Предговор

[Ани]

ПРЕДГОВОР.

       Едва ли има човек, който през време на земния си живот да е останал докрай доволен от това, че само е ял и пил. Грижите за физическото съществуване са действително подмамващи и ние им робуваме, но в края на краищата оставаме недоволни, че нещо сме пропуснали, или неизползвали. Това създава дълбока носталгия, душевна празнота, тъй като животът е преминал без задоволяване на вътрешното "Аз” и на душевността на човека.

       Необходимостта от духовна храна, духовният глад е повсеместен сред човечеството. Затова през вековете се явяват духовни ръководители, духовни вдъхновители, пледиращи към духовно израстване и усъвършенстване. Религиите, специфични за отделните раси и народи, подсказват също тази необходимост от духовна храна. Те играят съществена роля за изграждането на човешките добродетели, които да ни откъснат от средата на животинското, всадено в човека през време на еволюционното му развитие.

       Паралелно с емоционалната страна на живота, човек усъвършенства и своя интелект, своята мисъл, своя ум, които са така характерни за него. Създават се науките, които го подпомагат да прозре по-дълбоко в същината на живота. Днес те преобладават в изявата и дейността на човека. Създаде се цяла епоха, наречена съвременна цивилизация. Науката днес дава по-реалистична представа за същината и смисъла на живота. Тя пресъздава миналото, настоящето и бъдещето в тяхната реалност.

       Животът не се заключава само във физическото съществуване. Човек като най-висша еволюционна форма на биосферата на природата има да изминава и духовен растеж. Той трябва да се изяви в едно по-високо измерение, извън третото такова.

       За това предстояще, за този духовен растеж, за това духовно бъдеще на човека пледират високо издигнатите духовни ръководители. Те се явяват периодически във времето и оставят трайни следи в историята на човечеството. Това са духовният елит на обществото като цяло. Те синтезират в себе си най-доброто, най-висшето, най-съвършеното, което човек е съхранил в себе си. Те са пътеводни звезди за духовен растеж и духовна еволюция. Така Буда, Кришна, Мойсей, Исус Христос и други духовни водачи, оставиха трайна диря след себе си. Към тази категория можем да приобщим и философите Аристотел, Платон, Питагор, Сократ, Сенека и други, които изградиха цели философски школи. Заслуга имат и съвременните колоси на науката. Това са Айнщайн, Макс Планк, Нилс Бор, Риман, Лобачевски, Херман Вайл и др., които възвисиха науката до ръба на четвъртото измерение. Те направиха мост между реалността на физическия свят и този над неговите граници.

       Има обаче и трета категория духовни представители на човечеството, които съчетават мистичността на живота и неговата реалност. Те ни представят света и живота като изява на едно Първично начало, на едно Единство, на едно вечно творящо Цяло, на една вечно съществуваща Неизвестност. Тези човешки духовни представители оставят след себе си така наречените духовни окултни школи. Тези духовни водачи ни представят човешкия живот като брънка от структурата на един свят, който може да се изрази в едно пантеистично цяло, но същевременно и като монотеистично такова. Свят, изграден от многообразието на изявеното Единство, и същевременно стремящ се към хармонията и монолитността на Първичното цяло.

       Представители на тази трета категория духовни водачи намираме още в древността. Такъв е Хермес Трисмегистус (IV в. преди н.е.), известните алхимици Роджер Бейкон (1214-1292), Алберт Велики (1193-1280), Парацелзиус (1493-1541), Джордано Бруно (1548-1576) и др. Тези духовни величия създадоха Мемфиската духовна школа в Египет, Палестинската духовна школа на есеите, Питагоровата школа и т.н. На Балканския полуостров просветнаха също духовни водачи, които получиха признание в цял свят. Това е Орфей и неговата школа, духовното общество на Богомилите в България, което подготви Ренесанса в Европа и Френската революция. Богомилите съществуват още под названието на ордена на "Розенкройцерите", основан през X век от албигоеца Християн Розенкройц.

       Сега се радваме и въодушевяваме от величието на Учителя Петър Дънов, основател на духовното общество "Бяло Братство" в България. Това духовно общество има свои последователи и клонове във Франция, Англия, Дания, Германия, Япония, Канада, Конго, Гърция, Швеция, Русия, Австрия и други страни. Философията на живота или т.нар. Божествено учение, създадено от П. Дънов, синтезира в едно цяло целия опит на споменатите по-големи духовни школи, течения и философски среди и най-вече учението на Христа за Любовта. Това ново учение, обаче, се прелива и в достиженията на съвременната наука. По този начин то задоволява както чувствената душевност, така и интелектуалния ръст на човека. Тази философия подхранва и укрепва духа, ума, сърцето и волята на човека, прави го no-уверен и целенасочен в доброто и усъвършенстването на живота.

       Настоящият труд ни дава възможност да се запознаем както с живота на Учителя П. Дънов, така и с основните постановки на учението му. "Бялото Братство " има хиляди последователи в цялата страна. То е признато като юридическа личност със свой устав и централно ръководство в София. Беседите на Учителя П. Дънов, държани в течение на петдесет години, са отпечатани в стотици томчета, от които само 379 се съхраняват в националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методи" - София. Има и още толкова беседи, неотпечатани досега.

       Това учение е "Наука и вяра", казва П. Дънов. Той го синтезира с думите: "Обичай съвършения път на Истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило." Задачата на учителя П. Дънов е "да събуди в човека свещеното чувство към живота и към Бога, за да вярва в доброто и възвишеното, което е вложено в него."

АВТОРА