Дихание на Сътворението. Преслав Павлов

[Ани]

Дихание на Сътворението

Преслав Павлов

Настоящият доклад разглежда АУМ като скрито, езотерично значение, което се проявява, от една страна, макрокосмично, изразяващо Светата Троица, а от друга – микрокосмично, като практическо помагало за духовния ученик. В двата случая диханието или дишането са израз на творческа извява, която се явява основна практика в проникването в смисъла на този въпрос. Въпросът е: Що е АУМ?

                АУМ или ОМ като езиков смисъл и произход се открива в санскрит още през 15-12 век пр.н.е. Причината да се изписва по два различни начина е фонетичният прочит. Буквите а-у в най-древната си форма на произношение звучат като фонема между а-о, но удължена. Поради тази причина с времето в западните езици се налага изписването Ом, което трябва да е с удължено о-о. Независимо от това как точно се изписва на съвременен европейски език, трябва да се отчете фактът, че това е трибуквена дума, която има много дълбок смисъл в Хинду религията и езотериката. Етимологичният превод на думата може да се предаде така: положително утвърждаване, утвърждаване на истина или факт. Тя има аналогично значение в семитските езици, например арамейски и иврит, на думата амийн, която на български се произнася кратко амин поради традиционни причини. Като езотеричен символизъм АУМ може да намери две трактовки. Едната е макрокосмична, отнасяща се до космичното творение, а другата е микрокосмична, отнасяща се до връзката на човека с Космоса и с Божествената първопричина на всичко.

 

Макрокосмичният АУМ      

 

В макрокосмичен смисъл АУМ се описва от езотериката като дихание¹, изградено от три Логоса. Техният функционален обмен създава вибрации, които в крайна сметка творят всичко материално и нематериално в Космоса. По подобие на човешкото дишане и АУМ, така да се каже, издишва космически творения. Понятието космос в езотериката е много широко и недефинирано. Затова благодарение на развитието на астрофизиката и на осмислянето ѝ чрез антропософията може да се уточни, че в смисъла на творческия импулс на АУМ, или трите творчески Логоса, които езотеричното християнство нарича Света Троица² – Отец, Син и Св. Дух, Космосът е галактиката Млечен път. Центърът на тази галактика, наречен от Учителя Петър Дънов Алфиола, или Началото на всичко – алфа (начало) и ола (всичко) от гръцки, е домът на Светата Троица. Трите творчески Логоса са символизирани съответно от буквата А – Първият Логос, или Отец, който е свръхсъзнанието на Космоса и е източникът на върховния промисъл, който е първоидеята на всичко, което по-късно би могло да се прояви. Това е архетипната идея за Творението, независимо на кой духовен план то би се проявило, т.е. физически, астрален, ментален и т.н. Втората буква У – Вторият творчески Логос, или Сина, е най-висшият архетип на живота по принцип. Това е свързващата и оживяващата нещата съставка на Върховния творчески импулс, който задвижва архетипната идея на Отец в потенциал. Третият Логос, символизиран от М, е най-висшата форма³ на реализация на вече оживената от Сина архиидея на Отец. Така резултатът на Третия Логос, който е йерархията Свети Дух⁴, наречена от антропософията Пети макрокосмичен принцип, се проявява в света на

Нирвана, където Четвъртият макрокосмичен принцип⁵ – Христовото същество, обитава. Това е най-фината и висша проява на духовна форма, преди тя да се реализира в по-плътните светове чрез помощта на духовните йерархии, започвайки от Първата йерархия – Серафими, Херувими и Престоли, и слизайки надолу до човешката йерархия. Всяка възникнала слънчева система в галактиката Млечен път е една такава архиформа, която, след като е получена от Четвъртия макрокосмичен принцип, се предава на Първата йерархия⁶, за да се реализира като еволюцията 777.

В антропософията Първата йерархия, състояща се от Престоли, Херувими и Серафими, се нарича също съответно и Първи макрокосмичен принцип – Престоли, Втори макрокосмичен принцип – Херувими, Трети макрокосмичен принцип – Серафими. Четвъртият макрокосмичен принцип е Христовото същество в своята пълна макрокосмична изява. Следват съответно Пети макрокосмичен принцип – йерархия Свети Дух (Трети Логос), Шести макрокосмичен принцип – йерархия Син (ВториЛогос) и Седми макрокосмичен принцип – йерархия Отец (Първи Логос)⁷.

Триединството на Бога е както теологичен, така и философски въпрос, но най-вече той трябва да се разглежда като езотеричен, за да може да се проникне отвъд привидното противоречие на монотеистичната изява на троичността. Трите Логоса са в един постоянен обмен, който генерира творческа вибрация. Тази вибрация ги всепрониква, изпълва и формира като Едно. Светата Троица е амалгама от три условно различни елемента, които самостоятелно не могат да съществуват, затова те само теоретично представляват нещо отделно, което предизвиква политеистично предизвикателство. Всъщност те са заедно и само взаимообменяйки се, изграждат едно завършено цяло. Това, което произлиза като резултатът на този творчески обмен, е архиформата на Божественото творение.

Светата Троица или Трите творчески Логоса изграждат следния взаимообменен процес, който формира седем творчески принципа, наречени от езотеричното християнство Седем творчески духа. Те са творческите принципи на Светата Троица и творят слънчевите системи в галактиката Млечен път⁸. Седемте творчески духа са така наречените седем управители пред трона на Бог. Това са творчески принципи, които съществуват извън или отвъд Времето като духовно същество, което по-късно философията дефинира като понятие; и при зачеването на всяка отделна слънчева система с нейната еволюция 777 се ражда и Времето във всяка една от тях. (Езотериката определя Времето като духовно същество или жива тъкан на творението, което е различно във всяка слънчева система.) Тези Седем духа се проявяват в процеса на еволюцията 777 на нашата

Слънчева система. Така например за всеки от седемте етапа на еволюцията 777 властва един от тези Седем духа, а останалите шест са в негово подчинение. Така те се редуват до завършването на еволюционния цикъл 777, когато всичките седем са управлявали по един период, например Древен Сатурн, Древно Слънце, Древна Луна и т.н. В своята първична форма Седемте творчески духа⁹ представляват следните творческообменни процеса¹⁰:

Всесилие – всецялостна сила и мощ, която представлява процеса на изява на Отец към Сина. Когато Отец се прояви в Сина, се ражда архиидеята, която може да бъде оприличена на хаос. В това състояние хем идеята я има, хем още я няма, защото има идея и потенциал за проявление, но тя още не е оживена, т.е. няма потенциал за самостоятелност. Духът на Силата, който е свързан с процеса на всесилие, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древния Сатурн и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като сила, могъщество, щедрост, великодушие, милосърдие, благост и боголюбие. В Древния Сатурн се посява зародишът на Атма в човека.

Всемъдрост – всецялостна мъдрост и разумност, която представлява процеса на изява на Сина към Светия Дух. Когато йерархията Син, или Вторият Логос, се прояви към Третия Логос, се ражда архиживотът, който организира архиидеята така, че привидният хаос получава порядък и измеримост. Чрез този процес самостоятелността вече е налице, но още не е получила форма, т.е. все още е в зародиш, очакващ да бъде роден. Духът на Мъдростта, който е свързан с процеса на всемъдрост, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древното Слънце и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като разумност, знание, осияване, освещаване, упътване и славословие. В Древното Слънце се посява зародишът на Будхи в човека.

Вселюбов – всецялостна любов и животворност, която представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух (Третия Логос) към Отец. Тогава се ражда архиформата, която вече придава завършеност на вече оживената архиидея. Идеята е, така да се каже, родена. Духът на Любовта и Живота се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Древната Луна и микрокосмично се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като любов, вечен живот, победа, превъзмогване, утеха и прошка. В Древната Луна се посява зародишът на Манас в човека.

Всесправедливост – всецялостна правда, която представлява процеса на изява на Отец, стаен в Сина на Светия Дух. Когато в Сина вече се е проявил Отец и в резултат на този процес в Сина вече има присъствие на Отец, то този стаен в Сина Отец се проявява в Светия Дух. Тогава се ражда законът на Кармата, причинно-следствената връзка, а за да съществува тя, вече има раждане и смърт. Духът на Душата, или още наречен Дух на Вечността, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на съвременния Земен период. Земното свръхчовешко проявление на принципа на Всесправедливостта е известен в Библията като Мелхиседек¹¹. Духът на Вечността се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик, като се характеризира с причинно-следственост, оплождане, раждане, растеж, единност, отглеждане, обновление, възраждане, надежда и мир.

Всеспасение – всецялостна истина и праведност, която представлява процеса на изява на йерархията Син, стаена в Светия Дух и изявяваща се на Отец. Когато в Светия Дух вече се е проявил Синът и в резултат на този процес в Светия Дух вече има присъствие на Сина, то този стаен в Светия Дух Син се проявява на Отец. Тогава се ражда спасителното изкупление, което представлява окончателното отсъждане и изхода от Карма. Духът на Истината се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Юпитер. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като праведност, истина, вяра, красота и благозвучие.

Всесвятост – всецялостно посвещение и обновление, което представлява процеса на изява на йерархията Свети Дух, стаена в Отец и изявяваща се на Сина. Когато в Отец вече се е проявил Светият Дух като извисяване до най-висшето лоно на Бог и в резултат на този процес в Отец вече има присъствие на Светия Дух, то този стаен в Отец Свети Дух се проявява на Сина. Тогава се ражда всецялостно посвещение и обновление, което дава своеобразен нов живот след спасението. Духът на Светостта, или още наречен Дух на Обещанието, се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещата Венера. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като обновление, здраве и святост. Светостта е характеристика на спасителното изкупление на нисшето и на трансформацията му във висше.

Всеблаженство – всецялостно съвършенство, което представлява процеса на изява на Отец пред самия Себе Си, но вече стаен в Сина и в Светия Дух. Когато Отческият принцип на Първия Логос вече е проникнал и се е изявил в другите два Логоса, Неговият отпечатък в тях, т.е. стаеният в тях Отец се изявява на Себе Си. Тогава се ражда съвършенството на цялостния еволюционен цикъл. Духът на Благодатта се проявява по-късно в еволюцията 777 на Земята като управител на Бъдещия Вулкан. Той се възприема чрез душевната сетивност на съвременния езотеричен ученик като завършеност, съвършенство, спасение, уединение и поклонение. Връзката и последователността на проява на Седемте духа и седемте степени на еволюция на Слънчевата система се описва по различен начин от някои езотерични автори¹². Причината е в различното феноменологично възприятие на езотеричния изследовател, където се свързва поредността на Седемте Духа с поредността на еволюционните еони. Това е един макрокосмичен поглед, за който е използван морфологичен подход. Докато гореописаният модел представлява един микрокосмичен поглед изграден чрез функционален анализ.      

Тези седем творчески процеса в своята архетипна форма съществуват едновременно в Светата Троица и изграждат неделимата цялост на Троицата като единен Бог. Христовото същество като Четвърти макрокосмичен принцип е единственият макрокосмичен портал, през който Светата Троица се проявява и твори чрез Седемте духа в еволюиращите слънчеви системи на Галактиката и през който отново всичко се връща в лоното на Бога.

 

Микрокосмичният АУМ

 

Микрокосмично е всичко, което се проявява в човека като отражение на Космоса, наречен в езотериката Макрокосмос. Осъществявайки връзка с Божественото и в частност със Светата Троица, духовно развиващият се човек може да използва АУМ като практика за постигане на Божественото съвършенство. Трите Логоса или Светата Троица има своето отражение в човека. Така Атма или Човекодух отговаря на Първия Логос – Отец, Будхи или Животодух отговаря на Втория Логос – Син, а Манас или Себедух отговаря на Третия Логос – Свети Дух¹³, които човек получава като зародиши в своята еволюция съответно в трите

първи еона на еволюцията 777. АУМ като медитативна формула може да бъде ползвана за различни практически духовни упражнения. Ето някои примери:

Ограждане. Произнасянето на АУМ (О-ом) на глас с правилното произношение огражда и предпазва от демонични сили¹⁴.

Вдъхновение. При вдишване през носа и медитативно изговаряне на буквата А ученикът се концентрира в себе си, в своята духовна същност; продължавайки да вдишва на буква У, ученикът изпълва себе си със светлина и звук; и при бавно издишване през устата и медитирайки на буква М, ученикът излъчва, изпълвайки Космоса със своята светлина и звук¹⁵.

Намиране на духовния път. Вдишвайки и изговаряйки наум буквата А, ученикът е в настоящия миг, изключвайки миналото и бъдещето; продължавайки да вдишва при У, ученикът

вътрешно се потапя в светлина; и при бавно издишване на М ученикът се свързва с Божествената светлина, първоизточник на живота¹⁶.

Прозрение. При А има звук на удивление, разширение на астралното тяло и заспиване; при У има събиране в себе си и събуждане, но до границата на будното, без тя да се пресича. В това междинно състояние между сън и будност е М, задържайки ученика в това междинно състояние на духовно прозрение¹⁷.

Вътрешна хармония. С вдишване при А ученикът визуализира мислите си, при У ги слива с чувствата си, а при издишване с М ги прави едно с волята си. Мисли, чувства и воля са едно¹⁸.

Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) дава на своите ученици един универсален метод за повдигане и преживяване на седемте творчески процеса чрез Завета на цветните лъчи на светлината. Това практическо духовно помагало дава възможност на ученика да навлезе в цветовото астрално отражение на Седемте творчески духа. Потапяйки се в цветовете, породени в астралния свят от Духовете на светлината и огъня (архангелите), всеки отделен Дух може да се преживее със съответстващата му творческа енергия. Същността на Седемте творчески духа е в непосредствена близост около Светата Троица, но техните творчески еманации се проявяват надолу по сътворените от тях светове, в частност в еволюцията 777 на нашата Слънчева система и на Земята. Така те се отразяват в астралния свят и пораждат цветовете, чрез които са описани и чрез които може да се изследват. Цветовете на дъгата, получени при спектралния анализ на бялата светлина, която, издигнала се обратно до лоното на Бога, се превръща в диамантена светлина, са същите цветове, които ясновиждащият може да регистрира в астралния свят. В по-висшите светове над астралния понятието цвят се видоизменя: то става все по-бледо като своеобразен цвят и все повече става като специфично душевно възприятие.

Може да се направи заключението, че в по-висшите светове над астралния цветове в същия смисъл на понятието няма. Работейки чрез Завета на цветните лъчи на светлината и тяхното астрално цветово обагряне, ученикът има духовни ключове, чрез които да изследва творческите процеси на Светата Троица. В своето микрокосмично феноменологично преживяване поредността на Седемте духа от Завета на цветните лъчи на светлината представлява стълбата на духовния ученик към лоното на Бога, където градивно от червения към аметистовия цвят ученикът достига до диамантените лъчи на Христовия Дух, за да се слее със Светия Дух, превръщайки се от ученик в учител.

АУМ е универсална духовна формула, която, от една страна, обяснява макрокосмичния творчески процес на Светата Троица, от друга страна, като микрокосмична практика, дава възможност на човек да се доближи до творческото съвършенство, повдигайки и усъвършенствайки духовната си същност. Същевременно се установява контакт с Божествената първопричина на Творението, под която стоят всички духовни йерархии на Всемирното Бяло Братство. Завета на цветните лъчи на светлината, даден от Учителя Беинса Дуно през 1912 г. в Арбанаси, до Велико Търново, е практическо помагало за духовна работа на ученика, чрез което да се опознават творческите процеси на Светата Троица и в които е скрит отговорът на въпроса що е АУМ. Чрез работата със Завета на цветните лъчи на светлината духовният изследовател има метод да достигне до Христос и от ученик да се превърне в учител.

 

Литература:

1. Рудолф Щайнер, GA 93a, 27.09.1905 г.

2. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г. и GA

93, 27.05.1905 г.

3. Пак там.

4. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г.

5. Пак там.

6. Рудолф Щайнер, GA 110, 14.04.1909 г.

7. Рудолф Щайнер, GA 130, 28.11.1911 г.

8. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г.

9. Учителя Петър Дънов, Завета на цветни-

те лъчи на светлината, Арбанаси 1912 г.

10. Рудолф Щайнер, GA 89, 2.07.1904 г.

11. Пак там.

12. Филип Филипов, Езотерично разбиране на

Завета на цветните лъчи на светлината,

доклад от научна конференция: 100 години

Завета на цветните лъчи на Светлината,

Арбанаси 2012.

13. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 26.02.1908 г.

14. Рудолф Щайнер, GA 266-1, 29.01.1907 г.

15. Рудолф Щайнер, GA 211, 1.04.1922 г.

16. Рудолф Щайнер, GA 264, стр.100.

17. Рудолф Щайнер, GA 264, стр. 216.

18. Пак там.

Дихание на Сътворението.pdf