2.6.9. Устата на човека

[Ани]

2.6.9. Устата на човека

       „ Устата ни спасява от трудни положения в живота. Устата извършва няколко функции: първо, в нея влиза храната, като се сдъвква от зъбите; после през устата влиза въздух в дробовете и най-после тя говори, произнася се за всичко, което е опитала.“

Учителя.

       Устата, казва Дънов, е преди всичко представителка на физическия свят у нас, изразен на лицето. Тя ни свързва с органичния свят, от биосферата на земята, като набавя градивен материал за тялото. Тя ни тласка обаче и към лакомство, към чувство за имане, себичност, ненаситност, като ни подлъгва с вкуса си към храни, които не винаги са полезни за организма. Но тя има и благородни функции. Те са речта и пеенето. Чрез тях се осъществява контактът ни със себеподобните, а също и чрез пеенето изразяваме висши изживявания и въжделения.

       „Какво нещо е устата? Долната устна означава любовта, силите, които съзиждат, те имат един произход, а горната устна е мъдростта.“ [38] „Горната устна със своите извивки показва активността на чувствата и мислите. Колкото повече линията се изправя, толкова повече човек слиза към материалния свят. Тогава устата образува права линия. Този човек бързо решава въпросите и бързо действа.“ [45] Добре оформената горна устна трябва да има лека трапчинка със седло-видна извивка, която започва от средната преграда на ноздрите на носа. Устните не трябва да са много тънки, нито много дебели, леко сочни и добре оформени. Цепката на устните трябва да е хоризонтална или леко извита нагоре. Свитите и тънки устни са израз на слаба чувствителност и немного голяма доброжелателност.

       „У някои хора горната устна е издадена напред. Това показва положителен, активен характер, който винаги е готов да предприеме крачка напред. По горната устна се определя състоянието на ума. Колкото е по-правилна, по-добре оформена, толкова умът на този човек е по-добър.“ [113]

       „Долната устна на някои хора е издадена напред, а горната — навътре. Това показва, че външните причини оказват влияние върху чувствата и са направили човека пасивен. Като негова противоположност се явява човек с издадена горна челюст. Той е крайно активен, с голяма инициативност. Умът му е добре развит.“ [23]

       „Когато устните на човека са много тънки, това е признак на сухота; ако са дебели, показва, че има много влага в организма му.“ [23]

       „Тънките устни показват потиснато, овладяно чувство.“ [23] „Когато са дебели, добре развити, човекът е с добре развит апетит и чувствителност. При тънките устни чувствителността е слабо развита. Следователно външните признаци или белези на човешкото лице показват с какво има да се справя човек в себе си и как трябва да работи, за да регулира силите на своя организъм.“ [3] „Ако вашите устни са тънки или дебели, вашият стомах ще се намира в едно или друго състояние. Състоянието му може да се определи и по вашите бузи, дали те са вдлъбнати или изпъкнали.“ [37]

       Вече много пъти напомняме, че такова психологическо тълкуване на конструкцията на тялото, на лицето и неговите части, на мимиката, на движенията на човека и т.н. е възможно, тъй като цялата физическа същност на човека е израз на духовната. Творческата изява на силите става отгоре надолу и отвътре навън. Вътрешният духовен свят диктува външното оформяне на организма поради принципа на инволюцията. По външните белези и форми на тялото можем да съдим за духовните заложби на човека.

       „С движението на устните си човек изразява презрение, радост, скръб, доволство, недоволство, безсърдечие и т.н.. Изобщо, всички движения в човека са свързани с неговия вътрешен живот.“ [4] „Когато се усмихваме, устните ни се повдигат нагоре; когато имаме песимистично настроение, устните ни падат надолу. Ъглите на устата трябва да са повдигнати нагоре.“ [155] „Ако устните са тънки, това показва, че гънките, през които идват водните източници, са малки. За това у хора с тънки устни изворите пресъхват лятно време. Те и да искат не могат да сторят много нещо. Дебелите устни са донякъде опасни, защото започнат ли да се топят снеговете, стават големи порои. Такива хора ние наричаме ефективни, не можем да ги спрем от любов.“ [7]

       Дънов казва: „... Не можем да ги спрем от любов“. Това ще рече не само влечение към физическа любов, но и любов към ядене, пиене и други наслади. „Дебелите устни говорят за известна деформация в човека. Тя е предизвикана от застой в астралния му свят (живот). Хората с дебели устни са много мързеливи.“ [124] „Роди ли се желание у човека да стане богат, устните му надебеляват; роди ли се желание да стане учен или силен човек, устните му пак надебеляват. Това са желания, които трябва да се реализират, но не само временно.“ [124]

       „Ако искаш да изучиш устата си, пипай я от време на време, но не с пръсти, а със съвършено чиста кърпа. Деликатно нещо е тя, крайно чувствителна е. Ако изгубите тази чувствителност, този вътрешен усет, всичко сте загубили. Дръжте устата си свободни, за да възприемате правилно енергиите.“ [135] „Пълните, сочни, но немного големи устни, правилни по форма и еднакви по големина, представляват човек, който мисли само за себе си, иска всичко да му е добре. Той не е лош, не е сприхав, но обича кефа и удобствата.“ [135] „Човек, който има трапчинка на горната устна, е способен да се контролира.“ [135] „Когато устата стои повече леко отворена, това говори за човек, който обича да го хвалят; ако е ученик, обича учителят му да го хвали.“ [135] „Ако долната устна е по-силно развита, такъв човек е повече пасивен, отколкото активен. Изобщо горната устна предава, а долната възприема. Ако на човек със силно развита долна устна дадеш десет лева, той ще ти върне един лев.“ [135] „Ако мисълта на човека не е светла и чувствата нямат нужната топлина, мускулите на лицето му са свити и горната устна е слабо развита. Такъв човек обича да си похапва повече. Ако в ред поколения се запази сдържаност, устните стават тънки. Това не е здравословно. Добре е устните да бъдат малко дебели. Като работи духовно върху себе си, човек трябва да оформи устните си, да изправи всичките им недостатъци от миналото.“ [135] „Ако горната устна не е развита и не се вижда, а долната я припокрива, това е уста на тщеславен човек с високо мнение за себе си. Той мисли, че много знае; иска да покаже пред хората, че е щедър, без да е такъв. Ако долната устна при него е малко завита надолу, той има желание да задържа всичко за себе си.“ [135] „Ако долната устна е слабо развита, а горната — по-добре развита, това е уста на твърд човек.“ [135] „Когато краищата на устните падат надолу, човек се намира пред някаква мъчнотия; щом се повдигнат нагоре, мъчнотиите изчезват. Внимавайте да не изпаднете в песимизъм, да не се навеждат краищата на устните надолу.“ [135] „Не можеш да бъдеш здрав, ако устните ти образуват права линия. Устата трябва да се държи малко отворена. Когато проявява воля, човек стиска устните си.“ [135] „Колкото повече се развиват слепоочните области, толкова и устните стават по-дебели.“ [2] „При силна надежда ъгълът на устните е завит малко нагоре, а не надолу. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спускат надолу. Теченията в него са или растителни, или животински.“ [2]

       „Горната устна е свързана със силите на астралния свят. От двете устни едновременно изтичат два вида енергии: от горната — активна енергия, а от долната — пасивна.“ [3]

       Устата като орган играе съществена роля при храносмилането. В нея под действието на ензимите в слюнката става първото обработване на приетите хранителни вещества. Освен това зъбите като апарат за раздробяване на твърдите съставки на храната са от първостепенно значение за правилното храносмилане. Колкото по-добре се обработи храната в устата, толкова по-добре се приемат хранителните вещества в организма. Още през лигавицата на устата започва просмукването на микроелементи и активни химически вещества.

       „Щом се развалят зъбите, човек не яде сладко, храносмилането не става правилно, а оттам и здравето се разстройва.“ [23] „Съставът на слюнката всеки ден се мени и определя промените, които стават в психиката на човека.“ [29] Психиката влияе действително силно на състава и отделянето на слюнката. Например при силен и внезапен страх устата пресъхва, появява се горчив вкус. При силни чувствени емоции обратно, слюноотделянето се увеличава. Съставът и количеството на слюнката зависи също така и от състава на храната. Още от вида й, от нейния мирис и вкус се определя и слюноотделянето. Слюнката има силно дезинфекционно действие, тя разгражда доста видове бацили и паразити. На това се дължи и обстоятелството, че животните лекуват раните си като ги облизват. Така е и при човека. След нараняване, ако се изсмуче ранното кръвотечение, то бързо спира, раната засъхва и бързо зараства. Това е особено полезно при замърсена рана, за да се предпази от тетанус.

       „Устата приема най-фините енергии от храната. Затова тя трябва да се задържа по-дълго време в устата.“ „Зъбите са свързани с физическия свят.“ [3] „Езикът е разумното начало у човека. Небцето пък представлява активният принцип от божествения свят.“ [3]

       Хигиената на устата е задължителна за съвременния цивилизован човек. Обработената термично храна се задържа по-лесно по и между зъбите и много бързо започва да се разлага, а зъбната глеч и цимент биват нападнати от бацили и ферменти, поради което се получава кариес по зъбите. Затова се налага често да се изплакват и измиват зъбите, да не се яде гореща храна и сладкиши, а повече зеленчуци и плодове.