3.2. Вярата и здравето. 3.3. Мисълта и волята при здравето

[Ани]

3.2. Вярата и здравето

       „Първото условие за лекуване е вярата. Без вяра човек мъчно се лекува.“

Учителя.

       „Единственият метод за лекуване на различните болести се заключава в превръщане на енергиите на човека от низходящи във възходящи. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека.“ [20] „Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. Много религиозни хора искат да лекуват болния без разлика на това, вярват ли или не в Бога. Божието Слово не се отнася до хора грешни, безверници и убийци. [79] „Имате ли вяра и любов към Бога, без никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противоречия да имате в живота си, те моментално ще изчезнат. Велика сила се крие в човека, който има любов към Бога. Този човек е в сила да се излекува сам с поставяне ръката си върху болното място или парализирано място.“ [88] „Когато заболеете от нещо, за пример — главоболие, коремоболие или ревматизъм на краката, на ръцете, приложете следния метод: поставете дланите на ръцете си на болното място и кажете: аз живея за Бога.“ [107] „Във всеки човек, във всеки болен има скрити сили, които трябва да се събудят. Можете ли да събудите тези сили, положението на болния се подобрява естествено.“ [118]

       П. Дънов дава следния пример: „Влязох в стаята на болния. Виждам, че се е пренесъл нещо, но устата му шепнат молитва. Наведох се близо, и чувам да шепне: „Господи, върни ми живота. Ако оздравея, обещавам да Ти служа, да изпълня Твоята воля.“ Като чух, че се моли, казах на сестрата: „Не се страхувай, още утре болният ще бъде по-добре. Щом се моли, той няма да замине. Наистина още на другия ден братът беше по-добре.“ [144]

       „Ако казвате, че имате вяра, а не можете да лекувате най-малките болки, вярата ви не е силна. Тя е в зародиша си. Имате някаква пъпчица на ръката (кокоши трън). Направете опит да я махнете със силата на вашата мисъл, със силата на вашата вяра. Направете един малък кръг около пъпчицата си и концентрирайте мисълта си към нея. Ако пъпчицата не се махне след време, направете втори, по-голям кръг. Ако не успеете, направете трети, четвърти, кръгове, по-големи от първите. Ако и при това не успеете, причината е или в мислите, или в чувствата, или във волята ви.“ [79]

3.3. Мисълта и волята при здравето

       Мисълта е висш фактор в живота на човека. Тя е характерна за човека като най-висша биологическа форма на земята. П. Дънов казва, че мисълта е единственото нещо, което човек запазва, след като замине за духовния свят. Следователно мисълта е творческа изява на човешкия дух. Чрез мисълта си адептите и йогите извършват чудеса. Те могат да диктуват функциите на всички органи на тялото си. Мисълта играе съществена роля при молитвата. „Докато се моли, човек трябва да бъде напълно съсредоточен, нищо да не чува и да не вижда около себе си. Мисълта и молитвата подразбира пълна концентрация.“ [181]

       „Когато се молите тайно в себе си, трябва да вземете свободно положение, да прекъснете всякаква връзка със света, да станете глухи за всякакъв шум, за всякакви звуци, вън и вътре във вас. Медитацията и тайната молитва не е едно и също нещо. Тайната молитва подразбира повдигане на ума, на човека към Бога.“ [1] „Ако някой заболее, нека съсредоточи мислите си към болестта и да я изпъди от себе си. Не може ли по този начин да се освободи, той не трябва да лежи, да се поддава на болестта. Да прави разходки, движение. Болестта намира благоприятна почва у страхливите.“ [75]

       „И така, за да може човек да се справи с всички свои енергии в себе си, били те положителни или отрицателни, той трябва да изучава закона на концентрацията. Да контролира човек енергиите, които минават през него, това значи разумно да ги използва. Като изучава закона на концентрирането, човек трябва да прави опит, да съсредоточава погледа си върху някой предмет, без да мигне с очите си. Правете този опит, като започнете от една минута и постепенно увеличавате.“ [20]

       „Чрез концентрация на мислите си, вие можете да си помогнете при различни болезнени физически и психически състояния.“ [21] „Има хора, които чрез мисълта си отиват на разстояние стотици и хиляди километри. С помощта на своята мисъл те могат да лекуват болни от разстояние, без никакви лекарства. Мощно нещо е мисълта.“ [23]

       „Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърцето, човек проявява способността си да превръща низшето в себе си във виеше, неблагородното в благородно.“ [31] „Чрез усилване и възпитание на волята си, човек може да се справя с всички лоши навици, с всички свои недъзи, които е придобил чрез влияние от силни и учени хора.“ [42]

       „Волята се усилва чрез постоянни упражнения... Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да възпитава волята си. Той трябва да знае, че материята на физическия свят се подчинява на човешката воля.“ [42]

       „Човек не може да бъде силен в двата свята; за предпочитане е тогава да бъде силен в духовния свят. Когато волята на човека е силна в духовния свят, той може да се справя и с физическите си недъзи.“ [42]

       „Когато волята ви взема участие, вие можете да се лекувате. При участие на волята вие можете да стоите с часове вън на студено, с тънки дрехи, без да се простудявате. Правете опити да се лекувате мислено, с участие на волята, за да се калите и да видите доколко волята ви е силна.“ [42]

       Алдър Джери съобщава, че физикът Хоукинг се разболява от неизлечима болест — амиотрофна латерална склероза, или още болестта на Лоу Геринг, и то когато бил още на 20 години. Болестта прогресивно се развива и в срок от няколко години би трябвало да отнеме живота на физика. Но Хоукинг започва да работи интензивно върху голямата единна теория на Алберт Айнщайн и тогава болестта забавя развитието си. Днес физикът Хоукинг е на 46 години, макар и парализиран и без говор, той работи интензивно и изнася лекции в Кембридж-Англия. [238]

       „Работете за идване на новото в света. Новата мисъл, новото разбиране ще ви тонира, ще оформи вашите органи. Очите, ушите, устата, носът на съвременните хора още не са установени по божествените закони. В продължение на 10 години човек може да преобрази своите уста, очи, нос, да по-добри линиите на тялото си; да по-добри целия си живот.“ [49]

       „Ученикът трябва да се концентрира, да развива мисълта си, но не по начина на йогите. Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методите на разумната природа. Методите на йогите обаче са свързани с големи рискове.“ [78]

       „Кабалистът казва: мисълта е в състояние да видоизменя вибрациите на човешкото тяло. Когато човек заболее, вибрациите на неговото тяло се понижават. С мисълта си, обаче, той може да повлияе и повдигне вибрациите на тялото си и от низши да ги превърне във висши. Щом постигне това, той вече се е излекувал.“ [81]

       „Всяка сутрин трябва да употребявате около 20-30 минути да размишлявате, да правите упражнения върху самообладанието, да владеете органите си, да укрепвате вашата нервна система.“ [82]

       За да изпитате волята и мисълта си, направете следния опит. При изгаряне на ръката или крака си на огън веднага започнете да греете обгореното място пак на огъня. Разбира се, от подходящо разстояние, за да можете да издържите на болката, която в случая е много силна и на пръв поглед непоносима. След 5-10 минути търпение и огряване на обгореното място се отдалечете от огъня. След този сеанс болката изчезва и най-важното, на това място не се получават обичайните мехури на кожата, както при изгаряне. Обгореното място остава само леко чувствително при допир. След 24 часа вече нямате признаци за изгаряне. Велика сила е човешката мисъл и воля.

       „Самообладанието е необходимо за всеки човек, особено много за окултните ученици. Без самообладание ученикът не може да се развива.“ [105]

       „Ако проследите положението на болните, ще видите, че три фактора вземат участие в оздравяването им: природата, лекарят и самият болен. Природата дава на човека 50%, лекарят — 25%, и болният — 25%. Последен има обаче думата болният. Ако той не вземе участие в лекуването си, помощта на природата и на лекаря ще пропадне.“ [42]