3.10. Лекарят и лекарствата. 3.10.1. Лекарят

[Ани]

3.10. Лекарят и лекарствата

       „Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите и лекарствата си до тия на природата — невидимия лекар на живота.“

Учителя.

3.10.1. Лекарят

       „Лекарите помагат на хората, те са придобили изкуството да лекуват болните, но добре е, покрай тази работа, да им проповядват хигиена на здравето.“ [153] „Ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Лекарите за пример знаят всички симптоми на болестите. Но те виждат все лошото, все симптомите на болните. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.“ [55]

       „Ние лекарства не употребяваме. Не казваме, че не искаме лекари, но лекар, който е роден такъв, лекар, пратен отгоре. Ние не искаме лекари занаятчии, платени лекари. И всеки от нас трябва да бъде лекар на себе си, а някой път, дето не помогне, може да се прибегне до лекар, но пратен отгоре.“ [55]

       „Всички хора не могат да бъдат лекари, не са създадени за това. Определено е количеството на лекарите в света.“ [158]

       „Ти плащаш двеста-триста лева, но това, което лекарят дава от себе си, струва хиляди. Само като пипне лекарят — от него излиза енергия.“ [158]

       „Между лекаря и болния трябва да има, да съществува взаимна любов. Ще кажете, че като платите на лекаря, той е длъжен да ви помага. Не може да ви помага онзи, който не ви обича.“ [155]

       „Ако сте лекар и разбирате живота разумно, вашите лекарства, вашите методи ще дадат добри резултати. Незавидно е днес положението на лекаря при съвременните разбирания на живота. Той отиде при един болен, при друг болен, този пипне, онзи пипне, все дава нещо от себе си и всички болни очакват да им помогне нещо.“ [5]

       „Лекарите (днес) препоръчват едно и също лекарство на всички болни от същата болест. Обаче лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство.“ [159]

       „На младия лекар може да се даде следния съвет: никога да не говори на болния за болестта му. Ще пипне пулса му, както и да го намира, лекарят трябва да се изпълни с вяра и надежда в Бога, че болният ще оздравее. Тази положителна мисъл на лекаря ще се предаде на болния. Щом болният се ободри и обнадежди, оздравяването му е осигурено. В такъв случай, ако болният е трескав, лекарят не трябва да му предписва 50 гр. хинин, каквато е дозата за възрастния, но да го лекува по хомеопатичен начин.“ [20]

       „Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му.“ [20]

       „За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае, кого да лекува и кого да не лекува. Ако костите зад ушите на болния са издадени, той може да се лекува. Той издържа на болести. Ако брадата на болния е широка, а долната й част малко издадена, този човек маже да се лекува.“ [21]

       „Лекарят допринася много за усилване на вярата на човека. Някой минава за безверник, отрича Бога, отрича всичко в живота, но като заболее сериозно, веднага вика лекар. Каквото му препоръча лекарят, той изпълнява точно и с вяра... При лекуване вярата и волята трябва да вземат участие.“ [31]

       „Според моите схващания, всяка една болница след четиридесет години трябва да се изгори. Защо? В тази болница има толкова хленчения, пъшкания, тя е просмукана с тези болезнени мисли, с миризмите, че който влезе вътре, здрав не излиза. И лекарите напразно се мъчат да лекуват болните: те се заразяват от самите мисли на другите болни.“ [39]

       „Лекуването става само по благодат. Някой трябва да отдели не от излишъка си, ами да направи една жертва, да отдели малко от живота си, за да се възстанови здравето на болния.“ [56]

       „От чисто окултно гледище, някой лекар ти дължи нещо, от миналото, той трябва да ти се изплати. Ти си на умиране. Той дойде, има магическа сила в себе си, тури ръката си на главата ти и ти оздравееш. Не е право това, да не искаме лекари, но глупаво лекуване не искаме.“ [56]

       „Всички лекари са асистенти на живата природа. Те учат хората, как трябва да живеят.“ [57]

       „Защо са болестите в света? Те са възпитателно средство. Чрез тях невидимият свят изправя хората. Ако съвременният лекар съзнае това, той трябва да учи хората, своите пациенти, как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: аз ще те излекувам, ако си готов да изправиш грешките си, да водиш чист живот. И само като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят да го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората“ [61]

       „Хората се нуждаят от ново знание, да познават великите закони, които работят в света. Нова медицина е нужна на съвременните хора... Сега има нови лекари, които определят диагнозата по ноктите. Други определят диагнозата по ръката на човека. Те познават не само сегашното състояние на болния, но и това, което в бъдеще предстои да му се случи.“ [61]

       „Лекуването не седи в това да освободите хората от техните болести, но да им дадете начини, методи, да запазят здравето си. Иначе, всяка наука, колкото и да е съвършена, може да се изроди.“ [83]

       „Светът се нуждае от разумни лекари, които да лекуват по нов начин. Такъв лекар ще лекува болния според законите на Любовта и болният ще му плати според законите на Любовта. Тогава и лекарят ще бъде доволен, и болният ще бъде доволен. Бъдещите лекари ще лекуват не само физически, но и психически заболявания.“ [89]

       „Всички болести се дължат на човешки грехове и престъпления. Лекарят трябва да може да лекува болния, като вникне в причината на болестта. Природата изпраща болестите, като начин за изправяне на прегрешенията. При съвременната медицина болестите не само не се намаляват, но се и увеличават.“ [95]

       „Как ще си обясните, защо един лекар, като препоръча известно лекарство, има резултат, а друг, при същите лекарства, няма резултат? Значи в организма на втория лекар не се съдържа тъкмо този елемент, който би бил в сила да помогне на болния. На болния всякога липсва нещо.“ [112]

       „Когато лекарят лекува болния по магнетически начин, преди всичко той трябва да бъде силен, да не се поддава на състоянието на болния.“ [118]

       „Лекарят помага не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения.“ [127]