Структурата на света

[Ани]

СТРУКТУРАТА НА СВЕТА

       Хомогенен ли е светът или съществува послойност, градация на явленията и състоянията. Науката за степените и измеренията ни подсказва, че извън физическата форма на живота трябва да има и силова такава, духовна или идейна сфера, която по аналогия и същност дублира физическата. Ето как се стига до въпроса за съществуването на духовен свят. Учителя Петър Дънов казва: "Съставите ли си ясна представа за физическия свят, вие ще имате представа и за духовния свят, така също и за Божествения. Тези светове представляват три опорни точки за човека и Битието."

       За относителността на физическия свят говорят и изтъкнати учени. Айнщайн с теорията за относителността опроверга простата ни представа за физическия свят. Той подсказва, че сетивата могат да ни заблуждават и с това всичко е относително, а в много случаи само наше въображение. М. Борн твърди: "За един обикновен, необразован човек реалността е това, което той чувства и възприема. Такова отношение се нарича наивен реализъм. Болшинството хора остават с тази представа и нагласа през целия си живот, дори и след като научат да различават субективните си преживявания от обективните възприятия на нещата вън от тях. Става ми ясно, че всъщност всичко е субективно; всичко, без изключение."

       Учителя казва: "Мнозина питат има ли друг живот освен този на земята. Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнанието на мравките, на рибите, на птиците, на млекопитаещите, на човека и на ангелите, за да видите какво голямо разнообразие се крие » техния поглед и разбиране за живота." Борн има следното отношение по този въпрос: "Съвременните материалисти обявяват тези (окултни) учения за "идеалистически". През XIX век водещите представители разглеждат този проблем като наивен реализъм: материята е първична, съзнанието - едно от нейните прояви. Този "механичен материализъм", обаче, трудно се съгласува с резултатите на бързо развиващата се физика, а тъкмо тази наука замени примитивните представи за "материя - вещество" с поле, а в крайна сметка с по-абстрактни идеи."

       "Физическият свят представлява сянка, казва П. Дънов, на нещата, а духовният и умственият - тяхната реалност. Физическият свят е външната форма на предметите, той минава през различни промени; духовният свят е съдържанието, а умственият или Божественият свят е смисълът на нещата."

       Тази мисъл на Учителя, изразена с езика на измеренията, звучи така: измеренията, които напълно съзнаваме, т.е., които сме способни да видим проявени, ни изглеждат външни, обективни. Такива са височината, дължината и ширината. Тези, които още ни отбягват, но които ние започваме да осъзнаваме, като например четвъртото и петото измерение, ни се струват вътрешни, субективни, придаващи на веществото свойства. От горното произлиза, че различните светове не съществуват отделно един от друг, както ние сме склонни да си ги представяме. Те ни се представят такива поради нашето ограничение. Науката за измеренията ни дава даже представа как върви градацията на нещата при тяхното състояние в различните светове: "Трето, четвърто, пето и т.н. измерения, съществуват едновременно. Изчезването на едно тяло от дадено измерение не засяга ни най-малко по-висшето тяло, което му съответства. Ако изчезне сечението на куба, което е плоскостта, не значи, че кубът не може да съществува без неговата проекция. Следователно, процесът на създаването, творението, върви от горе надолу." (Нуаркарм)

       И тук Учителя казва: "Когато безкрайното Начало или безкрайният свят се е ограничил, се е създал обективният Божествен свят. А от обективния Божествен свят се е създал субективният, т.е. вътрешният човешки свят. От субективния или вътрешния свят на човека се е създал сегашният обективен или външен свят."

       Това снижаване на висшето към нисшето, от духовното към физическото не означава, че те са на различни "места". Това са състояния, както казва Учителя. Когато водата променя агрегатните си състояния (лед, течност и пара), не означава, че тя като вещество променя пространството, в което се намира. Това са само аналогични състояния при различно изявени качества. Затова и Петър Дънов казва: "Това, което става на физическия свят, по аналогия става и в духовния свят. Всеки процес, който става на земята, едновременно става и на небето. И обратно - всеки процес, който става на небето, става на земята."

       Тази аналогичност или взаимообвързаност на състоянията и световете наблюдаваме и в света на елементарните материални форми - микрочастиците. Известно е, че в този микросвят има две състояния, които са взаимно обвързани и неразделни. При експерименталното получаване на дадена елементарна материална частица моментално се заражда и нейната античастица, нейният двойник. Оттук физиците говорят за съществуването на материята и антиматерията, за вселената и антивселената. В този контекст на виждане Учителя още през 1928 година казва: "Зад материалната вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена от по-ефирни същества, от по-ефирни слънца, недостъпни за очите ни". И по-нататък: "Физическия свят е проявеният свят, а духовният свят е непроявеният. Като казвам "непроявения", то не значи, че всъщност той не съществува, а само че той не се е оформил за нашите чувства и за нашето понятие. Той е извън нашите чувства и ние го наричаме духовен. И този духовен свят е причина за всичко, което става на земята." Явно, че светът като Цяло е едно динамично единство от различни състояния на нещата, от различни проекции на същите в различните измерения, едно динамично творение на Първоизточника. Затова "твърдата материя символизира физическия свят, течната символизира астралния свят, въздухообразната - умствения свят, а светлината - причинния свят. Четири свята - четири състояния на материята. Затова докато живее на земята, в материалния свят, човек има възможност да се движи най-много в три измерения. Влезе ли в духовния свят, той се движи в четири, в пет и повече измерения. Затова именно духовният живот мъчно се поддава на описание. Човешкият език не е в състояние да предаде това, което духовният човек притежава. Духовният свят е около нас, както и физическият. И двата свята се намират на едно и също място, но за да ги разбира, човек трябва да има съответни органи. Физическият свят е създаден по подобие на духовния. Духовният свят представлява реалност по форма, съдържание и по смисъл. Физическият свят е реален само по форма. За да се влезе в духовния свят, човек трябва да расте по дух и мъдрост. Колкото и да се говори на хората за духовния свят, те ще го разберат, когато се вглъбят в себе си. Да се вглъбиш, т.е. да влезеш в себе си, това значи излизане от физическия свят и влизане в духовния, или да излезеш от дома си и да отидеш в природата. Главният процес в духовния свят е процесът на разширението, а във физическия свят - процесът на сгъстяването, вследствие на което между съществата на този свят се предизвиква голямо налягане. Ако влезеш в едно общество на духовния свят, ти можеш да минеш през всички фази на духовния живот и там да спреш. Това нещо не се допуска на земята. На земята всички неща са разпределени и всеки заема толкова, колкото му се пада. Във физическия свят има граници, а в духовния - няма; ти можеш да минаваш през всички места, за да се разширяваш. Физическият свят подразбира частите, Божественият свят - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представлява отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзката между тия два свята. Днес хората отделят физическия свят от духовния и ги разглеждат отделно. Всъщност, един живот съществува. Физическият живот е проява на духовния, но не е отделен от него. Физическият живот се определя от разбиранията на хората. Къде е духовният живот? Да се задава такъв въпрос е все едно някое малко животно да пита къде живее човекът. Дето е животното, там е и човекът, но понеже разбиранията на животното са много ограничени по съзнание, то се намира далеч от хората. Светът, в който живеят всички същества, е грандиозен; той не се заключава само в това, което виждаме."

       В заключение ще дадем степените на отделните сфери на света. "Ангелите живеят в така наречения "петоизмерен свят", в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения. Днес няма автори, които да се писали по този въпрос." (Учителя 1925 г.)

       Следователно, третото измерение е това на физическия свят. Четвъртото измерение е света на астралния свят, т.е. на духовете на хората. Петото измерение е измерението на менталния свят, света на ангелите. Шестото измерение е това на причинния свят, света на съвършените духове.