ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДЕВЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДЕВЕТА

       Епохата, през която Христос се изяви в земната Си форма като Иисус от Назарет е, както бе споменато и на друго място, епоха на чудесата. Тези чудеса бяха необходими на човеците поради тяхното неверие. Хората тогава, а и ние сега наричаме някои от делата на Иисус с думата „чудеса”, защото не познаваме великите и скрити закони на живота освен ония, които са достъпни за триизмерното земно битие на човека. Чудесата не биха били чудеса, ако зад всяко от нашите възприятия стояха техните по-висши двойници. Зрението на физическия свят е възприятие, при което психофизиологическата и физическа страна се състои в това, че сноп светлинни лъчи, преминал през блендата на окото, действа на един екран в него, наречен рента.

       Дотук явлението е въпрос на оптиката, а оттам нататък, когато ретината предаде светлинните импулси на очния нерв, който ги отнася за преработка в централната нервна система, явлението е вече „тера инкогнита”.Човекът вижда, казваме ние, но се питаме: кой вижда? Окото ли вижда, или то е само физическият оптичен орган на зрението? Виждането следователно става в централната нервна система, където има специален център, който превръща процеса дотук във виждане. Този център предава на „Аз”-а получения резултат.

       В една беседа на Учителя Беинса Дуно се казва, че зад физическата ретина на човешкото око има една друга ретина — невидима за атомите на окото, която възприема явления е много по-висока фреквенция (честота — б.р.) от тези, които долавя физическата ретина. Видимата ретина има диапазон на възприемане според абсолютната скала на трептенията, който се простира приблизително от 400 до 800 билиона херца в секунда. Видимите трептения от абсолютната електромагнитна скала следователно са само една октава. Пред и зад този диапазон трептенията са невидими. Наблизо до червените лъчи са инфрачервените, а наблизо до виолетовите са ултравиолетовите. Едните имат термични, а другите химични свойства. Вън от видимата октава на едната и другата страна има много неизвестни лъчи. Там някъде ще търсим високофреквентните лъчи, които действат на невидимата ретина.

       Този увод към деветата глава на Евангелието на Йоан направих, за да се разбере, че има дори и слепи люде, които „виждат” с невидимата ретина. Тях наричаме ясновидци.

       Минавайки по пътя, Иисус видя един човек, който беше сляп от рождението си. Учениците искаха да знаят причината за този недъг и затова Го попитаха: „Рави, кой е съгрешил — той или родителите му, та се е родил сляп?”

       Иисус, Който знаеше причините за неговата слепота, не се зае да я разказва на учениците, а отговори така: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но да се видят на него делата Божии. Аз трябва да върша Божиите дела, докато е ден, защото иде нощ, когато никой нищо не може да работи.”

       С тези думи Иисус казва, че докато е тука, Той трябва да изяви това, Божественото в Него, за да видят тези, които са готови, и да се пробудят: „Докато съм на света, виделина съм на света” — каза Иисус. След това плюна на земята и с капчицата намаза очите на слепия и му рече: „Иди и умий се в къпалнята Силоам.”

       Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал. Когато хората го видяха, рекоха си: „Не е ли този, който седеше и просеше?” Това породи смут и препирня. Едни викаха: „Той е.”, а други: „Не е той, но прилича на него.” Самият прогледнал настояваше: „Аз съм”, а хората го попитаха: „Как ти се отвориха очите?”

       „Человек, който се нарича Иисус, намаза с кал очите ми, изпрати ме в къпалнята Силоам да се умия и като се умих, прогледнах.” Запитаха го: „Как прогледна?” А човекът отговори: „Кал турна на очите ми, рече ми да се умия и прогледнах.”

       Дори и при този чудноват акт, и при блестящото доказателство за божествеността на Иисуса, те казаха: „Не е от Бога Този Човек, тъй като не варди съботния ден и в събота направи да прогледне слепият.” Други пък казваха: „Как може грешен човек да прави чудеса?”

       „Ти какво ще кажеш за него?” — питаха прогледналия. „Пророк е” — отвърна той .

       В тази глава се говори за слепия, но фанатичната слепота на фарисеите е още по-голяма и по-опасна. Те не секнаха да разпитват и пратиха да повикат родителите на прогледналия: „Този ли е вашият син и вярно ли е това, че той се е родил сляп?”

       „Да — рекоха родителите му, — роди се сляп и сляп беше до този час, а как сега вижда и кой му отвори очите, това не знаем. Попитайте го и той ще ви разкаже всичко.” Родителите отговориха така, защото се бояха от пуснатото съобщение, че ако някой рече, че този Иисус е очакваният Месия, ще бъде отлъчен от съборището.

       Фарисеите не можеха да преглътнат този разтърсващ ги из основи факт и затова повикаха човека, който бе сляп и сега беше прогледнал, и се опитаха е коварство и измама да го принудят да каже не това, което е преживял и знае, а да каже това, което е на тях угодно: „Ние знаем - рекоха му те, — че Този Човек е грешник. Затова въздай слава на Бога и казвай за Него това, на което ние те учим.”

       „Грешник ли е, или не — отвърна човекът с прогледналите очи, — това не зная. Това, което зная, е, че бях сляп, а сега виждам.” Фарисеите отново започнаха да го разпитват. Тогава той помисли, че те искат да стана! също ученици на Иисус, и ги запита така ли е наистина.

       Изненадани и обезнадеждени, че не могат да повлияят на човека, те го мъмреха строго и с укор, че той е Негов ученик, а те са ученици на Мойсей. Прогледналият попита фарисеите: „Не е ли чудно, че вие не знаете тогава Човека, Който ми отвори очите?” А те му отговориха: „Нали е казано, че Бог не слуша грешниците?” Прогледналият отвърна: „Нищо не би сторил Той, ако не беше пратеник на Бога.”

       „Ти ли, който си роден в грехове, ще учиш нас?” — казаха му фарисеите и го изпъдиха. Когато човекът си тръгна за своя дом, по пътя го срещна Иисус и го запита: „Ти вярваш ли в Сина Божий?” А човекът отвърна: „Кой е Той, та да повярвам в Него?” „Ти вече Го видя и Той сега приказва с тебе.”

       „Вярвам, Господи!” — каза човекът и Му се поклони. Тогава Иисус каза: „Аз дойдох за съд на този свят, да провидят невидещите, а видещите да станат слепи.” Като чуха това, фарисеите казаха: „Да не сме ние слепи?” Иисус им отговори: „Ако бяхте слепи, не бихте имали грях. Но сега вие виждате и грехът остава на вас.”

       Евангелският разказ за слепия, даден в настоящата глава, навежда на мисълта, че и днес светът е в слепота. Тя е от различен вид и степени. Има физически зрящи, но духовно слепи. Има физически слепи, но духовно зрящи. По-голяма част от физически зрящите са в духовен сън. Духовно пробудените от тях са малцина. Те си служат и с невидимата ретина на очите и тяхното съзнание пребивава в много по-горни светове. Те виждат и чуват това, което за нас е още непонятно и далечно.

       В нашето време не стават чудеса, но едно пробудено вътрешно зрение вижда и в този материален свят Божественото присъствие. Вижда го в законите и в порядъка на явленията както в нашия физически свят, така и в микро- и макрокосмоса. В добрите и безкористни дела и в благородството те виждат присъствието на Божествения Дух, в жертвата виждат Божествената Любов.

       Еволюцията на човешкия род сега с пренесена в тази фаза, когато науката вече сама ни напомня за всемогъществото на Оня Творчески Дух, Който прониква във всичко.

       Христос — Великият Всемирен Дух, няма да ни посети сега в някакъв образ, както някога в образа на Иисус от Назарет, но в оня Дух, Когото Йоан в последващите глави на Евангелието нарича „Утешителят, Който ще дойде и ще ни научи на всичко”.