3. Лечебни методи — общи принципи. 3.1. Психическата уравновесеност и здравето

[Ани]

3. Лечебни методи — общи принципи

       „За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му.“

Учителя.

       Няма заболяване, което да не е последица от някакво нарушение на хармонизираните функции в тялото на човека. Даже при най-баналното и епидемично заболяване като грипа, което се счита за изключително инфекциозно, поради това че се причинява от вирус, наблюдаваме същото условие. Ако вирусът е единствената причина за това заболяване, би следвало при една грипна епидемия да не остане здрав човек в обществото. Грипният вирус се разпространява навсякъде и теоретично никой не е защитен от него. Следователно и тук трябва да има известна предпоставка, едно необходимо условие, за да се изяви болестта. Явно, че трябва нарушена хармония в организма, за да намери условие вирусът да се изяви. А такава нарушена хармония днес се намира почти у всички хора. Ние сме постоянно под влияние на капризите на нашите чувства, ум и воля. Съзнанието ни не се съобразява с жизнените сили на природата; умът ни не възприема разумните постъпки като необходимост, волята ни не е достатъчно силна, за да ни възпира от редица слабости, а чувствата ни са хаотични и неуравновесени. Следствие на това настъпва ден, когато компенсаторните сили на тялото се изчерпват. Външните патогенни дразнители (вируси и др.) намират тогава условия, за да се изявят.

       Нека си зададем въпроса, може ли при такава предистория на заболяванията да очакваме чудотворно и бързо излекуване? Дългата предистория на заболяванията изисква и дълъг период за коригиране и хармонизиране функциите на организма. От това следва, че по-лесно ще е да се предпазваме от заболявания, отколкото да се лекуваме.

       В окултната медицина се говори изключително за знание и опит, които да ни дадат указания как да се предпазим от заболявания. Затова П. Дънов твърди: „Да бъде здрав и силен, да чувства правилно и да мисли право — ето основното към което човек трябва да се стреми.“ Или още: „Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите си недъзи, само ако е заживял духовен живот.“ [187, 190] — „Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но „Азът“ да се лекува психически, иска се духовна обнова.“ [190] Тези условия, поставени от П. Дънов, са всъщност профилактика на здравето чрез духовен живот.

       Ще разгледаме в горния дух някои методи, дадени от П. Дънов, които, съобразени с нашата физика и съзнание, могат да ни предпазят от физически страдания.

3.1. Психическата уравновесеност и здравето

       „Не трябва да се лекува тялото, без да се лекува душата.“

Сократ.

       Не може да се разглежда тялото отделно от състоянието на душата и духа на човека. Не може да се лекува успешно тялото, ако не са хармонизирани чувствата, умът и волята на човека. Затова П. Дънов казва: „Колкото по-малко светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. Всяка болест се дължи на недостатъчна светлина в ума, на недостатъчна топлина в сърцето или на недостатъчна сила в организма. Когато светлината, топлината и силата намаляват, болестите идват.“ [54] Но ние просто прахосваме неразумно светлината, топлината и силата на нашите духовни качества. „Светът нищо не дава, той само взема, черпи жизнените сокове на съществата.“ [153] „Като се говори за самовъзпитанието, първата работа в тази насока се отнася до тялото, което трябва да бъде и да се държи в изправност.“ [24] „Колкото повече се отдалечава човек от естествения живот, толкова по-големи са възможностите за неговото заболяване.“ [154] „Човек трябва да познава себе си, но не и да се бори със себе си.“ [56] „Освен хигиена на физическия живот има и хигиена на психическия живот. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие... Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не намаляват. Чувството, което никога не губи интензивността си, е хигиенично.“ [24] „Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието, като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. От каквато болест да заболеете, достатъчно е да възстановите единството на съзнанието си, за да се дигнете от леглото си здрав и бодър.“ [3] Единството на съзнанието се постига, когато сме в състояние да проследим постъпките и поведението си, да насочваме ума си към знание, както и да владеем волята си. Когато успеем да направим това, ние вече осъзнаваме своите грешки, виждаме причините на заболяването си, както и начина на излекуването. П. Дънов напомня, че едно време учениците в окултната Питагорова школа са минавали през изпитания, за да се каляват, да дойдат до положение лесно да трансформират състоянията си. [4]

       „Всеки човек, който иска да бъде здрав, непременно трябва да води чист живот. Чистотата е необходима за човешкия ум.“ [15] „Ако не възпитавате тялото си, всяко друго възпитание няма да ви ползва“ [14] „Значи за изграждането на своя характер човек трябва да използва всичко, което се изпречва на пътя му. За тази цел трябва да използва всички външни и вътрешни прояви на своето естество.“ [18] „За да може човек да се повдигне, да живее в по-рядка среда, да извършва всичките си работи при най-малко съпротивление, той трябва да води добър живот.“ [18]

       Като най-добър сътрудник при разпознаване на доброто и злото в живота, служи интуицията на човека. Тя трябва да се усвоява и развива. Именно това твърди и П. Дънов, като казва: „Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя ум.“ [18] Интуицията е онова вътрешно, непринудено усещане, предчувствие, появило се в момента, когато се появява наше желание, намерение, чувство или порив, да започнем някакво действие, постъпка или работа. Това предчувствие е положително, когато усещаме облекчение, лекота, подтик за реализация на желаното. Това предчувствие често се усеща в областта на слънчевия възел.

       За усилване на интуицията се изисква волево, съзнателно разтоварване от всички странични и ненужни чувства, пориви, мисли и др., които владеят в момента нашето съзнание.

       Това ще рече целенасочена концентрация на мисълта. Такова волево самовглъбяване е изключително полезно при редица заболявания. То действа обезболяващо и подсилва защитните сили на организма. Един прост пример за това. Когато детето се удари силно и започне да плаче, ако майката успее да му отвлече вниманието с нещо интересно, то престава да плаче, защото забравя болката. Ето защо: „Човек трябва така да се владее, че да не трепва. При всички изненади, той трябва да е тих и спокоен.“ [20] „Умът знае причините за болестите, но не може да ги лекува. Душата лекува болестите. Достатъчно е да пожелаете тя да излекува една болест, за да постигнете желанието си. Умът се проявява повече външно, а душата — вътрешно.“ [24] Това е изключително вярно, тъй като в повечето случаи хората знаят слабостите и грешките си при нарушаване на физическото си здраве. Душевно обаче не са убедени, че трябва да се откажат от тези слабости. Докато душата и съзнанието не се включат при лекуването, мъчно се постигат добри резултати.

       П. Дънов дава следните съвети: „Пазете се от мисли, чувства и желания, които опиват и разстройват организма. Пазете се от желания, които опропастяват човека и го изкарват от релсите на живота.“ [41] „Работете върху себе си, да се самовъзпитавате, да станете господари на своето тяло, на своя ум и на своето сърце.“ [41] „Като изучава методите за трансформиране на състоянията си, човек трябва да прониква в трите свята: физическия, сърдечния и умствения.“ [42] „Магията седи в това, да знаеш на всеки удар, на всяка горчивина какви елементи да противопоставиш. Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени.“ [42] „Човешкото тяло е голям параход, пуснат в житейското море. Капитанът му трябва да бъде разумен, да не го излага на опасности, защото трябва да плаща за всяка повреда.“ [43]

       „Искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и криви прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било то в природата или в живота.“ [43] „Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек живее повече в своето минало. Ето защо, докато не се освободи от миналото си, той не може да приложи новото.“ [44]

       „Всеки ден замествайте нереалните си мисли и чувства с реални. Освободете се от илюзиите на живота, за да влезете в реалността. Илюзиите не дават нищо на човека. Замествайте фалшивите неща с истински, преходните и нереалните с реални. Това изисква новият живот от всички хора.“ [50] — „Животинското естество в човека не може да се възпитава, нито да се облагородява. Колкото и да се възпитава, в края на краищата, ще прояви естеството си.“ [51] Обаче: „Добродетелта е качество, което човек сам може да си изработи. Търпението, кротостта, въздържанието, самообладанието, проницателността са качества, които човек сам може да изработи.“ [53] „Всички страсти, които бушуват в човешкото тяло, трябва да се победят по един или друг начин.“ [70]

       „Сега човек трябва да се заеме с възпитанието на своята плът, а не на своето тяло. Тялото не се възпитава, то е по-умно от човека. Това, което хората наричат плът, представлява безброй желания, които могат да се уподобят на обикновени семенца, попаднали в някаква почва. Желанията на плътта нищо не ползват човека, те трябва само да се обуздаят.“ [75] „Вие трябва да познавате своето тяло, заедно с него всичко, което е вложено в него; вие трябва да познавате вашите мисли и чувства, без които не можете. В тялото обитава от време на време душата. Тя създава етеричната обвивка на тялото.“ [75] „Когато се намерите пред някакво страдание или някаква болест, не философствайте много, защо и как е дошла болестта, но отправете ума си към Бога, към своята интуиция и оттам ще получите съвет какво да правите. По-добър лекар от интуицията няма.“ [76]

       „На какво се дължат всички болести? — Те са резултат на една вътрешна дисхармония в живота. Болестите показват пътищата на вашето отклонение от великия Божествен живот или от правата мисъл. В основата на всяка органическа болест лежи една психическа причина.“ [83] „Пазете чистотата на своето сърце. Пазете чистотата на своя ум. Докато сте чисти, всички извори на вашия живот ще текат правилно.“ „Земята е училище, а не място за удоволствия. Не съзнава ли това, човек е изложен на ред страдания и противоречия.“ [105] „Да оздравее човек, това значи, да се освободи от вътрешното недоволство в себе си. Той е недоволен първо от себе си, от окръжаващите, от живота; после той е недоволен от природата, от ветровете, от слънцето, от дъжда — от всички явления. Вътрешното недоволство вкисва човека, а вкисването е причина за много болести.“ [126]

       „Какво се иска от човека? — Да яде умерено и навреме; да ляга и да става навреме; да върши работата си навреме. Съвременните хора страдат от краен безпорядък.“ [156] „На човека му е отредено да живее 120 години. Че умираш по-ра-но, това значи, че си бързал.“ [158] „Болестите са вашите барометри. По тях се съди до где сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне, да разберете какво ви липсва.“ [88] „Болестите са човешко изобретение. Единственото нещо, което от хиляди години насам човек е могъл да създаде, това са болестите. Големи усилия е употребил той, докато ги създаде.“ [147] „Казвам: докато човек е на земята, ще работи най-малко два часа физическа работа, три-четири часа ще работи за сърцето си, пет-шест часа — за ума, за душата, за духа и след това ще мисли за ядене и пиене.“ [76] „За да не изопачите мускулите на лицето си и правите линии, които природата ви е начертала, стремете се към вътрешно доволство, към добро разположение на духа.“ [23] „Каквато храна употребява човек, такъв е характерът му. Както външната среда оказва влияние върху характера и развитието на организмите, така и храната им влияе.“ [23] „Малко хора имат предвид всички органи на тялото си. Едни се интересуват повече от очите си, други — от ушите, трети — от ръцете, и т.н. Благодарение на този частен интерес, те пренебрегват нуждите на целия организъм, вследствие на което се явяват различни болести.“ [43]

       Психиката и душевността на човека са всеобхватни, неизчерпаеми в своите прояви и са извор на състояния, които не могат да се опишат напълно. Би трябвало всеки сам индивидуално да ги проучи и осъзнае, за да може да си изясни своите индивидуални характеристики, заболявания, трудности и страдания. Има обаче два важни фактора в психиката и душевността ни, които не трябва да отбягваме. Това са вярата и мисълта. Те са мощни фактори за възстановяване хармонията в човека.