ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

       Иисус продължи започнатото Слово, отправено към учениците Му. Сега Той е още по-категоричен в ясната картина, която дава предсказание за това: „От съборите ще ви отлъчат и ще дойде час, когато всеки, който ви убие, да мисли, че принася жертва Богу. Това ще сторят, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Рекох ви това да знаете, та като дойде такъв час, да си спомните, че Аз съм ви го казал. Сега отивам при Тогова, Който Ме проводи, и никой от вас не Ме пита: „Къде отиваш?” Сега сърцата ви са скръбни, защото Аз сам ви казах това. Но хубаво е да знаете, че е по-добре да отида Аз, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас. Него само мога да ви проводя” (Йоан 16:1-7; б.р.).

       Това последно изречение съдържа великата мисия на Христа. Само Той — най-лъчезарният и жертвен Божествен Дух, може да изплати тежката карма на човешкия род, след което да изпроводи Утешителя — Духа, Който в Негово име ще утешава през всички векове тези, които са приели в душата си Христа.

       Когато дойде този Утешител, той ще изобличи света за грях, за правда и за съдба (съд — б.р.). По-нататък Иисус говори за това, какво ще бъде изобличението на света. Най-напред за грях, защото не повярваха в Него — не повярваха в любовта, която е новият завет на живота и единственият закон на Бога. На второ място, за правда, защото отиваше при Бога и човеците вече не ще Го видят въплътен, тъй като след като възстанови правдата чрез изплатените от Неговата саможертва стари сметки, Той ще остане при Отца. На трето място, за съдба, тъй като князът на този свят е осъден и с него са осъдени всички, които вършат неговите дела.

       За осъждането на „княза на този свят” може да се каже следното: планетата Земя, създадена по великите Божии Закони, след първото грехопадение на ангелите е била населена с много от тези паднали духове. Тогава планетата би могла да се нарече жилище на „княза на този свят”. Това е било така до идването на Христа. На Голгота кръвта, която поръси земята, извърши най-великото преобразува-ние. Голготската „Велика мистерия” промени земната аура и я направи годна да живеят върху нея не само синовете на мрака, но и синовете на виделината. С това „князът” и неговите служители са осъдени, но те още ще се реят по Земята, защото като представители на тъмното царство са необходими за човешкото развитие.

       Никой от нас - жителите на тази планета, не може да си представи какво велико събитие за земния и за небесните светове представлява идването на Христос — Сина Божий, Който никога не е имал земно въплъщение, но Който се всели в родения от дошлата в плът небесна дева Мария Иисус от Назарет.

       Иисус до оня свещен миг, когато в реката Йордан се чу гласът: „Този е Моят Син възлюбен, в Когото благоволих”, и гълъбът слезе от небето, говореше от Себе Си, от Своя дух, но след този миг чрез устата на Иисус проговори Христос — Месията, Пратеникът, Божият Син, за когото предсказваха и пророците на Вехтия Завет. Иисус каза на учениците Си, че още много има да говори, да им изясни Великата Божествена Тайна за Своето появяване, но те толкова могат да носят. Когато дойде Духът на истината, а този Дух ще донесат тия, които идват в Негово име, Той ще ги научи. Носителите и вестителите на този Дух ще говорят и ще пишат това, което ще им подскаже небето.

       „Още малко и няма да Ме виждате, и пак след още малко ще Ме видите, тъй като Аз отивам при Отца”- каза Той на учениците (Йоан 16:8-16; б.р.). Те обаче не разумяваха това, което Той нарече „малко”. Не го разумяха и те, както и ние сега, след изтеклите толкова столетия, не разбираме мерките на небето. Иисус може да е говорил и за това, че след три дни ще възкръсне, а може да се допусне, че това „малко” е времето, през което човешката душа ще странства в света на привидностите, докато познае Христа. За едни души „малкото” е векове и хилядолетия, а за други това същото малко се мери от изгрев до залез. Има други надарени от небето, за които „краткото” по земната мярка време е много дълго, защото тяхното време е миг.

       Слънцето при собственото си движение за нас, земните обитатели, изминава в едно денонощие дъга по небесната сфера от около един градус. Луната за същото време изминава приблизително тринадесет градуса. Един самолет ще измине това видимо разстояние за някаква нищожна част от секундата. Има звезди от сферата на така наречените „неподвижни звезди”, които биха изписали такава дъга за един наблюдател от земята за хиляда години...

       Когато учениците запитали Иисус какво е това „малко”, Той изяснил по следния начин: „Още малко вие ще възплачете и възридаете, а светът ще се възрадва. Вие ще бъдете наскърбени, но после скръбта ви ще се превърне в радост. Жена когато ражда, е на скръб, защото е дошъл часът й, но като роди детето, забравя тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. Така и вие сега сте на скръб, но никой не ще отнеме радостта, възрадвала сърцето ви. В тоя ден каквото поискате от Отца Ми в Мое име, ще ви го даде. Отец ви люби, защото Мене възлюбихте и повярвахте, че Аз от Бога излязох.”

       „Сега говориш явно” — казаха Му учениците, а Той им отвърна: „Всички вие ще се разотидете по местата си, а Мене ще оставите самичък. Но Аз не  ще бъда сам, защото Отец е с Мене. В света ще имате скръб, но дерзайте, Аз победих света” (Йоан 16:17:33; б.р.).