нарича „лептонно-електромагнитна“. Тя се основава на уравненията на физика Шрьодингер [252]. Искаков ги нарича „уравнения на съдбата“, поради идеята за всеобщата зависимост и взаимообусловеност на безбройните явления във Вселената. Това всъщност е идеята за причинно-следствената връзка, тъй като всяко отделно събитие поражда последствие и всяко последствие е предизвикано от дадена причина. Искаков смята, че на базата на тези уравнения на съдбата може да се обясни способността на човек да предвижда събитията, съзнателно да им влияе, а и в определени случаи дори да ги предизвиква. Тъй като цялата Вселена е изпълнена от микролептоми, а днес се говори за вакуум, изпълнен с виртуални частици, то уравненията на Шрьодингер ни подсказват, че следствие квантоването на Вселената, т.е. скокообразното развитие на събитията, могат да се дешифрират пред- и след — сигналите на събитията. „Като се дешифрират например предсигналите, за всяко събитие може да се научи, преди да е дошъл основният му сигнал. А след като се дешифрира следсигналът, може да се възстанови картината на отминалото събитие. С други думи, намираме обяснение на явлението на относителна проскопия, когато някои чувствителни хора получават предупреждение за събитието, преди останалите.“

       За да обясни тази възможност на човека да бъде ясновидец, авторът си представя човека „под форма на тяло, което отвън е заобиколено с многопластов „скафандър“ от невидими микролептоми“. Това ще рече, че човек има своя невидима енергийна обвивка, невидими енергийни тела, които служат за връзка с енергийните среди на световете от по-висшите измерения. Искаков смята, че физикът Ръдърфор е искал сам да обясни хипнозата, телепатията, ясновидството с неутриното, микрочастица, която носи информация. А Циолковски смятал, че могат да съществуват същества с разредена материя. „Последователите на Циолковски — казва проф. Искаков — днес твърдят, че обикновеният човек със силата на волята си е способен да отдели от себе си свой информационен енергетичен двойник от свръхлеки микрочастици-лептоми. Изпращайки мислено невидимия разузнавач, можело да се получи информация на хиляди километра от човека-оператор.“ [252]

       По горния начин учените в СССР искат да обяснят едно експериментално наблюдение: „През 1984 г. пред голяма аудитория по време на „кръгла маса“ в редакцията на списание „Природа и човек“ беше направен много интересен експеримент — сеанс на дистанционно диагностициране. В него участваха седем екстрасенси (особено чувствителни лица-ясновидци). Намирайки се в Москва, те изследваха, от разстояние, жител на Владивосток, който по време на сеанса спокойно си спеше в своя град. Независимо един от друг операторите-ясновидци записваха своите диагнози на отделни листи, които след това бяха запечатани. Изпитваният, т.е. обследваният жител на Владивосток, беше подложен на медицинско изследване, в своя град, преди и след експеримента-сеанс. Данните от медицинското изследване с психологическия му самоотчет бяха изпратени в Москва. След като сравниха показанията на участващите в експеримента ясновидци с тези от изследванията във Владивосток, членовете на експертната комисия бяха поразени: в основата си диагнозите на всички оператори-ясновидци не само съвпадаха, но се оказаха по-подробни от данните на официалното медицинско изследване.“ [252] Този експеримент показва, че човек може да се изяви духовно и да осъществи връзка от разстояние или да предусети явления, които тепърва ще се извършат. Дънов казва: „Външният човек е временна проява на вътрешното единство в него, изразено чрез ума, сърцето и волята, от една страна, и чрез душата и духа, от друга. Той е свързан посредством една нишка с вътрешния човек, т.е. с вътрешното единство в него.“ [112] „Всеки човек, който може да съедини всички форми на физическия и духовния свят в едно цяло, е завършил своето развитие, т.е. престанал е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява.“ [103]

       „Един ден, когато човек научи законите да владее клетките си, да разширява и смалява тялото си; да го разпръсква в пространството и пак да събира частите му, той ще минава през всички пропасти без препятствия. Чрез силата на волята си той ще може да лети във въздуха като птица, да минава океани, да пътува от Земята до Слънцето.“ [95] Разбира се, такова състояние на човека не се постига за ден-два, както не може да се осъществи и от всеки. Това могат йогите, посветените и адептите. Дънов казва, че постигането на такова съвършенство става, като се започне от най-близкото до нас, от най-простото, което имаме на разположение — нашето тяло. Ние трябва да го опознаем и овладеем. Само чрез него ще можем да се свързваме с духовния свят. Затова Дънов ни учи да не презираме тялото си, а да го усъвършенстваме.“ Апостол Павел казва: „Има тяло естествено, има тяло духовно.“ Онова тяло, което е направено по образ и подобие на Бога, е бъдещото тяло. И когато влезем в него, ще добием свободата, която търсим.“ [63]

       Дотук разгледахме духовната същност на индивида, която е самият човек, облечен в своето физическо тяло, за да може да пребивава на физическия свят. Но това тяло отговаря на духовното му развитие. Ако можем да изучим конструкцията и същността на тялото си, ние ще можем да опознаем и нашия дух, и степента на неговото развитие. Затова в следващия раздел ще разгледаме същността на нашето физическо тяло.