Обща характеристика на учението на Петър Дънов

[Ани]

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

НА УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

       Учението на Учителя Петър Дънов или както той го нарича "философия на живота", или "моето учение е наука и вяра", обгръща всички аспекти на живота в света. То третира Първопричината на нещата - Бог, сътворението на света, структурата на света, живота като принцип и творяща сила, природата и биосферата в нея, човека и неговата същност, произход, физическа и духовна изява. В основата на своя мироглед Учителя възприема единството в света като хармонично цяло, което с физическата си част представлява видимото - физическото тяло на Първопричината на нещата - Бог. "Бог е трансцедентен и иманентен, Той е неизменен Абсолют, централна монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. Като Абсолют, Той е Първопричината на нещата ,дава живот на всичко, съдържа единството на всички души. Той е глава на човешкия дух." (А. Томов)

       Този модерен пантеизъм, но същевременно възвишен монотеизъм отговаря на изискванията на съвременния човешки интелект, а също и на схващанията и достиженията на съвременната наука. Бог сътвори света в шест дни, се казва в Библията, но тези шест дни Учителя разгръща в границите на милиарди години. Хронологията на сътворението на света съвпада според Учителя с тази на библейския разказ, което подсказва, че последният е символичен.

       Светът, макар единен, се изразява чрез различни среди, различни състояния или на съвременен език - различни измерения. Учителя със завидна простота, яснота и достоверност изяснява физическия свят, който е отражение, копие на един по-възвишен, духовен свят. От това следва, че животът на земята не е единственият, не е последният. Това са учили древните мъдреци, това ни показа Христос, това учи днес науката и това пледира Петър Дънов. Животът, следователно, е вечен кръговрат, както "диханието на вселената", която преминава от фаза на сингулярност - единение, към фаза на експанзия-разширение. В тази ритмичност на състоянието на света виждаме диханието на Бога, което ту твори многообразието на света при вътрешно еднообразие, ту прибира света в себе си като единение - сингулярност с външно еднообразие, а вътрешно многообразие. Науката говори за "големия взрив", при който светът се разпада до единични микрочастици - тухлите на физическия свят, а след милиарди години настъпва колапсът на света, т.е. свиването му до пълно единение под влиянието на гравитацията. Сътворението или експанзията на света е израз на инволюционния процес, при който от цялото се преминава към частите. При този процес духовното съдържание на Първоизточника се ограничава в своите части и твори формите на физическия свят. Възвръщането на Първоизточника-Бог е еволюционният процес на света, казва Учителя. Всяка форма на физическия свят се стреми да се усъвършенства, за да се приближи към Абсолютното Начало. Тази хронология на изявата на нещата наблюдаваме навсякъде в природата и света. Това е вечното "дихание" на Бога, както казват древните мъдреци. Науката днес ни показва, че извън третото измерение трябва да има четвърто измерение, после пето и т.н. Но това са измерения извън възможностите на нашите пет сетива, които долавят формите и процесите само на трите измерения.

       Животът по своята същина, казва Учителя, се изявява като силово поле, творяща същност в сферата на тримерния свят. Той е проявление на висшата Реалност, Разумност, Висша Любов. Затова животът е единен, но различно "разлят”, различно проявен в многообразието на трето измерение. Животът на земята е поприще за обучението на човека. Той трябва да набере опит и знания, за да осъществи своето самоусъвършенстване. Затова Учителя твърди, че животът трябва да се използва разумно и целенасочено.

       Природата за Учителя е отворена книга, на която може да се чете, за да се узнае Истината. Но природата крие своята духовна същност. Ниското съзнание долавя само променливата физическа страна на природата, без да подозира, че съществува неин духовен първообраз. Тъй като природата е "Божественото тяло", то явно е, че ние с нашето физическо тяло сме част от това Цяло. В природата има математика, физика, изкуство, музика, казва Учителя.

       Човекът е също проявление на Висшата Реалност, на Първопричината на нещата. Човекът по духовна същност е част от Първичния Дух, от Първичното начало-Бог. Духът на човека е брънка от Духа Божий и дава неговата индивидуална характеристика. В своя еволюционен път човекът трябва да се възвърне по пътя на съвършенството при своя Първоизточник. Но еволюцията на човека преминава през неговите духовни тела: астрално, ментално и причинно. Разбира се, най-първо се налага усъвършенстване, пречистване и хармонизиране на физическото тяло. Като дух човекът представлява най-висшето начало; като душа той прави връзка с физическото си тяло. Изявата на човека в средата на физическия живот се извършва чрез неговата мисъл, ум, сърце и воля. Понеже желанията, стремежът и усъвършенстването му не могат да се осъществят в един земен живот, човекът трябва да идва на земята, т.е. да се преражда много пъти. В това отношение "смъртта" е само една смяна на състоянията, т.е. преминаване от един свят в друг или, както казва Учителя, събличане и обличане на една или друга дреха.

       Пътят към съвършенството, т.е. стремежът към единение с Бога не е лек. Той изисква себеотрицание, т.е. отказ от всичко животинско, останало от времето, когато духът на човека е преминавал през животинските форми. Трябва да се изработят добродетели, които да отговарят на висшите норми на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези добродетели се изграждат едва когато у нас задейства самосъзнанието и свръхсъзнанието. Следвайки тази философия на живота, всеки човек става неминуемо ученик на Всемирното Бяло Братство. Това е Братството на душите, завършили своята земна еволюция. В това отношение идеалният ученик, казва А. Томов, който трябва да дорасне като такъв в процеса на едно дълго развитие, е човекът на най-възвишената творческа Любов, на най-животоносната светлина, на най-хармоничния мир, на най-чистата радост, която от нищо не може да се помрачи; той е човекът на съвършеното здраве, на висшия духовен живот, на знанието и личната опитност; той е достойният съработник на разумните сили и на Бога в изграждането на новото и великото в живота.

       В заключение трябва да отбележим, че учението на Учителя Петър Дънов изхожда от духа и основните начала на истинското християнство; то възсъздава Христовото учение в неговия чист вид, както то е проповядвано и разбирано от Исуса и първите църковни деятели. Освен това, то го допълва с онова, което Исус "би казал сега". Всъщност Петър Дънов осъвременява Учението на Христа, като го прави по-достъпно и по-близо до интелекта на съвременния човек.