Учението на Дънов и неговите последователи

[Ани]

Учението на Дънов и неговите последователи.

        Дънов в своите беседи твърди, че човек не за пръв път идва на земята, а е живял и друг път, но в други форми. И наистина светът е едно училище, където човек се учи и ако той използва случаите, които му се дават, минава в една по-горна степен, а ако не научи уроците си, трябва пак да идва на земята, за да продължи и завърши учението и да мине в по-висше състояние на съзнанието. Ако тръгне по неправилен път, той забавя своята еволюция, като положението му се влошава, съразмерно със стореното зло на земята.

        За да му се помогне, неумолимият закон на съдбата му дава онова, което е заслужил: ако е извършил зло, зло получава; ако е оправдавал, и него трябва да оправдаят; ако е крал, от него ще откраднат и то тогава, когато се чувства най-притиснат, за да може душата му да почувства, че кражбата е зло, което не трябва да се прави. Ако е убил, и него ще убият и по този начин човек се учи, докато му се втръсне злото и пожелае да прави само добро. Този е моментът на събуждане, когато човек започва да се интересува от истината.

        Съдбата цели да научи човека, че злото, което той прави на другите, го прави на себе си, и че той жъне това, което е посял. За да разбере това, е нужно да мине през пещта на страданията, които ще го научат да не прави зло, защото ще пожъне последствията от него. При всяко прераждане човек научава по нещо ново, докато се сдобие със съвършенство и вече не се преражда, освен ако не иска да помогне на по-слабите си братя на земята. Тогава той се явява в качеството си на учител. Учителят има за цел да издигне човечеството.

        Обаче, ако човек постоянства в злото и прераждане след прераждане продължава да върши зло, той може да отиде толкова далеч и да падне толкова ниско, че да изгуби човешкото у себе си, като влезе в по-ниска еволюция, тая на животните.

        Това учи окултната наука. Човек трябва много да внимава, иначе го грози опасност, за която той дори няма представа. Същото учи и Евангелието, което говори за „скърцане на зъби“.

        Но Евангелието подкрепя ли идеята за прераждането? Да. Ние си спомняме за оня случай, когато учениците попитали Исус, кой е Йоан Кръстител? Христос отговорил, че той е Илия. Трябват ли повече доказателства? Който иска такива, нека прочете това, което е писано от светите отци: Ориген, Климент Александрийски и др. Там ще намери доказателства по въпроса.

        Като разгърнем страниците на окултната наука, намираме яснота по въпроса. Ще посочим един пример, който извличаме из „Космогонията на Розенкройцерите“.

        Там се говори за един баща, който отишъл заедно с жена си и тригодишното си момиченце да живее на един пуст остров. На този остров дошли преследвачи на един убиец и, мислейки, че той е убиецът, го вързали и го качили на кораб, за да бъде отведен в Англия и предаден на съд. Жената заедно с детето останали сами на острова, а мъжът бил изправен пред съда, който го оправдал. Като се завърнал на острова намерил само костите на жена си и детето си, които умрели от глад. След няколко години той се установил в близък до острова град и, като минавал по една улица, едно малко момиче му казало „папа“ и се спуснало да го прегърне. Това малко момиче било заведено в къщата му, той му посочил албума, в който имало много портрети, и момичето извадило този на умрялата му жена и казало, че тя е неговата майка, а той е неин баща. С големи подробности се описва този случай, с който искат да докажат, че това малко дете по-рано е било дъщеря му.

        Такива примери, които са научно изследвани от психологическото дружество в Лондон, има много, но мястото не ни позволява да ги описваме.

        Дънов твърди, че сме били, сме и ще бъдем. Има хора, които са в състояние да излязат от своето тяло, да странстват в пространството и да виждат, че тялото и душата са две различни неща. Те знаят, че тялото е само облекло на духа и че човек може да знае миналото си. В една брошура, написана от Православов, се казва, че Дънов е против съвременното общество. Вярно е - той учи за царството Божие, което е различно от това на земята. На земята има скърби и страдания благодарение на човешкия егоизъм. Лесно е да се разбере, че Дънов отдава малко значение на земните схващания и стремежи, които той счита за временни и, следователно, подлежащи на промяна. Прочее, по примера на Христа, и Дънов не ламти за нищо земно и иска от своите ученици да правят същото. Той се опълчва против всяко зло, откъдето и да идва то: дали от корупция в държавата, от църквата или от обществото и в този смисъл авторът на брошурата е прав, като казва, Дънов е против обществения строй, защото той настина е против злото, което царува в него, както и в църквата.

        Дънов обявява, че той е пратеник Божи да изяви Божията истина на земята, следователно той трябва да каже истината. Както на събора в Търново той изобличи владиката и поповете за корупцията, която съществува в църквата, когато те искаха да му попречат да говори. Така той изобличава всички онези, които създават гнилостта на обществения строй, който скоро ще се промени. Това е идеята на окултната наука: да се събудят хората от летаргичния си сън, да разберат причините на злото и, след като познаят себе си, да напуснат илюзията и да заживеят в реалното, което ще даде истинска радост и щастие на човека. Това е учението на Дънов — учение, което носи мир и щастие на онези, които вникват в него.

        Макар да е вдигнат такъв голям шум и да са се изсипали разни хули и нападки против Дънов и учението му (от тия, които написаха разни брошури и статии против него), въпреки заканата на „Духовна култура“ да го унищожи и усилието да се създаде обществено негодувание против него и учението му, като подканваше и властите да се намесят за избягване на опасността, броят на учениците на Дънов се увеличава.

        Обществото чувстваше в душата си, че учението на Дънов не само не беше опасно, но е и много полезно. Да допуснем, че всеки възприемаше Христовото учение и го приложеше в живота си, какво общество щяхме да имаме тогава? Хора честни, справедливи, благи, милостиви, пропити с истина, правда и любов. С такива хора България щеше да се гордее и нашата страна щяха да я наричат рай. Нямаше да има нужда от войници да ни пазят, от полиция, съдии, затвори, а всеки щеше да пази чуждото като зеницата на окото си, а правата на другите — като свои.

        А ако целият свят приемеше учението Христово, човечеството щеше да се обнови, нямаше да има повече войни, кръвопролития, измами и лъжи, а щеше да царува мир навсякъде. Щом това е така, питаме се: може ли Дънов и учението му да бъдат опасни за обществото и страната? Разбира се, че не. Такова учение може да създаде мир, радост, благоденствие, да обнови човека, да продължи живота му и да го направи щастлив.

        „Може ли за такова учение да се каже, че е опасно за обществото?“ Така говореха едно време онези, които създадоха Инквизицията. Те внушиха на държави и царе, че има опасност от еретизма и че за да се премахне, трябва да се създаде Инквизицията. Властите приеха това и Инквизицията се създаде. Със създаването й черен облак покри цялата страна. Освен викове и мъчения друго нищо не се чуваше. След като Инквизицията изгори хиляди невинни жертви, посегна и на жената на тогавашния Фердинанд, който късно разбра, че е станал причина да се създаде такъв терор в царството му, такъв тиран, който е готов да посегне дори и на жена му. Тези, които подканват правителството да се опълчи против Дънов и учението му, както и срещу разните секти, искат да пресъздадат времената на инквизицията. Обаче българският народ е по-мъдър от тях и вместо да се увлече по ума на писачите в „Духовна култура“ и инспираторите против Дънов и другите духовни течения, равнодушно остави бурята да премине. Истина е, че по света са ставали много аномалии, които са причинили кръвопролития и гонения, обаче не допускаме, че това може да се случи и в България. Време е тия, които подбуждат общественото мнение против Дънов, да поумнеят и да разберат, че всички злини, които са идвали на света, са плод на греха, а всички знаем какво сме преживели, когато сме сторили нещо недобро, защото сме опитали последствията от своите дела. Вярно е, че ние се лъжем, че страданията ни се дължат на други причини. Обаче дълбоко в душата си чувствуваме, че са истинни думите: „Смъртта е плод на греха“.

        Ако приемем да заживеем съобразно с Христовото учение, товарът, който тежи върху всеки един, ще се премахне и ще настане радост и мир за всеки, какъвто мир светът не познава. Това учи Дънов, следователно, можем ли добросъвестно да кажем, че това учение е опасно за обществото? Не, хиляди пъти. Ако отдадем значение на казаното от учениците на Дънов, че България е щастлива, защото има такъв човек, който бе предсказал погрома, бе предупредил властите и бе помогнал да се избегне голямата опасност, то трябва да считаме себе си за крайно щастливи и благодарни на Провидението, че е изпратило такъв човек между нас.