14. История на братската градина в Айтос - от Георги Събев

[Ани]

ИСТОРИЯ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА В АЙТОС

Автор: Георги Събев.

1. ПРЕДИСЛОВИЕ

       Идеята за написване на тази кратка история не е случайно хрумване на един или друг, а се породи от постоянно растящия интерес към идеите на Бялото Братство, които Учителят донесе и подари на света, за да му даде един мощен тласък към обновление. Заехме се да напишем тази кратка история, не само да хроникираме събитията, а най-вече да помогнем на младото поколение, което търси своя път в живота. Да видят младите, как са работили и побеждавали трудностите и изпитанията нашите по-старши братя, нашите ветерани. Брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя - е един от тях. Той бе пожизнен ръководител на братството в гр. Айтос. Негова е идеята за създаване на братската градина.

2. НАЧАЛОТО

       Създаването на братската градина е тясно свързана с живота на брат Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя. Брат Куртев е духовно пробуден още преди запознаването си с Учителя през 1910 година. В нея година Учителят изнася сказки по френология в град Айтос. Оттогава се сформират първите групи в околните села. Тогава още е нямало печатно Слово от Учителя. В групите са четели псалмите, Евангелието, пеели църковни и духовни песни и се четели молитви на православната църква. По времето, когато се отпечатва първото Слово на Учителя, влиянието на църквата постепенно започва да отслабва. Новото Учение всяка година печелеше все нови привърженици. Интересът към Учението растеше, ето защо салонът на Братството вече беше малък да побере приятели и съмишленици. Това се чувстваше особено силно по време на някои наши празници като Петровден, Богородица и др. Грижата на ръководителя беше да намери подходящо за целта място. А това се оказа Паспалата - Петровият връх, както взеха да го именуват нашите приятели. Паспалата или Петровият връх е една височина всред гората, намираща се на 6-7 километра в северозападна посока от гр. Айтос. През 1920 г. Айтоското братство решило през тази година съборът по Петровден, на който да бъде поканен и Учителят, да бъде на Петровия връх. Духовните групи се умножават и растат. Беседите скоро завладяват сърцата на братята и сестрите, но Учителя те са виждали само на снимка. Копнежът да Го видят и да чуят Живото Му слово расте с всеки ден. За брат Куртев това не остава скрито. Той заминава за София и поканва Учителя в Айтос на събора. Учителят приема поканата. Уточнили се съборът да бъде вън от града, на връх Паспалата на Петровден. Наближава Петровден. Писмата с покани отдавна били разпратени и получени по места. Вестта за скорошното гостуване се разнесла като мълния. Всички заживяват с мисълта за близкия събор и за срещата с Учителя.

       Затова още от вечерта взели да прииждат хора от по-отдалечените села на околията, както и хора от Поморийска и Карнобатска околии.

3. ПРИСТИГАНЕ НА УЧИТЕЛЯ В ГР. АЙТОС

       Многоочакваният ден 11 юли 1920 год. най-после е дошъл. Любимият Учител пристигнал с влака от София, придружен от бр. Петко Епитропов. Учителят бил настанен в семейството на бр. Илия Габровски. Някои от братята и сестрите били разквартирувани по домовете, а други чакали в братския салон за тръгване към Паспалата. Времето за тръгване, което уговорили Учителят и бр. Куртев било 12 часа в полунощ. Пристигащи и посрещани разговаряли с мълчаливи усмивки и радост в очите, тъй като душите им били в благоговение към Мировия Учител.

4. БОГ НЕ Е ВЪВ СЛОВО, НО В СИЛА

       Неочаквано небето се заоблачило и завалял силен дъжд, продължил цялата нощ. Братският салон бил пълен с гости. Някои от тях, виждайки проливния дъжд, се били по разколебали. Нямали да се осуети отиването до върха? В салона брат Куртев бил посрещнат от мълчаливия въпрос: „Какво ще правим?" Дъждът се леел като из ведро. Брат Петко Епитропов почти се разколебал и запитал брат Куртев: „Георге, в такова време ходи ли се на върха?" - „Ние тук имаме Учител, какво има да умуваме и от какво ще се страхуваме?" - отговорил му братът домакин. А брат Нейчо Паскалев от Бургас бил настанен в съседна къща. Като слушал как плющи дъждът, завил се с юргана през глава и съвсем се отказал от среднощния туризъм. Когато се събудил сутринта, разбрал, че всички са заминали, а времето се било изяснило. Много пъти след това изказвал съжаление за пропуснатия съборен ден.

       Когато часовникът показвал 3 без пет след полунощ, брат Куртев, верен на дадената дума, бил вече до стълбите, но не бил се качил още на пруста, когато Учителят отворил вратата и попитал: „Идвате ли?" - „Да, Учителю", бил отговорът на брат Куртев. „Готов съм, Учителю!" А дъждът продължавал да вали, все тъй проливен. „Виж небето на север, Георге!" Георги излиза навън, проверява. „Цялото е обложено с облаци!" Учителят се върнал назад в стаята си. Същият миг мълния разкъсала нощния мрак. Страшен гръм разтърсил земята и тръпки побили всичко живо. „Я виж пак" - обадил се Учителят. Георги проверява. „Облаците се разделиха на две. " Учителят отново влиза в стаята си. Отново гръмотевици и светкавици раздират небето. Учителят излиза и пита: „Георги, виж сега, виждат ли се звезди на север на небето?" Отново брат Куртев проверява. „Учителю, вижда се част от небето и безброй звезди по него. " - „Добре, тръгваме" - казал Учителят. Дъждът продължавал да вали все тъй силно, както вечерта, но те поели пешком. Учителят си запретнал крачолите на панталона, същото направил и брат Куртев и двамата поели към върха.

5. ТРЪГВАНЕ КЪМ ПАСПАЛАТА

       Братята и сестрите, чакащи в салона, като видели, че Учителят и брат Куртев тръгват, и те поели пътя след тях. Място за колебание няма. Небето изпитвало вярата на учениците. Силна вяра не се смущава. Докато излязат извън града, минало половин час и ето, дъждът спрял. Било още тъмно. Двамата бродници -Учителят и брат Куртев били вече към лозята. Недалече след тях блещукали фенерите на приятелите, които газели по калния път нагоре към върха. Пътуващите в дъжд, мрак и кал били различни по възраст, мъже, жени, деца. С приближаване на утрото небето се пояснило и дъждът минал в източна посока. Сипвала се зората. На развиделяване братята и сестрите поели стръмния нанагорен път. Мокри, кални и изморени, но ентусиазирани, те леко понасяли трудностите. Някои се хлъзгали, други падали, но вървели напред, защото трябвало да следват стъпките на своя Учител и неговия предан ученик, брат Георги Куртев. Всеки се силел да стигне по- скоро върха. Дали те много бързали или слънцето се забавило, както се казва в преданието за Исус Навин, но братята и сестрите пристигнали навреме за утринната молитва.

6. ИЗГРЕВЪТ

       От всички посоки пристигат хора, тъй че върхът за няколко минути е обсаден отвсякъде. Всички пристигащи бързо си оставят настрани багажа и тихо и безшумно се нареждат на близката поляна за утринна молитва. Владее тишина. Всички са обърнати на изток и с молитвен трепет чакат изгрева на слънцето. Усещат едно мистично настроение, догадка за Новото, непознатото, което идва с раждането на деня. Пурпурна руменина залива целия хоризонт на изток. Чуват се звуците на тиха молитвена песен. Ето, настъпва върховният момент и с него се подава първият слънчев лъч. Слънцето изгрява бавно, тържествено и величествено. Ражда се денят на 12 юли 1920 година. Беседата на Учителя започва спокойно, естествено и непринудено. Словото се излива от Всемировия Учител. Всички слушат със затаен дъх всяка казана и изречена от Учителя дума. А слънцето грее, лъчите се пречупват в обилната слънчева роса и правят утрото по-красиво и денят по-тържествен. Беседата завършва с обща молитва. След молитвата има достатъчно време за разговори и взаимно опознаване. Слънцето грее и топли. Под засъхналите дрехи по телата остава приятна, ободрителна влага. Постлали по още влажната земя черги и рогозки и приготвили обща трапеза за сутрешна закуска. Всички били с приповдигнато състояние на духа. За пръв път посрещат изгрева на слънцето с Учителя и за пръв път чуват на живо Словото му. А това е живот вечен за човешката душа, както е живот вечен изгревът на слънцето за человеците по земята.

7. СЪБОРЕН ДЕН ИЛИ ПАНАИР НА СУЕТАТА

       Разхождайки се из лагера, брат Куртев бил неприятно изненадан от присъствието на амбулантни търговци, бозаджии, бюрекчии, геврекчии, халваджии, дошли чак от града. Всеки от тях хвалел стоката си и чакал купувачи. Какво да се направи, че да се пресече веднъж завинаги пътят на тия търговци към срещите и съборите? Умът му заработил светкавично. Да им забрани, няма право. Единственото, което може да се направи - да не се купува нищо от тях и втори път те вече няма да дойдат. Отишъл той при тях, поздравил ги и им изказал съжалението си, дето са дошли от толкова далече в дъжд и кал. „Нашите хора си носят всичко и за ядене, и за пиене. " После свикал ръководителите и им казал да предадат на хората си да не купуват нищо от търговците, които дотогава едва ли били продали нещо. До вечерта никой нищо не купил и амбулантните търговци, като видели, че стоката им не се харчи, прибрали я и поели обратно пътя за града като си думали: „Той, бай Георги право ни каза, че техните хора всичко си носят и нищо не купуват. " Така завинаги брат Куртев отбил потока на амбулантните търговци към срещите и съборите на Бялото Братство в Айтос. Попречено било на опорочаването им. Възможно е това обстоятелство да е породило у брат Куртев идеята за един братски имот и едно братско общежитие, отворено за жадните души за Словото на Учителя, но затворено за амбулантни търговци.

8. ПЪРВАТА И ПОСЛЕДНА БЕСЕДА НА ПАСНАЛАТА

       Когато наближило време за обедната беседа, по указание на брат Куртев всички се събрали в полукръг под сянката на голяма кичеста дивачка. Учителят седял на импровизиран стол. По-възрастните братя и сестри седели, а по-младите стоели около тях. Изпели се няколко духовни песни, казали „Добрата молитва. " Беседата почнала със стих от Библията. Върху кой стих е говорил Учителят, никой не запомнил. Едно дете заплакало и смущавало. Учителят казал майките с малките деца да се поотдалечат малко. Живото Слово на Учителя било увлекателно. Слушателите сякаш се изкачвали в един друг свят, по — възвишен и по-красив от света, в който живеем. Душите пиели жадно от нескончаемия извор на Учительовото Слово. Беседата продължила около час, изслушана с внимание. Всяка нейна дума и мисъл били откровение за слушателите. След беседата всеки можел да сподели опитности с Учителя, да почерпи мъдрост от личния контакт. Сестрите сложили обяда в кръг на голямата поляна. Тогава още не били изградени навици за общо готвене, всеки сложил на трапезата каквото си носел. След обяда започнали приготовленията за път. Тези, които били дошли от най — далече, си тръгнали първи. Никога и преди, и сега, връх Паспалата не е видял толкова много хора, обединени от една идея, идея за общочовешко братство.

9. СЛИЗАНЕ ОТ ВЪРХА

       При слизането от върха се спазвал известен ред. Най-първо тръгвали тия, които са дошли от най-далече, после които ще пътуват с влака и най-после айтозлии. Само след няколко часа на върха се възцарила отново тишина, мир и покой. А там долу, по пътеките, веселата глъчка се сливала с шума на каруците и с песните на приятелите. Когато по-голяма част от приятелите се оттеглили от върха, Учителят и брат Куртев тръгнали по една странична пътека към Балар-чешме. Наричали я още лозарската чешма. Вървели мълчаливо, вглъбени в себе си. Откъм върха се чували възторжените песни на останалите най-накрая ученици. От този ден преименували Паспалата на Петров връх. Този събор в Айтос остава единственият с личното участие на Учителя.

10. РАЗГОВОР ПРИ ЛОЗАРСКАТА ЧЕШМА

       Слънцето клоняло към залез, когато те стигнали при лозарската чешма. „Да поспрем да си отдъхнем" - предложил Учителят. „Добре, Учителю", съгласил се брат Куртев. Сядат и се повежда непринуден разговор между тях. Тогава брат Куртев споделил с Учителя идеята си за едно братско място, където при нужда, както днес на Петровден, ще да могат да се събират, без да бъдат обезпокоявани от никого. Да се събират и да общуват далеч от погледите на разни търговци и случайни хора. „Учителю, отдавна нося тази идея в себе си, с никого не съм я споделял, освен с Вас. " След кратко мълчание Учителят попитал: „С каква цел ще я правите?" - „С идеална цел, Учителю. Да имаме едно място, гдето да има една къща за приют и подслон, както за наши хора, тъй и за преходящи. Да може човек да намери подслон при лошо време и храна за една скромна вечеря. " Като изслушал Учителят обяснението на брат Куртев, казал: „Щом е за такава цел, ще го имате. " Почакал малко и добавил: „Помолете се и ще го имате. " Голяма радост изпълнила душата на брат Куртев и една твърда увереност, че идеята ще се реализира и ще стане живо дело. Станали и тръгнали по същия път, сутринта кален и мъчителен, а сега сух и приятен. В него час нямало по-радостен човек от брат Куртев. Сякаш не стъпвал по земята. Не усетил как стигнали до града. Учителят веднага отпътувал за София. За брат Куртев оставали спомените от хубавия събор и надеждата за братски имот. Най-сетне неговата мечта щяла да се сбъдне. С никого не споделял за разговора. Чакал резултата.

11. ДЯЛБА И ДАРЕНИЕ

       Минавали дни, седмици, месеци в търпеливо очакване. Брат Куртев бил уверен, че казаното при лозарската чешма ще се сбъдне. По това време сестра Василка Иванова от Айтос, която живеела в София на ул. „Опълченска" 66, в дома на Петко Гумнеров, където била в услуга на Учителя, получава писмо от своя брат Божил да си дойде в Айтос, за да поделят бащиното наследство. При подялбата й се паднала една нива от 25 декара, на три километра западно от града. На Василка нива не й трябвало и тя решила да я подари на братството в града. Това дарение зарадвало всички приятели, но най-много се зарадвал брат Куртев, в чиито уши още звучали думите на Учителя, казани му на Балар-чешме. Брат Куртев като ръководител приел предложението. Имотът бил прехвърлен на братството.

12. ПЪРВИТЕ ДНИ НА ГРАДИНАТА

       Брат Куртев събрал приятелите от града, за да обмислят какво да правят и как да стопанисват подарения им имот. Но тъй като никой не знаел състоянието му, решили най-първо да го огледат на място и след това да решат какво да правят. На другия ден било неделя и повече от 50 души, мъже и жени били на мястото. Картината била отчайваща: от години нивата била изоставена, неорана, обрасла с храсти и магарешки тръни, прокъсана от урви и чакъл, свлечен от близките височини. Земя тук там се виждала, понеже била отнесена от поройните дъждове. Като видели тази картина, някои от приятелите се поразколебали. „Братя, ето виждате състоянието на имота. Какво ще кажете, какво да правим?" - запитал брат Куртев. Всички мълчали. Тогава се обадил най-старият - бай Станчо Барабана. Казвали му така, защото от много години бил барабанчик в общината. „Георги, ти си фелдшер, ти знаеш да превързваш пръсти, ама тая земеделската работа не я разбираш, не я познаваш. От тази земя тука нищо не може да стане. " - „Бай Станчо - обадил се брат Куртев - аз пък ти казвам, че ще стане отлична градина. Но ще трябва много труд. Имотът ни е подарен и от нас се иска труд и ние можем да го дадем. " Един ден преди разговора била направена бригада за очистване камъните от изоставената и закелявяла нива. Мъжете с коли, жените с тарги, девойките с престилки, а децата с копанки събирали камъните и ги хвърляли в дерето, като по-едрите камъни, които могат да влязат в работа, трупали настрани за основа на бъдещата сграда. След като брат Куртев категорично заявил, че тук ще стане отлична градина и решението било взето от него, тогава още същия ден решили да почнат работа. Нивата трябвало да се очисти от храсти и тръне, да се освободи от поройните камъни, да се изоре с плугове. Докато плуговете орели земята, 14 здрави и силни мъже се хванали да правят изкопа от север и изток, около 300 метра. Докато слънцето клоняло към залез, нивата била дълбоко изорана и изкопът привършен. Изкопът бил метър ширина на метър дълбочина и обгръщал нивата отгоре и от източна страна. Единадесет чифта волове с плугове пристигнали рано в понеделник. Разделили земята на единадесет парцела, за да не си пречат орачите и копачите и извозвали с коли извадените от плуговете камъни. Вечерта, на залез слънце, изораната нива се усмихвала с черния угар. Тогава и бай Станчо повярвал, че брат Куртев не само пръсти може да превързва, но е и добър организатор.

13. ОСН0ВИ НА СГРАДАТА

       Още първата година нивата била посята с овес и от добитата реколта се турило основа на фонд „Сграда". През същата 1921 г. доскоро пустеещата нива била засята с лозе, овощни дръвчета и борове. Насажденията й придали вид на градина. Започнали да я посещават все повече и повече братя и сестри. В летните дни често превалявал дъжд. Необходимо било да се помисли и за подслон, където да се приютяват хората. През лятото на 1922 година започнал строежът на сградата: салон, две стаи и мазе. В мазето била обзаведена първата кухня с огнище и оджаклък. Не било лесно да се строи сграда без средства. А време за отлагане нямало. Работната ръка била безплатна. Всеки ден имало помощници по двама, по трима човека. Майсторите, които са правили сградата, това са нашите братя строители - Васил Долапчиев и Слави Тодоров, които се отзовали веднага и работили всеотдайно. Всеки ден броят на работниците се менял, тъй като едни идвали, а други си отивали. Празничните дни се събирали и по 15-20 души. Работната ръка била безплатна, но все някой трябвало да се погрижи за прехраната на работниците. От селата кой каквото можел, пращал. А когато не достигне, някой е трябвало да бръкне в джоба си и да плати храната. Когато нямало кой, брат Куртев сам бръквал в своя джоб и работата продължавала. Целта била да не се прекъсва работата по строежа. Тук му е мястото да споменем за сестра Петра Георгиева Манева от Ченге, сега село Карагеоргиево, известна още като „баба Петра". Баба Петра почти през ден е носела хляб в бохчи и баници за работниците по строежа на сградата, носела топла храна в котлета. Споменът за нея е още жив, а нейният пример е насърчителен за младите. Вечер, след работата си във фелдшерската служба, брат Куртев отивал на градината да наблюдава строежа, да види какво липсва, за да се разпореди за следващия ден. Така продължило до завършването на строежа. Похвална е отзивчивостта на приятелите от селата: Тополица, Карагеоргиево, Вресово, Страцин, Бата, Горица и Българово, които при различни случаи са се отзовавали на всеки повик на брат Куртев и със своя труд са отстоявали докрай.

       Има едно име, което трябва да споменем. Това е брат Божил от Айтос. Още от първия ден, когато почнал строежа на сградата, той се отдал напълно в услуга на строежа. Той имал малко дюкянче в града, което му гарантирало прехраната. Но щом като се почнал строежа на сградата, той ударил ключа на дюкяна и отишъл на градината, за да се включи в работата от сутрин до вечер. Всяка сутрин давал пари за закуска на детето, а на жена си казал: „Ти ако искаш, ела с мене на градината. Хем ще ни готвиш, хем ще се храниш. " Така продължило два месеца, без да отсъствува нито ден. Похвална ревност и преданост към Делото е образът на брат Божил от Айтос.

14. УСТРОЙСТВО НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

       През 1921 г. било посято лозето и овощната градина. Тогава била направена и колиба за бъдещия пазач на градината. Колибата била с врата и прозорец, годна и за презимуване в нея. През 1922 г. била направена сградата. Първият пазач на сградата е бил брат Васил Карагеоргиев от с. Габерово, който служел безплатно, само срещу прехраната. Казвали го „Вуйчо". Брат Куртев е ходел седмично, а понякога и през седмицата, за да му занесе храна. Но това се оказало трудно и неудобно за през студените зимни дни и затова бил определен магазин, откъдето да пазари, като се вписват сметките в тефтерчето. Това продължило 6 месеца, но било отменено, понеже консумацията на брат Васил за лимони, зехтин и други продукти превишила разходите на едно семейство. Издръжката на брат Васил надминала възможностите на братството. Ето защо се наложило да му се определи една минимална заплата, в границите на която да се движат неговите разходи. Всеки, който идвал в градината, се опитвал да направи нещо полезно. Само брат Васил не искал да работи и все възразявал: „Я не съм дошъл тук да работя, я съм дошъл тук да се подвизавам. " Отказал и на брат Куртев. По цял ден той се подвизавал в свирене на мандолина, пеел песни, учел есперанто и тъй той седем години свирил и пял, но мотика не хванал. Приятелите от далечните села, каквито са били Бата, Страцин и Горица, идвали да копаят, да пръскат, а той само се разхождал около тях и давал съвети. Най-после го освободили от длъжността пазач и той заминал на Изгрева в София през лятото на 1927 г. Срещнал се с Учителя и му се оплакал, че брат Куртев го изпъдил от градината и помолил Учителя да нареди на брат Куртев да го приеме отново като пазач. Учителят му казал: „И мене ме е страх от брат Куртев. Иди и ти го помоли. Ако те приеме, добре. Аз не мога да му кажа. " - „Ама Учителю аз искам да се подвизавам!" - „Ще работиш и ще се подвизаваш, а тъй без работа кой ще те храни?" Брат Васил си отишъл от Изгрева. Така приключил един голям изпит за брат Куртев и за цялото братство в Айтос с едно подвизаване чрез песни.

       Есента на 1927 г. на градината дошли Георги и Рада Господинови от с. Караново, Айтоско на мястото на „Вуйчо". Георги бил селски пастир и той малко бил скаран с работата, но благодарение на това, че жена му Рада била добра и работна, нещата тръгнали по-добре. Рада била трудолюбива и гостоприемна. Знаела да посреща и изпраща братята и сестрите. Но Георги бил своенравен и непослушен. Не обръщал внимание на съветите на по-старите братя. Не слушал дори и брат Куртев, когато му казвал да свърши някоя работа. Така преминали 18 години. Ту са искали да ги освободят заради Георги, ту са се спирали, заради добрите качества на Рада. Било голям изпит за брат Куртев и за братството. След като всички разбрали, че Георги не иска да се поправи, тогава взели решение след 18 години търпение. Накрая били освободени през 1946 година. Така завършва и вторият опит на брат Куртев и на братството.

       Есента на 1946 год. бил поканен за пазач брат Иван Колев от село Тополица. Той прекарал около година и половина, но бил болнав и като видял, че тази работа не е за него, се върнал на село. В началото на 1949 г. отново се върнали Георги и Рада, като се молили да бъдат приети отново и Георги дал големи обещания, че ще слуша и ще работи. Но ето че не минали и няколко месеца, Георги пак започнал да проявява своите лоши навици на мързел и непокорство. През м. май 1950 год. той напуснал градината и братството завинаги. И този опит се оказал несполучлив. Но с поука за останалите. През м. май, юни и юли 1950 год. братската градина останала без пазач. През това време брат Куртев бил сам на градината. Като научава това, дъщеря му Донка пристига при него. „Трудно е да живееш сам" - казваше той. „Чети, пей, моли се, размишлявай, но всичко, което е еднообразно, омръзва. Човек има нужда от общество, от среда. Трудно е да си сам. Който никога не е бил сам, не познава тая мъка." Един ден вратата се хлопва и пред него застава дъщеря му Донка. Той се усмихнал, развеселил се, ободрил се и се занизали хубави пролетни и летни дни в разговори и общения с приятели.

       През месец август 1952 год. на градината дойде семейството на брат Слави Тодоров от с. Габерово. Брат Слави, жена му Комня и дъщеря им Иринка. Най-после градината попадна на добро семейство. За пазачи и за работна ръка те бяха незаменими, въпреки напредналите години на брат Слави. Близо 12 години брат Куртев е живял с тях. Техният добър характер, трудолюбие и гостоприемство ги утвърдиха като хора, подходящи за това място. Иринка работи и живя до 1990 г.

15. УСТАНОВЯВАНЕ НА БРАТ КУРТЕВ НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

       Брат Георги Куртев поддържал постоянна връзка с Учителя. Всякога, когато  имал да разрешава важни въпроси или се колебаел в решенията си, той се съветвал  с Учителя било с лични визити или с кореспонденция, С положителност се знае, че  той е поддържал постоянна вътрешна връзка с Него. При едно отиване на Изгрева  през 1942 г., Учителят му загатнал, че вече е време той да се установи и да заживее  на братската градина. Брат Куртев възразил, че болните в града имат нужда от  него. „Болните в света никога няма да свършат" - отвърнал Учителят. След  завръщането си в Айтос, той се установява да живее на градината. По това време и  жената на брат Куртев боледувала. Имал грижи и с нея. Но когато на 4 февруари  1944 г. тя си заминала, вече нямало причина, която да го задържи в града и той  окончателно се установил на градината. Ние не знаем от какви съображения се е  водил Учителят, за да го насочи към установяване на градината. Вероятно защото  това оттегляне от професията трябвало да му спести време и сили, които той да  отдаде изключително за делото. Вероятно тишината и спокойствието на градината  трябвало да поднови силите му, за да има възможност да се отдаде напълно на  разположение на приятелите. Вероятно неговото лично присъствие на градината и  неговата духовна работа е трябвало да създаде подходяща аура и да превърне  братската градина в духовен оазис. Така и става. Най-сетне тя добива истинското си предназначение, за което е била създадена. По всяко време брат Куртев е бил  на разположение. Често съм срещал хора обременени, отчаяни, сломени, които  след срещата си с него се връщат обнадеждени и обновени. Така градината се  превърна в един духовен център. Тя се посещаваше от всички наши приятели. Там  те намираха тишина и спокойствие от една страна, а активен духовен живот - от  друга. Малцина са ония, които знаят как е работил брат Куртев с всяка отделна  душа, за да се пробуди, за да укрепне и да поеме пътя към нов, светъл и красив  живот.

16. РАЗШИРЯВАНЕ НА СГРАДАТА НА БРАТСКАТА ГРАДИНА

       През 1930 година построили обора. В него подслонявали добитъка, от който често имали нужда. През 1948 г. била направена вместо мост, улама - вдлъбната каменна настилка за сухото дере, което минавало пред сградата. Така се разрешил веднъж завинаги въпросът за мост на дерето. През 1932 г. били пристроени стая и кухня за семейството пазачи. През 1952 г. била направена талашитена обвивка на трапезарията и помещението придобило приветлив вид. През 1967 г. ремонтирали покрива на сградата и поправили стълбището, а салончето до стълбището превърнали в стая.

       Тук ще ви разкажа една интересна случка по времето на поправката на покрива. Годината 1967 била сушава. Ето защо на братската градина през цялото лято се изпълнявала специална служба за дъжд, в която участвала група от 10 души. Сутрин, обед и вечер, в определен час се събирали, пеели специално подбрани духовни песни, правели молитви и казвали формули, после плискали вода на високо, за да привлекат дъждовните облаци. След десет дни съставът на групата се сменял. Това продължило през цялото лято. Една привечер, когато сградата била разпокрита, за да се поправи покрива, заваляло. Присъстващите се смутили, не знаели какво да правят. Тогава един брат, участник в специалната служба за дъжд, без тревога казал: „Братя и сестри, ние тук цяло лято се молим за дъжд и ето, дъждът дойде. Но тъй като цялата сграда е разкрита, ако дъждът се усили, ще падне цялата мазилка от тавана, ще се намокрят картините по стените, а освен това няма и къде да нощуваме. Ето защо, да се изправим за молитва и да поискаме да се отложи дъждът за 24 часа, за да можем утре да сложим покрива." Всички се изправили в сърдечна молитва. Молбата им била чута: Дъждовните облаци, които идвали откъм река Тополница, се разделили на два ръкава, като единият поел на юг и минал през село Пирня, а другият поел по посока на север и минал по билото на връх Караманица. Градината била заобиколена и отмината от дъждовните облаци, в Айтос те пак се слели в едно и се излели в пороен дъжд. През градината минала само една мека роса, която измила наседналия прах по тавана. На следния ден, току що бил завършен покривът и завалял пороен дъжд. И работата била вече свършена, и земята пиела щедро животворната влага. Такъв подобен случай има през времето на Търновските събори през 1922 г., когато е бил пререждан покривът на вилата на лозето. Покривът бил разкрит, надошли дъждовни облаци и Учителят с формула спира дъжда за два часа, докато се покрие покривът, след което облаците се връщат и завалял пороен дъжд от няколко часа. Брат Куртев е споделял с по- младите, че всякога, когато човек искрено и безкористно се помоли, не е било Бог да не чуе молбата му. Горният случай напълно потвърждава това.

       През 1972 г. бива направен водопроводът и прокарано електричество - неща необходими и желани. По това време била съградена и чешмата.

       През 1984 г. е разширен братският салон в западна посока, а под пристройката е направена стая за гости. Подобренията следвали едно след друго. Външният вид на градината се променял бързо. Дори можело да се каже, че вече няма и помен от първоначалната постройка. Всичко било обновено. Животът продължавал. Едни поколения идвали, а други си заминавали, но идеята за братския живот, за братско общежитие, и за братско общуване останало дълбоко в душите на Айтоското братство. Мечтата на брат Георги Куртев се осъществила. Ние и днес я виждаме като реалност.

       Каква е задачата на братската градина?

       Да припомня и поддържа традициите на Бялото Братство.

       Всички хора са деца на едно велико, разумно начало. Те са братя и сестри.

       Да съсействува за прекратяване на всякакви взаимни вражди.

       Да ни привикне към колективния труд и към колективен живот.

       Да ни привикне към безкористно служене.

       Да култивира толерантност и братска любов.

       Да се правят обяди и вечери, които ще помогнат за по-пълно взаимно опознаване.

       Да се правят братски събори и срещи веднъж в годината, на които събори стават срещи между жителите на небето и земята.

       Да се посреща слънцето, което не е само един външен акт, а е придружено с едно вътрешно разположение на душата, за приемане силите и енергиите които то изпраща.

       Съборният ден за събора на братството в Айтос е Петровден. На този ден 1920 год. Учителят за пръв път посещава Айтос. На този ден е осъществен първия събор на братството. На този ден Учителят е дал съгласието си за реализиране на идеята на бр. Георги Куртев за построяването на братската градина на гр. Айтос.

       На този ден Петровден, рождения ден на Учителя по стар стил 12 юли 1864 год., е денят на нашия духовен събор. На него присъствуваме и тялом и духом със всички заминали приятели от основаването на Школата досега. На него ние търсим общение с всички бели братя по земята и белите братя от невидимото Бяло Братство. Амин.

Написано 1962 год. и допълнено 1990 год.