4.3. Упражнения за закаляване на волята и мисълта

[Ани]

4.3. Упражнения за закаляване на волята и мисълта

       „Като правите упражнения, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрол на вашата мисъл и вашата воля. Само тогава ще бъдете господари на самите себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражнения, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани рано сутрин, направи съзнателно упражненията заради Бога и заради себе си.“ [136]

       Първо упражнение: „Представете си мислено следната картина: в лунна светла нощ се качвате на планински връх. Като стигнете върха, ще намерите една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небето. Както седите, по небето се явяват малки облачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас; не се вижда вече луната, не се виждат никакви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си и в това време, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлина. Небето се отваря, облаците се разсейват, хоризонтът се пуква и след малко слънцето подава своята пурпурно златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет минути.“ [4]

       Второ упражнение: „Проточете дясната си ръка напред, с длан надолу, и мислено прекарайте принципа на точността във всеки пръст поотделно: в палеца, в показалеца, в средния пръст и т.н. Съсредоточете мисълта си към всеки пръст по десет секунди. След това приберете дясната си ръка на мястото. Направете същото упражнение и с лявата ръка.“ [4]

       Трето упражнение: „Изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст на едната ръка с палеца и малкия пръст на другата, така че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете, (всъщност показалецът, средният и безименният пръст на дясната ръка лягат върху същите пръсти на лявата, а палецът и малкият пръст са допрени с върховете си.) При това положение, палците и малките пръсти остават неподвижни с върховете си, а трите средни пръста са подвижни, при което тия от дясната ръка поставете върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгайте по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгайте същите пръсти, но от долната страна на лявата ръка, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спускайте ръцете надолу, додето е възможно, но тъй че малките пръсти и палците да остават неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредно с плоскостта на тялото, т.е. палците да сочат нагоре, а малките пръсти — надолу. При това положение трите свободни пръста на дясната ръка — първо отгоре, после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигате ръцете в първото положение, успоредно на раменете с десните пръсти върху левите. Упражнението продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите. Правете това упражнение десет дена наред, всяка вечер по пет минути, преди да си легнете.“ [4]

       Трябва да отбележим, че тези важни за развиване на мисълта и волята упражнения Учителят П. Дънов дава на младежкия окултен клас през периода 1922-1930 г.

       Четвърто упражнение: „Сега ще ви дам упражнение за усилване на паметта: ще турите ръцете си на кръста. След това ще вдигнете десния си крак и ще го турите (допрете) с петата си колкото се може по-високо на бедрото на същия крак. През това време ще стоите само на левия крак. После свалете крака си и ще направите същото упражнение с левия крак. Така ще правите ту с десния, ту с левия крак в продължение на десет минути. Това упражнение развива стабилността на организма, а също така оказва влияние върху паметта.“ [81]

       Пето упражнение: „В продължение на една седмица да не мислите лошо за никого. Срещнете ли някой човек, намерете в него една добра черта. Каже ли ви някой нещо добро или зло, знайте, че ви изпитват, дали ще издържите и дали ще направите упражнението си както трябва".

       — Може ли да не направим упражнението? (Пита някой).

       — Не може. Ученикът е длъжен да прави упражнения. През цялата седмица ще бъдете слепи и глухи за злото.“ [126]