2.6.3. Кръвообращение и храносмилане

[Ани]

2.6.3. Кръвообращение и храносмилане

       „Животът е в кръвта. Кръвта пък излиза от сърцето. Значи животът иде от сърцето.“ 

       „ Стомахът е орган, в който работят сили за изграждане на материя, ако стомахът не събира материя за градеж, човешкият живот се прекратява.“

Учителя.

       За кръвообращението и храносмилането говорихме доста в отделните раздели досега, тъй като са тясно свързани както помежду си, така и с останалите системи на тялото. Тук ще изтъкнем някои специфични особености на тези системи.

       Сърцето като най-главен орган в кръвообращението лежи в гръдния кош асиметрично — повече вляво. Беинса обяснява това с изместването на земната ос. Артериалната кръв изпраща хранителни вещества и кислород към цялото тяло и неговите органи, а венозната пренася до сърцето въглеродния двуокис, други вещества и храни, взети от черния дроб. За целта кръвта от храносмилателния тракт (тънки и дебели черва) трябва първо да премине през черния дроб, за да остави там за преработване приетите чрез червата хранителни вещества. След това вече с готовите за клетките вещества се насочва към дясното предсърдие и камера на сърцето. Оттук кръвта заедно с храните минава през дробовете, за да се обогати с кислород и да се отправи като артериална кръв по цялото тяло.

       Има обаче още една система, принадлежаща към кръвообращението, за която малко се знае. Това е лимфната система. В нея пренасянето на лимфата е еднопосочно, т.е. от периферията към сърцето. Тя се движи следователно в тази посока по самостоятелни лимфни съдове, като в известни участъци (слабините, коремната област, гръдния кош, подмишниците и др.) минава през лимфни възли, които служат за филтри на системата. Лимфната течност се набира от междуклетъчната течност на тялото, поради което съдържа отпадни продукти, бактерии, вируси и др. Лимфата съдържа и няколко вида бели кръвни телца, които изграждат защитната имунна система на тялото.

       Лимфните съдове лежат паралелно на венозните съдове и се групират в гръдния кош в мощен лимфен съд, който влива лимфата си в лявата подключична вена. От дясната ръка тя се влива в дясната подключична вена. Лимфните възли задържат и унищожават всичко, което е вредно за организма. Затова при възпалителни процеси например на крака или ръката лимфните възли в слабините или подмишницата се подуват и са болезнени. Това показва, че в този момент в тях се унищожават вредителите на тялото.

       „Сърцето е единственият орган в човека, който не се подчинява на неговата воля. То има определен ритъм с определено число удари в минута, които се определят от степента на човешкото развитие, т.е. от мястото, до което е достигнал в своето развитие.“ [118] Споменахме, че сърцето има самостоятелна нервна система, която се влияе и се дразни от хормоноподобни вещества, пренасяни от кръвта. Мускулите на сърцето са подобни на скелетната мускулатура и с това то прави изключение от другите вътрешни органи, които имат не набраздена мускулатура, а гладка. Чрез симпатичната нервна система сърцето, както споменахме, функционално се влияе от нашите чувства, психически преживявания, мисловна дейност и т.н.

       „Що се отнася до биенето на сърцето, забелязано е, че първите 12 часа от деня сърцето бие по-бързо и с няколко удара повече от нормалното. През тези 12 часа то е във възходящо състояние. През вторите 12 часа на деня, т.е. през втората половина на деня, ударите на сърцето намаляват с няколко и то се намира в низходящо състояние. Същото нещо се забелязва и през месеците на годината. През първите 14 дни на месеца сърцето е във възходящо състояние; през вторите 14 дни — в низходящо състояние. През първата половина на годината е във възходящо състояние, а през втората половина — в низходящо състояние.“ [82]

       Като „органи на чувствата“ ние най-малко щадим сърцето. Особено силно се влияе то от наличието или липсата на кислород в кръвта. При повишена обмяна на веществата, както е при физическия труд, спорт, екскурзии в планината, нуждата на тъканите от кислород се увеличава. Това налага повишена дейност на сърцето, за да изпрати повече кръв с кислород до клетките. Ако успеем чрез дълбоки вдишвания да си набавим необходимия кислород, сърцето бързо намалява честотата на ударите си. От това следва, че ако при тежки физически натоварвания успеем да осъществим ритмични и дълбоки вдишвания за по-продължително време, можем да предотвратим задъхването и ускорената сърдечна дейност. Защо е така? Дълбокото и ритмично дишане доставя на кръвта повече кислород и тя по-лесно задоволява нуждите на органите. В такъв случай не е необходимо да се ускори кръвообращението чрез повишена сърдечна дейност. Ако при физически натоварвания дишаме повърхностно и плитко, притокът на кислород ще е по-малък и за да се повиши той, трябва да се ускори сърдечната дейност. Като регулираме дишането си съобразно кислородния глад на тялото, можем съзнателно да щадим сърцето си. „Докторът казва: тоя човек има сърцебиене. То е прилив във вашия организъм, който се отразява върху сърцето. И когато лекарите казват на някого, че има порок на сърцето, аз казвам, че тоя човек има известен прилив на ум, на своето сърце, на своята душа.“ [30] Трябва да правим, разбира се, разлика между сърцебиене, причинено от умора, и сърцебиене, причинено от от порок в сърдечната нервна система или клапи. Има сърцебиене и при психически травми, когато симпатичната нервна система, т.е. вегетативната нервна система отделя хормоноподобни вещества и те причиняват повишена дейност на сърцето. „Най-малките, най-слабите промени в пулса говорят за деликатни преживявания на човека. Когато той се въодушевява от възвишени мисли и чувства, биенето на сърцето е ритмично, пулсът му е правилен, хармоничен. Когато живее в областта на грубите, низшите чувства, пулсът е дисхармоничен, неправилен.“ [108] Най-тежко е изпитанието на сърцето при задоволяване на половия нагон, при безразборни полови изживявания. Тогава не само има повишена дейност, но много често и нарушение на ритъма.

       Сърцето и кръвообращението са източници и носители на електромагнитни пълнежи. Сърцето е мощен електромагнитен генератор, тъй като неговият мускул работи непрестанно. Говорихме вече, че при всяка биохимична реакция в клетките се отделя електромагнетизъм. Усилената и постоянна дейност на мускула на сърцето поддържа повишена обмяна на веществата и мощен електромагнитен пълнеж. На това състояние на сърцето се дължи и медицинското изследване чрез електрокардиографията.

       „Кръвта носи със себе си електричество и магнетизъм, които се предават на центровете на мозъка и помагат за тяхното развитие.“ [4] „Всъщност движението на кръвта не се дължи на свиването и разпускането на сърцето, а на особен род космическо лъчение, наречено електричество. То е причина за свиването и разпускането.“ [145] Безспорно е, че същинският причинител за контракциите на сърдечния мускул е електричеството, изхождащо от нервния възел в зоната на дясното предсърдие. От своя страна той се влияе в своята дейност от електрическите и магнетични пълнежи на централната нервна система, както и от хормоноподобните вещества — нервномедиаторите, произвеждани от нея.

       Електромагнитните пълнежи в организма са причина и за съдовите спазми при стенокардията, болестта на Бюргер, при язвената болест, при силна психическа възбуда (страх) и др. „Какво представлява неврастенията? Неврастенията не е нищо друго освен резултат от неправилно функциониране на капилярните съдове. Тя се предизвиква от голямото натрупване на електричество върху нервната система. Излишното електричество причинява голямо напрежение върху нервите, вследствие на което човек става извънредно нервен.“ [137]

       „Елементите на кръвта показват дали някой човек ще бъде богат, или не. Като разложите кръвта, ще видите, какви елементи се съдържат в нея. Някой химик по състава на кръвта може да определи доколко е богат този човек. Елементите в кръвната проба показват какво е богатството му. Когато кръвта ти е бедна, и целият свят да ти дава пари, ти пак сиромах ще си останеш. Онова, което човек може да изяде и да се ползва разумно от него, онова, от което човек се радва, като го възприема, то е неговото богатство.“ [63] Дънов намеква с тази мисъл, че материалното богатство е непълноценно и нетрайно. То не винаги носи щастие. Обаче това, което човек сам може да усвои или възприеме, било то материално или духовно, и което може да му носи щастие и радост, това е неговото истинско богатство. „Има елементи, които се срещат в кръвта на богатия, учения, а отсъстват в кръвта на бедния, невежия, слабия. В кръвта на богатия има повече органично желязо, отколкото в кръвта на бедния. В бъдеще учените ще правят изследвания на кръвта и по нея ще определят даже характера на човека. Всяка характерна черта има специфичен елемент в кръвта.“ [48]

       Лимфният и кръвният поток в съдовете са под налягане, което сърдечният мускул упражнява при изтласкването на кръвта. В случай че силата на мускула намалее, се получава застой, който много често се наблюдава в долните крайници — краката са хладни и в областта на глезените отекли.

       „Има няколко начина за определяне дължината на човешкия живот. Един от простите е следният: туриш пръста си отгоре на кожата натиснеш малко. Ако на мястото, дето си натиснал, остане трапчинка, това значи, че този човек няма да живее дълго. Ако натиснете с пръст кожата на някого и трап-чинката бързо изчезне, той ще живее дълго.“ [49] Този диагностичен трик се прави при болни със сърдечен порок или слабост на сърдечния мускул. Натиска се кожата на подколенницата, върху костната подложка.

Храносмилателен тракт

       Храносмилателният тракт снабдява тялото с органична материя, която то използува за собствения си градеж. Освен мазнините, въглехидратите (захарите) и белтъчините, храносмилателният тракт набавя витамини, микроелементи, етерични вещества, хормоноподобни вещества, ферменти, ензими и др. С това храносмилането е пряката връзка на организма ни с биосферата на земята. Докато сетивата ни контактуват с по-висшите енергии на биосферата (светлина, топлина, звук, електромагнетизъм и др.), храносмилането приема материята, за да я преработи. Тази му функция го поставя на едно от първите места сред биолабораториите в света. Съперничи й фотосинтезата у растенията, която под въздействието на слънчевата енергия превръща неорганичната материя в органична.

       „Яденето е резултат на дейността на човешките клетки. Колкото по-съзнателно извършват работата си, толкова поздрав е човешкият организъм. Десет милиона клетки в стомаха вземат участие в смилането на храната.“ [42] Възприемането на хранителния материал започва още чрез устната лигавица. Тук се поглъщат редица фини и бързодействащи вещества. Пример в това отношение е действието на нитроглицерина при болни от гръдна жаба (ангина пектурис). Още с поставянето на хапчето нитроглицерин под езика, настъпва намаляване на съдовия спазъм на сърцето и облекчение на болния.

       Слюнката в устата играе също голяма роля при храносмилането, затова храната трябва да се дъвче по-дълго и да се задържа по-продължително в устата. Освен това слюнката действа и бактерицидно, като с това предпазва човек от стомашни инфекции.

       Храносмилателната система е изцяло под въздействието на вегетативната нервна система (симпатикус и парасимпатикус). Поради това храносмилането е под силното влияние на психическото ни състояние и сетивните възприятия. Например още от мириса на храната, от нейния външен вид, от поставянето на приборите за хранене, от пипането на продуктите и др. храносмилателните органи се подготвят за възприемането и смилането на съответната храна. Те отделят подходящите секреции за нея.

       Психическите смущения и вълнения също така влияят на функцията на храносмилателните органи. При нервна възбуда, страх, гняв и други в стомаха се набира много солна киселина, а червата ускоряват или забавят механичното пренасяне на храната.

       „За да създаде добър характер в себе си, човек трябва да държи храносмилателната си система в изправност. Не е без значение, как ще започнеш да ядеш, изведнъж ли ще се нахвърлиш върху яденето, или ще се спреш пред трапезата, ще благодариш за това, което ти е дадено, ще си кажеш молитвата и след това ще започнеш да ядеш. Не е безразлично, дали ще ядеш бързо или бавно; дали ще дъвчеш добре, за да се всмукват хранителните сокове не само в стомаха, но и от езика. Не е безразлично, дали трапезата е чиста, добре подредена, или нечиста и в безпорядък. Това са условия, които оказват влияние върху изправното или нередовното състояние на храносмилателната система.“ [23]

       „Различаваме три категории хранене: механично, или физическо, органическо и умствено. Механичното хранене е присъщо на животните, които гледат на храната като процес, който задоволява техните нужди. Човекът се храни съзнателно, изпитва приятност и вкус при храненето. При този процес вземат живо участие чувствата. Третият процес на храненето е присъщ на хората с висока умствена и духовна култура. Тук мисълта взема живо участие.“ [23] Доброто хранене е свързано с хигиената на храненето. Трябва да ядем чиста, добре подготвена храна, прясна и богата на хранителни вещества. От съществено значение е и нашето психическо настроение и нагласа. При лошо настроение, бързо хранене, лошо сдъвкана храна процесът на храносмилането се забавя и настъпва дискомфорт в храносмилателния тракт.

       „Стомахът, който изисква 4 часа, за да смели храната, не е нормален. Във функцията му има някаква аномалия. Сегашните хора ядат бързо, бързо приготвят храната си, без да държат на това, дали е добре измита или не, като за оправдание цитират стихове.“ [88] Нормално стомахът след три часа трябва вече да е изпразнен. В червата храната преминава също за 3 часа, а в дебелото и правото черво (при запек) води до обратното поглъщане на редица отпадни и вредни за организма вещества. Такова забавено придвижване на хранителните отпадъци има при хората, които малко се движат, не спортуват и изобщо водят застоял живот. „Ако искате да разберете дали даден човек е работлив, наблюдавайте го как яде. Колкото по-енергично и по-съзнателно яде, толкова по-енергично и с разположение работи той.“ [24] „Черният дроб е орган, който извършва специфична служба при храносмилането. Ако тоя орган не работи добре, организмът страда. Видите ли че лицето на човека пожълтява или почервенява, търсете причината за това в черния дроб. Доброто и лошото му състояние се отразява върху чувствата на човека, а те пък се отразяват върху здравословното състояние на черния дроб.“ [144] „Я вижте онези хора, които имат длъгнести лица, черни очи, живи, не са ли активни? Защо? Черният дроб в тях има преимущества, той е развит като динамична сила. Вземете онези хора, които имат вал-чести лица, като месечина, в тях стомахът е развит, те обичат да си похапват, да си попийват и като ядат, от тях подобри хора няма и казват: „Тъй разбираме света.“ [163] „Какво представлява злъчката? Ако злъчката не беше горчива, сърцето не би тупало. Злъчката взема всички противоречия, които се зараждат в сърцето, преработва ги в себе си, следствие на което става горчива. Стомахът и червата казват: Ние трябва да работим, за да освободим злъчката от отровите, които й причиняват страдания.“ [190] Черният дроб е най-мощната биохимическа лаборатория в организма. Всички хранителни вещества в организма, приети чрез храносмилателната система (уста, стомах, черва), преминават първо през черния дроб и едва тогава сърцето ги разпраща по органите и клетките. Злъчната секреция подпомага смилането на мазнините в червата. При запушване на злъчните пътища в черния дроб хората заболяват от жълтеница, тъй като злъчната секреция се поема от кръвта и обагря кожата и органите в жълто.

       „Според храната, която употребяват, хората се делят на вегетарианци и месоядци. Има вегетарианци от рождение, но има и вегетарианци които употребяват растителна храна от 10-20 години насам. Като говорим за вегетарианците и ги сравним с месоядците, ние имаме предвид първата категория." [23]

       За значението на храната при поддържане на здравето ще говорим в раздела лечение. Но веднага трябва да отбележим, че месната храна е тази, която най-бързо се разлага и е най-тежка за храносмилане. Особено вредна е консервираната месна храна. Няма да говорим за морално-етичната страна на въпроса. Начинът на хранене и употребяваните продукти се отразява върху моралния и духовен облик на човека.

       „Храненето е един важен икономически въпрос, за решаването на който ръководителите на човечеството са мислили дълго време. След разрешаването му, хората ще започнат истински да творят.“ [24] Не трябва да разглеждаме храненето само като физически процес. То по принцип е универсално дело в Битието. Това е растеж и обновление, обогатяване на духовната същност. Хората могат да се хранят не само с органична материя, но с мисли, идеи и вяра.

       „Като дойде храната до мозъка, ангелите я приемат оттам във вид на прана. И в тяхната храна минава през стомаха, дробовете и мозъка. Като стигне до мозъка им, възвишените същества от Божествения свят приемат тази фино преработена енергия и я прекарват от стомаха, в дробовете и от дробовете — в своя мозък. Ако смляната храна на човека не мине от физическия в духовния свят и от духовния в Божествения, тя не е завършила своя пълен кръговрат на движение.“ [43] Тази мисъл ни илюстрира единството на съществата в света. Даже храненето е взаимосвързано в различните йерархии и светове. Тази мисъл на Дънов ни илюстрира разумността на всички процеси в Битието. Храненето като универсално дело е всъщност процес на обновление, което започва от първичната органична клетка и стига до най-възвишени среди. В тази верига на йерархиите човекът заема в процеса на храненето-обновлението една преходна фаза: между органичния и духовния свят. Следователно от неговото хранене-обновление ще зависи храненето-обновлението на съществата от духовния свят.