Човекът — същност

[Ани]

ЧОВЕКЪТ - СЪЩНОСТ

       Какво представлява човек от биологически и от духовен аспект? Дали той е само едно еволюционно стъпало в биосферата на физическия свят или притежава и една духовна същност, незабелязана или непозната от мнозинството? Като върхова брънка на еволюционната стълбица в биосферата не подлежи ли човек на една духовна еволюция, за разлика от по нисшите биологически форми? Накратко, каква е същността на човека?

       Това са въпроси, които Учителя Петър Дънов се старае да изясни в своите беседи, в своето учение и философия. Той казва: ’’Човекът е най-сложната математическа формула в света. Човекът е последната и завършена форма на физическия свят. Но той не е последната форма на природата." Някой иска да разбере какво представлява той като човек-его. Този въпрос не се разрешава. Никой досега не е отговорил на този въпрос. Човек трябва да знае, че цялата слънчева система даже не може да го събере.

       Величие и нищета, възвишеност и низост, духовна мощ и физическа слабост, вяра и безверие, човешки пориви и животински увлечения - всичко това се намира и изявява от тази "сложна математическа формула", или "от тази завършена, но не и последна форма на природата" - човекът. Би било крайно трудно да се даде кратка характеристика за същността на човека. Затова Учителя продължава: "Аз считам самия човек за една неразрешена формула. За днес едва половината от тази формула е разрешена, а за в бъдеще, когато се реши цялата формула, еволюцията на човека ще бъде завършена. Аз говоря за еволюция, която включва в себе си всичките форми на своето Битие. Човекът не е реално същество. И той е отражение на нещо по-високо от него. Не само това, но човекът е отражение на две същества още. Значи, той живее едновременно в три свята. Много философи разискват въпроса защо е дошъл човек на земята, но досега никой не го е разрешил и няма да го разреши. Този въпрос ще се реши, когато хората завършат развитието си на земята. Докато е в своята физическа форма, човек минава през състоянието на животното. Докато е на земята още, човек трябва да учи, да придобива знания, които да му служат като средство за защита от смъртта. Една от задачите на човека е да придобие безсмъртие.

       Човек, веднъж дошъл на земята, трябва да слиза и да се качва правилно. Той представлява съчетание на материалното и духовното, следствие на което ще се грижи и за двете свои естества. Човек е едно същество, което много пъти е излизало от Бога и се е връщало." Явно е, че най-съкровената духовна същност на човека е брънка от Всевишния. Брънка, която в сферата на физическия свят има човешка форма, но в духовния свят стои високо над всички физически форми. "Човекът не е нещо грамадно; то е нещо много малко, което се движи с такава грамадна скорост, че едновременно може да бъде навсякъде, може да проникне през всички светове. Човекът е дошъл на земята да се учи, да познае себе си и своя ближен. На земята той се проявява като физически човек; в духовния свят - като духовен; в Божествения свят -като божествен. Значи, човек е трояко същество. До-като е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето си. Ето защо физическото тяло е обвивката, т.е. посредник, през който минават соковете отвън навътре, т.е. от физическия свят към духовния." От научна гледна точка тялото е резонатор, посредник на силите и енергиите от физическия свят - природата. По този начин ние можем да концентрираме и използваме за наши нужди. "Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството. Душата излиза от Абсолютното Битие, дето е била щастлива. Бог застави своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. За да имаме правилно разбиране за човека и да не се самозаблуждаваме, трябва да имаме три идеи предвид. Обект на физическия живот е тялото; то е видимото, за което сега се грижим. Когато някой каже, че човек може да живее духовен живот на земята без физически живот, това е несъвместимо. Както несъвместимо е да живееш физически живот без тяло, така също е невъзможно да живеем духовен живот без физически. Обект на духовния живот е душата. Значи, обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта. Обект на Божествения живот е човешкият дух. Тъй щото духът, от гледище на физическия свят, е невидим, но от гледище на Божествения свят той е така обикновен, както тялото във физическия свят и както душата в духовния свят. Онзи, който не е разбрал смисъла на физическия живот, той не може да разбере и смисъла на духовния живот. Човек трябва да разбира физическия живот основно - и биологически, и геометрически, и астрологически, и математически, и психологически. Като казвам, че човек трябва да разбере физическия живот, аз подразбирам, че той трябва да владее всички негови елементи."

       Вижда се какво голямо значение има хармоничното и здраво тяло за израстване и овладяване на нашата духовна същност. То е резонатор, приемник, посредник между душата и природата, както и трамплин за еволюцията ни. В неосъзнаването на тази истина се крият болшинството от нашите страдания, тъй като използваме тялото си за наслада, удоволствия и разточителство.

       Що се касае за произхода на човека като същност, Учителя Петър Дънов примирява гледищата на материалистическите представи и тези на духовните или идеалистическите. Той разглежда физическата същност като най-висшата биологическа форма, но вече като преходна към духовния свят. И казва: "Човешкият дух е минал през всички форми на живота и постепенно ги е напущал, докато най-после е дошъл до последната човешка форма. Той ги е напущал външно, но не и вътрешно. Те и днес живеят в него. През тези форми минава човек и в утробата на майка си, докато дойде последната форма, чрез която днес се проявява. Окултната теория поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички ония човешки единици, които са минали през пътя на своето развитие и са се спирали, един ден са се видоизменили. Маймуните - това са недоразвити хора. Днес те са недоразвити, има застой в тяхната еволюция, но ще се развият при по-благоприятни условия. Първоначално хората са си приятели, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно.

       Значи, те са различават вътрешно по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външното диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразило и върху човешките лица. Трябва да знаете, че преди двадесет милиона години човек е бил в животинско състояние и не е бил така интелигентен както сега, не е имал условия да се проявява, минал е през много форми, докато стигне сегашното състояние. От сега нататък пак ще минава през много форми, докато дойде до най-високо положение. Висшето начало в човека е неговият дух, Духът и умът в човека са прогресивни, безформени, защото са постоянно в движение. Човекът не е нито само дух, нито само материя. Материя без дух тук на земята не съществува; и дух без материя не съществува. Духът и материята са две състояния, които взаимно се допълват. Като говоря за ангелите, аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста енергия. Ангелите живеят в така наречения "петоизмерен свят”, в света на петото измерение; духовете пък, т.е. тия от хората, които минават в другия свят, живеят в света на четвърто измерение. Днес няма автори, които да са писали по този въпрос. Над разумността седи Любовта. Значи, връзката между Бога и нас е Любовта. Според мен, настроението е една среда; разумността - това е друга среда; Любовта - това е трета среда. Значи, тия три среди ни свързват с три велики свята. Аз говоря за онези от нас, които се интересуват от своето бъдеще, казва Петър Дънов."

       Нека се опитаме да систематизираме казаното дотук и да скицираме степените на отделните светове:

•        1. Третото измерение е светът на материалните, физическите форми, както и тялото на човека. Това е и светът на настроенията.
•        2. Четвърто измерение е астралният свят или светът на духовете. Това е и светът на чувствата и действието.
•        3. Петото измерение е светът на лъчистите форми, светът на ангелите, светът на разумността.
•        4. Шестото измерение е светът на Любовта, Мъдростта и Истината; светът на съвършените форми, светът на сингулярността - единение с Първопричината - Бог.

       Като приемем този произход на човека, виждаме, че той е изява на една много Висша същност. Тази Висша същност, като слиза и се изявява в по-нисшите измерения, приема съответна форма-състояние, която отговаря на средата, в която пребивава. Като странства чрез състоянията си в отделните среди, измерения и светове, същността на човека придобива качество или "органи", чрез които може да контактува със силите на тези среди-светове. Кои са тези качества или "органи"?

       Духът, душата и съзнанието на човека са първите висши органи, наследени от Първоизточника на нещата - Бога. Това е безсмъртното у човека. "Духът, казва Учителя, е проявление на Бога. Той е първичното Начало, от което произлиза разумността на света. Той движи, оживотворява и определя посоката на всички живи същества. Дето духът се прояви, там животът се ражда. Духът се разглежда като вторичен принцип, произлязъл от най-великата и могъща сила в света - от Бога. Духът е разумното Начало в света, което обгръща всички същества в себе си. Ние живеем и се движим в Духа. Този Дух, тази творческа способност е именно, която гради у нас. Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродство между елементите и т.н. дават й най-различни имена. Духът има пряко общение с нашата душа. Без душата не щяхме да имаме никакво схващане за Духа.

       "Духът е нещо по-близо до човека. Той е носител на живота. При създаването на човека, Духът е внесъл в него красотата, която наричаме душа. Той одухотворява човека. В света човек съществува не като дух, а като душа. Първата форма, в която Духът е вложил своята интелигентност, някой нарича "човек", т.е. частица, излязла от Бога или първото семенце, първият зародиш, който се развива в света. Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, а при това Той е в състояние да научи човека. Като казвам, че Духът не е нито вън от човека, нито вътре в него, това подразбира, че Духът не се намира в човешкия свят. Той не може да се ограничи с човешки разбирания за живота и природата. Човешкият свят съставя малка област от обширния свят, в който живее Духът. Физическият свят, в който живее човекът, съставя малка част от духовния свят, а още по-малка от Божествения свят, следствие на което може да се каже, че Бог живее вътре или вън от човека.” "В развитието си Духът на човека е минал през всички форми, които съществуват в космоса. Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги ползва като свои слуги. Това не значи още ,че човек е бил животно. Като дух само той е минал през фазите на растенията и животните, но произходът му е Божествен. Той е минал през нисшите форми, но не е спирал при някои от тях и е продължил пътя си. Той и днес още продължава да създава различни форми. При създаването на различните форми човек си служи с творческия закон... Духовното в човека не може да се развива без плътта. Тя е подобно на подложка в растенията, върху която става присаждането. Плътта е подложката, а духът - присадката върху тази подложка.”

       "Духът не се преражда, но се вселява, минава от една форма в друга. Духът се явява в различни епохи и времена ,за да научи великия закон на Битието, да разбере, че Вселената е велико, обективно училище, твърди Учителя."

       Що се отнася до същността на душата, Учителя дава следните обяснения: "Духовният свят има връзка с физическия: едновременно човек съществува духовно и физически. Тези два елемента съществуват едновременно; между едното и другото е душата, която е полудуховна и полуматериална. Това състояние вие никога не може да измените. Под думата "физически свят" разбирам света на формите, необходими за проява на Битието на нещата; под "духовен свят" разбирам онези сили, които работят съзнателно за създаването на формите; под думата "душа" пък разбирам условията, които подготвят съграждането на тези форми. Следователно, без форми животът не може да се прояви. Всяка душа трябва да има тяло в света, за да се прояви като индивид, като единица. Тя трябва да има тяло, за да я посети Господ. Ако влезете в пространството като дух, няма да имате никакви органи. Духът е само мислещ център. Той има съзнание за себе си, че може да направи много работи, но няма глава. Иска да направи нещо с ръцете си, но няма ръце. Такова е състоянието на обезплътените човешки духове. Явно, че тялото и духът са две същности от две различни измерения, от два различни свята; две различни йерархии. Поради това духът като мислещ център без тяло не може да се изяви самостоятелно в средата на физическия свят. Той може да действа тук само чрез посредническата си физическа форма, която е тялото.

       Всяка душа, която се въплътява на земята, трябва да има на разположение всички "инструменти", с които духът да си послужи. Душата е среда, чрез която духовният свят, т.е. реалният свят се проявява. Духовният свят се проявява чрез духа, чрез душата и чрез тялото. Физическият свят пък се проявява чрез ума, чрез сърцето и чрез волята. Раждането е ограничение за човешката душа. Всяка душа е ангел, който напуска небето и слиза на земята да се въплъти, за да живее ограничения човешки живот. В това отношение човек минава през страдания. Душата, това е истинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я придружават навсякъде и й помагат. Духът пък е онова велико, мощно начало, което ръководи душата, посочва й правия път на живота. Душата е неизменното, възвишеното, Божественото в човека. В нея се крият всички възможности за добро. Душата е началото и края на човешкия живот. Душата не расте, нито се увеличава или намалява. Душата може само да се развива, т.е. докато живее, човек може да развива своите сърдечни, умствени и душевни сили, вложени в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги охранява и те растат и се развиват в своите способности и сили благодарение на нея. Всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според новата философия. Обикновено душата на човека живее в причинното му тяло, вследствие на което на физическия свят той често се усеща празен. С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава. Всяка душа излиза от Бога с цел да учи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото движение на съзнанието. И теософите казват, че след като умре човек, душата му минава през астралния свят, после през менталния и най-после през причинния. Понеже не може да отиде по-нататък от причинния свят, спира се тук за известно време да размишлява за причините и последствията на нещата в живота. В нея се заражда желание да се върне отново на земята." Така се създават условия вече за прераждането на човешката душа отново на земята, след като тя е направила равносметка за миналия си живот. Човек се ражда вече отново с нови задачи и цели, които да подобрят неговото съзнание, ум, сърце и воля, да създадат подобри условия към постигане на духовно съвършенство.

       Но какво е съзнанието за човека? "То е връзка между външния и вътрешния живот на човека, от една страна, както и между сегашния и бъдещия му живот, от друга страна. Да живее човек само на физическия свят означава съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее несъзнателно като камъните в природата. Да живее човек в Божествения свят - това значи съзнанието му да е вън и вътре. Това значи човек да може да прави съзнателна връзка между нещата от двата свята. Под думата "съзнание" в широк смисъл на думата ние разбираме онова вътрешно единение, което съществува между частиците на едно живо цяло. В света има два велики процеса, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание. Един от процесите се крие в подсъзнанието, за което говори и съвременната наука. Той е Божественият процес, аз го наричам "множествен процес". Туй, което мислят великите, напредналите същества в природата - богове, ангели, архангели, херувими, серафими, всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия космос и всичко това се нарича "Подсъзнание". То представлява един общ процес. Казваш, че нещо в подсъзнанието ти работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико; то се дължи на тия същества в тебе. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действат всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действат всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека. Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. То е единственият единичен процес. Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да работиш по някой въпрос и пишеш, че тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Но когато дойдеш до положението си сам да мислиш, тогава оставяш всички философи настрана, искаш да разбереш въпроса по същност. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква човека. Самосъзнанието е индивидуален процес. Докато узрее, плодът минава четири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнанието представлява живота на минералите, растенията и животните. Подсъзнанието представлява миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и ангелите. Самосъзнанието представлява живота на човека. Свръхсъзнанието представлява живота на ангелите. Свръхсъзнанието наричат интуиция. Който е развил интуицията си, той предчувства нещата, които ще се случат даже и в далечно бъдеще. Както чувства, така става. В Космическото съзнание вярата е непреривен процес, а в самосъзнанието - преривен процес. В самосъзнанието човек ту вярва, ту губи вярата си; той е пълен със съмнения и подозрения... Пробуждането на космическото съзнание не става механически, чрез насилие, например, но чрез подтици, които страданията събуждат. Човек трябва да се пробуди за едно съзнание, по-високо от самосъзнанието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съществата на онзи свят. Тези същества имат едно чувство повече от хората на земята. Можем да заключим, че съзнанието като процес е характерно за цялата жива природа - растения, животни, хора, а даже и минерали. Самосъзнанието вече е индивидуален процес, характерен за човешкото същество. Подсъзнанието пък е процес, който е присъщ на напредналите същества; то е Божествен процес, предаден в живота на хората чрез всички богове, ангели, архангели, херувими, серафими. Това е мисълта на тези същества, която подпомага човека в неговата дейност. Свръхсъзнанието като по-висша изява е процес, чрез който човек може да влиза във връзка със съществата на онзи свят. Както казва Учителя, това е интуиция, чувство по-високо от известните ни пет чувства. Свръхсъзнанието е процес от света на ангелите, чрез който може да се разбере духовният свят.

       Какво са умът, сърцето и волята на човека? Видяхме, че душата е посредник между духа и физическия свят. Чрез душата духът реализира задачите си. Но душата е полуматерйална и полудуховна и няма директна връзка с материалния свят. Тя се нуждае също така от органи, чрез които да въздейства на тялото. "Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви, казва Учителя Петър Дънов. Когато мисли да направи нещо, човек трябва да го почувства и ако умът и сърцето са убедени, че мисленето е право, тогава волята идва да го реализира. Значи, волята не може да се реализира без ума и без сърцето. Когато волята на човека е слаба, и сърцето му ще бъде слабо. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е място за упражнения. Умът, сърцето и волята са велики филтри, чрез които се прецеждат чувствата, мислите и действията."

       "Като ученици вие трябва да усилите волята си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развиете моралните чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеите на ума си, без да се спирате на преходни мисли. Чрез силата на волята, подкрепата от ума и сърцето, човек проявява способностите си да превръща нисшето в себе си във виеше, неблагородното - в благородно." Сега трябва да работите над себе си, да очистите ума и сърцето си от всичко отрицателно. Трябва да знаете следното: всички хора, които живеят със сърцето си, остаряват по-скоро, отколкото тия, които живеят с ума си; или с други думи казано, хората на чувствата остаряват по-скоро от хората на трезвата мисъл."

       "Адът и раят не са нищо друго, освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи, адът и раят съществуват на земята. И така, пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив. Това не е истинското естество на човека. Човекът има дух, никакви мъчнотии не съществуват. Умът се разхожда, той ходи на слънцето и се връща. Наистина, човешкият ум ходи там, където не може да си представим, казва Учителя. Всички велики учени и идейни хора са слушали в себе си този глас и са се подчинявали на него. Откритията на учените, на великите хора, не се дължат на тях самите. Всяко откритие не е нищо друго освен Божествена идея, която е проникнала в ума на някой учен и той я е възприел и изнесъл на света. Заслугата на този учен се заключава само в това, че е насочил мисълта си в дадено направление и оттам е получил нужната светлина.” Явно е, че за да се направи дадено откритие, да се изтръгне тайна от природата, трябва не шаблонно, а алогическо мислене от гледна точка на съществуващите закони. Особена роля в този процес играят алогическите механизми на научното търсене: психологическото усещане, хрумването и други процеси на мисълта, обединени под термина "интуиция".

       Как ще определим интуицията като вътрешно виждане? "Ако се остави човек свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота, отколкото ако действа изключително по своя ум. Според интуицията, която е от Божествения свят, щом възприемеш нещо от този свят, ти веднага трябва да действаш, а после да разсъждаваш върху последствията. Когато интуицията у човека е развита, той знае кога и какво да говори, какво да прави, какво да учи и т.н. Да имаш интуиция, това значи да разбираш какво и кому е нужно. Съществуват три начина за придобиване на знания: чрез прозрение, чрез вдъхновение и чрез интуиция. Интуицията често ви предупреждава, казва ви: "Бъдете внимателни, ще ви се случи нещо!" Вие трябва да развивате интуиция в себе си. Тя не се проявява като мисълта в мозъка, но като едно дълбоко вътрешно чувство, като едно вътрешно пришепване, твърди Учителя. Мисленето, което върви по логически зададени стандарти, се нарича шаблонно и е с висока степен на предопределеност. Наблюденията се отнасят до настоящия момент, а интуицията - до миналия и бъдещия. Интуицията е Божествено чувство, което всеки човек има, но не у всеки е еднакво развито. Дайте място на интуицията в себе си, за да растете и да се развивате. Който е развил търпението, развива и интуицията. Голяма придобивка е за човека да има интуиция, да познава хората, да предвижда нещата.

       Както казахме, интуицията е свръхсъзнанието у човека. Който има свръхсъзнание или интуиция, той предчувства нещата, които ще се случат даже в далечно бъдеще. "Който иска да развива интуицията си, т.е. Божественото чувство, той трябва да е придобил самообладанието, да се справя правилно с всички изненади, с всички мъчнотии и изпитания. Когато развивате вашата интуиция, не слагайте ума си да работи. Умът, когато работи, спъва интуицията. Вземете положение на едно дете, което очаква майка си да го вземе и нахрани, и няма да мине много време и ще получите отговора. Интуицията проверява нещата моментално, а умът действа във време и пространство. Когато развива интуицията си, човек престава да се дразни, става тих и спокоен, придобива разположение на духа и вътрешна радост. Без шестото чувство, т.е. интуицията, не може да се разбере духовният свят. Щом станете сутрин, поставете се в състояние на вашата интуиция, за да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуват. Схванете ли някоя мисъл и тя е най-важната, обмисляйте я през целия ден и се постарайте да я реализирате. Вслушвайте се в интуицията си и ще бъдете близо до истината. Великите хора, на които работите са вървели успешно, са минали по вътрешния път на интуицията. При страдания и мъчнотии те винаги са се справяли чрез интуицията. Колкото и да учиш и философстваш, за хиляди години едва ли ще научиш толкова, колкото си научил чрез интуицията за един ден... При сегашните условия човек не може да постигне всичко изведнъж. С очите, които днес има, той не може да вижда всичко. За да вижда всичко, човек трябва да разполага с особен орган. Тогава той ще вижда не само това, което става пред него, но и това, което се върши зад него. Обаче, така могат да виждат само истинските културни и благородни хора. Ясновидството, ако се развие в обикновените, те ще направят ред погрешки и престъпления."

       От изнесеното дотук относно същността на човека става ясно, че той, в едно или друго отношение, подлежи на развитие. Това ще рече, че еволюционният процес в света го засяга, както всичко видимо и невидимо. Тогава как е свързан човек със закона на еволюцията? Учителя казва: "Сам за себе си човек представлява богат материал за изучаване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито своя живот. Той трябва да се върне хиляди години назад, да види през какъв живот е минал... Тогава ще разбере закона на еволюцията и инволюцията."

       "Ако изучавате формите, през които е минал човек, виждате ,че за създаването на сегашния човек природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката - от ембриона до сегашната му форма, виждате, че в един малък период от девет месеца той минава развитието на всички форми на живота. Ако разгледате развитието на човека от първоначалния момент до последния стадий като човек и проследите всичките 400 000 форми, през които е минал, няма да намерите никакъв признак от сегашната му форма. Ако спрете на първия момент от неговото развитие и го сравните с последната форма, когато се е определил като човек, няма да намерите нищо, което да напомня сегашното му състояние. От тази първоначална форма докато се дойде до сегашното развитие на човека, са се изминали милиарди години, а този милиарден живот сега се е съкратил на девет месеца. В бъдеще този деветмесечен период може да се съкрати в още по-малко време, може да дойде само до една минута. Значи, в бъдеще човек може да мине всичката еволюция не за девет месеца, а само за една минута. В духовно отношение сегашният човек се намира във фазата на растенията. Ако за дълго време още остане в тази гъста материя, дето плътта и духът са в постоянна борба, той ще загине."

       Явно е, че освен за физическата си човек трябва да мисли и за духовната си еволюция. Във физическата си еволюция човекът е направил значително повече крачки напред, отколкото в областта на духовната си еволюция. "Според окултната наука, излизането на човека от гъстата материя е предвестник на шестата раса. Расите представляват състояния на материята, казва Петър Дънов. Човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-висока форма, в по-високо положение. Иначе той не може да има ясна представа за себе си." Тази мисъл трябва да сравним с принципите на измеренията. Не може да се обхване едно измерение от позициите на същото. Винаги трябва да разглеждаме и анализираме формите на едно измерение от позициите на по-горното.

       "Всеки човек, който може да съедини всичките форми на физическия и духовния свят е едно цяло, той е завършил своето развитие, т.е. престанал е да еволюира, да се развива, а само се проявява." Явно е, че еволюцията на човека води до състояние на пълно единение с Първоизточника на нещата. Едва от такава позиция може да се обхване физическият и духовният свят в едно цяло. Засега човешкото развитие и човешката мисъл са свързани с времето и пространството. Тъй както човешкият организъм е създаден днес, човек не може да се развива извън времето и пространството. Извън тези условия той не може да се ориентира. Действително, ако вие сте ясновидец и преминете в духовния свят, вие ще се намерите в най-голямо противоречие със себе си, защото опорните точки на този свят значително се различават от тия на физическия."

       "Мъжът и жената представляват два принципа, две велики сили, които са разумни и които действат; едната сила наричаме активна, а другата - пасивна; едната действаща, а другата - възприемаща; два процеса в природата, които се сменят, твърди Учителя. У Ева имаше инициатива и ум. Тя беше умна жена, по-умна от много жени, които се смятат за умни. Съвременната култура и знания се дължат на нея. Тя направи грешка, но после осъзна грешката си и каза на Адама: "Аз те свалих долу, аз ще те вдигна горе. Сега аз ще те спася."

       "Петата раса, която сега живее, е расата на животните. В бъдеще ще дойде шестата раса, расата на Любовта. В Битието се казва, че в петия ден Бог създаде всички животни, затова именно хората на петата раса живеят животински живот: бият се, карат се, убиват се, мразят се, вършат всичко това, което животните вършат, заявява Учителя. Сам по себе си животът представлява нещо цяло, неделимо. "Младостта може да се уподоби на инволюционния процес -слизането в материята. Този процес продължава до тридесет и три годишна възраст. От тридесет и три години нагоре започва еволюционният процес - качването, възлизането. Този процес продължава около тридесет и три години. От друга страна, човек е връзка между ангелите и животните, затова животните го обичат. Значи, чрез чувствата си човек се свързва с животните, а чрез интелигентността си, чрез ума си - с ангелите.”

       "В духовния свят човек се ражда стар и колкото повече живее, повече се подмладява. И обратното: във физическия свят човек се ражда млад, дете и постепенно старее. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да расте; в ангелския свят човек придобива красота, а в умствения (менталния) свят тя се превръща в нещо величествено. Мнозина се запитват, докога ще живее човек на слънчевата система. Докато завърши еволюцията си. Един ден, като завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине на друга система - на Сириус - светлата звезда на небето, твърди Учителя.”

       "На небето има само души. Там жената се нарича дева. Значи жената е на земята, а девата - на небето; мъжът е на земята, а ангелът - на небето. Докато е на земята, човек може да бъде във форма на мъж и жена. Отиде ли на небето, там живеят като души. Като слезе на земята, човек приема пак форма на мъж и жена. В мъжа и умът, и сърцето са женски; в жената обратното: умът и сърцето са мъжки. Понякога умът и сърцето на мъжа са мъжки. Тогава той е мъж. Човешкият ум се занимава с отражението, със сянката на нещата, а не с тяхната реалност. Няма човек в света, който да не носи в себе си мъжа и жената. Те не могат един без друг. Мъжът е стимул за жената, а жената за мъжа... Под думата "мъж и жена" в широк смисъл разбирам ума и сърцето. Те вървят заедно и взаимно се допълват. Първоначално космическият човек, който се наричал Адам Кадмон, преди грехопадението е бил единица, която впоследствие се е разделила и от това деление се образувал умът и сърцето на човека. Така е произлязло числото две. C това диференциране започва слизането на духа. Следователно, слизането на духа подразбира отдалечаване от Бога. От четирите закона (на математиката) човек трябва да научи, че човек трябва да се разделя, да се умножава, да се изважда и да се събира, докато най-после се върне при Бога. По този начин човек прави един кръг. Това е еволюция."

       "За в бъдеще мъжете и жените няма да се женят, но ще се съчетават като души, ако искат да създадат ново поколение, което да бъде носител на нови идеи, на нов живот. Докато мъжът и жената мислят, че са самостоятелни единици, те се самозалъгват. Мъжът и жената представляват две страни на едно цяло. Нито мъжът може без жената, нито жената - без мъжа. Въпреки това те не могат да се съберат, нито да се разделят."

       "Всички хора не са излезли в безграничното пространство през един и същ момент на Битието. От това именно се явява различието между хората, казва П. Дънов." А какво ще рече това? Можем ли да дадем една ясна доктрина как да се развиват хората, как да еволюират и осъществят своето съвършенство? Стандарт, еднозначност в еволюцията не може да има, тъй като всяка душа, както се твърди по-горе, е излязла в определен за нея момент от Битието - от Бога. Това определя и различното ниво на духовно развитие у всеки един човек от мнозинството. Не може да намерим, следователно, двама души, които да имат един и същ момент на развитие. Всеки трябва сам да определи степента на развитието си и сам да намери принципите, които ще му осигурят еволюцията. В това именно се състои и характерната черта във философията за живота, която ни дава Петър Дънов. Той дава напътствия, които всеки един човек индивидуално трябва да изпълни, и то съобразно своето духовно развитие.

       "Външната красота се създава при инволюцията на човека, а вътрешната - при еволюцията. Тъй щото, ако човек при инволюцията си, т.е. при слизането си на земята не е работил върху себе си, той ще бъде външно грозен; ако пък при еволюцията си, т.е. при качването си нагоре не е работил върху себе си, той ще бъде вътрешно грозен. Един ден, когато завърши развитието си, човек ще има кръгла форма във вид на кълбо. Днес рисувате човека във форма на яйце. Когато стане кълбо, той ще вижда от всички страни и към всички посоки. Това няма, да бъде на физическия свят, в другия свят ще бъде."

       Принципът на еволюцията и инволюцията поставя пред нас проблема за смъртта и прераждането. Ясно е, че в един живот не може да се осъществи пълно духовно съвършенство. От друга страна, динамичността на процесите във вселената и живота, наличието на много, а даже безброй измерения и състояния на пространството и силите в света ни подсказват, че физическият свят не е единственият. От това следва, че трябва да съществува двойник на физическия свят, който ще е духовният. Тогава какво е смъртта? Не е ли само смяна на едно състояние с друго или преминаване от едно измерение в друго?

       Учителя Петър Дънов казва: "Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съществувания. Много пъти ще дохожда човек на земята, докато реализира своите желания и се усъвършенства. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Законът за прераждането не е догма, не е религиозен принцип. Той е научен въпрос само за учените и разумните хора." И в действителност всяко нещо във вселената - микрочастици, енергии и сили, вселената сама по себе си и т.н. се прераждат. Всичко преминава съществуването си в постоянна смяна на състоянията си.

       "Кармата, или така наречения закон за причина и следствие, представлява неблагоприятните условия в живота на човека. Да се преражда човек, това значи да живее в закона на кармата." Това значи да живееш, независимо колкото и пъти да се прераждаш, дотогава, докато ликвидираш лошата си карма, докато изправиш всичките си погрешки от миналото.

       Тогава какво е смъртта? "Човек не умира, но се съблича както гъсеницата излиза от какавидата и се превръща в пеперуда. Ще дойде ден, когато и човек ще излезе от какавидата си, ще се превърне в ангел, който ще се изявява и ще изчезва. Съзнателно или не, човек живее в духовния свят, без да го вижда. Той вижда границите на четиримерния свят. Като влезе в този свят, тогава ще го разбере и ще знае какво става с умрелите. След смъртта животът е продължение на самия живот в духовния свят. Това е душата, която след смъртта на тялото продължава да живее. Някои мислят, че като умрат, ще отидат в другия свят. Не, няма да отидат в другия свят, но просто ще преминат от едно състояние в друго, както става с бубата. Преди всичко, прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, е закон на материята, а да се преражда - това е закон на човешкия дух. Египтяните са вярвали в преселението надушите; индусите вярват в прераждането, а съвременните учени - в наследствеността. Това са три учения с противоположни значения. Наследствеността е закон на физическия свят; прераждането е закон на душата, а преселението на душата - закон на духа. С други думи казано, египтяните са учили за слизането на духа; индусите - за еволюцията на душата, а съвременните учени - за наследствеността. Човек седи на земята по силата на закона на прераждането. Физическият закон задържа човека на земята, докато завърши своето развитие. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е свързан с хиляди конци, които трябва по естествен начин да се разкъсат. Всеки конец има своя специфична мисия. Днес се явява спор върху въпроса за прераждането. Христос дойде на земята, за да направи мост между небето и земята, да има съобщение. Преди Христа хората робуваха. Откакто дойде Христос, те се прераждат. Той казва: "Ако не се родите изново от Дух и вода, няма да влезете в Царството Божие". Прераждането не е принцип, но е закон да си в общение с другия свят, да имащ право да минаваш от един свят в друг. И Христос се прероди на земята ,за да покаже на хората Божията Любов. Той пак ще се прероди на земята, но не както индусите го разбират. Прераждането е закон за усъвършенстване на човешката душа. Човешкият организъм постоянно се променя. Следователно, той се облича във все по-нови дрехи. Законът за прераждането не е догма, а религиозен принцип. Той е научен въпрос за учените и разумните хора."

       Законът за кармата, като причина за прераждането, е основен закон във физическия свят; той е творчески акт, без който не би имало динамика, движение, растеж и усъвършенстване. Законът за причината и следствието, т.е. за кармата, трябва да се разбере, ако искаме да отбегнем много от страданията си. Последните настъпват, когато влезем в противоречие със закона за причината и следствието, т.е. когато вършим неща, които противодействат на причината и следствията. Самата природа и вселена е изградена на основата на този закон, защото структурата на света не лежи между покоя и движението, но между равномерните движения - транслации и ускорителни движения в континуума.

       "Кармичният закон не е нищо друго, освен съдбата на човека. Кармата е закон на необходимостта, през който всеки човек минава. С други думи казано, кармата представлява неблагоприятните условия в живота на човека. Човек трябва да работи съзнателно, за да ликвидира правилно своята карма. Като ликвидира с кармата си, човек влиза в Божествената Промисъл, в закона на благодатта или в тъй наречената "Дихарма". Да се преражда човек - това значи да живее в закона на кармата. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата си. Невъзможно е това, което сам си създал, да определя посоката на твоя живот. Човек може да се изправи само когато съзнае, че той е виновен за своята карма. Следователно, веднъж я е създал, той сам ще я изправи. Кармата преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът на кармата, такъв е законът на дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи. Всяко страдание има своите далечни причини. Страданията не идат напразно. Кармата може да се изрази на физическия свят, но може да се изрази и в астралния свят или в менталния, т.е. в света на чувствата, желанията или в света на мислите. Законите за противоположностите и подобието, ако можем да ги разберем, са два велики закона в света. Единият закон - на подобието, е закон на небето; другият закон на противоположностите - това е закон на земята, на ограничения свят, на плътта. Индусите, които знаят тези два закона, ги изявяват с думата ''карма'' - закон за причините и следствията. Кармата може да бъде карма на прилив и карма на отлив, сиреч добра и лоша карма.

       "Индусите казват, че ние сме дошли на земята, в този затвор, за да ликвидираме своята карма. Аз пък казвам: ние сме дошли и сме изпратени на земята от невидимия свят, за да научим някои уроци, да свършим училището. Едно време кармата не е съществувала. Хората сами създадоха кармата и ако вървят в правия път, кармата им сама по себе си ще се махне. Битието, в което живеем, има свои привилегии, но има и свои задължения. Човек трябва да съзнае, че е дошъл на земята първо да слугува, а после да благува."