ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

       Сестрите на Лазар — Марта и Мария, след възкресението на брат си устроиха вечеря, на която бе и Иисус. Мария прислужваше на гостите и в един момент на духовно просветление и с безкрайно хубаво чувство на обич взе един съд, наричан литра, вероятно някаква мярка за вместимост на течности, и изля съдържанието му върху нозете на Иисус. След това тя изтри нозете Му с косите си, а къщата се изпълни с чудно благоухание, защото в съда имаше драгоценно миро.

       Веднага след тази красива и духовно аристократична постъпка на Мария, която говори за безкрайната широта и богатство на душата й, се обади Юда от Искариот, който държеше касата на братското общество, и някак с протест каза, че това миро би могло да се     продаде за триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. Дали Юда — известният на всички крадец, е имал наистина грижа за сиромасите, е голям въпрос, но той е знаел, че с грижата за сиромасите, една добре замислена лъжа, може да се замаскира всяко лицемерие и корист. Иисус, Който знаеше всичко, което става и което ще стане, прикри този престорен порив за добро към сиромасите и каза, че Мария е сторила това за Неговото погребение.

       „Сиромасите имате винаги при себе си, но Мене не ще имате всякога” - рече Иисус (Йоан 12:1-8; б.р.).

       Поради вестта за възкресението на Лазар във Витания дойдоха много юдеи при възкръсналия. Дори някои от тях, бидейки първенци, които не се замислиха за стореното чудо, решиха да убият Лазар - живото доказателство за Божествената мощ на Иисус Христос.

       Наближаваше Пасхата. Иисус отиде в Йерусалим, а народът, който знаеше, че ще иде на празника, събра финикови вейки и се струпа на пътя да Го посрещне, като викаше гръмогласно: „Осанна! Благословен е Царят Израилев, конто иде в името Господно!” Иисус идваше, възседнал на осле, за да се сбъдне писаното от пророците, което гласи: „Не бой се, дъще Сионова! Ето, идва твоят цар, възседнал жребе ослично” (Йоан 12:9-15; б.р.).

       Обикновено всички царе, императори, завоеватели и победители пристигат с коне, отрупани с украси, придружени от военачалници, съпроводени от гласове на фанфари и от дрънкане на оръжие. Тази външна слава и разкош невинаги носят свобода, благоденствие и мирен живот, защото зад външния блясък се прикрива коварно ново робство.

       Иисус Христос избра най-незначителното животинче, което не се ползва с голяма почит, избра скромното, най-смирено, но чисто и издръжливо творение на животинското царство.

       Когато фарисеите видяха всичко това, уплашиха се и ведно с уплахата у тях се всели още по-голяма омраза и завист, защото видяха колко голяма част от народа тръгна след Него. Но дали този народ знаеше след кого върви? Дали бе последвал стъпките Му затова, защото Той носеше спасение за душите им, или защото в Неговото лице, в делата Му и в необикновената Му мощ виждаше царя на Израил?

       Между народа, който приветстваше Иисус, имаше и неколцина елини. Те поискаха да Го видят и затова помолиха Филип от Витсаида в Галилея да им покаже Иисус. Когато Той разбра за тези странни люде, каза на учениците: „Дойде часът, когато ще се прослави Человеческият Син.”

       Това значи, че Словото се даде не само на повярвалите от еврейския народ, но и на елини и скити и дори на всички варвари, които ще разтворят душата си за това Слово.

       Иисус знаеше, че за да се прослави Отец, Той трябва да пожертвува Себе Си. Това се съдържа в думите, с които отговори на вестителите ученици: „Истина, истина ви казвам. Ако житното зърно не падне и не умре, то остава само. Ако ли умре, принася много плод. Който обича живота си, ще го загуби, а който ненавижда живота си на този свят, ще го опази за вечния живот” (Йоан 12:16-25; б.р.).

       Смисълът на тези свещени слова е в туй, че ако човек полага всичките си старания, време и енергия, за да се утвърди на тази земя като личност, която ще бъде оградена с блясъка на земната суета и с някакво съмнително достойнство, той нищо не е направил за утвърждаването на духовното си „Аз”, което е вечно и заради което човек идва на тази земя, сред нейните несгоди, съблазни и уроци. Тогава такъв човек с наистина мъртъв. С тези думи е изявена инверсията на живота, като за реално се показва онова, което за мнозина е илюзия, а за илюзия и измама се смята онова, което в света на привидностите се приема за реално.

       Според великата наука за числата всички реални числа, цели и дробни, както в алгебрата, така и в геометрията, са мерни единици за един рационален свят. Тогава мерни единици на какво са ирационалните и имагинерните величини, както и безкрайно малките числа, които съставляват елементите на математическия анализ?

       Ако окръжността и елипсата от коническите сечения са изцяло в границите на нашия реален свят, тогава за кои светове ни загатват параболата и хиперболата, гранките на които отиват някъде в безкрайността?

       Някои ще кажат, че няма такива светове. Тези, които твърдят това, са оная категория човеци, на които Иисус не е още намазал очите с калчица и не ги е изпратил да се умият в къпалнята Силоам.

       Това, което трябваше да настъпи, Иисус го видя много ясно. Затова Той си каза: „Душата Ми е смутена. Да река ли: Отче, избави Ме от този час? Но нали за този час дойдох? Отче, прослави Твоето Име!”

       Тогава дойде глас от небето: „И прославих, и пак ще прославя!” Някои, които бяха наблизо, чуха това и казаха: „Гръм е това!” Други пък рекоха: „Ангел Му продума.” Иисус се обърна към стоящите там и каза: „Не за Мен, но за вас беше гласът. Сега е настанала съдба на този свят и князът му ще бъде изгонен вън. Но когато Аз ще бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Мен.” Иисус знаеше от каква смърт щеше да умре.

       Гласове от народа казваха: „Ние знаем, че Месията навеки пребъдва, а защо казваш Ти, че Син Человечески трябва да бъде издигнат? Кой е този Син Человечески?”

       Иисус не отвърна пряко на този въпрос, защото знаеше колко щяха да Го разберат. Затова им каза: „Виделината ще бъде още малко време. Ходете, докато имате виделината, защото който ходи в тъмнината, не знае къде отива.”

       Едни повярваха в Него и знаеха, че е Христос, но така стана, както предсказаха пророците, между които и Исайя: „Ослепил е очите им и е окаменил сърцата им, за да не видят и за да не ги изцеля. Затова се отвърнаха от Мен.”

       Иисус каза, че повярвалите в Него все едно че са видели Тогова, Който Го е изпратил. Тези пък, които не повярваха, няма да бъдат съдени от Него, а от Словото, което говори и което ни бе дадено от Отца.

       „Говорех така, както Ме научи Моят Отец”- каза Той (Йоан 12:26-50; б.р.).