Морално-етичните устои у човека

[Ани]

МОРАЛНО-ЕТИЧНИТЕ УСТОИ У ЧОВЕКА

       Да физическия свят за човека от съществено значение са морално-етичните устои. Те са основата, върху която може да се гради духовното израстване. Те са крайъгълният камък на пътя към съвършенство. Това са изискванията, които гарантират и стабилизират добродетели, развиват и утвърждават човешките прояви при братското съжителство със себеподобните. За изграждането на своя характер човек трябва да използва всичко, което се изпречи на пътя му. За тази цел трябва да изучава всички външни и вътрешни прояви на своето естество. Да изучава мислите си - това е била една от задачите на древните философи. Сега, при пробуждане на съзнанието много от вас се индивидуализират. Пазете се от това състояние! Но не се борете със себе си... Изслушвайте себе си, добре разсъждавайте и извадете поука, но не се борете. Щом се научите да различавате вашите мисли и състояния от чуждите, ще можете да се противопоставяте на последните и по този начин да се освободите от тях. Това значи да бъде човек господар на себе си. Когато личните чувства са силно развити, човек се намира в един свят. Личните чувства съществуват във всички животни, като започнете от нисшите и постепенно отивате към висшите. Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближните си. Изучавайте минералите, растенията, животните като части от едно Цяло, за да се свържете с Него. Всички състояния, през които човек минава, не са нищо друго освен възпитателно средство, т.е. възпитателни методи на природата. Тя мени своите методи според случая. С отказването да изпълнявате каквато и Да е добра мисъл, вие всякога се понижавате, средата става все по-груба и по-груба, докато най-после вашата воля се парализира. Вие ставате игра на съдбата. Първото нещо, което се изисква от ученика, е смирението - да знае, че вечното, безграничното не може да се събере в преходното, граничното. В малката глава на човека не може да се събере необятното значение на Битието."

       "Престъплението не седи в това, че сте направили една погрешка, а в неизправянето на погрешката. Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаването на човека от неговите лични желания. Най-добрият метод за възпитанието на човека е да бъдете слепи за погрешките му, да желаете доброто му, без да му правите никакви забележки. Мнозина очакват първо светът да се оправи, а след това и те самите. Всеки поотделно трябва да мисли за своето оправяне. Щом се изправят частите, и цялото ще бъде изправено. Нито частите могат без цялото, нито цялото - без частите.”

       "Да лъжеш - това значи да загубиш достойнството си на човек. Така губиш условията за своето бъдещо развитие. Причината за грехопадението се дължи на лъжата. Който се учи и във физическия, и в духовния свят, той е дошъл до естествения път на развитието си. Да се учи човек, да се стреми към съвършенство - това е правият път на живота."

       "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален светийски ум. Дошло е време .когато християнските народи трябва да се помирят и побратимят и да се приготвят за бъдещата религия, която иде. След 1945 година тя ще дойде, ще се наложи на човечеството и ще го преобрази. Тя е религията на труда. След нея ще дойде новото учение за живота. Докато живеят с религията на труда, хората все още ще се карат, ще се бият, но влязат ли в учението на живота, всичко това ще изчезне." Това предсказание на Учителя Петър Дънов е направено през 1919 година. То се сбъдна. През 1945 година ,след войната, в цяла Източна Европа се наложи "религията на труда", т.е. комунистическият строй. Сега вече, след като се провали комунизмът (през 1989-1990 година), трябва да започне прилагането на новото учение за живота - побратимяване на религиите, обединение на народите в икономически и политически съюзи, отказване от войната като средство за решаване на спорни въпроси, премахване на границите, като бариери за контакти между народите и др.

       "Вярата е свързана с човешката интелигентност, с човешкия ум. Който вярва и мисли, той може да направи нещо разумно. Затова вярата е свързана с човешкия ум, с човешката интелигентност, а умът е израз и свързан с дишането... Вярата има връзка с рит-минното дишане. Затова индусите се стремят да дишат ритмично, когато искат понякога да регулират своята мисъл отгоре надолу.”

       "Молитвата е вътрешен процес. Не може да се молите на определено място и време, само сутрин, на обед или вечер. Ще се молиш, когато душата ти пожелае. Като се молите, вие трябва така да се съсредоточите, че да забравите всичко около вас, че нищо да не ви занимава, освен молитвата. Що се отнася до това как да се молите, то е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога."