2.6.4. Главата и лицето на човека

[Ани]

2.6.4. Главата и лицето на човека

       „Но все пак, ако търсите Бога на земята, ще го търсите в човешкото яйце. Задачата на човека се заключава в това, да изправи своя образ, да му даде първоначалния вид.“

Учителя.

       От изнесеното дотук се вижда, че физическата същност на човека отразява вътрешния духовен свят, дух, душа или, по-добре казано, тя отразява нашето минало, настояще и бъдеще. Сега трябва да обсъдим по-детайлно структурата на тялото, както от анатомична, така и от френологична гледна точка, за да видим какви духовни качества отразява тя. Разбира се, не говорим за вътрешната структура (органи и системи), а за външния вид на тялото, според който хората са много различни и никой индивид не се повтаря сред милиардното население на земята. Съответно на вътрешната структурна индивидуалност човек носи и вътрешна духовна индивидуалност. Значи, трябва да има известно съответствие между това, което виждаме отвън, и това, което се съдържа вътре в човешкия духовен свят. Но защо е тази чудновата индивидуалност?

       Както вече споменахме в началото, човешкият дух се е отделил от първоизточника на света в определен миг на Битието. Всеки е започнал своя индивидуален живот в този момент, когато се е отделил от Първопричината Бог, т.е. в определен миг на вселенния ритъм. Затова той носи белезите и влиянието на макрокосмоса от момента на своето духовно раждане и външно и вътрешно е индивидуален съобразно състоянието на макрокосмоса в момента на зараждането на индивида. В този раздел ще анализираме характерните особености на човешката същност, отразени в неговата външна физическа структура.

       Защо трябва да виждаме в лицето на човека Бога? Защото човек като най-висшата еволюционна форма на Битието носи белезите на всеобхватната проява на Бога в сферата на физическия свят. А лицето му не се среща в никоя друга форма на живот на земята. То е най характерното, най-специфичното, най-индивидуалното, в него намираме миналото, настоящето и бъдещето в еволюционното развитие на човека. Затова Дънов казва: "Лицето е израз на човешката душа.“ [202] „Лицето на човека е книга, която трябва да бъде отворена, да се чете по нея.“ [115] „В какво седи красотата на човека? В неговото лице. То пък е израз на човешкия ум. Всичко, което човек преживява, се отразява на лицето.“ [76] „Красивото лице е това, което при всички условия на живот запазва своите основни черти: дали е скръбен или радостен, сериозен или весел, основните черти на красивия човек остават едни и същи.“ [1] „Челото, носът и брадата трябва да съставят по една трета от цялото лице. При това формата на лицето не трябва да бъде съвсем кръгла, а малко крушообразна, заострена.“ [1] „Не може човек да бъде добър, ако няма хубаво ухо; не може да бъде умен, ако няма хубав нос; не може да бъде любещ, ако няма хубави уста; не може да бъде истинолюбив, ако няма хубави очи.“ [135] „Аз ще кажа, че човек е най-сложната математическа формула в света. Ето защо според мен очите, ушите, брадата, веждите на човека представляват и геометрически формули.“ [3] Ако бихме могли да разчитаме тези формули, бихме могли да узнаем много както за себе си, така и за другите.

       Нега разгледаме развитието на човешката глава по пътя на еволюцията. „Разликата между човека и животните е тази, че животните нямат голям нос, нямат брада и чело. Челото им е слабо развито. У тях е силно развит обективният ум. Те притежават наблюдателност, но нямат философска мисъл, не могат да разсъждават, но имат интуиция.“ [63]

       „Ако разгледаме сравнителната зоология, виждаме, че колкото повече линията на челото ляга към гърба, т.е. наклонява се, интелигентността се губи. Това виждаме особено ясно в змията. Тя е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава (спрямо плоскостта на гърба), имаме начало на интелигентност. При кучето ъгълът е равен на 45 градуса, при слона — на 90 градуса, а у човека — на 180 градуса. Челото му е изправено (успоредно на гърба).“ [44] Това отклонение на челото се е наложило заради нарастване на главния мозък в черепа. Успоредно с това става изправянето на тялото и походката на два крака.

       „Когато центърът на тежестта на мозъка започва да се мести при животните напред, заедно с него и животните започват да се изправят. Този процес се извършва постепенно, докато се стига най-после до човека. Значи ъгълът на отклонението се е увеличил от 45 градуса (при кучето), станал е на 90 градуса (при слона) и от 90 градуса е стигнал до 180 градуса, както е при човека. Значи лицето на човека се е обърнало (откъм гърба, както е при змията) отзад — напред под ъгъл 180 градуса.“ [4] Това изправяне на челото, т.е. извъртане отзад — напред към коремната и гръдна плоскост, е принудило човека да тръгне на два крака, за да може да гледа пред себе си, когато се движи. Ако останеше да ходи на четири крака, лицето и погледът му щяха да бъдат обърнати надолу, към земята. С това изправяне главата у човека заема най-високото положение спрямо тялото.

       „Ако горната част на главата е добре развита, това показва, че моралните чувства в човека са развити повече от личните. В долната част на главата се намират домашните чувства. В предната част на главата се намират умствените способности на човека.“ [3] „Колкото по-тънка е костта на черепа на човека, толкова по-интензивен е бил неговият умствен живот. Ако в горната предна част на черепа костта е тънка, този човек е бил крайно горд и честолюбив. Колкото повече е работил човек с някои мозъчни центрове, толкова по-тънка е костта по тия места.“ [4] „И тъй, понеже на съвременните хора мозъчните центрове не са развити хармонично, те не могат да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, следствие на което мислите, чувствата и действията им са неправилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във форма на кубе. Когато физическите чувства, например чувството за самозапазване, се развиват много, главата расте на широчина. Когато обществените чувства се развиват прекомерно, главата расте отзад.“ [4] „У съвременните хора най-силно са развити личните чувства, които се намират в задната част на главата, където всякаква култура отсъства. При християнските народи личните интереси и убеждения доминират над религиозното верую, вследствие на което остават непримирими.“ [4] Главният мозък като генератор на елекромагнетични енергии е поляризиран, т.е. двете половини имат различен знак.

       „Ако при излизане от дома си тръгнеш с левия крак, ще имаш едно постижение; ако тръгнеш с десния, ще имаш друго постижение. Дясната страна на човешката глава е отрицателна, лявата — положителна. С други думи казано: дясната страна на мозъка е пасивна, потенциална, а лявата е активна, в действие. Затова дясното полукълбо изправя грешките на лявото.“ [154]

       „В средата на лицето стои единицата, човешкият нос. За да осмислим единицата, отгоре й туряме две — веждите. Това показва, че в самата единица има две течения. Те съществуват в самия организъм на човека. Двете му половини представляват две течения. В лявата страна имате минус и плюс, а в дясната имате плюс и минус. Изобщо теченията в лявата страна на главата у човека показват, че той е свързан със слънцето.“ [9] „Човек има около 50 центъра на главата, които трябва да се развиват.“ [23]

       „Къде е мястото на милосърдието? Чувството на милосърдието е там, дето е и религиозното чувство на човека, а именно — в горната част на главата.“ [18]

       „Главата на месоядците в сравнение с тази на вегетарианците е по-широка, а тази на вегетарианците — по-дълга и по-тясна.“ [23] Най-опасното място в човешката глава е мястото на личните чувства. Те се намират в задната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието. За да се справи с личните си чувства, човек трябва да отправи енергиите си към горната част на главата, дето се намира центърът на милосърдието. Тук близо се намират два други центъра — на вярата и на надеждата, дето се сменят низшите енергии с висшите.“ [151] „Засега слънцето на човешкия живот се намира в главата, дето работи съзнанието. Дробовете нямат такова съзнание както мозъкът. Лицето пък представлява посоката, към която човек се движи.“ [24] „Ако главата на човека отзад е плоска, той е скитник в живота.“ [24]

       „Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой е силно индивидуализиран? Френологично такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди.“ [74]

       „Съвременните физиогномисти твърдят, че най-лесно стават промени в черепа на човека. Той може да претърпи някакво изменение в черепа си дори само за три месеца. Това зависи от интензивността на мисълта. Колкото по-интензивна е тя, толкова повече изтънява неговият череп. Следователно, колкото по-разработен е мозъкът на човека, толкова и костта на черепа му ще бъде по-тънка.“ [76] „Ако главата на човека е по-широка, отколкото дълга, той има либерален характер.“ [112] „Френолозите измерват горната част на главата, после измерват челото и от големината на ъглите, които се образуват от носа до ухото и нагоре към главата, съдят за интелигентността. Колкото по-голям е ъгълът, толкова и човек е по-интелигентен.“ [123] Това всъщност е ъгълът на Кампер, за който Дънов казва още: „Големият нос показва интелигентност. Тя зависи не само от големината на носа, но и от съотношението между носа и челото, а именно, дали челото е право, или малко вдлъбнато. Вторият начин за измерване на интелигентността е според ъгъла на Кампер. Кампер спуска един отвее от челото до брадата и друга линия, която минава от средата на ухото до долната част на носа. Този ъгъл, който се образува между двете линии, в хората от бялата раса е равен на 80 градуса, в хората от жълтата раса — на 75 градуса, а у малайците е 63 градуса. У по-интелигентните хора този ъгъл се увеличава.“ [63] „За нас е важно, че всяка мисъл има отношение върху предната част на челото, а всяка морална мисъл въздейства върху горната част на главата. Семейните чувства пък влияят върху задната част на черепа. Когато се разгневите, тия самосъхранителни чувства и емоции повлияват върху разширението на черепа към ушите. Следователно моралните чувства повдигат главата нагоре, умствените способности я разширяват отпред, домашните способности — отзад, самосъхранителните я разширяват на широчина, а личните образуват една малка кривина отзад.“ [63] „От чисто френологично гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широко, у други — темето отзад е малко, огънато и тясно. Като прекарате хоризонтална линия, успоредна на устата, лесно ще определите широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото по-обемист е той и линията е по-дълга, толкова и съвестта на човека е по-добре развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всички органи при размер на главата 55 см околовръст и диаметър 15 или 18 см.“ [83]

       „Черепът на високо моралните хора е правилно оформен, следствие на това те не притежават такива противоречия, които създават внезапни промени в живота им, както това става с хора, на които моралните чувства са слабо развити. Костта на черепа у гениалните и справедливите хора е много тънка, а на грешните е доста дебела.“ [85] Ние споменахме, че дебелината на черепната покривка е в зависимост от активността на мозъчната повърхност, т.е. от неговите центрове. Когато мозъчната тъкан е в активност, тя е по-добре кръвоснабдена и упражнява натиск върху черепната стена. Тук тя постепенно изтънява. Тази зависимост между мозъчната активност и черепа ние наблюдаваме при деца слабоумни, т. е. при микроцефални деца.

За какво говори лицето на човека?

       „Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрични фигури, които показват неговото минало. Колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото.“ [44] „От носа надолу е нашето минало. Носът е нашето настояще, а от носа нагоре — нашето бъдеще “ — казва Дънов през 1942 г. От носа надолу, това е най-съществената част при животните. Това е устата. Носът е израз на мисълта, която ни отличава от животните, затова е нашето настояще. А от носа нагоре — висшите и морални прояви у човека (вяра, милосърдие, фантазия, философия и др.). Те не са достигнали своя апогей на изява, поради което са нашето бъдеще. „Когато низшите чувства вземат надмощие над мислите на човека, долната част на лицето му огрубява, разширява се; ако в него преобладават висшите мисли и чувства, тогава горната част на лицето му се стеснява и става по-нежна.“ [3] Следователно: „Интелигентността и дейността на волята на човека са изписани на лицето. Ако искате да знаете как действат мозъкът, дробовете и стомахът на човека, ще научите пак по лицето. За мозъка ще съдите по челото, за дробовете — по носа, за стомаха — по бузите, а за волята — по брадата.“ [61] „Тясното лице с дълъг нос означава добра мисъл, но слаба устойчивост. Широкото лице с къс нос е консерватизъм.“ „Красивото лице подсказва още за вътрешна дълбочина, голяма чувствителност и благородство на душата. В него трябва да преобладават кривите, а не правите линии. Правите линии показват, че в даден човек господства електричеството; кривите линии показват, че в даден човек доминира магнетизмът“ [1] „Ако от средата на ухото (ушния канал) прекараме радиуси към предната част на главата, по дължината на тези радиуси ще определим каква е любовта на човека. Ако радиусът „ОА“ е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът „ОВ“ е по-голям, преобладава ангелската любов ако радиусът „ОС“ е по-голям от останалите, преобладава Божествената любов. Ъгълът между радиусите „ОА“ и „ОБ“ (около 30 градуса) определя интелигентността на човека.

       Отначало центърът на тежестта на мозъка е била отзад някъде, но при постепенното развитие центърът се е изместил в предната част на мозъка. Затова именно челото на човека е право, а на животните — наклонено.“ [3] Ние показахме със скици как челото на човека се е обърнало със 180 градуса напред, спрямо равнината на гърба.

       „Широтата на човека ще установите по неговото тяло. Носът на човека показва неговата интелигентност и разумност. По устата се съди за неговата любов: човешка, ангелска или

       Божествена. Ушите показват разумността. Изобщо човек се познава по формите на своето чело, на своите уши, очи, вежди, нос, уста.“ [190] „Очите имат отношение към истината, ушите — към мъдростта, а устата — към любовта.“ [155] „Ако разгледате линията на лицето (в профил) от брадата до челото, тя прилича на стъпала. Първото стъпало е устата, второто — носът, третото — челото. Значи в живота човек се качва по един планински връх, който върви нагоре и все нагоре.“ [6]

       „Първото стъпало е особено добре развито и овладяно от животинското царство. Храненето е най-насъщната грижа при животните, т.е. изключително влечение в сферата на физическата любов. Второто стъпало — носът е характерен за хората, той отразява интелигентността, която отличава човека от животните, а третото стъпало — челото, е израз на моралните и духовните същности на човека, явно че не е напълно овладяно от мнозинството.“ „Старите гърци са определяли, че дължината на лицето трябва да съставлява ¹/₁₀ от целия ръст на човека. Челото трябва да е ¹/₃ от лицето.“ [6] „Хората с тесни лица са устойчиви, а тия с много широки лица са консервативни, не са прогресивни.“ [7] „Ако скулите, изпъкналостта под очите, са много издадени, както при китайците, тогава бузите хлътват навътре. Тази част на бузите е свързана със стомашната система.“ [7] „От носа надолу, долната част на лицето изразява волевия човек. Носът представлява духовния човек. От челото на човека съдим за неговия умствен калибър. Долната част, брадата, показва как е развита волята. В един морален тип, като се раздели лицето на три части — чело, нос и брада, те трябва да бъдат еднакви.“ [7] „Интелигентността на човека не се определя от дължината на носа, а от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу.“ [11] Тази мярка като че ли е по-точна, тъй като при силно наклонено назад чело и дълъг нос този перпендикуляр ще е значително по-къс отколкото при човек с изправено чело.

       „Широчината на носа пък специално изразява сърцето. От тази широчина се определя дишането. Ябълките на лицето са във връзка със стомаха. Когато ябълките са много изпъкнали, стомахът на човека се намира в неестествено състояние.“ [76] „Ако искате да знаете какви промени са станали в мозъка ви, ще се обърнете към лицето си. Изучавайте лицето си, както астрономът изучава небето.“ [19] „И тъй, лице, което има форма на конус с върха надолу, показва човек с добър, с подвижен ум. Когато лицето взема положение на конус с върха нагоре, това показва животинското състояние.“ [19] „Човек не трябва да има гуша, не трябва да има слаб стомах и мускулите на лицето му да са хлътнали. Лицето е израз на човешката душа.“ [19] „Мускулите на лицето трябва да са пластични, да изразяват най-малките прояви на вътрешния, душевен живот на човека.“ [19] „Колкото повече мускулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на човека. Когато стомашната система е слаба, човек се поддава на песимистични състояния.“ [19] „Изобщо всяко нещо, което човек възприема от външния или от психичния свят, се отразява върху лицето му.“ [24] „Отрицателните мисли и чувства, както и страданията съкращават мускулите и внасят дисхармония в лицето. Положителните мисли, чувства и радости предават нещо красиво на човешкото лице — мускулите приемат своето естествено положение.“ [24]

       Намръщеното чело, острият поглед, свитите устни явно говорят за нервно напрежение, примесено с недоволство, гняв, омраза. Увисналите ъгли на устните, отпуснатите вежди и неясният поглед говорят за песимизъм и отчаяние.

       „Хората с валчести лица не са активни, те са примирителни, дипломати — били те мъже или жени. Валчестите лица са присъщи повече на жените.“ [30]

       „Отличително качество на бялата раса е челото; на жълтата — скулите на лицето, които му придават широчина; на черната — устните.“ [72]

       „Устата определя работата на чувствата, брадата — работата на волята. Интензивността и благородството на чувствата се определят от разстоянието под носа до средната линия на устата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-благородни и интензивни са чувствата. Колкото по-дълъг е носът, толкова по-добре е развит умът. Обикновено хората с дълги носове не са много практични. Човек с къс нос е практичен.“ [49]

       „Като изучаваме човешкото лице, ще вземете под внимание три мерки: от средата на веждите, по права линия, до върха на носа. Тази мярка определя мисълта. Втората мярка: под носа до средната линия на устата. Тя определя чувствата. Третата мярка: от устата до края на брадата. Тя определя интензивността на волята. Някой взема само една мярка и вади заключение. Не, ще вземете и трите мерки, които взаимно се допълват.“ [49] „Вижте онези хора, които имат длъгнести лица, очи черни, живи, не са ли активни? Черният дроб в тях има преимущество. Той е развит като динамична сила. Вземете онези хора, които имат валчести като месечина лица, в тях стомахът е развит, те обичат да си похапват, да си попийват, а като ядат, от тях по-добри хора няма. Има и други хора, които не са интелектуалци, те се занимават с отвлечени въпроси и затова тяхното лице се различава."(За тях Дънов казва, че са с крушовидно лице, заострено към брадата). [59]

       „Лицето е една написана книга, по която ние трябва да проследим тоя дълъг път на нашето битие. Горната част на окото показва инволюция, слизане на духа в материята. (Всъщност се касае за ръба на горния клепач, който представлява хипербола, обърната нагоре). Долната хипербола, т.е. долният клепач на окото, показва еволюцията, изкачването на духа. По долния клепач се определя пътят, по който има да минем. Инволюцията и еволюцията правят пресичане, при което образуват човекът. Човек се намира между слизането и изкачването на духа.“ [63] Защо при пресичането на инволюцията и еволюцията се образува човека? Знаем, че инволюцията е слизането и изявяването на духа чрез поредица от последователни форми в сферата на физическия свят. Чрез нея можем да проследим последователността на формите от най-висшата до най-низшата. И обратно, при еволюцията имаме процеса на възкачването, т.е. възвръщане към висше-то начало, като се започне от най-низшата форма и се стигне до най-съвършената такава. Тогава къде е мястото на човека? Той не е нито в средата на най-висшите, нито в най-низшата среда на изявата на духа. Бил е вече долу и сега, в процеса на своята еволюция, се стреми към съвършенство — сливане с Първопричината. От това следва, че човекът не е постигнал своето съвършенство, той се намира по пътя на своето възкачване. Затова той е между слизането и възкачването, между инволюцията и еволюцията.

       „Ако устните на човека са по-дебели, от него изтича повече материя; ако устните са по-тънки — по-малко. Устните, веждите, носът, очите, ушите на човека представляват известни символи, които той трябва да изучава и да разбира.“ [73] „Ако наблюдавате двете очи на човека, ще намерите известна разлика. Едното око е меко, спокойно, има изглед на красива, доволна мома. То представлява мекия, женския принцип в човека. Другото око представлява мъжкия принцип. Същата разлика наблюдаваме и в ушите — едното ухо е мъжко, другото — женско. Едната страна на лицето е мъжка, а другата — женска. В това отношение той е двойно същество.“ [77]

       Поляризационният принцип, който е универсален в света, не може да не засегне и човешкото същество. Всичко във Вселената и живота е поляризирано: от най-малките частици на материята до най-мощните сили на природата. Положителното и отрицателното, слабото и силното, горното и долното, високото и низкото са състояния, които засягат и човека. Мъжкият и женският принцип съществуват във всеки от нас, независимо от кой пол сме. Това засяга конструкцията и енергиите на неговия организъм. В конструкцията на тялото съществува поляризация особено в двойните органи и части на лявата и дясната половина.

       „По линията на носа аз познавам какъв е вашият ум. Всяка линия има известна стойност. От значение е дали е дълга един, два или повече сантиметра. Като погледна човека в устата, виждам възможностите и желанията, които се крият в него. Една уста е разкривена, друга — права, гладка. Това са все възможности, скрити в човека. По широчината на носа съдя за чувствата. За ушите пък гледам, дали са кръгли или малко елипсовидни. Гледам на какво разстояние са поставени очите едно от друго. Важно е накъде е отправен погледът — нагоре или надолу.“ [132]

       Неизчерпаеми са белезите и формите у човека, по които може да се съди и тълкува неговото развитие, състояние и интелект. Изисква се дълго проучване и анализиране, за да се разгадаят тези символи, както казва Дънов.

       „Лицето на интелигентния е конусообразно, но не много заострено. Ако лицето е много тесен конус, човек придобива някои лоши черти в характера си.“ [212]

       Трябва да напомним, че човекът, като комплексно същество, притайва в себе си всички възможни сили и енергии на макрокосмоса и своята индивидуалност като дух, не може да се характеризира само с един орган, част от тялото или върху няколко органа или части на лицето.

       „И очите могат да оправят носа. В известен случай и устата може да помогне на носа. Обаче ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот.“ [135]

       „Ако устните на човека са много тънки, това показва, че не е минал още през школата на Венера. Освен устните, Венера изработва и кривините на човешкия нос. Сплесканият нос показва, че дихателната система на човека е слабо развита. Широкият нос показва добре развита дихателна и кръвоносна система. Когато Луната даде на човека свидетелство за завършен курс, тя пише на челото му. Челото на този човек е широко с красива линия.“ [146]

       „Не, умът не се определя само от дължината на носа. Носът има известни възвишения, известна широчина, дебелина, които също трябва да се вземат предвид, когато се определя интелигентността на човека, тя е написана на много места по човешкото лице, но трябва да разбираме написаното.“ [120] „Представете си един човек с широко чело, което показва голямо въображение. Като се спрете върху очите му, мислите за съзнанието. Очите показват будността на съзнанието. Носът представя корените му, а устата е източник, откъдето то черпи сили. Ушите са вентилатор на съзнанието.“ [82]

       Как да изтълкуваме тази взаимовръзка, дадена от Дънов? Явно, че очите като прозорец на душата ще отразяват будността на съзнанието, на душата. Носът от своя страна като изразител на интелигентността и ума подсказва каква стабилност има нашето съзнание. Устата с устните са израз на чувствения свят и доставчик на енергии и сили за градеж. Следователно устата подава на съзнанието опит от физическия свят. Ушите като изразител на духовния ръст подсказват дали човек може сам да „вентилира“ (пречиства) съзнанието си, за да го предпази от външни замърсители.

       „Ако на лицето на човека има повече сенки, това показва, че той се намира в голямо затруднение. Изобщо, ако фонът на човешкия образ е тъмен, това говори за неблагоприятните условия, при които живее. И наистина, когато човек прекара безсънни нощи, около очите му се явяват сенки.“ [1] „Когато наблюдавате хората, виждате, че всеки човек има специфичен цвят на лицето: жълт, бял, тъмен, почти червен. Цветът на лицето определя мисълта. Черният цвят е земен и показва, че този човек е свързан със земята. Когато честолюбието и тщеславието вземат надмощие, лицето пожълтява. Посиняването показва, че кръвта е нечиста. Ако е така, устните и лицето на човека посиняват.“ [45] Посиняването на лицето, устните и ноктите показва лоша сърдечна дейност, със застойни явления в кръвообращението. В такива случаи се наблюдават и отоци по шията и лицето, както и по долните крайници. Ако ноктите имат хубаво изразени бели полудъгови белези в основата, това е израз на добро кръвообращение.

       „Като изучавате цвета на лицето на красивия човек, ще забележите три характерни цвята: бяло-розов, белезникав и слабо, едва забележимо жълт. Първият цвят е в света на чувствата; вторият — че живее повече в мисълта, а третият е излязъл от двата свята и се занимава с възвишеното и великото.“ [23]

       „Лицата на бъдещите хора ще са продълговати, а не като месечина. Познаваме пет типа хора: единият е Луната. Това са сангвиниците с валчесто лице, със сини очи, тънки вежди, пълнички, весели, жизнени, обичат да си похапват. Вторият тип е с продълговато лице, мускулести, енергични, със сключени вежди. Косите са черни, остри, ръцете — мускулести; стъпват твърдо, енергично като военни. Третият тип има крушообразно лице, хубаво чело, кестеняви коси, тънък косъм. Те са нежни, деликатни, поетични, живеят във висок свят. За тях казват, че не са на земята. Четвъртият тип са флегматиците, пълни, с дебели устни, широк нос. Ходят с отпуснати ръце. За тях казват: светът да изгори, те не искат да знаят. Петият тип са идеалните хора с жив, миловиден поглед. Те са живи, подвижни, вдъхват доверие. Ако те срещне такъв човек, той внася спокойствие и мир в душата ти. Те са готови да услужат на всеки страдащ.“ [61]

       Дотук описахме и охарактеризирахме общия вид на главата и лицето и много или малко обяснихме отделните части и органи като символи. Но повече засегнахме взаимовръзките между частите на лицето. Заслужава да се спрем по-конкретно върху особеното значение на челото, веждите, очите, устата, ушите, брадата, косата. Въпреки че ще има известно повторение, все пак ще се обогатим с нови данни за особеностите на тези лицеви части.