Сътворението на света

[Ани]

СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА

       Проблемът за сътворението на света е занимавал умовете на хората от древни времена. А днес, при възможностите на съвременната астрономия, физика и математика, той е в значителна степен разяснен.

       Но това, което най-много озадачава днес учените, е, че тяхното становище значително се приближава до това на древните мислители. Сам Учителя Петър Дънов намира, че това, което е писано в Светото писание, макар и в засекретена форма, е вярно и напълно се покрива с това на учените, които го изразяват с езика на науката. Той казва: "Тържествена е историята за създаването на човека, но Мойсей я предава в проста форма - да бъде от една страна понятна за всички, а от друга страна - скрита за обикновените хора. Философите на древността са говорили отлични неща, но трябва да се разбира техният език. Тези философи не са били глупави хора. Дълбочина е имало в тях." Процесът на сътворението на света Учителя формулира по следния начин: "Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове". Съвременната космология изразява този процес така: "Вселената може да се разглежда като гигантски дишащ организъм, чието вдишване и издишване продължава стотици милиарди години". (Азимов). Издишването днес се нарича "големият взрив" на вселената. Това ще рече, че от състояние на колапс или сингуларност вселената чрез самовзривяване се разпада, т.е. експанзира до състоянието на днешното многообразие. След милиарди години вселената ще започне да се свива, да "вдишва", да колапсира до състояние на сингуларност. Този ритъм се преповтаря постоянно, поради което вселената се сравнява с дишащ организъм или с това, че Бог с вдишки и издишки разрушава или създава света. Това многообразие в света явно се изгражда за милиарди години, които в Светото писание (Стария завет) са отразени в дни. Явно, човек трябва да знае да тълкува старозаветните писания и да прави изводи, близки до тези на науката. Учителя казва: "Привилегия за човека е да види онази безкрайна лента на Битието, която датира от създаването му до сега. Той трябва да се върне по лентата на създаването на света и да дойде до първия момент на това създаване; оттук по същата лента ще върви напред, като минава векове, епохи, докато дойде до настоящия момент. Само по този начин той ще има пълна представа и ясна картина за цялото Битие."

       Нека направим кратък паралел на описаното в Библията сътворение с това на учените. Ще използваме описанието на физика Сеган, който съкращава целия процес в течение на двадесет и четири часа. Писанието говори за "първия ден на сътворение", който ден отговаря на "Големия взрив" при колабира-лата вселена. Под въздействието на гравитацията свитата до неимоверност материя на цялата вселена се самовзривява при много висока температура. Именно в този момент "Бог казал: да бъде светлина... и станало вечер и станало утро - ден първи". Високата температура, при която изпада материята, безспорно ще излъчва заслепяваща светлина, която е характерна за първия момент на сътворението.

       Зараждането на структурата на вселената, т.е. на небесните тела и слънчевата система става през "втория ден на сътворението, когато Бог създал твърдта и разлъчил с нея водата от водата". Учените продължават да следят действието на гравитацията, която е оформила отделни материални маси, т.е. небесните тела, включително Млечния път.

       "Третият ден" се характеризира с това, че Бог "рекъл земята да произвежда всички видове растения". Този период отговаря според учените на момента, когато натрупалият се кислород в атмосферата на земята е вече защитник за растенията от смъртоносните късовълнови светлинни лъчи. (21 процента кислород). Така земята се покрива с растителност.

       "Четвъртият ден на сътворението" е характерен с появата на "гадини одушевени и птици, които летят над земята". Това е периодът, в който се появяват земноводните, влечугите и птиците.

       В "петия ден" се появяват вече и бозайниците. Следва "шестият ден", в който Бог рекъл да направи човека, т.е. разумното, по образ и подобие Свое. Учените също намират, че в последния период на сътворението се появява хомосапиенс - човекът. Това е периодът на появилата се мисъл, езици, расови различия, труда за обработване на земята и най-после съвременната цивилизация.

       Това "вдишване и издишване на Вселената" Учителя Петър Дънов идентифицира с периодите на инволюцията и еволюцията на света. Според него инволюцията е процесът на експанзията.Това е периодът, при който Единицата, Първичното начало, колабиралата материя изпада в състояние на раздробяване, изграждане на многообразието на материалния свят. Това е периодът, при който Цялото-Бог, се изявява чрез частите. Сингулярността-единението преминава във фаза на индивидуалност.

       При еволюцията имаме обратния процес, т.е. от индивидуалност, многообразие се преминава към единение, сливане в една общност; частите се обединяват в първичното Цяло, дребното отива към голямото; това е процесът на осъзнаване на своя произход, на съзряване. Учителя формулира този процес така: "Значи, в еволюционния процес имаме отиване от малките към големите неща, а в инволюционния процес имаме точно обратното - отиване от голямото, от великото към малкото... В еволюционния процес Духът изучава отношението на малкото към голямото, а в инволюционния процес той изучава отношението на великото към малкото."

       Учителя счита, че сътворението на света е отразено като формула в началните редове на евангелието на Йоанна: "В началото бе словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог". Преведен, казва Учителя, този стих на съвременна логическа мисъл означава: проява, връзка и причина. "В началото бе Словото" означава проява на нещата; и Словото бе у Бога" -връзка между нещата; и накрая "и Словото бе Бог" -причина на нещата.

       Знаем, че при старите мислители понятието "Слово" означава творческия елемент в света. Оттук следва, че "В началото бе Словото" ще рече, че в начало Бог сътвори света. А изразът "Словото бе у Бога" -всичко е свързано с едно начало, в едно единство. Накрая "Словото бе Бог" ще рече, че нещата или светът имат един-единствен произход, една-единствена причина, един Творец. Този текст съдържа в себе си и трите универсални принципа: Единство, универсалност и аналогия, които Учителя Петър Дънов използва в тълкуването на проблемите, засегнати в беседите му.