Мъдростта на знаещия. Константин Златев

[Ани]

Мъдростта на знаещия

       В плеядата най-видни ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) Георги Томалевски заема своето достойно място. Негови отличителни черти са изключителната ерудиция, огромният обем познания — и в екзотеричната, и в езотеричната сфера, правдивата самооценка и предаността към святото Дело, което той превръща в смисъл на своя живот. Изброените качества не са чужди и на други напреднали по духовния Път братя и сестри от духовното общество “Бяло Братство”, създадено от Учителя. Това, обаче, което подчертава неповторимостта в личностната характеристика на Г. Томалевски, по наше мнение, е достолепието на ненатрапчивата мъдрост. Същата тази мъдрост, която извира от вечния Източник на съществуващото и посредством свещените писания на народите и мисиите на въплътените Мирови Учители става достояние на цялото човечество. Най-напредналите ученици в окултната Школа стават нейни ярки изразители и всеки от тях добавя своя собствен светъл лъч към Слънцето на Божествената Мъдрост, с което Великият Посветен дарява пробудените и пробуждащите се души.

       Конкретното изследване на Г. Томалевски си поставя за цел духовно-езотеричен прочит на Евангелието от апостол Йоан Богослов. Това най-дълбоко и пропито с мистичен заряд Евангелие се отличава значително от остана пипе три канонични Евангелия - на Матей, Марк и Лука. То е последно, четвърто по ред в Новия Завет и авторството му е свързано с Йоан, сина на рибаря Заведен и брат на Яков, също прославен Христов апостол (Мат. 4:21). “Ученикът, когото Иисус обичаше’’ (Йоан 13:23; 19:26; 20:2; 21:7, 20, 24) е написал текста в края на I век, когато другите три Евангелия вече от доста време са били използвани в християнските общини. Църковната традиция приема, че Евангелието от Йоан е написано в 98 г. сл. Хр. в град Ефес, където апостолът е прекарал десетилетия от живота си. Описаното от евангелиста разкриване на Иисус като Христос и изтъкването на пратеничеството Му от Бог Отец като Спасител на човешкия род е изиграло огромна роля при осмислянето на християнската вяра в ранния период на Църквата, както и при формирането на най-важните християнски истини в процеса на структуриране на богословската наука. Затова и възприемаме като справедливо определението на Климент Александрийски (края на II век) за текста като “Духовно Евангелие”.

       Георги Томалевски прекрачва границите на класическата църковно-богословска интерпретация и навлиза в пределите на необятния океан от познание, предавано единствено в Школите на великите Учители. Придържайки се стриктно към хронологията на библейското повествование, авторът предлага собствена, оригинална трактовка както на възловите моменти от Евангелието, така и на послания, отправени към читателя в алегорична форма или в контекст. И в единия, и в другия случай Г. Томалевски е на голяма висота и като интерпретатор, и като последовател на едно извисено Учение, съдействащо ни да погледнем на Словото Божие с очите на Новото време. А това означава — от позициите на глобалния преход, който съвременното човечество е призвано да осъществи към подстъпите на изгряващата Нова Култура на Шестата коренна раса.

       Някой навярно би запитал: "Има ли смисъл да се връщаме към изследвания, направени преди десетилетия? Не са ли вече остарели? Науката в компютърната ера, включително богословската, е отишла толкова напред. Не е ли по-добре да гледаме само напред, към бъдещето? ’’ Нашият категоричен отговор е, че разработката на Георги Томалевски ни най-малко не е лишена от актуалност, понеже тя разглежда непреходни истини, и то от позициите на Божественото учение. Бихме могли да я оценим като съществен принос в област, където човешката мисъл е приемала предизвикателства в течение на векове. Затова и стореното от автора има право на живот.

       Нека благодарим и на тази, която е съхранила и разпространява съвършено безкористно и безвъзмездно писменото творчество на Георги Томалевски — неговата дъщеря, г-жа Румена Томалевски, която днес ни предоставя шанса да се докоснем до един от неговите най-стойностни образци.

       Константин Златев