2.6.2. Дихателната система и здравето

[Ани]

2.6.2. Дихателната система и здравето

       „Преди мисълта е дишането. Човек първо диша, а после мисли.“

Учителя.

       Дихателната система, колкото и да е проста на вид, е една от най-важните в тялото. Всички жизнени процеси в организма зависят от качеството на дишането. Чрез него набавяме в организма кислород, който във физическия свят поддържа горенето, а в органичните процеси — окисляването. Обмяната на веществата и отделянето на топлина в тялото дължим на кислорода. Ако липсва кислород в кръвта, даже функциите на мозъка спират. Затова Дънов казва алегорично, че първо е дишането, а после мисълта. Но дихателният процес в дробовете има и психологическо значение. Колкото по-правилен и хармонизиран е той, толкова по добри са мислите и чувствата на човека. Навярно белите дробове имат и друга вътрешна функция, която влияе на нервната система.

       „Кой може да каже що е дишането? Учените го определят много добре, но какъв е вътрешният му смисъл? За някои то е поемане на въздух навътре и изпущане навън. Учените изчисляват, че в дихателната система има 600 000 000 клетки, значи 600 милиона работници. Всяка клетка е едно малко разумно същество, което си има специфична работа. То разбира и химия, и физика, разбира и физиологичните закони и не само разумно се храни, но и разумно изпълнява зададената му задача. За една минута човек прави 20 вдишки, а всяка вдишка е хранене, слагане на трапезата. В минутата има 60 секунди, значи за обяд се слагат 20 яденета. Всяко ядене трае три секунди. В един час се слагат 120 обяда. Ако пресметнете колко прави това за 24 часа, вие ще трябва да плащате милиарди само за дишането.“ [62] Дихателната тръба на дробовете завършва с бронхите, след това навътре като клоните на дърво се разклоняват на по-тесни бронхиоли, които завършват, както гроздът на лозето, с малки мехурчета, наречени алвеоли. Въздухът в тези мехурчета отдава кислорода на червените кръвни телца, като същевременно те пък изхвърлят въглеродния двуокис в алвеолите. Ако разстелем всички дихателни мехурчета, ще покрием с тях повърхност приблизително равна на 90 квадратни метра. Без физическо напрежение на тялото, човек вдишва и издишва към 500-600 куб. см въздух. При спорт, туризъм, физическа работа и др. количеството на вдишвания и издишвания въздух може да достигне до 1500-2000 куб. см, даже и над 3000 куб. см в зависимост от дихателния капацитет на дробовете и тренировката. Различаваме повърхностно дишане, средно и дълбоко дишане. От друга страна, в зависимост от това, кои части на дихателната система се изпълват, различаваме: горно, средно, долно.

       Дишането поначало е автоматичен, независим от нашето съзнание процес. Но той може да е и съзнателен, т.е. нарочно да дишаме по-дълбоко или по-често и обратно. Навлизането на въздуха в дробовете става на принципа на празното пространство, т.е. ние всмукваме въздуха от атмосферата, като разширяваме гръдния си кош, а с това раздуваме белите дробове като две меки гумени топки. Значи атмосферното налягане втиква въздуха в дробовете. При издишване ние изтласкваме въздуха навън, като свиваме гръдния си кош.

       Чрез дихателния процес ние извършваме още две важни функции: говорим и пеем. Гласните струни — две тънки лигавични гънки в гръкляна ни, издават отделните звуци, като трептят в преминаващия между тях въздух.

       „Някои, като не разбират какво представлява човешкото тяло, казват: „Да имам и аз една цигулка „Страдивариус“. Ти имаш тяло, което струва хиляди пъти повече от цигулката на Страдивариус. Ти имаш гърло, което струва милиони. Човешкото гърло като инструмент не може да се сравнява с никой друг, направен от човека, нито по сила, нито по тон, нито по израз.“ [131]

       Сега нека разгледаме значението на дишането за здравето на тялото и на психиката на човека.

       „Съвременните хора дишат само с горната част на дробовете си, а това е недостатъчно. При дишането трябва да вземат участие умът, сърцето и волята. Ако те не си сътрудничат, човек не използува както трябва въздуха.“ [153]

       Нека отбележим, че мъжът и жената имат различна дихателна динамика. Докато жената диша чрез разширяване на гръдния кош (гръдно дишане), то мъжът диша предимно чрез движение на диафрагмата (коремно дишане). С това жената вентилира предимно горните дялове на дробовете си, а мъжът — долните. По този начин нито мъжът, нито жената осъществяват пълноценно дишане. То се осигурява или чрез съзнателно разширяване на гръдния кош и движение на диафрагмата, или чрез спортуване (туризъм, гимнастика и др.).

       „Здравето на човека зависи от количеството на въздуха, на светлината и на топлината, които той приема от външния свят. Светлината дава простор на мисълта. Дишането дава простор на чувствата му, а топлината внася разширение и в чувствата, и в мислите.“ [153] „За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки в минута. Съвременната наука смята нормално да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдните — също. При нормално дишане, което става спокойно, тихо, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек спи толкова тихо, че не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой пък, като спи, хърка. Това показва, че дишането му е неправилно. Трябва да му се обръща внимание, понеже то е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре.“ [155] Дълбокото и правилно дишане изисква тренировка, и то в продължение на години, за да стане навик. Особено важно е то при активно спортуване. Хъркането пък се дължи на неправилната поза на главата или на ниска възглавка. Почти петдесет на сто от хората хъркат, особено повъзрастните.

       „Колкото по-слабо е развита дихателната система, толкова човек е по-сприхав, по-нервен, следствие на което носът и ноздрите му са по-тесни.“ [15] „Чувствата и желанията представляват вдишвания в живота, а мислите — издишване. С други думи казано, чрез сърцето си човек вдишва, а чрез ума си — издишва. Да мислиш, това значи постоянно да вдишваш. Ако сърцето и умът в човека действат правилно, процесът на дишането също е правилен. Ето защо ние препоръчваме дишането като метод за регулиране на мислите и чувствата у човека.“ [45]

       Аналогията, която прави Дънов, между вдишването и издишването, от една страна, и желанията и мислите, от друга, има свой дълбок смисъл. При вдишването ние приемаме нещо, от което имаме нужда (кислород), същото е и при желанията, тъй като те ни насочват към придобиване на нещо. При издишването обаче ние изхвърляме нещо (въглероден двуокис), което даваме на растенията в природата, и аналогично — при мисълта ние имаме налице творческия процес, при който даваме нещо от себе си, било то идея, препоръка и т.н.

       „Здравото тяло значи правилно разпределение на енергиите в човешкия организъм. Дробовете представляват сито, през което се пречистват умственият и сърдечният живот в човека.“ [45]

       „В белите дробове има повече от 600 милиона клетки, затворени в малки лаборатории. Когато вдишваме, всяка от тия клетки за кратък момент изпълнява двойна служба: физиологическа и психическа. В този смисъл дишането е двоен процес на хранене. Крайна негова цел като психологически процес е пречистването на мисълта.“ [3] Обикновено се говори, че дишането е просто процес за набавяне на кислород и изхвърлянето на въглероден двуокис от кръвта. „Оказа се, обаче, че белите дробове играят освен всичко и ролята на имунен орган, при това твърде мощен и неотстъпващ дори на такива лидери на ендокринната система, като тимуса и лимфната система. Клетките на дихателната система произвеждат имуноглобулин-"А“ — вещество, което неутрализира бактериите и вирусите. Освен това белодробната тъкан поддържа прецизния баланс на простагландините, представители на вътрешноклетъчните хормони, които участват в управлението на работата на главния мозък, черния дроб и други органи. В тъканите на белите дробове преминават през своеобразна биохимическа корекция такива сложни вещества като ренин, ангиотезин, алдостерон, от които зависи сигурната работа на бъбреците, регулирането на кръвното налягане и обменните процеси на организма.“ [234] Значи от състоянието на дихателната ни система зависи нормалната функция на важни органи: мозък, бъбреци, черен дроб, кръвоносна система, обмяна на веществата, и т.н. Същевременно в белия дроб има вещества, които ни предпазват от инфекция чрез въздуха. С тази пряка функционална връзка между белите дробове, мозъка и черния дроб трябва да си обясним и становището на Дънов, че дишането регулира мислите и чувствата.

       Трябва ли след тази информация за значението на дишането да си задаваме въпрос, защо е нужно да дишаме дълбоко, правилно, и то чист въздух? Нарушеното, повърхностно и неритмично дишане е присъщо на съвременния цивилизован човек. Той живее в жилището си и на работното си място, а още вече на улицата при крайно неблагоприятни условия на дихателния процес. Да не споменаваме навика да се пуши тютюн, чиито изпарения тровят даже непушачите. Налага се коренно преразглеждане на понятията ни за дихателния процес и на условията, при които ние дишаме. Това не трябва да е подсъзнателен процес, а в него да участват мисълта и умът ни. Волята трябва да се намесва, докато ни стане навик да дишаме правилно и дълбоко. Контролът й трябва да е непрестанен. Това се налага от обстоятелството, че вниманието на хората постоянно е ангажирано с трудовия процес, психологически напрежения, душевни вълнения, умствени усилия и др., които отвличат вниманието ни от дишането и то става подсъзнателно, непълноценно, автоматично и ритмично, да поддържа правилния ритъм на сърцето, толкова обременено от застоялия и неподвижен живот на хората. Ето защо се препоръчват чести дихателни гимнастики, повече мускулно напрежение и туризъм, които неволно ни задължават да поемаме дълбоко дъх и да синхронизираме крачките си с ритъма на дишането.