ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ШЕСТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ШЕСТА

       Като се има предвид духовният ръст на съвременното човечество и как привидно са малко хората, които търсят и вярват във вечните истини, и как нашироко е разпята отровата на злата воля и отрицанието, ще се види невероятно твърдението ми, че днес вярващите в Бога и Христа люде, макар и по-малко от неверниците, разбират Христа и Неговата мисия по-добре от тези, които живяха в Неговото време.

       В изминалите близо двадесет столетия тъмата около Христовата мисия се поразведри и макар че ние наричаме своето време материалистическо, в душите на хората заедно с очарованието от направените огромни крачки на науката започна да прониква и една нова свещена жажда, която кара мислещите хора да търсят вода не от старите цистерни на различните вярвания, но от вечния извор.

       „И възлезе Иисус на планината — казва евангелистът — и там седна с учениците Си по времето, когато наближаваше денят на юдейския празник.” Той видя, че към групата на учениците Му се приближаваше друга голяма група хора, които искаха да чуят Словото Му. Иисус знаеше какво трябва да стори, защото този народ беше гладен.

       „Откъде да купим хляб, за да нахраним този народ?” обърна се Иисус към Филип. Филип отговори: „И двеста динария не ще стигнат, за да дадем всекиму по малко хляб.”

       Тогава се обади Андрей — братът на Симон Петър, и рече: „Тука има едно дете, което има пет ечемичени хляба и две риби, но какво е това за толкова народ?”

       Тогава Иисус каза на хората да насядат по тревата на планинската поляна и те веднага направиха това и изпълниха мястото, защото бяха пет хиляди на брой.

       Иисус взе хлябовете, вдигна поглед да благодари и като започна да чупи хляба, подаваше на учениците, които пък тръгнаха между народа да раздават този хляб. Те даваха и от рибите на тези, които искаха. Като се наситиха хората, събраха къшеите от земята, за да не се загуби нищо, и напълниха дванадесет коша.

       Народът видя чудото, което стори Иисус и което беше потребно за тяхната вяра. Тогава се чуха гласове от народа: „Наистина Този е пророкът, Който имаше да дойде!” (Йоан 6:1-14; б.р.).

       На това място четецът на Евангелието се изправя пред една неколкократна символика. За това чудо, извършено от Иисус на планината, има няколко варианта за обяснение. Ще се спра по-долу на тях. Сега е от значение да се разтълкува текстът: „Той го даде на учениците, а те тръгнаха из народа и го разнесоха като храна на душите им. Даде и от рибите на тези, които искаха.” Подчертано е, че не даде на всички еднакво, а само на тези, които поискаха.

       Според мен хлябът е Словото на Христа или Божественото Слово. Но защо от рибите даде толкова, колкото поискаха?

       В руското Евангелие — превод от Британското чуждестранно Библейско общество, стои написано: „Также и рыбы, сколько кто хотел.” Така е и в старобългарския превод: „ТАКОЖДЕ И Тω РЫБЪ ЕЛИКω ХОТАХУ.”

       В немския превод от Мартин Лутер: „...wieviel er wollte”, а в английския: „...as mach, as they would”.

       Както раздаването на хляба, така и на рибите, и най-после събирането на къшеите в дванадесет коша, не са случайни текстове. Както споменах, хлябът е Словото, което се дава на всички, които са тръгнали към Иисус, но рибата, която е символ на посвещение в Христовото тайнство, се дава на тези, които „пожелаят”, или на тези, на които душите са пробудени за Великата Тайна на Христовата мисия. Те са проумели дълбокия смисъл на учението Му.

       Къшеите са също частици от общата храна за народите и вън от Израил — за скитите, за елините и варварите.

       Дали разказът за нахранването на петте хиляди човеци с петте ечемичсни хляба и с двете риби е само някакъв образ, или за ония, които са посветени в тайните и във възможностите на Учителите, е събитие, което вероятно се е случило? На този въпрос ще се спра не само като на символ, за който вече стана дума, но и като на достоверно събитие и от гледището на строежа на материята. За структурата на веществото се знаят много неща в съвременната наука, но това, което не знаем, е много повече, защото силите, които държат в единство градивните частици на това вещество, не са достъпни за изследване. Ние можем само да говорим за тях. Всичкото вещество, което виждаме във физическите светове не само на Земята, но и в цялата Вселена, е устроено така, че всички невидими частици — основните градивни елементи на материята, като протони, електрони, неутрони и всичко останало, което съставя тайнствения строеж на атома, се държат в единство поради силите, които действат между тях. Това са сили междуатомни, но дали са сили Кулонови или Нютонови, или някакви други, това не ни пречи да ги наречем ядрени сили. Това показва, че ако тези сили в атома липсват, ако липсват и междумолекулярните сили, тогава отпада и материалният веществен образ на физическото тяло. Знае се от окултната наука и практика, че Посветените владеят това тайнствено изкуство — не само да запазят или създадат такава връзка, но и да я премахват, когато това е необходимо.

       И днес хората - ако не всички, то една значителна част — са от оная категория, която вярва на чудноватите феномени. Ако разкажете на някой физиолог, че има хора, специално обучени, които могат да спрат дишането си и още други физиологически процеси в организма, той няма да повярва. Чак когато при едно посещение в Индия делегатите на една съветско-индуска среща видяха как в една местност йогите заровили един от техните колеги (за което има публикации и снимки) и така заровеният стоял в гроба си четири дни и после възобновил дишането и всички останали блокирани по някакъв начин функции на своя организъм, те повярваха в това. Има в света хора, които владеят това тайнствено изкуство. Със своята могъща мисъл тези необикновени люде могат да създадат такова могъщо силово поле, за което не се знае дали е от електромагнитен характер, или е някакво друго неизвестно поле, по силовите пътища на което могат да се придвижват материални тела, независимо от големината на тяхната маса. Ако интензитетът на това поле надхвърля интензитета на нашето постоянно гравитационно поле на Земята, тогава такива материални тела могат да бъдат пренасяни на голямо разстояние, без необходимост да се прилага съответната на тяхната маса механическа движеща сила. По такъв начин се обяснява пренасянето на огромните скални монолити за построяването на пирамидите и на другите каменни украси на древната египетска цивилизация.

       Знае се от окултната наука, че Посветените могат да вършат и друго нещо — те могат да събират по своя воля разпилените градивни частици на дадено вещество и да създават тела по начин, неизвестен и недопустим за съвременното знание. Дори пътешественици, които са имали възможността да посетят места в Хималаите, където ученици на Агарта са показвали понякога това свое изкуство, разказват за това. Английският пътешественик Спалдинг пише, че той и неговите другари са имали възможност да видят създаването на вещества, на храни, на плодове и течности, а също са били свидетели на преместването на хора и други предмети на далечно разстояние за време, невероятно по-малко, отколкото е времето, необходимо да се отиде дотам с най-бързите по тези места превозни средства. Ако такива неща, независимо от това дали хората на нашата съвременност вярват, или не, са могли да вършат някои от Посветените в тайната наука, колко повече това изкуство е било напълно в ръцете на най-извисения от дошлите на Земята - Божия Син Иисус Христос.

       Когато хората там видяха чудото с нахранените пет хиляди души и повярваха, че Той е очакваният Месия, те помислиха да Го провъзгласят за цар Израилев. Иисус разбра тяхното намерение и затова се укри на скришно място в планината (Йоан 6:15; б.р.).

       В началото на тази глава се казва, че това, което се е случило, е било някъде в планината над Тивериадското езеро. После се казва, че учениците оставили народа на брега, слезли до морето и влезли в ладията с намерение да идат на отвъдната страна на Тивериадското езеро в Капернаум. Това станало във вечерния здрач, преди да се стъмни съвсем. Така те гребаха — казва се в текста на главата — около двадесет и пет до тридесет стадии и видяха от лодката, че Иисус се приближава до тях, защото ходеше по водата. Духаше силен вятър и водата беше силно развълнувана. Убояха се учениците от това, което видяха очите им, но като ги наближи, Иисус им каза: „Аз съм, не бойте се!”

       Тогава учениците искаха да Го вземат при себе си в ладията, но отведнъж, за най-голяма тяхна изненада, ладията се намери там, закъдето бяха тръгнали (Йоан 6:16-21; б.р.).

       На другата сутрин народът, който все още чакаше на отвъдната страна на езерото, видя, че няма друга ладия освен тази, с която тръгнаха учениците, и се учуди как Иисус отиде там при тях.

       „Рави, как Ти дойде дотук?” — запитаха хората от народа, които бяха взели други ладии, отплаваха с тях и намериха Иисус в Капернаум. Иисус им отговори: „Истина, истина ви казвам, че старанието ви да ме търсите не е, защото видяхте чудото, което стана пред очите ви, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте. Но вие работете не за храна, която се разваля, но за такава, която довеки не се разваля. Син Человечески ще ви я даде, защото Бог положи на Него Своя печат.”

       Тогава някои от народа Го запитаха: „Що да сторим, за да работим делата Божии?” Иисус отговори: „Делото Божие е да повярвате в Този, Когото е Той проводил.”

       И този отговор не задоволи хората и затова Го попитаха: „Какво знамение правиш, за да повярваме в Теб? Нашите бащи ядоха манна в пустинята, както с писано: „Хляб им даде от небето да ядат.” Иисус им отговори: „Не ви даде Мойсей хляба, но Моят Отец ви даде истинския хляб, който дава живот на света.”

       „Тогава дай ни този хляб, за да го имаме вечно” - казаха тези, които беседваха с Иисус. „Аз съм истинският хляб на живота.” — отвърна им Иисус и продължи: „Който идва при Мене, няма да огладнее, а който вярва в Мен, никога няма да ожаднее. Всеки, който идва при Мен, ще получи този небесен дар и Аз няма да го изпъдя. Аз слязох от небето не да сторя Своята воля, но волята на Отца, който Ме изпрати. Знаете ли коя е тази воля? Тя е да не загубя нищо Негово, но да го възкреся в последния ден. Неговата воля е още да има живот вечен всеки, който види Сина Божий и повярва в Него” (Йоан 6:22-40; б.р.).

       Отговорът на Иисус: „Аз съм хлябът, който е слязъл от небето”, произведе голям вътрешен смут в. съзнанието на земните люде, които нямаха пробудено в себе си новото съзнание. И тука разговорът на Иисус с тези земни съзнания е характерен пример за огромното разстояние, на което се намира Неговото разбиране от тяхното едва пробудено земно съзнание. Само малцина между тях са в състояние да открият истината в думите за „хляба небесен”, който представя живото пробуждащо и възкресяващо Слово на Христа.

       Иисус не искаше учениците Му да роптаят и им казваше: „Никой не може да дойде при Мен, ако го не привлече Отец, Който Ме изпрати.” Само тръгналите след Него Той ще може „да възкреси в последния ден” (Йоан 6:41-44; б.р.).

       Тези последни думи дават ясна представа, че човеците, които отиват по пътя на Христа, са родени с такава възможност и съдба. Затова не бива да се учудваме, че не всички, които слушат Словото Му, ще идат при Неговата виделина, защото има такива, които открай време са възлюбили мрака. Всеки е белязан с един от тези два знака.

       Бог е дал безкрайна свобода на душите да подбират своя път, като е оставил закона, който въздава на всекиго според заслугите му.

       Някога, в предвечния ден, когато Бог раздели деня от нощта, иначе казано - на „виделина” и „мрак”, едни предпочетоха виделината, а други — тъмата. На тръгналите по Христовия път и на учениците на виделината не бива да им е чудно, че в живота светлината и тъмнината са смесени в едно и ние срещаме по пътищата или мрачни душепогубващи люде, или светли добротворни души. Безпределната свобода, която Отец ни дава поради също безпределната Си любов към нас, накрая се регулира със закона за причините и последиците, за който вече бе споменато.

       „Аз съм хлябът на живота — повтори Иисус. — Бащите ви ядоха манна в пустинята и умряха, а този хляб, пратен от небето, е за такива, които ще повярват, че Аз съм живият хляб, от който се получава вечен живот. Този хляб е плътта Ми, която ще дам за живота на света.”

       Юдеите отново възроптаха и казаха помежду си: „Как може Този да ни даде Неговата плът?” Христос, Който долови тази мисъл, стана още по-категоричен: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Сина Человечески и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си” (Йоан 6:48-53; б.р.).

       Какво значат тези думи? Плътта, това е живото Слово, което Иисус даде на света, жертвайки Своята земна плът на кръста при Голгота, а кръвта, която капна на земята, е живата вяра, която преобрази света, като промени аурата на Земята и „отвори адските врати”. За човешкото развитие тогава се откриха нови възможности за духовния му развой.

       Всичко това, което бе казано от Иисус на народа, който Го последва, бе произнесено в Капернаум. От този разговор излязоха в недоумение и някои от Неговите ученици. „Жестока е тази дума” — казваха си помежду си. Иисус, като разбра колко те разумяха Словото Му, каза: „Това ли ви съблазнява? Но ако видите Сина Человечески да възлиза там, където е бил отпърво, какво ще помислите? Ще ви стане ли ясно за какво приказвах? Думите, които ви говоря, са Дух и живот. Плътта нищо не ни ползва. Зная, че някои от вас не вярват, защото не им е дадено от Отца.”

       Като чуха това, мнозина от тези, които се готвеха да станат Негови ученици, отпаднаха и не се върнаха вече при Него.

       Тогава Иисус се обърна към останалите дванадесет и ги запита: „Искате ли и вие да си отидете?” Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на живот вечен. Ние повярвахме и знаем, че Ти си Христос — Син на Бога Живаго.”

       „Аз ви избрах и дванадесетимата — рече Иисус,- но един от вас е дявол.” Името му беше Юда Симонов Искариотски. Той - един от дванадесетте — щеше да Го предаде (Йоан 6:59-71).