16. История на чешмата-паметник „Тополица“ - от Георги Събев

[Ани]

Кратка история на чешмата-паметник край село Тополица

Автор: Георги Събев.

       Удаде ли ви се случай, драги читателю, да пътувате от град Айтос на запад срещу течението на малката айтоска река, не го изпускайте Пътят минава все край най-източните склонове на Стара планина. Вие дълго ще вървите и ще се любувате на красива природа, където растат вкусните меки бадеми и сладки череши, сочни и ароматни. Само преди по-малко от век до село Кавак-махле, сега Тополица се е отивало по черен междуселски път. Преименуването на селото е станало вероятно поради множеството тополи, които растат край богатата на извори местност.

       Наближите ли селото, вие ще минете край вековен дъб, останал самотен от десетилетия. Дете неговите клони ви предлагат приятна сянка. Вслушате ли се в тихия шепот на листата му, ако вие имате поетична душа, ще чуете как той разказва своята история. Тъй както всеки старец почти обича да разказва за своите младини, така и старият дъб ще ви разкаже за ония времена, когато той е бил още млад и наоколо му вековна гора. Тогава из тая гора са скитали диви свини и глигани на цели стада, както и всякакъв друг дивеч, а пойните птици на пролет са огласяли вековната гора.

       1. Първите заселници в Тополница.

       Първите заселници в това малко подбалканско село били въглищари /кюмюрджии/, които започнали да изсичат гората около изворите и да си правят къщи. Това ново селце макар и за няколко десетилетия брояло едва 20-30 къщи. По-късно населението почнало бързо да се увеличава. Изсичането на вековната гора продължавало и тя мълчаливо и не без мъка се оттегляла към полите на планината. Земеделието постепенно изместило въглищарството Поминъкът се променил, от въглищарството не останало нито помен. Земеделието и скотовъдството сякаш били в съревнование.

       2. Кайнакът под стария дъб.

       Изворът под стария дъб се казвал Кайнак. Така го наричали още първите заселници. Изсичането на гората продължавало. Старият дъб останал сам, сякаш самотен старец, без да има с кого да си проговори. Пътят, който идвал от Айтос, минавал близа край дъба. Извиращата под дъба вода го разкалвала и той се превърнал на тресавище, през което колите трудно се измъквали. Това било бедствие за селяните в продължение на много години. Никой не се замислял как да се освободят от него. Свикнали с мъката, те я понасяли мълчаливо. Това разказва легендата за Кайнака. Но тъй като нищо в живота, който ни заобикаля, не е вечно, така и отношението към Кайнака се променя. През 1928 година няколко души, най-възрастните от Братството /има се предвид Бялото Братство/ Димо Джожев, Илия Киряков и Димитър Вълчев един ден се събрали да осмислят какво може да се направи. На едного от тях хрумнало да се каптира водата и да стане чешма. Но това било само идея. Тогава им хрумнало да се посъветват с брат Георги Куртев от Айтос, когото те в селото наричали „бай Георги“. Поканили го в Тополица и заедно отишли на Кайнака. Бай Георги одобрил идеята им, но им казал, че за случая иска да се посъветва с Учителя и след това да решат какво да правят. Писал той писмо до Учителя и едва било минало десетина дни и получил от Учителя утвърдителен отговор. Учителят го насочил към брат Любомир Лулчев като багетист. Брат Куртев писал на брат Лулчев от името на братята от Тополица, като му писал какъв е случая и брат Лулчев пристигнал в Айтос и двамата заедно отиват в село Тополица. Пристигат на Кайнака. С помощта на лесковата пръчка той посочил точно мястото, където трябва да се копае. Веднага десет чифта здрави ръце се хванали за правите лопати и кирките и почнали да копаят. Денят бил 10 август 1928 година.

       Брат Лулчев чрез брат Георги Куртев насочил приятелите от Тополица да поканят брат Бертоли, който бил специалист по мозаечната работа. Последният веднага се отзовал на поканата и тръгнал за Тополица заедно с брат Борис Николов и няколко негови работници. След няколко дни брат Борис поканил своя приятел Койчев, който бил майстор по отливане на астрологическите знаци, които трябва да бъдат готови, когато строежът достигне до тази фаза, за да бъдат вградени на съответните места.

       3. Организация на работата.

       Нямало назначен ръководител по строежа на чешмата, но работата вървяла като по часовник. Брат Борис бил добър организатор. Той разбирал от строителните работи и със своето будно око предвиждал какво е необходимо сега, къде и колко работници са необходими, за да бъдат поставени на съответното място. Братята Бертоли и Борис изготвили плана за формата на бъдещата чешма във форма на полукръг с две отделения - вътрешно за водоползуване и външно за водопой.

       С пристигането на брат Борис на Кайнака ентусиазмът на работещите се увеличил многократно. Брат Борис бил като нещатен ръководител и готов за всяка работа. Това вдъхвало респект във всички останали, участвуващи в строежа. Но не само, че умеел строителните работи, но освен това бил млад и силен в цветущата си възраст. Когато трябвало да разтоварват камъни или торби цимент, най-много торби той разтоварвал. За него казвали: „Брат с Херкулесова сила“, а после негласно го наричали „Нашия Херкулес“. Той бил сякаш неуморим. Където и от каквото имало нужда, той бил първия, който пръв се хващал на работа. Той навреме сигнализирал за пясък, за кофражен материал, за камъни, за пирони, за кофража и за всичко необходимо, за да не спре работата. Работата вървяла добре, като по часовник. И как може да бъде другояче, щом съединителната Връзка е Любовта. Дето в Любовта, там има взаимно разбиране и послушание. Никой не се стеснявал да се допитва до другите, кой е най-добрия вариант за направата на нещо.

       Приятелите от Тополица сън не ги хващало. Те сякаш били в мълчаливо съревнование между отделните семейства, кой повече надници да направи или кой повече камъни да достави за строежа. Когато готовите камъни привършвали, купували от съседите и веднага превозвали на строежа. И тъй не било допуснато спиране на работата по липса на материали. Никакво забавяне. Но ако въпреки всичко се явяло причина за спиране на работата, тогава някой от братята от Тополица бръквал в джоба си и работата продължавала. Както казахме вече по-горе, на строежа е нямало видим ръководител. Но брат Борис е насочвал братята от Тополица, какво ще е нужно за предстоящите дни, за да бъде то своевременно набавено. И така неговата опитност и предвидливост са помогнали да не се допусне никакво забавяне на работата. Взаимното уважение и допитване са били на завидна висота. Брат Георги Куртев, който е бил на работа в града и не е могъл да присъствува на строежа, е бивал редовно осведомяван за вървежа на работата и както и за срещаните трудности, като винаги се е стараел да помогне с каквото може.

       4. Братството в Тополица на изпит.

       Всеки брат, всяка сестра, всяко семейство от Тополица се стараели кой повече жертви да направи за чешмата, за общото дело. Никой не считал, че много е дал след като имало още нещо да се прави. Ето защо, със спокойна съвест можем да кажем, че по време на направата на чешмата братството от Тополица издържа своя изпит.

       От пет-шест дни при Кайнака в Тополица кипи напрегната работа. Както хората, така и чифтовете волове цял ден били в усилена работа.

       В селото вече всички знаели, че Бялото Братство /набожните, както там ги казват/ строят чешма и то такава, каквато никъде другаде няма, ето защо, млади и стари идвали да видят с очите си дали е вярно това, което се говори. Като се връщали от Кайнака, бързали да споделят със съседи и приятели какво са видели. Всички били весели и радостни. Всички виждали и чувствували, че там се прави нещо ново, важно и неповторимо. Нещо за показ. Из цялото село - по домове, по улици, по кръчми, навсякъде все за чешмата на набожните се говорело.

       Не се минавало ден, когато поне няколко души да не отидат на мястото, където да предложат труда си или да помогнат с нещо. Но тия предложения, колкото и мили и симпатични, били деликатно отклонявани под предлог, че имат достатъчно работна ръка.

       - Да, казвали те - знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем, защото чешмата ще служи на всички.

       От започването на чешмата до завършването й не е бил допуснат на работа нито един външен човек. Това не е случайно хрумване, нито каприз. Това е станало напълно съзнателно. Приятелите от Тополица искали да свършат една работа, без да бъде казана ни то една отрицателна дума, без да е казана нито една псувня, което от външните хора не може да се изисква. Уместно е тук да при помним за турците, които в едно село искали да си направят джамия, но през цялото време, докато се секат дърветата, да не се каже нито една „гяурска“ дума. Били поели обещание. Също така и приятелите от Тополица имали поето мълчаливо обещание и го удържали. Това им прави чест.

       5. Забраненото повече се желае.

       След като хората от селото извън Бялото Братство не били приемани да участвуват с труд при направата на чешмата, тогава те измислили друго. Почнали тайно да носят храна за работниците. Някой занасял торби с хляб. Друг занасял ядене или бакъри с айрян или кисело мляко, а четвърти - чували с дини. Занасяли ги още в зори, та никой да не ги види, защото се страхували, че и това няма да им се позволи. Искали да остане в тайна. А после, като се срещнат на улицата, си казвали взаимно, кой какво е занесъл за работниците на чешмата. Но това, което външните хора правили, било капка в море. Не било шега всеки ден да се хранят по три пъти на ден 15-20 души. Ето защо хората от братството си нареждали дежурство, кой колко дена ще храни работниците, като всеки поемал такъв дял според материалните си възможности. Желаното и възможното си давали среща при чешмата.

       6. Промяна на общественото мнение.

       Работата по направата на чешмата почнала първото десетдневие на месец август. Една идея, почната с пълна вяра в добрия изход. продължила все така с неотслабващо темпо. Така е било за хората от Бялото Братство, но не е било такова мнението на външните хора, като някои то тях казвали, че набожните напразно си хабят труда и времето. Не са били един и двама, които така са мислили. Един от тях бил изтъкнатия общественик Слав Карапачов. След като минали обаче няколко дни от почване работата по строежа на чешмата, той отива на място да види какво се прави и останал изненадан, като видял добрата организация, както и ентусиазма, с който се работи и веднага променил мнението си. Уверил се, че ще стане работа и за да не остане назад от другите хора, Предоставил своя чифт волове на разположение на строежа за няколко дни. Тъй капитулирали последния противник на Божието дело в Тополица.

       И тъй пламъкът на съревнованието обхванал и външните хора. Не било рядко явление да се срещнат съседи на улицата и да не се питат взаимно, кой какво е направил, кой с какво е помогнал за направа на чешмата. Само хората от Бялото Братство работели и мълчало, защото така били възпитани от брат Георги Куртев, който бил духовен ръководител на цялата бивша айтоска околия. „Затворете уста си и оставете делата ви да говорят“, казвал им бай Георги, един от най- преданите ученици на Учителя.

       7. План за работа – подготовка.

       Направа канал за отводняване терена. Изчистване терена от тинята. Направа на каптаж. Изкопаване основите на зида. Монтиране на зодиакалните знаци. Довършителни работи.

       Една от първите работи било да се отводни терена, като се изкопае канал за отвеждане на извиращата вода, с който се заели няколко души. Но най-неприятната работа била изгребването на тинята. за която пак се намерили доброволци - младата генерация младежи и девойки, 14-15 годишни, които с кофи, бакъри и копани гребели и изнасяли на страни. Те докато отначало се пазели да не се оцапат, като видяли, че това не е възможно, превърнали всичко на шега. Като едни други се питали: „Ти кой си или коя си“, сякаш не можели да се познаят и се заливали от смях. Младежите и девойките взаимно се питали, дали майките им вечерта ще ги познаят. И тъй в смехове и закачки минавал деня и работата напредвала. Скоро тинята била изгребана, терена почистен. Докато едни правели каптажа, други работници почнали да копаят основите на чешмата и така за Всекиго имало място за работа, място, където да се прояви. Всеки работен ден завършвал с хоро и с песен, за което младите не забравяли. Такъв голям бил ентусиазма между младите. че вечер, като се приберели по домовете си, бързали по-скоро да премине късата лятна нощ. че пак да се видят при строящата се чешма. Дългите летни дни минавали ден след ден и работата напредвала. Работата при чешмата престанала да им тежи и се превърнала в приятно забавление.

       Когато се копаели основите на чешмата, по същото време се правело и училището, ето защо бай Георги казал на нашите хора да не отказват от друга обществена работа, какъвто е случая със строежа на училището. Но когато съселяните им ги видели, бивали връщани, като им казвали, че и тук и там е все обществена работа, те да си работят на чешмата. От него ден вече хората от Бялото Братство отивали неотлъчно на чешмата, без да има протести от страна на съселяните им.

       8. Външно устройство на чешмата.

       Чешмата по външен вид имала форма на полукръг с удължени страни, с две отделения: едно за водоползуване, а другото за водопой. В средата на този полукръг имало малък полукръг, в лицевата му част бил монтиран знакът на Водолей, от двете страни на който през две курни се изливала чиста кристална планинска вода. От двете страни - корита, над които разположени зодиакални знаци в следния ред. като се брои от ляво на дясно: Телец, Овен, Риби, Водолей, Козирог, Стрелец и Скорпион. След това следва преграда от циментови колонки, а от двете страни отвън - водопойни корита.

       9. Завършване на чешмата.

       Със сдружените усилия на хората от Бялото Братство и със съдействието на Всички добри хора от селото, с непрекъснатото участие на брат Борис Николов през цялото време на трудовия процес чешмата била завършена и пусната на 30 август. 1928 година. Бликнала чиста и изобилна планинска вода и само за няколко минути напълнила всички корита и се спуснала надолу към коритото на малката айтоска река. Когато чешмата текнала, пристигнал директорът на училището Слав Топалов със своята цигулка и с колегите си учители. Била сложена народна трапеза. Когато трапезата била към своя край, господин Топалов засвирил и се извило кръшно хоро за млади и стари. И наши и чужди еднакво се радвали на това неоценимо обществено благо, защото общия труд така сближил хората, че те сякаш се побратимили.

       През 1940 година областният директор Радой Козарев посетил Тополица по някакъв повод. Тополчани му се похвалили, че имат оригинална чешма и той пожелал да я види. Отиват на чешмата заедно. Областният директор, като видял устройството на чешмата, бил възхитен от оригиналността й, особено когато видял зодиакалните знаци. Стоял няколко минути мълчалив, след което запитал придружаващите го лица:

       - Кой я направи?

       - Набожните - отговорил кмета, Хората от Бялото Братство, пояснил същия.

       -Тази чешма и с двеста хиляди не може да се направи, казал господин Козарев. Общината помагала ли е?

       - Не, само с техния труд и средства е направена.

       -Тогава тези хора, които са я строили, са ни изпреварили най-малко с два века. Това е чешма-паметник.

       Тогава за първи път така е именувана и така си и останало: ЧЕШМА-ПАМЕТНИК.

       10. ЧЕШМАТА-ПАМЕТНИК край село Тополица е свидна рожба на сдружените усилия на всички добри хора от селото. Пазете я като зеницата на окото си.

       ЧЕШМАТА-ПАМЕТНИК е започната на 10 август и е завършена на 30 август само за двадесет дни, смайващо къс срок за такова значително дело.

       Сътрудници за направата на чешмата:

       Любомир Лулчев като багетист. Бертоли като майстор специалист по мозайка. Койчев по направа на зодиакалните знаци и Борис Николов, като нещатен ръководител на строежа, който през цялото време на строежа участвувал непосредствено във всякакъв вид изпълнителен труд.