2.6.14. Краката на човека. 2.6.15. Кожата на човека

[Ани]

2.6.14. Краката на човека

       „А нозете, това е великото, това са божествените добродетели.“

Учителя.

       „Първото нещо, което се изисква от човека, е да държи в изправност краката си. Той не може да бъде добродетелен, ако краката му не са в изправност.“ [79]

       „Краката са проводници на земните енергии.“

       „Добродетелта е резултат на разумното използване на енергиите, които провеждат краката.“

       „В школата никой няма право да слага краката си един върху друг.“ [56]

       „Големият и малкият пръст на човешкия крак определят неговата умствена дейност.“ [24]

       Днес учените установяват, че състоянието на отделните органи и системи от тялото на човека може да се определи както по дланите, така и по ходилото. Тези нови данни и изследвания потвърждават изразената от нас мисъл, че целостта на организма е отразена във всички негови съставки. Всеки орган и система има информация за състоянието на останалите. Затова Дънов казва: „Нашите анатомични системи, досега разделяни една от друга от традицията на XIX век, са в постоянна рутинна връзка една с друга.“ [285] Но не само това, и всяка клетка, от който и да е орган на тялото, има информация за състоянието на цялото тяло и неговите съставни части. Тази взаимност и универсалност в информацията е характерна не само за микрокосмоса, но и за макрокосмоса, защото, както казахме, в света властват три основни принципа, три основни закона: единство, универсалност и аналогия. Въз основа на тези закони всяка част от тялото, а и цялото имат пълна информация една за друга. Затова по състоянието и устройството на отделните части можем да съдим за състоянието и вида на цялото.

       Относно краката трябва да отбележим, че те не трябва да бъдат по-къси от дължината на трупа на човека. Не трябва да са по-къси и от дължината на ръцете. У човекоподобната маймуна краката са по-къси от трупа и ръцете. И между хората се срещат индивиди с такава конструкция, която говори за елементарност в еволюцията и добродетелите. В структурата на българите често се установяват хора с къси бедра, поради което седалището стои по-ниско, а трупът изглежда относително дълъг. За значението на походката на човека говорихме в раздела „Движение“.

2.6.15. Кожата на човека

       „Колкото по-нежна е кожата на човека, толкова по-благородни са чувствата му.“

Учителя.

       Кожата е органът, който е границата между околната среда на биосферата на природата и органите на тялото. Тя е посредник и проводник на енергии, влизащи и излизащи от тялото, тя е регулатор на тези енергии и защитава органите и цялото тяло от пряката атака на паразитите, бацилите, бактериите и вирусите на околната среда. Чрез потните си жлези кожата служи за освобождаване на тялото от отпадъчни вещества, а също така помага за регулиране на температурата му. Кожата има и мастни жлези, за да я поддържат еластична и да я защитават от влагата на атмосферата. Затова тя като покривна завивка на тялото трябва да бъде в изправност, чиста и с ненакърнена цялост. Видът на кожата и окосмяването й подсказват много за интелекта и характера на човека.

       „Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите ви и чувствата ви са добри.“ [41]

       „От потта на човека учените познават кой е добър и кой лош, или кой е учен и кой е прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи и по тях се съди за степента на тяхната работа, интелигентност и т.н. И по слюнката на човека може да се познае дали той е добър, или лош.“ [79]

       Като допълнителен отделителен орган, кожата изхвърля отпадъчни вещества от обмяната на веществата в тялото. Тези вещества по състав зависят най-вече от употребяваната храна. Но психическото и физическото състояние на тялото се отразяват върху състава на потта. Това е причината миризмата на кожната пот при отделните хора да е различна. Особено неприятна е миризмата на потта при хора, които консумират месна храна и особено консерви.

       „Ако силата на обонянието ви се увеличи няколко пъти повече, вие не бихте могли да се движите спокойно между хората. Лоша, неприятна миризма излиза от телата на съвременните хора.“ [78]

       Разбира се, миризмата на тялото зависи и от културата на човека, и от хигиената във всекидневието му. При съвременните цивилизовани хора къпането на цялото тяло е ежедневие. Сутрин много хора вместо да си мият лицето, изкъпват цялото си тяло. У нас все още се срещат случаи, когато познатите си честитят банята. Това са останки от миналото, когато изкъпването на цялото тяло е било голямо семейно събитие.

       Изнесеното дотук за значението на тялото и неговите части ни подсказва, че организмът е още една забулена тайна за повечето съвременни хора. Невежеството е причина за лошото отношение на човека към собствената си физическа същност. Това води до нецелесъобразно използване на тялото, изхабяване на силите му и бавно и ранно изтощаване. Затова Дънов казва: „Смъртта на органите не идва отведнъж. Още преди това може да се забележи процесът на смъртта.“ „Човек остарява понеже в организма му не става вливане на енергия. В организма на младия човек става постоянно вливане на енергия от природата. Който може да хармонизира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие вечния живот.“ [21]

       Животът на съвременния човек е живот на изхабяването. Хората изчерпват енергиите на организма си за свое удоволствие и не му възвръщат това, което са употребили, нито с почивката, нито с храната. Целият живот на съвременния човек е изпитание за издръжливостта на тялото.