ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН. ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

[Ани]

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

       Като каза тези думи, Иисус погледна небето и рече: „Отче, ето часа, който трябваше да дойде. Прослави Сипа Си и Синът ще Те прослави. Ти си Му дал власт над всяка плът, а Той дава вечен живот на тези, които си Му дал. А този вечен живот е да познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога, и Иисуса Христа, Когото си проводил

       И от тези думи на Иисуса се разбира, че Бог е проводил Сина Си за тези, които предварително са отбелязани със знака на вечния живот .

       „Отче, Аз Те прославих на земята и изпълних Твоето поръчение — каза Иисус.- А сега Ти ме прослави със славата, която имах у Тебе преди създанието на този свят. Аз изявих името Ти на тези, които Ми даде. Те бяха Твои, Ти Ми ги даде и те удържаха Твоето име. Те научиха и това, че всичко, което имам, което видяха у Мене, е Твое. И Словото, което Ти Ми даде, предадох го на тях и те го приеха и познаха, че Ти си Ме проводил при тях. Аз за тях се моля. Не се моля за света, а само за тези, които Ти ми даде, тъй като те са Твои. Аз се прославих не от Себе Си, но се прославих, защото всичко у Мен е Твое. То стана Мое и с него Аз се прославих. Отче, моля Те, опази ги да бъдат всички едно. Докато бях в света с тях, опазих ги в Твоето име и никой от тях не погина, освен сина погибелни, както е предречено в Писанието.

       Сега ида при Тебе, а догде съм в света, казвам им да имат Моята радост. Светът ги ненавижда, защото не са от света.

       Аз не моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от лукаваго. Не са те от този свят, защото и Аз не съм от него. Освети ги с истината на Твоето Слово, защото Словото Ти е истина. Ти Ме проводи в света, но и Аз ги проводих да носят истината, която им открих, защото Аз се прославих с Твоята истина” (Йоан 17:1-19; б.р.).

       В това обръщение на Иисус към Отца (така наречената Първосвещеническа молитва на Иисус Христос; б.р.) Той изрича нещо необикновено възвишено, до което не се е докоснал никой от дошлите преди Него Учители на човечеството. В молитвата Си Иисус казва: „Аз се моля не само за тях, но и за всички други, които чрез тяхното слово ще повярват в Мен.” И друго нещо добавя : „Да бъдат те едно, както сме Аз и Ти, а и те да станат едно с Нас. Така светът ще повярва, че си Ме проводил” (Йоан 17:20-23; б.р.).

       Това единство, за което говори Иисус, е също една от великите и дълбоки мистерии в единението на повярвалите в Христа люде, в което се крие и единението им с Бога. Нам Бог нямаше да се открие без Христа. А щом ние се съединяваме с Христа чрез Словото Му за Бога, съединяваме се и с Бога, защото как иначе без Любовта щяхме да познаем Бога? И колкото повече проумяваме величието на Христа, толкова сме по-близо до Бога и ставаме както апостол Павел сънаследници с Божия Син на безмерното богатство на Бога, Който е Любов.

       „Отче — казва по-нататък Иисус, — искам тези, които си Ми дал, да бъдат там, където съм Аз. Тогава ще видят славата, която Ми даде чрез това, че си Ме възлюбил преди създание мира.”

       Никой Учител от тези, които са идвали на земята, не е показал такава необозрима широта. Всички те са говорили за йерархии, за блаженства, до които се стига в духовния възход, но никой не е пожелал тези, които е възлюбил и поучавал, да бъдат с Него при Отца. Това е възможно само при Христа, тъй като Христос е едно със самия Отец.

       „Отче праведни - казва накрая Иисус, — светът не Те е познал, но Аз Те познах. Тези, които бяха с Мене, познаха, че Ти си мс проводил в света. На тях явих Твоето име, защото и те трябва да Те познаят, както Те познах Аз. Нека и в тях да бъде любовта, с която си Ме възлюбил, и Аз да бъда в тях със същата тази любов” (Йоан 17:24-26; б.р.).

       В никоя от свещените книги на света няма толкова всеотдайност и толкова любов към човека.