2.3. Тялото като плод на духовната същност на човека

[Ани]

2.3. Тялото като плод на духовната същност на човека

       „Тялото е израз на човешката душа. Достатъчно е да изучите тялото на човека, за да познаете неговия вътрешен живот, скритите сили в него.“

Учителя.

       Разгледахме отношението на духа, душата, ума, сърцето и мисълта на човека към тялото му. Казахме, че можем аналогично да сравним духа с архитект, който изработва план-проекта на тялото ни, а душата — предприемача-строителя, който е непосредственият изпълнител, реализатор на този план. Естествено че в зависимост от плана и неговото изпълнение ще имаме едно или друго тяло — добре устроено или не, здраво или хилаво. Следователно тялото освен, че отразява макрокосмоса, е плод и на духовната същност на човека. Но това, което е по-важно за нас и което казва Дънов, е, че като изучаваме тялото си, можем да опознаем вътрешния живот на човека: „Всеки уд в тялото на човека е среда, проводник на известна по-висша енергия.“

       „И тъй, нашите очи, уши, вежди, както и цялото тяло се формират според нашите идеи.“ [184] „Тялото е образувано по заявка на съзнанието и самосъзнанието, а в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръх-съзнанието.“ [55] „Ако човек не може да преобрази своето тяло, което е резултат на неговата душа, как ще може да работи с по-висши сили? Силата на човека зависи от онова, което той упражнява върху своето разумно тяло.“ [56]

       Разбира се, преобразяването на тялото трябва да започне с укрепване на здравето, т.е. удължаване на живота му чрез разумна физическа хигиена. В случая решаваща е окултната хигиена, т.е. високонравственият живот. „Обикновената хигиена може да продължи живота ви до 120 години, а окултната хигиена може да го удължи до по-дълъг период... Единственото нещо у човека, което не заболява, е неговият дух.“ [55]

       Платон и Питагор например пишат за високонравствения, продължителен и активен живот на древните гърци-пелазги, които смятали, че смърт на 70 години е смърт в люлката. [269]

       „Както физическото тяло има своя физиология и анатомия, така и астралното, менталното и причинното тяло имат своя физиология и анатомия. Физиологията и анатомията на по-високите тела е подобна на тази на физическото тяло.“ [2]

       Как бихме си представили анатомията и физиологията на телата от отделните светове и йерархии, ползвайки принципите на единството и универсалността на законите в света? Да направим аналогия с някои явления от третото измерение на физическия свят. Водата като едно от най-универсалните съединения на земята се явява в три агрегатни състояния, така различни едно от друго, че бихме казали, че това са вещества от три свята — ледът и снегът, течността и парата. По същество тези три състояния са едно и също нещо (Н₂О). Голяма е обаче разликата между леда и парата, те имат много различни качества! По аналогия бихме си представили и състоянията на телата от физическия, астралния, менталния и причинния свят. По същество единни, но по състояние различни.

       Даже и във физическия свят едно действие, факт или явление има своята поляризация. То се изявява в различни степени и зони. Например една характерна за човека черта е проектирана в няколко точки от зоната на тялото. „За да се докаже, че едно качество или една характерна черта в човека е действителна, тя трябва да има признаци на три места: на главата, на лицето и на ръката. За да се докаже дали даден факт е абсолютно верен, той трябва да се изпита в трите свята: физически, духовен и Божествен.“ [4]

       „Ако краката ви изстиват, доброто е слабо у вас. Ако ръцете ви изстиват, справедливостта ви е недостатъчна. Ако очите ви недовиждат, нарушили сте някъде истината. Ако ушите ви недочуват, нарушили сте мъдростта.“ [154]

       „Човешкият организъм боледува, когато е лишен от вътрешна светлина, топлина и сила. Всички удове трябва да се импулсират от любовта. Клетките на тялото се размножават по законите на любовта, истината и свободата. По този начин те минават от едни удове в други — след години клетките на краката се качват в мозъка, а мозъчните клетки слизат в краката. Така се сменят ролите. Това може да стане след хиляди години. Обмяната на веществата и смяната на службите в организма е неизменен природен закон.“ [156]

       На базата на свободата и усъвършенстването, не може една органична форма завинаги да остане на едно и също ниво на развитие. Паралелно с нашето прераждане, с усъвършенстването на тялото ни, трябва да се усъвършенстват и отделните органи и клетки. „Аз мога да определя характера на човека от големината на неговото око, на неговия нос, от дебелината, големината и дължината на неговата уста, от дължината на неговите уши, от широчината и височината на неговото чело, от големината и формата на неговата брада и т.н. [11] „Във всеки организъм съществува една централна клетка — монада, около която всички останали се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали съществува известна връзка.“ [20] Идеята за монада, централната идея, е изградена от немския натур-философ Лайбниц. Монадата изразява идеята, душата или основния градивен план на организма. Същевременно тя може да бъде сравнена с първичната зародишна клетка, от която се развива всяка жива органична форма. В тази първична майчина клетка са заложени, кодирани генно, всички качества на бъдещия организъм: ръст, вид, основни белези и др.

       „Болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват веднага. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят.“ [20]

       Днес знаем, че най-честият причинител на баналните за-болявания е вирусът. Този жив белтък, както се спомена вече, се намира във всеки организъм, но не може да се изяви, докато защитните му сили са на ниво. При най-малките благоприятни условия вирусът започва да се размножава. „Болестите биват физически, сърдечни, без да имат органичен произход. Те са на нервна почва. Обаче има и органични болести, които крият своя произход някъде далеч в миналото на човека. Много болести на физическото тяло се явяват като последица на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека.“ [21] Заболяванията в астралния и умствения свят са всъщност наши пропуски, грешки и нарушения в света на чувствата и разума ни. Нима тютюнопушенето, алкохолизмът, развратът не са заболявания на астралния и умствения ни свят? Допускайки такива нарушения в равновесието на астралния си свят, ние довеждаме физическото си тяло до болестно състояние.

       „Започнете първо да работите върху физическото подобряване на тялото си и постепенно минавайте към умственото.“ [20] „Докато дойде до въздържанието, до владеенето на органите и удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си и другите хора. Той трябва да стигне до положение на пълно владеене на своите удове, те сами да разберат, че имат разумен господар.“ [20]

       „Като изучава себе си, добре е човек да изучава и теорията за наследствеността. Изучавайки тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Те могат да възстановяват първичното състояние на всеки орган в човешкото тяло.“ [21]

       Възстановяването, регенерацията в организма, органите и системите се извършва от най-запазените и здрави клетки. Ако бихме могли волево и с мисълта си да подсилим възстановителните процеси, то оздравяването ни ще става бързо и спонтанно.

       „Ученикът трябва да работи върху мускулите на лицето, на носа, на брадата си. Брадата на човека символизира неговата воля. Той трябва да координира силите на волята си. Не ги ли обработва, той нищо не може да постигне. Чрез волята си човек може да преодолява всички вътрешни и външни мъчнотии и препятствия в живота.“ [22]

       „Много работа се изисква, докато се постигне съвършенство. Ако изучавате клетките на човешкия организъм, на човешкия мозък, ще видите, че клетките на мозъка при моралния човек се различават коренно от тия на обикновения, а още повече от тия на престъпника.“ [22] „Като наблюдавам хор?, та, виждам, че едни от тях живеят повече в стомашната система, в гъстата материя на живота, поради което са изложени на големи страдания. Други живеят повече в дробовете си, а трети — в главата. Дето и да живеят, всички страдат.“ [22]

       Тази мисъл трябва алегорично да се разглежда, тъй като стомашната система е символ на низшите желания, на чревоугодничеството. А дробовете са зоната на силните чувства, които довеждат хората до конфликти. Главата пък е зоната на интелекта, ума и разсъдъка.

       „Който е тренирал тялото си, той може чрез него да познае ще срещне ли някакво препятствие на пътя си, или не. Тренираното тяло е чувствително към външни влияния. То е израз на интелигентност. Ние казваме, че човек е здрав, когато тялото му се подчинява на неговата разумна воля. Тялото трябва да бъде орган на ума, на сърцето и на волята на човека.“ [22] „Всички велики хора са работили и физически за трениране на тялото си. Например Гладстон е рязал дърва в дома си по един-два часа на ден. Затова е имал добър сън.“ [22]

       „Къде се проявява най-голямата дейност на човека? В устата и носа. Устата е свързана със стомаха и дробовете. Значи най-голяма дейност проявяват стомахът и дробовете. Устата е врата, връзка между природата и човека. Стомахът, нуждата от храна е направила човека изобретателен. Всеки орган, всяко сетиво спомага за развиване на известна способност в човека. Например дробовете помагат за развиване на обективния, т.е. наблюдателния ум на човека. Понеже носът има отношение към дробовете, той помага за развиване на обективния ум; очите и ушите участват при развиване на висшите способности. Като изучавате анатомията и физиологията, вие се свързвате с физическата и психическата служба на органите. Всеки един от тях има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна.“ [23]

       Да обърнем внимание, че проблемите на тялото и неговата двойствена служба са разглеждани от Дънов в ранните години на неговата духовна дейност. Той е искал навярно от-рано да приучи учениците си към себепознаване и овладяване на физическата същност. В последните години Учителя е наблягал изключително на морално-етичните отношения между хората. „Какво е нужно на човека при сегашните условия? Здраво тяло, добро сърце и светъл ум, който слугува на сърцето. Умът подтиква и забавлява сърцето.“ [24] „Не е достатъчно само да се роди човек. Неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живот. Това значи да бъде здрав човек. Ако той постоянно боледува, жилището му, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената.“ [24] „Сега на всички е необходимо физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло.“ [35] За да подобри физическото състояние на учениците си, Дънов още от ранни години е препоръчвал физическия труд и физическите упражнения като средство за укрепване на здравето. За целта е предлагал да се изградят комунални общества (комуни), в които при равен труд да се реализират еднакви блага. „Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото братство ще вземем някои общи места и в течение на една година братя и сестри от всички градове ще отиваме там да работим.“ [35] Такива комуни се изграждат в редица градове в страната, но за съжаление просъществуват кратко време. Само в гр. Айтос и в гр. Варна и до днес съществува братска градина.

       „Хора, които са много сухи, нямат онова възвишено духовно развитие и разбиране, не са от божествения свят по простата причина, че съдържат много киселини, от които се проявява чрезмерна активност. А пълните съдържат основи. Сухите са активни, а пълните — пасивни.“ [37]

       „Човек трябва да има ясна представа за процесите, които стават вън и вътре в него.“ [48]

       „И тъй, започнете от физическите неща, които са най-близо до вас, и постепенно отивайте към духовните. Като изучава себе си, човек почва да различава три вида процеси в своя организъм: механически, органически и психически.“ [41]

       Защо са тези неимоверни усилия за грижи по тялото? Не се ли стига до физически култ? Както казахме вече, тялото ни е нашият представител на физическия свят; познавайки, проучвайки тялото си, ние опознаваме нашата духовна същност. Не може да се върви към съвършенство, ако не се следва посоката: здраво тяло, познание за себе си, изправяне на допускани слабости и грешки, изграждане на добродетели, набиране на знание и мъдрост, опознаване на истината и осъществяване на любовта. „За да разбере душата си, човек трябва да пази тялото си добре. Душата се проявява чрез тялото.“ [42] „Тялото е резултат на човешката воля. Волята е сила, енергия, която извършва всичко. Тя е резултат от дейността на мисълта и желанието.“ [48] „Човек има два полюса: единият полюс е главата, другият — стомахът. Човешкото сърце пък представлява екватора, затова се казва, че животът е в сърцето.“ [63]

       „Който иска да бъде ученик, той трябва да бъде пълен господар на своето тяло.“ [75] „Главата на човек е плод на неговата дейност, плод на културите, през които са минали хората. Тялото е плод на животинската култура. Значи човешкото тяло е резултат на деятелността на животните. Материята на тялото пък е резултат на деятелността на растенията.“ [82] Растенията чрез фотосинтезата в биосферата на земята изграждат органични вещества, от които са изградени телата на животните и хората: въглехидрати, мазнини и белтъчини. Тялото като форма и конструкция у човека е изградено и по пътя на еволюцията на земята. А главата вече е характерна само за хората, тъй като тя се е създала по пътя на развитие на мозъка — интелектуално и умствено.

       „Да търсим само отрицателните черти в човека, това не е наука. Преди всичко, трябва да знаем, кои са характерните черти на здравия човек, на положителния характер. Ние трябва да познаваме отличителните черти на едно хармонично лице. Тези хора трябва да изучаваме ние.“ [85] „Личността е създала стомаха; индивидът е създал дробовете, а душата е създала мозъка. Значи дробовете са съединителната връзка между стомаха и главата. Те са два противоположни полюса в организма на човека. Когато говоря за стомаха, аз подразбирам една сложна система в живота на човека.“ [87]

       Вече споменахме, че стомахът е връзката на тялото с физическата среда на живота. Чрез него се набавя градивната материя за тялото. Така се е оформила личността. Дробовете са представители на астралния свят — на индивидуалността (чувствата), докато главата и мозъкът са всъщност човекът, душата му. Така връзката между физическия и духовния човек е индивидуалният човек, неговите чувства. Те трябва да са хармонизирани, регулирани, за да има хармония между физическия и духовния човек. Затова Дънов много държи на правилното дишане и на добре развитите дробове.

       „Дробовете на хората са създадени от ангелите. Ангелският свят е взел участие при създаването на човешките гърди. Затова именно интелигентността на човека е вложена в неговото сърце. Под лъжичката, в симпатичната нервна система, се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувства човек под лъжичката си, то е вярно.“ [90] Предчувствието „под лъжичката“ всъщност е предчувствие на интуицията. То може да се долови, когато сме без предубеждение, далеч от чуждо влияние, изолирани мисловно от околната среда и безразлични към очакването. При такова изчистване на чувствата интуицията е най-добрият напътственик в живота.

       „Има една философия за човешкия организъм, която трябва да се проучи. Например трябва да се изучи устройството на главата, защото тя е условието за проявленията на Божествения свят, тя е причина за живота на човека. Каквато е главата, такъв е и неговият основен капитал. Лицето на човека представлява капитала, пуснат в обращение. Ръцете пък показват не само какви са паричните операции, но и печалбите и загубите, които те носят. Тялото представя изработеното и придобитото през хилядите и милиардите години. То говори не само за видимите, но и за невидимите придобивки и загуби, вследствие на това и след заминаването си от този свят, пак ще бъдем свързани с хората.“ [87] Божественият капитал всъщност е духът и душата на човека, а капиталът в обращение — лицето, в чиито части (челото, носа, устата и брадата) са отразени мисълта, умът, волята и сърцето. Изработеният и придобит капитал — ръцете, са израз на добродетелите: работоспособност, честност, искреност, милосърдие и т.н. Това може да се види по формата на ръката, на пръстите и ноктите и т.н.

       „Широкият нос показва голяма издръжливост. Дължината на носа определя човешката мисъл, а широчината — чувствата. Същият закон важи и за лицето на човека. Удължаването му зависи от мисълта, а разширяването — от чувствата. Широчината и височината на челото зависят от чувствата и мисълта.“ [94] Даже отделните части на тялото могат да отразят състоянието на целия организъм. Известна е ирисовата диагностика. Сега се установява, че и ушната мида носи белезите на всички органи на тялото.

       „В ушната мида е проектиран човешкият ембрион. Чрез топографски карти на ушната мида се определят редица рефлекторни зони. Те са свързани с болния орган и при светлинно въздействие отговарят със силна реакция на пулса, съобщава за заболяване. Като се използва променлив ток, се конструира уред, който чрез четири сектора отразява състоянието на съответния орган, когато се въздейства върху неговата точка на ушната мида. Установени са 32 точки, които реагират и регистрират състоянието на стомаха, бъбреците, черния дроб, жлъчката, сърдечно-съдовата система, белия дроб и т.н. Уредът сигнализира нормално или болезнено е състоянието на съответния орган.“ (А. Богораз, И. Голдин [216]) Такива рефлекторни зони за отделните органи има по цялото тяло. На тази основа се дължи и иглотерапията (акупунктурата), както и пресопунктурата. Всъщност всички физиотерапевтични процедури, които са дразнители на кожата, се основават на тези рефлекторни зони. Това са топлинните въздействия, масажите, електротерапията, късовълновите въздействия, вендузите, светлиннотерапията (ултравиолет) и др.

       „Преди година, като правех своите научни изследвания, отидох в един манастир. Там ме заведоха в една стая, дето имаше черепи на калугери, заминали на онзи свят. Някои от тях са били добри, отлични хора и като калугери са били на мястото си. Като правех изследванията си, аз носех свещица, която запалвах и турях в черепа. Питаха ме защо правя така. Като турям свещта вътре, познавам на кои места черепът е по-тънък. Тънките места на черепа показват, че с тия области е работил повече, отколкото с другите.“ [102] Всъщност формата и големината на черепната кутия се диктуват от дейността на мозъчната тъкан. Онези области, които най-силно са ангажирани с мозъчна дейност, са най-пълно кръвоснабдени и следствие на това най-добре развити и набъбнали. Те упражняват по този начин постоянен натиск върху черепната кутия и тя изтънява в тази област. На този принцип расте и черепът на децата. Затова по формата и по дебелината на черепната кутия се познава кои центрове са най-активни в мозъчната дейност, а от това и в каква насока се изявява интелектът на човек.

       „Като изучавам съвременните хора, виждам, че на всеки му липсва нещо. Ако челото е красиво, с добре развити центрове, носът не е красив и правилен; ако челото и носът са добре развити, брадата не е, липсва й нещо. Ако челото, носът и брадата са правилни, ушите не са красиви. Няма човек в света, у когото всички черти на лицето, всички удове да са добре развити. Това показва, че всеки трябва да работи върху себе си, да се усъвършенства.“ [104] Следователно, като знаем смисъла на формите на нашето тяло, можем да анализираме духовното си развитие и да открием слабите си места. Тялото е огледален образ на нашето духовно състояние и ние трябва да го познаваме най-подробно.

       „В човека-жена лицето е по-открито, по-малко обрасло с косми, което показва по-голяма интелигентност. Лицето на жената показва, че тя е обработила по-голямо поле. Лицето на човека-мъж, което е повече обрасло с косми, показва по-слаба интелигентност, по-малко обработена площ.“ [104] Жената притежава прикрита вътрешна интелигентност, която й позволява по-лесно да се ориентира и пригажда към обстановката в живота. Тя работи също така интуитивно по-добре от мъжа. Мъжът, макар и с по-добре развита воля и мисъл, с по-прозорлив ум, страда от липса на обща интелигентност и интуиция, вследствие на което по-често се обърква в житейската обстановка и влиза в конфликт със събитията.

       „Изучавайте лицето си, както и черепа, ръцете, да дойдете до истинско знание. Оглеждайте се в огледалото най-малко три пъти на ден, да виждате най-малките промени, които стават у вас.“ [177]

       „Красотата на човека се определя от неговата глава, от неговия бял дроб и стомах. Мястото на ума е стомахът, на душата — белият дроб, а на духа — главата.“ [126]

       В следващите глави на книгата ще разгледаме детайлно отделните части на главата, тялото и лицето. Ще изтълкуваме значението им от духовна гледна точка, за да дадем характеристика на духовната същност на човека.

       „Човек трябва да изучава неизчерпаемото богатство в себе си, за което сам няма ясна представа. Понякога той поглежда тялото си и мисли за него, без да подозира какво е вложено в него, не знае как е устроен неговият организъм. По три пъти на ден туря храна в стомаха си, без да знае какво нещо е стомахът.“ [126] „Като ученици изучавайте линиите на лицето си, на челото, на носа, на брадата, за да се опознаете. Ако линиите на челото, на носа и на брадата са повече отвесни, отколкото легнали, това е човек с умствен характер. Колкото по-дълга е линията на брадата, толкова по-силна е волята. От значение за силата на волята са и челюстите. Ако двете челюсти в човека са издадени навън, както при животните, чувствата в него имат надмощие над мислите.“ [127]

       „Без шестото сетиво не можете да разберете духовния свят. Учените наричат това сетиво „интуиция“. Всъщност интуицията само отчасти наподобява това сетиво. То не е интуиция.“ [131]

       „Физическото зрение и слух не могат да заместят духовното зрение и духовния слух. При това едно сетиво или едно чувство отваря вратата на един ограничен свят. Следователно, колкото повече сетива и чувства е развил човек, толкова повече врати се отварят пред него.“ [131]

       „Зад очите е истината, зад ушите е мъдростта, зад устата е любовта. Зад носа е човешкият ум, зад устните е човешкото сърце, зад ръцете е правдата, а зад краката — добродетелите.“ [144]

       Може ли човек да има по-голям капитал и капиталовложения от тези, които човешкото тяло му осигурява? Ние нехаем към това голямо духовно богатство и се учудваме откъде идва нашата бедност и нищета и откъде — несгодите и страданията в живота.

       „В музикално отношение тялото, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото е „ДО“, на сърцето — „МИ“, на ума — „СОЛ“. [152] Дънов смята, че както в света на багрите основните цветове са червеният, жълтият и синият и от тях можем да създадем чрез смесване останалите цветове на дъгата, така и с основните тонове на музикалната гама — „до“, „ми“, „сол“ — можем да изградим цялата гама. От това следва, че сърцето, тялото и умът като основни сигнали в капитала ни са най-важните и тях най-добре трябва да познаваме и владеем.

       „Старите окултисти алхимици са определяли четири основни състояния на материята: твърдо, водно, въздухообразно и огнено. Днес като основни елементи за живота на органичния свят се определят: въглерод, водород, азот и кислород. Тези четири елемента донякъде съответстват на четирите състояния на материята, които старите алхимици определят, както и на четирите темперамента в човека. Те са казали, че в човешката наука се срещат следните четири темперамента: сангвиничен, холеричен, флегматичен — някои го наричат меланхоличен и нервен, или чувствен темперамент. В по-ново време на Запад смятат, че има само три темперамента, които почиват на три основни системи, съществуващи в човешкия организъм: първата система е тъй наречената жизнена система, в която влизат кръвоносните съдове, дробовете, стомахът и жлезите. От тази жизнена система се създавал жизненият темперамент. След това идва костната система с мускулите и сухожилията, тя е динамична система. От тази система се образувал двигателният темперамент, или мотивният темперамент. И третият темперамент, наречен умствен или нервен, с преобладаващо влияние на мозъка и нервната система. В най-ново време обаче науката приема седем темперамента в човека, които отговарят на седем степени в него: мозъчна, мускулна, дихателна, кръвоносна, хранителна, очистителна и чувствителна.

•        1) Сангвиничният темперамент е наречен още въздухооб-разен. Хората от този вид са експанзивни, всякога преувеличават нещата, и най-малката радост изживяват силно.
•        2) Вторият темперамент е флегматичният. Преобладаващо влияние в него има водата. Този тип хора се отличава със студенина и мудност. Самообладанието им е силно развито. Някои са мързеливи.
•        3) При холеричния темперамент преобладава влиянието на жлъчката, черния дроб, нервната система и костите. Такъв вид хора са високи, с черни коси, енергични и изобщо динамични.
•        4) Меланхоличният темперамент е под влияние на нервната система. Хората, които го притежават, имат огън. Те са в постоянно вътрешно безпокойство. Меланхолията се явява у някои, които имат безмерни желания. Крайно меланхоличните хора са много амбициозни.“ [63]

       Твърде сложна е науката за човека и неговата физическа същност. Тази наука може да се овладее лесно, но трябват повече познания за самите нас. За разлика от астрологията, която борави с влиянието на планетите (а те са били в началото само 7, докато Дънов твърди, че са 12, а до днес са открити 10), френологията, хиромантията и физиогномията са много по-положителни, тъй като работят с капитала, който човек притежава. Както Учителя казва, това е нашият капитал в живота, даден ни на разположение, и няма защо да търсим неговото тълкуване по звездите. Още повече, че влиянието на космоса върху човека не може да се тълкува само по планетите на Слънчевата система. Има много по-мощни източници на енергии и сили във вселената. Това са галактиките, квазарите, „черните дупки“ и „белите джуджета“.

       „Според мене животът се състои от три части: драма — в началото, трагедия — в средата, и симфония — в края.“ [4] Драматично е явяването на човека в сферата на физическия свят. Бог изгонва човека от рая заради непослушание. Затова и детето се ражда с плач. От този момент започва неговата земна трагедия — сам да се справя с несгодите, изненадите, трудностите и неизвестното. Но в края на краищата, като набере опит, знание и добродетели, човек постига съвършенството, т.е. житейската симфония.