Ани Публикувано 4 Юни Публикувано 4 Юни Списание “Здравословие“ 1893 -1896 Списание Здравословие 1894 - 1895 г. Година 2 ЗДРАВОСЛОВИЕ или ЗАПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО И ЛЕКУВАНЕ БОЛЕСТИТЕ ПО НАЙ-БЕЗВРЕДЕН НАЧИН ВСЕКИМЕСЕЧНО СПИСАНИЕ Съдържа статии за хигиената, хидротерапията, лечителния магнетизъм, внушението, хомеопатията и изобщо за лесни и безвредни пособия, достъпни всекиму да се лекува и предпазва сам. Година втора. 1894-1895 Редактор-издател: Д-Р МИРКОВИЧ СЛИВЕН Скоропечатница „Българско знаме“ * * * Списанието е издавано преди повече от 130 години. Редакторът на списанието – д-р Георги Миркович е завършил медицина във Франция. На 30 юли 1856 г. в Монпелие защитава докторска тезa и получава докторат. Като студент във Франция Георги Миркович е награден от Наполеон III със сребърен медал за грижите му за болни от холера по време на епидемия. Предлаганите методи за лечение на различни болести в списанието са актуални за тогавашната епоха. Някои от тях са в сила и сега. Препоръчва се все пак при сериозни заболявания да се прави консултация с лекар преди да се прилагат методите от списанието. Текстовете имат предимно историческо значение. До някъде е запазен и архаичния език от тази епоха, като съвременните значения на по-остарелите термини са дадени в скоби. Д-р Миркович е един от първите трима ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно). За него може да се прочете в поредицата Изгревът – 35 и 36 томове. _____________________________________________ Съдържание на Списание „ЗДРАВОСЛОВИЕ“ год. II 1. Здравословие – втората година, стр. 1, (кн. 1) 2. Практически наставления против завладението (obsession), побуждението (impulsion) и халюцинацията. стр. 12, (кн. 1) 3. Материялната тънкост, стр. 19, (кн. 1) 4. Медицината често се изменява, стр. 21, (кн. 1) 5. Практическа магнетическа школа, стр. 23, (кн. 1) 6. Практически съвети против ипохондрията и меланхолията, стр 25, (кн. 2) 7. Магнетическият и хипнотическият лечителен начин, стр 35, (кн. 2) 8. Лечителната сила на животните и на хората, стр 41, (кн. 2) 9. Душата и тялото, стр 43, (кн. 2) 10. „Медицина“, стр 46, (кн. 2) 11. Един медиум лечител, стр 49, (кн. 3-4) 12. Вегетаризма или растителната храна, стр 55, (кн. 3-4) 13. Дорлишемския сомнамбул, стр 70, (кн. 3-4) 14. Една безкрайно малка доза (драматична пиеса на хомеопатична тематика, написана от френския автор П. Жиорин), стр 76, (кн. 3-4) 15. Вегетаризма или растителната храна, стр 97, (кн. 5), продължение от кн. 3-4 16. Децата в училищата, стр 107, (кн. 5) 17. Лечително знание, стр 111, (кн. 5) 18. Жизненото телесно положение в човека, стр 113, (кн. 5) 19. Може ли някои да не бъде болен?, стр 114, (кн. 5) 20. Болестта и лекарството, стр 117, (кн. 5) 21. Хляб от кукуруз (царевица), стр 119, (кн. 5) 22. Здравият и болният човек, стр 121, (кн. 6-7) 23. Влиянието на отрицателното електричество върху организма, стр 128, (кн. 6-7) 24. Практически съвети против хемиплегията (паралич на половина част на тялото), стр 131, (кн. 6-7) 25. Мнението на Кнайпа върху избора на един начин на живеене, стр. 137, кн. 6-7, (прод. в кн.9, стр. 203) 26. Лечителни средства, стр 145, (кн. 6-7) 27. Интересно хипнотическо внушение на О. И. Фелдман, стр 153, (кн. 6-7) 28. Сичко е силата, стр 155, (кн. 6-7) 29. Хлябът „Грахам“, стр. 159, кн. 6-7, (прод. в кн.9, стр. 208) 30. Да не се спи двама наедно, стр 161, (кн. 6-7) 31. Медицински списания и книги, стр 162, (кн. 6-7) 32. Лекарствата, стр 193, (кн. 8) 33. Какво нещо е лечителният магнетизъм и как той лекува болните? стр 203, (кн. 8) 34. Развитието на болестите, стр 209, (кн. 8) 35. Злото и неговото средство, стр 211, (кн. 8) 36. Животът на ясновидните сомнамбули подвъргнат ли е на опасност? стр 213, (кн. 8) 37. Практически съвет против задъхването, натиска, астмата и подуването на гърдите, стр 193, (кн. 9) 38. Меда, стр. 198, (кн. 9) 39. Хипнотическо излекуване, стр 201, (кн. 9) 40. Магнетическата течност, стр 212, (кн. 9) 41. Лекуване на болестите, стр 214, (кн. 9) 42. Един забравен лечителен начин: Ютулдисването, стр 216, (кн. 9) 43. Гастралгията и крампите на стомаха, стр 217, (кн. 10) 44. Симпатическото лекуване и излеченията му (наука и окултизъм), стр 223, (кн. 10) 45. Султан Мурад, стр 230, (кн. 10) 46. Практически съвет против гастрита, стр 235, (кн. 10), (прод. в кн. 11, стр. 247) 47. Волята в магнетическите действия, стр 241, (кн. 11) 48. Дишането, стр 253, (кн. 11) 49. Една тайна сила. (Писмо от Харманлийско, с. Оваджик), стр 260, (кн. 11) 50. Лечебното знание, стр 265, (кн. 12) 51. Бани, стр 269, (кн. 12) 52. Серумтерапията, стр 281, (кн. 12) 53. Разни
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Година II. Сливен, 15 април 1894 г. Книжка I. ЗДРАВОСЛОВИЕ ВТОРАТА ГОДИНА. Вече влизаме във втората година на „Здравословие“ и ще се стараем да бъдем още по-полезни за нашите читатели и читателки, отколкото можахме да бъдем в първата; ще гледаме, казваме, тази година да опишем и разясним точните начини на природното лекуване, което освен че е най-целесъобразно, но е и най-полезно, както и достъпно за всеки едного, защото не си служи с някакви отровителни вещества и не обема никаква опасност за здравето, както е с обикновеното лекуване. В преминалата година доволно говорихме за магнетизма, като описахме и начина, по който се върши, който е един от най-невинните начини, и чрез който днес в Европа се извършват чудесни лечения; тази година ще продължаваме по него и ще се стараем да го направим, доколкото е възможно, да стане и за у нас достъпен. Второ едно лекуване, което е също един от безвредните начини, е хидротерапията, то е лекуването чрез топла или студена вода; това лекуване е на дневен ред в Европа и монахът Кнайп върши чудеса чрез него. Водата е най-необходимото нещо, както за растенията, тъй и за животните; без нея нищо не може да съществува. Затова и Бог я е дал тъй изобилно. Според по-високата си или по-ниска температура, тя действа разнообразно върху растителното развитие; тъй също нейната разхладителност действа, според обстоятелствата, разнообразно върху човеческото недобро здраве: както положителният магнетизъм се неутрализира от отрицателния, тъй и тук, във време на болест, прохладителната вода неутрализира огъня, който съществува във вътрешността на тялото, когото като извлича, намалява силата на злото; стига да се знае как и кога трябва да се употреби тази прохладителна вода; туй е важното, което ще гледаме да разясним на нашите читатели и читателки, щото да могат да се ползват в даден един случай. Разтриването или мачкането и то е едно невинно средство, не малко полезно в много дадени случаи. То, както и хидротерапията, влизат под категорията на гимнастическия кръг. Както гимнастиката, т.е. упражнението, раздвижва телесните части и ги обсилва (укрепва) в службите им, тъй и разтриването или мачкането на някои телесни части ги засилва в действията им и ги прави здрави; подобно едно действие се указва и от студената вода върху повърхността на кожата. Тя, чрез тоническото действие на студенината си, прави кожата твърда (да не бъде нежна) и засилва изпарението ѝ, което служи като чистилище на вътрешните непотребни вече за тялото мърсотии. Остава още да се развие и средството, върху което най-много са привикнали хората, то е употреблението на вътрешни някои лекарства. В това отношение ние никак няма да препоръчваме лекарствата, които обикновено лекарите употребяват, понеже между тях повечето са отровителни и много пъти самите лекари, вместо да излекуват болния, се случва та го отравят; колко повече това може да стане между хора, които нямат никаква опитност. Ако и да посочим, в някои случаи, на такива лекарства, то те ще бъдат съвършено без никаква отровилна сила, лекарства тъй да кажем, домашни и невинни. Тези, които ще препоръчваме за вътрешно употребление, са хомеопатическите лекарства, на които дозата е тъй малка, почти въображаема, щото не може да има никога опасност от отравяне. Те са тъй безвредни, щото ако не ползват, никога не могат да навредят, щом действието им престане. По тази само малка доза лекарите изобщо ги презират, като казват: „Какво може да направи подобно едно тъй малко нещо в човеческия организъм!“. „Малкият камък преобръща колата“, казва пословицата. Малките неща, ще кажем ние, са които извършват големите. Действително, хомеопатическите лекарства са малки, едно нищо-нещо; при всичко туй, тяхното действие е голямо и отлично. При даден един случай на болест, когато лекарството е добре сполучено и е подобно, в два часа разстояние болният се изменя явно към една добра посока. Те имат още преимуществото да бъдат достъпни за всекиго, особено за децата, които тъй трудно вземат някакъв лек. Днес хомеопатията е разпростряна навред по Европа; особено американците я употребяват повече от другите. Нахождат се даже застрахователни дружества, които застраховат с по-износна цена човека, ако той се лекува хомеопатически през срока на застраховането. С една дума хомеопатията е тази наука, която лекува болестите по един приятен, бърз и траен начин, по едно такова средство, на което лекарствата са предварително определени по един особен способ. Без да се простираме повече върху същността на хомеопатията, ще изложим горе-долу основите, върху които тя почива, заети от един лекар, списател (писател, автор) на име А. Гиярд: I. Животът е следствие на една непрестанна сила, произходяща от едно действащо динамическо начало, назоваемо жизнена сила. Нормалното и хармоническото положение на тая сила съставлява доброто здраве; кога несъгласието и нейното неравновесие произвежда болестта. II. За да се съхрани органическата хармония, жизнената сила постоянно противодейства, в едно непосредствено направление, против всяко изменение, от каквото естество и да бъде то, което се стреми да побърка редовността ѝ. Тази реакция, специална за едните живущи същества, се именува жизнена реакция. По този закон на реакцията е, дето една ръка, втопена в студена вода, става по-топла, като се извади, и бива толкова по-топла, колкото водата е била по-студена; при едно силно упражнение подир топлината, последват студени тръпки; виното, което дава сила изнапред, разхлабва после; кафето, което изначало ни държи бодри и стреснати, изпосле, чрез второто си реакционно действие, ни прави мекушави и наклонни към сън. III. Болестта, като не е освен едно изменение на нашето нормално положение, положение което се отнася до чувствата и до действията ни, трябва по необходимост, както здравето, да се появи чрез един ред признаци: тези признаци са едничката възможна и здрава основа на диагностиката. IV. Хомеопатията не издирва ни ближните причини, ни вътрешната същност на болестите, пристъжни (присъщи) на самия Бога, но тя особено внимава в предразполагателните и породителните причини, които са необходими за диагностиката. Предразполагателната причина е това разположение, особено за някои телосложения, при което може да се добие болест от една случайно дадена причина, която (случайната причина) може да бъде без действие върху други телосложения, поставени под други условия. Породителните причини са тези, на които непосредственото действие върху телосложението поражда развитието на болестта, както: топлината, студенината, заразителните вируси, душевните сътресения, затруднителното движение на токовете и пр. V. Когато лекарят познае породителните и предразполагателните причини, и когато той направи един точен сбор на всичките вътрешни и външни признаци, той вече знае всичко, което може човекът да узнае за една болест; той вече има едно пълно изложение, един точен образ; понеже една болест изцяло се състои в причините си и в признаците си. От туй следва, че ако лекарят е направил да изчезнат всичките болезнени причини, то той е излекувал болестта. VI. Жизненото начало, което вдъхновява целия организъм, като е съществено едно, жизнената сила не може да бъде частно повредена, ни пък да има частна болест. Тъй, една каква да е болест се отнася до целия организъм: това, което проумяват някои под думата „местно страдание“, не е в хомеопатията освен един признак от общата зараза. VII. Освен някои епидемически и заразителни болести, сякаш подобни на себе си, които се лекуват чрез общи и неизменяеми специфически лекарства, като скарлатината, загърлицата1) (заушката), крастата, сифилиса, всичките други болести носят всяка една отделен образ и изискват едно отделно специално лечение. VIII. Каквито и да са болестите, като са едно динамическо разстройство на организма, те не могат да бъдат унищожени, освен чрез сили, достойни да изменят също динамически човеческото тяло. IX. В нормално и ненормално положение лекарствата произвеждат в организма еднакви изменения; тъй щото лечителното свойство, което лекува болния човек, е еднакво с това, което произвежда болезнените признаци в здравия човек. С други думи, лекарствата имат върху здравия човек и върху болния един и същ начин на действие; разликата в следствието на тези два случая зависи единствено от разликата на предмета, който ще се изменя. X. За да могат лекарствата да лекуват, те трябва да имат една по-силна изменителна сила от тази на болестта: това именно се случва. Болестите нямат освен една определена, относителна сила за разстройството на равновесието в организма. Например заразителните болести не докосват много хора, кога лечителните свойства действат по един независим, постоянен и еднакъв начин, без разлика, върху всичките. XI. Действията на лековете са противни или подобни с тези на болестта, или различни от нея; само тези три възможни начина на действие има в лечителните вещества. Опитът е, който решава кои от тези действия трябва да бъдат употребени против болестта; а опитът е доказал: подобните. Логиката също казва: подобните. Според вярното начало на жизнените реакции ако първото действие (лекарственото) е противно на болестта, второто действие или реактивното (жизненото) ще поддейства в направлението на болестта и по необходимост ще засили признаците, вместо да ги унищожи. „Ако лечителното действие е различно, то напада болестта косвено, като възбужда нови страдания върху други някои части на тялото; жизнената сила, изнемощяла от безполезни реакции против лекарството, ще остане вече без сила против самата болест; и ако случайно болестта се намали или престане в продължение на първото действие, тя се появява малко по-сетне с една по-голяма сила. „Но ако признаците на лекарството са подобни с тези на болестта, те завладяват страдателните части от нея и я нападат направо. Тогава органическата реакция, изкуствено възбудена чрез лечителното действие, отива направо против болестта, унищожава я и утвърждава здравето чрез равновесието на телесната хармония. „Следователно подобните са истинските противни.“ XII. „Лечителната сила на лекарствата, следователно, изцяло почива: 1-во върху самовластната разстроителна сила против нормалния ред на жизнената сила; 2-ро върху подобието на техните признаци с тези на болестта.“ XIII. „Лечителният закон на хомеопатията може да се изрече чрез тази обща формула: по силата на жизненото единство, две динамически страдания, подобни по род, но различни по свойство и по степен на енергия, не могат да съществуват едновременно в организма; по-силното унищожава по-слабото.“ XIV. „Истинските лечителни свойства на лекарствата, техните отличителни действия върху човешкия организъм не могат да се извлекат от опита върху болен човек или върху животни; хомеопатията в това отношение прибягва единствено до опити върху здрав човек – едничкият верен начин, който ще ни даде задоволителни следствия.“ XV. „В опитването лекарствата, както и в лекуването на болестите, хомеопатията употребява най-чисти вещества без никакъв примес.“ XVI. „В хомеопатията диагностиката е най-главното специално нещо, към което лекарят съвестно трябва да внимава. Той не само се обръща към своите физиологически, анатомически и патологически познания, към узнаването кой или кои органи са болни, но той още взема под внимание и по-прежните болести на болния и тези, които може да е наследил; той изучава какво лечение е следвал по-преди, какви са били породителните причини, какъв живот е водил болният, какво му е телосложението, характерът; той го разпитва още, от главата до краката, какво чувства по разните части на тялото си, за да се увери от самия болен за неговото положение; по-тънко той забелязва всичко, което му казва болният и това, което той частно намира, особено моралните признаци; всичките тези признаци той ги повтаря на болния, за да се увери, че нищо не се е пропуснало, и свършва, като узнае, че има всичките данни на болестта.“ XVII. „После лекарят търси в книгата на лекарствата (la matière médicale) такова лекарство, на което признаците да са подобни с тези на болестта, т.е. хомеопатическото лекарство.“ XVIII. „Но не е достатъчно да се изнамери само хомеопатическото лекарство, трябва още да се знае в каква доза то да се употреби; това остава вече на опита да научи лекаря. „Най-напред, здравият разум показва, че лекарства, които действат в направление на болестта, чрез първото си действие, не трябва да се дават в голяма доза, но само в доза такава, която да е достатъчна, за да произведе реакцията на жизнената сила.“ XIX. „Опитът ни учи, че хомеопатическите лекарства под една най-слаба алопатическа доза, т.е. една цяла капка от водните, 1/2 или 1/4 жито от твърдите, се явяват още често под едно твърде силно действие и стават причина, щото болестта да се усили. Следователно трябва дозата да се намали още. „Тъй, от намаление на намаление, Ханеман достигна до тридесетото разложение (dilution), т.е. десетмилионната част от лекарството, което има тежест едно жито2), без лекарствата на много лица да не могат да произвеждат една достатъчна реакция върху организма.“ XX. „От малкостта на дозата и от началото на жизнените реакции, по необходимост произхождат хомеопатическият режим и хомеопатическата хигиена, на които предписанието се състои в тези няколко реда: „Избягвайте да вземате други лекарства, които могат да повредят даже и унищожат съвършено действието на хомеопатическото лекарство; тъй също, отбягвайте неща, които могат да причинят слабост на жизнените реакции; пазете се от каквито и да било прекалени неща, особено от силни морални сътресения; употребявайте храна укрепителна и лесносмилаема; упражнявайте си всичките други жизнени служби по един най-прост и най-целесъобразен с природата начин. „Тъй, витализмът, чистият опит, симптоматологията, подобието и единството на лекарството, малките дози, с една хигиена и един режим, съвършено съвпадат: тези са, накратко, основите на хомеопатията.“ По туй кратко изложение вие виждате, уважаеми читатели и читателки, че нашият начин на лекуване е един от най-природните, понеже той има за основа природните закони; той не може да бъде вреден, а безполезен ще бъде само ако се употреби невнимателно. Ние ще се стараем да го изложим тъй, щото да бъде за всекиго достъпен и полезен във всяко едно отношение. Тъй, ние препоръчваме „Здравословието“ на всички тези, които желаят да бъдат полезни за здравето на себе си и на другите, а особено на поповете и на учителите по селата, които могат да се ползват от тази наука морално и материално между другите, дето не умеят да четат. _______________________________ 1) Загърлица – В миналото тази дума се е използвала най-често за заболяването дифтерия (поради подуването на гърлото), а понякога и за заушка (паротит). 2) Жито (като мярка за тегло в стр. 9) – Остаряла мярка за тегло (на английски grain), равна на теглото на едно средно пшенично зърно (около 65 милиграма). Използвала се е в аптекарството.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни ПРАКТИЧЕСКИ НАСТАВЛЕНИЯ Против завладението (obsession), побуждението (impulsion) и халюцинацията. Завладението е едно особено положение на волята, която е слаба и изменена. Завладеният болен се безпокои от идеи, много или малко чудесни, които той не може да изгони. Църквата приема, че завладението става чрез дявола, който, без да обсебва болния, т.е. без да е в него, го кара да действа. Спиритите приемат също, че то е следствие на духовете. Умствената патология почти сякога отбелязва завладението под думата побуждение. Ето като какъв е неговият механизъм: Всичките инстинктивни действия на мозъка побуждат у нас едно особено по-живо положение от всяко друго действие, което ни кара непосредствено да действаме. Това действие се именува наклонност. Когато една наклонност е преувеличена, тъй дето да произведе действия, които не трябва да се извършват, тя се именува побуждение. Побуждението или завладението е следователно една сила, която тика човека да извърши някакви си особени работи или укорителни неща, без да е той в лудничаво положение, та да не може да преценява туй, което върши, без обаче неговата воля да е достатъчно силна, за да не го извърши. Да се разбере като какво нещо е халюцинацията, необходимо е да се знае, че чувствуването се разделя на впечатление, предаване и възприемане. Халюцинацията е едно смущение в службата на някое от мозъчните оръдия (органи), което обикновено приема впечатления; смущението е такова, че туй оръдие, без да има впечатление, ни предаване, се намира в едно ненормално раздразнително състояние, от което произлиза точно и съвършено чувствуване. Другояче казано, чуват се, виждат се, чувстват се неща, които не съществуват в действителност. Най-обикновените халюцинации са тези на ушите, на очите, на вкуса, на носа и на ръцете. Тези страдания по някога биват идиопатически, т.е., те съществуват от само себе си, без да са следствие на друга болест; често те биват симптоматически на едно болно оръдие. Медицината няма почти нищо, с което да може да спомогне. Изобщо, тези страдания се лекуват твърде лесно чрез магнетизъм. Достатъчно е, особено за завладението и побуждението, да се даде на волята една достатъчна енергия, за да противостои на изкушението. Ето като как трябва да се постъпи: Человеческият магнетизъм. – Волята или щението се намира в средата на челото, под линията, която образуват космите на главата. Като поставим един пръст на дясната си ръка върху този център, той се разбужда и волята става по-силна, самостоятелна. Като се извършва тази проста операция един или няколко пъти през деня, в продължение на едно време от 5 до 15 минути, може да достигнем твърде скоро да засилим достатъчно волята на болния, тъй дето той да може да запази влиянието над себе си. Може също да се постави дланта на дясната ръка върху челото, а на лявата – върху тила отзад; но действието на първия начин е по-силно. Освен това ползата е значителна, ако се въздейства върху волята. Заседанието се свършва с паси1) и продължителни разтривания с дясната ръка върху гръбначната кост, от главата до долу. За халюцинацията се действа също върху волята, но особено трябва да обърнем внимание върху разните части на мозъка, като употребим двете си ръце, с които, едно подир друго, ту раздразняваме, ту укротяваме едни и същи части. В тези разни случаи внушението, добре извършено, може да бъде донейде полезно. Самомагнетизацията. – Болният може да упражни едно твърде силно действие върху себе си, особено ако физическото му здраве е в добро равновесие. За да противостои, доколкото е възможно, против побужденията и халюцинациите, трябва да тури пръста на дясната си ръка, както казахме, върху челото си, дето е седалището на волята. Може също двете длани на ръцете си да ги постави върху мозъка, дясната върху челото, лявата върху врата, после върху двете страни на мозъка, като обърне пръстите си към върха на главата. Денем, когато някоя идея започне да преследва болния, десният пръст, поставен върху челото, я отслабва; като го подържи повече, премахва я и я унищожава. Второстепенни средства. – Магнетизирани за пиене неща; разтриване, миене, припарки върху главата с магнетизирана вода. Редовно упражнение, развлечение, занятие, особено да направлява мисълта си към някоя определена работа, която да е повече занимателна, отколкото отегчителна. Да се избягват тревогите и неудоволствията. Сутрин и вечер студени измивания; при нужда и хидротерапията. Болният да бъде винаги разслабен, но никога чрез силни разслабителни. Лечителни примери. – В много болести, особено в силни случаи, се забелязват халюцинации и някои явления, които обемат признаци от завладение и побуждение. Под магнетическото действие тези явления изчезват твърде скоро, даже преди болестта да се измени значително. Това ни показва достатъчно, че туй действие може да бъде от една голяма помощ в случаите, дето тези явления съставляват самите главни признаци. Ето няколко примера: I. – В магнетическия журнал г-н Боро дава отчет за един твърде любопитен случай, за едно излекуване за 40 дни. Касае се за един човек, който внезапно станал мълчалив и меланхолик. На това положение последвало друго, което се състояло в едно нервно движение, и болният, който вярвал, че е магьосник, опъвал с всичката воля си цели дни и нощи. Той не се спирал, освен като му се изчерпвали силите; щом силите му си дойдели пак, нервното движение се появявало и изново той начевал да пее до съвършено изтощение. II. – Доктор Шарпигон публикува в „Юнион Магнетик“ следния отчет: „Г-жа Х... живее с майка си и с една слугиня в село. От 15 години насам, тя все мисли, че я преследват тайно двама попа. Тя чува, понякога и денем, почти всяка нощ, удари, въздишания, дихания в стаята си; някой вика и ѝ бърка часовника. Тя не може да прочете няколко реда, без мисълта ѝ да се не спре; тя не може да види някой свещеник, без да не потрепери. Според нея, причината на това завладение е в жестокото желание на един поп; той ѝ благословил много неща, които тя носела и които били подчинени под едно тайно влияние от този поп. Тази госпожа претендира, че тези идеи били потвърдени от свещеници, при които тя се е съветвала и които са я уверили, че такива влияния били възможни; те я съветвали да употреби религиозни някои неща; но тези вместо да я увлекат, са я отегчили и сплашили повече относително поповете. Тя избягвала местата, в които можела да срещне попове, погледът само на които ѝ произвеждал уплаха и увеличение, за няколко дни, силата на шумовете, които тя чуваше. „От една година насам тези странни нередовности се усилиха и здравето ѝ се обърка. Страхът е непрекъснат, сънят е твърде лек и безпокоителен, главоболие, особено в челото, жажда с люта горещина по членовете (крайниците), намаление на охотата (апетита), треперене във вътрешните части на тялото, отвращение да се движи. „През август на 1865 г. тази госпожа ме повика и помоли да я освободя от тези безпокоителни неща, които са следствие на тайни някои влияния. Тя казва, че знае какво магнетизмът има тази сила, само че се бои да не би да не мога да надвия неприятелите ѝ, които после да се обърнат и против мене. Аз я уверих в това отношение, като ѝ обещах да я отърва и да ѝ възстановя здравето, понеже аз и друг път съм лекувал подобни неща. „На 5 август. Магнетизация от 20 минути. Отмаляване с приспиване, стеснение под лъжичката2). Главоболието се премести, от челото отиде в тила на главата. Аз взех предметите, които тя ми представи и от които произхождат ударите. Нощта била по-добра, но удари пак имало от една кутия, която била близо до леглото. „На 6 август. Магнетизация, внушение през хипнотическия период, че тя е освободена... Подир заседанието главоболието изчезна и изобщо душевното положение стана кротко. „На 7, 8 август. Същите магнетизации. Ударите не се появиха вече. „На 9 август. Болната казва, че е оздравяла, тя го съзнава и казва, че аз съм свалил от главата ѝ като едно було, което покривало мисълта ѝ. Тя взе да чете книги, които не бяха погледнати от три години насам. „На 12. – Магнетизация. Също – подобрение. „На 14. – Случило се през нощта внезапно разбуждане, произведено от едно усещане, което госпожа Х... сравнява на една птица, която, намираща се под завивката, изхвръкнала навън; уплашена от това събитие, тя оставила леглото си и отишла в стаята на майка си. „На 16–18 август. Излекуването става коренно. Магнетизация; госпожа Х... съзнава вече, че причината на тези шумове и чувствания е сама тя; при всичко туй, тя се страхува още от поповете. „На 20 август. Магнетизация. Нищо не се явява, куражът, деятелността, здравето са осигурени. Госпожа Х... отива в черква и се завръща без никакво смущение. „На 28 август. Лекуването престана. Госпожа Х... е твърде добре във всяко отношение. „Ето едно наблюдение, което много религиозни, философически или физиологически поучения ще искат да изтълкуват; само човешката наука дава тълкуването.“ III. – В своите изучвания върху виталическата и анимическата медицина, същият списател разказва пет случая, от преувеличени наклонности, побуждения и халюцинации. Ето един от тези случаи: „Една 40-годишна госпожица, която живеела с една своя роднина наедно, се разтъжила за нейното отсъствие и била принудена да стане помощница на главната управителка в една фабрика. „Тя била с приятен, но страхлив характер, и с добро здраве; редовна във всяко отношение, само понякога ѝ се случват болки в стомаха (желудока), които имат истерическо свойство. Подир няколко месеца тя начева да мисли, че я ненавиждат, че работниците момичета я преследват и имат недобри намерения към нея; тя ги чува първом нощем, сетне и денем да я нападат и заплашват с вреда. Здравето ѝ се обърка, храносмилателните (пищеварителните) органи са смутени и тя пази (варди) стаята си; безсъние я напада, заплашванията и нападенията я преследват всякога в уединената ѝ стая. Като се допитаха до мене, аз предписах да не ходи вече във фабриката, да ходи да се разхожда, да се забавлява и да пази една тоническа диета. Този ред, пазен един месец, не произведе никакво подобрение! Болната изсъхна и вече постоянно в стаята си стои и повечето на легло; тя намира големи мъчнотии в яденето. Аз почнах да мисля да употребя магнетизма и една сутрин, като стоеше тя замислена върху стола си, аз положих пръстите си върху челото ѝ; тя си затвори очите и приличаше да спи. Десет минути изминаха, аз я разбуждам, като я уверявам, че тя вече е избавена от болестта си. „Незабавно физиономията ѝ се промени: заesmя се, проговори и се зарадва. На утрешния ден г-ца А... беше весела и много по-спокойна, по-малко чуваше гласовете, още яла и спала. Аз продължавах девет пъти тази силна и точна магнетизация и г-ца А... се поправи съвършено, щото да може да си заеме работата във фабриката. IV. – В практиката си аз излекувах и подобрих много ненадейни случаи от тези болести. Един пример само ще разкажа: Една млада госпожа, която не ми позволява да публикувам името ѝ, дохожда през януари 1891 година да се съветва върху един случай твърде странен, от който тя страда от 14 години насам. Интелигентна и много развита физически и морално, когато ѝ се явили за първи път месечините3) на 12 години, тя се уплашила тъй силно, дето се появили истерически признаци. В продължение на няколко месеца истерическите признаци изчезнали и физическото здраве се поправило съвършено. От този час тя зачнала да страда морално. Като станала разположена вече на страх, от най-малкото нещо тя се стресвала, тъй щото ѝ се струвало, че постоянно някой я заплашвал. Този страх бил почти постоянен, но благодарение на разсъдъка ѝ, който ѝ показвал, че това не е друго освен плод на нейното въображение, тя се спогаждала с него колко-годе добре. На 20 години тя се омъжва за един млад момък, когото обожаваше; всичко предизвестяваше на младите едно благополучно бъдеще. Страшните впечатления отпаднали доволно от силата си в това сладко време, но една непредвидена случка, на която следствието било едно помътняване, ги умножило наскоро в доволно голяма степен. Тя си въобразяваше да има постоянно около себе си невидими същества, които я караха да върви против волята си. Под това влияние, тя крадеше, в големи магазини, неща без никаква цена, ходеше и правеше пътешествия без никаква цел, оставаше цели дни без да яде, ни да пие и прочие, даже беше наклонена към самоубийство. При всички тези признаци, тя беше постоянно под едно страхливо настроение, което от ден на ден се увеличаваше. Незабавно тя почва да чува гласове, да вижда грозни фантоми, които я заплашваха; при всичко че знаеше добре, че това не е освен халюцинации и че нищо не оправдаваше обикновените ѝ страхове, тя нямаше твърда воля, която да я насърчи и укроти. Физическото ѝ здраве малко по малко се разваляше; тя изгуби съня си, апетита си; имаше главоболие, болки по стомаха, нервни признаци от всякакъв вид. Това положение беше от шест години насам. Изсъхнала и отслабнала твърде много, с див поглед и бледен цвят, тя беше прегърбена, като един стар дядо, и едвам се влачеше. Подир едно разнообразно лекуване, дохожда най-сетне да се съветва и от мене. Като изслушах историята ѝ, аз я разгледах добре и внимателно и проумях, че тя може да се подобри. Незабавно тя се подложи под магнетическо лекуване. Още от първите заседания апетитът и сънят се подобриха, халюцинациите станаха по-редки и тя можеше да противостои на побужденията, които я правеха да извършва неща, що я неудостояваха. В продължение на един месец ежедневно лекуване, физическото ѝ здраве се поправи съвършено и моралното се подобри значително. Заседанията се продължаваха като на два дена, а по-сетне през три и четири дена; в три месеца разстояние нейното положение се уравновеси, дето да може да се прекъсне лекуването. Тя беше напълно оздравяла, понеже вече не досещаше никакво лошо настроение; страшливите възбуждания и впечатления, както и халюцинациите, които ѝ правеха живота непоносим, изчезнаха съвършено. ______________________________ 1) Паси – Специфични движения с ръце във въздуха над тялото на болния, използвани при сеансите по магнетизъм (месмеризъм). 2) Лъжичката / Под лъжичката (стр. 15) – Анатомичната област в горната част на корема, точно под гръдната кост (епигастриум). 3) Месечините (стр. 17) – Старото народно наименование за менструалния цикъл (менструация) при жените.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни МАТЕРИАЛНАТА ТЪНКОСТ (От Дурвила). „Преди се мислеше, казва той, че физическите сили, а особено светлината, топлината, електричеството (електриката), магнитният магнетизъм, са били толкова отделни сили с отделно съществуване. Но забелязваше се в действието на тези сили, или по-добре да кажем, на тези дейци1), едновременни действия, които не можеха да бъдат чисто случайни; от тогава се увериха, че те имат помежду си сродни връзки и твърде близки произхождения, понеже присъствието на единия от тях, в дадени някои състояния, е достатъчно да породи един или повече други. Тъй, електричеството произвежда движението, топлината, светлината, магнитния магнетизъм, химическите разложения. Топлината произвежда светлината и електрическите течения, посредством които се придобива магнетизирането. Светлината, в разните си свойствени качества, ни представя цветовете, в които забелязваме топлородни и химически зари2) (лъчи). „За да се изтълкува действието на тези разни дейци, прибягва се до предположението на етера. „Какво нещо е етерът? – Етерът е една течност или един ток, който обема целия свят, още същевременно се вмъква във всичките празни места, които съществуват между молекулите на телата, и навред, дето грубата материя не може да се втикне. Той представлява материята под едно такова тънко състояние, дето едва ли може да се помисли. „За да може да се разумее неговото действие, необходимо е да се постави едно сравнение: Когато, под действието на удара, едно тяло произведе един глас, то е вдъхновено (входушевено) изцяло от едно бързо трептящо движение, което може почти сякога да се потвърди чрез пряко наблюдение. Това движение се раздава на околния въздух под вид на вълни, които пристигат до нашия мозък чрез слуховите нерви. Под едно подобно състояние се намира и едно светливо, топло, електрисано или магнетисано тяло. То не трепти цяло, но всеки от неговите атоми извършва едно трептящо движение там, дето е. Тези трептения, които нашите чувства не могат да схванат направо, са много по-малки и значително по-бързи от тези на гласните тела. Те се съобщават с околността и се раздават също чрез вълни. Въздухът и другите газове, които ни окръжават, като са съставени от атоми, които имат тежест, не могат да предадат толкова слаби движения. Посредникът на тези трептения е именно етерът, който сам влиза в трептение. „В застойчиво едно положение или в равновесие, нищо не показва че едно тяло има такъв или онакъв от тези дейци, понеже това тяло е напоено от колко-годе етерическо количество, което е нормално и сякога еднакво за едно и също тяло. Но, ако чрез едно какво-годе средство това равновесие се развали, разваля се също и привлекателната сила, която държи в съношение и равновесие етерическите молекули с материалните на тялото, и трептящите движения се произвеждат; според техния разпространителен начин и тяхната бързина, тези трептения произвеждат топлината, светлината, електричеството, магнетизма и пр. „Физиците са съгласни върху тези начала; вероятно никой днес не иска вече да тълкува действието на тези деятелни сили изключително чрез старата теория на изхождението. Но това, което те не знаят, е, че при звуковите, топликавите, светликавите, електрическите трептения, съществуват и други, които произвеждат един друг деец. Този деец е физиологическият магнетизъм, когото чувстваме върху нашето тяло, без обаче неговото съществуване да се досеща от магнетическата игла. Това е човеческият магнетизъм. „Но магнетизаторите ще ме обвинят, дето съвършено се отделям от понятията, които те приемат за достатъчно доказани истини. Нагледно се вижда, че аз не приемам съществуването на една особена сила в човеческото тяло, която те назовават магнетическа течност. Това не е нищо. Освен туй, думата течност е тук дума без никакъв смисъл, едно условно изражение. Официалната наука не приема вече съществуването на една течност за всеки природен деец, но думата като че е още необходима, особено за тълкуването на електрическите явления, задържана е от научния език. Ако, в точната смисъл на думата, не съществува особена течност за всеки деец, т.е. за всеки трептлив етерически начин, явно е, че едно видоизменение, едно положително състояние на етерическата течност, се произвежда при всяко преобразувание; и че, според случаите, без никаква научна измама, може да се употребят качествените названия: светликава течност, топликава течност, електрическа или магнетическа течност; по този начин древните теории за магнетизма и последните научни определения се съгласяват. ____________________________________ 1) Дейци (стр. 19, 21) – В тогавашния физичен и медицински контекст това са естествени природни сили или физически фактори (светлина, топлина, електричество). 2) Топлородни зари (стр. 19) – Старото наименование за инфрачервени лъчи (зари = лъчи; топлородни = носещи топлина).
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Медицината често се изменя Шаривари4), под това заглавие, публикува един развлекателен член, на когото съдържанието не е далеч от истината. „Един болен, който досещал понякога някакви си болки, отива да се съветва при един лекар. При едно добро и редовно прислушване и разглеждане, лекарят си съставил мнение, че болният има диабетическа болест, въз основа на което и го подлага под една твърде строга диета: храна без брашнени и захарни неща и никакво водно пиене освен лековете. Под тази диета болният не отива по-добре, – напротив. Тогава болният се отправя до някого си прочут доктор Z..., който незабавно пита: „Кой е този глупак, който ви е гледал? – Напротив, трябва да пиете много, за да разложите киселините“, казва той. Болният захваща да пие колкото може, но при всичко туй, той от ден на ден явно отива на по-зле. Болният се отнася до друг един прочут доктор, който го настанява да си промива стомаха; после се отнася до един четвърти доктор, който се произнесъл, че единият му бъбрек бил изместен; до един пети, който казал, че има тимпанит1); всичките му предписвали разнообразни лекове, които той все преглъщал, без обаче да види някаква полза; отнася се до един шести, седми, осми, девети и десети, от които всеки го изпращал в разнообразни минерални бани, като в Екс, Виши, Бурбул и прочие. От това число нататък той вече не държал сметка на лекарите, които изредил от прочути на по-прочути; при всичко, че той се лекувал по всичките разнообразни начини, неговото положение ставало все по-зле. „Но всичко има край. Един ден, като се размислил върху количеството на лекарствата, които е погълнал, разумял, че главната причина на неговата болест било това, и взема незабавно та изхвърля всички лекове, като се заклева да не взема вече нищо. „Оттогава неговото лице се променя и става по-весело; като си изпочива да не взема вече тези медицински лекарства, в които той имал пълно доверие, той се поправил.“ Този иронически разказ, какъвто и да бъде, обема обаче в себе си, колко-годе, една истина. Той още ми напомня една подобна случка с един мой съученик, когато бях ученик по медицина. Някой си на име Петридес, българо-грък от Солун, дохожда в Париж да се учи медицина, в същата година, в която аз отидох в Монпелие. Като млад, още и като преселец от една ограничена страна в една свободна, той, като видял невидено, вместо да се даде на целта, за която е дошъл, вдал се в това, което било нему по-приятно и по-занимателно, в развлечение с женския пол, от което най-сетне подпада и под една сифилитическа болест. От година и повече като се е лекувал в Париж, не можал по никакъв начин да се избави; сифилитическите признаци, вместо да се намалят, те, напротив, наченали да се умножават. Тогава той подумва да си промени климата, и дохожда в Монпелие, дето също беше под надзора на най-добрите лекари. При всичко туй, раните му никак не се измениха; неговото положение си остана почти едно и също, и то благодарение на доброто му телосложение. На това продължение главната причина бяха лекарствата, понеже те не бяха освен почти едни и същи в Париж и в Монпелие: меркуриални2) (живачни) и йодородна поташ2). Дълго време ежедневно да се тъпче с лекарства, той вече беше омръзнал; тъй, един ден той ги заряза съвършено; щеш ли, оттогава той да се подобри и с време да се поправи съвършено! В това време ние не бяхме в положение да узнаем точната причина, но сега вече опитът ни показа, че това, което лекува една болест, в продължение на дълго време, произвежда също и става причина, ако се не прекрати, да се продължи болестта, ако и под друг вид. ________________________________ 1) Тимпанит (стр. 22) – Медицински термин (от tympanum - тъпан), означаващ силно подуване на корема поради събиране на газове в червата (метеоризъм). 2) Меркуриални лекове (стр. 23) – Лекарства на основата на живак (от латинското Hydrargyrum/Mercury), които са били основен, но силно токсичен метод за лечение на сифилис преди откриването на антибиотиците. 3) Йодородна поташ (стр. 23) – Старо химическо наименование на съединението калиев йодид, което се е използвало масово през XIX век за лечение на сифилис 4) Шаривари (стр. 21) – Известно френско сатирично списание от XIX век (Le Charivari), издавано в Париж, прочуто със своите карикатури и фейлетони, осмиващи тогавашното общество и лекари.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Практическа магнетическа школа Французкото Магнетическо Общество не преди много време основа едно практическо магнетическо училище, в което ще се преподават методически всичките отрасли на магнетическото изкуство от доктори магнетизатори и професори специалисти. Преподаването ще има два курса: 1) Курс първа година. 2) Курс втора година. Всеки един от тях се подразделя на две части: 1) практическо преподаване; 2) теоретическо преподаване. Първата част се състои от 10 лекции по описателната анатомия; 12 лекции по физиологията; 12 лекции по историята на магнетизма; 12 лекции по магнетическата физика; 12 лекции по теорията и методите; 12 по магнетическата терапия; и други 15 конференции по разни предмети, които се отнасят към магнетическото изкуство, но които влизат в програмата, а именно: по Химия, Хигиена, Психология, Нравственост, Спиритизъм, Окултизм и др. такива, в свръзка с магнетизма. Втората част съдържа 15 опитни уроци и със стотина по клиниката. Училищната година се захваща от 1 октомври и се свършва до 30 ноември. Специалните изпити за всеки курс ще се произвеждат пред специални комисии в продължение на месец октомври. Слушателите от първата година, като докажат своята теоретическа подготовка и практическа способност, получават диплома за практически магнетизатори. Слушателите от втората година защитават дисертация по избрани теми, които се отнасят до магнетическите деятели (agent) и техните приложения в лекуването на няколко болести. Като докажат своята способност, получават дипломи – Професори на магнетизма. Практическите курсове, опитните лекции и конференциите ще стават през понеделниците, средите и петъците в 9 часа вечерта. Лекциите по клиниката – в четвъртък и неделя в 9 часа сутринта в клиниката на Френското Магнетическо Общество, улица Сен Мери 23, в Париж. Курсовете се почнаха на 2 октомври. Ст. Загора, 19 декември 1893 год. — Х. У. З.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Година II. Сливен, 15 Май 1894 г. Книжка II. ЗДРАВОСЛОВИЕ ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ Против ипохондрията и меланхолията. Ипохондрията е едно умствено смущение, което се отличава по постоянните безпокойства, що има болния, особено за здравето си. Болният е разположен всякога да увеличава своите действителни болки, или да си въобразява, че има такива. Това е простата ипохондрия. На една по-висока степен, болният взема всичките физически чувствания, които усеща, за толкова отделни болести; те са за него едно постоянно занимание, безпокойствие, отегчение, скръб и негодувание. Щом чувствата изменят свойствата си, неговото безпокойствие се изменя и никак не може се убеди, че той греши. Често се забелязват халюцинации и умствени повреди. Това е ипохондрическата лудост, която прилича много на меланхолията. Физическото здраве се разстройва много или малко в едно кратко време; започват да се появяват разни признаци, като: трудно смилане на храната, газове и куркане на червата, спазми и палпитации [сърцебиене], залиси [унесеност, замаяност или унес] и очни замъгления; треската е само едно рядко нещо. Лицето се държи, очите му стават безпокойни и диви, и болният от ден на ден линее. Днес ипохондрията се взема като една чиста мозъчна болест, каквато древните я поставяха, и това не без разумна основа, долу в съдлините на корема, в ипохондрите [подребрията – анатомичните области под ребрата]. Англичаните назовават още ипохондрията, която изобилно се намира у тях, с думата сплин (Spleen), реч която значи далак. Действително, в всичките ипохондрици се забелязва едно смущение в службата [функцията] на черния дроб, а особено в далака; това, което може да постави в равновесие службите [функциите] на тези органи, унищожава и ипохондрията. Думата меланхолия има много значения. Изобщо за хората, тя е едно положение от слабост, замисленост и неопределено захласване; болният се наслаждава от печални и трогателни идеи. За лекарите, тя е едно лудничаво положение, в което преодоляват [доминират / надделяват] скръбните и заплашителни идеи. Обикновено болестта започва от едно смущение на чувствата, дето халюцинациите и илюзиите играят най-главната роля; още, това е едно разположение към скръбна замисленост, която се раздава [проявява / разпростира] по всичките способности. Тъй тя взема разни образи: по някога, тя бива едно душевно безпокойствие, което се предава чрез охкания и викове; по някога, тя се проявява под едно общо отпадане, без лудничаво проявление (апатическа меланхолия); или още едно отпадане такова, дето всичките служби [жизнени функции] стават като унищожени (вцепеняване). Тези болести лекарите не ги лекуват никак, освен чрез някои хигиенически средства и морално едно влияние; при всичко туй, сполуката рядко награждава техните усилия. Изобщо те не се проявяват освен чрез смущение в службите [функциите], без органическа или мозъчна някоя повреда; тъй, възможно е почти всякога лесно да се добие излекуването чрез един редовен магнетизъм [кръг от хипнотични и биоенергийни практики, популярни през XIX в. за балансиране на „жизнените флуиди“]. И понеже тези смущения са обикновено следствие на една слабост, на едно немощно органическо действие, на едно отпадане в някои служби [органи / функции], достатъчно е да се разбудят, за да им се умножи деятелността [активността] и се постави едно равновесие между физическото и морално [психическо / духовно] здраве. В това отношение се употребява человеческия магнетизъм, който е достатъчен. В случай на недостатъчност се прилагат и другите средства до колкото е възможно. Человечески магнетизъм. – Разбуди изцяло органическата служба [жизнената функция] чрез продължителни паси [специфични бавни движения с ръце над тялото на пациента без докосване, използвани при месмеризма], твърде бавни, от главата до краката; подир това, направи топли дихания върху сърцето, далака, черния дроб и гръбначната кост; още по-сетне, разбуди тези органи чрез действието на пръстите на разстояние от 5 до 10 сантиметра; постави се от дясната страна на болния и положи дясната си ръка върху стомаха, срещу която постави пък лявата върху гръбначната кост. Подир едно време от няколко минути от това положение, направи същото върху мозъка (дясната върху челото, лявата върху тила на врата). Още може да се постави някой зад болния и да положи ръцете си върху страните на мозъка, после върху черния дроб и върху далака. Свърши заседанието [сеанса], което може да се продължи от 25 до 35 минути, чрез продължителни паси [движения с ръце], извършени твърде бавно от главата до краката, още и с паси от голямо течение [бързи и широки движения с ръце], за да се изравни действието. Внушението, извършено изкуствено, може по някога да бъде полезно. В начало заседанията [сеансите] ще стават ежедневно; по-сетне, след като излекуването напредне, те ще стават от рядко на по-рядко. Самомагнетизация. – В начало на болестта, болният може сполучливо да измени положението си. В това отношение, той ще поставя, от 5 до 6 минути, двете си ръце върху черния дроб и далака (дясната върху черния дроб, а лявата върху далака); после, върху същите тези места, той ще извършва околчести [кръгови / кръгообразни] разтривания. Постави си също дясната ръка върху челото, а лявата върху тила на врата, по-после и върху страните на главата. С двете ръце може също да се извършат разтривания от горе до долу. Свърши заседанието [сеанса], което може да се продължи от 10 до 15 минути, с паси извършени върху страните на тялото, като започнеш от средата на челото и минеш зад ушите, за да слезеш върху страните на тялото чак до краката. Земния магнетизъм. – Всичките нервни и чувствителни болни усещат едно подобрение, като имат леглото си съобразно с меридиана, главата към Юг; в случай на невъзможност, леглото нека бъде от Изток към Запад и главата към последната тая страна. През деня, доколкото е възможно, лицето нека бъде към пладне [юг] или към Изток. В случаи, доволно редки, когато се намират раздразнителни признаци, то ще се употребят укротителни мерки вместо горните. Спомагателни средства. – Водни неща за пиене ще бъдат магнетизирани положително, или чрез човеческия магнетизъм, или чрез магнетизма на магнита. Миене, сутрин и вечер, със студена магнетизирана вода, размесена с малко алкохол или оцет; подир измиването – силни разтривания навред от горе до долу. Голямо упражнение и развлечение; да се избягват сърдитостите и душевните тревоги; да се избягва също и запека. Излечителни примери. I. – Доктор Андре дава в „Юнион Магнетик“ един отчет на следното излечение: „Госпожа Валери от своята начална болест е преминала постепенно в една трета степен ипохондрия; тъй щото, когато аз я видях за пръв път, не само мозъчните ѝ служби [функции] бяха дълбоко повредени, но още и важни органи за живота ѝ бяха много болни, и аз можех да потвърдя сам, както и чрез жена си, която беше сомнамбулка [медиум / лице в състояние на хипнотичен транс, използвано тогава за диагностика], следващите разни признаци: Признаци. – Твърде разпален темперамент; голямо преодоление [свръхвъзбудимост / преобладаване] на нервната система; от най-малко нещо голяма чувствителност; неспособност за работа; силни болки по главата, по стомаха и по бъбреците; болки в долната част на корема; раздразнение в матката; голяма сухота, парлива горещина на кожата, с медлена [бавна / субфебрилна] и постоянна треска; тупкане на сърцето, с едно малко подуване от към дясната ушна страна; често запъхтяване; трудно смилане с оригване; език жълтикав и покрит от една млечна материя [налеп]; неопределени болки по членовете [крайниците] на тялото, особено по нервното разклонение; тръпнене; топлина и хучене на главата; голяма чувствителност в космите на главата; изход [изхождане по голяма нужда] с голяма упоритост от корави и изобилни материи през три или четири дни [тежък запек], с болки тъй силни, щото болната ги оприличава на тези по време на раждане; месечини [менструация] изобилни; слабост в детеродните органи; бяло, люто [парещо / дразнещо] и жълтикаво-зелено течение; пот, често слабост като на прималяване. Когато болките на главата се усилят, очите ѝ стават като диви; в това време болната бълнува, лудува, плаче и се страхува от смъртта; не ѝ е възможно да търпи една малко по-силна светлина; отвращение от всякакъв вид храна, а особено месо, и пр. Такова беше положението на болната, когато бях повикан да я видя за пръв път. Това положение може да се види прекалено за тогова, който не знае до колко се сплитат признаците на една тежка болест, а особено ипохондрията. Лечение. – В продължение на четири месеца, всеки ден болната се магнетизираше по 1/2 час за всяко заседание [сеанс]. Под действието на магнетизацията не можа да се произведе магнетически сън [дълбок хипнотичен транс], а само по някога едно леко захласване [унесеност]. Най-забележителните явления, които се произведоха под моето действие, са: изобилни оригвания и куркания, редовното поправление [нормализиране] на пулса и на кожната топлина. На 30 Декември 1860, болната беше добре доколкото е възможно; тя напусна вече лекуването и, на 31, аз получих едно писмо с едно свидетелство, което ми даваше сведения, че болната се счита вече излекувана. От тогава положението на г-жа Валери се закрепи, като ѝ остави само една голяма чувствителност, което е следствие на нейното много нервно телосложение.“ II. – Доктор Шарпинион публикува в същия журнал следния отчет: „...Г-жица А..., на възраст 44 годишна, с месечини [менструация] още редовни и с добро здраве, преди няколко години падна под едни нервни смущения, не твърде силни и свойствени на истеризма [хистерията]; тя ми се доведе от един неин сродник. Физиономията ѝ носеше едно болезнено изражение, като на уморено и убито същество. Г-жица А..., която работеше в една фабрика като нагледница [надзирателка / управителка], получи заповед от господаря си да смъмри работниците върху недоброто работене. Срамежлива и слаба в характера, тази заповед я порази. От тогава започна да мисли, че всичките работници я мразят; тя ги чува в заведението, по пътя, в стаята си, в леглото си и навред да я прогонват с нападение [слухови халюцинации и параноя]. Тези тайни големи гонения я разболяха; тя си изгуби съня и охотата [апетита] и започна да съхне; тя стана намръщена, страхлива и нещастна, и това от един месец насам. Аз я съветвах да се разхожда, да има развлечения, да се отдалечава от фабриката и да прави бани изобщо. Двадесет дена по-после, г-жица А... падна на легло. Слабостта е твърде голяма, охота [апетит] никаква, упорит запек, главоболие, безсъние, идеите ѝ съвършено разстроени в отношение на думите, които чува; тя не може да се сети, че тези, които ѝ говорят, не съществуват. С една дума, умственото страдание се определя в една дълбока меланхолия, в едно твърде голямо морално [психическо / душевно] страдание, и постоянното слушане на халюцинации взема сериозен характер. Трябва да се вземат мерки, щото болната да се отведе в една болница, специална за лудите. Но предварително, поисках да опитам самия начин, който знаех, че може наскоро да сполучи: магнетизацията. Аз накарах болната да стане и без да ѝ кажа нещо, я замагнетизирах. Тя заспа. Десет минути ми се сториха достатъчни от този особен сън [хипнотичен транс], подир което аз я събудих, като извърших с висок глас едно внушение, съвършено противно на идеите, които владееха в мозъка ѝ. Внезапно, физиономията ѝ се измени; появи се усмивка, говорене и задоволеност. Подобрението се продължи до утрешната визита; халюцинациите се случиха твърде на рядко. Същите начини на магнетизация, същите изменения. До четвъртото заседание [сеанс], госпожица А... изглеждаше вече здрава; тя започна да излиза и дойде два пъти у мене за опит на своето здраве. На десетия ден тя напусна лечението и започна да се занимава със своето занятие. III. – От едно изложение от доктора Казати, публикувано в магнетическия журнал, извличам следващите два параграфа: „Аз бях свидетел за излекуването на едно младо момче, което страдаше от меланхолическа мономания [остаряло психиатрично понятие за обсесивна натрапливост или фиксидея, придружена с депресия], на което един от признаците беше едно непобедимо отвращение към всякаква храна; то от дълго време се наказваше [страдаше / креташе] в една хигиеническа болница. Баща му донесе на нашата ясновидка-сомнамбулка [медиум в състояние на транс] малко от косата на болния; щом тя ги пое на ръка, обяви, че болестта е съвършено морална [психическа / на душевна основа] и предписа да го извадят оттам и да ѝ го доведат. Когато болният дойде при нея, тя за няколко време го магнетизира по главата, като казваше да се измени течността, която била в изобилие. Малко по малко лудия съвършено се укроти и започна да разговаря с тези, които се намираха около него. Това тъй просто лечение е произведено от сомнамбула, за да постави болния в еднакви физически и морални [психически] обстоятелства с обикновеното му умствено разположение, което следва в продължение на няколко време, в което и се излекува; от осем месеца насам, откакто е оздравил и е влязъл в течението на своите работи, не се е появил никакъв знак от болката му. IV. – Ето още едно наблюдение в магнетическия журнал, от страна на доктор Шарпинион: „Една госпожица всяка година осем месеца през годината падаше под една умствена болест, която започваше от мълчание и замисленост и достигаше до съвършена лудост, щото биваха принудени да я отведат в една болница; три-четири месеца се поправяше, подир което болката се завръщаше пак за осем месеца, и това всяка година [описание на циклично психично разстройство, наподобяващо биполярно разстройство или сезонна депресия]. Подир няколко недели обладаване от меланхолия, от бълнуване върху мъртвите, върху човешкото недостойнство, върху безполезността на храната, дохождаха страшни припадоци [кризи / епизоди] от лудост, дето трябваше болната да се отведе в болницата. Болката се предизвестяваше чрез спирането на месечините [менструацията]. Разните лечения не измениха никак лудостта и не докараха друго, освен няколко месеца стоене в болницата. Тъй, щом болката се появеше, тя вече се изпращаше незабавно в болницата. Аз бях от дълго време лекар на къщата [семеен лекар]; напразно аз споменавах за магнетизма, към когото имаха една голяма антипатия. През ноември 1860 година, същите случки се появиха: преставане на месечините, отказване на храна, лудост с мълчание, неподвижност върху един стол, тръпнене. Предложиха ми да пристъпя за нейното отвеждане в болницата. Аз предложих да опитаме да докараме кръвотечението [менструалния цикъл] чрез магнита; седнах срещу болната, извадих един ключ от джоба си, вместо магнит, и започнах да я магнетизирам. Нощта беше по-добра. Същото повторение на утрешния ден през по-дълго време и с внушителна заповед да спи, да яде, да е весела... Съвършена сполука. На третата магнетизация месечините дойдоха и аз следвах да действам. Накрая аз я магнетизирах пет дни, в което време месечините дойдоха, идеите се измениха и болната си влезе в нормалния път. Това излекуване постоянно ли е? Всякогодишното възвръщане в лудост изчезна ли? Не мога да го повярвам; но това, що е истина, то е скорошната и съвършена сполука на моята постъпка, която тури пречка на отиването в болницата и на четиримесечното там стояние, още и на обикновеното развитие в лудост.“ V. – В своята практика, аз излекувах много подобни случаи; ето един пример от най-любопитните. През януари 1887 г., г-н И.-Б. Гранж, който стоеше тогава в Сент-Лоран-ла-Конш (Лоар), показа желание да ми повери лечението на жена си, която се намираше в една лудница. В февруари 1886 г., подир едно кратко меланхолическо състояние, тя остави къщата си и отиде да се хвърли в реката Лоар, съвършено гола. Някои рибари я изваждат и я предават, като по необходимост, на болницата. Подир няколко дни положението ѝ се подобрява и от дома ѝ я прибират. През месец август същата година, тя имала страшни припадоци от лудост, дето роднините ѝ били принудени да я поставят в болницата Клермон-Феран. Като болестта можеше да има за причина едно фамилиарно наследство (майката и една сестра на болната са се убили в една лудост), аз не се задължих за едно трайно следствие [не гарантирах дълготраен резултат], но само за едно скорошно подобрение. На 28 май 1887 г., г-н Гранж доведе болната в Магнетическия Институт. Болната беше една снажна 23-годишна селянка и изглеждаше да има едно добро физическо здраве. Но хлътналите ѝ очи, отворената ѝ уста и личните ѝ черти показваха доволно, че тя беше умствено повредена. Тя не проумяваше нищо от това, що ѝ се казваше, не издаваше никакъв глас и не се интересуваше от нищо, даже от своя мъж, който не се отделяше от нея; тя оставаше там, дето я оставеха. Когато е права, ако я побутне някой и тръгне, тя върви наедно с него, без обаче да се спре, когато той се спира. От пет дни насам тя отказва всякаква храна. От нейното още пристигане, аз я подложих под магнетизма, като изначало разбудих малко мозъка ѝ, а по-сетне и повече. В първото заседание [сеанс], лицето ѝ се измени; подир два часа тя се съгласи да вземе няколко лъжици месна чорба. На втория ден едно чувствително подобрение се указваше вече; погледът ѝ се сви [фокусира се / успокои се]; тя започна да проумява донейде това, което ѝ се казваше, и да се храни. На третия ден, тя започна да отговаря с една дума на въпросите, които ѝ се задаваха, и да се интересува за хората, които ме окръжаваха. Тя вече започна сама да яде. На четвъртия ден, тя започна да се разговаря с мъжа си, да се разхожда с него и да се управлява сама. Охотата [апетитът] е задоволителна и мнението [съзнанието / мисленето] става поредочно [по-подредено / нормално]. На петия ден, тя говореше с всичките, които познава, и започна да прочита и се интересува от всичко. На шестия ден, ако не беше втораченият поглед, който не беше се поправил, тя физически и морално [психически] изглеждаше твърде добре. От ден на ден нейното положение се подобряваше значително; втораченият поглед намаляваше, също веселието се изобразяваше в лицето ѝ; съвършеното излекуване бе наблизо и тя го чувстваше. При всичкото мое налягане [настояване] и това на мъжа ѝ, за да остане още няколко дни, за да се закрепи добре лечението, тя изяви, че нямало нужда от повече, понеже тя вече се чувствала добре, и поиска да се върне на работата си. На тринадесетия ден тя напусна лечението. Това следствие [резултат] се придоби в общата зала с десетки още други болни, без болната да е заспала, ни пак да е имала някое си внушение. Няма да скрия, че ми остана някакво съмнение върху дълготрайността на лечението, относително до наследственото предаване на болката, със сбърканата [сбърканата / разстроена психика], с която тя се излекува. При всичко това съмнение, положението на болната се подобри още с наставленията, които дадох на г-н Гранж да употреби магнетизма, и тъй не се случи никакво повторение [рецидив]. Болната си започна работата, както преди да бъде болна; тя роди две деца и днеска още нейното морално [психическо] здраве е тъй в равновесие, както и физическото ѝ здраве.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Магнетическият и хипнотическият лечителен начин. Под горното заглавие, заемаме из „Монитор Спирит“ следното: Без да излагаме разните опити, които правили разни учени по магнетизма, предпочитаме немедлено [незабавно] да започнем от лечителния магнетизъм, който прави чудеса, както ще видим тук по някои примери, които ще изложим. Тъй, не трябва да се удивляваме, дето барон дю Поте, в една вдъхновена минута, е казал: „Магнетическото чудо е една природна същност, която може, без никаква наука, да възстанови равновесието, като излее в органите тези течности, които са от непознато свойство и смайват науката и разсъдъка. Те, като изпълват празното пространство, произвеждат борбата, която трябва да разбуди жизненото действие и да възстанови изгубеното равновесие!“ Действително не се изискват тук дипломи или благородни някои титли, за да се упражни една блага способност, с която природата е надарила някои привилегировани същества. Не се изисква тук, освен едно здраво същество, с честна воля и с голямо желание да бъде полезно на подобните си; още не се изисква, освен да се следва краткото поучение на барон дю Поте, който казва: „Установете се при изнемощения от страдание болен, на когото лечителните сили са се унищожили от лекарствата; прострете ръцете си тихо и кротко с това искрено намерение, което бива придружено всякога от извършване на добро; считайте се като божествено оръжие, на което състава се движи от душата. Тази необходима хармония събужда магнетическата сила да излезе от обикновените си пътища и да се отнесе там, дето мисълта ви я вика, дето вашите ръце се стремят да я отправят...“ Чрез това просто средство достига човекът да помогне на подобните си. От времето на барон дю Поте, магнетизмът се разпространи и напредна, особено по хирургическите операции. Между по-прочутите операции, извършени чрез хипнотически сън [хипнотична анестезия / упойка], ще забележим следната, извлечена из „Медицински Популярен Преглед“, с подписа на д-р Фиола: Изваждане куршум през време на хипнотически сън. Г-жа Х... получи един малък куршум от револвер в дясната ръка, има седем години. За изваждането му станаха опити от разни лекари без никаква сполука: той се беше наместил, обиколен от една обвивка (enkysté [инкапсулиран / капсулиран]), под месната жила [сухожилие или нерв] на средния пръст. „Твърде чувствителна и твърде раздразнителна, тази госпожа искаше да се отърве от това чуждо тяло, което ѝ пречеше на движението; като се плашеше от страданието на операцията, и като, от моя страна, аз се боях от анестезическите действия [страничните ефекти на тогавашната упойка като хлороформ или етер], аз си наумих да опитам хипнотическия сън. „В първото заседание [сеанс], сомнамбулическото положение [хипнотичният транс] се произведе в разстояние на три-четири минути и аз сполучих да я отърва от нервическите болки, от които страдаше; аз ѝ внуших същевременно идеята, че изваждането на куршума е необходимо. „От тази минута насетне, тя вече налягаше [настояваше] и искаше изваждането му; аз се реших за операцията и я направих подир три дни. „Като я приспах под заповед [чрез хипнотична команда], аз ѝ внуших, че чрез едно твърде силно анестезическо лекарство, открито наскоро, тя няма да усети никаква болка; в това отношение, аз намокрих мястото с малко вода [използване на плацебо ефект чрез хипнотично внушение]. Операцията не се продължи повече от един четвърт час, в което продължение г-жа Х... не се мръдна никак да си потегли ръката. Лицето ѝ не престана да бъде засмяно, тъй както ѝ заповядах. „Тези неща бяха познати, нямаше си мястото да се учудваме; също беше и за следствията [резултатите]. „Подир като извадихме куршума, появи се едно кръвотечение доволно изобилно, което произхождаше вероятно от прерязването на някоя артерия или околните места. Аз имах идеята да кажа на заспалата, че чрез една специална вода, кръвотечението ще престане наскоро и че заздравяването ще се изпълни незабавно; за чудене, кръвта престана да тече. Краищата на раната се слепиха. Подир операцията, болната не усети никаква болка; всичките движения се лесно извършиха и болната потвърждава да не е усетила нищо. „При всичко туй, аз предписах да не си движи ръката и всичко отиваше на добре, когато на утрешния ден болната заяви, че усеща една дълбока болка. Като мислех, че според обстоятелствата, в които направих операцията, може да се е набрало някакъв гной, аз, без да я приспивам, разрязах мястото, от което изтече една водногнойна материя, средството, чрез което можех да прекратя болките и да спра кръвотечението. Заздравяването се извърши наскоро. От тогава се изминава един месец, г-жа Х... не е усетила никаква болест [болка], никакво затруднение; разрязаното място заздравя тъй, дето не беше познато. Тази малка операция, извършена пред няколко свидетели, ми се видя за необходимо да се забележи заедно с обстоятелствата, при които се извърши.“ Ще напомним един друг пример: този на едно раждане. Отвътре [наистина / в действителност], ако има трудна операция и с големи болки, то е тази; е, добре, благодарение на хипнотизма, жената може да роди без болки; ето случая: Д-р Дюмонпалие съобщи на Биологическото дружество един хипнотически случай без болки във време на раждане. Ние ще разложим [анализираме / разгледаме подробно] съобщението на славния лекар от Хотел-Дьо [прочута болница в Париж], понеже това разложение ще позволи да определим чувствителността или нечувствителността на родилката в трите положения: това на сомнамбулизма [дълбок хипнотичен транс], на летаргията [състояние на пълна неподвижност и липса на реакция] и на простния [обикновения] хипнотизъм. Ученият автор донася [съобщава], че една първескиня [жена, която ражда за първи път], в сомнамбулическо състояние и в първия период на раждането, е била в едно положение съвършено без болки; във втория период, напротив, болките се явявали от време на време, т.е. периодически; най-сетне те съвършено са престанали, като са се появили силни свивания на матката. Накрая, доктора ни казва, че хипнотизацията не била възможна в третия период при силните натиски на детинската глава върху седалищния ръб и при влизането на долната част от главата под срамната кост. В летаргическо положение, една жена може да роди безсъзнателно; следователно, за да се добие до едно без болки положение, „тъй щото жената да роди без болки“, не трябва родилката да се хипнотизира до в сомнамбулическо положение, но трябва да произведем летаргията. В този последния хипнотически образ [форма / състояние], ако жената е страдала без да вика във време на раждането, тя като няма да има съзнание за раждането на своето дете, няма да има и това за болките. Можем тук да споменем с хиляди примери, но като мислим, че не е нужно, предпочитаме да препратим читателя, който желае да изучи лечителното употребение на магнетизма, до специалните съчинения, и преди да свършим ще кажем, че, истина, магнетическото действие е подложено под определени закони, които зависят от полярността, но повечето магнетизатори (и по-добрите) лекуват болните, без да знаят истинското свойство на силата си. Често чакръкчиите, например, си въобразяват, че са наместили една жила [сухожилие] или една кост, когато те, чрез магнетическото действие, не извършват освен да престане болката; това е един вид безсъзнателен магнетизъм, тъй както е лекуването от животните и живеенето с млади хора; всички тези привички или употребления съставляват един неволен или поне безсъзнателен магнетизъм. Поволният [волевият / съзнателният] магнетизъм, за да бъде той лечителен, трябва да произхожда от един здрав и чист организъм; великите чудотворни лица не са лекували и не лекуват освен, че те са били и са в едно такова положение от потребна чистота. Такива са били: Христос, барон дю Поте, Нютон, дю Хоенлое (Принц Александър фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст), Зуава Яков [известен френски лечител от XIX в.] и много други прочути магнетизатори. Тъй, ние препоръчваме на болните, които желаят да употребят лечителния магнетизъм, да не употребяват магнетизма освен на превъзходни магнетизатори; понеже, ако течността [флуидът] на магнетизатора не е чиста, болните, вместо да оздравеят, може да станат по-зле, по причина, че нечистата течност заразява и омърсява, тъй да се каже, магнетисания и може да развие в него страдания, които той е нямал никога. Това е един факт, върху който има защо да се надстои [настои / обърне внимание]; магнетизаторът също лекува чрез зараза [пренасяне на енергийно състояние], когато не прави внушение. При всичко туй, тая зараза е подложена под закони също тъй, както магнетизацията е под тези на полярността. Тъй, не малко фабрикувани [самозвани / фалшиви] магнетизатори, т.е. такива, които не са надарени, произвеждат явления, съвършено противни на тези, каквито те искат да получат. По тая причина болните трябва всякога да се отнасят предпочитателно до истинските чудотворци. В деня, когато хипнотизма ще бъде изключително приспособен да лекува болестите, числото на болните значително ще намалее; за зла чест, до последните тези години хипнотическото занятие не се е разпространило никак между лекарите, освен по любопитни и чудни някои явления. При всичко туй, няма по-привлекателно и по-важно от това, че то позволява да изследваме физиологическите явления, а особено мозъчните служби [функции], твърде малко опознати и твърде зле определени от главните ни физиологисти. Ернест Боск.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Лечителната сила на животните и на хората. Един неизменяем закон съществува в природата, той е: всяко нещо се поставя горе-долу в равновесие с нещата, които го окръжават. Няма същество, което да няма около себе си една своя атмосфера, с други думи, същество, което да не съдържа една собствена своя сила. Разнообразните тези сили, от разни предмети, поставени под едно общо равновесие, съставляват изцяло атмосферата на едно място. От това произхожда дето един климат се отличава от един друг. Под един и същ климат, разните условия и положения на едно място имат разни влияния, както върху животните, тъй и върху хората. Например, не е все едно да има някой леглото си на земята или над земята, да има прозорците си към Юг или към Север, да спи в една стая, която има цветя или която няма; да бъде в една стая с хора млади или стари, и пр. С една дума, едно най-малко нещо, даже незабележително, може да бъде причина на една болест или на едно излекуване. Тези разнообразни местни положения са дето много пъти карат лекарите да предписват на своите болни кога тая, кога оная местност за излечение на техните болести. Но, освен местностите, които влияят върху здравето на хората, не малко влияят в това отношение още и животните, както и самите хора. Например, вие сте слаби, недъгави, страдате от вятър в тялото си [метеоризъм / газове], или от друга някоя болест. При това вие имате една котка, едно кученце, които се намират в къщи. Ако вие приемете едно от тях в леглото си нощем като другар, то без друго ще забележите, подир едно недълго време, едно изменение на добре в своето собствено положение. Твоят нощен другар започва да не е тъй весел и бодър, както беше, започва да слабее, да се тегли, да скимичи, да боледува; накрая, от зле на по-зле, той умира. Напротив, вашият вятър [газове], вашата болка, вашето положение се подобрява, вие се чувствате много по-добре, отколкото бяхте. Вашата болка, вашето недобро положение са се разменили с силата и с доброто здраве, които се нахождаха във вашия нощен другар. Ако искате при това да подкрепите доброто си положение, да го направите трайно и да се излекувате съвършено, то подновете опита си; намерете си още друг един нощен другар и следвайте. Тази е лечителната тайна на животните. Когато някой е просто отслабнал и изнемощял от лекове, които е употребил, за да пропъди болестта си, той може да прибере в леглото си едно животно без никаква вреда; той ще получи от него жизнена сила за своето поправление, без то чувствително да отслабне. Даже не е нужно щото животното да е в леглото, достатъчно е неговото нахождение в стаята; неговите жизнени зари [излъчвания / флуиди] са достатъчни да дадат сила и здраве даже и през разстояние. И друг път говорихме в нашето списание за овчарите, които се лекуват с прекарване нощно си време между овцете. Някой си доктор, на име Лоазо, който беше паднал под [страдаше от] една напреднала и обезпокоителна слабост, се излекува съвършено, като прекара две години наред нощите си в един обор, съобразно с предписанието на един свой събрат. По следствие на това лечение той се подкрепи тъй, дето можа да живее до 90 години. Хората произвеждат същите действия, както и животните; разликата е само тази, че вместо едно животно, ще има някой човек в леглото си. Една стара арендаторка, отпаднала в силите си по болезнена причина и тая на старостта си, караше най-здравата от слугините си да спи с нея. В едно недълго време старата арендаторка оздравя и се разубави, когато слугинята отслабна и започна да боледува. Като не знаеше и не можеше да си изтълкува откъде произхожда това нейно лошо положение, тя се оплака на своите дружки. Една из между тях, по-събудена и по-остроумна, догади причината и я разтълкува. Слугинята, която започна да се съмнява в подобно нещо, тури в действие мнението на своята дружка; тъй, тя поиска да остави арендаторката и отиде на друго място да слугува. Малко по малко тя започна да се поправя и за едно късо време тя придоби предишното си здраве, кога [докато] вехтата [старата] ѝ господарка, като остана уединена в леглото си, незабавно пак заболедува и отслабна. Тези свойствени неща на животните и на хората не са нещо ново; те са съществували и в древните времена. Ипократ [Хипократ] в своите съчинения споменува нещо за този вид лекуване, и евреите го употребяваха, както гледаме и четем в Библията (книгата на царете), че старият цар Давид, отпаднал и изнемощял от старост, прибирал млада, здрава и красива девойка, Абигаила [Авишага - Трета книга Царства, гл. 1], в леглото си, само и само да черпи сила и мощ от нея. При всичко че ѝ уважи девството, той доби една лъжлива младост. Аз познах, казва един писател, слаби хора от старост и от недъгавост, които, без да са прибягвали към това лечение, без даже да са го мислили и знаели, са се намирали по-добре и са добивали сила и здраве само и само че са се случвали в сношение [контакт / общуване] с хора млади, здрави и силни.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни Душата и тялото. При всичко, че душата е, която управлява тялото; при всичко, че тя и тялото се считат като едно и също нещо; при всичко туй, техните действия, едно към друго, са взаимни. Това показва, че те, колкото и да са сближени, имат отделни свойства. Душата, затворена в тялото, като в затвор, не може да упражнява способностите си в отношение на вънкашния свят, който я окръжава, освен чрез някои органи, които физиолозите полагат в мозъка. Но мозъчната служба [функция] не е независима от службата на другите телесни части; положението на последните тези, болно или здраво, влияе значително върху първата в добро или зло отношение, по някога даже и по един начин твърде силен. Например, една непразна жена, под положението на трудността [бременността] си, от най-почетна може да се измени на крадец [описание на клептомания при бременни]; също, една болест на плодородните оръдия [половите органи] може да я направи от най-срамежлива да стане безсрамна. Едно смущение в храносмилателните оръдия [органи] достатъчно е да измени най-куражлията да стане най-страхлив. Едно разваляне в червата произвежда най-голямо смущение в умствените способности, изменя съвършено характера на едного човека и, под това недобро влияние, най-веселият, най-любезният става по някога най-навъсен и най-недоволен. И колко още други недобри следствия, относително до нашето морално [психическо / душевно] положение, може да имат болестите на разните органи, които се нахождават в гръдния кош! Ако тялото има влияние върху душата, душата също има влияние върху тялото, като може да видоизмени оръдията [органите] му; но това влияние в пределите си зависи от душевното положение, а особено от положението на нейния околодушник (péresprit [перисприт – термин от спиритизма на Алан Кардек, означаващ полуматериалната обвивка на душата]), върху когото се отразяват всичките телесни служби [функции]. Действието на душата върху зародиша, с когото тя се съединява, може ли да измени съвършено естеството му? Вероятно, не: родното предаване [наследствеността] и това на някои болести идат да докажат противното. Съединенията в природата стават по закона на подобието. Тъй както два работника от нееднакво достойнство [умение] могат, с едно и също оръдие, да изработят две работи от разна ценност, тъй също две души, от разна степен или големина, могат, с два еднакви зародиша, да направят два човека от неравно достойнство. Оръдието и зародишите остават за винаги същи. Ако това беше другояче, то щяхме да имаме синца ни оръдия такива, които да допущат свободно развитие на всичките наши способности; тогава щяхме да имаме архитектори без зидари; инженери без копачи; литератори, адвокати, лекари, и прочее без шивачи на дрехи и обуща и работници на други неща. Тялото за душата е едно оръдие, чрез което тя търси напредъка си. Нейните мозъчни оръдия, чрез които Гал [Франц Йозеф Гал – основател на френологията] основа Френологията, са огледалото на нейното добро или зло положение. Телесните ѝ чувства я клонят към материалността, то собствените нейни се стремят към идеалността, към тая невидима сила, от която тя произхожда и зависи, и чрез която тя търси малко по малко, заедно с времето, да измени телесните си материални свойства и да си ги приспособи. Следователно, от тези противоположни свойства между тялото и душата зависи щастието и нещастието на човека. Те подлежат на общия природен закон, когото ежедневно срещаме: овошките изобщо, преди да узреят, биват кисели и стипчави; щом узреят, киселината и стипчевината им се преобращават и изменят в един приятен и сладък вкус, на когото сока служи като храна за човека. Хората в напредъка си преминават също през този природен закон. Детето, още в недобро [неразвито] съзнание, се спуска към тези предмети, които са по-блескави и по-светликави; младият човек също се стреми към неща по-приятни за телесните му прищявки и чувства; с една дума, човекът клони и се упътва към хубавото. Хубостта за него е нещо вродено, под булото на която се крият всичките телесни страсти и прищявки. Водим от приятността на телесните си чувства, той изобщо търси всичко това, което е угодно и хубаво, без най-малко да помисли дали то е добро. В материално отношение противоположното на хубавото е лошото. Хубавото при лошото остава свободно и като независимо свойство в действието си, и в едно изобилно положение, то забравя, че има над себе си душевното свойство, доброто, що е независимо и като противоположно нему. Следователно, хубавото и доброто са две свойства, които непрестанно са в борба едно към друго: Преодолението на едно от тях прави човека да е добър или зъл; те са подкваса на двете тези человечески положения: хубостта е телесно свойство, добродетелността – душевно. Апостол Павел говори за двама човека, които чувства в себе си; то е борбата на стария и на новия човек. Следователно, що е животът? – Нищо друго освен една борба, както се каза по-горе, между хубавото и доброто, подобна на тая, която се нахожда в овошките между киселината и сладчината: добродетелта е наследник на хубостта. Под заглавие „человеческия живот“, в един от идващите броеве ще изложим като как човек трябва да живее, за да има добро здраве и да може, по природния път, по-скоро да измени хубавото в добро.
Ани Отговорено 13 Юни Автор Отговорено 13 Юни „Медицина“ Под това название се появява в Ловеч едно ново научно медицинско списание, което ще излиза всеки месец по една книжка; имаме вече на ръка първата книжка, която е за месец февруари и март. Този вид списания са твърде редки, по причина, че хората са повече свикнали да обичат парите и да се стараят да имат имения, отколкото да имат здраве, още повече, ако списанието е ограничено специално в тая наука и не е достъпно за другиго освен за лекарите. Ние се радваме, че ще имаме още едно подобно списание, като нашето: без съперничество не може да съществува напредък. Колкото и тези две списания да нямат едно и също направление, при всичко туй, те имат една и съща цел. Следователно, вярва се, че всяко едно от тях ще се старае да освети и развие духовете на хората в това, което е полезно и интересно за тях в отношение на здравето. Едно нещо има само, че за да напредне едно каквото и да е нещо, трябва дейците му да бъдат повече за него, отколкото за себе си; трябва в начало те да жертват нещо от себе си за напредъка на делото, отколкото делото да се жертва за тях без никаква полза: – 20 лева абонамент за подобно едно списание на какво ще има някой да даде? Лекарят, който най-много може да пожелае да го има, ще намери същия материал, даже и по-добър, в чуждите книги и вестници, които ще му костват най-много 5, 6 лева. Следователно, нашите събратя можеха да поставят една цена от 6, 7 лева най-много; тъй те щяха да имат повече абонати и щяха да могат да крепят делото, като изначало си покриваха разноските; кога [докато] сега, не вярваме да имат толкова абонати, дето да могат да си покрият поне разходите. Тъй, по наше мнение, вярваме с прискърбие, че то няма да отиде за дълго време, също както се случи и с други подобни списания. Дано Бог помогне ние излъгани да излезем, отколкото подобно едно дело да пропадне; дай Боже. Редакцията.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни ЗДРАВОСЛОВИЕ ЕДИН МЕДИУМ ЛЕЧИТЕЛ Във „Реви Спирит“ [френското спиритическо списание „Revue Spirite“] прочитаме едно изложение доволно любопитно относително един медиум лечител, на име Боенс, в което, като се разказва за някои болести, излекувани от него, разказва се също горе-долу как, от 20 години насам, той е бил преследван чрез разни средства от страна на лекарите. Ще направим едно кратко извлечение от това изложение: Г. Боенс, като се осъди по един път от съдилищата на Нивел и на Лиеж, и три пъти от това на Шарлероа, неговия роден град, накрая той беше оправдан и си доби честта напълно от съдилището в Брюксел [бил е съден за незаконно практикуване на медицина]. Любопитно е, че на всяко осъждане той се упрощаваше: в неговото родно място, от една страна съдилището го осъждаше, от друга, царят го помилваше. Виждаше се, че провидението бдеше над него. На 1880 г., Белгия пожела да празнува тържествено петдесетата година на независимостта си, върху което се състави и едно народно изложение [национално изложение / панаир] под покровителството на царя. Естествено беше за царя, Леополд [Леополд II], да се гордее с това, понеже то му излагаше доколко добрите занаяти, учението, земеделието, индустрията и търговията в неговото малко царство бяха напреднали под царуването на баща му и на него. Тъй той ходеше ежедневно да се разговаря с изложителите. Г. Боенс беше също един от изложителите; неговото изложение се състоеше в някои лечителни електро-магнетически оръдия [уреди / апарати]. Един ден царят, като обикаляше, запира се и при него: „Господине, – казва той, – ще ме задоволите премного, ако ми разкажете като в какво се състои вашата система? Вие употребявате ли вашите оръдия [уреди] в нервическите болести, в подаграта, в ревматизма, в парализираните?... – ...и в много други още случаи, мой милостиви Господарю...“ – Малко по-сетне Г. Боенс начна пак да говори по един смутен начин, без да знае като какво казва: „Не е ли, мой милостиви Господарю, всичко това добре основано? – Да, отговаряше царят, като че се събуждаше от един сън, – да, аз проумявам, върху което и молиствувам Бога да благоволи да закриля чрез благословията си вашето предприятие.“ – Благодаря, мой милостиви Господарю. Сега нека потвърдим с дела тази негова благотворителна и смирена мисия. В съдилището на Шарлероа, председателят питаше една свидетелка: „Г. Боенс лекува ли вашия мъж?“ Свидетелката: „Не, Г. Председателю, той го излекува само.“ Председателят: „Как...? Аз не проумявам, изтълкувайте се по-ясно.“ Свидетелката: „Добре; мъжът ми страдаше твърде много от едни ревматически болки в краката си. Лекарите, които дойдоха, не направиха нищо друго, освен да умножат [засилят] болката; коги [когато] Г. Боенс я излекува изведнъж.“ Председателят: „Чрез какво средство?“ Свидетелката: „Г. Боенс ми поиска чисто едно платно, с което обви крака на мъжа ми.“ Председателят (със подсмивка): „Ха! ха! това е едно от най-скорошните [модерните] лечителни средства!“ Председателят продължава: „Като какво платихте на Г. Боенс за това чудесно излекуване?“ Свидетелката: „Нищо, нищо, решително нищо, освен това само, че той ме помоли да купя на една наша съседка, която ходеше боса, един чифт обувки; това, което аз извърших с удоволствие и добро сърце, Г. Председателю.“ (Спогледаха се с удивление). Председателят: „Седнете си на мястото.“ В Шапел Ерлемонт, дето живееше тогава медиума, майката на един млад въглищар, Хуберт Дувивиер, дойде съвършено уплашена в дома на Г. Боенс и като видя, че в къщи се намираха хора (имаше френски и руски госпожи в този час при него), тя не се осмели да прекрачи прага и да влезе, само като смутена извика: „Барела и Копен, лекарите на въглищницата [мината за въглища], в която работим, ще дойдат утрешния ден, в петък, да отрежат крака на сина ми Беберта; трябва ли да ги оставим да го направят?“ Г. Боенс ѝ отговори: „Вие виждате, Марио, че аз съм сега зает с тези госпожи, след половин час аз ще дойда у вас.“ След половин час Г. Боенс беше вече в къщата на Беберта: „Какво имаш, приятелю мой Беберте? – О! Господине мой, вижте как Барела и Копен ми направиха крака, като го разрязаха! – От истина [наистина], младо момче, те ти разрязали крака, но това е за да видят и узнаят свойството на твоята болка. – Да, но те казаха, че гангрената успявала и че трябва без друго по-скоро да се оперира: следователно те решиха утрешния ден, в петък, да ми отрежат крака.“ Медиума, като се замисли, каза на бащата Дувивиер: „Ако ми обещаете, че енергически ще противостоите на решението на г-да лекарите, аз незабавно ще излекувам сина ви: подир осем дена (от петък осем) ще отидем синца ни на разходка в гостоприемницата.“ „Аз ви се обещавам и ви се заклевам!“ – извика бащата с пълно доверие. В същото време медиума похвана с пръстите си болния крак и го обви в чисто платно. Незабавно схумените [сгърчените / повехналите] и умрели меса на крака се съживиха; страдащата се облече [обгърна] и облада от една благотворна и приятна сила; като че нещо божествено съживи неговото същество. Под това силно действие разстройството, което болката беше произвела, се изцели под една жидкост [втечняване на отока / излив] върху стола, дето беше поставен болния крак. Той беше вече почти здрав! Бедното младо момче, смаяно от тая ненадейна промяна, стана и проходи в къщи, като извика със смутен глас: „Аз съм вече здрав, г. Боенс, благодаря ви, благодаря ви и премного!“ „Не тъй, чадо мое, Беберте; ти добре виждаш, че аз не съм освен едно божествено оръдие [инструмент]; следователно благодари на Бога, а не на мене.“ Определеният час за операцията дойде; на 10 часа Д-р Копен, главен лекар на въглищницата в Маримонт и Базку, слезе от файтона си пред колибата на Дувивиера и влезе в нея; без никаква церемония той хвърли върху масата: хирургическата си труса [комплект хирургически инструменти], нитките [конците], обвивките [бинтовете], накрая всичките потребни неща за подобна една операция. Без да каже нашему нещо [без да каже нищо на никого], начна да цепи платното и да приготвя това, което е нужно. – Какво правите там, Г. Копене? – го попита братът на бащата, който беше дошъл нарочно да противостои на операцията. – Това не е ваша работа, – му отговаря остро лекарят. – Как..., това не е моя работа? Повече отколкото ваша; не съм ли стрика [чичо] още и кръстник на това момче! Не, Господине, вие няма да отрежете крака на моя племенник! Лекарят, смаян и смутен от подобно едно съпротивление, изгледа бащата въпросително. – Не, Господине, – повтаря бащата, – вие няма да отрежете крака на сина ми: той е вече здрав, вижте го. – Хайде оттук, човече, луд ли си ти? Аз ти казвам, че без операция синът ти ще умре; гангрената напредва, трябва да се побърза. – Но той оздравя!... но той оздравя! – повториха стриката и бащата. Кракът може да се е изменил [подобрил], но решението на лекаря се неизменява; без да преклони да види крака, думите: „той оздрави, той оздрави“ го дразнеха и го разгневяваха повече, отколкото гангрената можеше да напредне върху крака. Накрая, разядосан, прибира си нещата и излиза, като изрече: „Вие ще се каете, Дувивиере!“ Подир осем дни Г. Боенс и Беберт се разхождаха наедно по улица Шапел. В местността, наречена Кувент, се нахождаше един болен, М. С..., който страдаше от една гръбначна болест. Изоставен от лекарите, той, по съветите на един лекар, който вече не практикуваше, поканва из Шарлероа Г. Боенс, който за тези болести употребяваше понякога със сполука системата на едно хидромагнетическо лечение [лечение чрез магнетизирана вода и биоенергия]. Г. Боенс ката неделя [всяка неделя] ходеше редовно на Кувент с железницата; от Кувент за Шарлероа треновете се разменяваха в Мариамбург и като не се посрещаха в едно време, пътниците за Шарлероа бяха принудени да чакат там цели часове. Един ден, Г. Боенс, като се връщаше от Кувент, видя в множеството да се принася от един негов другар един млад момък, който страдаше страшно от навяхване в крака си и търсеше лекар да му помогне. Г. Боенс, подбуден от благотворително чувство, се приближи при болния с твърде голяма воля да го излекува. – „О! Недей ме похваща, – извика болния, – може господството му [господинът] да е лекар, – му казаха другите, – остави да види.“ Медиума постави ръката си върху голия крак и каза: – Младо момче, обуй си обущата и иди да намериш другарите си: ти си вече здрав! Младият момък, смаен с удивление, начва да гледа своя благотворител и, като стъпва на крака си, извика: „Отистина [наистина] аз не страдам вече! Отистина аз мога да се обуя! Отистина аз мога да ходя!“ Върху това той се отдалечи и изчезна. Подир малко, ето че младият момък иде с майка си да го поблагодарят и да му платят. „Кажете ми, моля ви, Господине, – казва майката, – какво ви дължим за излекуването крака на моя син?“ – „Нищо, Госпожо, решително нищо.“ Множество хора се стекоха да го гледат. Идващата неделя, като пристигна при М. Р..., този му каза: „Господине, учудих се, като се научих за благотворителното действие, което сте извършили в Мариамбург, преминалия вторник, като се завръщахте оттук. Всичкият свят [всички хора] говори за това, без да знае творителя [автора на чудото]; аз помислих, че сте вие. – Да, аз съм, задоволете ме само да не говорите повече.“ Тъй Г. Боенс ходеше навред, дето неговата мисия го викаше; той се намираше коги [когато] в Шарлероа, коги в Лиеж, коги в Брюксел; навред множество болни го търсеха за излекуване. Той е бил още в Бордо, в Марманд, в Гренобъл, в Севър, в Сент, в Париж, в Одеса... Нека свършим с едно излекуване, което не малко е също удивително. На Лутр един млад работник на име Адам, като играеше с другарите си, един неделен ден, на пико (aux quilles [игра на кегли / боулинг на открито]), един валяк [дървена кегла или топка], засилен от някоя силна ръка, го удари в главата тъй, дето той падна на мястото си. Очите му бяха кръвясали и от ушите му кръв излизаше. Един лекар, като разгледа раната, се произнесе, че тя е смъртоносна, че няма никаква надежда. Болният се отнесе в бащината си къща и остана на Божията промисъл без никакво съзнание. Подир три дни дойде Г. Боенс и го завърна в живот, като потвърди чрез това своята медиумическа лечителна сила. Не мислете, че тези излекувания са единствени; те се броят с хиляди: всеки ден е забележителен с излекувания от чудесни по-чудесни. Г. Боа от Марманд и Г. Таво от Сент могат да потвърдят тая истина. Г. Таво, нов апостол Тома, иска да види, за да повярва: той поиска да узнае ако [дали] медиума стои на височината на славата си, ако излекуванията, извършени чрез неговата сила, са действителни. Той стана от своето място и отиде в Белгия; с една листа в ръка, той обходи коритото [околията / района] на Шарлероа, като се вдаде на едно сериозно изследване. Подир три дни той се завърна във Франция с благополучно следствие [резултат] по своето предприятие [начинание]. Г. Боенс отговаря на писмата, които му се отправят, но не приема у дома си; той стои [живее]: Rue de l'Aube, 31, à Bais-Colombes (Seine).
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Вегетаризма или растителната храна. от А. де Феленберга-Циглер. Много из между нас, като не знаят какво нещо е вегетаризма, не знаят и какво да мислят за него; не е зле, мислим, да се освети всеки върху растителния режим, който клони да се разпръсне [разпространи] между ни. Не се касае тук само за този строг вегетаризъм, когото последователите му го вземат като идеал за человеческия живот и източник на всякакво добро, за този режим, който изхвърля всякаква произходяща от животното царство храна, като мляко, яйца, масло и сирене. Предварително нека забележим, че един умерен вегетаризъм, който позволява употреблението на тези хранителни неща и забранява съвършено месоядната храна, не заслужава името вегетаризъм, понеже той позволява храна, която е произхождение от животните. Този е режима, когото доброволно ние приемаме, още повече, че едно голямо число от населението, особено по селата, не яде почти месо, но се храни с мляко, сирене, яйца и с разни растителни неща; при всичко туй, то се намира твърде добре, е здраво и кораво, и полага един доволно голям труд в работене, което е достатъчно да ни потвърди, че месоядството, що Либих [Юстус фон Либих – прочут германски химик от XIX в.] подкрепя и проповядва, не е без друго необходимо за човека, то може съвършено да се изключи от да бъде като подкрепителен режим. Ние сме противни [противопоставяме се] на изключителния вегетаризъм, когото считаме като противоестествен; противни сме още и на месоядството, по начина на Либиха, което вреди здравето; потвърждаваме и разгласяваме смесения режим, който, наистина, не заслужава името вегетаризъм, понеже той може да се вземе като всеядство (omnivorisme). Апостолите на върлия вегетаризъм дават такава една довереност, като че е непогрешима; доводите и причините, които те ни дават, са без никаква голяма стойност, за да потвърдят и оправдаят изключителния този вегетаризъм; тъй те не могат да ни уверят, че човекът, според анатомията на телесните си части, е бил първобитно плодоядец, както маймуните, които живеят по дърветата и които Дарвин ни представя като наши прадеди; те не могат още да ни докажат, че това е станало чрез едно развращение [извращаване / промяна] или изменение на вкуса, дето човекът е достигнал да се храни с месото на животните, което изначално им било отвратително. Освен това, потвърждението, че човекът е естествено плодоядец като маймуната, почива върху твърде слаби основи, които ние вземаме за лъжливи. Човекът е по-добре един всеядец, като мечката. Даже маймуните, които се считат като плодоядци, произволно [при възможност / по свой избор] ядат месо, когато намерят; те с удоволствие ядат без най-малкото отвращение яйцата на птиците, глистите, гъсениците, бръмбарите и пр.; това, което те не щяха да направят вероятно, ако тези хранителни неща бяха противни на тяхната натура или им бяха отвратителни. В езерата и в блатистите места на островите Ява и Суматра маймуните ловят с опашките си раци; последните, чрез щипките си, се залавят за опашката на маймуната, която изкуствено [ловко] ги взема и яде охотно. Като няма подобни животни, маймуните взаимно се пощят и си ядат бълхите и въшките, които техните тела произвеждат. Ако техният инстинкт не им позволяваше една подобна храна, те нямаше да се вдават в подобен лов. Тези неща потвърждават, че маймуната не е абсолютно плодоядец, че инстинктът ѝ понякога я тика да се спуща и към една храна от животните и че, като човека, тя е много или малко всеядец, ако и тропиците да ѝ дават изобилна храна от разни видове плодове; тъй щото те не са никак принудени от един голям глад да искат да задоволят своите нужди. С изключение на тревопасните, няма други животни, които да са изключително вегетаристи [вегетарианци], било между четириногите, било между двуногите. Даже и тревопасните, въпреки своите три стомаха и своите дълги черва, могат без никакво затруднение да привикнат да бъдат месоядци, както се случва на северната страна на Норвегия, дето зиме, когато не се намира никаква растителна храна, хората си хранят кравите със сухи или кадени [пушени] риби. Човекът е определен от провидението да населява всичката земя, от полюсите до екватора, да живее в нея и да я обработва; в това отношение Творетеля [Творецът] чудесно я организирал и направил полезна. Човешката натура и състав са съобразни с това назначение, тъй щото той може да живее навред, тъй под тропиците и екватора, както и в най-студените места на полюсите, понеже всичката земя и това, което е по нейната повърхност, всичките сили и всичко това, което тя произвежда, му принадлежи според волята на провидението1). Той е приет във всичките климати и успява по всичката земя; навред, дето земята му доставя облекло и една храна, от каквото свойство и да е тя. Не е също за маймуната, която живее в тропическите места и на която живота е ограничен в тези места, които произвеждат достатъчно плодове за прехранване, при един климат, който ѝ подобава. Това е още едно доказателство, което потвърждава, че човекът не е произведение от маймуната, както Дарвин иска да докаже. Действително, ако това беше тъй, то човекът, както прадядо му маймуната, щеше да бъде ограничен под тропиците, дето щеше да живее гол, със или без никакво естествено облекло, понеже по тези места никакво облекло не е нужно, както го потвърждават обичаите на арабите и на народите, които живеят по тропиците. Разумява се, следователно, че човекът, според волята на Творителя, трябва да прекарва живота си по всичката земя и да владее всичко това, което тя обема [обхваща]; той не може да бъде освен всеядец, а не само плодоядец, тревоядец, както поучават и претендират партизаните [привържениците] на върлия вегетаризъм; другояче, човекът, както и маймуната, не биха могли да живеят освен в тропическите места, които само им дават една достатъчно растителна храна, от което трябваше да последва, щото другите части на земята да не бъдат населени. Следователно, като човекът може да си достави храната без труд и старание, той ще прекарва, както маймуната, един живот безполезен и съвършено животински; в случай че няма да има нужда и от облекло, той няма да има грижа и за най-малкото умствено развитие, и ще остане като животно, в строгата смисъл на думата, без най-малката божествена искра, и няма да може да изпълни участта, която провидението му е начертало. Върлия вегетаризъм, следователно, е в противоречие с божествения порядък, както и със свещените писания. В по-студените места, дето човека се е намирал, трябвало изначало той да се е хранил с такава храна, каквато тези места му се произвеждали, значи лова и риболовството. По необходимост той е станал почти изключително месоядец, както са още до днес жителите на полюсите. Освен под тропиците, дето се нахожда достатъчно количество от хранителни овощия, които може да се ядат тъй както си са, човекът, в умерените климатически места, и на всякъде другаде, дето не се нахожда достатъчно количество от растителна храна, е бил принуден да прибегне към храна и от животното царство. Следователно, човекът не е никакъв тревоядец или плодоядец, и не може да живее само от растителни неща. По-сетне, когато е начнал патриархалния номаден живот, човекът е опитомил едно число от тревопасни животни, като ги е подвел на стадо и водил на паша от място на място, както са до днес чергарите. Тогава той е живeел от стадото си, от добитъците, които е клал, както и от тяхното мляко, масло и сирене. Откато се установиха номадите по плодородните долини, начна занаятчийския [земеделския] живот, период в когото човекът се е нагърбил да обработва земята, за да му произведе растителна храна, от която той се нуждаеше; тогава той стана всеядец. Когато земеделието се е усъвършенствало колко-годе и начнало да се произвежда пшеница и зеленчук, човекът се застоя на едно място и стана тревоядец [в контекста: уседнал консуматор и на растителна храна]. Изнамирането на огъня и употреблението на варенето допуснаха на човека да се храни с житните произведения, с разни овощия, със зеленчук и корени; тъй той можа да се възползва за прехраната си от произведенията на умерения земен пояс. От нужда месото и яйцата се ядяха без да бъдат уварени [сготвени], което не беше едно и също за дивите овощия, ябълки, круши, пр., които са много стипчави и кисели. Само човекът по тропиците остава плодоядец; при всичко туй, както за маймуната, това плодоядство е размесено и омекотено малко и с месна храна; така щото човекът и по тези страни е всеядец. Освен това, ние не знаем кои са местата, които са били люлката на човечеството, де човекът се е породил и де той е живeел изначало; ние не знаем ако [дали] той изначало е бил заселен по тропиците или по умерените земни пояси; следователно ние не знаем още ако изначало той е бил месоядец, всеядец ли или плодоядец. Рая, тъй както ни го описва Мойсей, книга I, глава II, стих 8 и нататък, не може да се вземе тъй както е буквално; то не е история, а чисто и просто една алегория. Човекът, по храната, не може да се постави и сравни с маймуната. Освен това, ние трябва да забележим, че в древните израилтяни животните жертвоприношения стоеха на първо място и се почитаха повече от растителните. Вярваше се, че животните жертвоприношения са били по-приятни на Бога, отколкото растителните, както ни го потвърждават жертвоприношенията на Каина и на Авела. И свещениците (левитите) председателствуваха тези жертви и живееха от приходите на храма; те следователно ядяха месо, с изключение на кръвта и лойта. Вегетаристите [вегетарианците] са излъгани, дето претендират, че плодоядците народи имали по-благородни и по-добри черти, по-сладък и по-кротък характер от месоядните, които имали по-прости и по-груби черти2). Изобилстват доказателства на противното: този, който иска да се убеди, нека прочете разказа на Ципеянското възстание [Сипайското възстание в Индия през 1857 г.] в английските в Индия места, дето това поколение, което се храни изключително с растителна храна (само ориз), дето тези индийци, които се считаха за меки, приятни и неенергични, надминаха във върлостта [жестокостта] си англичаните, които са повече месоядци. Презрението, което те имат за жената, върлостта, с която те употребяват [се отнасят към] вдовиците, не свидетелстват никак в тяхна полза; напротив, те потвърждават, че тези народи нямат благороден характер, човещина, състрадателност и любов за ближния си. Забелязваме същото нещо в китайците, дето долната ръка [бедните слоеве / простолюдието] се храни по-вечето с растителна храна. Тези хора, наместо да бъдат добри, великодушни и състрадателни, те се отличават по-вече чрез егоизма си и чрез строгостта си. Същото се среща в народите на Южна Европа, които, ако и да се хранят повечето с растителна храна, не са ни приятни, ни лишени от страсти. Наконеч [накрая], дивите народости, които се хранят с растителна храна, се отличават по същите недостатъци. Упознато е освен това, че маймуните, които са изключително плодоядци, са изобщо лукави, омразни, размирници. Още чрез отвратителната си грозота, чрез съвършената си безполезност и ненаситност, те представляват карикатурата на един недодлан [недодялан / груб], упорит и никакъв човек. Това е едно свидетелство, че плодоядството не умеква [омекотява] никак нравите, даже в животните. Да говорим повече върху това, трябва да отидем много далеч. Този, който иска да се увери в истината на тези неща, нека прочете мисионерските разкази, описанията на пътниците, историята и ще види, че вегетаристите грешат съвършено в това, което претендират. Народностите, които се нахождат [намират] по полюсите, лапландците, самоедите, ескимосите и други, са чисто месоядци, понеже земята, която имат, не може да се работи и е неплодородна. Е, добре! Всички пътешественици са съгласни, че тези народности са повече от едно тихо естество, от един благователен [благороден / благосклонен] и мек характер. Това потвърждава, че месоядството не води хората към необразованост и скотство, както искат да кажат фанатиците вегетаристи. Северните жители в Япония, които са ловци и рибари и които не познават земеделието, са месоядци в цялата смисъл на думата; при всичко туй, един мисионин [мисионер], който е живeел между тях с години, ги описва че са хора чрезвичано [чрезвичайно / изключително] добри и симпатични. Освен това, ще прибавя едно неоспоримо нещо, което се отнася до канибалите. Тези човекоядци, даже тези, които живеят под тропиците, като например жителите по островите Фиджи и други острови, които се нахождат към южната страна на морето, имат на разположението си изобилно както овощия, тъй и други разни за ядене растения. Те са станали човекоядци единствено по причина, че всичките потребни и за ядене животни, т.е. тези, които дават мляко и яйца, не съществуват по техните острови; те, за да си доставят тая храна от месо, която естествения инстинкт им налага, прибягват към войни и стават ловци на хора. До такава степен месната храна почива върху една вродена нужда в човека, или върху инстинкта, ако е по-добре да се каже. Когато мисионерите вкараха животни, които дават мляко или произвеждат храна (особено свинята) по тези човекоядни места, човекоядството малко по малко изчезна, понеже хранителната нужда от месо беше вече удовлетворена у тях. Следователно, вижда се, че когато вегетаристите претендират, че човекът е съществено плодоядец и че естествено той е принуден да живее вегетарически, те извършват това без никаква основа. От друга страна, не възможно е да се докаже, че хората, които са подложени под една строга растителна храна, са по-силни, по-корави и по-здрави, както претендират вегетаристите, от тези, които са месоядци, т.е. които употребяват умерено месото и избягват злоупотреблението на алкоолическите [алкохолните] питиета. По начало вегетаристите се въздържат от алкоолическите пиниета, даже ги избягват съвършено, дето може да се заключи, че ползата, която те отдават по-вече на вегетаризма, е следствие не на него, а на алкоолизма, когото те избягват строго. Действително, хора, които следват да ядат всякакво, т.е. които са всеядци, умерени и въздържателни, се радват на едно добро здраве и на една голяма жизнена сила; коги [докато] не малко случая знаем, дето без съмнение са пострадали тези, които са се хранили само с растителна храна; тъй щото те бяха принудени да остават този режим и без да приемат месоядството по начина на Либиха, да прибегнат към този режим, който е смесен или от свойството на всеядството, за да си поправят здравето. Не може също да се докаже, че вегетаристите живеят по-вече, отколкото всеядците. Знае се, че в Русия православните говеят [постят] четиридесет дена под едно най-строго въздържане; те не ядат нищо, което е произхождение от животните – ни мляко, ни масло, ни сирене, ни яйца, и са изложени изключително на една растителна храна. Но повечето из между тях страдат от този режим, по причина на недостатъчната храна, и с нетърпение чакат като кога да отговеят [да заблажат / да спрат поста], за да добият силите си. Както казахме вече, всеядството е режима, който подобава най-добре за човека; за това, въпреки теориите, поставени от Либиха на слава, ние препоръчваме едно умерено употребление на месото, което, взето в голямо количество, може да повреди здравето. Месото е едно много усилителна [хранителна / засилваща] и лесносмилателна храна, но премного взето, то е вредително; то сгорщява [сгъстява / разпалва] кръвта и произвежда не добри влаги за здравето. Да яде някой четири пъти в ден месо, както правят англичаните и тези, които искат да ги поддържат, е – със изключение може би на английския климат – един режим несгоден и вредителен за климата на нашите места, а особено за тропическите места, за които един режим, но не изключителен, от растителна храна е най-вгоден. Англичаните по едно предубеждение считат живота си, както и месоядния си режим, като най-добри, без да държат сметка, че последния трябва да се намали в разни други климати, че той не трябва да бъде един и същ в Англия и в Индия. Месоядството и многото употребление на алкоола правят големи изтребления [поражения] между англичаните в Индия; почти всички се завръщат в Англия заразени, много или малко, от болки в черния дроб. Холандците от Ява, които, напротив, живеят както туземците, т.е. следват един режим повечето растителен, живеят добре и издържат по-вече дълго време. Растителния изключителен режим ние го оставяме на фанатиците, на тези, които се нахождат добре или мислят, че се намират добре; при всичко туй, въпреки тяхното потвърждение, ние поддържаме, че този режим е противоестествен и против политическата икономия. Действително, какво ще се случеше, моля ви, ако изключителния растителен режим станеше общ до толкова, щото всеки да я употребява него? Ако не трябваше вече да ядем месо, за какво ще ни бъдат стадата от крави, волове и овци? – За млякото ли им? Но вегетаристите крайно осъждат употреблението както на млякото, тъй и на сиренето, на маслото, на яйцата и на всякаква храна, която произхожда от животните. За вълната ли ще отглеждаме овците? Но крайните вегетаристи избягват употреблението ѝ, въпреки теорията на Йегера [Густав Йегер – германски естествоизпитател, пропагандирал вълнените дрехи], апостола на вълнените дрехи. Още, ако селянина няма да може вече да одържа [отглежда] животните си за да произвеждат мляко и месо, от де той ще вземе необходимия тор, за да натори нивата си, която ще му произвежда житата, зеленчуците и разните необходими вещи относително до растителната храна? Или той трябва да храни говедата си само за тора, дето да може да наторява нивата си, за да произвежда една растителна храна, която да бъде достатъчна за плодоядецът? Тогава, какво ще ни заслужат нашите добитъци и нашите ливади? Ще отхранваме животните само за кожата ли им? Ще се колят животните за кожата само, необходима за фабрикацията на обработени кожи; колкото за техните трупове, ще ги заравяме ли в земята, за да гният и се топят? Но тогава, какво ще стане земеделието? И защо ще ходим на лов, когато той ще бъде забранен да се яде? Защо ще риболовстваме, като няма да ядем ни риби, ни раци, ни миди, ни стриди? За какво ще имаме кокошки, пилета и други гадове [в контекста: домашни птици], като няма да ядем яйца? Не може да се помисли някой като какъв резултат ще има подобен един режим; несгодните и вредни следствия, които ще докара един подобен абсолютен вегетаризъм. Няколкото размишления, които изрекохме, са съвършено достатъчни да докажат като какво ще стане земеделието, ако началото на изключителния вегетаризъм се приемеше навред. Явно е, че този режим е невъзможно да се приспособи, че той е едно необмислено нещо, една аномалия. При всичко туй, под едно условие, той може да бъде полезен на някои хора, на които употреблението на месото не подобава, на слабите телосложения, които се излагат чрез месоядството. Но тези са изключение от правилото; не може да се мисли, че вегетаризма трябва да бъде препоръчан на всички като най-добър. Още, узнато е, че много хора не се намират добре от зеленчуците и от овощията; следователно, тези са принудени да следват един смесен режим, като се хранят с брашнени неща, с мляко, яйца и месо. На тези последните вегетаризма не подобава. Човекът не е направен за подобен един режим, той по-добре се намира да бъде всеядец. Всеки трябва да си присвои този режим, който подобава по-добре на неговото естество и на неговото телосложение; един се намира по-добре с вегетаризма; друг по-добре, като яде всякакво; накрая друг предпочита месоядството. Ще бъде лудост да иска някой да наложи един и същ режим за всички, както претендират фанатиците вегетаристи. При всичко туй, като лекарство, ние препоръчваме вегетаризма за едно по-дълго или по-късо време; сифилитиците, например, които може да бъдат повредени от меркуриализма [лечение на сифилис с живачни препарати, популярно тогава], се намират по-добре да се въздържат от месо, което е за тях една отрова, чрез която стават по-зле. Но едно лечение не може да се продължава с години; растителния режим е едно много добро лечително средство, и като такова, то не трябва да се продължава вън от известни предели. При всичко туй, ако вегетаризма е можал да извърши някои лечения, то има случаи, дето употреблението на месото трябва да се предпочете и препоръча3). Ето що пише доктор Х. Ренс в своето съчинение „Естествената лечителна метода“ върху растителния режим: „Разположението на цялата человечески храносмилателен апарат, кътните му, кучешки и предни зъби, сглобението на челюстите му, простия му стомах, червата му, които са на дължина между тази на месоядците и плодоядците, всичко това показва достатъчно, че човекът е направен за една смесена храна, за всеядството4). Още, хранителната химия и храносмилателната физиология, присъединени с многобройните опити на обикновения живот, показват безосновен вегетарния режим. Този режим (вегетарния), ако не можем да го препоръчваме на някои, които са добре със здравето си, то не претендираме, че той не може да бъде полезен в някои органически смущения. Напротив, този режим е превъзходен за много кървавите хора [хора с високо кръвно или плетора / кръвонапълване], за тези, които страдат от болести на сърцето, от ревматически, нервически болести и от катероидни [катарални / възпалителни] на плодородните органи [половите органи]; но, даже в този случай, той не трябва да бъде освен временен; щом болния подобрее, ще направи зле, малко по малко да се упъти към една смесена храна.“ Следващото извлечение, което заемаме от една германска публикация, ще даде още повече тежест на потвържденията ми: „За да бъде някой вегетарист, трябва преди всичко да има един добър стомах и черва, които действуват добре, понеже една изключителна растителна храна претоварва пищеварителния [храносмилателния] канал, и изисква от него значителни усилия отколкото тези, които изисква една смесена храна. Растителните неща обемат, наистина, белтъка, важно вещество в нашата храна, но той се нахожда под една форма не тъй лесносмилателна, лесноуподобителна [увояема / усвоима], както се случва в храната, която произхожда от животните5). Человеческото тяло може да намери белтъка, който му е нужен, или в някои растителни неща (бял боб и нахут), или в месото; при всичко туй, този, който е произхождение от едно растително вещество, се попива [усвоява] по-мъчно и в по-малко количество. Освен това, пищеварителния [храносмилателния] канал безполезно се претоварва с голямо едно количество от растения, от които трябва да извлече необходимите хранителни начала, понеже много елементи, които се нахождат в растенията, не са никакви уподобителни [усвояеми], и ще служат освен да продължат и да затруднят смилането; нещо, което всеки не може да претърпи. При всичко туй, ние припознаваме свободно, че хора, които са имали една много хранителна храна, или които водят един живот седящ [застоял / заседнал живот], няма да направят зле, ако за няколко време напуснат месото и се похранят с растителни неща. Тъй те ще дадат на пищеварителния [храносмилателния] канал, който е обръгнал от тая твърде силна и много лесносмилателна храна, един нов, преобразен потик [тласък / разтоварване]. Освен това, месото, което произхожда от тревопасни животни, обема същите начала, както самите растения, само че месните същества се намират под едно положение по-средоточено [концентрирано] и под една форма много по-лесноуподобителна [лесноусвоима]. Месото, следователно, не е друго нещо, освен растението преобразено, и разликата между двете е твърде малка. Колкото за месото, което е произхождение от животни месоядци, повечето се отбягва, понеже като е много оживотворено [тук в смисъл на: жилаво, наситено с отпадни метаболити], ни вдъхва отвращение. Храната на по-горните същества, животни и човеци, произхожда направо или косвено от растенията, понеже минералите, камъните и земята не могат да заслужат като храна на животните и на хората. Животните ядат трева, растения и корени, от които човекът не може да се храни, и ги преобръщат в мляко и в месо, които човекът може да си уподоби [усвои]. Защо противополагаме една система против друга, както правят фанатиците от растителния режим, когато този, който съди безпристрастно, не намира абсолютно никаква противоположност между двата режима? Ако Творетеля беше направил човека вегетарист, ние нямаше да намерим в Свещените писания отломките [откъсите], които показахме от първата Мойсеева книга; и, освен това, човекът щеше да намери по всичката земя, както и в полюсите, една достатъчно растителна храна; това, което не се случва. Следователно, като за заключение, нека останем под режима на всеядството, като се предпазваме да злоупотребяваме с месото. _________________________________ 1) Битие IX. 1: Плодете се, умножавайте се и напълнете земята. – На 2: ще бъдете страх и трепет над всичките животни по земята, над всичките птици по небето, над всичко, що се движи по земята и над всичките риби в морето: всички са предадени в ръцете ви. – И Битие 1. 28....... напълнете и обладайте земята. – Сетне още Битие IX, 3. Всичко, що се движи и що носи живот, ще ви служи за храна: давам ви всичко това, както зелената трева. Според горказаните, човекът е определен от Сътворителя да е всеядец, а не плодоядец. Сравни също: 1 Царе, XVII, 6. Гарваните му носеха (на Илия) хляб и месо сутрин и вечер, и вода пиеше от пороя. И Левитски XI. Закон върху чистите и нечисти животни. Накрая, Евангелието от Матей (III, 4), дето е казано, че Кръстителя Иван се хранел в пустинята със скакалци и с див мед (растителна и месоядна храна!?); следователно той е бил всеядец. Никъде в Библията вегетаризма не е разгласен, ни препоръчан; сам Христос, който ни е даден като пример във всичко, беше толкова вегетарист, колкото и Иван Кръстител. Абсолютният вегетаризъм не е следователно никак основан върху божествения порядък, както претендират партизаните [привържениците] на този режим. 2) Англичаните, които се хранят повече с месо, минуват [минават / считат се] за най-хубави и най-благородни в Европа, коги [докато] ирландците, които се хранят повечето с растителна храна (картофи), са далеч от да имат тая слава. 3) Много пъти сме забелязали, че деца, на които не се е давало месо, отслабват и закъсняват да пораснат; но щом им се определи да ядат месо, те в малко време изменят образа си: порастват, силата и здравето им се дохождат на място. Виждали сме също тревопасни да страдат от режима си, и щом го изменят в месоядство, да станат по-добре. Когато се касае за хранене и за диета, трябва да се специализира, а не да се прави общо нещо. Един и същ режим не може да бъде безразлично за всички подобен. 4) Ето доказателства, които уборят [оборват] потвържденията на вегетарическите апостоли, и които доказват тяхното невежество. 5) Светото писание ни учи, че Адамовия син Авел бил овчар, а Каин бил земеделец. Каин принесе жертва на Бога земни овощия; Авел, от своя страна, принесе едно животно от първородените в своето стадо. Каин беше един вегетарист, Авел напротив, беше месоядец; при всичко туй жертвата на Авела се хареса по-вече на Бога, отколкото тази на Каина. Каин вегетариста се хареса по-малко на Бога, отколкото Авел, който, ако и да беше месоядец, беше с характер по-приятен, което е доста забележително. Каин, вегетариста, беше първия убиец, първия братоубиец! Тая история опровергава потвържденията на вегетаристите фанатици, които претендират, че тяхната система правила по-приятен и по-благороден характера. Според тяхната теория, Каин трябваше да бъде по-добър от Авела, което случката не показа.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни ДОРЛИШЕМСКИЯ СОМНАМБУЛ Прочитаме в в. „Stamboul“ [излизащият в Цариград френскоезичен вестник „Le Stamboul“], под заглавие „Чужди съдилища“, следното: Саверенското съдилище се занимава по настоящем с един сомнамбулически въпрос [казус], който възбужда един твърде значителен интерес. Касае се за един лечител под название „Шлофер от Дорлишем“, то е спящия от Дорлишем, който се е прочул. Собственото му име е Йост. Беден шивач на дрехи, той на 1867 заминава за Париж, без да притежава нищо друго, освен едно първоначално учение и няколко понятия от кроежи, заети от майсторите, които се намираха в Дорлишем и в Молшем, съседен град. В Париж той посещаваше обществата, които се занимаваха с магнетизма, и се указа като пръв сомнамбул [изпаднал в транс медиум за диагностика]. Даже доктор Дежарден го е поканил да остане всякога при него, за да му служи като медиум по магнетическите опити. Подир войната [Френско-пруската война от 1870–1871 г.] Йост се завръща в Елзас и си туря на ума да тури магнетическите си способности в действие; тъй той се установява като сомнамбул в своето родно село и начева да лекува по специалността си. „Ясновидния“ за малко време се прочу и прослави тъй, дето не се забави да привлече вниманието на лекарите, както и на професорите от Страсбургския университет, на които нетърпимо беше станало вече това негово съперничество. Спящия от Дорлишем начна да се преследва и хули, че беззаконно вършил медицинското звание. Но затрудненията, които му се нанесоха, не послужиха освен да увеличат неговата слава, и да го накарат да се снабди с един лекар, който да подписва рецептите му. За малко време болни надодоха от разни места на Европа в това малко село Дорлишем, даже и от Америка. Бедният шивач за малко време си построи една добра къща, и като гледаше даром бедните болни, раздаваше спечеленото на тези, които страдаха. От четиридесет до петдесет болни ежедневно чакаха да получат неговата помощ. Йост стана страшен съперник на медицинския факултет, който, като не можеше да го преследва вече, че върши медицината незаконно, набеди го, че той мамел и крадял хората. Паркета [прокуратурата] прие този начин на обвинение, според когото „спящия“ не спял, но се преструвал, за да привлече хората. Под този начин на обвинение, Йост се намери за виновен и трябваше да се представи в съдилището, както той сам, тъй и лекаря, който подписваше рецептите му, както и племенницата му, която го приспиваше. По-вече от петдесет свидетели из Франция и Прусия се нахождаха [намираха] по тази работа от към страната на сомнамбула. Против виновния прокурора имаше около двадесет болни, които, като не са могли да се излекуват, казваха, че Йост е шарлатанин. Защитниците на сомнамбула, които бяха на число двойни [два пъти повече], го славеха и му благодаряха, задето сдобили здравето си чрез него. Между свидетелите се нахождаше и генерал-лейтенант Бергман, управител на Страсбург. Генерала беше доволно смутен от случая, при всичките почести, които съдилището му отдаваше, като обяви че той отишел при сомнамбула от любопитство. Той мисли че това е престорка и лъжа. По туй обвинение можаха да се появят още много свидетели от всичките кръгове на Страсбург, особено госпожи; но съдилището поиска да избегне смущението, което те можаха да почувствуват, като изповядат публично своята вяра за човек, който, освен туй, се преследва и за вина против нравите. Свидетелите, които бяха призовани, принадлежаха на всичките класове в обществото: адвокати, доктори от разни познания, търговци; всички бяха ходили при сомнамбула, от които мнозина го хвалеха! Съдиите с председателя си, които, наглед, бяха много чужди за магнетическите неща, пожелаха щото виновния да се магнетизира там от племенницата си. При всичко туй никому не дойде на ума да опита в този случай медицинските просветителни [диагностични] способности на Йоста. Професорите от университета, които бяха призвани за експерти, се ограничиха да обявят, че виновника е добър магнетисант [магнетизатор], без обаче да открива на вън свръхестествените си сили, които той притежаваше. При всичко туй, трудно е да си състави някой едно ясно мнение върху този странен случай, и противните мнения, издадени от компетентни с авторитет лица, не са още от естество да обяснят притворство ли е това, или действително ясновидство. Доктор Бернхайм от Нанси и професора Форел от Цюрих са за това странно дело; коги [докато] Страсбургските клиники казват, че Йост е един лъжец, който търси да се обогати от доверието на публиката. При второто разглеждане беше назначено да се изпитат експертите и да се изслушат съдебните препирни. Публиката беше многочислена; имаше много жени, няколко попа, множество заседатели и няколко главни офицери из гарнизона. Един от последните тези, майор фон Клостервалд, който се интересуваше много от магнетическите неща, беше дошъл да съобщи на защитниците да разкажат на съдниците един случай, който той е имал случая да потвърди сам. Тая случка произведе едно голямо впечатление, и когато майора излезе да я разкаже, публиката, която беше омаяна от този магнетически въпрос за свръхестественото, чакаше с нетърпение да я чуе. Майора разказва, че като се намирал един ден при един свой приятел, професор от Зито (Сакс), там той видял една млада селянка, която се магнетисвала от казания [въпросния] професор. Последния този казва на майора ако обича да я попита нещо. Майора си спомня да я попита за един от своите приятели, полковник в Магдебург, чието име и адрес той съобщи на лекаря. Младата жена, която не знаеше даже Магдебург, незабавно му описа подробно апартамента с всичките неща, които се нахождаха вътре; подир това тя описа всичкия персонал, от когото фамилията на полковника се състоеше. Полковника в това време беше болен и жената разузна болестта, като забеляза признаци, каквито сам майора не познаваше съвършено. Тези подробности, при всичко туй, бяха истински, както се засвидетелствува подир три дни, като се възвърна в Магдебург майора. Подир тая възбудителна случка, както защитниците, тъй и експертите, начнаха да привеждат примери от разни писатели. Тъй щото присъствуващите сякаш се намираха в преподаването на един магнетически курс, в когото разните мнения се кръстосваха. Въпросът не беше освен върху телепатията, хипнотизма, каталепсията, самовнушението, внушението и нервическите болести. Експертите от Страсбургския университет обявяваха за един от най-новите авторитетни хора, по този предмет, Шарко [Жан-Мартен Шарко – прочут френски невролог]; другите, които бяха от школата на Нанси, бяха защитниците. Препирнята беше ужасна и от двете страни; слушателите, както и самите съдии, стояха като оплашени [уплашени / смаяни], задето разговора изцяло ставаше по тайните на невидимия свят. Обвинителите експерти, членове от Страсбургския медицински факултет, излагаха, че Йост, който приемаше болни от сутрин до мръкнало, освен в неделя и понеделник, не можеше да изтрае на този от години режим, ако той беше под един истински магнетически сън; от което и заключаваха, че той не бил ясновидец, а присторник [преструвач / симулант], който мамел хората. Те разсъждаваха тъй страстно, като че бяха присвоили ролята на прокурора. Те не искаха да проумеят всичките хипнотически явления, при всичко че Шарко, когото те поставяха като един от най-авторитетните лица на деня по този предмет, не припознаваше дарбата „втори поглед“ [ясновидство]. Колкото за авторитета на Г. Бернхайм, когото защитната страна посочваше, те го считаха като второстепенен. При всичко туй, препирнята върху тая точка остава нерешена по причина, че главатарят на Нанската школа отказал да се яви пред германското съдилище. Подир една дълга препирна върху втория поглед от страна на професора Нонена, Йост, ако и да се докачаше [засягаше / вълнуваше], стоеше съвършено хладнокръвен, без да покаже знак на одобрение или на отрицание, или пък лицето му да се измени някак си: той се показваше съвсем чужд на това, което се случваше. Само честото му мигане показваше неговото недобро вътрешно положение [вълнение]. Публиката не можеше да се спре от да не забележи, при това хладнокръвно стоене, страстта, която експертите от факултета пламенно развиваха. Какво да кажем за свидетелите, на които Страсбургските лекари не припознаваха излекуването от Йоста? Един стар лекар из Фрибург, експерт от страна на защитата, поиска да отговори на укорите, които факултета изсипваше върху сомнамбулите. Изгонен из Баденското велико княжество подир 1848 [след Мартенската революция в германските държави през 1848 г.], той обиколил света и е достигнал да стане днес един апостол по религията на тайните науки. Той ни говори за Египтяните, за Месмера, за новите спирити и според него само сомнамбулизма ще извлече медицинската наука из вехтите навици на материализма! От този час препирните станаха нетърпимо продължителни. При призоваването на един свидетел от страна на експертите и на защитната страна, членовете от факултета изчленяваха тъй разните патологически случаи, дадени за оправдание от свидетелите, дето произвеждаха негодувание от страна на публиката. От една страна свидетелите се наскърбяваха от подобни пристрастни изисквания, от друга – публиката с нетърпение чакаше да види края на странната тая работа. Тъй всеки гледаше кога прокурора ще начне своите изследвания. Адвокатина Шот из Шотенстайн, като доказа, че от хилядите болни, които са ходили при спящия, никой няма подадено прошение да се оплаква от него и че преследването, което съдилището му прави, става по настояването на медицинския съвет, постара се да докаже, че от страна на виновния не може да има ни притворство, ни пък шарлатанизъм. Йост, каза той, даваше консултации в едно сомнамбулическо положение, и беше уверен, че той виждаше страданията, от които болните страдаха, като се поставяше в съобщение [контакт / връзка] с тях. Следователно защитника искаше оправданието на Йоста, както и на неговите двама другари, които се виняха [съдеха] за съучастници. При всичко че Йост, както се види, е истински сомнамбул; при всичко, че както се указва, той е вършил всичко това с силата на дарбата, с която природата го е надарила; при всичко туй, ние не трябва да забравяме, че в епохата, в която се нахождаме, справедливостта е там, дето е силата [тук в смисъл на: правото е на страната на по-силния, т.е. на официалната медицина]. Тъй, чрез влиянието на медицинския факултет, види се, Йост се осъди за измама и нравствено престъпление на една година и 4 месеца затвор, и на 900 марки глоба; доктора Грос на 325 марки; жената Волф на 105 марки.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни ЕДНА БЕЗКРАЙНО МАЛКА ДОЗА между двама сгодени от Жиорин П. преведе от Френски Д-р Миркович. Истината върви и върви постоянно. — Бонне. ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА: Диувал [Дювал], Доктор на медицината и професор в Факултета. Арманда Диувалова [Арман дьо Дювал], негова дъщеря. Алберт Диумулен [Албер Дюмулен], млад лекар, хомеопат. Деларош, Доктори на медицината. Вердион, Доктори на медицината. Лакруа, Доктори на медицината. Един слуга. Сцената става в Париж. Действие първо. Кабинетът на Д-р Диувал. – Врата на дясно и врата на дъното. – На ляво от вратата на дъното: библиотека; пред нея – писалищен стол. – На дясно софа [диван]; до софата едно канапе [кресло / фотьойл]. СЦЕНА I. Диувал, седнал на канапето, Алберт Диумулен, – на един фотьойл близо до него. Диувал С голяма тъга ви гледах, Алберте, да напущате лечителния способ на вашите учители и да се присъединявате към партизаните [привържениците] на Ханемана [Самуел Ханеман – основател на хомеопатията] и на Тесиера. Аз всякога съм ви обичал; вий бяхте интелигентен, способен да придобиете една славна кариера и, при това, вий знаехте моя проект! Алберт Вашия проект... това обещание... но то е радостта на моя живот! Да не би да съм прегрешил от деня в... Диувал Тогава вий бяхте в правия път. Алберт Ако съм се отклонил от отдавнашния път... Диувал Отдавнашния път е онзи на Хипократа, на Галена и на всичките знаменити мъже в лечителното изкуство. Алберт Въпреки своите светила, той ми се видя тъмен. Но да говорим без в преносна смисъл: когато ми се представи лечителния способ на Ханемана с своята действителност, своята безопасност и с своята простота, аз напущах училището съвършено измамен и обескуражен; аз не намерих в учението на нашите факултети, освен забърканост [хаос / объркване] и противоречие. Диувал Млади човече, вий се въоръжавате от все сърце против вашата майка [университета / Алма матер]. Алберт Аз не съм ни най-малко непризнателен. Факултета, който вий наричате моя майка, ме научи достатъчно анатомията и химията, средната патология; колкото за физиологията, аз я намерих материалистка и безбожница, а лечителното изкуство ми се видя скептично (недоверчиво). Диувал И вий мислите, че ще направите нещо по-добро? Алберт Поне ний, омеопатите [хомеопатите], имаме в лекуването един закон, една бусола (компас). Диувал Да ли хубаво откритие, вашия закон на подобните [основният принцип на хомеопатията: Similia similibus curentur], известен от преди 24 века! Алберт Действително, Хипократ, Сиденхам, Парацелс, Арно дьо Вилньов и много други гении бяха съзрели този велик закон, но той остана за тях като мъртва буква. На Ханемана принадлежи, дето го постави за общо правило, и неговата лекарствена система1), от половина век насам, е, най-голямото благодеяние на науката. 1) Материя Медика — систематично излагане свойствата на лекарствата. Диувал Вашата лекарствена система! Един куп от симптоми, повече или малко несвързани. За да се разбере действието само на едно от вашите лекарства, трябва да имаш паметта на Пик де ла Мирандол [Джовани Пико делла Мирандола – италиански ренесансов философ, прочут с феноменалната си памет]! Алберт Истина е, че нейното изучаване изисква дълги и мъчни занятия, но живота на нашите братя не заслужава ли, щото ний да се помъчим малко? Бъдете уверени, Докторе, че много лекари щяха да бъдат хомеопати, ако това беше по-лесно и ако те смееха. Диувал Ако смееха? Алберт В настояще време се изисква силата на един рядък характер, за да държиш на това, което не е официално. Ний знаем твърде добре, че факултетите и академиите ни считат за парии [най-долната каста в Индия, т.е. отхвърлени от обществото], че нашите събратя ни обвиняват в шарлатанизъм, в измама, и че най-милостивите ни пращат в Шарантон [прочута лудница близо до Париж]. Диувал Аз ви имам за утописти. Алберте, вярвате ли искрено в действието на вашите безкрайно малки дози! Алберт Изменяме въпроса, докторе. Не трябва да смесваме въпроса за дозите с този на закона, който управлява нашия лечителен способ. Лекарят може да си служи с големи дози и да бъде хомеопат. Колкото за мене, аз употребявам обикновено разложенията [потенциите / разрежданията], наречени безкрайно малки. Диувал Донейде бих разбрал един лечителен способ, основан върху вашия закон на подобните; но това, което не мога под никакъв начин да приема, е действието на вашите лекарства, толкова и толкова пъти разложени [разредени]! Алберт При това, господине, няма нищо по-убедително от фактите. Ний живеем в един век, казва Г-н Гизо [Франсоа Гизо — френски историк и политик], в който логиката на фактите трябва да бъде, в умствения порядък, силата, в която трябва да вярваме. Ако прочее аз приемам действието на 30-то и даже на 100-то разложение [високи хомеопатични потенции], то е, че всеки ден ги виждам да действуват. Диувал Аз мисля, Господине Алберте, че въображението на вашите болни и природата извършват често лечения, които вий отдавате на вашите зрънца [хомеопатични глобули]. Освен това, вий чухте наскоро Г-да сенаторите Дюма [Жан-Батист Дюма — френски химик и сенатор] и Дюпен да пресъждат [критикуват / осъждат] пред целия Сенат вашите разложени лекарства. Алберт Според моето мнение, сенаторите са некомпетентни по медицината и те го доказаха. Тези Господа победиха ханемановата доктрина с аргументи хиляди пъти вятърничави. Като искаха всичко да докажат, те паднаха в глупости и аз удостоверявам, че по-голямата част от фактите, върху които те се основаваха, са съвършено лъжливи. Мисля, че сенаторите трябва да бъдат по-добре уведомени, когато говорят пред една цяла нация и в името на интересите на народите! Диувал Укротете вашите свещени увлечения! Тези Г-да приемат само това, което видят, и техните увеличителни стъкла не можаха да им покажат лекарствената есенция във вашите зрънца. Алберт Извинете! Те могат да я намерят даже и в нашите 9-ти разложения [ниски хомеопатични потенции]. Но, позволете ми да ви попитам, ако със своите увеличителни стъкла тези сенатори-химисти са видели и с своите ръце са пипали онзи отровителен яд, който ний наричаме холера? *) *) Тогава холерните микроби не бяха открити; днес, при всичко това, тяхната микроскопичност говори в полза на безкрайно малките [бележката отразява времето на написване на пиесата — Роберт Кох открива холерния вибрион през 1883 г.]. Понеже са нямали възможност да го извършат, то трябва, за да бъдат последователни сами в себе си, да отрекат и действията на този ужасен бич, който опустоши нашата Франция; те трябва, в присъствието на хилядите жертви, да отричат смъртта! Признайте, че това ще бъде глупаво! * * * СЦЕНА II. Същите и Арманда, която влиза през вратата на дъното с една чаша чай и я поставя върху софата близо до баща си. Арманда Извинете... мислех, че сте сам, тате. Алберт Бог ви праща на моя помощ, Госпожице. Арманда Аз да ви помогна, Господине Алберте! Алберт Предстои ми да победя действието на една безкрайно малка доза, и вий, по-добре от мене, ще можете да намерите противоотровата. Арманда Ох! Една безкрайно малка доза не може да умори. Алберт Ако тя не действува върху сърцето! Арманда Върху сърцето!... (на страна) Разбирам. Диувал (нетърпеливо) (на страна) Да свършим с него. (На Арманда, като ѝ подава чашата с чай) Чаят ми изстинал, аз го обичам горещ. Арманда (взима чашата и като излиза) Бог да ви вдъхнови, Господине Алберте! Освен това, баща ми е тук, за да ви успокои; аз съм го слушала често да казва, че вашите зрънца не повреждали. (Излиза). * * * СЦЕНА III. Диувал, Алберт. Диувал По-вече от истина е, Господине Алберте, че тази ви безкрайно малка доза е едно непреодолимо препятствие между вас и моята дъщеря. Моето решение е непоколебимо. Размислете! Алберт (става) Възможно ли е да загине по този начин едно щастливо бъдеще! Не, Господине Диувале. Аз очаквам всичко от вашата честност и справедливост. Имам упование на Бога, защото съм толкова искрено християнин, колкото и искрено партизан [привърженик] на новия лечителен способ и не се съмнявам, че истината, на която съм бранител, ще ви се представи един ден, както и на мене, за една неоспорима истина. (Излиза). * * * СЦЕНА IV. Диувал (сам, разхожда се развълнуван) Той е с добър характер, и човека е достатъчен, за да ми препоръча доктрината (след малко мълчание). Ти си щастлив, млади човече... Ти си не зависим... Тъй също и аз, ако бях на 25 години, щях да изуча Ханемана... Защо прочее му приписвам за престъпление това, което прави неговата слава?... Той беше създаден за щастието на моята дъщеря... Гордостта ще бъде ли по-силна от моята любов!... Армандо, Армандо, ако ти ме обичаш, виж... и разбери положението на твоя злачест [нещастен] баща. Да се съединя с Алберта е за мене да се отрека от цяло едно минало, да се откажа от славата; да изгубя катедрата си във факултета; да пропадна от общественото уважение; да се смразя с най-драгите си приятели... О свободо, ти си само една гола дума! Аз съм прочее осъден да умра привързан о оковите на роба! Един слуга, известява: Доктор Деларош! * * * СЦЕНА V. Диувал и Деларош. Деларош Кажете ми, стари приятелю, продължавате ли още да приемате Г-н Диумулена [Дюмулен]? Аз го срещнах, като излизаше от вас. Диувал Аз току-що го изпроводих; но знаете ли, че той ми се вижда убеден и че размишлява добре върху своето дело? Деларош Какво дело? Диувал Неговата медицинска доктрина. Деларош (със отвращение) И вий ли! Превъзходния лекар, гордостта на нашия Факултет, вий слушате тези предвзети (hallucinés [халюциниращи / безумни])! Той е убеден както и билерина [продавач на билки / билкар], който продава своите балсами. Те знаят, че ще намерят всякога хаплювци [лековерни хора / будали] да ги слушат. Диувал При това числото на хаплювците и на билерите се увеличава всеки ден и вижте, че самото наше правителство им дава поддръжка. В столицата и по-главните градове, те създават с разрешение хомеопатически курсове и нашите клиенти ги приемат за истински. Деларош Успокойте се. Нашите Факултети и нашите Академии са всемогъщи. Те съставляват монопол и ще съумеят да поставят една преграда на тази наводняваща вълна! Освен това, туй пристрастие за бистра водица е една мода и то ще мине както нея. Диувал При това признайте, че тази мода, която трае от половина век насам, е една упорита мода. Деларош Казвам ви, че това е Беноатонова прическа (коафюр) [популярна за кратко през 60-те години на XIX в. във Франция екстравагантна женска прическа]. Диувал Толкоз по-добре, аз се боях да не бъдеше иглена пушка [модерно за времето си скорострелно оръжие, синоним на трайна заплаха]. Деларош Драги ми Диувале, трябва да знаем да се уважаваме; човечеството разчита на вашия здрав разум. Но да дойда на целта за моята визита. Аз ви познавам много добре, щото съм уверен, че няма да приемете за зет един раздавач на зрънца, и аз съм задължен да ви представя един млад момък, пълен с достойнства, накичен с сто хиляди франка. Той е Господин Конрад, млад доктор, награден с много лауреати (премии) от нашия Факултет. Ще видите, че той ще се хареса на Арманда. Диувал Това именно остава да се узнае. Деларош Всичко зависи от вас: девойката няма 20 години и тя ще направи това, което вий поискате. Диувал Нека се надяваме. Деларош става и се здрависва с Диувала. Деларош До виждане, докторе... Но виждате ми се болнав? Диувал От няколко дни чувствувам главата си уморена. Деларош Поставете един синапизъм [синап на прах / синапен пластир / горчичник] и си починете. Бързам да ида при болните си. Край на първото действие. _______________________________ ДЕЙСТВИЕ ВТОРО Малък салон в къщата на Господин Диувал. * * * СЦЕНА I. Деларош, прав; Лакруа и Вердион, седнали; Алберт Диумулен, прав, близо до софата, на няколко крачки от другите лекари, които изглеждат като да не обръщат никакво внимание на него. Деларош И вий, както мене, констатирахте, Господа, че нашия любезен събрат има мозъчна апоплексия (дамла) [мозъчен инсулт]. Да се повтори дръзко кръвопускането [пускане на кръв чрез разрязване на вена, стандартна тогава практика при инсулт] е последното средство, което трябва да се опита в този отчаян случай. Лакруа Позволете ми едно възражение, Господине Деларош: вий извършихте два пъти кръвопускането без други резултат, освен да докарате болния в дълбок несъзнателен сън (кома). Колкото за мене, аз не бих се усмелил да го повторя. Вердион Присъединявам се към вашето мнение, Господине Лакруа. Деларош Тогава какво ще правите? Аз употребих без никаква сполука и ревулсивите [отвличащи / дразнещи средства за насочване на кръвта към периферията, напр. синап, вендузи]. Лакруа Аз ще се придържам о синапизмите [горчичниците] и ще чакам търпеливо. Деларош Ще очаквате смъртта! Лакруа По-добре е да я очаквам, отколкото да я дам. Деларош (на Алберта с иронически тон) Как мисли за този случай хомеопатията, Господине Диумулен? Алберт По-вече от положително е, Господа, че никой лекар на света не ще може да обещае да възвърне здравето на Г-на Диувала; при това, струва ми се, че лечителния способ ни поднася още няколко средства. Деларош Без съмнение, Ханемановия лечителен способ. Алберт Вий го казахте, Господине. Деларош И какви зрънца [хомеопатични глобули]? Алберт Зрънца със опиум (афион). Деларош Опиум! Но тогава дайте го в голяма доза и ще избавите нашия нещастен пациент от мъченията на агонията [лекарят предлага евтаназия чрез предозиране]. Алберт Моята съвест ме задължава да уважавам агонията на моите болни и аз ще дам на Г-на Диувал опиум от 12-о разложение [хомеопатична потенция 12С]. Деларош (с професорски тон) 12 о разложение или хладна водица, хладна водица или експектативна медицина [изчаквателно поведение без реално лечение]; всичко това е за мене едно и също нещо! Алберт Господа, нито му е времето, нито му е мястото да разсъждаваме тук за подобни въпроси. Позволете ми да действувам, защото всяка минута отнася едно безценно време. (Лакруа и Вердион стават) Лакруа Ох! Господине, вий ми се виждате много уверен на себе си, тъй щото не можем друго, освен да ви оставим свободно поле за действие. Алберт Признайте поне, че сте изтощили вашите средства. Деларош Ще съдим и за вашите, Господине. (Лакруа, Деларош и Вердион излизат). * * * СЦЕНА II. Алберт (сам) Щели да съдят за моите средства! За да възтържествуваме ний, горките хомеопати, трябва да правим чудеса! Трябва да имаме двадесет и пет право [да сме прави в 100% от случаите]. (Разхожда се развълнуван). Трябва да съживяваме умиращите, на които са отнели, чрез техните кръвопускания и пиявици, всяка жизнена енергия, всяка сила за реакция!... Само тогаз обръщат очи към нас! Само тогаз, с една прикрита радост, те ни отстъпват своите болни, понеже са уверени, че всичката отговорност ще тежи само върху нас... Боже мой, успокойте вълнението на сърцето ми!... Аз ще имам упование... аз ще се надявам... Упование, надежда... Ах! Дали не ще бъде вече твърде късно? Не вреди [няма значение], аз трябва да действувам (издрънква звънеца). Подчинявам се на гласа на моята съвест, на гласа на обичта и на любовта. (Влиза един слуга). Алберт Бърже, една чаша и малко вода. (Слугата излиза. Алберт след малко размишление). Общо пълнокръвие [хиперемия / конгестия], пулс бавен, тупкане на темпоралните (слепоочните) артерии, коматозен сън, конвулсивни движения. — Опиум. Да, това е! * * * СЦЕНА III. Алберт и Арманда, която носи една чаша и вода. Арманда (разплакана) Господине Алберте... баща ми... де са онези Господа..... какво казаха? Имате ли надежда? Алберт Кураж, Госпожице Армандо! Бог ще ни помогне. (Отваря своята джобна аптечка, изсипва няколко зрънца в чашата и я напълва с вода). Арманда Това ли е всичко!... Но, Алберте, касае се за баща ми! Алберт Не е ли също и мой? Незабавно, давайте по една лъжица на всеки двадесет минути; при това и аз сам ще му давам; няма да се отделя от Господина Диувала. Арманда Боже мой! Боже мой! Избавете баща ми. Край на 2-о действие. _____________________________ ДЕЙСТВИЕ ТРЕТО Малкият салон на Г-на Диувала. Софа на дъното, врата на дясно, в средата една масичка, натрупана с книги и вестници. * * * СЦЕНА I. Диувал, в нощна роба [домашен халат], седи близо до софата; Арманда, при масичката, чете ръкописи, които крие в една книга. Диувал Чете силен с висок глас, щерко моя, то ще ме развлича. Арманда (смутена, става да вземе един вестник от масичката) Да ви чета ли вашия вестник, тате? Диувал Не, мое любезно чедо, чети ми това, което ти четеше. Арманда (На страна) Какво да правя? Баща ми не знае още, че Алберт го избави; най-после трябва да има една развръзка. (Чете високо). „И доде ще достигнем, велики Боже, ако ний отхвърляме всичко това, което не можем да разберем! При това, тъй постъпват множество хора, които се осмеляват да отричат един постоянен факт, един факт, който се повтаря всеки ден, само за това, защото не могат да си го обяснят. Вий, които отричате действието на безкрайно малките дози, позволете да ви представя една страница от Негово Преосвещенство Гом, върху безконечно малките: „Каква сила в тези средства, наглед толкоз малки! „Тази сила е такваз, щото аз виждам оттук, всичките манипулатори на материала, всичките учители на уравнението [в контекста: учените материалисти и математици], да се подсмиват на нашето лековрие [лековерие], като ни слушат да отдаваме на безконечно малките извънредни действия и, според тях, непропорционални с причината, която ги произвежда. От седемнадесети век насам, те повтарят едно и също нещо, понеже тяхното племе е старо. Тертулиан им отговаряше: Вий не сте честити [прави / точни] във вашите възражения. Вий се тласкате [препъвате] във двете най-неоспорими свойства на Бога: простотата и силата. Не е ли характеристичен знак на една велика сила да произведеш големи действия с малко средства? Простотата в причината и изобилие в резултата е печатът на Божественото дело. „И после, не виждат, че самата материя, за която се ласкаят, че владеят всичките ѝ тайни, ни дава в изобилие оръжия, за да ги бием. Нейната история може да се нарече: история на малките причини, произвеждащи големи действия“. „Какво по-мънинко от барута? И това малко количество прах, понякога унищожава най-големите полкове, понякога разбива на части най-яките стени“. „Какво по-мънинко от бусолата [компаса]? И това малко парченце от магнетизирано желязо произвежда всичките чудеса в съвременното мореплаване и свързва, по между им, всичките народи на земята“. „Какво по-мънинко от тези стъклени парченца, наречени телескопи? И с тези трошливи инструменти човекът проследява безмерността на небесата, прочита техните глобуси, измерва техния обем и описва техните пътища“. „Какво да казваме още? Какво по-мънинко от парата? И тези няколко капки вода, разширени, движат грамадни маси и ги занасят на далеч със бързината на птицата“. „Какво по-мънинко от електриката [електричеството]? И тази неуловима искра унищожава всичките пространства и дава на човека един вид вездесъщност“. „Какво по-мънинко от една муха? И в тази муха какво по-мънинко от нейното жило или от нейната зурла [хоботче]? И в това жило, какво по-мънинко от капчицата отрова, която тя процежда? И тази незрителна [невидима] капчица убива, в няколко часа, най-якия човек. И вий отричате на Бога това, което признавате на една муха! Ако безконечно малките могат да убиват, защо те да не могат да изцеляват, както в нравствения строй, тъй и в физическия?“ „В случаите на епидемии, тайната е още по-голяма. Как тъй неусетливи и неуловими атоми могат в няколко недели да изтребят села, да унищожат градове и да опустошат цели области?“ „Да преминем на други ред явления; какво по-безсилно от думата? Малко вдишван въздух, раздвижен от този, който излиза из устите ми. И в този въздух, станал посредник на человеческата мисъл, каква ужасна сила! Ето ни на бойното поле на Маренго, на Аустерлиц или на Москва. Неизчислими маси хора са събрани, но стоят неподвижни. Изведнъж, малко въздух, излязъл из устата на Наполеона, образува думата: Напред! При раздвижението на този въздух, който удря ушите им, тези с хиляди хора се спускат едни върху други, земята се разтреперва, кръвта протича като река, планини от умрели покриват земята, една империя е спечелена или изгубена.“ „И Бог не ще може да предаде на съществата, които прониква със словото си, дарбата да произвеждат действия още по-удивителни!“ Но аз обичам да го повтарям: че безкрайно малките дози съставляват ни най-малко чудния закон на подобните, който ми се струва, да е един от най-великите общи закони, които управляват физическите и моралните [психическите / духовните] сили.... Диувал (заинтересувано) Какво е заглавието на тази книга? Арманда „Изследвания върху един велик закон“. (Продължава да чете). Той е мисълта на Бога създател, на Бога спасител. Когато Бог създава човека, той го прави по своето подобие; когато го изкупва, той се уподобява на него. Салският свети Франсоа [Франциск от Сал — католически светец от XVII в.] нарича този закон: закона на любовта. По-нататък ще имам случая да цитирам Тертулиана, Св. Иван Златоуста и други велики гении, които чудесно развиха тези велики и чудесни сили. (Арманда изпуща един лист от ръкописа; Г-н Диувал го взема. Арманда продължава да чете). Да, чудесни законе, законе пълен с безпределно изобилие, безконечно благодеяние на божествената благодат, ти си вдъхновителя на великите дела, ти си притежението [гравитацията / привличането], което движи звездите, ти си свойството, което съставлява телата, ти си симпатията, която създава любовта, ти си милостинята, която съединява хората и в медицината ти си хомеопатията. Диувал Кой е автора на това съчинение? Арманда Познайте почерка, тате! Вий имате на ръка един ръкописен лист от този интересен труд, който не е още напечатан. Диувал (разглежда ръкописа) Но това е Алберт! Един слуга известява: Господин доктор Деларош. * * * СЦЕНА II. Горните и Деларош. Диувал (като му подава ръка) Ех, пристигнахте най-после!... със какво нетърпение ви очаквах! Деларош Вече на крака! Вий злоупотребявате със силите си! Диувал Като със вас човекът никой вече не се страхува от смъртта! Вий ме спасихте, любезни ми Делароше. Деларош Кръвопусканията, наистина.... Диувал Кръвопусканията щяха да ме уморят, ви казвам.... Но кажете ми, кой е този божествен лек? Деларош Вий имате здраво телосложение и природата.... Диувал Недейте се толкова унизява! Да не говорим за баба природа, аз я зная за неспособна да извършва подобни възкресявания. В моето сдървено [вцепено / парализирано след инсулта] положение, аз усетих много добре действието на лека, който ми дадохте. От първата лъжица, един приятен пот замести ненаситната треска. Малко по малко, аз усещах да ми се възвръща живота и, след 24 часа, аз придобих напълно употреблението на моите умствени способности и парализата изчезна. Деларош Ревулсивите [отвличащите средства] може би.... Диувал Наистина, Господине, вярвам че искате да пазите в тайна вашия лек. Един слуга известява: Господин доктор Диумулен [Дюмулен]. * * * СЦЕНА III. Горните и Алберт. Алберт (като се приближава до Г. Диувала) Сърадвам ви [поздравявам ви / радвам се за вас]. Диувал (като показва на Г. Делароша) Трябва да сърадвате [благодарите на] Господина. Деларош (на страна) За кой дявол дойдох аз тука! Диувал (на Алберта) Вашите зрънца извършват ли подобни изцелявания, Г-не Алберте? Алберт Може би. Диувал Как тъй може би! Нима сте получавали подобни резултати! Алберт Много пъти. Диувал Но вий не знаете в какво положение бях аз, преди три дни? Алберт Аз преминах него ден при вас, Господине Диувале. Арманда Алберт ви избави, тате. Алберт Бог благослови моите усилия! Арманда Бог благослови хомеопатията. Деларош (на страна) Ако си тръгнех? Диувал (смаян, на Делароша) Но обяснете ми прочее? Деларош Аз не зная..... Алберт (на Делароша) От него време се изминаха само три дни и вий трябва да си спомняте, Господине, че вий и вашите събратя, след като употребихте кръвопусканията, ревулсивите и синапизмите, обявихте положението на нашия любезен болник за отчаяно. Тогава, като взех на себе си отговорността за лекуването, дадох ви, Господине Диувале, зрънца със опиум от 12-о разложение. Деларош (смутен) Не зная какво сте извършили. Диувал (очуден, като става) Възможно ли е... аз, който мислех.... но това е същ... победен съм.... не, не, аз тържествувам. (Със достойнство). Може би да ви учудва, Господа, едно нещо, именно: моето малко учудване! Господине Алберте, от вашето самопожертвувание, от вашата наука и от вашата доктрина, аз не очаквах нещо малко. Изповядвам го, за моя срам, че трябваше един факт, който би се докоснал лично до мене, за да ми даде сила да изповядам, че аз затварях очи пред светлината, че без да я познавам, воювах против една доктрина, която знаех че има основа. Самолюбието, страхът от критиката, вкоренения навик, предразсъдъка и, защо да не го изповядам, мързела за нови изучавания, задържаха до днешния ден впрям [заключена] моите устни за родената истина. И, прокламирам го открито, тези същите мотиви, колкото и да са долни и нищожни, са началото и причината на нападенията от страна на Факултетите, Академиите и на едно голямо число лекари.... Но имайте упование, млади човече... да имаме упование.... Оставете, оставете потока на страстите да бие скалата на истината. Истината, както и Бог, може да чака; както него, тя е отбелязала своя час на тържествувание и този час не ще се забави да удари. Да, аз виждам вече облаците да изчезват, предразсъдъците да се срутват, гласа на злословието да се смълчава; виждам хомеопатията да царува, като царица в изкуството на лекуването; щастливи са тези, на които самопожертвуванието ще ускори идването на този честит ден! Отсега нататък, аз съм от вашите; признателен защитник и дързостен бранител на вашата доктрина, аз ви посвещавам от днес всичките сили на своята интелигентност, всичката енергия на сърцето си; ще воювам без почивка, и до последния час на живота си, ако трябва, против това гнусно съзаклятие на мълчанието, сплетено от нашите събратя, против Ханемана и неговото дело. И първия удар, който ще му нанеса, ще бъде със оръжието, кое вий ще ми дадете. Позволете ми, млади ми приятелю, да приема от купела първороденото на вашата интелигентност: аз ще бъда издателя на книгата, която ще печатате и от която нашата Арманда ми прочете една чудесна страница.... Любезни ми Делароше, обещавам ви от нея два екземпляра. Деларош (смутен) Благодаря, благодаря, очите ми отслабват от ден на ден и не мога да чета вече, освен със голяма мъка. Диувал (на Алберта) Приятелю мой, не се заемам да ви благодаря, вий сте мой и утре дъщеря ми ще бъде ваша съпруга. Алберт (като взема ръката на Арманда) Правите ме най-щастливия между хората. Арманда (на страна) Благодаря ти, Боже мой. КРАЙ.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II | Сливен, 15 август 1894 г. | Книжка V ЗДРАВОСЛОВИЕ Вегетаризма или растителната храна от А. де Феленберг-Циглер (Продължение от кн. III–IV) Последователите и представителите на месоядството, или изключителното употребяване на месото, се основават върху предположението, че то е източник на сила: те се надпреварват на коравината [издръжливостта, жилавостта], развита до една забележителна степен, у месоядните животни, особено в котешката порода. И да приемем, че те развиват една грамадна сила, като преследват, догонват, схващат [улавят] и подчиняват жертвите си, то ние можем да им противопоставим, като съперник в упражнението на силата, едно животно, също тъй диво, което не се храни освен от растителна храна, именно маймуната горила, гигантина [великана] от маймунската порода: тя може да достигне един ръст от два метра. Нейната гигантска мускулна сила е чудна: пътници из Африка, които са имали случай да я срещнат, са в съгласие върху следната точка: тя устоява срещу най-силните месоядни животни, когато я преследват, и често ги надвива, ги смачква с ръцете си, ги задушава и разкъсва с мощната си челюст. Силата на ръцете ѝ е толкова голяма, че веднъж една горила прекривила [изкривила] една здрава ловджийска пушка, като че ли масура [цевта на пушката] беше от крехко дърво; това оръжие било отнето от един ловчия. Подир това, като ухапала масура [цевта] бясно, останало отпечатък от страшните ѝ зъби. Между това, горилата се храни, тъй да се каже, единствено от плодове; тя е прочее вегетарианец – плодоядец. Знае се също, че други видове маймуни, които са също плодоядни – особено песоглавите маймуни [павиани], бабуините – имат една необикновена сила в отношение дебелината им. Знае се също каква сила, в отношение ръста им, каква устойчивост на умората и каква леснота [лекота] в движението притежават маймуните: те са, наистина, цял ден в движение*. _____________________________ * (Стр. 98) Аз видях един ден, в една менажерия [пътуващ зоопарк], една среден бой [среден ръст] маймуна да улови през пръчките на кафеза [клетката] си високата шапка на един господин, който я дразнеше, и като я придърпа в кафеза, да я смачка съвършено. Един месоядец човек не би могъл направи толкова. _____________________________ Всичко това е следствие изключително на растителната храна! Вижда се очевидно, че производството на силата няма никаква нужда от месна храна: то е, защото тая е съвършено излишна. В същото време, това се потвърждава още и от обстоятелството, че растителната храна дава една чудна сила, която утрайва [утроява] и устойчивостта, и енергията, на която са удивителни: ние виждаме това не само у маймуните, но и у нашите домашни животни: конете, магаретата, биволите и пр. Колкото за месоядните животни, те развиват отведнъж силите си в преследването и улавянето на своята пища [храна]; но след това последва едно обезсилване и те стават мързеливи. Знае се добре, че месоядните животни прекарват един особено бездействен и празен живот, толкова дълго време, додето глада не ги накара да развият скритите си сили, за да си набавят храна. От друга страна, волните растителноядни животни са почти всякога в движение. Нашите къщни [домашни] месоядни животни, котки, кучета, когато не гонят нещо, водят един живот в лениво дрямане. Накъсо и в заключение казано, месната храна прави организма мързелив и бездействен. Същото явление се забелязва и у социалистите. То се вижда също и у китайските и японските работници, които се хранят почти изключително с ориз и които са извънредно устойчиви и неуморими на работа, както и италианските работници, които се хранят най-много с полента (кукурудзена каша). Те притежават в висша степен страстта към работа, която, за зла чест [за нещастие], изчезва все повече и повече у нашите месоядни работници, мищерии [мющерии, клиенти, купувачи] на бира и спирт**. __________________________ ** (Стр. 99) Забележка: В своето пътешествие в Мексико, автора Люклерк се изразява така за туземните работници: „Въпреки тяхната малка надежда, тези индийски работници имат една сила от забележителна устойчивост – те работят от 5 часа сутринта до девет вечерта (16 часа, с половин час почивка за закуската и един час за обеда). Кой европейски работник може да възложи на работниците една такава работа? И при това тези индийски работници не се хранят току-речи [почти, кажи-речи] освен с тортила (кукурузени мекици) и от фрижоли (боб и леща)“. Така и тези са растителноядни! Какво ще кажат за това нашите месоядни лекари и хигиенисти? Exempla docent! Аз бих могъл да умножа такива примери, които смайват относно стойността и достойнството на труда у личности, привикнали на растителна храна; но това ще ме заведе много далеч. Това, което казах, е достатъчно, за да се види, че теорията на Либих е лъжлива относно производството на силата единствено чрез употребата на месото. ____________________________________ Но не е ли забележително, че нашето работно население, от приемането на месоядството, като следствие от появяването на Либиха [Юстус фон Либих – известен немски химик, създател на месния екстракт], и откакто то консумира много повече месо отколкото преди, е станало, в същото време уморено, обръгнало от работа и докарано до социализма? То иска с пламенност намаляването на работния ден; то не се задоволява вече от условията десет часа работен ден, ами прави агитация да получи 8 часа! Преди появяването на Либиха (има 50–60 години) работниците бяха наистина по-работни, по-способни, по-издържливи – те се уморяваха по-малко скоро [по-бавно], отколкото днес, дето печелят повече и ядат повече месо, когато преди те го употребяваха умерено. Те не се оплакваха тогаз, както сега, от единадесет или дванадесетчасова работа, даже по-дълга, и въобще я извършваха драговолно [доброволно, с желание]. А сега десет часа даже им се вижда тежка, защото, казват те, са твърде уморени. Ако месоядната теория на Либиха беше вярна, трябваше тъкмо противното да се произведе [случи]: трябваше способността им за работа и енергията да се уголемят [увеличат], като ядат месо в по-голямо количество, вместо да се получи противното. Това потвърждава защищаваното от мене, че, в частност, храната, която е по-скоро растителна (всеядна, с малко месо), произвежда една способност за работа по-трайна, по-деятелна [по-активна], по-малко бързо изчерпателна, отколкото месната храна, на която произведената сила се намалява бързо, не е трайна и прави човека по-скоро бездействен, ленив, жаден да пие, плашещ се от работа, вместо любещ я. Exempla docent! [Примерите учат! – латинска поговорка] (мързеливи месоядни животни, кучета, котки, особено тези в къщи, както и дивите зверове; маймуните всякога в движение и италианските, мексиканските и японски работници неуморими). Преди да се въведат картофите (барабои) [диалектна дума за картофи] миналия век, нашите прадеди се хранеха особено с каша от овес, хляб, мляко и сирене – месото не се явяваше освен рядко [освен много рядко / само по изключение] върху трапезата им; те бяха едри, силни, здрави, усърдни на работа, сърдечни [искрени, добродушни] и постоянни – не като нас, техните изродени потомци, въпреки многото употребяване на месо. Колко е желателно щото здравословните хранителни, вкусни, укрепителни и евтини овесени ястия да се възвърнат пак върху трапезите на граждани и селяни и да заместят кафето а ла шикоре [кафе от цикория], барабоините [картофените] приготовления, които са малко хранителни и напълват стомаха. Тогаз ще се има малко нужда от месо – а и от спирт [алкохол] – и ще има по-здрави, по-снажни и по-работни хора! Едно нещо, между другото, е забележително и характеристично: същевременно с месоядството, проповядвано от Либиха, алкохолизмът се е твърде много разпространил и, от друга страна, случаите от полудяване са се увеличили в такъв размер, щото навред [навсякъде] болниците и лудниците дотрябвало [се наложило] да се разширяват или да станат по-многобройни. Тази едновременност е забележителна, но не и необяснима: знае се действително, че многото употребление на месото докарва [предизвиква] жажда и особено охота [желание, апетит] към алкохолически питиета. Това употребление действува впоследствие. Вън от всяко съмнение е, че алкохолизма (включително и бирата***) се увеличи; пиянството порасна навред по един обезпокоителен начин, и, заедно с него, освен безсънието, и нервната възбуденост, която е причината за разпространението на лудостта. Всичко туй се дължи на всеобщото нахлуване на месоядството. Вън от това се увеличава още и чувствеността, която произвежда гнусните похоти, които никога не са царствали, както днес. Нещастното появление [появяване / налагане на идеите] на Либиха в физиологическите въпроси и неговите погрешни принципи причиниха безкрайни вреди и по един посредствен [косвен] начин подтикнаха към социализма и анархизма. Той не беше освен химик [той беше само химик], но не физиолог, ни лекар. ________________________________ *** (Стр. 101) Както от четиридесет-петдесет години, откакто се е явило месоядството, бирариите са се увеличили в количество и големина и с тях заедно, пиенето на бира, както и като противодействие на нея, студена и често фалшифицирана и отровна, употребението на шнапса [силна ракия / немски вид алкохол]? Заедно с увеличаването употребението на бирата се е увеличило също и това на шнапса, никой не може го отказа [отрече]. Така, вместо да го спре, употребението на едното питие увеличи употребението на другото. ________________________________ При това съвременните физиолози и хигиенисти са се почти всички оттеглили от лъжливата Либихова теория за животната [животинската] храна: най-сетне, тази теория, след като е била фаворизирана [подкрепяна, издигана в култ] сляпо от тях през дълги години, се призна за погрешна (макар че веществото на яйчния белтък, в храненето, има за тях още една прекалена стойност). Ние знайме че въглехидратите, както и маста [мазнините], произвеждат най-първо топлина чрез горенето си в тялото; тази топлина се превръща сетне в мускулна сила. Белтъчното вещество на яйцето, на което физиолозите отдават твърде голяма важност, служи само да намести [възстанови, замени] изтърканите [изхабените] в тялото части на кръвта, мускулите и пр., в известна степен да поправи загубите на тялото****). ___________________________ ****) Доктора-лекар Пол Нимайер казва: „У привържениците на лечението Бантенг [популярна за времето си диета за отслабване с високо съдържание на месо] (или тези които се церят да спаднат от тлъстина), едно обстоятелство е особено поучително, то е, че болният трябва да яде изключително месо; това е доказателство, че тази храна, употребявана от нас като укрепителна, не укрепява, но напротив, отслабва! Една моя близка личност, която правеше „бантенгозно“ лечение за да насъхне [т.е. да отслабне], не насъхваше, а само губеше силите си в една доволно [доста] напреднала възраст; тя трябваше да спре лечението, за да не се съсипе съвършено. Тя не придоби никога здравето си и умря преждевременно от една слабост на сърцето, която „бантенгозното“ лечение беше породило“. ______________________________ Месото съдържа също, наистина, творителни [градивни] елементи, но които, особено в остарялото месо, не са в достатъчно количество за да образуват една устойчива топлина и сила за мускулна работа; от друга страна, тя (силата) е много по-скъпа от тази, произведена от една растителна храна. Хората, които водят повече един седящ живот, като вършат работи, дето главата играе по-голяма роля от ръцете – учените, професорите, писателите и пр., се усещат обикновено по-добре от една храна съсредоточена и лесна за смилане, отколкото от една растителна обемиста храна, мъчна [трудна] за смилане, – защото мозъкът е по-добре хранен чрез първата, отколкото чрез втората храна. И напротив, тези които работят повече с крака и ръце, като употребяват много топлина и мускулна сила, ще се усещат по-добре, ако бъдат растеноядци или всеядци, защото мелят [смилат храната] лесно по причина на техните телесни движения и дълбоко дишане. Мнозина читатели ще помислят, може би, че аз тук съм в противоречие с принципите, изложени в началото на тази си статия върху вегетарианството, понеже аз го оборвах. Но аз не оборвам освен крайностите [аз оборвам само крайностите], прекаленията и докаран до крайните си предели вегетарианство, неговите фанатични проповедници, неговите погрешни принципи. Също тъй аз въставам и против крайните принципи на зловредното Либихово месоядство (карниворизъм [месоядство, от латински: carnivora]) и аз поставям напред всичко друго естественото всеядно хранене, което допуска месото, но умерено и разумно. Аз даже тогава оборвах невярното мнение, че месото ражда силата**). Откакто Либиховите утвърждения в полза на месоядството се приеха сляпо от всички възпитани схоластически [буквално: преподаващи по остарели догми; закостенели] лекари, тези предписаха – и още до ден днешен се върши доволно [доста] същото – да се яде изобилно месо; те заповядваха на своите болни, бедни и богати, с определената цел да се усилят. От тогаз, – това е неотразим [неоспорим] факт, – употребението на месото, особено по селата, се увеличи грамадно***). Цената на месото се повиши съразмерно, ако не и повече, от 30 стотинки (преди 40–50 години) на 80–70 и 90 стотинки, додето пък повечето от житните произведения и същите растения не са се повишили освен твърде малко, съвършено малко (като се държи сметка от поевтиняването на парите) – даже отчасти са се понижили****). Бележки под линия към стр. 103: * Малинкродт казва вярно: „Човекът не може да бъде фанатик, без да бъде ограничен“. ** „Съвременната физиология е решила, че не са молекулите на яйчния белтък, но свободните хранителни вещества на азота, които пораждат мускулната сила“. – Петенкофер и Нуи, в речника на Майер, чл. „Храна“. *** Моят събрат, Г. Кеселринг, с право обърна вниманието върху бляскавата победа, спечелена от двама крайни растеноядци в Конкурса за надпрепускване от Берлин до Виена, върху техните съперници месоядци. Това е най-добрият отговор, какъвто може да се даде на Либиховата теория за произвеждането силата от месото, и едно пълно потвърждение на това, което посочих. **** На месото имало по-добър вкус от хляба, тестените работи, зеленчуците и картофите. Месото минава също, обикновено, за най-общоприета храна, която отваря най-много охота [апетит] и най-много привлича за ядене. Един обяд без месо се счита за проста работа, макар че може да бъде изобилен, добър и сготвен по един вкусен начин. С всичко това, хората не са станали ни по-здрави, ни по-силни, ни по-добри, и средната степен [продължителност] на живота не се е увеличила, смъртността, изобщо, не се е намалила: схоластиците лекари, все по-многобройни, имат всякога занятие и доста възнаграждения. Знае се добре също, че употребението на много месо сгорещява кръвта, побърква [нарушава] кръвообращението, възбужда нервите; то произвежда по тоя начин кисели и нездрави жидкости [течности], поражда треска или пък я усилва. Ето защо предвидливите лекари забраняват, обикновено, месо и вино на своите болни от треска; те не позволяват освен растителна и водна лека храна, и не допускат отново месото и виното освен при оздравяване. Сега, за всекиго е ясно и вярно, че храната, която е повече растителна (всеядна), е по-здравословна и коства много по-малко от месната храна, която ѝ противополагат; че тя произвежда топлина и сила много по-лесно и с много по-голяма трайност. На крайните Либихови принципи и на прекаленото месоядство, което неговите последователи разпространиха върху погрешни основи, се дължи и крайният вегетаризъм (растеноядството). Но, от гледна точка обща, човешка и хигиеническа, приятно е да забележим едно полезно въздействие (реакция) против месоядството и грешката, която го породи, като претендираше, че месото дава мускулната сила: лъжа! Накрая, в сравненията, заключенията и оценяването на растеноядството и месоядството, трябва да държим сметка за мястото, екваториалното отдалечение [разстояние], географското и климатическо положение. Това, което е вярно за известни места относно растеноядството, може да не е относително месоядството [може да не е приложимо за месоядството]. Така, трябва да се държи сметка на всички отношения и точно да се прави разлика, преди да се изкаже един абсолютен принцип. Вегетарианците забравят тази гледна точка, когато се залутат [увлекат, впуснат] на борба с месоядството. Във всеки случай, един известен факт е този, че в Средна Европа, откак се разпространиха нещастните Либихови теории, съежда се [консумира се] твърде много месо! Либих се е също много излъгал и в други отношения; липсваше му логика; това се доказа явно от следното: той отдава голяма хранителна стойност на дебелия хляб от Вестфалия (помперникел [пумперникел – традиционен немски черен ръжен хляб]), черен, тежък и кисел; той поставя като доказателство, че никъде другаде, както във Вестфалия, част от помперникел, не се намира покрай пътищата, в алеите и между драките толкова гигантски купове от извержения*) [екскременти]. ______________________ * Според това може прочее да се утвърди, че черешовите костилки са хранителни, понеже през време на черешите се намира по пътищата цели купове извержения, пълни с костилки от този плод. ______________________ Помперникела, приготвен с ръжено брашно, от люспите, които се намират в него, е най-мъчносмилаемият хляб, какъвто познаваме (с изключение на руския хляб). По причина на това мъчно смилане, той дава големи остатъци. Това беше дебела логическа грешка от страна на един доктор и професор, който минаваше, с право или не, за един непогрешим училищен авторитет; един нещастен софизъм [хитро, но лъжливо разсъждение], произнесен от прочутия Либих, по предразсъдък и предпочитание на богатите с азот храни: тук особено то се отнасяше за люспата (горната обвивка) на житните зърна, която човешкият стомах не може да мели [смила], – люспата принадлежи на храната на говедата, брашното на тая на човека; – той се излъга и вкара в грешка много лекари и други светски хора, до деня, в който много или малко техните очи видяха истинската светлина. Защото за всеки човек, който разсъждава здраво, ясно е, че колкото по-вече остатъците от смилането, които изхождат отдолу [се отделят от организма], са обемисти, толкова хранителната стойност на смляната храна и трябва да бъде малка; от това следва ясно, че, въпреки Либиховото мнение, хлябът помперникел е една храна с малка хранителна стойност. По същия начин, всеки хляб от цели зърна, направен (груби хлябове), който може да действува направо и полезно върху смилателните органи (стомах и черва), не служи освен твърде малко за хранене на човека. Грубият хляб е скъп, като се вземе предвид хранителната му стойност. Също и остатъците му са обемисти. Той е добър особено за хора, които се движат много. Либих, в своето единствено и ограничено предпочитание на богатите с азот вещества, без да гледа тяхната смилателност и уподобителност [усвояемост], е пренебрегнал съвършено това и е направил един голям лъжлив скок! Ето защо Либих може да се счита за съвършено некомпетентен, особено като авторитет. По други въпроси той се е излъгал още повече, и тъй като е минал за известно време, с право или не, за авторитет, не е било забелязано, понеже обикновено е, за зла чест [за нещастие], още от училищната скамейка, да се вярват сляпо думите на учителя; прочее, неговите утвърждения бяха приети bona fide [добросъвестно, на доверие – от латински] (без доказателства), като абсолютни и необорими истини. Тези слепи утвърждения, взети както ги е изказал учителят, без да ги потвърдят на доказване [без да ги подложат на проверка], и според един авторитет наречен научен, са най-голямата пречка на истинския напредък, защото по тоя начин грешки могат да траят дълго време и да бъдат приети сляпо: те избягват така на разискването и изучаването и устояват против всяко научно движение. Либих пише твърде майсторски, ясно, чисто и духовито. Но именно по тая причина, твърде често духът му, наситен от изучаване и определеност, падаше в областта на фантазията, така щото излизаше често глупост*). Накрая, за добра чест, неговият ореол от слава е вече доволно [доста] побледнял, додето пък чистата истина напредва все повече. ____________________________ * Ето как последните изследвания са доказали противното на Либиховото утвърждение, че черният хляб бил по-хранителен: белият хляб излиза от анализа по-хранителен и лесносмилаем: Брашно / Вода / Белтък / Мазнини / Въглехидрати / Пепел Бял хляб: 6.82% / 0.5% / 52.34% / 37.84% Полубял: 6.23% / 0.3% / 50.82% / 39.50% Черен: 6.02% / 0.4% / 47.87% / 44.75% _____________________________
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Децата в училищата Всичкото человеческо население е подложено на болести; но всички хора не са еднакво наклонни [склонни] и разположени към тях. Окръжаващите [заобикалящите] вредителни елементи повече влияят върху слабите телосложения, между които се впадат [намират] особено децата, като естествено слаби, нежни и доволно деликатни в телесния си състав. – Находящи [Намиращи] се под такова положение, най-малката вреда, в хигиенно отношение, може да ги повреди, а особено във време на училищните им занятия. За да се предвардят [предпазят] от всяко зло следствие в това време, то трябва да кажем поне вкратце нещо по хигиената на училищата, които те ще посещават ежедневно: Положение на училището. – Училището трябва да бъде основано на едно високо местоположение, върху една земя, която трябва да бъде варовита или песъчлива; иначе земята ще има секога [винаги] една водна застойчивост, от която влагата ще владей секога, и ще има своите зли и гибелни следствия; ето де [къде] може да бъде грешката на една училищна постройка. Върху това отношение ето Риан какво говори в своето съчинение под заглавие „Училищна хигиена“: „Всеки знае, че една влажна къща, ниска, тъмна, зле поставена, зле проветрена и изложена на лоши изпарения, е опасна за живеене“. „Едно училище, поставено под същите негодни [неблагоприятни] условия, ще бъде още повече опасно относително здравето на децата, които ще бъдат в него“. „От една страна, детето е много по-изложено на болезнените причини, отколкото възрастният и по-зрял човек“. „От друга страна, нека предположим, че хигиеническите условия са еднакви и в двата случая. Коя къща може да бъде сравнена с училището, в което често биват тъй струпани и в такова голямо количество децата, щото може сами да заслужат като източник на миазми [отровни изпарения, вреден въздух] и болести?“ „Накрая, трябва ли да забравяме, че всичко това, което поврежда детинското здраве, ако даже и да не поставя живота му непосредствено в опасност, то, много или малко, излага без друго предварително здравето му, като стане възрастно, още способността му към работата, както и заслугите, които може да принесе на фамилията си и на отечеството си“. Действително, не трябва да забравяме, че един въздух влажен и топъл съставлява едно най-сгодно гнездо за разпространение на миазмите, които се раждат от гнилостта и спарването на органическите материи. Следователно, в училището дишането и изпаренията на едно многобройно число от деца, събрани в едно място, произвежда без друго изобилно едно произведение от тези спарени органически материи. По селата, доколкото е възможно, училищата трябва да са в средата на селото. В големите градища трябва да се предпочитат места по-малолюдни, дето да могат да бъдат децата запазени както от прах, тъй и от други неща, които може да ги повредят. Както в градищата [градовете], тъй и в селата, училищата трябва да бъдат настрани от фабрики и изделия [работилници, производства], които издават [изпускат] недобри и отровни изпарения; още те трябва да бъдат далеч от кръчми, гробища, даже и от черквата по причина на камбаните. Най-важното е, щото училищните места и стаи да бъдат осветлени от слънцето. За класните стаи. – Пространството на класните стаи трябва да е доволно [доста] голямо, тъй щото учениците да могат да имат доволно ширина за изменение на въздуха. Изобщо, в просветения свят, местната мярка, която се изисква за един ученик, е една повърхност от 60 сантиметра до 1 метър с височина от 3 ½ метра до 4. Най-добрата постройка е тази, която е издигната от земята на един до два метра. Най-голямата стая не трябва да бъде с повече от 50 ученика. Това е решението, което е взел Парижкият конгрес от 1880 година за първоначалните училища. Страните на една стая за 50 ученика трябва да са 6 ½ метра върху 8 ½, и ъглите ѝ да бъдат прави. Освен постройката на стаите, изисква се в зимно време още и тяхното отопление, което трябва да бъде придружено същевременно от едно проветряване. Понастоящем най-обикновеното отопление става чрез соби [печки], построени от пръст [глинени печки] или от желязо. Тези, които са от желязо или от ламарина, скоро се топлят, но и скоро изстиват; топлината, която те произвеждат, е непостоянна и нееднаква; понякога тя е недостатъчна, кога пък [а понякога] тя става несносна. Освен това в здравословно отношение те не са толкова добри. Пръстените [глинените], глазирани соби или фаянсовите са по-добри от железните, понеже тяхната топлина, ако и да е медлена, но тя продължава дълго време, без да обема [съдържа] в себе си толкова нездравословни несгоди. Както и да кажем, всичките тези соби [печки] в хигиеническо отношение не са дотам добри, понеже не е достатъчно топлината само на една стая, а особено на една класна стая, в която се намират 40, 50 дечица; тук с топлината се изисква същевременно и една вентилация (проветряване), която да пречиства мръсния въздух. Такива соби, които могат да топлят и да пречистват въздуха същевременно, са системата на Франка и тези на И. М. Мота от Ню Йорк. Накрая, под какъвто начин и да бъде топлината в класовете, тя не трябва да бъде повече от 15 и 18 градуса, или най-много двадесет Целзий. В това отношение всеки клас трябва да има един термометър. Според мнението на министерската хигиеническа комисия върху училищата в Париж, топлината трябва да бъде такава, дето [която] да стопля добре стените на стаята, преди учениците да влязат, и подновяването на въздуха да е такова, дето да не поврежда никому. За светлината на класните стаи. – Повечето специалисти по този предмет са на мнение, щото страната на осветляването да гледа към Север, от лява страна на учениците, и да има едно направление отгоре надолу. Прозорците като бъдат към Север, на Юг под тавана се оставят малки някои дупки [отдушници, вентилационни отвори], които се отварят, когато няма никой, и се затварят добре, когато учениците биват в клас. Тези дупки служат за проветряване на класните стаи. Колкото за големината на прозорците, тя се определя в Германия по следния начин: умножава се височината на прозореца с широчината му, после това произведение се умножава с числото на прозорците, които се намират в стаята. Това ново произведение се разделя с числото на учениците. За да бъде достатъчно количеството на светлината, трябва да се падат около 300 квадратни пръста [стара мерна единица за площ] за всеки ученик. В Швейцария, без да прибягват на подобни разчети [изчисления], вземат една четвърт или една пета част от цялата повърхност на класа за определение на прозоречното пространство.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Лечително знание [Медицинско изкуство / Терапевтика] „Първото и единствено стремление на лекаря трябва да бъде да възвърне здравето на болния човек; това е то, което се именува лечение. Време е вече щото всички тези, които се казват медици, да престанат да лъжат бедните хора с безсмислени думи и да зачнат [започнат] да действат, т.е. да ги ползват [да им помагат] и лекуват наистина.“ Тъй се изразява Ханеман [Самуел Ханеман – основател на хомеопатията] в първата страница на своя „Органон“. Не може се определи по-добре деятелността [дейността] на лекаря. Произхождението на самата дума лекар показва, че целта и деятелността на лекаря не трябва да бъдат друго нещо освен лечението. „Да възстановим здравето, казва още Ханеман, е първата и единствена цел на лекаря, който има при сърце важността на мисията си, която се състои да спомогне на ближния си, а не да изговаря с догматически тон“. Тези последни думи поставят едно ясно отличие между научната любопитност, която прави твърде до сърцето, и силната обич, която произвежда любовта към живота, вдъхва вярата и поражда надеждата. Истинският и достойният лекар се вдава [посвещава] съвършено в делото си: нему не са достатъчни грижата и старанието, той търси да излекува; той се старае да се махне думата неизлечима в речника. Няма спиране, ни почивка, додето той не издигне болния си на крак, додето не го отърве от най-малкия болезнен признак. Това е неговото най-сърдечно желание; тогава той го изглежда тъй също, както го изглежда своя изобразен образ скулптора – своята статуя. Тази борба против смъртта го делает страстен, изостря способностите му и го издига морално. Всяка несполука за него е една дълбока скръб, всяко излекуване – едно веселие, една радост. Следователно, предметният въпрос на лекаря трябва да бъде лечението, отколкото сковаването на разни системи и говоренето; първата негова грижа трябва да се състои в изкарването на злото, което обладава болния, отколкото в анатомически и физиологически някои открития; самата негова слава трябва да бъде излекуването. Достоен притежател на това име лечител, което изразява най-високата человеческа мисия на земята, той възстановява здравето, го разпространява и подкрепя живота. Медицината е повече едно знание, едно изкуство, отколкото една наука; изкуство свободно и независимо, изкуство, което има предмета си, началата си и метода си отделно и отлично от тези на философията. Медицината е такова едно изкуство, каквото го е създал Хипократ в своето съчинение „Ветхата медицина“ [Древната медицина], като го е освободил от гибелното влияние на философическите школи. Същото това дело се подновява в нашите времена от Ханеман, който, като го лиши от философическите хипотези, приети от изродените наследници на Хипократ, го постави под всичките свои права, както е изложено в „Органона“ му, тази безсмъртна книга, която служи като библия за всеки лекар. Предметът на това изкуство е да лекува; неговите начала се възхождат [произлизат, основават се] в наблюдението; неговата метода – в опита. Да лекува някои чрез наблюдението и опита, то е истинската медицина, то е цялата наука. „В медицината, е казал Г. Леон Симон баща, най-ученият човек е този, който лекува повече и който лекува по-добре.“ В упражнението на своето изкуство, лекарят си налага едно тройно задължение: да има непогрешими начала, предмет [цел] положителен, добре определен и строг метод. В продължението си ние ще имаме грижата да изложим там, дето трябва, като какви точки трябва да носи наблюдението и като на какви данни трябва да се основава опита, за да се изпълни върховният предмет на изкуството, който е лечението. Каквито науки да притежава лекарят, колкото учен и да бъде, неговата главна цел, като е да лекува, то е да измени човешкия живот, който временно се е отклонил от нормалния си тип; трябва му най-напред да узнае нормалните условия на съществуването, да узнае като как се намира човекът физиологически и като каква идея има медицината за человеческия живот. Това само понятие за человеческия живот и неговите съществени условия задължават лекаря да изучи човека не само духовно и телесно, но още какво телосложение той има, какъв му е организмът, какво отношение той има с елементите, които го окръжават [заобикалят], на какви безбройни влияния е той подложен и принуден, волно и неволно, да ги търпи. С една дума, той трябва да изучи човека заедно с природата, без да иска да дели едното от другото; а, напротив, да изследва безконечността на тънките отношения, които свързват едното с другото.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Жизненото телесно положение в човека Человеческото телесно жизнено положение не може да бъде никога едно и също в едно време; то зависи от елементите, които тялото приема за поддържане, и от влиянията, които го окръжават. С други думи, неговото разположение се състои от относителното равновесие, което то може да има с външните и вътрешни елементи. Времето не е едно сутрин, по пладне и вечер; тъй и човекът не бива еднакъв в тези разни времена. Разните тези человечески разположения зависят от равновесието на разните жизнени сили в него: всеки телесен орган обема [включва] в себе си особена една сила, чрез която действа да бъде в хармония с общата сила на организма; тогава човекът се намира добре и се нарича здрав; щом равновесието на тия сили се развали, той бива недобре и се нарича болен. Човек е здрав, когато се чувства в добро разположение, то е, когато изцяло неговите служби [функции, органи] се вършат редовно. Самият природен глас ни показва кога той е здрав и кога е болен: щом е здрав, той бива весел, търси храна и движение; щом е болен, той се намира в противно едно положение, то е недобро.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Може ли някои да не бъде болен? Ако не съвършено, то донейде е възможно. Човекът е роден да живее; ако той се разболява и умира преждевременно, това се случва изобщо от неговото недоумение [незнание, невежество], от неговото неблагоразумие. Ежедневно срещаме хора недъгави и болнави, същевременно и хора силни и здрави донейде; при всичко туй, често болните и недъгавите, при едно добро грижене и предпазване, достигат до старост; кога [докато] силните и здравите, като отиват без каква да е грижа за здравето си, излагат го често под такива удари, които малко по малко достигат да ги съборят тъй, дето да не се въздигнат вече. Тъй, в младостта на своята възраст те погиват. Каквото и да е едно механическо оръжие, ако се пресили, то се се разваля; човекът също, ако се пресили, се разболява. Това ни показва доволно [достатъчно], че всичко трябва умерено да се върши, ако искаме да отидем до време [да доживеем до дълбока старост]. Този, който желае да достигне до старост, трябва да се съобразява с природните закони, т. е. трябва да се храни тъй както природата, а не слободията [своеволието, разпуснатостта] му показва за по-добре. По природния път нему трябват твърде малки неща за прекарване на своя живот: една храна и едно облекло. Най-простата храна е най-здравата: добър хляб, овощия [плодове] и вода. Най-добро облекло е това, което е чисто, свободно и съобразно с времената на годината. При всичко туй, привичката [навикът] е отвлякла човека от този природен път, като го е привикнала да си служи с неща, които са за него съвършено вредителни, както материално, тъй и морално. Като в какво добро може да заслужат за човека тютюна, спиртните питиета и ароматическите миризливи ястия? В нищо друго освен да преобърнат и изменят неговия вкус, от отвратителен, какъвто е бил в началото, да стане малко по малко сладостен, дотолкова, щото да не може той да прекарва без тях. Привичката е второ естество, казва поговорката. Един път привикне ли човек в нещо, мъчно е вече да отвикне. Не малко от тези, които пушат тютюн, искат да го оставят за да са отърват от вредите, които им нанася, но не могат. Тъй и тези, които са привикнали да пият спиртни питиета, са под една и съща категория. Като как се увличат хората към тая вредителна мярка, ако иска някой да узнае, да дойде в Бургас да направи вечерно време една ревизия [оглед, проверка] в главната улица; тука той ще види всичката интелигенция скупом да се надминува [надминава] в упражнението на тая вредителна и разорителна привичка, която е източник на най-лошите криминални дела. Подобно нещо е и гастрономството [чревоугодието], от което не малко се вреди тялото, като се отвличат неговите сили към усилното обработване [смилане] на претрупаната храна. Тези изкуствени влияния върху человеческия организъм, като побъркват [нарушават] природния му път, произвеждат разни смущения, а особено мозъчни раздразнения, които в разни отношения мърсят умствената атмосфера, като я поставят близо до едно лудешко положение. Като сравним нашето в турско време положение с днешното, логично ще извлечем [заключим], че ние не стоим тъй добре умствено, както бяхме тогава. Изобщо нашите младежи заслужаваха тогава похвала; кога [докато] днес, напротив, те заслужават укор. Виновник на всичко това е днес неограничената наша слободия [слободия тук: криворазбрана свобода], в която зле привикнаха: недозрял плод не може да бъде вкусен. Додето телесните прищявки не бъдат под влиянието на умственото благоразумие, до тогава човекът не трябва да разчита на едно добро здраве, на добро умствено разположение. Само благоразумното развитие е в положение да ни отклони от лошите привички и упъти към добрите хигиенически наставления, които, горе-долу, са за тогоз, който иска да достигне до старост, следните главни точки: рано лягай, рано ставай; малко яж и пий, колкото трябва, повече вода; отбягвай всякакви спиртни и наркотически питиета; дръж се чисто, повече чрез студени бани, които дават тон на кожата и усилват изпарението [потенето, топлообмена]; никога в нищо не злоупотребявай; бъди всякога в всичко умерен. Тъй, уверен бъди, че ще остарееш без да се каеш.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Болестта и лекарството Болестта или злото се състои от едно нематериално естество; то е тъй дълбоко скрито в нас, дето [че] много даже и най-опитни лекари не смеят да повярват. То не произхожда ни от пълнокръвието, ни от малокръвието, ни от лютото свойство на влажностите. Неговият източник е динамически [енергиен, нематериален]. Тялото не може да бъде болно освен динамически. Тези, които отказват да отдадат болестта на една нематериална причина, достатъчно е да си спомнят, че сифилистическият вирус, който нито се вижда, нито се похваща [може да се пипне], при всичко туй, заразява кръвта при всичкото най-добро миене на плодородните оръжия [половите органи]; че най-слабото дишане на един болен от баба шарка [едра шарка, вариола] предава болестта; че чрез едно просто прочитане и допиране на едно писмо се предава една заразителна болест. Причини чисто морални са достатъчни да смутят равновесието на службите [функциите на органите]: едно стряскане, едно смущение може внезапно да произведе една обща желтеница [жълтеница]; под влиянието на страха, космите на главата да побелеят в няколко минути; докачителни [обидни] думи да произведат една злъчна треска; една ненадейна причина, радостна или скръбна, да прекрати живота незабавно. Никоя органическа част не е запазена от повредите, произходящи от моралните впечатления: било то пищеварителния канал [храносмилателния тракт], нервната система, или органите на кръвообращението. Това е което подкани Ханеман да описва болестите като „динамически смущения, които нашето духовно тяло досеща в своя начин на чувствуване и действие; то е нематериалните променения в нашето пребивавание“. Първата причина на болестите ни е непозната; тя се открива на нас от явленията на нейните признаци [симптоми]. Като източник на болестта е динамически, то той не може се унищожи освен чрез една динамическа сила. Самият динамизъм на лекарствата става предмет на една нова наука чрез помощта на една физическа и химическа законност. Но това което твори същинската произходяща сила на лекарството, това което е знак на едно отделно олицетворение, то е свойството, което произвежда в организма една лекарствена болест, подобна на естествената, с разлика само, че тя бива по-силна от тази последната, която изчезва чрез действието на една реакция, без да докара никакво смущение в организма. В морално отношение, една дълбока скръб внезапно се развива от някоя лоша новина, истинска или предположителна; плачовете се потушават, ако вашият утешител зачне да плаче по-силно от вази; неумерена смях [неумерен смях] незабавно се пресича от един по-силен смях; гневът завладява гняв. В физическо отношение, една неприятна миризма бива изгонена от една друга по-силна; гласа на топа [оръдието] из далеч се намалява в ухото на войника от ударите на тамбура [барабана]; сутринната светлина ни отнема светлината на звездите; горчивият вкус на едно питие се изгубва при една по-силна горчивина, например, подир [след] една лъжица от жансиана [синя тинтява / горчив корен], една капка от тентура кънакъна [тинктура от хининово дърво]; изгарянето на една част от тялото, преминава съвършено ако се изложи незабавно срещу един силен огън. В една яростна зъбна болка, раздразването на болката я унищожава. Тези са динамически действия на реакционния закон. Това е върховната размерна [съразмерна] сила, която се проявява в играта на силите, каквито и да са те. Нематериалната сила, скрита във вътрешната същност на лекарствата, сама по себе си не може да се узнае; опита и наблюдението могат само да ни осветят върху действията, които тя произвежда. Да се противоположи на болестните признаци, лекарствени подобни признаци малко по-силни: това е лечителното главно изкуство на Ханемана. Методата на Ханемана действа по едно природно направление, по една смисъл такава, която потвърждава по сигурен начин Хипократовото правило: да се спомогне на естеството [на природата в организма] в своите домогвания за да се отърве от злото. Какво по-силно средство за спомагане, от да следваме показанията, които то ни дава, да произведем в организма малко по-силно признаците на болестта, които той вече има, за да се възстанови равновесието? Тази лекарствена болест, организмът я чака и я изисква; тя не може да му дойде освен отвън: изоставен на собствените си сили, природната болест се обезсилва в неговото време, като пожертва някой орган, по някога и целия живот. Това природно Хипократическо тълкуване ни се вижда да е най-добро и най-вразумително. Като развиваше това начало чрез откритието на закона на подобните, Ханеман не беше само прост последовател, а беше и лице умнотворяюще [умнотворящо – мислещо, творческо]; тъй той се показа достоен последовател и съревновател на медицинския баща.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Хляб от кукуруз [царевица] (Из Revue végétarienne) Кукуруза [царевицата], който може някой да си смели чрез една ръчна воденица, дава един твърде хубав хляб, предпочетен от много вегетаристи [вегетарианци]. Ето като как се той меси: Влива се в брашното твърде гореща вода, доколкото трябва, като същевременно брашното се бърка непрестанно, додето тестото изстине, щото да може да се меси съвместно с ръка. За да стане хлябът доволно стегнат, от време на време му се поставя по малко брашно от добра пшеница; като се умеси добре, разделя се на хлебчета от един килограм до два. После, като се поставят в фурната, продължават да се пекат час и половина; по този начин хлябът става твърде хранителен, още с добър вкус; има хора, които го предпочитат от секакъв [всякакъв] друг хляб. Но вместо пшеничено брашно, може да се употреби кукурузено [царевично], само трябва да бъде сухо; в такъв случай тестото трябва да бъде повече влажно. Всичките тези опити дадоха добри резултати: най-главното е, щото кукурузеното брашно да бъде всякога наскоро смляно, да бъде прясно. Нека забележим още, че за да се меси добре брашното, което е положено в горещата вода, трябва да бъде смляно едро. Към края на умесването полага се по-ситно брашно за да се довърши. Кукурузеното брашно се употребява всякога непресято. За да сполучи в предприятието си, този, който иска да достигне до един добър резултат, не трябва да се отчайва и да напуска делото, щом първия път не сполучи; но трябва да повтори и да потрети, като търси да намери причината на несполуката. Чрез опита без друго той ще сполучи. Разумява се, че опитите ще стават с малко едно количество. Кукурузеният хляб, размесен с пшеничено брашно, много пъти, за някой си, бива по-добър от този, който е само от пшеничено брашно; там дето се сее много кукуруз, заслужава, без противоречие, да има първо място като добро хранително растение.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II | Сливен, 15 октомври 1894 г. | Кн. VI и VII ЗДРАВОСЛОВИЕ Здравият и болният човек Човекът, в едно здраво положение, всякога има един вътрешен глас за всичко потребно, от което може да има той нужда. Щом той огладнее, предизвестява се от вътрешно чувство, че трябва да яде; щом ожаднее, същото нещо се случва. Умори ли се, той търси почивка; сгорещи ли се, търси прохлаждане; помръзне ли, търси да се стопли. Тези вътрешни чувства са едно мерило за всяко нещо, от което жизнената телесна сила може да има нужда. Студенината и топлината са от едно и също свойство с противоположни действия, подобни на електризма [електричеството]: положително и отрицателно действие. Когато едното от тях преобладава в организма, другото се приема с чувството на едно удоволствие, чрез което се въдворява редът и хармонията на жизнените сили. При всичко туй, човекът не трябва да се оставя тъй безусловно на това телесно чувство, той трябва да има мерилото на опита и на благоразумното наблюдение. В човеческия живот привичката играе една голяма роля. Привикне ли той да яде, да пие много и да употребява неща такива, които са съвсем вън от кръга на хигиената, той с това отвлича вниманието на жизнената телесна сила към тези нередовни неща и я принуждава да занемарява някои важни служебни пунктове [функции на органите], откъдето произхожда и разстройството на организма. Да бъде организмът в едно нормално положение, той трябва да има едно умерено употребение на нещата, които служат за подкрепление на телосложението му. Щом детето се яви на света, най-добрата храна за него, която да бъде съобразна с телосложението му, е майчиното му мляко; подир няколко месеца само може да му се даде безвредно друго едно мляко – и то още зависи... Щом прехвърли годината, може вече да му се дава друг вид храна; но при все туй, не трябва тя да бъде твърде силна и трудносмилаема; най-доброто питие за децата е добрата чиста вода. По този начин, научено да се храни редовно и не тъй много изобилно, то отраства с навик такъв, който може да му служи до смърт. Привикналият човек под подобен един режим намира за отвратителни всички люти, спиртни и миризливи неща, които изобщо биват вредителни, отколкото полезни. Кой не знае, че в начало, виното, ракията, тютюнът и всички тези, които минуват като за лукс между днешната наша интелигенция, са му били противни и отвратителни? При всичко туй, чрез обичая се е придобил навикът; от малко па по-много, човекът привиква да не може вече без тяхното употребение, които, колкото и да не са ползовити, стават обаче като едно второ естество, и увличат човека към несгодни случаи, случаи които се преобръщат с време в болест, ако предварително не се вземат някакви поправителни мерки. Физиологическото телесно движение става от една страна извън към вътре, а от друга пък – вътре към вънка. Извън към вътре служат стомахът и белият дроб; а извън вътре към вънка е пищеварителния [храносмилателния] и пикочния канали, белият дроб и кожното изпарение [потенето]. Телесните оръдия [органи], както и разните други части на тялото, приемат нужните си хранителни елементи чрез това физиологическо действие, от един и същ източник – кръвта. Кръвта е следствие на храната, с която се храним; храната да може да се измени в кръв и стане способна за уподобение [усвояване] към всички части на тялото, тя трябва предварително да се уживотвори от жизнената телесна сила, за да може да се попие от лимфатическите съдбини [съдове] и преобърне в кръв. Най-важното нещо за равновесието на телесните сили е храната; без нея телосложението си губи хармоническото положение и става като болно. Кой не знае от самия себе си, че като прегладнее, охотата [апетитът] му се изгубва, глава го заболява, ръце и крака отмаляват и прочее; кога се нахрани, благоприятно чувство го облива! Храната е необходима още за подновяването на телесните атоми или малки частици, които, като непотребни вече, изходящи порой ги извлича чрез изходните канали. Тъй, животът е основан на едно входящо и изходящо движение, което в нормалното си положение се именува здраве, а в ненормалното си – болест. В болно едно положение човекът има същия вътрешен глас като показалец на неговото състояние. Щом той се поболее, естествено охотата [апетитът] му се пресича, слабостта се появява, и, неволно, той търси спокойствие и отдихание. Тези природни признаци са един предизвестителен глас на жизнената телесна сила, чрез които тя търси да каже на болния: „Мирувай и остави ме свободна, за да мога да изгоня болезнения зародиш, неприятеля“. Тъй, много пъти, даже и повечето, гласът на това начало е достатъчен да даде повод, ако се слуша, на едно конечно подобрение в едно кратко време. Под подобно едно положение, ако то е леко, желанието на болния бива повечето една добра съща почивка под една добра завивка и строга диета. В това спокойно време жизнената сила е достатъчна да произведе тази критическа реакция, която е необходима за въдворяването на реда, както и за уравновесяването на телесните сили. Повечето болести са едно смущение на изходящото телесно движение, по следствие на което, много пъти, жизнената телесна сила, за да се отърве от болезнения зародиш, произвежда едно силно материално изпразнение чрез един от изходящите канали. Тъй, много пъти, при едно голямо смущение, появява се силен пот или дрисък [разстройство], подир които лошите признаци изчезват и болният зачва да се поправя. По тези естествени признаци на природата, лекарите, много пъти, предписват лекарства кога за изпотяване, кога за дрисък, кога за пикоч, предписания повечето механически. Казваме механически, понеже се нахождат лекари, които работят по един подобен начин: главната им цел е парата [парите, печалбата], отколкото здравето на болния. Тъй, медицината, разгледана добре отблизо, стои много далеч от мястото, дето трябва да бъде. Най-главната цел на лекаря трябва да бъде следната: ако не ползва [помага], да не вреди. Когато, по средствата, които изобщо се употребяват, никога не може се каза, че употребените лекарства в едно голямо количество биват безвредни; даже, много пъти, често те стават смъртоносни. Водим се от това, славния Офиам справедливо е казал: „Искате ли да си съхраните здравето, избягвайте лекарите и лекарствата“. Най-добрите и най-невинните средства в обикновената медицина са хигиеническите мерки; вън от тях другите помощи трябва да стават в кръга на един природен закон, който ако не ползва, поне да не вреди. Обикновените болести произхождат по-вече от една простуда или от едно преяждане или препиване. Подобни болести се лекуват, много пъти, сами по себе си, стига само болният да се ограничи да послуша природния си вътрешен глас и даде спокойно действие на жизнената сила: да варди няколко дни леглото под една строга диета, естествено само по себе си ще придобие вехтото си [старото си, предишното] равновесие. В случай, че болният има силни признаци, които често се появяват подир една простуда, като главоболие, болки по снагата, силна топлина [температура] и безпокойствие, те показват, че жизнената сила се старае да произведе една каква-годе реакция, чрез пороя [потока, силата] на която да може да се отърве от болезнения зародиш, и въдвори равновесието на телесните сили. В случай че тя не е в положение да извърши с време тия необходими реакции, то нейните усилия докарват запек в някоя част или в някой орган на тялото, дето се произвежда местно възпаление, на което следствията стават по-сериозни. В подобно едно състояние, ако жизнената сила не добие някоя природна помощ в домогването си, нейното положение се сплита все по-вече и по-вече, додето най-накрая погине. Медицината е по-вече инстинктивна, отколкото изкуствена. Преди да има българина лекари, ето как се е той лекувал в обикновените тези случаи: събличат болния да остане почти по риза, накарват го да седне на един стол или на нещо високо, и между краката му поставят един котел с вряла вода. Тъй извършено, чульясват [завиват с чул / черга] го с една черга за да бъде добре обвит, дето парата на врялата вода да отива върху повърхността на тялото му; после нажежават една тухла или керемида, която спускат в топлата вода на котела, за да произведе силна пара, която обвива всичката снага на болния като в една баня. Болният от топлината на тая пара се изпотява, и като се изпоти добре, преместят го на леглото му, дето пък започват да го трият както по краката, тъй и по ръцете, за да му се разиграят дамарите [кръвоносните съдове, пулсът], както казват обикновено, и се разнесе съсирената кръв. Действително, подир тая операция всичките лоши признаци намаляват и изобщо в едно кратко време болният става по-добре. Между тези операции, кое е природното действие, което повлия за да подобри болния? – Топлата водна пара, която, като разпусне телесните части, отваря порите на кожата и произвежда потта, който става подобен на една потна криза, чрез която болезненият зародиш изчезва и несгодните признаци намаляват. В това отношение още не малко съдействува и триенето, което не е друго освен сегашното по мода мачкане на мускулите (le massage) и нововъведения магнитни начин. В подобен един случай като какви по-добри средства може да употреби един лекар? Ако той е действителен водител на природата, той ще я гледа и, като добър наблюдател, ще схване наклонността на телесната жизнена сила и ще даде подтик, чрез своите средства, към тая наклонност: ако болният клони на пот, той ще ускори тая наклонност; ако огъня по снагата е силен, той ще употреби разхладителни неща; ако кризата има тенденции към пищеварителния канал, лечителните средства ще бъдат на помощ към тая страна. С една дума, добрият наблюдателен лекар става водител на природата по показателните телесни клонения [симптоми]. Що е болестта и що е лека? – Едно и също нещо. Това което лекува, това също и разболява: топлината и студенината са лечителни средства; но същевременно те стават и поболителни [разболяващи]. Студенината и топлината са тънки материални сили, подобни на електризма и на магнетизма; свойства, които не притежават ни изглед, ни осезателност, освен едно само действие, което ги характеризира. Следователно, болестите, като са едно неравновесие на телесните сили, са около нас и в нас; тъй също лекуването им е тоже около нас и в нас, за което остава да говорим друг път. Всичко зависи от разположението на жизнената телесна сила. Претенциите, че микробите произвеждат болестите, е просто едно мнение без никаква доверителност. Микробите съществуват както в здраво време на човека, тъй и в болно: те са следствие на телесното разположение. Що са микробите? Те са животинки, както всичките животни по света. Те са подложени, както и последните, под закона на живота, който, както го е казал още Хипократ, се състои да привлича еднородните и да отблъсква разнородните. Микробите не са нещо изключение от този закон. В животната [животинската] борба, по-силният се храни от по-слабия. Животните са по-силни от микробите, по това само условие, че са животни, а не животинки. Човекът, додето се намира в едно добро равновесие на силите си, той не се бои от микробите; напротив, те трябва да се боят от него, понеже той ги смачква и ги смила. Микроба да има влияние върху човека, трябва последният предварително да бъде жизнено смазан от каква-годе някоя физическа или морална причина. Следователно, додето болестта не съществува, микробите не могат да я породят. Но, както да е, пораждат ли те болестта или не, това малко ни интересува; това, що най-много трябва да ни занимава, е доброто средство за да противостоим на тяхното нападение. Това средство е да бъдем силни морално и физически, нещо което най-много е замарено [занемарено] между хората. Най-главното в една епидемическа болест е да бъде човекът душевно добре разположен. Първо да няма страх, който става една силна причина, не само да го поболее, но още да усили болката му тъй, дето [че] да го накара без време да се пресили. Скръбта и безпокойствието не са по-малко вредни; те умаломощават жизнената телесна сила и произвеждат същите следствия на страха.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни ВЛИЯНИЕТО НА ОТРИЦАТЕЛНОТО ЕЛЕКТРИЧЕСТВО ВЪРХУ ОРГАНИЗМА (от Д-р Колена из Марсилия) По-преди показахме, че кислородът е като производител на положителното електричество; днес ще изследваме да определим в растението източника на отрицателното електричество. Знае се, че резината [дървената смола или клей] и каучукът са най-богати в произвеждането на отрицателната електрика [отрицателното електричество]; физиката, а особено медицината, черпят от тези елементи скъпоценни облаги. От пораждането на медицината, се е поставило в употребение влиянието на балсамическия въздух, който произхожда от големите иглолистни дървета (conifères). Разстроените телосложения и тези, на които дихателните органи са слаби, се преобразяват в този миризлив въздух, и тези които са сериозно болни, оздравяват, ако са наченали [започнали] с време. Тук съществува едно действие, на което е интересно да се изследва причината. Началото на една слабост е изнемощението, което е следствие или от един наследствен зародиш, против който не се е употребило никакви ползователни [полезни] грижи, или е придобито от злоупотребление на морални и физически сили, наложени на малолетни лица или деликатни телосложения. В двата случая, причината е умножението на жизненото действие; а това не е освен едно несхватно [неуловимо, хаотично] движение на нервната система. Това движение е кислородът, когото ние преобръщаме в положителна електрика [електричество], която действа върху мускулите, осветява мозъка, отдето произхожда електрическата искра, интелигентността или гениалността, според сумата или силата на произведението. Като обществените нужди от ден на ден отдалечават човека от границите на умствения труд, то физическото състояние се вгъва под товара, който го изнемощява. Тъй, както се вижда, постоянното действие на положителната електрика, под един прекален натиск, е което отслабва и изнемощява нашите органически сили. Какво друго средство имаме да противопоставим на тая сила, положителна електрика, освен оная, която е нейна противница, отрицателната електрика? Действително, какво се върши, като се изпращат лица със слаби дихателни органи в балсамически места? Противопоставя се намалителното действие на отрицателната електрика против прекалената сила на положителната електрика. Равновесието между жизнените сили се възстановява и телосложението би могло да дойде в своето си нормално действие. Ето несъмненото начало за преобразуването на един организъм, на когото жизнените сили са били в неравновесие. Но ако стане въпрос, като как отрицателната електрика се ражда и произвежда от растението, ще отговорим, че това става по същото начало, което ние приспособяваме в нашите преобразователни устройства: триенето. Въздухът, в своето постоянно, под вид на вълна, движение, действа с едно относително напрежение, според силата на отдалечението или сближението на неговите молекули, чрез действие на топлината. Колкото за по-силното или по-слабо течение на тези същи молекули, то зависи от разместването, което дъжда произвежда. Но, независимо от тези две причини, нахожда се още едно трептиво движение, произходящо от въртенето на земята, движение, което се произвежда свободно, когато слънчевите лъчи престанат. Денем, ние схващаме това движение, когато пуснем една слънчева лъча в една тъмна стая; нощем, ние го потвърждаваме чрез помрачаването в начало на нощта и чрез росата на разсъмване. Следователно, триенето на въздуха върху резинената повърхност е постоянно, постоянно е тоже произвеждането на електриката. В това положение, когато влезем в една гора от иглолистни дървета (conifères), ние досещаме едно разпускане в нашия организъм, после, едно след друго, едно отмаляване, даже и една сънливост. Това принадлежи на действието от отрицателния електризъм, който влиза чрез дихателните органи и чрез попиване на кожата. Уверен от това, което предшества, аз уподобих [приложих по подобие] в случаи по един начин, който вкратце споменувам, като запазвам да разкажа на дълго и широко, по-късно, наблюдението си. Един кондуктор по железницата, като е бил постоянно 8 години служещ, сполита го една хемиплегия [парализа на едната половина на тялото] от дясна страна. Той чувстваше електрически удари в целия си крак, още и съвършена една неподвижност изцяло в всичката си ръка, която, без никакви болки, висеше като мъртва; при всичко туй, пръстите на ръката му постоянно трепереха, без да могат да вършат нещо; езикът му беше повечето парализиран и паметта му повредена. Аз предписах да трие ръката си с едно платно от каучук и да я посипва изобилно с резина [стрита смола / клей], като я обвива още с едно платно нощно време. Първите два дни, треперенето на ръката се умножи и едно недобро положение изобщо се чувстваше. От третия ден, треперенето на ръката се намали; изобщо едно добро положение се досещаше; електрическите удари в крака изчезнаха; клатенето на вървежа също; действието на ръката беше възможно и езикът придоби една значителна част от свободата си. Паметта дохождаше също от време на време, само че болният се намираше в замислено едно положение; при всичко туй, оздравяването се потвърди преди края на годината. Ние начертахме тези няколко реда за да поправим медицинската практика в тая точка, към която бяхме съвсем обезоръжени.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Практически съвети против хемиплегията (паралич на половина част на тялото). (Journal de Magnetisme). Хемиплегията е един вид парализа, която е налитала [обхванала] изцяло само едната страна на тялото. Нарича се дясна хемиплегия или лява хемиплегия, според страната, на която се намира — лявата или дясната. Хемиплегията, почти всеки път, се дължи на едно кръвотечение в мозъка, вследствие на апоплексия [инсулт]. Най-обикновената причина на апоплексията е едно възпаление на мозъчните малки артерии, като същевременно се образува едно разширение на жилите в време на кръвотечението. За тези разстройства твърде много спомага да се развиват голямото употребение на спиртните питиета, сифилистичната зараза и пр.; те стават твърде чести от 45–50 година нагоре. Сърдечните болести, силните вълнения, усещането на голяма умора, настинката и прочее, са причините, които я определят; но, понякога, апоплексията става без за това да е било съгледано [забелязано] някаква причина. Мястото на повредата се намира почти всякога в дълбочините на мозъчната маса: оптическите гънки, в длъбестите [кавернозните / кухите] телца, противоположни на тази страна, която е парализирана. Кръвообращението в сърцето става твърде често, и парализната се изгубва [парализата преминава], но причината, която е предразположила към болестта не се е прекратила и, мозъчните артерийки като са се още по-вече повредили от възпалението и разширението, втори удар последва, много по-опасен от първия и, ако ново подобрение последва, всеки път ще последва трети удар, който ще остави, ако не е моментално смъртоносен, една хемиплегия, която е неизцерима. Хемиплегията, прочее, е един удар извънредно много опасен, следователно към нея ние трябва да се отнесем колкото е възможно по-енергично, и употребим всичките средства, които изкуството ни е дало на разположение за болните. Тук медицината е слаба, всеки път без успех; нито хидротерапията, нито електричеството са полезни. Магнетизмът всеки път я не цери [не я лекува напълно], но неговото церително [лечебно] действие, несравнено, най-много помага от всичките други обикновени средства на класическата медицина. След като следите от първия удар се унищожат, лесно е вече съвършено да изчезнат и причините, които предразполагат към болестта, и сигурно да се избави човекът. Хемиплегиите, които мъчно могат да се церят, са тези, които продължително в няколко месеца в нищо не се подобряват. Когато някое чувствително подобрение се придобие, всякога трябва да жертваме нужното време, за да придобием едно радикално изцеление. Трябва, едно подир друго, да укротяваме и раздразваме еднакво мозъчната маса и след това да раздразняваме централните нерви на повредените части чрез каквито средства разполагаме. — Человеческият магнетизъм. — Поставяте се срещу болния и си тургате [слагате] ръцете на двете страни на главата му, за няколко минути; след това минувате [преминавате] откъм лявата му страна и си тургате лявата ръка на челото и дясната на врата, за укротяване. Подир 5–10 минути, като си отнемете лявата ръка от челото, захващате да прекарвате бавни паси [магнитни паси – движения с ръце над тялото без допир] по гръбначния стълб, като почнете от края на черепа до най-долната част на кръста. Дохождате [заставате] пред болния, сядате пред него и за няколко време държите си ръцете на капачките [коленете] му и захващате да прекарвате продълговати паси с триене по жабите [прасците] на краката; след това, същото се повтаря по кръста до крайщата. След 20–30 минути, раздразнете за няколко минути средините на тези членове [крайници], дето се намират парализираните органи, като турите един от пръстите си върху тази част на мозъка, дето е мястото им. Почнете да прекарвате продълговати паси с двете ръце от главата към стомаха; после, от гърдите към краищата и свършете сеанса с бързи паси от главата към краката. Подобен сеанс, по 30–40 минути, трябва да се повтаря всеки ден, на двата дена, или пък на трите дена веднъж. През време на церенето [лечението], всякога трябва да се разтриват парализираните членове [крайници], за да се избегне атрофията, която, без това, без друго трябва да последва, което ще направи движението невъзможно или пък мъчно, когато кръвообращението се е почнало. Турете две магнетически плочки на главата: едната на челото, а другата на врата, за успокояване, през нощта и една част от деня. Турете по една подобна плочица, нарочно направена за това, на средата на всеки от парализираните органи, за да се раздразнят. За да се избегне атрофията на членовете, раздразнете ръцете и жабите [прасците], като турите на болния за през целия ден един нагръдник с две или три плочи върху плещите и кръста. Ръцете и жабите могат да се раздразнят още, като им се тури на всяка едва от тях по една или две магнетически плочки. Спомагателни средства. — Сутрин и вечер леко и продължително разтриване по главата с хладка вода; силно триене по парализираните членове. Лека храна; нищо, което би увеличило топлината или би раздразнило; запретява [забранява] се употребението на ракията, малко или никакъв кафе; закуските да стават редовно на определените часове; стомахът трябва всякога да бъде свободен, като се избягват силните чистителни [разхлабителни]. Магнетизирана вода, било от човеческия магнетизъм, било с помощта на магнетическия апарат, трябва да се употребява, за да се уредят службите [функциите] на стомаха и червата. Къпане със студена вода или душове, и да се избягват вълненията. Примери. — Във в. „Magnétiseur“, брой 7, страница 13, Г-н Ш. Лафонтен съобщава следния случай: „Някой си М... на петдесет и две години, живущ в Торино, през 1846 год. биде нападнат от един паралитичен удар по цялата дясна страна, който го лиши и от движението. Но за няколко месеца той можеше да ходи из стаята си и да си мести крака от коляното надолу, като се крепеше с бастуна си; но дясната си ръка не можеше да поклати. С дясното си ухо не можеше да чува, също и с дясното си око не можеше да гледа: устата му бяха изкривени, и можеше да говори с голяма мъка. Той чувстваше силни болки по цялата част и можеше да спи само по един час. Един от моите приятели, с когото имах тесни връзки, предложи му да се подложи на магнетизма, защото две години се изминаха, откакто болестта го е намерила, и той за толкова време не е почувствал никакво подобрение, при всичко че постоянно се е лекувал. Той прие. През януари 1848 година, повикаха ме; аз го магнетизирах, и след два сеанса, без сън, той захвана малко да движи дясната си ръка. След няколко други сеанси, през които правех големи паси по цялото тяло и силно разтривах ръката му, рамото и жабата на крака му, той захвана да протяга ръката си до главата, към гърба си, и също захвана да яде с дясната ръка, при всичко че малко трепереше. Най-сетне, след един месец магнетизиране М... можеше да ходи без бастун и да прави разходка по един час без да си провлича крака, като че ли никога не е бил парализиран. Употребението на ръката му съвършено се възвърна и той можеше вече да пише с нея. Лицето му не беше вече изкривено, устата му се оправиха. Той захвана да спи през цялата нощ и така леко, щото всичките му сили се възвърнаха. Шест недели не се изминаха, през което време магнетизирането и триенето продължаваха, и М... беше съвършено оздравял; и който го знаеше преди, никога не предполагаше, че той ще може да се изцери от такъв силен параличен удар на една цяла страна от тялото. II — Г-н Д. Лакост публикува в „Journal du Magnétisme“, брой IV, стр. 104, следното: „Госпожа Крист, на тридесет и две години, в следствие на един апоплексически удар на 23 май, останала парализирана с цялата си дясна страна. Зимането [пускането] на кръв, после, употребението на пневматическите привързвания, докарало що-годе облекчение на главата; но парализирането на членовете си е останало непокътно [непокътнато], и болната не е можала нито да ходи, нито да работи. Втори лекар бил повикан и отново се пуснало кръв и се поръчало да се мият краката и ръцете и да се употребява чистително. Това не само не можало нещо да помогне, но, напротив, още по-вече влошило положението ѝ. На 4 октомври, аз я видях; освен парализата на ръката и жабата [прасеца] на крака, горната ѝ челюст беше изкривена така, щото с голяма мъка можеше да яде и да говори; езикът ѝ се движеше с голяма мъка, и когато едната страна на устата ѝ се дигаше, другата падаше надолу така, щото постоянно ѝ течаха лигите. Окото на парализираната страна беше нечувствително на светлината, очното човече [зеницата] не се движеше, и болната на тази си страна не виждаше друго нищо, освен нещо като тъмна мъгла. Разжалван [разчувстван] от едно такова положение, аз ѝ предложих да опитам върху нея магнетизма. Тя се съгласи. Не се измина четвърт час, тя почувства едно потреперване по цялата си дясна страна и след това, тутакси [веднага] ми каза, че чувствала също някакво си щипане в дясната си страна, което ми даде що-годе надежда за изцеряване. Насърчен от това, аз продължавах да правя раздрусвания по разните части на тялото, дето моята ръка пипаше. Това първо магнетизиране се продължава до ½ час, и болната почувства се по-лека. Една част от страната, която 15 дни причиняваше такава силна болка на болната, от този ден изчезна, веднъж за винаги. На другия ден, забелязаха ми, че тя е почувствала отново щипането по дясната си ръка, и че сънят ѝ, който, откакто беше се разболяла беше обикновено тежък, сега станал неспокоен и развълнуван. Аз я магнетизирах още веднъж и сполучих да възпроизведа завчерашните следствия — още по-голяма чувствителност по парализираната ръка. Аз се реших да направя силни раздрусвания по цялата снага, а главно на парализираните членове, и да оставя на болната магнетизирана вода да пие. Тази магнетизирана вода унищожи запора ѝ. Болната спа и сутринта излезе, като ходеше доста добре. Две магнетизирания бяха достатъчни да се придобие този резултат, за който никак не се надявах, и тъй скоро. При това в пръстите остана нещо ярко [чувствително / подвижно]. И върху това аз възтържествувах, като продължих за няколко дни да употребявам същото средство, което тъй добре оказа своята полза. Една силна топлина се появи тутакси по парализираната част; чувствителността и движението ѝ стана по-свободно. Мускулите на лицето взеха нормалното си положение и отслабналото зрение се завърна. Госпожа Крист, като бе вече запазила в себе си една голяма магнетическа чувствителност, след време, отдаваше ми се случай няколко пъти да я магнетизирам пак. От това нещо дойдох до заключението, че под влиянието на това средство силните мигрени и сърцеболия (колики) също съвършено се изцеряват“. Превел: Х. У. З.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Мнението на Кнайпа върху избора на един начин на живеене [Себастиан Кнайп – известен баварски свещеник и лечител, създател на хидротерапията] Едно от най-главните неща в живота е изборът на един начин на живеене. Бъди ли тоя избор добър и човекът ще бъде изобщо благодарен от съдбата си; в противен случай, назначението му на тоя свят ще бъде една върволица от неприятности. Няма да сбъркаме, ако си представим света като една обширна работилница, в която занятията са безбройни, и всяко едно занятие си има свои любители. Ако детинството заминува като едно прекрасно утро, младостта пък бе като една пролет. Но също както горещото лято последва пролетта, също така и деятелният сериозен живот последва младостта. Всеки човек трябва да занимава едно определено положение. Но кой ще определи положението, което трябва един човек да избере? Родителите ли? Не, никой път те не трябва да правят това; ние всички принадлежим на Бога, на създателя, и само Той е, който има право да определи нашата наклонност. Родителите са длъжни само усърдно да изследват към какво са наклонни децата им и да ги приготвят по него. И наистина, когато едно дете има добра отхрана, то само ще покаже наклонност и прилежност към това или онова положение, и ако, в това време, един умен бащински или майчински съвет го подкрепи, наклонността ще излезе наяве лесно. Но този родителски съвет трябва да бъде добре обсъден и да няма предвид нищо друго, освен волята на Небесния Отец. Родителите трябва да считат наклонността на децата си като начин, по който могат да служат на Бога по-добре. А именно в това родителите грешат често пъти: те нямат друга грижа освен тая, как децата им да спечелят по-вече пари, почести и знаменитост; а това именно е, което отбива много хора от тяхното истинско назначение. Има много богати, много знаменитости, които, ако ги попитате и те ви отговорят правото, ще ви кажат, че са твърде нещастни. Не е богатството, нито високият чин, които правят човека щастлив. Щастлив е тоя, който е благодарен; а тая благодарност вие ще я намерите само в вашето истинско назначение, с едно условие само, че вие ще изпълнявате длъжностите си усърдно. Аз приготвих един ден за смърт една слугиня твърде стара. Казах ѝ, че Бог ще вземе предвид нейното тежко занятие, което е вършила през живота си, и навярно ще я прости. Тя ми отговори: „Моето занятие не беше тежко. Аз бях всякога благодарна, и, ако един ден са върна на земята, аз ще стана изново слугиня“. Ето едно осезателно доказателство, че тази жена е намерила назначението си и че е изпълнила усърдно длъжностите си. Един баща на семейство дохожда един ден при мене и проси една думица за утешение: „Дойдох в града ви, каза ми той, като си носех всичкото богатство в кърпата си. Благодарение на моята деятелност, на моята усърдност и моето добро поведение, ожених се за една богата мома и така взимах [добих] голямо богатство. Но ела, в тези минути, аз съм в толкова злочест, колкото бях честит едно време, кога бях прост работник“. — „Защо прочее, му казах, да се ожени за жена с пари? Исках да избегна от бедността, притури той, и мислех че ще запазя доброчестието си, макар и да владея богатства. Виждам сега, че съм се излъгал, но нищо не може вече се измени. Аз съм твърде злочест [нещастен] и не вярвам вече да намеря старото си доброчестие [щастие]“. Тия, които имат понятие от света, могат се увери, че такава е съдбата на много души. Затова трябва човек да бъде предпазлив в избора на едно положение [професия, поприще] в живота. Нека всеки, с помощта Божия, се помъчи да познае своето назначение, като държи сметка за своите природни наклонности и за прилежностите си. Родителите искат ли да чуят от моя страна един добър съвет върху начина, по който те могат да спомогнат на децата си за да намерят назначението си? Аз ще им кажа: Насадете дълбоко в сърцето на вашите деца правилата на религията; поставете пред очите им пример от истински християнски живот; направете ги способни да изпълняват всичките свои занимания, които могат един ден да им осигурят насъщния хляб; привикнете ги да не ламтят за удоволствие и веселби, привикнете ги на нужди, на въздържаност. Само тогава човек може да се надява, че те ще прегърнат занятието, за което са назначени. Хората вярват изобщо, че човек трябва да изучава добре само това, което е необходимо за занятията му, които по-после ще занимава, и че всичко друго той трябва да остави настрана. Аз съм съвсем на друго мнение, понеже по такъв начин ние ще имаме хора, които не ще видят по-далеч от носа си, хора, които не ще търпят чужди мнения, неопитни да изпълняват длъжностите си както трябва. За да бъде един човек на висотата на положението си, трябва той да притежава обширни познания по живота. Аз бях тъкач и работник до 21-та си година; но никой път не съжалих, че ми е отишла напразно младостта подир тия занятия. И наистина, да познаваш от опит работите на земеделието и на индустрията например, е друго нещо, а да ги познаваш само от казване и четене – е друго. Ясно е, че този, който е вкусил от мъчнотиите на живота на другите, ще знае по-вече да съжалява [съчувства на] съдбата на един човек и да му даде добри съвети, отколкото друг, който познава тия неща само от гледане. Голяма е печалбата за един човек, ако той е преминал през тия спомагателни училища, понеже този, който в младостта си е изучил само това, което му е необходимо нужно за неговото положение, трябва за него да се боим, че ще стане един човек с къс ум и изключителен [тесногръд]. В същото време, когато се развива разумът, когато човек не изучава само това, което се отнася до собственото му занятие, в същото това време и тялото му се развива. Полските работи и изобщо по-голямата част от занятията имат едно благоприятно действие върху увеличаването на мускулните сили. Аз познавам един работник, който, след като работи по полетата, почна да се учи; занимава се цели две години с богословието и стана най-сетне чиновник. Стана един съдия от всички почитан, всеки се отправяше с обич към него, понеже го знаеха, че е човек, който може да даде добър съвет на всекиго. От друга страна, той залягаше много за религията, понеже я беше добре изучил. За да може да изпълнява длъжността си тъй, както много малко хора знаят да го правят, му спомогнаха неговите многобройни и широки познания. Едно младо момиче, не твърде от талантливите, обичаше много да работи и да прави добрини. При едни обикновени условия, то щеше да бъде тъкмо на мястото си. Но него го задължиха да изучи един чуждестранен език и малко рисуване, а в същото време го изучаваше и една малка книжка върху етикета. Труди се за това много. Родителите му вярваха, че са щастливи, понеже много пари бяха похарчили за да го изучат. Тъй като то имаше 200 000 лева зестра, ожениха го за един от знатна фамилия. Но оттогава аз не познавам друга по-нещастна жена от нея; тя не знае как да се ползва от това, което е изучила; понеже знайно е, че когато природни наклонности отсъстват на някого към нещо, той никой път няма да постигне голямо нещо. Аз съм уверен, че ако ѝ бяха избрали един живот при обикновени условия, тя щеше да бъде твърде честита. Нека не се лъжем прочее, че една гарга може да стане някой път паун. Това момиче, толкова достойно за милост, не беше злощастно само то; то беше тъй също предмет за отчаяние и на своите родители, и на своите познати. Твърде е за вярване, че постоянната скръб скоро ще я завлече в гроба. Това, което най-много огорчава родителите му, то е, че те не бяха размислили достатъчно върху призванието, което най-много можеше да отговаря на наклонността на дъщеря им; те по-добре щяха да направят, ако се опитваха по-начесто за какви нейните физически и умствени качества я правеха способна. Аз познавам друго едно момиче, много богато, което накуцваше с единия си крак и имаше още много други телесни недостатъци. То поиска да се жени; родителите му ни най-малко не му попречиха, и дори го посъветваха да направи това. „Ако на дъщеря ни единия крак е по-къс, казваха те, ние ще натрупаме пари под него, за да се изравни с другия; а колкото за дупките, които ѝ са надупчили тялото, ние ще ги изпълним със злато“. – И действително, яви се един развален годеник, който с клетви обеща, че ще я обича и че ще ѝ бъде верен; сватбата стана. През всичкото време на съпружеския живот тя беше измъчена от мъжа си за да му даде това, що има: не се минаха и четири години и всичко беше изядено [пропиляно]. Само едната смърт, която последва наскоро, можа да я отърве от този разпуснат човек, когото родителите ѝ избраха за съпруг. Човек може да приведе с хиляди други случаи, в които, макар и в по-слаба форма, същото нещо се случвало. Причините на това влошаване са, от една страна неопитността на детето, от друга – слепотата на родителите. Всеки, който има очи да гледа, няма освен да погледне около себе си, за да се увери, че всичко, що казвам, е истина. Ако много хора са злощастни от това, че не са последвали истинските си наклонности, или че са се зле приготвили за тях, други пък са злощастни от това, че, още в младостта си, са заловили някой недостатък [порок], който им бърка да бъдат на висотата на положението си. Колко млади момчета се предават на пиянство! След време те стават неспособни да изпълняват длъжностите, които занятието им налага. Имотите, доброто състояние на всичко, домашният мир, доброто управление на работите, всичко това става жертва на тоя страшен навик; нищо не отива тъй, както трябва. Тези хора забравят длъжностите си против тях си [към себе си]; те не изпълняват тия на тяхното занятие, и страшните последствия падат върху техните потомци. Аз познавах един млад момък, който блещеше в родното си село; по дарба и похватливост той надминаваше всичките си връстници. За зла чест, научи се да пие. В началото той се понапиваше само един-два пъти в месеца; но страстта наскоро взе широки размери. Ожени се той за едно младо момиче, твърде умно, на което обеща, че ще се поправи. Противното се случи: на пиянството се присъедини и страстта да играе на комар. И от всичко това какво излезе? След един 16-годишен лош живот, умря той жертва на своите страсти; всичко, що имаше, мина в чужди ръце, а на вдовицата, на плещите на която тежаха шест деца, остана само една проста къщичка. Тая майка живя в нужда и лишения, а децата бяха принудени да отидат още малки на занаят, за да си изкарват прехраната. Всяко от тях щеше да има що-годе наследство, ако бащата беше въздържан и работлив, ако той бѣ изпълнил длъжностите си, като баща на семейство, вместо да отиде да пиянства. Подобни случаи се намират във всеки занаят. В повечето случаи, изворът на това зло се намира в домашното училище, в домашното възпитание. Ах! Колко са честити [щастливи] тия деца, които имат строг баща, а още по-строга майка, закрилници и пазители на децата си, като им показват пътя на правдата чрез слово и пример! Виното и бирата принасят голяма вреда, но спиртът е още по-вече вредителен. Кой ще пожелае да сметне всичките жертви на алкохолизма? Колко души и колко фамилии са съсипани от това ужасно питие! Нека прочее родителите се погрижат да предвардят [предпазят] децата си, за да не станат жертва на това съвременно бедствие. При употреблението на спиртните питиета, дръжте се строго от тези начала: пийте умерено, и не се привиквайте на тях до такава степен, щото да чувствате нужда, да не можете без тях; в противен случай, вие се търкаляте по една такава стръмнина, на която мъчно можете се спре. Най-хубавото е съвсем да се въздържате от спиртните ликьори, понеже тогава вашият организъм ще остане здрав и силен. Най-доброто предпазително нещо против пиянството е религията: почитайте я и живейте съгласно нейните правила и никой път това злочесто невъздържане не ще се настани във вас. Друг един лош, ужасен навик, който е заразил много души, е нечистотата: тя прави големи жертви и има най-лоши последствия за изпълняване държавните работи. Тука е да се каже: човек жъни това, което е посял. Няма друг по-лош навик, от който родителите трябва да гледат да предпазят децата си, които лесно се предават на своеволство, ако бдителното родителско око отсъства. Един път тръгнали по него направление, трудно ще бъде на бащата и майката да ги отклонят оттам. Този е той лошият навик, който копае гроба на хиляди млади души в цвета на възрастта им. Но най-лошото е това, че по някой път пиянството се присъединява към невъздържаността. Ако някой се намира под удара на двама убийци, как може си спаси живота той? Блажени прочее на тогова, който в училището на живота има такива учители, които го предпазват от подобни чудовища. Освен горните два лоши навика, има и други, последствията на които са тъй също твърде вредителни. Ако тяхното действие не бие твърде на очи, то е, че те вършат своите опустошения скришом, като рака (рак). Едничкото нещо, което може да гарантира здравината на човешкото сърце, то е пак религията; но трябва, затова, всеки да ѝ разбере добре вечното назначение, да познае добре закона Господен и да го изпълнява. Защо не мога да напомня на всичките бащи, на всичките майки, на всичките наставници тази велика истина: съумейте да разберете достойнството и цената на човека; и, ако вий искате да бъдете честити заедно с вашите, турете една здрава религиозна основа в сърцето на вашите деца, посветете ги в практиката на правдата и предпазете ги от лоши навици, като ги научите да почитат религията! В това училище на живота, гдето се приготвя бъдещото доброчестие, трябва човек да се грижи за доброто състояние на тялото си тъй, както и за онова на душата си. Както стоенето в една разпорена [разпорена – рушаща се, развалена] къща е предмет на постоянни грижи и белосвания [бeлосвания – кахъри, ядове, тревоги], същото е и с една душа, която обитава едно болно тяло. Така щото, длъжност свещена е за всички ония лица, които се занимават с възпитанието, които възпитават, да имат грижа, не само за душата и разума, но също и за тялото на тия, които им са поверени. Не стига само да ги предпазим от лоши навици и да ги украсим с добродетели; иска се нещо по-вече, – иска се, душата да обитава здраво тяло. А за да стане тялото силно, да заякне т. е. и да може да противодейства на всяка случайност, то има нужда от здрава храна, то е длъжно да избягва всяко едно нещо, което може да бъде вредително за организма. Водата е едно прекрасно средство за запазване и усилване на здравето; нейното благотворно действие върху младите трябваше би да се изучи по-добре и по-добре да се уползотвори. Аз не съм на мнение, че всеки трябва да стане хидропат [водолюбител], далеч от мене подобна мисъл. Но никой не трябва, казвам, да се колебае за да я употребява, толкова като средство за чистота, колкото със цел – да укрепи здравето си и да се предпази от болести. Ако човек не си чисти никога дрехите, те ще се повредят наскоро [наскоро – бързо, скоро] от праха и калта; но това пък не ще рече, че трябва да ги шибаме и четкаме три-четири пъти на ден. Аз съм напълно убеден, че по-голямата част от хората щеше да бъде по-здрава, по-честита, по-възблагодарена, ако употребяваше водното лекуване по един умен начин. Ако настоящото поколение не иска да се изроди още по-вече, то трябва да почне от децата. Нека им се покаже на опит доброто действие на водата, и те няма да закъснеят да се убедят, че тя (водата) има едно благотворно влияние върху тялото и духа. Много се харчи, изобщо, за човеческия живот и всякакъв вид заведения полезни и благотворни се отвориха: болници за болните, прибежища за бедните, водопроводници [водопроводници – водоснабдителни системи, водопроводи] за снабдяване градчетата с чиста вода, пожарни команди и пр.. Но где да се намери по селата поне едно най-примитивно здание, в което хората да могат да се къпят1). Аз не вярвам че може да се направи едно по-хубаво благодеяние в една община от това: – да се даде възможност на всеки гражданин или селянин да се къпе. _____________________ 1) Думата тука е за другите страни. Не здания за къпане из селата да имаме, но ние даже нямаме и болници из градищата (градовете)! (Заб. на прев.). ______________________ Нека младежите, които прочитат тая статия, си спомнуват всеки път следния съвет: на пролет, на лято и на есен правете всяка неделя две половин-окършвания2), но не стойте във водата повече от една минута и вий ще почувствувате добрите следствия от това. Ако искате да направите това нещо някак си по-добре, гледайте, преди да почнете да се къпете, да поработите усилено и да походите бързо, каквото да можете да се поизпотите; колкото по-вече се потните, толкова е по-добре. Влезте после във водата до пояс, а останалата част на тялото – горната – мийте с ръце; но незабравяйте, че всичко трябва да се свърши в една минута. Това го не казвам само за момчетата. Аз желая и момичетата да направят същото, и най-вече тъй са, които трябва да извлекат полза от едно умерено водно лекуване. Когато вий, на лято, минавате покрай някоя речица, недейте се боя да я нагазите и да походите полегичка (полегичка – бавно, полека) из нея няколко минути, това ще ви окорави (окорави – закали, укрепи) много. – Когато селяните вечер се връщат от дневната си тежка работа, – опечени, изгорели от яркото слънце, те би си направили една голяма услуга, ако постояха във вода една минута: слабостта, която усещат в краката и ръцете, ще изчезне, ако не всичката, то поне по-голямата част от нея. Ако направят половин-окършване, то пък още по-благоприятно ще им поддействува; едно поливане на коленете ще има тъй също едно благотворно действие. Направете това, и вашия собствен опит ще ви докаже истината на моите думи. _______________________ 2) Да се направи половин-окършване значи, да влезе човек във вода само до пояс, а горната част на тялото да плиска и търка бързо с ръцете си. (Заб. на прев.). _______________________ Една слугиня дохожда един ден съвършено отчаяна, и ми казва, че работата, която вършила, ѝ ставала от ден на ден по-тежка, че тя нямала вече сила да ѝ насмогне. Тя не вярваше, впрочем, да ѝ е писано нещо [да ѝ е писано нещо – тук: да има надежда или лек за нея]. – Аз я посъветвах да се разхожда боса всяка вечер преди да си легне, в разстояние на четвърт или половин час, да прави две или три половин-окършвания в неделята, ако ѝ се вдаде случай, и да стои по някой път във водата до колене и да мърда и търка краката си вътре. Тя последва тоя съвет и след шест недели [недели – седмици], тя дойде да ми каже, че може изново напълно да върши работата си, и че господарите ѝ позволили да се къпе дори в самата къща. Един чифликчийски слуга дохожда един ден да ми се оплаква, че се чувствувал към здраве слаб и затова щял бил да напусне службата си; два пъти вече имал той ревматизъм в ставите, и оттогава насам не можал да добие първите си сили. Какво да прави? Ако напуснеше работата си, господарят му ще се лиши от слуга, а и той сам не знаеше где да намери подслон. – Посъветвах го да прави три пъти в неделята едно горно ополиване [ополиване – обливане] и едно на коленете1), и да прави в неделята две половин-окършвания, които да траят половин минута. Той бе длъжен да продължава това лекуване три недели, после да се ограничи с две или три половин-окършвания в неделята. Ако иска по-вече, аз му позволих да пие всеки ден една чаша от сварилото [сварилото – отварата] на кукувича плюнка (полски хвощ Equisetum arvense2). Слугата следва тоя съвет и не биде принуден да напусне мястото си; наскоро се отърси от слабостите, които усещаше по-преди, и си почна човека работата. Господарят му на драго сърце го улеснил в всичко за да може да се къпе. _______________________ 1) Да се направи горно ополиване, ще рече да се ополее с вода горната част на тялото – гърдите и плещите, без главата. Прави се още и с мокри парцали: удрят се с тях споменатите части или се оставят да постоят там малко. Същото и за ополиването на коленете. (Заб. на пр.) 2) Взима се от 4–6 гр. от това растение и се вари в 1/2 литра вода. Употребява се против набиране вода в някоя част на тялото (водоотоци, красник) (красник – народно име за оток, едем) и за уталожаване болките на пикочния мехур. Кога се взима това сварило, пикочта става по-цветна, знак че съдържа по-вече пикочна киселина. Възрастните взимат една чаша всеки 2 часа, а децата – една лъжица. (Заб. на пр.) _______________________ В едно семейство имаше три момичета съвършено слаби, които, от друга страна пък, бяха отгледани с прекрасен характер, укичен с големи даровитости. Родителите често пъти се питаха един-друг, какво ще правят с тия деца като отиват тъй слабички; а те, децата, съзнавайки своята слабост, не помисляха освен с ужас за бъдещето, което ги очакваше. Аз ги посъветвах да изсърбват всяка сутрин и всяка вечер по една паница хлебна чорба и на обяд да ядат едно хубаво обикновено ядене; да правят три или четири половин-окършвания в неделята, и да употребяват начините за заякване, толкова препоръчвани от мене. Шест месеца по-после, трите сестри дойдоха изново при мене; те се чувствуваха честити, бяха весели и с твърде хубав изглед на лицето. Употреблението на водата беше почти станало в тях една страст. Те ми разправиха още, че една тяхна приятелка, така също като тях недъгава [недъгава – тук: болнава, слаба], се подложила на същото лекуване, и сега и тя тъй също била добре и здрава. Един баща ми доведе един ден сина си, който бе на около 16 години, и ми разправи, че това дете било твърде слабо за земеделието. Преди осем години момчето прекарало една дълга болест, и оттогава насам все слабеело. Попита ме, дали не би било по-хубаво да го изучи на друго нещо по-леко, каквото да го снабди и с един начин за живеене по-малко тежка. „Остави сина си, му отговорих аз, да ходи всеки ден във вода десет минути, на пролет, на лято и на есен, и да прави всяка неделя две или три горни ополивания и едно или две половин-окършвания. Правете това в разстояние на пет недели. После изтичането на това време, той не трябва да прави освен две или три половин-окършвания в неделята“. След три месеца, младия тоя човек ми биде отново доведен от бащата, който бе учуден и благодарен от голямото променение, което станало в сина му. Сега синът му с радост се залавя за работата си и с страст се държи за нея, без тя да го поврежда нещо, и с едно вътрешно удоволствие, той гледа, че и в земеделието може да върши работа. Ако моите приятелски съвети бъдат добре приети от младежта, която ми е всякой път близо до сърцето, и ако родителите, и въобще висши лица спомогнат да се въведат те в практика, аз съм напълно убеден, че младото поколение в бъдеще ще бъде по-здраво. Превежда: Шаркин.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Лечителни средства Те са разнообразни: магнетически, електрически, хидротерапевтически и лекарствени. Казва се, че болестите не са друго нещо освен едно динамическо смущение; лечителните средства, каквито те и да са, не може да бъдат други освен динамически. Що е магнетизмът? Що е електризмът? Що е топлината? Що е студенината? Нищо друго освен динамически средства. Такива са и лекарствените средства, за които ще говорим по-сетне. Водата, която действа чрез топлината и студенината, е най-изобилното нещо, още най-полезното и необходимото. Тя е за всичко потребна. Без нея растенията не могат да съществуват, още по-малко да се развиват. Не по-малко необходимост имат и животните; без вода тяхното съществуване също не може да има трайност; било вътрешно, било външно, тя за тях е от голяма потребност. Лете, като се изпотим, чрез нея се разхлаждаваме, чрез нея добиваме сила и веселие: кой не знае, че в едно топло време, под товара на едно заморяване и изнурение, като се умие човек с хладка вода, той се развеселява и уживотворява, като добива сила и улекчение? Не е ли топлата вода, която ни служи за разтопяване и изпромиване на всяко нещо? Следователно, по свойствата си тя е: разтопителна, пречистителна и подкрепителна. Под тези три свойства, ето що казва един знаменит хидротерапевт (водолечител) относително до нейното лечително качество: „Водата лекува всичките болести, които изобщо биват излечими; нейното употребление има за начало да премахне коренно болестта чрез разтопяването на болезнените начала [патогени / токсини], които се нахождат [намират] в кръвта; които начала, като се изхвърлят чрез разложението си, пречистват кръвта; тъй, кръвообращението става редовно и организмът се усилва и съживява“. Динамизмът на водата не е всякога един и същ; той е разнообразен; той зависи изобщо от разложените елементи, които се нахождат в нея, и от топлината, що тя обема [съдържа]. Водими от това начало, разните минерални води имат разни действия. От това някои от тях биват полезни за някои болести, а други – вредителни. Следователно, водата изобщо е полезна за човека; при всичко туй, тя може да бъде и вредителна. Всичките неща в света са разновидни; няма две неща еднакви. Магнетизмът, чрез когото, от няколко време, се правят чудесии, се нахожда тоже под една подобна категория; изобщо той се указва благотворителен. Такъв е бил магнетизмът на Христа, на Аполоний Де Тиански [Аполоний Тиански – древногръцки философ и чудотворец] и на много други чудотворци; такъв горе-долу се указва той днес още в някои хора, които са привилегировани от природата с тая божествена дарба. При всичко туй, не може се каза, че няма магнетизъм с противно действие. Уроците не са нищо друго освен подобно едно нещо. Както добрият магнетизъм може да избави човека от смърт, тъй и лошият може да го увлече в смърт. Една сила, която произвежда едно добро действие, под същото название тя може да произведе едно съвсем противно действие; следователно, животният магнетизъм може да бъде добър, същевременно може да бъде и лош: всичко зависи от неговото свойство. Съществуват лица, ако и рядко, мъжки или женски, които са надарени от природата с такава силна електрика или магнетизъм, дето се явяват като съща торпила [електрически скат, риба]. Тяхното присъствие в едно събрание произвежда, според свойството им, привлекателност или отвратителност. Като какво название може някой да даде на тоя ток, който произлиза и се съобщава чрез едно хващане на ръката или чрез една целувка? Не е ли очарователна тая сила, която тегли хората към някои прекрасно хубави същества? При това, що означават думите лоши очи [уроки, зли очи]? При привлекателни същества, съществуват и отвратителни. Както едните, без съмнение, произвеждат едно такова изпарение [излъчване], което обема приятност и веселие, тъй другите, напротив, разпръскват неприятни токове, като произвеждат затруднителни впечатления на тези, които ги приближават или пребивават наедно с тях. Има хора, които, като влязат нейде, е невъзможно да се не повреди нещо; над каквото и да си хвърлят погледа, поразяват го; правят едно общо сътресение както към одушевените предмети, тъй и към бездушните. Нервните същества добиват едно чувствително впечатление, като натиск, подобен на този, какъвто едно бурно време произвежда. Питомните животни бягат от подобни хора, от които даже цветята, що помиришат, увяхват на мястото си до вечерно време. С подобни хора пътешества ли някой, той не може да очаква освен една неприятна случка. Лукави ли са, или с развалени нрави, те без друго ще увлекат човека в неприятни действия, даже и в престъпление. Нравствената отрова, която те обемат в себе си, се изпарява, тъй да се каже, и се съобщава с окръжаващите предмети. Без да искат, те вдъхват злото на тези, които ги окръжават. Като изключение, от това естество съществуват много степени. Нахождат се хора, на които тази зла сила надминува даже електрическата сила на торпилата. Това има само, че подобни хора са твърде редки. Анри Делааж, отличен списател [писател] спиритист и медиум, ето като как се изразява относително до тая непозната течност [флуид, енергия], която ни въодушевява и ни позволява да се окръжаваме с живот: „Душата, казва той, е съединена с тялото чрез една твърде тънка, всемирна и без тежест течност; тя няма особено седалище; тя е даже искрата на живота; тя обема всичките телесни части и им раздава сила, живот и топлина. Нейният цвят, който се вижда само чрез душевните очи, е като пламък; нейните лъчи са с металически блясък. Нейното естество донейде подобява на това на електриката. Тая течност се изменява според местата, в които тя пребивава. Един философ дава този пример: — вземи един сливков стрък [калем], хашладисай [присади] го върху един стрък от зарзалия: силата, що се нахожда в мъзгата [соковете] на зарзалията, ще се попие от сливковия стрък и ще се преобърне там в сливова сила. Един сомнамбул се вдъхновява от едно внушение, съобщава му се една мисъл като се напои от тая течност...“ Тая привлекателна сила, която царува не само в хората и животните, но още в растенията и минералите, е непохватна [неосезаема] и не може да се подложи под някой лабораторен опит. При всичко че тя е една сила, тя избягва научните опити, по причина на което пада и съмнителна. Науката допуска че магнитът привлича желязото, желязото притегля мълнията; че изпарението на едно животно привлича друго; че палмовото женско дърво привлича към себе си плодотворните изпарения на мъжкото от същия род дърво, чрез значителни разстояния и без помощта на погледа, на слуха и на обонянието; но тя, въпреки делата и доказателствата, отказва на човека това, което допуска на минералите и на растенията: предаването по воля чрез привлекателността на една течна сила [флуид] в разстояние. Тая сила съществува както в животните, тъй и в човека, и може да се каже че тя е по-силна и по-остра в хората, отколкото в животните. Безчетни примери имаме, дето хора са поразявали и умъртвявали животни чрез погледа си, без обаче да имаме подобни примери от животните. Водими от това, можем да кажем, че не всички хора са благоприятни и полезни чрез своята изпарителна [енергийна] телесна сила; съществуват хора, които, без да искат, биват вредителни. Относително до това, прочитаме в едно списание следващия пример: В Дрезден, някой си на име Самуил Бенк, в продължение на един период от 12 години, женва се за 5 жени, които млади и здрави и 5-те в едно малко време заболяват и умират. Най-младата от тези жени е умряла на 19 години; най-старата на 24 години. Тези смъртни случки, наскоро една подир друга, усъмниха саксонското правосъдие. Но ни съдебните изследвания, ни медицинските опити чрез аутопсията върху двата последни трупа, не дадоха никакво осветление. Колкото за Бенка, той е бил човек трудолюбив, смирен и редовен, без никаква безнравственост. Публичното мнение по това негово положение е било двойно: едни го считали като жертва на едно неизтълкуемо нещастие; други мислели, че той сам е имал и носел в себе си това естествено нещастие, чрез което е станал несъзнателно смъртоносна причина на 5-те си жени. Без да им даде някаква отрова, той е бил сам отровата. Злото, което е отнесло тези млади жени, е имало за всички еднакви признаци. Те са начевали със изгубването на охотата [апетита] си и на съня си, които били последвани от едно общо изнемощение. Те повяхвали, както едно растение, лишено от въздух и слънце, повяхва; те не са се никак оплаквали от страна на мъжа си; те са го обичали и били обичани от него. Върху това що може да се помисли? Бенк отдаваше това на случая. При всичко туй, от три деца, едно само оцелява: това, което не се е отхранило вкъщи; двете първи умрели, щом се завърнали от дойката си и останали няколко време при баща си. Бенк, подир толкова смъртни случаи, трябваше да се отдалечи от Дрезден; понеже както приятелите му, тъй и познайниците му го имаха като човек зле забелязан [прокълнат/носещ лош късмет]. Неговото положение беше уединено, той беше като под карантина. Никоя жена не си оставяше децата да се помилват от него. Никога той не беше поканен или на някоя сватба, или на някоя вечеринка. От толкова познайници и приятели, що имаше, един само му беше останал. Прогонен отвсякъде, този драгоценен приятел му беше едничката утеха. Като всяка вечер, в определено време, той отиваше у приятеля си и там той прекарваше най-добрите минути на своето време от деня. При всичко туй, приятелят му го приемаше повече от съжаление, отколкото от една истинска любов. Приятелят му имаше жена и деца. Две години се бяха изминали, откакто Бенк беше останал вдовец с 5-тата си жена, когато жената на приятеля му пада болна от една болест горе-долу подобна на тая, от която жените на Бенка бяха болни. Тя тоже от няколко месеца се гасеше от една треска с огън [висока температура], против която сулфатът беше безсилен. Лекарите не можаха да определят като каква е болката, от която жената на приятеля му страдаше. Един ден, един от тях, запитан сериозно, отговори: — Признаците на тая болест, която още не се е открила и характеризирала, са подобни на тези, от които изначало страдаше жената на Самуила Бенк. Този отговор донейде съветва [накара да се замисли] мъжа на болната, който незабавно пожела да отблъсне дохождането [посещенията] на приятеля си, като той сам отиде у него и му разказа това, което е казал лекарят, като го помоли да не дохожда вече у дома му. — Но, попита Самуил смутен и разтревожен, какво искаш да кажеш? — Недей ме пита повече... Извини ме за трудната постъпка, що направих. — Изтълкувайте се, моля ви. — Аз се опасявам, — това е безумно, без съмнение, но аз се опасявам да не би жена ми да умре като твоите. — По моя причина? Той се поколеба; но после той смело каза: — Да, по твоя причина! — Още веднъж, извини ме, Самуиле, понеже аз те обичам, ние синца те обичаме, и когато жена ми се поправи... тогава ще дойдем да те навидим [посетим]. — Но, каза Бенк, по твоето изражение, както се види, ти отдаваш че аз съм причината на болестта на жена ти? — Това е цяла истина. — Какво?... Не, това е безумно!... И ти си навярно против мене... Що значи това?... От истината това ме смайва... Отговори ми, моля, ясно и чисто в какво съм аз причината за болестта на жена ти? — Трудно ще ми бъде с думи да ти докажа, Самуиле, и ти си свободен да ме наречеш луд. Само недей забравя това, що ми каза лекарят... Как и защо това става? Аз не зная нищо, ти тоже не знаеш; но понеже ти си причината за смъртта на 5-те си жени, както и на двете си деца, то можеш да бъдеш причина и за смъртта на моята жена чрез едно тайно влияние, което произхожда от тебе без твое съзнание. Мрат там, дето ти дишаш. Да, но понеже наченах да говоря, ще отида и по-далеч, като прибавя, че опасните растения живеят в сока, който е за нас отровителен. Манценилиера [манцинела – изключително отровно тропическо дърво] (отровително дърво, що се намира по топлите тропически места) приспива и задушава животното, което стои под него; нахождат се хора, които са подобни на манценилиерата; да бъде някой съдружник с тяхното съществуване, то е да поиска смъртта си. Изхожда из тях, без съмнение, някаква тънка смъртоносна течност [флуид], някаква отрова... Всичко, що живее при тях, повяхва и умира. Това е моето мнение, Самуиле Бенк. — Какво странно суеверие! — измърмори Самуил. При всичко туй, той не посегна да оборва мнението на приятеля си. Вътрешно той беше много смутен, което го и подбуди да се замисли в своето минало, особено във времето на своите 5 жени и на своите деца, които бяха млади, хубави и напълно здрави... Подир едно зряло размишление, той дойде до едно заключение, подобно със мнението на приятеля си и това на публиката, че той е неволно причината на тяхната смърт. Отвлякохме се далеч върху магнетизма, то е да покажем, че той, като вънкашна и невидима сила, се коснува [докосва, влияе] до доброто на човека, както и до неговото зло. Ако той, както топлината и студенината, невидими, а само чувствителни сили, са в положение да ни направят добре, когато сме зле, и зле, дори до смърт, когато сме добре, то като какво трябва да помислим за тези неща, които прекарваме чрез пищеварителния си канал, или чрез дихателните си органи? Вероятно, последните трябва да бъдат по-силни и по-опасни във всяко отношение: те са лекарствата.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Интересно хипнотическо внушение на О. И. Фелдман („Ребус“) Във в. „Одесския Новости“ е поместено следното съобщение из гр. Камелка, Таврическа губерния: Нашата глуха провинция се намира под впечатлението на един интересен случай от хипнотическо внушение, извършено от известния г-н Фелдман над една болна жена, която е страдала много години от тежки нервни болести. Г-н Фелдман е бил повикан тук от един богаташ — притежател на парна воденица — Г-н Ринг. От няколко години госпожа Лвова страдаше от нервни болести по лицето. Страданията на нещастната мъчно можем да опишем; цялата дясна страна на лицето ѝ беше изкривена от нетърпимите и постоянни болежки. Към това се присъедини и общото ѝ психическо неразположение. Тя се лекувала при Харковския професор и при другите местни доктори, но всичко било напразно. Напоследно, по съвета на Д-р Могутовски, тя се лекувала по хидротерапия, но и оттук нямало помощ. На болната всичките ѝ долни зъби бяха съвършено разстроени; а долната ѝ челюст отделена от горната; операцията беше извършена сполучливо, но от нея нямаше никакво облекчение. Докторите я съветваха да ѝ направят още една операция — да премахнат съвършено болния нерв на лицето, но болната не се реши на тази ужасна операция, вследствие на което можеше, както и с първата, да стане причина да се парализира мисцата [мускулатурата] на дясната страна на лицето. В това време дохожда в Камелка известният специалист по хипнотизма г-н Фелдман. Никополският доктор — В. Копп, който цереше болната, обръща се към Фелдмана и го моли да приспособи [приложи] на пациентката му хипнотическия способ на лечение. Г-н Фелдман с удоволствие се съгласил и почнал лечението. Г-жа Лвова паднала в хипнотическо състояние още на първия сеанс, и г-н Фелдман ѝ приложил способа на фасцинацията (очарованието) и действието на хипнотическия сън сполучило тутакси. След като болната била хипнотизирана, г-н Фелдман ѝ внушил, че тя след като се събуди по никой начин не трябва да чувства болки; че тя трябва да бъде бодра и трябва да се чувства прекрасно; и че не трябва да обръща никакво внимание на тези, които биха я запитвали как се е излекувала; че тя трябва да бъде убедена, че всичко това го дължи на хипнотическото внушение. Всички тези поръчки заповядвал ѝ г-н Фелдман да ги изпълни до 2 часа на другия ден. Тъкмо в два часа на другия ден болките на болната трябваше да се възвърнат отново; но тогава именно Фелдман ѝ направи нови внушения, чрез които тя завинаги се изцери. Болната се събужда. Постоянните болки, които тъй много я мъчеха, изчезнаха. Болната била много зарадвана и сама си снела превръзките, които много години е носила. На следващия ден в два часа денем трябваше, според убеждението на Фелдмана, да настъпи ново възвръщане на болестта. В прилагането на хипнотическото лекуване, г-н Фелдман си има свой определен начин за премахване на болестта. От началото той внушава, че болестта трябва да изчезне за един известен кратък период, а после вторично внушава за всякога да изчезне болестта. Това той прави щото точно да определи действието на хипнотическото внушение в дадения случай и да наблюдава разните уклонения, които могат да се случат. Понеже днес в два часа болестта на болната трябваше отново да се появи, в къщата ѝ се бяха събрали трима лекари: Я. Оленов, В. Копп и Чудновски. Не много до определеното време, болната започна да чувства нещо в себе си. Тъкмо в два часа, в точност, тя извика от нетърпими болести; лицето ѝ се намръщи, и се появи пълна картина на нейната предишна болест. Тя пак се разболя, но този път заболя, защото тъй ѝ беше внушено. Г-н Фелдман пак я захипнотизира и ѝ направи последното внушение, т. е. завинаги да се откаже от своите болки и, изобщо, да почувства себе си много добре. Г-жа Лвова биде събудена от хипнотическия сън съвършено здрава. Ето вече няколко месеца са се изминали и г-жа Лвова чувства себе си прекрасно. Тя е много радостна, че не се реши на глупавата операция, която я съветваха докторите да извърши. Доктор Оленов, под вид на последен медицински циркуляр по департамента, относително лечението посредством хипнотизма — тутакси съобщава факта в Симферополското врачебно управление. Г-н Фелдман преживя в Камелка около месец и абсолютно се отказа да практикува хипноза, освен в гореописания случай. Всички тези, които идваха при него от околностите и търсеха помощта му, той ги изпращаше в Екатеринослав, гдето предполагаше престой до края на март. Засега г-н Фелдман се намира в Екатеринослав, и оттук, в началото на идния месец, предполага да замине за Одеса.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Сичко е силата Действието на един предмет зависи от силата на същия предмет; всяко отделно нещо обема [съдържа] една отделна сила. Предметът и силата са едно и също нещо: няма предмет без сила, както няма сила без предмет; измени ли се предметът, изменява се и силата. Два предмета, съставени от едни и същи елементи под разни само съразмерности, явяват се под разни действия, например: захарта и алкохола. Всичките органически тела изобщо обемат в себе си и се състоят от четири главни елемента: въглерод, кислород, водород и азот; тези елементи под разни съразмерности ни представляват разни форми и разни действащи сили, които, относително до человеческото телосложение, биват някои полезни, а някои вредителни за човека. Като какво нещо е силата на един предмет, ние не сме в положение да узнаем тези тайни на природата; нейното свойство ни става познато по действието, което тя произвежда. Въглеродът и кислородът са най-полезните неща за съхранението на човеческия организъм; при всичко туй, съединени в едно, за да произведат един въглероден окис, те стават отровителни; водородът и кислородът са два горещи газове; съединени в едно, те произвеждат водата, която служи за погасяване всяко огнено нещо. Следователно, съединението на разните елементи е едно от най-главните действия в природата; чрез него ние добиваме изменението на всичките предмети. Телата се съединяват посредством свойствата на техните сили, съединение, което става по закона на подобието; да се привлекат две тела едно към друго и да се съединят, трябва те да имат подобни свойства, или, с други думи, да имат симпатия между си. Тъй, да се развие едно какво-годе органическо тяло добре, то трябва да бъде окръжено от елементи такива, които да му подобават. Казахме, че всичките органически тела имат за основа кислорода, водорода, въглерода и азота; при всичко туй, не всички могат да влязат в употребление тъй, както се нахождат отделно в природата: земята служи за храна на растенията; растенията, на животните; а едните и другите, на човека и на някои от по-главните животни. Всичко се върши в природата по един йерархически ред за в полза на общия напредък. Атомите на кислорода, водорода, въглерода и азота са полезни в някое отношение, тъй както се нахождат отделно в природата; но те стават като необходими за всяко животно, щом се преработят предварително от една растителна сила, която е само способна да ги снабди с тези свойства, които могат да бъдат полезни по подобие за съхранение и подкрепление на животния им организъм. Тъй, растенията, колкото и да се считат в реда на органическите тела, но те държат съвсем друго направление и положение: същевременно те служат на земята и животните; подобряват първата и подкрепят последните; с една дума, те са средната точка, чрез която се развиват тези два отдела. Без тях никакъв напредък не се очаква. Както растителното положение и растителните свойства зависят от елементите, които се нахождат в една местност, още и от климатическите условия, тъй също физическото и нравствено положения на животните са поставени под едни и същи условия: същите растения, които се нахождат на Юг и Север, носят значителна разлика помежду си; под същата категория се намират и животните, както и хората. Също тъй, хора както и животни, които са се родили и свикнали в една местност и под един климат, на Юг например, преместени на Север, те мъчно могат да се удържат здрави и да оцелеят. Това показва, че человеческият живот, както и този на животните, е отблизо свързан с мястото и с климата, в които той телесно е отраснал. Тази е причината, дето, много пъти, лекарите, като не могат да спомогнат на някой болен, който случайно е от друга една местност, го съветват да отиде в родното си място, ако иска да се поправи, което много пъти се и сбъдва. Казахме, че всяко тяло обема една сила, че няма сила без тяло или без материя. Телата от учените се делят на органически и неорганически. Неорганическите падат като страдателни [пасивни] при органическите, в които зародишът на деятелността [активността] се развива до едно известно време, за да състави своя индивидуум, каквото и да е той. Всичко в света е свързано като верига едно с друго, и всичко, съобразно със солидарността на природата, служи по един йерархически начин, да се развива в свойствата си, физически и физиологически, от долу на горе. Тъй, растенията добиват свойството на една малка чувствителност, която в животните се изменява в инстинкт, който в човека пък се преобръща в интелигентност — свойство, което принадлежи на духовния свят, отколкото на материалния. Тъй, човекът е двоен: духовен и физически. В него се нахождат две чувства и две воли: едно вънкашно чувство, което се съобщава с материалния свят, и едно вътрешно — което се отнася до духовното му положение; една воля телесна, която е следствие на нашите страсти и телесни прищявки, и една воля духовна, която е под влиянието на съвестта и разума. Пияница, като изтрезнее, се кае задето е пил и се зарича да не пие вече; при всичко туй, изобщо, телесната воля надвива в тоя случай всякога умствената; не подир дълго време, той пак се напива. Това също се случва с всичките наши телесни прищявки. Що е тютюнът? Що е афионът [опиумът] и хашишът? И пр. Нищо друго освен една неразумна привичка, която е дала повод на едно подобно направление в человеческия организъм. Привичката на подобни алкохолически и наркотически неща не само отклоняват човека от хигиеническия път, но още го подвеждат и под разни болести. Следователно, човекът, ако тегли, тегли повече от недоумение и едно глупаво развитие. Природата го е надарила тъй превъзходно с чувства водачи, които ако слуша разумно, не само ще знае да запази здравето си, но още ще знае и като как да се лекува, без да се трови, като се разболее.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Хлябът „Грахам“ По всички страни и у всички народи хлябът е припознат като най-добрата и най-драгоценна храна; вегетарианците го поставят на първо място и почти всички хигиенисти му приписват, освен една по-вече или по-малко голяма хранителна стойност, една твърде важна роля в смилането и следователно в здравето изобщо. Куне, Кнайп и всички апостоли на естествената лечителна метода, всички вегетарианци и много лекари от старата школа, също както и електрохомеопатите са имали право да гледат въпроса за хляба като твърде важен, и всички са съгласни в признаването хигиеническата роля на хляба съставен заедно с триците и наречен „Грахам“, от името на изобретателя му. Американският физиолог Силвестър Грахам беше първият, който привлече вниманието върху хранителността на хляба, направен от брашно и трици. Действително, освен мазните вещества от въглерод, триците съдържат една голяма част от азота на зърното; има прочее едно действително преимущество да се прави хляб, както Греъм го прави, с всичките вещества, които се съдържат в зърното, било на ръжта, на кукуруза [царевицата], или на житото, и без никакъв квас. Тъй изработеният хляб се понякога нарича хляб „Кнайп“, но това не е вярно, понеже този хляб е бил изобретен и препоръчан от Греъм. В немското сп. „Вегетариански Преглед“, Емил Хартунг ни дава следните указания върху правенето на хляба „Грахам“: взема се 2 килограма непресято брашно (3 части пшеница и 1 част ръж), на което се налива хладка вода дотолкова, доколкото трябва да стане на тесто; след това, като се оставя да постои един или един и половина час, направя се на хлебове. Хляб от чиста пшеница се опича добре, но не може да се съхрани пресен тъй дълго време, както хляба Грахам. Този последният може да се прави от всички видове житни растения, както и от фасул, боб, грах, леща и други подобни. Г. Селсс дава в същото списание следните указания: „Аз си изработвам превъзходен хляб, като смилам с ръчната си воденичка наедно пшеница, ръж и кукуруз, по равни части; даже тези последните трябва да бъдат по-вече от пшеницата. Така изработен, хлябът не се разваля нито през най-големите горещини; той има един ароматически вкус, една нежна кора, особено ако се погрижи човек да го намаже с малко дървено масло [зехтин] и да го оросява с малко вода през време на печенето му. Ако се притурят на тестото стафиди, фурми и смокини, то се приготвя един прекрасен хляб, който може да се съхранява с седмици. Главатар на пешеходците, г. Елзесер, се обдържа [издържа] два деня на път само с този хляб, без никаква друга храна“. Хлябът „Пумперникел“, който се приготвя във Вестфалия, има голямо сходство с хляба Грахам; също му прилича и войнишкият хляб на Прусите, само че той не съдържа толкова мазни вещества. Когато хлябът се приготвя според правилото на Грахама, т. е. без квас, той е тежък и не твърде вкусен, но се взема от фанатическите привърженици на вегетарианството като не може по-добър; те употребяват ръчната воденичка. Туй може да е добре за упражнение на ръчните мускули, но ние мислим, че по-вечето от читателите ни ще предпочетат да си приготвят хляба Грахам чрез хлебарите, и ще получат така, вследствие на втасването (с квас), един по-добре изпечен и по-лек хляб. Аз така го приготвям за вкъщи и малки и големи го ядат с голяма охота [апетит]. Нека видим сега какви следствия докарва употребението на хляба Грахам. Първо, този хляб е по-хранителен от обикновения; сетне, люспите [триците] на зърното, като са не твърде смилателни, те възбуждат свивателното движение на червата [перисталтиката], като наслагват изверженията на слоеве и улесняват тяхното изхвърляне в меки мърсотии [облекчават дефекацията]. Редовното употребение на хляба Грахам е предпочитателно на всички алопатически очищения [слабителни лекарства], и ние го препоръчваме, особено на хора, които прекарват седящ живот или работят много умствено и са предразположени от това на запек; също се препоръчва и на хора, които страдат от хемороиди. Обаче всекидневното му употребение не може да се препоръча на децата. (Из Annales de l'Electro-Homéopathie). Пак по хляба Грахам. (от кн. IX - продължение) В кн. VI-VII от „Здравословие“ ний поместихме един превод за хляба Грахам [хляб Грахам – пълнозърнест хляб, измислен от Силвестър Греъм /Грахам/ през XIX в.], тъй препоръчван напоследък от всички. В френското списание „Естествените лекувания и Кнайповавата система“ намираме една друга статия по същия въпрос, която и поради пълното си излагане поместваме в превод тука. „В начало, зърното не се очистваше и, грубо смляно, служеше изцяло за правенето хляб. Полека-лека, изтънченостите на една мнима цивилизация захванаха да изискват някои изменения в хляба. Нуждата да се оползотворят всичките тъй наречени усъвършенствания, които индустрията допринесе, докара една прекалена изтънченост в меленето на зърното и отбирането на неговите хранителни и полезни елементи. С една дума, както в всичко, тъй и в туй, търговския въпрос повлия на общественото мнение в обратна смисъл на хигиената. Белият хляб, съставен от най-фината части на зърното, се струваше по-приятен на окото и може би на вкуса; оттогава на тъй той бе счетен като по-благоприятен за храненето. Разслабените от постепенното западане на организма стомаси сами изискваха тези въведени от индустрията изтънчености в хляба. Заедно с привичката, грешката трябваше да нарасне бързо. Във връщането към едно по-точно оценяване действителната стойност на зърното принадлежи на нашето време. То се дължи на американския лекар Силвестър Грахам. Този учен физиолог живe и професорства през първата половина на нашия век в северната част на Съединените щати. Според него, съставения от непресято брашно хляб се нарече хляб Грахам, познат още под името трицен хляб. Това последно название поражда грешки и позволява на някои хлебари да се ползват от доверчивостта и неопитността на потребителите. Тези хлебари, наистина, се задоволяват само да притурят трици на обикновеното брашно за да изработят един хляб, който за неопитно око може да има изгледа на Грахамов хляб, но е много далеч да има неговите качества. Нуждно е хляба да съдържа зърното цяло, тъй както природата го произвежда. При тези условия хляба ще съдържа съществено хранителните части на пшеницата, а именно: глутена, който принадлежи на белтъчните вещества съдържащи азотните елементи; минералните соли, които действуват като хранителни соли. Люспата, която прави част от триците, без да е съвършено смилателна, засилва обаче смилането, като възбудителен елемент на храносмилателните органи; още, като проникват в храната, която се мели, трицените частици действуват механически, като дават прилив на смилателните сокове в самата маса на храната, през цялото нейно преминаване из храносмилателния канал. Те улесняват така излизането ѝ по един продължителен и редовен начин. Приготвяне на хляба. Важно е, както от гледна точка на доброто хранене, тъй и да се задоволи вкуса, да се употребява брашното (пшеница или ръж) прясно смляно и от добре очистени зърна, без никакъв прах и нечистота, измити и изсушени на въздух или на слънце. Ще бъде мъчно да се получат тези условия от всяка мелница, но, в случай на нужда, смилането на зърното може да се направи и вкъщи. Следното приготвяне, изложено от Карло Шулц [Карло Шулц – вероятно Карл Шулц, немски пионер в здравословното хранене], дава един превъзходен хляб, без да се притуря нито мая, нито сол, нито квас. Да се разбърка брашното в топла вода, додето се получи едно меко тесто, което да се меси силно, додето се отдели от нощвите [нощви – дървено корито за месене на хляб] и ръцете на омесвача; след туй, да се завие и постави на едно топло място, додето се подигне [подигне – тук: втаса] малко. Да се тури сетне на една чиста дъска, посипана с брашно, да се оваля до 3–4 сантиметра дебелина, да се постави в една тава, намазана с дървено [дървено масло – зехтин] или кравешко масло и да се пъхне в една хубаво загорещена [загорещена – нагрята] и затворена фурна. За да се избегне пропукването на кората, достатъчно е да се прободе тестото на няколко места с една клечица, или перо от хвъркато [перо от хвъркато – птиче перо, използвано в миналото като четка за мазане в кулинарията]. Хлябът ще се опече хубаво за по-малко от два часа. За да се даде на хляба една гладка повърхност, достатъчно е подир час откато се е хвърлил във фурната да го погладим с един мокър сюнгер [сюнгер – естествена или изкуствена гъба за миене] или парцал и да го пъхнем пак незабавно за да се допече. Ръженото тесто се по-мъчно подига [подига – втасва] от пшениченото и в тоя случай не ще може да се мине без мая или без квас с употребението на обикновените фурни. Опитите ще покажат какво количество е точно нужно за да се подигне тестото. Хлябът Кнайп се състои от две части пшеничено брашно и една част ръжено. Теството се омесва хубаво, без квас и без сол, и се оставя три-четири часа на топло място. Хвърля се във фурната, оставя се два дена да заякне [заякне – тук: да изстине и да се втвърди кора], след туй се втапя в гореща вода около две-три минути, сиреч колкото да проникне водата през кората, оставя се да се изцеди и се хвърля пак във фурната, колкото да изсъхне. Тази рецепта е дадена устно от Кнайп (Себастиан Кнайп – немски свещеник и лечител). Опитният практикуващ, т. е. известният хлебар ще взима като главен фактор в изработването на хляба достатъчното му престояване във фурната и силната горещина на тази последната. Трябва да се предположи, че неуспехът на хлебарите изобщо, или мъчнотиите, които те приписват в изработването на хляб от цялото зърно, произлизат единствено от тяхното невежество на тези съществени условия или от тяхната зла воля в изпълнението им; то е от тяхна страна въпрос за лъжлива икономия в горивото и във времето, което е нужно за да се получи хлябът тъй, както потребителят го изисква. Достатъчно е на този последния да противопостави на рутината и злата воля своето най-строго изискване. Това е едничкото средство за да се докара острия хлебар на ишкен [да се докара на ишкен – идиом от турски произход, означаващ „да се притисне, да се накара да работи сериозно и бързо“] и да се получи в най-добри условия тоя толкова хранителен хляб. В Алпите се случва често, че хлябът (обикновено от ръж) бива изработван предварително за един, два и три месеца. Пастирите, даже, не правят хляб, освен веднъж в годината, през пролетта. Този хляб бива действително много як [як – корав, твърд], но не представлява никакъв вкус от мухъл. Селата и колибите имат общинска фурна, на която главното преимущество е, че са по-високи от обикновените хлебарски фурни, това което позволява едно по-голямо набиране на топлината, нужно за изпичането, особено на ръжения хляб. От това произлиза възможността да се опече хляба в прекрасни условия за дълготрайност и качественост, като дават на печенето достатъчно време. Тука самичкият потребител си прави хляба и е заинтересован да го направи по-добре и по-евтино. Този пример показва голямата важност на висока температура във фурната.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Да не се спи двама наедно Нищо, казва един английски медицински вестник, не разстройва толкова нервната система на един човек, който изпуща [губи] нервна сила, колкото да спи цяла една нощ с друг някой човек, който поглъща тая нервна сила. Този последният ще спи дълбоко през цялата нощ и ще стане сутринта весел и добре разположен; а първият ще прекара много лошо нощта и ще се събуди безсилен, отпаднал, убит, раздразнен. Двама души не трябва никога да спят наедно по постоянна привичка; единият печели това, което другият губи. Голямо число болести, от които се оплаква човек сутрин, се дължат на тази привичка да се спи двама наедно. През нощта се извършват електрически размени между двата близкоспящи организма и неравномерното поглъщане на тези електрически сили докарва лоши последствия. Опасността е толкова по-голяма, колкото разликата във възрастите на двамата души е по-голяма. Флуидите на по-младия биват погълнати от организма на по-възрастния. Затова по никой начин деца не трябва да спят със стари хора, нито здрави с болни.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Медицински списания и книги Напоследък лекарите у нас ни изненадаха с особенна литературна деятелност, за каквато от толкова време се чувстваше нужда. Ние съобщихме в една от миналите си книжки за появяването на специално медицинско списание: „Медицина“; сега редом с специалното това издание се появиха още две списания: едното популярно: „Медицинска Беседа“, под редакцията на Д-р Витанов, Видин, с 10 лева абонамент; другото научно-популярно: „Наука и Здраве“, под редакцията на Д-р Георги Иванов, Лом, с 5 лева абонамент. Освен тези списания, появиха се и книги с медицинско съдържание: „Поболяване, лечение и предпазване от гражданата охтика [туберкулоза]“ от Д-р Русев, „Лекуването на охтиката в санаториумите“ от Д-р Пюскюллиев, и „Речник за лекарските названия“ от Д-р Русев. Дали това е признак на едно дълбоко съзнание от страна на нашите лекари за нуждата от просветена и усилена деятелност в медицинско-хигиеническо отношение у нас, или е само едно временно разпалване, което скоро ще изстине? Ако вярваме, че не хората създават обществените нужди, но обществените нужди своите хора, то трябва и да вярваме че сме вече в предвечерието на сериозна здравословна деятелност, защото общественото здраве у нас все повече и повече зачвана [започна] да става незавидно, даже заплашително. Чистотата на градовете, канализацията им, здравото хранене на нашите хора, хигиеническото осветление, проветряване и държане на къщите, правилното упражнение на всичките жизнени способности, укрепяването на организма да противостои против болезнените влияния на условията и пр. и пр. — всичко туй е такъв широк простор за усилена лекарска деятелност, дето всякаш [където винаги] ще се чувства нужда от сили, но никога излишък. Ние тука няма да рецензираме подробно двете нови списания, само ще кажем, че „Медицинска Беседа“ засяга много по-належащи и жизнени въпроси, отколкото „Наука и Здраве“, и се списва много по-внимателно, отколкото това последното. Ето някои от по-главните статии в „Мед. Бес.“: престижника [престижът/положението] пред медицинския съд; хигиенически беседи (за въздуха, водата и пр.); наставления за ръководенето на раждането и гледането на лехусата [левката / родилката]; престъпният афект като условие за невменяемост; как да се уреди въпроса за даване медицинска помощ на бедните; една от причините за изнуряването на децата; откъде трябва да захванем при преустройството на един град; как и с какво трябва да се хранят децата; значението на климата, занятията и местожителството при охтиката [туберкулозата]; причините на болестите и условията на здравето; разпространение медицински познания в народа посредством училищата и пр. В притурка има едно хубаво съчинение: Диететика на духа, от Д-р Шолц. Изобщо вътре има хубави мисли, особено там, дето се косве [докосва, отнася] до хигиенически наставления. Забелязва се голямо старание у г. Д-ра Витанова да помогне по какъвто и да е начин на бедното население, щото лесно и евтино да намира медицинска помощ, както и изобщо всички българи да се привикнат да търсят спасителната помощ на медицината; само че той се увлича много от това си искрено желание и ту забрава, че медицината, особено тая, която той изповядва, не е толкова вярна спасителка, колкото той се мъчи да ни я представи, ту пък отива до педантически съвети, които стават смешни: напр. в статията „Наставления при раждането и пр.“ Човек като чете в нея как трябва да се пази родилката и какво се изисква от околните, просто не може да си обясни как се е родил, как са се родили и как се раждат още милиони създания при най-противоположни условия. Съвременните медици захванаха да виждат и насън микроби, — толкова са се разтреперили от тях. „Наука и Здраве“ (1, 2, 3 броеве) съдържа следните по-главни статии: заразения от сифилис може ли да се задоми; учителят и медицината; с какво се запази България от холерата (от Д-р Русев); мъртвогорение [кремация]; трябва ли да церим сифилиса; катар на стомаха; велосипеда и дамите; важно откритие (за лошото гърло); прогреса на хирургията; няколко думи върху вегетарианството и пр. Между тия има и една-две непопулярни статии. Действително, в това списание, както забелязва и рецензентът в „Медицинска Беседа“, има побъркани периоди [объркани изречения], неграмотно написани пасажи, ненавременни за нашето общество статии (велосипеда и дамите), както и слаби медицински съвети (катар на стомаха, практическо церене на треската); но ние мислим, че „Мед. Бес.“ го е съвършено прекалила в оценката си, защото едва ли не изкарва „Наука и Здраве“ като безполезен парцал. Според нас, недостатъкът в грамотността може лесно да се поправи, защото не вярваме да произлиза от действителна безграмотност, а просто от прибързаност, невнимателност или малко зачитане; недостатъка в добрия избор на статиите ще се изглади чрез самата практика в редактирането; колкото за третия недостатък — слабите медицински съвети — той е общ на цяла една пасмина лекари, които мислят, че организмът е създаден само да се тъпче с големи дози отрови от всякакви качества и че, да бъде човек доктор, ще каже да пише колкото се може по-вече рецепти. Ние препоръчваме на читателите си и двете тези списания, особено „Медицинска Беседа“, като ги съветваме да четат по-вече статиите с хигиеническо и от общ интерес съдържание, а разните лекарствени рецепти да приемат скептически. Тук му е мястото да споменем нещо и за „Речника“ на Г. Д-р Русев. Авторът в предисловието си казва, че целта му е да даде едно ръководство на лекарите да пишат на един общ български език своите рапорти, актове, статии, преводи и съчинения; но той сам признава, че не ни е дал нещо съвършено, а „само една рамка, една контура, която ще трябва да се изпълни и разграничи постепенно от нашите лекари, които са живели и ще живеят по-дълго време между народа, ще изучават по-добре думите, с които той си служи за изразяване на лекарските названия, и един ден, с своята просветена помощ, те ще направят да излезе настоящия речник съвършено преработен, допълнен и в всяко отношение по-добър, по-полезна и по-български отколкото е сега, понеже Errare humanum est [Човешко е да се греши — лат.]“. Основани на горното, ние искаме да посочим на Г. Д-р Русев един недостатък в неговото иначе хубаво предприятие, а именно, че между различните български названия на една болест, например, той е пропуснал или не намирал най-българското, като е турил по-малко българските. Народът не обича да се изразява с дълги и сложни словоизречения. Ний тука ще забележим само някои други определения, сравнени с народните названия, които намираме в „Хомеопатичния Лекар“ на Д-р Мирковича. В „Речника“: В „Лекаря“: Erysipèle: червен вятър, сладката, еризипел, възпаление на кожата придружено от подуване и червенина. Червенка. Erythème: кожозачервяване, зачервяване на кожата, еритем. Ивривница. Hydropisie: водонабиране, набиране серозна течност в коя да е кухина на тялото. Красник, водооток. Scarlatine: Огненица, пластеница, скарлатина, шарка придружена с голям огън [температура] и силно зачервяване и изриване на кожата. Атласка. Urticaire: копривена треска, треска придружена от сърбеж и изриване прилично на коприва. Копривница. Сравнението, мислим, казва само по себе си достатъчно. В края на предговора си авторът добавя: „за да бъде пълен тоя речник, би трябвало да му се прибави една втора част, която да съдържа: Латинско-Френски, Англо-Френски, Немско-Френски, Руско-Френски, и Българско-Френски речник за лекарските названия; тая втора част е готова и скоро ще се печата“. Както виждат читателите ни, това ще бъде един сериозен труд, на който ний пожелаваме добър успех. Препоръчваме „Речника“ на нуждаещите се. Той има 5 лева цена и се намира за продан у издателя А. Зембровски — София.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II | Сливен, 15 ноември 1894 г. | Книжка VIII ЗДРАВОСЛОВИЕ ЛЕКАРСТВАТА Лекарствата изобщо са почти всички отровителни, чрез което си свойство произвеждат по-вече зло, отколкото добро. Те, каквото и да е специалното им действие, дават обикновено два разреда признаци [симптоми], противоположни едни на други; признаци, които Ханеман нарича първични и вторични: първични са тези, които се явяват изначало; вторични са тези, които подир първичните се явяват под една съвсем противна форма и които Ханеман отдава на една проста органическа реакция. Всичко, що знайме за положително на едно лекарство, е това, дето [че], ако то изначало произвежда дрисък [разстройство], подир си води запек; напротив, ако изначало спича, сетне произвежда дрисък. Лекарствата, които изначало докарват сухота на носа и на гръкляна с пораждане на една суха кашлица, изпосле те ще произведат влага и храчки; други, напротив, ще извършат съвсем противното. Нахождат се лекарства, които в първом намаляват ударите на кръвообращението [пулса], а после ги ускоряват; коги [понякога] други из първом ги ускоряват, и после ги намаляват. С една дума, горе-долу всички лекарства обемат в себе си признаци противоположни едни на други, подобни със появяването на болестите: студено и топло, или топло и студено. Опиума (афиона) например, който изначало приспива, изпосле произвежда безсъние; коги [докато] кафето изначало разбужда, а изпосле докарва принудителен сън. Тези два лека, които са познати почти от всекиго, имат двойното това действие, както казахме, подобно с това на естествените болести, под първични и вторични признаци. Тъй, в една болест, не е достатъчно лекарството да има само признаци точно подобни, хомеопатически, но още то трябва да бъде съотносително с управителния ред на болестта, т. е. да отговаря по действието си с първичните и вторичните признаци на болестта. Например: някой си се оплаква от безсъние; той е безпокоен, обича да говори, има червенина по лицето и студенина към краищата [крайниците], пр. и пр. Тук главното е безсънието. Като кое от двете горни лекарства ще бъде по-подобно да му спомогне? Явно е, че това, което отговаря по действието си с първичните и вторичните признаци. Чрез изследване на болния указва се, че това безсъние му е дошло подир едно сънливо състояние от един ден или два дни, и пр. Следователно, лекарството, що отговаря на тези признаци, е опиума, а не кафето. — Един друг болен, напротив, се намира в едно скръбно настроение; той е отмалял и го тегли на сън; още е затегнат отдолу [има запек], студено му е, и е под едно недобро нервно положение, пр.; но всичко това има началото си от една весела лудост... Тук съвсем противното се оказва. В по-горната случка беше безсънието, тук — сънливостта; тама началото беше сънливостта, тук безсънието. Следователно, кое е лекарството, що подобава? Явно е, че кафето, понеже то отговаря по действието си с първичните и вторичните признаци на болестта. Следователно, физиологическите действия на лекарствата трябва да бъдат подобни по развитието си с тези на болестта. Тук е деликатността на хомеопатическото изкуство, да може да схвати лекаря целокупността на болезнените признаци и ги уподоби [сравни, съпостави] с тези на едно подходящо лекарство. В подобен случай много пъти дозата, че била малко по-голяма или по-малка, не значи нищо; действието почти е едно и също. По действието на лекарствата, чрез голяма и малка доза, се указва, че действието от голяма доза произвежда почти всякога признаци такива, които падат съвършено противни на тези, що малката доза от същото лекарство може да произведе. Например, ипеката [ипекакуана – лечебно растение], чрез една голяма доза, произвежда бълвоч [повръщане], чрез една малка тя го унищожава, т. е. бълвоч произведен от ипеката чрез една голяма доза, преминава от същото лекарство под една малка доза. Тъй болестта, която може да има тези признаци, що ипеката чрез голяма доза може да произведе изцяло върху един здрав човек, се лекува с ипеката посредством една малка доза, т. е. хомеопатически. Основата на хомеопатичните лекарства е опитът върху здрави хора. По този физиологически законен начин се приспособяват техните действия, които, добре употребени, произвеждат при една нищожна доза — почти въображаема — такова следствие, което става удивително. Най-доброто лекарство на една болест се намира там, дето тая болест се развива и се развъжда най-много. Дето ендемически съществуват някои болести, там, види се, Провидението да е развъдило в най-изобилно количество средствата, които може да бъдат полезни за излекуването на тези болести. Но това съвпадение може да зависи от едно необходимо климатическо влияние, което, в едно и също място, като действа едновременно върху растенията, животните и хората, сътворява в тях някакви по подобие елементи, чрез действието на които само може да даде някое едно тълкуване за добрите следствия на този род страдания. Каквото и да кажем, това съвпадение съществува в природата. Тъй, например, дулкамарата (билка) [червено кучешко грозде], която се употребява най-вече за болести, които са се придобили от едно стоене в хладно и влажно място, обича места хладни и влажни. Аконита (билка) [самокитка], напротив, който расте по върховете на планините, отговаря най-вече на болести, които са от естество чисто разпалително [възпалително / температурно], понеже силните телосложения на планинските жители са разположени към подобни болести. Нукс вомика [стрихниново дърво], която често се показва полезна в дизентериите и в злъчните трески, се ражда в Индия, дето съществуват най-много този вид болести. Самото лекарство, чрез което са могли да излекуват полския кел, е ликоподиума [иглолистен плаун], който е най-изобилен в Полша. Цедрона (cédron), това чудесно противоотровие против ядовитата отрова на кротала [гърмящата змия], не се нахожда никъде на други места, освен там, дето се намира тази опасна змия, и пр. Тайните на природата са многочислени; едно добро наблюдение от наша страна може да ни открие закона, по който тя върши своите целебни действия и по който само човекът може да се освети като как трябва да действа; по пътя на природата, той ще намери пътя на своите. По горните примери, които са в безкрайно изобилие, природата ни показва, че елементите, които се нахождат под едно и също климатическо положение, са помежду си под едно солидарно действие, т. е. че ако някои измежду тях се повредят, други измежду тях може да ги поправят, стига да можем да узнаем като кои са тези спомагателни елементи. Казва се, че дулкамарата расте и се развива в едно влажно и хладно място; това хладно и влажно място произвежда често между хората болест, която се лекува чрез динамическата сила на това растение, което се развива в това също място: силата на един предмет, придобита от това влажно и хладно място, лекува тая болест, която то поражда. Аконитумът, който расте по сухите планинисти места, лекува разпалителните болести, които се пораждат в жителите на същите тези места. Двама болни, които боледуват от една и съща епидемическа болест, изискват разни лекарства по причина на тяхното нееднакво телосложение. Например: епидемическата болест е холерата, но двамата болни се нахождат в едно противоположно състояние: силно и слабо; този, който е силен и с телосложение добро, се приближава към планинистите хора: нему подобава вератрум албум [бяла чемерица], понеже това растение се намира по южните планинисти места; на втория, който е безсилен и от дълго време изнемощял, подобава арсеникум албум, понеже то отговаря на положението му. Следователно, лечението се извършва по силата на едно подобие. Това е едно явно доказателство, че не може да бъде едно и също лекарство не само за всичките болести, но за една и съща още болест. „Наблюдението, разсъждението, опита, ни казва Ханеман, ме накараха да изнамеря, че въпреки поставените алопатически правила, вървежа, който трябва да следваме за да добием едно истинско излекуване, още бързо, лесно, трайно и вярно, се състои да изберем за всеки личен болезнен случай едно такова лекарство, което да е в положение да произведе от само себе си едно подобно страдание на това, що се изисква да излекува“. Ипократ [Хипократ] действително е казал: „бълвоча лекува бълвоча“ [подобното лекува подобно], което е едно и също с „подобното лекува подобното“, що по-после изрече Парацелз. Опита да се изследват лекарствата върху здрави хора, като какви признаци ще произвеждат, е опит от положителна основа; той е непогрешим, стига лекаря да умее да сполучи точното лекарство, което напълно, в всяко отношение, да подобава с признаците на болестта; нещо, което изисква голяма практика, сериозно занятие и непрестанно прилежание: тая е причината дето омиопатията [хомеопатията] е отвратителна на алопатите. За сполуката на едно лекарство в една болест, съществува още един избирателен начин, начин който зависи от наблюдението чрез микроскопа на елементите, които произхождат от болните части. Този начин за пръв път се откри от някой си лекар омиопат, на име Брунер. Ето той що казва в своето съчинение относително до това: „Аз видях, казва той, в пикочта на болните да се нахождат органически отломки, които движението на органическото разложение влече; болезнените елементи произхождат от белия или черния дроб, от храносмилателния или пикочния канал и други; някои произхождат от главния мозък, от гръбначния мозък, от мускулите, от костите, от кожата; те като обикалят всичките части на организма, се изхвърлят чрез пикочта, дето всякога лекаря може да ги разгледа, схване и унищожи“. По-долу още казва: „В пикочта се нахожда жлъчката, млякото, кръвта, мазнината, гнойта, желатината, албумина, туберкулозни частици, както и разни малки микроскопически животинки, хлоридите, сулфатите, от амоняк, вар и сода елементи; тя съдържа лекарствата, както и отровите, които може да са влезли в организма; тя обема тоже, според моите изследвания, произходящите елементи от болните органи; тя служи да изхвърли из организма вредителните влаги, както и употребените отломки от нашите органи“. „Лекарствата, които унищожават болните елементи, що се нахождат в пикочта, трябва да имат това преимущество: да отдадат здравето на болния по един бърз и траен начин“. Следователно, според него, пикочта съдържа изходящите елементи из болните органи; тези вещества, които са в положение да унищожат находящите се в пикочта елементи, дадени отвътре, стават лечително средство. Това преминуване на болни отломки в пикочта се зачиташе и от древните, в които науката не беше тъй развита. Те считаха сополивата лига в пикочта като една болезнена материя, от която произхожда болестта. По тези данни, види се, че най-малкото неразположение произвежда някакви болезнени отломки в пикочта; когато не бъдат предварени [изпреварени / спрени] в унищожението им, болестта се засилва и те стават съобразни с телесното положение. Не са следователно микробите, които произвеждат болестта, но е телесното положение. Тъй, една болест ако отначало не се измени в по-добро, а отиде от лошо на по-лошо, тя взема смъртен край, ако не дойде някое действие да измени този неин вървеж в едно по-добро положение. Че пикочта обема зародиша на болестта е вече доказано от опита. Чрез инжекции на домашни зайци с холерична пикоч, Бушард [Шарл Бушар – известен френски патолог] сполучи да произведе холерически признаци, като: крампи, диария, холерина и пр. Чрез нормална пикоч няма никакви подобни признаци. Тъй, холерическата пикоч, инжектирана на домашни зайци, произвежда холерически признаци, коги [докато] нормална пикоч, инжектирана по същия начин, не произвежда нищо. Следователно, при подобни данни не трябва ли да се заключи, че нахождението на отломки от болни органи в пикочта е дело доказано? По-горе споменахме, че там дето съществуват местни болести, там се нахожда най-доброто лечително лекарство за тях. Още каза се, че лекарствата имат противоположни действия едно на други, т. е. че признаците произведени от едно лекарство, се унищожават от същото лекарство дадено под едно високо разложение (dilution) [хомеопатично разреждане], например: ако едно трето разложение от хамомила [лайка] произведе някакви болезнени признаци, същото това лекарство под едно високо разложение (20) ги унищожава. Подобно едно действие принудително ни води към естественото това заключение: че там дето съществува злото, съществува и доброто; че злото може да стане добро. Види се, че разложението като изменява свойството на лекарството, изменява и действието му, което остава почти независимо; понеже кафето, що ежедневно пием, употребено омиопатически [хомеопатически], произвежда напълно своето действие. Солта (chlorure de sodium), без която не можем никак, употребена омиопатически произвежда тоже напълно своето действие. Дали не може да се укаже подобно едно действие и в болезнения зародиш, който се нахожда в пикочта в отломките на болните органи, или в някое материално произведение на болен някой орган? Пастьоровия [на Луи Пастьор] начин относително до лекуването на беса не е ли подобно едно нещо? Чрез пресаждането [пасирането/култивирането] той изменява свойството на вируса, който от вредителен става предварителен [предпазен] и съхранителен. Кох [Роберт Кох], ако не сполучи с своята лимфа за охтичавите [туберкулозната лимфа / туберкулин], главната причина е, че тя не беше тъй изтънечена [разредена], дето да си измени свойството — от вредително да стане лечително; още тя не беше изопатическа [изопатична – приготвена от същия причинител], тя беше една и съща за всички болни. Нейното действие беше твърде силно; наместо да обори и намали охтичавите признаци, тя ги изостри по-вече, и болните бяха принудени по този начин да погинат по-скоро, отколкото да оздравеят. В отношение на отломките от болните органи, които се нахождат в пикочта, един списател [автор], на име М. Конан, като разлага пикочта под една висока дилуция [разреждане], я употребява на същите болни с превъзходен успех. „Много пъти, казва той, дадох личната динамисана [динамизирана / разредена] пикоч и успехът потвърди моите възгледи. Нека моите събратя, като надвият предразсъдъците си, произвеждат тези опити, в които навярно ще сполучат. Аз ще им кажа: бъдете благоразумни. Омопатическото*) [автохомеопатичното] лечение е едно хероическо [героично / много силно] лечение, което изисква да бъде употребено навреме, в началото на болестта. Не забравяйте, че по-сетне става твърде късно. Навярно по-сигурно бива излечението на една болест, додето е в зародиша си, отколкото когато тя е под едно съвършено развитие. Аз не зная никое друго лечително средство освен това, което да може да измени на здраво едно живеничево [възпалително], канцерово [раково] или друго разположение, още да му препятства да се увеличи и развие“. ________________________________ *) Така той нарече лекуването чрез болестни отломки от организма, което трябва да различаваме от думата „омеопатически“ [Днес този метод се нарича аутонозодотерапия]. ________________________________ „С употребението на омопатическите действия, на първо място стои засилването. Следователно, този, който ги предписва, трябва да ги употребява под високо разложение. Изобщо, аз се намирам добре с 200-то разложение**), или две зрънца направени от едно разложение на омопатическо произведение, и това го давам един път в неделята [седмицата]; в другите дни си служа с омопатически лекарства, тези които подобават на положението: тъй, аз поставям, по между омопатическото лечение, едно омопатическо действие, което аз считам като действие по-направо и по-основателно, но тоже и по-опасно, ако то не е достатъчно разложено“. ____________________________ **) Този лекар прави своите разложения едно към три, а не едно към сто, както обикновено е прието. ____________________________ За потвърждение на горните излагаме един личен случай на същия списател, случай от който правим едно кратко извлечение: „В 1880 година, паднах, казва той, под един силен ревматизъм в ставите, който зачна с една периодическа треска, която дохождаше денем по пладне и нощем по среднощ с безсъние и бълнуване. Аз се лекувах сам; ревматизма ми в продължение на един месец премина, но нощната треска остана без да може да изчезне. Ката нощ [всяка нощ] по среднощ ще се разбудя с мисълта като как да се излекувам; сутрин ставах смазан и уморен. Седем часа преди треската аз вземах кога сулфат [хинин], кога вино с кинкина [хининово вино], кога вода от Валс (Saint-Dominique), кога арсеник, според показанията. Чрез тези разни лекарства добивах едно временно облекчение, без обаче да мога да се излекувам. Подир една годишна борба, като употребих повечето лекарства, които се препоръчват в подобна случка, аз сполучих да спечеля съня си чрез морските бани, което не отиде за дълго време [но ефектът не траеше дълго]. Като не можех да спя освен един или два часа през нощта, то отпаднах и зачнах да слабея толкова, дето трябваше да оставя медицинското си занятие. Тъй като се бях тъжил с мисъл като какви средства да употребя, дойде ми на ум за отломките от болните органи в пикочта и си помислих, че те, попити омиопатически, или по-добре омопатически, може да произведат една реакция, която да бъде в полза на болестта ми. Наконец [най-накрая] аз се реших да опитам този начин върху мене си; в 30–40 драма [стара мярка за тегло и обем] вода тургам [слагам] няколко капки от пикочта си и я изпивам една сутрин; идущата нощ треската дойде с всичката си сила: тръпки, студ, огън [температура], пот и безсъние. Това беше едно омиопатическо завладяване [лечебна криза], с което се умножаваше слабостта на пищеварителния канал и произвеждането на газовете в него. Това показваше, че лекарството беше твърде силно: следователно, дилуцията [разреждането] му трябваше да се възкачи до едно такова число, 200, дето да не ми произвежда неприятности.“ „Подир такова едно разложение аз можех да приема лекарството без да усетя никакво неудобство. В продължение на 15 дни аз се преобърнах и за едно малко време аз придобих сила и се поправих съвършено.“ „Подир Парижкото обсадно положение от Германците [Френско-пруската война от 1870-1871 г.], майката на същия Д-р Конан се разболява от една непрестанна кашлица с треска, пот и кръвоплюване, и пр.: с една дума болестта имала всичките признаци на една охтика [туберкулоза]. Лекарствата, които са указани с разложително действие на отломките от болните органи в пикочта, са били: рус токсикодендрон, бриония и меркуриус солубилис. Една 200 дилуция [разреждане] от пикочта с помощта на горните лекове е била достатъчна да възстанови здравето на майка му.“ От казаните дотука можем, без никакво съмнение, смело да заключим, че динамическото положение на болестта изчезва чрез неутрализацията на една подобна лечителна сила.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Какво нещо е лечителният магнетизъм и как той лекува болните? Наконец [най-накрая] магнетизмът влезе в реда на науките; всичките академии го припознаха; той се практикува с успех във всичките болници; Белгийската камара взе под внимание практиката му. Тая превъзходна наука, това поучение толкова полезно за човечеството е вече запазено от шарлатанизма и от търговските експлоатации. Но ако многото и неотречеми [неоспорими] действия, които съставляват магнетическото лечително поучение, конечно [накрая] са влезли в кръга на науката, те имат още нужда да се проумеят и приемат от публиката и особено от болните, към които те особено се отнасят. На тези от магнетизаторите, които се са борили и са страдали за тържеството на тая бляскава истина, се пада длъжността да я направят и поставят обща. Тая е мисията, чрез която се надяваме, като публикуваме следващите няколко реда, да можем да постановим [изложим] ясно магнетическото лечително учение, което е истинската естествена медицина. I. Жизнената електрика Науката доказа по един неоспорим начин съществуването на един ток или на една сила, която се преобръща в нервите, както кръвта в артериите и в вените. Тая сила прилича, без да е същата, на материалната електрика; тя има сходство с жизнените закони; с една дума тя е една животна [животинска] електрика. Затова се именува сила; назовава се още нервически ток, но изобщо електрика или жизнена енергия. За да се доверим в съществуването на тая сила достатъчно е да откриеме една нерва и да я поставим в отношение с иглата на един галванометър, на която отклонението бележи силата на течението. Може също да си послужим с галванометъра на Гефа, който е разподелен [разграфен] на милиампери, както и с бусолата [компаса]; чрез прекарването на пръста си над стъклото, което ги покрива, може някой да отклони магнетическите игли на тези два инструмента. Няма да излагаме тук всичките прекрасни опити, които показват чувствителното отклонение, даже в разстояние, на иглата в един галванометър, под електро-нервическото влияние определено от человеческата воля; ще кажем само, че жизнената електрика е днес нещо най-добре доказано физиологически. Електриката или жизненият деец [агент] е един разрез [проявление] от деятелността [активността] на едно жизнено видоизменение в организма. Всичките живи същества притежават тази сила, но не всички в същата една степен, ни в същото количество; понеже, например, както съществуват хора, в които се нахожда по-вече кръв от другите, тъй също се нахождат хора, които са снабдени с по-вече жизнена електрическа сила. Науката ни е доказала, че всякога, когато една сила се проявява в едно тяло, тя може да се предаде; от това се постановява [установява], че деятелността или жизнената сила се предава от човек на човека. Способността на жизненото предаване се развива и се увеличава чрез практиката. Грешка е да се вярва, че тя намалява с възрастта; жизнената сила не остарява; следователно, магнетисването [магнетизирането] е едно и също, каквато и да бъде възрастта. Обученият магнетизатор чрез една дълга практика, добива една по-голяма леснота относително до жизненото изпущане [излъчване] и съсредоточие, още има едно душевно влияние, едно по-силно умствено схващане, което става в него като едно шесто чувство. На такава една степен трябва да достигне един магнетизатор, за да може да лекува с увереност болните, които дохождат при него. II. Магнетическото действие Силата на магнетическото действие е всякога според жизнената деятелност и според сумата на волята, що притежава магнетизаторът. Магнетизаторът електрисан по-вече [силно зареден], предава от своята сила на болния, който е всякога по-малко електризиран, по силата на наклонността към равновесието на естествените сили. Взета от тая гледна точка, магнетизацията е електро-жизненото влияние, което човекът упражнява своеволно [съзнателно / волево] върху подобния си. Що може да направи възлагането [слагането] на ръката? Електро-нервическото действие ни обяснява по един чист и ясен начин всичката сила на възлагането на ръката, или, ако обичате, жизнеността на ръката. Този орган ни представлява чрез своята организация най-сгодните условия за упражняването на прикосновението [докосването], по своята прикосновителна чувствителност. Действително, в ръката се нахождат [намират] многочислени нерви, които са водители на жизнената електрика и чрез които електро-жизнените сношения стават непосредствено между болния и магнетизатора. Следователно, лесно може да се узнае, че възлагането [слагането] на ръката, тази спомагателница на волята, може да улесни жизненото предаване. Но нахожда се нещо по-вече в магнетическото действие, нахожда се намесването на една душевна сила. Волята, казваше Ван Хелмонт [Ян Баптист ван Хелмонт – известен фламандски лекар и химик], е първата сила; ние казваме, че предаването на мисълта е втората. Действително, не е достатъчно само да иска някой, за да сполучи в жизненото лечение, но трябва да знае да управлява мисълта си върху болните органи, и умствено да придобие един изглед [представа] или схващане на тяхното положение, още да има намерение, желание и увереност, че ще може да ги измени. Трябва също да знае някой да влезе в съобщение с природата, да проумее откровенията ѝ и да вярва в тях; този, който вярва в природата, казваше Парацелз, придобива от нея според величината на вярата си. Трябва тоже [също] да се запознае с способите и да има доверие в действителността им. Следователно, в магнетическото действие: да знаеш, да вярваш и да искаш, ще каже да можеш. III. Как може магнетизмът да лекува болните? Сериозните лекари не се занимават днес вече с болестите; те се занимават с болните хора; индивидуалността първенствува над всичко понастоящем в науката. Болестта, казваше Ем. Шофарт, „е смутеният живот“. Тя е един образ от живота, казва Д-р Вирхов [Рудолф Вирхов – знаменит немски учен и лекар]. Следователно, трябва да се поставим към страната на живота, за да го запазим. От времето на Хипократ до днес, всичките сериозни лекари припознават, че природата е, която лечи [лекува], и че точната цел на медицината се състои да ѝ спомогне. Обаче, как тя лекува? Посредством кой деец [агент], коя сила тя противодейства на болестта? Явно е, че чрез помощта на жизнената сила. Следователно, най-доброто средство да спомогнем на природата, е да обсилим [подсилим], да увеличим направлението на жизнения деец, силния ѝ помощник. Болестта, като е едно смутено жизнено действие, може да се обори само чрез едно редотворно [нормализиращо / възстановяващо реда] жизнено действие. Ако искате да измените жизнеността, казваше Клод Бернар [известен френски физиолог], трябва да действате жизнено. Изисква се една медицина, която живее в живота, казваше Хуфеланд [Кристоф Вилхелм Хуфеланд], германският Хипократ. Тази медицина, не е ли жизненият магнетизъм? Магнетизацията, действително, не е освен истинското жизнено предаване, упътено в организма според законите на живота. Следователно, магнетизмът е най-силният лечителен деец всякога, когато природата е безсилна да излекува. Не е ли една лечителна сила тая сила, която подновява жизнеността на органите, като им предава една жизнена деятелност, упътена в органическата икономия [жизнените функции / баланс на организма], според законите на човеческото естество? Явно е, че навред [навсякъде], дето противодействащите сили са изчерпани, или само разслабени, там болестите са разположени да извършат гибелните си развития. Сумата на съпротивлението, което човек полага против причините на епидемическите или други болести, е следователно според степента на жизнеността или деятелността, с която той е надарен. Що е, прочее, лечителният магнетизъм? То е лечително изкуство, което спомага на природата чрез жизненото предаване. Това предаване не се превежда [проявява] в болния, освен чрез една приятна топлина, едно облекчение и едно спасително успокоение, едно умножение на силата, на конец [най-накрая], изобщо, едно приятно чувство. Това благотворително действие се явява особено в страданията с болки, в ревматизма например, дето простото полагане на ръката незабавно дава едно облекчение. Същото се случва във всичките болести. Не трябва да се забравя, че всяко магнетическо полагане на ръката, или по-добре целебно полагане на ръката, е едно прибавление на сила в болния. Следователно, това е едно силно оръжие против нервната немощ и изтощение. Чрез лечението с магнетизма не се изисква да се произведе сън; тук не е нужно ни хипнотизъм, ни сомнамбулизъм, ни внушение; изисква се просто едно предаване на една жизнена сила, която произхожда от магнетизатора, на болния организъм; сила, която се упътва към болните органи, за да разположи природата да бъде в състояние да противодейства на болестта. В борбата против болестта, както в борбата за живота, силните тържествуват, слабите загинват [загиват]. Често сме казвали: жизнената слабост: ето неприятеля. Не са прочутите средства, провъзгласени още неотдавна като възобновители на жизнеността и докарващи подмладяване и дългоденствие, от които трябва да търсим спасението си за противопостоенето на нервическата немощ. Защото, онова, което трябва да проумеем, е, че всяка течност или всяка материална част, отнета от едно живо животно, губи непосредствено всичката си жизненост и става неспособна; прочее, възможно ли е чрез мъртва материя да възстановим живота? Животът, действително, не може да бъде засилен, ни допълнен, ни заместен, освен чрез същия живот. Магнетизаторът предава именно една жизнена сила на болния; това е един истински жизнен прелив [преливане на енергия], упътен като помощник на природата. Това е то лечителният магнетизъм; това е подновителната целебна сила par excellence [по превъзходство – фр.]; накрая, лечителното средство, което живее в живота. Виктор Диудар, Магнетически доктор в Брюксел.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Развитието на болестите Човекът, както вътрешно, тъй и външно, зависи съвършено от средата, в която той е поставен. Тая среда е, която му доставя необходимата храна за съхранение и подкрепление на жизнените му сили. Мисълта зависи от предметите, външни или вътрешни, що падат като впечатление върху чувствителните органи. Входът и изходът на разните хранителни елементи става по този законен начин, по който се управлява храненето: уподобителните [усвояемите] хранителни вещи се попиват, а тези, които не са, се изхвърлят. Кръвта, която е следствие на смляната храна, е солидарна с дихателните органи, които черпят из въздуха пречистителните елементи на същата тая кръв. Волното [съзнателното] движение не е никога подбудено, освен чрез нуждата на относителния живот; неволното се присъединява към механическата игра на повлияните вече органи от външните двигатели. Накрая, подкреплението очаква елементите си от хранителната способност, която лека-полека ги обработва; самата тая хранителност придобива всичките тези материи из външния свят. От това явно се вижда, че човекът почти няма собствено съществуване. Той е тъй второстепенен и заобиколен от световните елементи, дето [че] всичко показва, че животът му дохожда отвън. Потвърждава се следователно, че животът е следствие на извършеното съгласие между вътрешния свят на човека и външния свят на природата; че физиологическото му добро състояние се състои от равновесието на вътрешното му състояние с външната среда; че неговото болезнено състояние е следствие на едно развалено равновесие между него и неговата среда. Тъй, злото произхожда от това, дето человеческият организъм е престанал да бъде в хармония с външния свят. Била болестта от едно преяждане, или от едно вредително попито вещество; била тя от една простуда или от една миазма [отровно изпарение], що ние сме погълнали чрез дихателните си органи, или сме я приели от един заразителен вирус, какъвто е този на едрата шарка и на сифилиса: всякога ще намерим, че равновесието се поврежда между нас и външните сили. Каквото и да бъде външното действие, щом то е вредително, то всякога ще произведе едно смущение в хармонията на жизнените сили; смущение, което, каквото и да е, е между човека и естеството. При всичко туй, това вредително влияние не може да бъде такова за човека, освен под един чисто динамически начин, понеже само нематериалната сила е, която чувства извънредно, динамическото влияние на една непознателна [непозната] сила към живота. От досещането на болезнената причина, жизнената сила при изхождащото [външното] чувствително изменение и, следователно, смутителните действия, които влекат подир си органическите разстройства: този е йерархическият ред, по който се развиват болестите. Тъй душевното движение предшества материалната вреда, което ще каже, че динамическите признаци съществуват преди анатомическите знаковете. Това е то, според Ханеман, основателният характер на всяка една болест, тъй както опитът го показва. Подир [след] досещането, казва Ханеман, на болезнената причина от жизнената сила, организмът се поставя в несъгласие. Само тогава последната тая се заема да издействува [въздейства] на организма, чрез реакцията, неприятните чувства, що той досеща, под обикновените действия, що наричаме болести. Следователно, впечатлението остава от болезнената причина върху жизнената сила, която после произвежда реакцията чрез болестта. Вкратце, в началото си злото се явява под две отлични фази: едно вънкашно несъгласие, заподирено [последвано] от едно вътрешно; едно неравновесие между човека и вънкашния свят, заподирено от едно друго, което се случва в самия него. За да се изпълни всичко това, трябва да се определят трите тези разни явления, що дохождат едно подир друго, под следните названия: възприемане, впечатление и реакция. Такива са главните характери на злото преди пораждането на болестта. Следователно, болестта е една реакция против болезнения зародиш, що се е възприел из вънка.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Злото и неговото средство Казва се, че злото, т. е. болестта, произхожда отвън; неговото свойство е тъй дълбоко вкоренено, дето [че] мнозина го вземат за нещо нематериално. То не произхожда ни от пълнокръвие, ни от немощ, ни от лютината на влажностите. Неговото начало е динамическо. Тялото не е никога болно, освен динамически. Тези, които отказват да отдадат на болестта една почти нематериална причина, достатъчно е да си припомнят, че сифилитическият вирус, който не се вижда, ни хваща [може да се пипне], заразява кръвта и преминава в нея при най-доброто измиване на плодородните оръжия [половите органи]; че най-слабото дишане на един болен съобщава внезапно заразителната болест на едрата шарка; че хващането [докосването] само на едно писмо предава една заразителна болест. Причини чисто материални са достатъчни да смутят равновесието на службите [функциите на органите]: виждало се е един страх, една подплаха [силна уплаха / тревога] да породи незабавно една жълтеница; космите на главата да побелеят незабавно от скръб; докачителни [обидни] думи да произведат една треска; недобри предвещания, едно нещастно предсказание, причиняват смърт в определени дни; една внезапна ненадейна радост, или скръб, произвежда незабавно смърт. Няма страна в организма, която да не може да бъде повредена от морални впечатления: храносмилателния канал, нервната система, кръвообращението. Това е, което позволява на Ханеман да изобразява болестите като „динамическо смущение, което нашият духовен живот досеща по своя начин на чувстване и на действие; то е почти нематериални променения в нашия начин на съществуване“. Първата причина на болестите ни е непозната; ние я преценяваме от нейните явления, нейните признаци [симптоми], на които постоянното дълбоко и умно изучаване ни позволява всякога да изложим една пълна таблица. Злото, като има едно динамическо начало, не може да бъде унищожено, освен чрез една динамическа сила, която не може да бъде друга, освен тая на лечителните средства. Но това, което дава собствено едно възможно действие на лечителното средство, това, което го отличава от всяко едно друго, то е свойството, чрез което лекът произвежда в организма една болест подобна на естествената, само по-силна от последната; чрез действието на една реакция то поддейства да се изгони естествената болест, подир която изчезват и нейните признаци, без да докарат ни вреда, ни смущение в организма. Тези ежедневни явления, потвърдени от самите закони на природата, се срещат непрестанно в морално и материално отношение. В морално отношение, едно дълбоко умишление [потъване в скръб] внезапно се развива чрез някоя лоша новина, предположена или истинска; сълзите на очите престават, ако този, който разговаря наскърбения, начне да плаче по-силно; един умерен смях се потушава от един по-силен; гневът побеждава гнева. В физическо отношение, един неприятен дъх се изгонва от един друг по-силен; из далеч, гласът на топа [оръдието] се намалява в ушите на войника чрез думкането на барабана; като се сипва зората, светлината ѝ помрачава тая на звездите; горчивината на едно нещо се изгубва при една друга по-силна; изгореният пръст става съвършено здрав като се потопи във вряла вода, т. е. чрез внезапно едно по-силно изгаряне; една силна зъбна болка, ако се раздразни силно, преминава. Тая динамическа сила, скрита във вътрешната същност на лечителните средства, не може да се узнае другояче, освен чрез опита и наблюдението върху действията, които тя произвежда. Против болезнените признаци, постави подобни лечителни признаци по-силни: такова е главното научно-изкуствено лечение на Ханеман, което се развива по закона на подобните.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Животът на ясновидните сомнамбули подвъргнат ли е на опасност? (Из Journal du Magnétisme). Цялата европейска преса вдига голям шум по една история за сомнамбулизъм [тук: дълбок хипнотичен транс], който се е свършил със смъртта на магнетизираното лице. Ето работата: — Г. де Саломон, богат собственик от Тусцерт, Австрия, имал една млада дъщеря, г-ца Елла, която в сомнамбулизъм добивала една рядка ясновидност. Тя бивала често магнетизирана от г. Найком, един учен, който, както се вижда, се ползвал от една известност за излекуванията, които получил. От няколко години той магнетизирал г-ца Елла, която, възползвана от ясновидството си, съветвала болните и даже любопитните, като им давала сведения по тяхното здравословно състояние. Г. де Саломон, когото тези резултати интересували много, публикувал миналата година във в. Pesti Napló, един член [статия], в който той говорел така за опитите на г. Найком с дъщеря му: „Найком, пишеше той, заема първо място между хипнотизаторите: той реализира у дома най-невероятните неща. Той сполучи да направи на някои госпожи да забравят майчиния си език, той ги накара да се възвръщат в най-нежното си детинство, той ги накара да скачат като жаби.“ „Забележително е, че хипнотизма упражни върху здравето на тези госпожи едно целебно действие. Дъщеря ми Елла бе по този начин изцерена от честите си главоболия. В хипнотическо състояние Елла е правила най-чудните неща. Тя намери един златен часовник, който майка ѝ бе изгубила; тя откри една кражба, обяви, че предметът на тая кражба ще бъде възвърнат в едно определено време, и нейното пророчество се изпълни.“ „Един ден, контеса Елса Форгач изгуби една игла, която не можеше да намери. Г. Найком попита Елла в хипнотическо състояние и Елла означи отведнъж мястото, дето се намираше иглата: един жлеб на стълбата. Присъстващите се затекоха на означеното място и намериха изгубената драгоценност.“ Ето сега в какви обстоятелства се е случило трагическото събитие, тъй както го е разправил Д-р Фрагаси на редактора на „Budapesti Hírlap“: „Г-ца Елла де Саломон се оставяше твърде доброволно да я хипнотизират, защото се намираше добре след всяко хипнотизиране и защото вярваше, че е полезна на другите. Когато на 17 септември г. Найком я хипнотизира, тя се виждаше много уморена и г. Найком обяви, че ще пристъпи към един необикновен опит.“ „Брат ми, който живееше в Вершец, бълнуваше от няколко време кръв и докторите не знаеха дали това е от стомаха или от белите дробове. Найком поиска да получи едно вярно узнаване посредством г-ца Елла.“ „Той каза на заспалата млада мома с един повелителен глас: „Ний сме във Вершец, виждате ли брат ми? — Не го намирам, отговори младата мома.“ „Найком ѝ изложи разположението на къщата във Вершец и ѝ каза: „Ний сме във Вершец; брат ми се намира в третата стая. — Да, да, каза тогава г-ца Елла с увереност, ний сме вече вътре. — Как е брат ми? — Той е твърде болен. — Какво има? Разправете ми каквото виждате.“ „Г-ца Елла, която не е отваряла никога никаква медицинска книга, не знаеше лекарския език. Тя обясни обаче болестта на Найкомовия брат с една такава точност, с каквато един доктор не би могъл обясни.“ „В този момент г-ца Елла беше съвършено изтощена, лицето ѝ беше бледо — изпито; Найком поиска да ѝ зададе още един последен въпрос: „Кажете ми, какво ще стане с болестта на братя ми?“ Много мъчно г-ца Елла отговори: „Пригответе се за по-лошо.“ След туй младата мома падна от стола си; един малък вик излезе из гърлото ѝ, езикът ѝ се изпречи из устата и тя се простря неподвижна. Между това пулсът биеше още; инжектираха ѝ етер, но напразно: след няколко секунди тя умря.“ Разпитванията от такъв род са всякога уморителни за сюжета [медиума], който бива в него момент нервозна и впечатлителна до крайност и се вълнува извън мярка, като вижда близката смърт на един болен и скръбта, която тази смърт ще причини вред [навсякъде] в една фамилия. Животът на сюжета е действително в опасност; защото, ако мога да се изразя така, неговата чувствителност, неговият живот е екстериоризиран (изваден, проявен навън); той е раздвоен; духът му, астралното му (флуидно) тяло, което се е пренесло далече към болния, не е свързано с физическото му тяло, освен чрез една флуидическа връзка крайно крехка, която най-малкото вълнение може да разкъса съвършено. Но тази опасност не е освен относителна. Тя не съществува освен за тези, които не знаят средствата за поправяне в тоя случай, или които се вълнуват много самите — те, щото парализират собствените си усилия. Аз съм имал ясновидни сюжети в такива обстоятелства. В отношение с един болен, който ще умира, или като разпитвам по някоя умряла личност, като я виждаше, сюжетът падаше неподвижен в една криза прилична на примиране и летаргия; и твърде вероятно е, че без достатъчна помощ, той можеше да придружи в онзи свят тогова, когото виждаше вече там. Но едно подухване въз [над] сърцето съживяваше движенията на тоя орган и едно поведение направено с тих и авторитетен глас докарваше бързо сюжета в сомнамбулическото му състояние. Няколко думи изговорени тихо, с убедителен прозвук, като му даваха подир това да разбере, че не се намира в никаква опасност, довръшваха да го успокоят и уверят. И тогава, с една удивителна ясновидност довръшваше своето изследване, за голямо учудване на допитвача.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II Сливен, 15 декември 1894 г. Книжка IX. ЗДРАВОСЛОВИЕ ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ против Задъхването, натиска, астмата и подуването на гърдите Задъхването (essoufflement [от френски: задух]) е едно побъркване (побъркване – тук: нарушение, аномалия) в размера на дихателните движения, които стават кратки и чести. То се забелязва особено след едно бързо тичане или някое голямо усилие. То е едно задашане (задашане – задъхване, недостиг на въздух), или мъчнотия във дишането, временно. Но ако дохожда (дохожда – тук: се появява) често и след най-малкото усилие, то означава, че има някоя болест в белия дроб или в сърцето. Натиска (oppression [от френски: потиснатост, тежест в гърдите]) е усещането на една тежест върху гърдите, която затруднява дишането. Той е общият признак на едно голямо число гръдни и сърдечни болести. Астмата се характеризира от задъхване и натиск. На прост език с тази дума означават всяко задашане (dyspnée [диспнея – медицински термин за задух]); но в научния език под астма се разбира една особенна нервна болест в гърдите. Астмата е периодическа, дохожда с ненадейни припадъци (припадъци – тук: кризи, пристъпи), или които обикновено се предявяват (предявяват – тук: се предшестват или проявяват) чрез образуване на газове, прозявки, затруднения в гърдите, една суха кашлица, изобилна бистра пикоч (пикоч – урина), припадъци разделени от повече или по-малко дълги периоди на спокойствие. Те дохождат обикновено надвечер или нощем. В този последен случай болният се събужда стреснат от едно усещане на натиск; той не може да пази хоризонталното си положение и вдъхва въздух с всичката си сила; дишането е уморително, на пресекулки, бързо и шумно, кашлицата е суха и задушителна; лицето е надуто и посиняло, или напротив бледно и уморено, с едно изражение на болезнено безпокойствие. След неопределено време припадъкът утихва, кашлицата става влажна, храченето се установява и изважда на вън едно количество сиви, валчести (валчести – заоблени, сферични) и лепливи храчки; понякога пикочта е изобилна и боялия (боялия – цветна, с наситен цвят). Медицината противополага на тая болест, почти всякога без успех, приготовления от беладона, датура (датура – татул), юскиама (юскиама – блян, попадийка), нитратни вдъхвания (вдъхвания – инхалации), потасова йодура (потасова йодура – калиев йодид) и канабис индика (канабис индика – индийски коноп). След някое време болестта, просто нервна в началото, се сплита (се сплита – усложнява се, комбинира се) често с подуване на гърдите, бронхит, сърдечни смущения и пр. Гръдното подуване (emphysème [емфизем – медицински термин]) е една болест, която се характеризира от вмъкването на въздух или други газове в белия дроб. Докоснатите части (докоснатите части – тук: засегнатите зони) са обикновено върха и предните краища на органа. Като се натиска с пръст, усеща се едно особено пращене. Белодробните цевички (цевички – бронхиоли) и кухините (кухините – алвеоли), които завършват краищата на бронхите биват най-първо разширени и обтегнати; но техният обем като се увеличава понякога значително, те най-после се пукат и тогава въздухът прониква направо в белодробната тъкан, която ги обкръжава. Най-обикновеният признак на гръдното подуване е едно продължително задъхване, което се увеличава от най-малкото усилие. Разраняванията (разраняванията – тук: уврежданията, микротравмите на тъканта) стават в следствие на силното и повторително кашляне и в всички случаи, дето (дето – където) дишането, затруднено от каква да е причина, нараства в деятелността си (в деятелността си – в своя интензитет). Гръдното подуване се забелязва особено в хроническия бронхит, в магарешката кашлица (в оригиналния текст е изписано „загърлицата“, което е народно наименование за круп, дифтерия или магарешка кашлица) и почти във всички болести, които пораждат силна и конвулсивна кашлица, и у тия хора, които задържат дълго време дишането си, като свирачите на устни инструменти (устни инструменти – духови инструменти), духачите на стъкла и пр. Ако болестта мине за кратко време, то вътрешните разранявания, които не биват дълбоки, изчезват скоро; но ако се продължи, тя става неизлечима с обикновените медицински средства, които биват обикновено потасова йодура (калиев йодид), арсеник, бани с намален въздух (бани с намален въздух – барокамери с ниско налягане) и пр. Под действието на човеческия магнетизъм (човечески магнетизъм – остаряла лечебна практика от XIX в., известна като месмеризъм или биоенерготерапия), задъхването и натиска изчезват твърде скоро; припадъците от астма утихват в няколко минути и с едно продължително лекуване се изцерява лесно и самата болест. Подуването е понякога по-непокорно; когато бронхическите кухини са само разширени, то болният оздравява в едно по-кратко или по-дълго време; но когато те са вече разпукани под силата на натиска, то понякога не е възможно, освен да се облегчи. Тези три болести се лекуват горе-долу по следващия начин: Човешкият магнетизъм. – Поставете ръцете си върху гърдите около 5–10 минути; след туй направете разтривания, като имате грижа да следвате цялото извъртане на гърдите, откъм гърба и отпред. Под това действие, междукостните мускули (междукостните мускули – междуребрените мускули), които съдействат на вдишването и издишването, когато това е затруднено, се размърдват завчас (завчас – веднага, на момента); гърдите се разширяват, натиска престава като по чудо и почти всяка приказка (грешка при сканирането или печата, контекстът изисква „припадък“ – криза) от астма изчезва съвършено в 15–20 минути. Седнете след това пред болния, поставете ръцете си върху коленете му през няколко минути, подир което направете разтривания по целите му крака, като захванете от кръста и свършите до пръстите на краката; завършете засядането (засядането – тук: лечебния сеанс), което може да трае около 30–40 минути, с напречни паси (паси – пасове, специфични движения с ръце във въздуха при магнетизиране) върху гърдите и с големи паси от главата до краката, за да урегулирате действията на организма. Магнита. Поставете върху гърдите ту на предната страна, ту на задната, един магнетически пластрон (пластрон – вид превръзка или плочка, поставяна на гърдите) с три-четири плочки, ту за успокоение, ту за раздразняване. Спомагателни средства. – Лека храна, особено вечер, и постоянно употребление на магнетисани (магнетисани – енергизирани чрез магнетизъм), с помощта на магнетическата пръчка, питиета. Примери от излекуване – Намират се в различните магнетически журнали и съчинения достатъчно количество излекувания, които доказват силата на тоя лечителен способ. Миал, в съчинението си „Изложение на излекуванията получени във Франция чрез магнетизма“, цитира 12 случаи. На много други места са също поместени интересни случаи от подобно естество. Ето два случая, които не влизат в горните: I. – Аз ще цитирам първо излекуването на една астма, което сполучих (сполучих – успях да постигна) към края на 1892. Г. Х..., когото не мога да наименувам тука, на възраст 61 годишен, страдаше от 7-8 години от задъхване, което се появяваше щом повървеше няколко стотини метра, или се изкачеше по стълба. Малко по малко тези признаци се намалиха и припадъци от астма се появиха, най-първо безредно (безредно – хаотично, без ясна периодичност), сетне всеки втори или трети ден и най-после всеки ден. При изменението на времето, тези припадъци биваха от една нечута сила и траеха понякога 3-4 часа, през които болният се задушаваше. Той имаше ужасни кашляния, които траеха понякога около четвърт час; лицето биваше забруждено (забруждено – зачервено, подпухнало, налято с кръв), очите с див поглед и изпъкнали из дупките си показваха едно най-мъчително състояние. Помолиха ме да се постарая за болния, не за да го излекувам, защото всички лекари се произнесли, че това било невъзможно, но за да го облекча. Аз отидох в началото на един припадък и го магнетисах по гореизложения начин. След 25 минути припадъкът беше съвършено преминал; не оставаше вече, освен малка една умора, която изчезваше след малко. Аз ходех всеки ден, изначало в момента на припадъците, сетне малко по-рано; и в един месец вътре, болният се считаше за оздравял. Като беше твърде измършавял, даже наклонен към извънредно затлъстяване (авторът вероятно има предвид, че болният е имал склонност към воднянка или рязко качване на тегло от застоял живот), болният, за голямо свое задоволствие, беше вече изгубил 5–6 килограма от теглото си. Аз продължих лекуването, като го промених полека-лека на мачкане (мачкане – масаж), и в края на три месеца, като изгуби 12 килограма от теглото си, той придоби силите си и се усещаше подмладен с 15 години. Излекуването се удържа. С едно умерено упражнение, малко гимнастика и един особен режим, наклонността към болезнено затлъстяване (obésité [затлъстяване – от френски]) не се появи вече и той няма нито един припадък от астма вече, каквито две години му правеха живота несносен. II. – Ето едно наблюдение, съобщено на Международния Магнетически Конгрес 1889 от Д-р Хиуге. „Г-жа вдовицата Л... страдаше от 1879, по един безспирен начин, от една астма с катар и подуване на двата бели дроба. Натиска, който ставаше все по-вече силен, ѝ правеше живота съвършено невъзможен. Тя беше приела грижите на много лекари, които останаха без последствие. Като не можеше по-вече да направи нито едно движение без да се задуши до такава степен, щото да вярва че ще умре, тя дойде да ми вземе съветите. След едно подробно преглеждане, макар да констатирах едно състояние от най-важните (от най-важните – тук: от най-сериозните, тежките), аз почнах да я магнетизирам. След няколко дена, болната се усещаше по-силна, натиска се намаляваше от ден на ден. Тя, която едвам можеше да се мърда, можа да тича след недели (недели – тук: седмици) лекуване. Най-сетне подобрението напредна до съвършено изцеление. Вън от органическите подобрения, произведени през магнетическия сън (магнетически сън – състояние на хипнотичен транс), ето какво забелязах за пръв път. Болната, щом сън я настигаше (сън я настигаше – заспиваше под хипноза), захващаше да повръща през устата, с едно непрекъснато течение и в голямо изобилие, една пенлива и точаща се течност, това което я облегчаваше много. Аз приписвам на това самостоятелно лечително изхвърляне, причинено от магнетическото действие, излекуването на болната.“
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Меда. Меда е произведение от пчеличното смукане на разните цветовни сокове. Той обема в себе си две сладки вещества, от които едното прилича на гроздова захар, а другото – на тръстикова захар (в оригиналния текст „тръстова захар“). Тези два захара разнесени в разни пропорции и придружени от един цвят, съставляват меда. Най-добра мед произлиза от планините Химет (Химет – планина в Гърция, известна с меда си още от античността) и Ида и от острова Куба. Свойството на меда бива разнообразно; той зависи от местния климат и от цветовното качество. Добрият мед бива чист и бял, и има дълъг, добър и вкус превъзходен; коги (коги – диалектно: когато) не тъй добрия има цвят червенотъмен, дълъг (дълъг – тук: натрапчив, остатъчен) не добър и лют вкус. Изобщо, древните имаха особено мнение за меда, относително до неговото хранително свойство; те мислеха, че младите не трябва да го ядат много, понеже той бил много силен за тях; колкото за старите, той служел като една подкрепителна храна. Както да е, всички му припознават едно лечително свойство, че той е продкрепител, разносител (разносител – в старата медицина: средство, което разнася отоци или пречиства лимфата) и пречистител. Българите, обикновено селяните, го употребяват като мехлем на разни рани. В подобно отношение следната състав служи като за най-добър: по наполовина брашно и мед, умесени добре с малко вода, за да станат на тесто. По малко от това тесто може да се употреби за превързване на раните. Взет вътрешно, той не малко спомага за поцелението (поцеление – излекуване, заздравяване) на някои вътрешни болести. Само вземането му трябва да бъде в смес с други някои водни неща, като чай, например. Една малка лъжичка мед, сварен със 100 драма (драм – стара мярка за тегло, около 3.2 грама) вода, служи за гаргара на тези, що имат гърлобол (гърлобол – болки в гърлото, ангина). Същата тази вода служи тоже (тоже – също така) да си кваси (кваси – намокря, промива) някой очите, когито (когито – диалектно: когато) го болят. Ето що казва един списател (списател – писател, автор) относително употребелението на меда като питие: „Познавам“, казва той, „един господин, който е на повече от 90 години. Той ежедневно сам си приготвява нужното питие за пиене по следния начин: една лъжица хубав мед, разтопен в достатъчно вряла вода и уварен едно малко време, е всичкото приготвяне на това питие, което е здраво, подкрепително и превъзходно. „В тези години аз дължа здравето и силата си на това питие“, казва старецът. Това е възможно. Туй, що зная от моя опитност, то е, че меденото питие е разносително (разносително – пречистващо лимфата, разнасящо отоци), пречистително, хранително и укрепително. „Според казването на Тацита (Тацит – римски историк), който отдава доброто здраве и голямата старост (старост – тук: дълголетие) на германците на това питие, аз скърбя, че в негово време виното като беше малко и пивото (пиво – бира) още като не беше познато, това питие не е заело мястото на пивото. То подлежи днес на разни фалшификации, които не отговарят добре за здравето на хората. Почти всички съчинения, що се занимават с отглеждането на пчелите, дават разни рецепти относително до приготвянето на това питие; при всичко туй, чувам много оплаквания, дето те не сполучвали. От моя страна, ето аз как го приготвявам: „Поставям в един котел (добре чист) 60–65 оки (ока – стара мярка за тегло и обем, около 1.28 кг) сладка вода (да бъде изворна). Когато тя почва да се стопля, поставям 7 оки мед и, като го разбърквам добре, оставям го да ври полека около 11/2 час. От време на време аз обирам пяната, що може да се събере над водата. Когато времето се свърши, прелива се в някои пръстени съдини (пръстени съдини – глинени, керамични съдове) или други, и още преди да изстине добре, влива се в една бъчвичка твърде чиста. Без да се запуши добре, оставя се на едно място не твърде студено, дето след 5–10 дни тя почва да ври (ври – тук: ферментира). Подир едно двеседмично време, прехвърля се пак в друга една съдина, като се изоставя (изоставя – отделя се, изхвърля се) само утайката. В тази съдина или бъчвичка вренето (вренето – ферментацията) може да се продължи още 10–14 дни. Когато не се чува никакъв вече шум от вренето, тогава само враната (врана – отвор на бъчва или дървената му тапа) на бъчвата се запушва добре и здраво. Подир три, четири недели (недели – седмици) питието е вече бистро и може да се употребява. Подир това, ако то се налее в шишета, добре запушени и поставени в студен пясък, в няколко дни то става като шампанско. Тъй то става едно разхладително питие, което болните, които не могат да пият ни вино, ни пиво, го намират с добро (намират с добро – понася им много добре). „Ето още един друг приготвителен начин, който се препоръчва от пчеларското Швейцарско дружество и от това на Елзас-Лотарингия (в текста изписано „Алсаз-Лорен“): „Предварително нека забележим, че не ще бъде зле ако се отбере мед такъв, който да е по възможност по-малко ароматически, или поне да има твърде малка миризма. Това питие трябва да се върши лете, тъй щото вренето, което се продължава 5–6 недели, да може да се извърши добре. Едно количество от 250 до 300 грама мед в една литра вода, може да произведе едно достатъчно количество алкохол (11–13%), тъй щото да може да се закрепи траенето му, още да може да се преобърне всичката мед в алкохол. Меда трябва да се разтопи в топла вода, после, малко по малко да се влее в една чиста, без никаква миризма, бъчвичка. Бъчвичката не трябва да се допълва, за да остава място за вренето (врение – ферментация, кипене). Върху враната (врана – отвор на бъчва) се поставя само една керемида; водата постепенно като се намалява в бъчвата, ще се долива по малко с медна вода. Колкото водата е по-вече, толкова вренето става по-скоро и по-редовно; то става твърде добре между 16° и 23° C. Във време на вренето ще се постави около 50 грама тартрическа киселина (тартрическа киселина – винена киселина; тиргя – винен камък, тартар) за 100 литра вода, тъй щото питието да добие един кисел вкус; съвременно (съвременно – тук: едновременно) се спуща около един кривач (кривач – стара мярка или уред, тук вероятно стрък/връзка) жениовър (жениовър – хвойна, от френското genièvre) (трънка) поставен в една кисия (кисия – торбичка), която се вади като питието добие една миризма от него. Подир възвирането (възвиране – приключване на бурната ферментация), бъчвата се поставя в погреба (погреб – изба, мазе), или на някое друго място, и враната се запушва чрез един кривач ситен и мокър пясък, поставен в едно кораво (кораво – грубо, плътно) и мокро платно и изобразен във вид на една врана. На пролет се претача и се запушва добре за да застарее (застарее – тук: да отлежи).
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Хипнотическо излекуване („Ребус“). Във в. „Московского Листка“, от 24 и юни 1892 год. е поместено следното съобщение: „Жената на инженера Хесин, която живееше на лятната си къща Шмит в Пушкин, през 1892 год. заболя от рефлективен паралич (рефлективен паралич – функционален или психогенен паралич), вследствие на едно нервно повреждане на вътрешните женски органи. Вследствие на това, тя се оплакваше от силна мигрена и нетърпима болест (болест – тук: болка) по гръбнака, като при всичко това се прибави нейната замисленост (замисленост – меланхолия, затвореност) и мрачно настроение. Най-добрите доктори и професори в Москва и Петербург, към които се обръщаше болната, в продължение на няколко години употребили всевъзможни начини на лекуване, като: електричеството, мачкането (мачкане – масаж), хидропатията (хидропатия – водолечение), като същевременно ѝ са давали вътрешни лекове, но по никой начин не са могли да намалят болките на госпожа Хесин. Тогава мъжът ѝ, по съветите на професорите Красовски и Славянски, заведе я в Берлин при професор Олсхаузен, който ѝ извършил една операция в червата и отрязал част от вътрешните женски органи (ovariotomia [овариотомия – премахване на яйчник]). Операцията била извършена сполучливо, и от нея болната скоро се поправила, но болките и страданията останали пак същите. След това госпожа Хесин се лекувала навсякъде зад граница и в Русия, гдето толкова много се надявала да получи каква-годе помощ, но всичко било напразно. Постоянните страдания довели болната до такова изтощение и безсилие, щото захванала да търси простите (простите – народните, знахарите) да я церят (церят – лекуват). Като се завърнала в Русия, по съветите на професор Снегирев, съгласила се на друга операция, която сам професорът извършил прекрасно, т. е. той изрязал останалите вътрешни органи (hysterotomia [хистеротомия – отстраняване на матката]). Тя скоро се съживила, но и всичките болести отново се повърнали; жестоката операция не донесла никаква помощ и госпожа Хесин продължавала да се мъчи. 10 години е прекарала болната в описаните мъки. През март 1892 год. госпожа Хесин случайно узнала, че известният хипнотизатор – О. М. Фелдман в Москва, гдето се занимавал в болницата на доктор Щробиндер, сполучливо лекувал лоши и застарели нервни страдания, посредством хипнотическо внушение. И ето тя се обръща към него, като на последно място за помощ. След много сеанси и продължителни занимания с болната, г-н Фелдман сполучил (сполучил – успял) да я наклони към хипнотически сън чак на двадесетия сеанс, във време на който прекратил в болната всичките ѝ страдания, така щото сега тя е съвършено здрава. Освен това, той я отучил и от употребелението на морфина, към който, по съветите на докторите, тя беше се пристрастила, за да може да спи. На другата неделя (неделя – тук: седмица), най-имахме случая да видим госпожа Хесин в болницата на д-р Щробиндер, гдето г-н Фелдман я показваше на събралите се там доктори. Тези последните констатирали, че бившата болна сега е напълно здрава; тя съвършено свободно и здраво ходеше, защото в продължение на толкова години тя не можеше да ходи. Тя се чувстваше прекрасно. Х. У. З.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Магнетическата течност. Много пъти сме казвали, че лечителния начин е една динамическа сила. За потвърждение на това прочитаме следното в „Месаже“ („Месаже“ – белгийски или френски вестник Le Messager), който го заема пък от друг един вестник из Вервие (Вервие – град в Белгия). Касае се тук за една жена на име К... от Лиеж (Лиеж – град в Белгия), която, снабдена с едно позволително да мачка (мачка – да масажира) и разтрива болните, лекувала ги още по един магнетически начин чрез една дарба, която тя претендирала да притежава – най-паче (най-паче – особено, предимно) всичките неизлечими и изоставени болни от лекарите. Когато разтривала своите клиенти, тя си поставяла ръцете върху болните части и се молела, после тя магнетисвала една част бяла книга (бяла книга – чиста, неразпечатана хартия) и я давала на болния, като му заповядвала да постави тая книга в една чаша пълна с чиста вода, която трябва да пие по малко, или да употребява като намокряния (намокряния – компреси), според случаите. Нещо удивително, чрез това тя добивала извънредни лечения: поне това е, което няколко свидетели идат да потвърдят чрез една въодушевена признателност. Един разказва, че разни лекари са го лекували, един за камъни в черния дроб, друг за камъни в бъбреците; накрая, този последния без колебание казал на жена му, че е вече време да заеме последни разпореждания (последни разпореждания – да направи завещание, тъй като умира). Отчаяното положение на здравето му било тъй очевидно, разказва той, дето (дето – че) всякога когато е дрънкала камбаната за умряло, се е казвало: „Г. Х. ще да е умрял.“ Г. Х..., като се поправил, разказва случката с убеждение, като прибавя, че жената на К... го излекувала. Той прибавя, че тя не искала никаква плата и отказвала даже понякога и това, що ѝ се давало. Един друг имал ръката си срастната (ankylose [анкилоза – медицински термин за пълна неподвижност на става]) и лекарят му обявил, че никога той няма да може да оздравее тъй, дето (дето – че) ръката му да работи. Благодарение на жената на К..., ръката се поправила почти съвършено и начнала (начнала – започнала) да работи. Въпреки тези свидетелства от признателност, публичното министерство (публичното министерство – прокуратурата) поиска да се даде под съд обвинената, дето е упражнила, казва то, незаконно лечителното средство, ако и то да е сполучливо и даром. Защитниците на обвиняемата, г-да Малар и Бонжан, обориха подсъдимостта. Според тях, закона не докача (не докача – не засяга, не преследва) освен тези, които дават лекарства, които само могат да повредят и нещо повече; жената на К... не е употребила освен магнетическия начин. Тая малка книжка, която тя магнетисва и се поставя в една чаша вода, тя претендира, че е обременена (обременена – тук: заредена, наситена) от течност, която, отнета от водата, действува, чрез поглъщане или чрез употребление на наквасвания (наквасвания – компреси) върху болните части. Това е, казва Г. Бонжан, едно приложение от магнетическата теория, забранена от Парижката школа. Следователно, Г-жа К..., като употребява тоя начин, не е против никой закон, понеже школата забранява само публичните хипнотически заседания и упражнението на хипнотизма върху малолетните. Съдилището отложи разглеждането на това дело. Подобни примери начесто се срещат в просветения свят, дето лекарите искат и търсят да имат лечението под монопол. При всичко туй, учената развита класа търси да обори тези лекарски претенции, като явно доказва, че медицината в лечебно отношение е още много назад и, че най-доброто лечително средство се намира, много пъти в хора долни (долни – тук: от простонародието, без висок социален статус) и най-прости; и това е едно свойство на душевната сила, която дълго време Академията упорстваше да припознае; накрая, при такива явни доводи, тя нямаше що да стори, освен да признае магнетическата сила под название хипнотическа. Както да е, тя съществува и върши действие то си според свойството, що обема. Подобни неща се случват и между нази (между нази – между нас, в България): много пъти лекарите, при всичкото си знание и учение, решават да напуснат някой болен по невъзможност да се излекува; подир тях една никаква баба се указва по-изкусна от тях, като под нейното действие болният сполучи да се въздигне и оздрави. Где остава изкуството на медицината?
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Лекуване на болестите, достъпно за всички болни, чрез витализираните магнити на професор Н. Durville. Витализираните магнити церят (церят – лекуват) или облекчават всичките болести. Грамадното преимущество, що те притежават над всички други способи за лекуване, то е, че с тях се може, според естеството на болестта, да се увеличава или намалява органическата деятелност и да се възстановява по тоя начин равновесието на силите, което съставлява здравето. Острите болки престават в няколко минути, припадъците (припадъци – тук: кризи, пристъпи) стават по-редки и изцеряването дохожда без да си промени човек режима и привичката. Тяхното употребление е общо в лекуването на различните болести и в частност на нервозните случаи, дето лекарствата повреждат често, даже като церят. Тези магнити са от няколко категории: Магнетически плочки (Lames magnetiques). – Те са четири вида и се употребяват в следните случаи: № 1: Против крампата на писателите (крампа на писателите – писмен спазъм, професионална невроза) и пианистите, болестите на ръката, долните части на корема, краката и плодородния орган (плодородния орган – половия орган) на мъжа. № 2: Против болестите на жабите (жаби – възпаление на слюнчените жлези под езика), гърлото и гръкляна. № 3: Против шуменето и глухотата на ушите, полуглавието (полуглавие – мигрена, болка само в едната половина на главата), зъбоболието, невралгиите, безъзнието (тук думата завършва: безсънието), главоболието и всички болести на мозъка заедно с душевните. – Против сиатиката (сиатика – ишиас, болка в седалищния нерв) (болест на нерва в крака). № 4: Против болестите на бъбреците, гърдите, черния дроб, сърцето, далака (далак – слезка), стомаха, червата, пикочния мехур, матката и яйчниците. – Против болестите на гръбначния мозък. Тези плочки, които не се различават помежду си освен по извитостта и дължината си, отговарят на всички изисквания. Има плочки наречени специални, които носят нумеро (нумеро – номер) и служат в известни случаи. – Цена на всяка плочка 5 франка. Магнетически пластрони (Plastrons magnetiques). – В много стари и непокорни болести, една самичка плочка често не е достатъчна да победи злото. За да се получи едно по-голямо количество действие, няколко плочки са събрани наедно за да образуват пластрони (пластрон – голяма магнитна превръзка, покриваща гърдите или гърба). Пластроните струват 10, 15, или 20 франка, според това дали съдържат 2, 3 или 4 плочки. Магнетическа пръчка (Barreau magnetique). – Апарат с прибавките си за магнетисване на питиетата и хранителните неща. Цена 10 франка. Сензитивометър (Sensitivomètre). – Употребява се особено за да се разбере дали някои лица могат да бъдат приспани по магнетически или хипнотически начин, и за измерване степента на тяхната чувствителност. Цена 10 франка. Магнитите на професор Н. Durville (Ектор Дюрвил – френски окултист и магнитотерапевт) са подложени на обикновеното магнетисване и на една особенна операция: витализация, която увеличава значително тяхната лечителна сила. Макар да изгубват малко от своята магнетизация, но тяхната витална (витална – жизнена) сила изчезва малко-много в разстояние на 1 до 4 месеца, според употреблението им. Трябва тогаз да се изпратят в Института за да бъдат отново витализирани. Цена за витализиране на всяко просто парче 2 фр. Цена за витализиране, никелаж (никелаж – никелиране) и гарнитура 3 фр. Болните могат сами да избират кои от горните магнити им са нужни; за във всеки случай, в сложните болести, предпочитателно е да изложат на Директора на института естеството, причината, признаците на болестта си, времето, откогато страдат и пр. Той ще им укаже кои апарати да вземат и как е най-полезно да се употребят. Всяка поръчка се изпраща, заедно със стойността, до M-r H. Durville, 23, rue St-Merri, Paris, France. Тези от нашите абонати, които не знаят френски и нямат възможност да пишат направо, могат да пратят в нашата редакция стойността на исканите магнити в злато, като прибавят 50 стотинки за разноски, и ний ще се разпоредим да им ги доставим.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Прочитаме от френския вестник „Медицински Месец“ (Le mois Médical) следното: Един забравен лечителен начин: Ютулдисването. Що е ютулдисването? Самото му име го показва (ютулдисване – от турската дума ütülemek – гладене с ютия; тук описва метод за топлинно лечение чрез гладене през кърпа), една операция твърде обществена (обществена – тук: популярна, общодостъпна) и проста, още и действителна; подобна на оная, що се върши върху платнените материи, със тая само разлика, че тази се върши върху един болен човек. За да се извърши медицинското ютулдисване, три неща са нуждни: 1-о едно добре натоплено (натоплено – нагорещено) желязо, подобно на това, с което ютулдисват (гладят) разните и тънките платна; 2-о винен оцет (в оригиналния текст изписано „уцетъ“); 3-о един широк пешкир (пешкир – памучна или ленена кърпа), прегънат два или по-вече пъти, според големината на мястото, върху което ще се върши операцията. Тези три неща събрани, пешкира се потапя в оцета и се полага мокър върху болното място, върху което начева (начева – започва) да се върши операцията точно тъй, както става върху платната; желязото се прекарва няколко пъти върху мокрия пешкир, оцета под топлината на желязото се изпарява и се произвежда едно живо раздразнение на кожата, която става червена; нейните порози (порози – пори) се разтварят и потопроизводителните жлези се засилват в произвеждането си; с една дума, под влиянието на топлината всичкото кръвообращение се засилва. Този начин може да се употреби с голям успех в началото на един плеврит, в подутата на подаграта и на ревматизма, в кръстоболието и пр. Без да бъде опасен, той докарва всякога едно облекчение.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II Сливен, 15 януари 1894 г. Книжка X. ЗДРАВОСЛОВИЕ ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ против Гастралгията и крампите на стомаха. (Из Journal du Magnétisme) [от френски: Списание за магнетизъм] Гастралгията е едно нервическо (нервическо – нервно) страдание на стомаха. Тя се отличава понякога чрез една неопределена болка под лъжичката; но повечето пъти болката бива силна, остра, промишителна (промишителна – тук в смисъл на пронизваща, измъчваща), с усещане горещина, пробождане, развълкване (развълкване – разкъсваща усещане, свиване) в горната част на корема, които се разпространяват по страните на корема, и чак до гърба. Това е вече стомашна крампа. Тази болка е понякога твърде силна, щото да причини припадъци (припадъци – кризи, пристъпи) или конвулсии (гърчувания) (гърчувания – гърчове). Несмилането на ястията или натискането на стомаха я смиряват (смиряват – тук: успокояват) или увеличават. Тя дохожда от време на време чрез припадъци, които се явяват преди или след ядене и траят от няколко минути до няколко часа. Няма почти никога треска; но забелязва се често подуване на стомаха, уригвания, повръщания. Както е с всички невралгии, здравето е обикновено добро между припадъците; но болният може също да бъде обладан от зашемет, мъчно смилане и други стомашни неразположения с дрисък (дрисък – диария) или затягане (затягане – запек). Гастралгията може да произлезе от злоупотребление с ядене и пиене, от нередовности във времето на храненето, от злоупотребление със спиртливи (спиртливи – алкохолни) питиета, кафе, чай, някои лекарства, от мозъчни умори, силни вълнения и др. Тя се появява понякога в истерията, в слабокровието (слабокровие – анемия), през периода на трудността (периода на трудността – бързо остарял израз, тук вероятно: бременност) или сливането на млякото (сливането на млякото – спиране на кърменето/лактацията). Тя може също да произлиза от някоя язва (lesion [от френски: увреждане, лезия]) на стомаха или червото, както и една възбудена деятелност на черния дроб. За да усмири припадъците, медицината им противопоставя морфината, лауданума (лауданум – опиева тинктура), беладоната, потасовата бромура (потасова бромура – калиев бромид), сока от бучиниш (la ciguë [от френски: бучиниш]) и пр.; но тя не разполага освен с твърде малко средства да предопреди (предопреди – предотврати) възвръщането на болестта. Чрез магнетизма припадъците се усмиряват твърде бързо; и в едно относително късо време възвръщането се избягва. Нужно е да се усмирява чрез едно от следните средства: Човечески магнетизъм. – Както в церението (церение – лекуване) на всички невралгии, през време на припадъците трябва да се задоволите само да поставите ръцете си, като избягвате да правите паси (паси – пасове, движения с ръце във въздуха), триения или въртения. За тази цел, наместете се отляво на болния, поставете лявата си ръка върху стомаха и дясната, на същата височина откъм гърба, въз гръбначната колона (гръбначна колона – гръбначен стълб), тъй щото да се намали възбудеността на нервите, които излизат от гръбначния мозък и се отправят към стомаха. Болните се усмиряват още по-бързо, като се действува върху главния мозък на нервните центрове на стомаха и черния дроб. За това трябва, като се намирате от лявата страна на болния, да поставите краищата на пръстите от дясната си ръка върху задната страна на главата, малко по-долу от върха, и краищата от тия на лявата ръка върху горната част на челото. Когато престанат силните болки, седнете пред болния и си поставете ръцете върху плещите му, сетне върху коленете му през няколко минути и свършете сеанса, който може да трае от 20–30 минути, чрез големи паси от главата до краката. За да се избегне възвръщането на припадъците, т. е. да се излекува болестта, усмирявайте целия организъм, като поставяте ръцете си по различните части на тялото, като правите твърде бавни паси от главата до стомаха и от гърдите до долната част на жебите (жеби – джобове, тук метафорично за слабините, долната част на корема), като правите провлекателни (провлекателни – продължителни, плавни) разтривания по кръста, плещите и жебите, и като свършвате сеанса с големи паси от горе до долу. В началото на лекуването ще правите сеанси всеки два или три дни и ще ги разредявате постепенно, колкото по-вече церението напредва. Самомагнетизация. – В повечето случаи болният може сам твърде бързо да усмири припадъците си. За тая цел да си постави краищата на пръстите върху горепоказаните места на главата; след туй да положи дланта на лявата си ръка върху стомаха. Когато силните болки престанат, да си направи няколко разтривания с двете ръце от корема та чак до края на жебите. Магнит. – Да се постави върху стомаха, за успокояване, около 2–4 часа сутрин и вечер един магнетически пластрон (пластрон – магнитна плочка/превръзка) от 2, 3 или 4 плочки, според важността на случая. Спомагателни средства. – Магнетисани питиета, било чрез магнетическата пръчка, било чрез човечески магнетизъм; духове (духове – тук вероятно погрешен превод от френски на душове / douches), умерено упражнение, лека храна, нищо сгорещително (сгорещително – твърде горещо), ни възбудително; яденето всякога на същите часове и да се избягва затягането без да се прави употребление на силни чистителни (чистителни – слабителни, разхлабителни). Примери от излекуване. – Излечения от гастралгия, стомашни крампи, случаи които обикновено ги наричат стомашни болести, са цитирани в твърде значително количество в съчиненията на магнетическото лечение. Аз ще се задоволя да отбележа тук два любопитни случаи из моята собствена практика: I. – В 1885, Г-жа Валентен, 35-годишна, живуща в Левалоа-Пере (Левалоа-Пере – предградие на Париж), страдаше от 4 години от стомашни крампи, които я правеха да страда ужасно. Смилането беше всякога трудно, охотата (охота – апетит) почти никаква; тя усещаше най-различни неразположения, спеше малко и сънят ѝ беше често прекъсван от бълнувания и тежки сънища. Тя дойде да ме намери на 12 юли. Аз я магнетисах, като поставих лявата си ръка въз стомаха и дясната си въз гръбначната колона, на относителното (относителното – съответното) място, с цел да усмиря болките. Тя усети след няколко минути една приятна прохлада, която мигновено прекрати всяко неразположение. От 12 до 30 тя дойде на 6 сеанса, които подобриха значително състоянието ѝ. От 1 до 15 август дойде на 5 сеанса, които още по-вече я подобриха. От 16 до 30 тя дойде само на 3 сеанса и излекуването беше вече съвършено. II. – Г-ца Маргарита Девез страдаше от 7 години от една гастралгия, която ѝ правеше живота нетърпим. Твърде слабоокръвна (слабоокръвна – анемична), тя усещаше продължителни стомашни болки с едно общо неразположение неизразимо. Смилането, често бавно и мъчно, беше почти всякога придружено с уригвания и вкачвания (вкачвания – връщане на киселини и храна в гърлото, рефлукс) на храната към гърлото; запора (запор – запек) беше постоянен, корема подут. Имаше трескаво състояние, безсъние, сърцебиене, постоянна възбуденост, раздразнителност, отегчение, тъжност, меланхолия. Месечините (месечини – менструален цикъл), които се появяваха често след 18–20 дена, бяха твърде мъчителни. На нередовни периоди, но обикновено преди явлението на месечините, силни болки се усещаха в стомаха, като се разпространяваха към сърцето и към яйчниците. Тези кризи, които се продължаваха от 2 до 8 дни, биваха почти всякога придружени от бълвоч (бълвоч – повръщане), полуглавие (полуглавие – мигрена) или невралгия. Като опитала без успех всичко, каквото класическата медицина предписва в такива случаи, тя беше се отчаяла от положението си. Г. Марие, тъй популярния зъболекар на плаца Национ (площад Нацията в Париж), който познава силата на магнетизма, я придума (придума – убеди, склони) да се подложи на моето лекуване. Без никаква надежда и, тъй да се каже, колкото да задоволи съвестта си, тя се съгласи, и лекуването захвана на 8 февруари 1889. Тя дохождаше редовно всеки втори или трети ден. Още от първите сеанси едно значително подобрение се произведе; смилането стана по-добро, безсънието престана, неразположението изчезна и надеждата се възвърна. След 5–6 недели, вътре в 15 сеанса, подобрението беше тъй значително, че тя се считаше за достатъчно излекувана, когато една силна реакция се появи. Болките бяха усмирени, но зародиша на болестта не беше още изтръгнат из организма. През 4–5 дни болната беше жертва на една силна треска, придружена с дрисък и изобилни нощни изпотявания. Прогонването на болестното начало, причина на толкова смущения от дълго време, се извърши така чрез обикновените пътища, под едничкото действие на лечителните природни сили, подпомогнати и увеличени чрез магнетизма. Когато тая криза премина, въпреки малкото умора и изтощение, болната почувства една лекота, гъвкавост, добро разположение, както никой път: излечението беше съвършено. Поправянето не трая освен няколко дена (поправянето не трая... – тук смисълът е: възстановяването след кризата отне само няколко дни); и оттогава излекуването на Г-ца Девез не се е опровергало нито миг, както потвърдява свидетелството, което ми прати тя. III. – Под единственото действие на магнита, тези болести се подобряват твърде бързо и пълното излечение се извършва често в няколко дни. Това въздигане (въздигане – тук: покачване на телесната температура, описано в предходния контекст на статията) се умножава подир ядене и достига на върха си около четири часа подир пладне, но следствие на общото нервическо действие което се явява през деня. Намалението начева към вечер; въпреки вечерното ядене, то малко по малко се намалява до три часа през нощта. Тъй, като вземем един пример от 24 часа, намираме: сутрин по три часа, 36°7; по осем часа, 37°; по един часа подир пладне, 37°4; по шест часа вечер, 37°7; по осем часа вечер, 37°4; по 11 часа вечер, 36°9. Следователно, вечер преди да заспим, ние се разхлаждаме. Ни упражнението на мускулите, ни храносмилането не са в положение да попречат щото това изменение да се не изпълни, и периодическото разхлаждане, което начева преди да заспим и отива почти до около 4, 5 часа на утринта, е необходимо за спането. При всичко туй, тези разлики между дневната и нощната топлина се намират съвършено в противно едно положение у хлебарите, рударите (рудари – миньори), в всички тези работници, които работят нощем и тези хора, които правят нощта на ден, и деня на нощ.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Симпатическото лекуване и излченията му (наука и окултизъм). I. Любопитните опити на полковника Роша (Албер де Роша – френски изследовател на паранормалното) и на професора Люис (Жул Бернар Люис – френски невролог), с извънтелесното проявление на чувствителността, изново привлякоха вниманието върху жизнената течност (жизнена течност – биоенергиен флуид), лечителната сила и толкова други понятия от Средния век, които стояха като закопани завинаги. Възкръсналите умрели, види се, имат една свирепа охота (свирепа охота – настойчиво, силно желание). Незадоволени отдето изново придобиха компрометираното си положение, тайните сили, събрани под най-чудновати названия, се силят даже да делят славата и придобитото положение на медицинската наука и последователите ѝ. На тоз час, без никакво съмнение, Париж, градът на светлината, се подкопава от една жестока борба, която привържениците на Парацелз, месмеристите (месмеристи – последователи на Франц Месмер и теорията за животинския магнетизъм), магнетизаторите, хипнотизаторите, лечителите чрез мумии (лечители чрез мумии – стара окултна практика за прехвърляне на болестта върху неодушевен предмет) и толкова други членове от великата тайна армия, идат да обявят на официалната медицина, чрез брошури и списания от разни страни. Парламентът наскоро вероятно ще бъде зает с едно ново прошение, което ще иска да придобие всичките, достъпни и недостъпни, свободи относно непривилегированите. Народният съюз за свободното упражнение на медицината не си губи времето напразно; той работи деятелно към авторитетното разстройство на официалната медицина и към въздигането на тайната медицина. Като че всичко туй е необходимо да се въздигне Месмеровият животински магнетизъм, магнетизираната вода, нервическата атмосфера или жизнената същност; филтрическата медицина (филтрическа медицина – лечение чрез любовни отвари и билкови филтри), тази странна медицина, която ни учи как да лекуваме болестите и несгодите... от любов чрез помощта на филтри (лечебна вода); талисманната медицина, която ни лекува чрез образи изкуствено направени; сидерическата (сидерическа – звездна, от лат. sidus) или симпатическата медицина, която лекува и убива само чрез погледа на някои хора, или някои елементи; адамическата медицина (адамическа медицина – от Адам, натурална медицина чрез контакт с чиста природа), която действува чрез естествени тайни, благодарение на животни, метали и растения, поставени върху разните телесни части на болните; емпирическата медицина, нов род, която си служи с херметическо вино (херметическо вино – алхимично вино, приготвено по тайни методи), и още толкова други видове медицини, всички еднакво действителни, които ние премълчаваме, да не би да отегчим читателите си чрез дългото изброяване. При умствените изобретения на всичките наивни учени и безсрамни шарлатани от преминалото време, се присъединяват и тайните открития от едно скорошно време. Тъй например, направените опити напоследък от г. Наркевич-Йодко (Яков Наркевич-Йодко – беларуски учен, пионер в ранната електрография), член на императорския медицински институт в Санкт Петербург, породиха един нов метод, с който си служат вече някои практиканти: медицина на жизнената електрическа течност, която доказа дълбоките отношения, що съществуват между електричеството и нашия организъм. Знае се, че ученият поляк доби един род фотографии, които представиха магнетическите искри върху повърхността на человеческото тяло. Нека напомним, че спящите (спитите – тук: хората в хипнотичен транс) заснемаха образи на един светъл валяк, който представляваше, много или малко, лъчеизпускане и тънки искрящи разклонения, според каквото е лицето – анемично, нервозно, кръвно (кръвно – пълнокръвно) или със силно телосложение. В последния този случай, клишето олицетворяваше едно истинско изхвърляне на електрически молекули. Накрая, опитите на г. Йодко не са друго нещо, освен едно продължение от тези, извършени по-преди от полковник Роша, а най-вече от доктор Люис. Колкото енигматически (енигматически – загадъчни, тайни) и да са тези изследвания, имат си вече и своите привърженици, които отиват много по-далеч от начинателите. Медицината, следователно, е буквално завладяна от някакъв си вид методи, нови и особено чудни, които клонят да революционизират не само всичките медицински понятия, но даже областта на нашите вярвания и идеи. Като оставим настрана опасностите, много или малко силни, които заплашват медицината, нека се заемем по-добре с този род нови вярвания, с които учените, от някакъв си вид, се стараят да украсят съвременния дух. Защото, понеже съществува жизнена течност, казват ни те, нека се повърнем към нейното начало и нека поговорим малко нещо за тези, които наистина са я открили и действително са я приложили. Като започнем от тоя факт, че жизнената течност, която беше на пресмехулка (беше на пресмехулка – беше обект на подигравки) в продължение на толкова векове, е намерила официалното си освещаване, не трябва ли да заключим, че другите изобретения от подобен вид ще бъдат възстановени също с времето? Под тези условия, не е ли по-добре да се съгласим отсега с тези по-предишни изнамервания (изнамервания – открития), отколкото да се борим безполезно против тях? Ето аргументацията изобщо на много учени окултисти и в частност тая на г. доктор Карл дю Прел (Карл дю Прел – немски философ и окултист), ученият автор на „Философия на мистицизма“. Мюнхенският философ изнася в прегледа „Zukunft“ (списание „Бъдеще“) един ред аргументи, които клонят да повърнат правата на симпатическото лечение, тъй както то беше по-преди. Тези аргументи, може би, няма да убедят никого, но те ще имат, без съмнение, преимуществото да заинтригуват цял свят. Защото, каквото и да кажем, всичките тайни действия, които ни възбуждат тъй силно, са били познати от нашите прадеди. Това, що се е меняло с времето, то е било техните названия и техните тълкувания. Преди всичко, нека се заемем с извънтелесното проявление на чувствителността, което се е породило направо от симпатическото лечение. Когато се произведе магнетическият сън, или по предпочитание хипнотическият, намира се един вид въздушен пласт, много или малко магнетизиран, който обвива сомнамбула (сомнамбул – тук: хипнотизираният пациент). Неговото пространство е от няколко метра. Когато се постави една чаша с вода в този магнетизиран пласт, водата попива изпаренията на магнетизма от сомнамбула и приема всичките сили и всичките свойства, що той притежава. В същото време се установява едно особено отношение между тая вода и заспалото лице, отношение тъй тясно свързано, дето (дето – че) достатъчно е да докачи (докачи – докосне, засегне) някой водата, която е в чашата, щото сомнамбулът да почувства. Полковник Роша постави в този магнетизиран пласт една малка статуя от восък; малката тая статуя доби такова едно отношение със сомнамбула, дето достатъчно беше да убоде някой статуята с една игла, за да почувства сомнамбулът болки. Полковник Роша взе няколко косъма от главата на сомнамбула и ги постави върху главата на статуята, която се отнесе в една друга съседна стая. Щом космите, които бяха върху главата на статуята, се похванаха (похванаха – тук: бяха дръпнати, откъснати), сомнамбулът се събуди с вик, като казваше, че му скубали космите от главата. Един портрет, снет фотографски в един подобен магнетически пласт, произведе едно следствие още по-чудовито (чудовито – тук: поразително, удивително). Без сомнамбулът да вижда, като някой убодеше с една игла фотографическия му портрет, то лицето извикваше и отнасяше ръката си към тая част на тялото, която биваше убодена в портрета. Накрая, сомнамбулът разбуден носеше два червени знака върху дясната си ръка, т. е. върху мястото, дето бяха боднали фотографическия портрет. Който от читателите иска подробности на тези опити, нека се отнесе в по-предните броеве на списание „Здравословие“, дето са разказани; преди да минем в теориите на г. дю Прел, ние ще споменем още магнетическата корона на г. професор Люис. Една корона, поставена върху челото на един болен, който имаше халюцинации, се напояваше тъй от свойството на болестта му, дето достатъчно беше да я постави някой върху главата на един какъв да е сомнамбул, за да произведе не само халюцинации, но даже халюцинации от същия род. Следователно, може някой, според полковник Роша, професор Люис и много други учени, да извади навън нашите чувства и отвлечените ни душевни свойства. Като какво нещо е симпатическото лечение, ако не едно строго приложение на принципа за извънтелесното проявление на чувствителността, принципа за симпатическите отношения между лицата или нещата, поставени вън от болния, и самия болен? Достатъчно е да си напомним някои тези данни, за да се уверим, че нашите прадеди са знаели неща, които ние се стараем да открием сега. Магнетическото отношение се намира тъй в делата на шотландския учен Максуел (Уилям Максуел – шотландски лекар от XVII в., предтеча на месмеризма), който казваше: „Че душата не се намира само в видимите тела, но още извън тях, и че тя не е никак ограничена от едно каквото и да е тяло. От всяко тяло произхождат телесни лъчи, в които действува душата чрез присъствието си, като им дава сила и деятелност. И тези лъчи произхождат не само из нашето тяло, но още из други елементи или части, и пр.“ Когато захване някой да черпи из съчиненията на Парацелз и други лекари, алхимици, астролози, вълшебници и всякакви видове учени от Средния век, намира се в затруднение относно избора на доказателствата, които определят, че тайните открития на г. Роша и на толкова други учени, ако не са били познати, то са били поне предчувствани в Средния век. Според г. дю Прел, Парацелзовите и Максуеловите понятия не са се никак изгубили, а са останали до наши дни. Например, месмеристите, в 1819, направо говорят за магнетическите отношения между живите същества и предметите. Ето що пише г. Льо Лоор Обопен върху сомнамбулката Манет Т..., която се намираше под неговото лечение: „Манета заспа в мое присъствие, като се допря до едно миртово клонче, след което аз излязох. Когато се завърнах, придружен от брата си, който ми спомагаше в грижите, що полагах за нея, аз я намерих заспала и под една криза, която не беше предвидена никак от нея. Като я укротих, попитах я, отде ѝ е дошла тази криза; тя ми отговори, за мое удивление, че причината е бил брат ми, понеже той ощипал с ноктите си едно миртово клонче, което било в магнетическо отношение с нея, и, че в часа, в който той го вършел, тя била изложена на една нервическа криза твърде силна. Прилагам още, че миртовото клонче беше 6 метра от болната на раздалеч (на раздалеч – разстояние)“. Що е това магнетическо отношение между миртовото клонче и сомнамбулката, ако не една проява на вън чувствителност, която се е пренесла на растението? Г. дю Прел привежда един втори пример, който е от 1755 година. Този път се касае за науката на мумията, тъй както я излага доктора Андрей Тензел (Андрей Тензел – Ернест Тентцел, немски лекар, писал за спагиричната медицина). За тези от нашите читатели, които може да не знаят, що значи мумия в тайните науки, ние ще прибавим, че това не е друго нещо освен сякакви изходящи материи из нашия организъм, като плюнки, храчки и сякакви други телесни влаги и пр...; кръвта и ноктите са в това число. Ето, всичките тези неща, само дето са били част от нашия организъм, са напоени от жизнена течност. Вън от нашето тяло, те съхраняват при всичко туй тая течност и нейните свойства, и следователно, като се действува върху тези неща, една реакция си запоследва (запоследва – последва впоследствие) и в организма, с който те не прекъсват да бъдат в отношение. Едно добро и приятно действие, упражнено върху тези неща, произвежда едно благополучно влияние върху същия организъм, и напротив, когато действието е лошаво върху мумията, организма, от който тя произхожда, се чувствува не тъй добре. Като какви препоръки даваше Тензел? Да се засади мумията в едно добро дърво, щото тя да се развива по един нормален начин, под възможно всякакви добри грижи; човека, производителя на мумията, ще бъде сякога в добро положение (добро положение – тук: добро здраве). Тензел не правеше друго освен да определи по един точен начин тези познания, които се намираха у Парацелз и у неговите ученици и което служи за основа на бялата магия или по-добре на магико-магнетическата наука. Преследвана и подигравана, науката на мумията се съхрани в селското население, и не смееше да се покаже на бял свят, освен с цивилизацията в края на нашия век!
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Султан Мурад. Ето що прочитаме в Реви Спирит (Revue Spirite) относително султан Мурада (султан Мурад V – османски султан, управлявал за кратко през 1876 г. и свален поради психическо заболяване): като как се е възцарил, как се е разболял и как се е излекувал: Три месеца подир Мурадовото възкачване на престола, ние се запознахме за пръв път, тук в Париж, с Клеанти Скалиери (Клеанти Скалиери – гръцки масон, организирал заговор за връщането на Мурад V на трона), който се намираше под едно недобро морално и нервно състояние; той ни разказа следното: „Мурад се възцари по следствие на движението, което отне властта на стрика (стрик – чичо) му и в което той нямаше пръст; то беше просто дворцова революция. Мурад просто се смути, когито (когито – диалектно: когато) дойдоха да го вземат за да го отведат в тронната зала. Той ще забрави приятелите си, казвах си аз; но в часа, когато се извършваше представителната церемония на държавните чиновници, той си напомни за мене. Аз бях един от рода на тези и, като пристъпих до постелката (постелката – килима, пътеката), що водеше към трона, по обичая, аз се наведох да я целуна, когато султана ми произнесе следващите думи: „Към мене, Клеанти Скалиери“; аз с уважение го приближих, той ме прегърна, за да ми покаже любовта си; но това беше една голяма грешка от негова страна, понеже чрез туй той отстрани и изгуби старата турска партия, която беше твърде силна; султана, като отблъсна предразсъдъците, явно показа чрез невъобразимото си прегръщане, като главата за на вярващите (главатар на вярващите – халиф), че: „Аз съм с гърците на моята държава, хора от напредока, които ще подновят литературата, политиката, занаятите и науката; те са движението и живота, търговията и художеството; те са противоположността на предразсъдъка на старите турци и тяхното на едно място тропане (на едно място тропане – застой, липса на прогрес).“ Същата вечер султана беше свикал своите верни, от които бях и аз един; приказвахме върху бъдещите неща в империята, коги (коги – когато) внезапно погледа на султана се вторачи и лицето му се промени, и чрез един силен и разтреперан глас каза: „В този час се убиват министри в еди-кое министерство; ужас, ужас!“; и сълзи протекоха из очите му. При всичко туй, това министерство се намираше на по-вече от 4 километра далеч от палата, дето бяхме ние. Мурад имаше тая рядка и удивителна способност, дето понякога да вижда дела, които ставаха на твърде раздалечени места, както едно строго изследване ни доказва; неговото аз, види се, се отделяше от него, за да отиде на раздалечените места, дето се случваха делата. Той се страхуваше тая вечер, да не би, в началото на царуването му, го обвинят в някое ужасно политическо престъпление, от което неговата благородна и искрена натура имаше отвращение; подир няколко часа се доказа, че Мурад е добре видял; той прекара нощта неспокойно и без сън. На утринта известиха Мурада, че стрика му, преждебившия султан (Абдул Азис – предходният султан, свален с преврат), умрял в банята, като си изрязал жилите; той обичаше и уважаваше стрика си; той го оплака, като казваше, че неговото възкачване на престола се забелязало със страшни случаи, на които причината, без противоречие, ще се отдаде нему. Сърцето му отбиваше (отбиваше – лудешки биеше) и главата му вреше от негодувание; той падна под едно положение от постоянно виждане на печалните случки, що се случиха в няколко часа; той беше отпаднал телесно тъй, щото това негово положение се продължи и следователно необходимо ставаше да се съобщи там, дето се следва (там, дето се следва – на съответните институции), понеже трябваше да се управлява. Фамилията и всичките мъже определиха това негово положение като лудост; вие, приятелите му, които гледахме с доверие към големите преобразователни наши идеи, видяхме сгромолясването на нашите благородни надежди. Подир няколко дена, брат му Хамид (Абдул Хамид II) го замести за до една година време, понеже всеки болен султан не може конечно (конечно – окончателно) да се изключи от престола, види се, освен подир една година немощ. Мурад се постави в един от палатите, наедно с майка си, Валиде-султан (Валиде султан – майката на султана), и 400 хора, що имаше със себе си; достатъчна към това жилище строга се забрани (строга се забрани – наложи се строга забрана); съвършено беше забранено да влезе някой при него без позволение. Мурад като се видя в подобно едно положение, падна още по-вече под своята завладателна (завладателна – обземаща го изцяло) криза, тъй дето ръцете му бяха сгърчени, очите му гледаха плахо и ходеше само да обикаля палата без да има някаква грижа даже за себе си. Валиде-султан, която, при всичко туй, беше в непрестанно съобщение с Клеанти Скалиери (за голяма опасност на последния), помоли го да отиде до Франция в Курсан (Курсан – вероятно френски курорт или градче Coursan), понеже невидимите я известили, че един градинар, на име Жофре, притежавал силни медиумически способности относително до лечението, и че, ако благоволи да дойде при Мурада, ще го излекува. Скалиери дойде в Курсан, намери градинаря, който се занимаваше с много болни, и му съобщи мисията си. Жофре, много боязлив, ако и да беше за него една гордост да бъде повикан от подобни големи хора, той, един непознат, пожела да се допита от тогоз и оногоз и да вземе мнението на една много знаменита госпожа – г-жа дю Фльори, на г. Л. Турние и на председателя в Каркасон (Каркасон – град в Южна Франция), г. Жобер; въпреки техните съвети, той отвлече (отвлече – завлече, заведе) Клеанти-Скалиери в Париж, и там, по съветите на брата си, който се занимаваше с политическа полиция, той отказа да отиде при болния султан, като се страхуваше да не би да постави живота си в опасност. Този отказ доведе Скалиери при мене, с когото аз за пръв път се запознах; в отчаяното си положение, той ми разказа всички тези. Аз го отведох към един силен лечител на име Диуно (Диуно – вероятно псевдоним или трансформация на френско име), на когото аз разказах гореказаните неща, като не скрих ни опасността на едно подобно пътешествие; при всичко туй, той прие и замина с Клеанти Скалиери. Да разказваме цариградските му приключения, ще бъде нещо фантастическо; най-после, при всичките опасности, той можа да отиде при Валиде султан, която му представи Мурада: Диуно, голям и хубав момък, с юнашко телосложение, изгледа султана и го магнетиса; Мурад, който беше в същата снажест (снажест – тук: скованост, тежко състояние), като почувствува благотворното влияние на Диуно, покори му се; последния го освободи, отвори му сгърчените ръце от четири и половина месеца, дето ноктите бяха се впили в месата му, и Мурад, ням от толкова време, продума и каза: „благодаря, вие ме облагодетелствате.“ Диуно беше заповядал да приготвят една баня; но трябваше султана да се съблече: като свещено лице никой не смееше да го докачи и той, въпреки неговата воля, се противеше. Диуно взе един гърбач (гърбач – камшик от волска жила) за двамата хора, които Валиде-султан му беше дала като помагачи и които не смееха да приближат негово царско височество; той ги заплаши с едно най-строго наказание, ако не слушат; тъй го съблякоха и го вкараха в банята, но той стоеше прав, като го беше страх от водата; необходимо беше щото лечителя чрез една силна магнетическа паса да го накара да легне във водата. Там той бе магнетисан и разтрит с драгоценни разслабителни масла, които разпуснаха тялото му, след което излезе из банята като прероден; Диуно поиска добро вино и добра храна и под силната му воля, болния, който живееше с нищо от толкова време, който дотогава не говореше, на когото мисълта беше запряна под действието на една вънкашна сила, захвана да говори от сърце, да яде с добра охота, под възхитеното око на Валиде султан. Подкрепен непрестанно от действието на Диуно и подир един добър сън, на утрешния ден султана, който беше един добър пианист и превъзходен съчинител (съчинител – композитор), пожела да покаже на лечителя си, че той си е добил всичките сили; с един пълен и приятен глас, той му изпя едно от своите съчинения; жените из харема и неговите 4 съпруги, учудени да чуят гласа на техния любим султан, затекоха се и поискаха да се закрият (закрият – да се скрият зад завеса или фередже) пред чужденеца; но, по една заповед на господаря си, те играха и пяха с открито лице, като развеселиха палата чрез своята изобилна радост. Пазачите, като бяха поставени от страна на правителството, смаяха се, като чуха едно подобно празнуване в едно място, дето досега всичко беше тихо, и поискаха да узнаят причината; като узнаха, че има чужденец, те бяха принудени да се отнесат до Валиде-султан (майката на султан Мурад V) и да я попитат, като как се е умъкнал тъй този гост; но тя им отказа; те обявиха със сила да го измъкнат, в противен случай, главатарят на вардачите (вардачи – пазачи, стражари) каза, че ще го отрови. Като Валиде султан е свещено лице, тя постави Диуно на своята трапеза и не му позволяваше да яде нищо друго освен това, каквото тя ядеше – нещо, което не е бивало никога. Тъй като стояха работите, животът на изцелителя бе поставен на оценка (поставен на оценка – тук: в опасност, подложен на риск) и той беше принуден да избяга скритом и да се скрие в Цариград, за да може по-сетне да се упъти за Париж. Подир тая случка султан Мурад беше вече добре и беше в положение да управлява; но прочути доктори обявиха, че султана е по-вече луд отколкото беше.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Практически съвет против гастрита. („Journal du Magnetisme“) [Списание за магнетизъм]. Болестта „гастрит“ е едно възпаление на лигавицата (в оригинала: слизите) във стомаха. Тя се развива бързо или по един твърде бавен начин. Когато се развие бързо, казва се „остър гастрит“, а когато бавно – се казва „хронически гастрит“. Болестта се дължи на употреблението лошаво храна или корени твърде закоравели (закоравели – жилави, трудни за храносмилане); от злоупотреблението на алкоолическите питиета; от честите страдания от несмилане на храната – прималяване от претоварване на стомаха и пр. Тя еднакво се проявява и от честите силни трески и пр. Признаците на острия гастрит са: силна жажда, треска, безсъница; силна болка, която бързо се увеличава, като се натисне нещо в областта на стомаха; езикът е червен на върха, по краищата е жълтеникав и сух на средата. Захващат и чести бълвания (бълвания – повръщания), знаци се проявяват в ходенето по вън (ходене по вън – дефекация, изхождане), в дишането, кръвообращението и в нервната система. Хроническият гастрит се явява след острия гастрит, но той се често пъти захваща много полека и признаците му много малко се забелязват. В областта на стомаха се усеща една слаба болка, която се увеличава от едно натискане и от несмилането на храната; езикът е сух; има бълвания, уригвания на кисело, бавност във смилането на храната, подуване на стомаха, тежест в стомаха, силно биене на сърцето (силно биене на сърцето – сърцебиене, палпитации), главоболие и едно трескаво настроение, особено вечерно време. Немощта малко по малко обхваща тялото, треската се увеличава и болестта е вече в силата си. Посредством магнетизма, гастритът се лекува много лесно, както и през времето когато е остър. Трябва да се успокои, както организма, тъй също и особено функциите на стомаха; за това употребявайте следващите средства: Человечески магнетизъм. – Постави се срещу болния и направи паси (паси – пасове, специфични движения с ръце във въздуха), твърде леки, като захванеш от главата до стомаха, после от гърдите до краищата (краищата – тук: крайниците, стъпалата). Седни и положи ръцете си върху областта на стомаха, после върху бедрата. След това премести се откъм лявата му страна и си тури двете ръце върху стомаха. Изправи се пак пред болния и се приближи малко по-вече към дясната му страна и направи паси с дясната ръка твърде леко, като следваш по направлението на хранопроводника (хранопроводник – хранопровод) и самия стомах, чак до червата. Тази болест се цери бързо и като се действува върху мозъка, на нервните центрове на черния дроб и стомаха, като туриш пръстите си върху тях. За това трябва да се изправиш от лявата страна на болния и да туриш пръстите на лявата си ръка върху горната част на челото, а пък пръстите на дясната си ръка върху задната част на главата, по-долу от върха. Когато гастритът е остър, всеки ден сеанса трябва да трае от 30–40 минути; а пък за хроническия – сеанса трябва да става всеки ден, през два деня или през три. Време на последния случай, понякога трябва да се раздразнува (раздразнува – тук: стимулира, активизира) целия организъм и особено разните части на стомаха, като се правят продълговати паси с двете ръце, като се захване от главата, после гърдите, чак до краищата. Пръстите на дясната ръка трябва да се направляват към стомаха. Магнит. – За да може стомаха да се успокои, тури отгоре му един магнит, който да е много широк, като едновременно го преместваш ту по цялото тяло, ту по гръбначния стълб, според важността на болестта. В същото време тури едно парче магнит на черепа, по такъв начин, щото полюса + (положителният полюс) да се тури към върха на главата отзад и полюса - (отрицателният полюс) – под дясното ухо. Спомагателни средства. – Магнетизирани напитки, било посредством човешкия магнетизъм, било посредством магнетически апарат, трябва да се употребяват. Когато гастритът е остър, намагнетизирай напитките с лявата си ръка или с отрицателния полюс (-) на магнита; за хроническия гастрит, намагнетизирай напитките или с двете си ръце, или с двата полюса на магнита. Храната трябва да е лека и никога топла или възбудителна, предпочитателно е мляко пресечено с вода Виши (вода Виши – известна френска минерална вода, Vichy) – вода, която постоянно да е прясна. Примери. – Вестниците и списанията, които са се занимавали с лекуването на магнетизма, цитират едно голямо число от примери за изцърени (изцърени – излекувани), особено от хронически гастрит. Аз ще цитирам само няколко от тях, които са по-забележителни. I.–III. Лафонтен (Шарл Лафонтен – известен френски магнетизатор от XIX в.), в „L'art de magnétiser“ („Изкуството да се магнетизира“), говори за два случая, с които той се е занимавал и които са били изцерени. Той разказва още този случай: „Преди няколко време, аз бях повикан да отида при г-жа Х., която бе около тридесетгодишна; преди десет години тя се оженила и през това време, две години след сватбата, родило ѝ се едно момче и то било всичко. От четири години насам, обаче, без никакви мотиви да е имало, без никакви случайности, тя се почувствувала неразположена: тя почувствувала ужасни болки в стомаха, имала е силно отвращение и потръсване от всяка храна и питие; често пъти е повръщала една белезникава и пенеста вода, която, понякога, бивала размесена с горчивина или кръв. След повдигането (повдигането – тук: гаденето, напъните за повръщане), госпожа Х. чувствуваше едно физическо изтощение и даже морално, което ѝ причиняваше извънредно голяма слабост. Краката ѝ не я държаха и ѝ отказваха да ѝ служат; същото ставаше и с ръцете ѝ; пръстите на ръцете ѝ трепереха с голяма болка и продължаваха да треперят много дълго време. В главата си тя чувствуваше голяма тежест, една мъка, едно уморяване, което ѝ причиняваше остри болки, които на нищо не приличаха – донякъде се уподобяваха на тези причинявани от мигрената; не убягваха (в оригинала вероятно печатна грешка „мѣзаха“ – приличаха/напомняха) и на невралгията, болести такива, които правеха невъзможно всяко умствено занимание – даже и четене. – Имаше същевременно и безсъние, което не можеше да се победи с друго нещо, освен с помощта на укротителни церове (укротителни церове – успокоителни лекарства, седативи). Появи се същевременно едно много силно затягане (затягане – запек), което, след малко, без никакви явни причини, се преобърна на дрисък (дрисък – диария). Медицината употреби всички средства, бани и други, но те не докараха никакви облекчения в това тъй силно положение. Когато видях болната, тя беше изсъхнала (изсъхнала – отслабнала, заслабнала до измършавяване) и много отслабнала, като че ли нищо друго не е имало, освен някоя криза в нервите; аз разбрах, че нервната система трябва да играе важна роля в това положение, и че нравственото (нравственото – психическото, емоционалното) състояние спомага също. Аз се реших да я магнетизирам с най-голямата благоразумност и да положа най-големите грижи в магнетизирането. Аз взех, подложих болната на лечителния начин, който аз горе описах, но без обаче да бързам твърде, за да не отслабне и тъй изнемощялото тяло. Аз въздържах волята си и захванах да предавам малко по малко животинския си флуид (животински флуид – термин от месмеризма за биоенергия); защото за мене, стар магнетизатор, въпреки високите думи на известни учени доктори, които са малко или много практици – аз само тогава мога да подновя, закрепя и съживя животинския флуид на болния, когато му предам от този, който е в мене, посредством което циркулацията, която ще уравновеси всичко в организма, ще стане по-деятелна. Няма съмнение, същността, източника на животворния флуид не ми са известни и са вън от моята сила, при всичко че мога с убеждение да кажа, че го чувствувам, че той съставлява част от мене, че той произхожда от вселенния флуид (вселенния флуид – космическата енергия в окултизма) и че чрез него и от него ние се радваме на живота, движението и съществуването. Следствията на това начало – животворния флуид, са много, като съдим само по тези, които ние можем да приближим посредством ума си; но колко са покрити с непроницаем мрак? След като работих благоразумно около четвърт час, не сполучих (сполучих – успях) да дам никаква помощ, нито пък да възбудя що-годе нервите; след това направих твърде леки паси около половина час. Магнетизаторите сега обвиняват моя метод и претендират, че могат по-лесно и бързо да придобият същия резултат; аз искам същото нещо по-вече от тях, но дали тези резултати са същински? След някое време аз видях болната, че се чувствува някак си по-спокойна и затвори очите си; аз турих едната си ръка на стомаха ѝ, като насочих пръстите към далака. Посредством съсредоточена воля аз предизвиках в себе си едно по-силно напрежение; тръпките престанаха и г-жа Х. почувствува в стомаха си нещо, но не болезнено; като вярваше, че аз натискам твърде силно, тя ме помоли да си взема ръката оттам, но тутакси (тутакси – веднага, на момента) се съзна, че е направила грешка и ме помоли да я туря пак отново. Тежестта, която чувствуваше, изчезна, без да се преповторят тръпките. Аз захванах пасите, като ги правех излеко и се поставих на едно разстояние от три крака пред болната. Сполучих да причиня едно мигновено освобождение в главата, като че ли животворният флуид, който се беше натрупал там, слезе надолу и се разпръсна из цялото тяло, като произведе една хубава топлина чак до краката, които обикновено биваха студени. Аз извърших много по-вече отколкото мислят известни магнетисти. След това аз препоръчах да турят през нощта върху главата ѝ парцали с магнетизирана вода; същи парцали препоръчах да се турят на стомаха и стомашния кош (стомашния кош – горната част на коремната кухина и епигастриума). Болната спа много дълбоко и леко; на другия ден тя се чувствуваше по-малко слаба. Практически съвет против гастрита. (прод. в кн. XI). Втория сеанс тя прекара по същия начин, но през нощта не беше дотам добре; аз ѝ пратих да пие намагнетизирана вода, с малки глътки, но често. На четвъртия сеанс аз я магнетизирах с по-голяма сила. Аз произведох няколко движения на нервите в ръцете и ръката и разтрих гръбначния стълб, дето открих едно болно място, в което болната не помни някога да е чувствала болка. Аз направих на стомаха топли вдъхвания (вдъхвания – тук: топли обдухвания с дъх), които прекратиха тръпките, и повдиганията (повдиганията – напъните за повръщане, гаденето) станаха по-нарядко. Болната имаше по-малко остри болежки, но аз не бях още постигнал изисквания резултат. Обаче, аз продължавах с постоянство магнетизирането и, най-сетне, придобих едно подобрение, което постоянно растеше и което беше в резултат, след тримесечно лекуване, съвършено изцеряване. Болестта на госпожа Х... беше повече нервна, отколкото органическа, ето защо магнетизирането можа да сполучи; там медицината не може нищо да възпроизведе (възпроизведе – тук: да постигне, да направи). Днес госпожа Х... не чувства никакви болежки, нито страдания, макар тя и да беше тъй болна през много години, и то благодарение на животворния принцип, който ни дава живот; благодарение на флуида, който ни възражда, който ни съживява.“ II. – Обен Готие (Обин Готие – френски магнетизатор и писател) обнародва следния разказ в „Revue Magnetique“ („Магнетическо списание“). Госпожа А..., на тридесет години, беше нападната от една болест в стомаха, която никаква медицинска помощ не можа да прекрати. Гледана с най-голямо постоянство и грижа от доктора Мердефроа, всичките церове, които се употребиха в разстояние на две години, не донесоха никаква помощ. В разстояние на една година, тя не употреби никакви лекове и чакаше някаква криза от страна на естеството, в което тя имаше най-голямата надежда, но бе излъгана, защото, когато бях отишъл да видя мъжа ѝ, аз я намерих в това състояние: жълта и навреме по зачервена; главоболие, диспепсия, безсъние; постоянно щъркане (щъркане – остро боцкане, стрелкаща болка) в стомаха; щъркане в долните части; повдигания, които биваха твърде начесто и много силни и които извънредно много уморяваха болната, като причиняваха мъка и на тези, които бяха наоколо ѝ. Госпожа А... не се занимаваше с друго нещо, освен с домашната си работа; тя не говореше за друго нещо, освен за смъртта, която ще тури край на нейните болки и ще избави мъжа ѝ от мъките и грижите, които полага за нея. Магнетизирана за пръв път на 22 юли, болната не почувства почти нищо; но аз лично почувствувах: не се никак съмнявам, че действието беше достатъчно силно. Мъжът и жената не можеха да си представят как е възможен един такъв род церене; обаче моята сериозност и приятелство, което имах с тези хора, ги защитиха против това невярване. И в действителност, от него ден госпожа А... ми каза, че спала по-добре от обикновено. В последващите дни сънят се продължил и кашлицата вече не я смущаваше. Болната захвана вече да се не съмнява в благотворното влияние на магнетизма; мъжът от друга страна, понеже не беше принуждаван през нощта да става, захвана да размишлява върху същността на магнетизма; най-сетне, в края на осмия ден, той повярва, че прекратяването на кашлицата и възвръщането на съня се дължи на кризата от природата, която бяха провъзгласили медиците. Самата жена беше тъй разположена да приеме този начин, щото аз захванах да се боя, че тя няма да се откаже от всяко церене. За да я предпазя, аз захванах да я наблюдавам, като никога не изгубвах изпредвид (изпредвид – предвид, от поглед) да разпръсквам в нея, както всичките нейни съмнения, така и тези на мъжа ѝ. Аз, по нужда, отсъствах за три дни и нея магнетисах същия ден, когато щях да тръгна; следствието от отсъствието ми беше, че болестта се възвърна и сънят отново се прекъсна – нещо, което мъжът не искаше да повярва. На другата вечер болната не спа; всичко се възвърна и се продължи три нощи и мъжът бе задължен да става през нощта и да наглежда и прислушва жена си. На четвъртия ден аз се завърнах; магнетисах болната и тя съвършено добре придоби съня си. В края на осмия ден всичко бе значително намалено; дишането бе по-свободно, и болната с нетърпение очакваше минутата за магнетизирането. От своя страна мъжът по никой начин не можеше да легне на едно с жена си, по причина на силните тръпки, които твърде много мъчеха болната; този човек най-сетне захвана да признава, че магнетизма е бил едно средство, посредством което цялото тяло на жена му се е поправило. В края на петнадесетия ден подобренията се продължаваха: болната захвана да яде, възвърна ѝ се също и веселостта; тя беше твърде разположена, но болестта в стомаха, както и тя говореше, че чувства добре, не бе изцерена съвършено. На 23 август болната придоби всичките си сили, един добър апетит, и много повече веселост; дишането ѝ стана съвършено свободно. След това аз потърсих средство да се пречисти отвътре съвършено; за това няколко дни бяха достатъчни и на 8 септември, с едно бутане (в оригинала: тургане – поставяне, натиск) на ръката ми, се произведе най-голямото действие, било изцерително, било физически. След туй магнетизма вече не извеждаше (извеждаше – тук: проявяваше, даваше) никакво действие и болната не трябваше вече да се магнетизира. Церенето трая 48 дни и болната не взима никакви церове; тя стана сомнамбулка (сомнамбулка – тук: податлива на дълбок хипнотичен транс, в който се лекува). Следващия случай имах в моята практика: IV. – Госпожица Ерстин Ф... тридесет и девет годишна, страдаше от гастрит приблизително шест години. Болестта, която беше почнала да се развива най-напред с една тежест в стомаха, болезнени несмилания, тежест в главата, разни затруднения, малко по малко дойде до върха си; следващото церене измени вървежа ѝ. В течение на една година тя постоянно бе в почивка. Слабостта и сухотата (сухотата – измършавяването, заслабването) бяха крайни; тя никога не взимаше солидна храна и почти никакви питиета. Продължително отвращение от всяко нещо, постоянно уригване на кисело, безсъние, повръщане със горчивина, повръщане на лигави (в оригинала: лигави или кървави) вещества. Чувства ужасни болки в областта на стомаха. Тези болки приличат на болките, причинявани от някоя тежка предмет, турен вертикално и който натиска силно върху стомаха. Тя едва може да държи краищата на своето облекло (краищата на своето облекло – дори допирът на дрехите ѝ причинява болка). Придружава я упорит запек (в оригинала: запоръ) и постоянна тежест в главата; след кризата – обща болка, болка в лактите и жабите (жаби – възпаление или болка в лимфните/слюнчените жлези под челюстта), сънливост; тя като че ли се оскотяваше (оскотяваше – тук: вцепеняваше, губеше сетива). При всичко че болките бяха толкова големи, тя не беше в постелка (постелка – на легло); тя нищо не можеше да работи, трябваше постоянно да се движи: една малка разходка ѝ произвеждаше често едно минутно облекчение. Болната нямаше никаква надежда; тя не вярваше никак в действието на магнетизма, чието следствие тя не познаваше; тя знаеше само медицината, която никога никаква помощ не ѝ принесе; при всичко туй тя поиска да направи последния опит, и на 26 юли 1885 тя се повери на моите грижи. Аз я магнетисах, като исках да намаля болките и най-много да въздействам върху стомаха. След сеанса, давах ѝ да употребява магнетизирана с отрицателната страна на магнита вода, която предаваше едно алкално свойство, което поправяше киселината в стомаха. В края на шестия ден всичките болезнени кризи се прекратиха. От 1 до 15 август продължавах същия начин на церене. Подобрението бе значително. Апетитът се завърна, смилането се що-годе улесни, повръщането стана по-рядко и не съдържаше някои твърди частички. Силата се позавърна. От 16 до 31 няколко болки се чувстваха, но непродължителни, и равновесието се преустанови що-годе. Апетитът е добър, смилането относително се улесни, силите се завърнаха бързо и сухотата изчезна. Продължи се същия начин на церене, както на петнадесетия, със тази само разлика, че болната не взимаше вече магнетизирана с магнит вода, но само вода магнетизирана с човеческия магнетизъм. Най-сетне, в първите дни на септември, госпожицата се вярваше достатъчно изцърена, за да напусне по-нататъшното церене. Тя продължаваше още за няколко време да се подлага на човеческия магнетизъм и да пие намагнетизирана вода. На ноември тя напусна всяко по-нататъшно церене. Изцеряването беше съвършено. След това тя престана да се радва на едно здраве, от което човек може да бъде всеки път доволен (смисълът в текста е обърнат поради архаичната структура, правилното е: След това тя не преставаше да се радва на отлично здраве...). През всичкото време на церенето си, което се продължи около два месеца, тя се подложи на 51 сеанса. V. – Госпожа Вагнер, улица „du grand Prieure“ (улица „Гранд Приор“ в Париж) № 64, със сангвиничен (сангвиничен – енергичен, жив, пълнокръвен) темперамент, страдаше от шест, седем години от едно възпаление на стомаха, което класическата медицина не можа да изцери, въпреки грижите на много забележителни лекари. Тя чувстваше почти продължително една тежка болка в стомаха си, придружавана с тръпки, които биваха чести, нямаше охота (охота – апетит) и имаше повдигане; болки в гърба, в кръста, в гърдите, отживяване (отживяване – тук: уригване, връщане на стомашни сокове), причинено от дългите периоди на запек, обща болка. Тя дойде в клиниката на магнетическото общество във Франция на 26 септември 1889. Първите сеанси произведоха що-годе подобрение. Болките на стомаха се намалиха, охотата се подобри, повръщането се спря и главата се освободи от мъката. На шестия сеанс функциите на стомаха малко по малко се преустановиха (преустановиха – тук в стария смисъл: възстановиха се, уредиха се) в своето нормално положение, запекът се изгуби, но една болка се чувстваше в лявата яма на крака. След деветия сеанс болната, която се считаше като съвършено оздравяла, напусна по-нататъшното целение. VI. — М. Лепинет, 32-годишен, улица „Turbigo“, страдаше от петнадесет години от едно възпаление в стомаха, което се беше развило полека, без да е имало налице някаква причина. Областта на стомаха беше цяла болна и въз това меленето на храната (храносмилането) беше бавно и мъчно. Охотата беше своенравна, главата беше тежка. Имаше нещо, което му причиняваше мъка, имаше треска, безсъние и каквото състояние да имаше, биваше измъчен от същия. Дрисъкът (диариятa) често се променяваше в упорит запек. Той дойде в клиниката в началото на септември 1891 година. Първите сеанси не произведоха никакво чувствително подобрение. Едва на 8-ия се почувства едно леко променение въобще в здравословното му състояние. В края на втория месец подобрението беше значително: сънят се възвърна, охотата (апетитa) се уреди, ходенето по вън (aрхаичен израз за „ходене по нужда“, дефекация) ставаше нормално и болките в стомаха съвършено се изгубиха. Той напусна целението през март 1892, съвършено изцерен, след като се изложи на доста много сеанси. Превел: Х. У. З.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II Сливен, 15 февруари 1895 г. Книжка XI. ЗДРАВОСЛОВИЕ Волята в магнетическите действия. (Из Traité Experimental de Magnétisme) „Експериментален трактат за магнетизма“ от Х. Дюрвил* _____________________________________ * Ектор Дюрвил – френски окултист. Директора на Магнетическата Школа в Париж, Х. Дюрвил, издаде вече първия том на своето съчинение под горното заглавие, дето ще изложи исторически, теоретически и практически новата наука: Магнетизма. Ние ще дадем на нашите читатели някои интересни извлечения от това прекрасно съчинение. _____________________________________ Тези, които не са запознати чрез една постоянна практика с магнетическите опити, не си дават всякога един ясен отчет за причината на наблюдаваните явления; и тази причина се още твърде разно обяснява даже от самите авторитетни практици. По-голямата част от тези я приписват на действието на волята, под управлението на която магнетическия деец (сила) бил поставен. Като разглеждаме внимателно това, що се произвежда в много случаи, твърде лесно е да пресметнем (пресметнем – тук: да разберем, да заключим), че волята на магнетизатора не упражнява върху магнетическата сила едно толкова голямо влияние, колкото предполагат. Не само много действия се получават без никакво волево проявление, но още в някои случаи, те се произвеждат въпреки волята. Ето един убедителен пример: В някое събрание, когато един магнетизатор иска да приспи магнетически някое лице, което се подлага за пръв път на това действие, често се случва, че това лице не почувствува никакво сериозно влияние, въпреки желанието и силната воля на магнетизатора; а пък друго някое лице, за което той никак и не е мислил, заспива против всяко очакване. Това явление, което е дало много материал да се осмиват магнетизаторите и да се гледа на магнетизма като на една химера (химера – несбъдната мечта, илюзия), не се е проумяло, види се, добре. Едно коренно (основно) и просто обяснение, обаче, е лесно да се даде: – Магнетическата сила не се е подчинила на волята. Въпреки тая последната, първата продължила да трепти около магнетизатора и вътре в кръга на нейното лъчеизпускане, в тази атмосфера, що всеки един от нас носи около себе си, едно по-впечатлително и по-чувствително лице е било обладано. Още в началото на изучаването ми върху полярността, аз забелязах, че волята не е необходима за произвеждането на магнетическите действия, както мислят магнетизаторите от старата школа, както мислех и аз сам преди. Опити, направени върху човешкия скелет, върху четвероноги, влечуги, риби, ракообразни животни, живи или мъртви, растения и пр., са ми достатъчно доказали, че магнетизма е една физическа сила, присъща на всички тела в природата, и че тази сила действува въз основа законите на полярността. Аз констатирах, че магнетическата сила, било че произлиза от човеческото тяло, от магнита, от растенията, животните, или светлината, може да се пренася на разстояние чрез един проводник – тел (жица). За тези опити, аз поставих в къщата си един тел от мед, обвит с гутаперча (гутаперча – вид естествен каучук, използван за изолация). Този тел, дълъг около 50 метра, обикаляше няколко пъти салона и кабинета ми. Единият му край се намираше в салона, другият – в кабинета. С тази уредба, аз имах един ден случай, който не беше ми се представял досега, да опитам с едно новородено дете върху едно чувствително лице. Беше 27 януари 1887, 9 часа вечерта. Детето се роди на 25-и, в един часа след пладне. То имаше прочее 36 часа. От няколко часа детето плачеше и за да му намери забавление, бавачката, която го държеше, си намисли да обвие в едно малко платно една кора от хляб, потопена в сладка вода, и да я тури в дясната ръка на детето. За да бъде проводникът-тел по-лесен за държане, аз завих края му, който свършваше в моя кабинет, около един къс плат и го турих в лявата ръка на детето; бавачката, която го държеше, седна на канапето, като се питаше с особено учудване, какъв ли опит ще правя. Лицето се намираше в салона, седнало спокойно в един стол. То бе помолено да вземе другия край на тела в едната или в другата ръка, додето аз стоях в стаята при детето, за да видя, да не би, вместо да повлияе на лицето, не бъде повлияно то (детето). Малката ръчичка на детето стискаше края на тела и го смучеше спокойно, обвито в кората. Аз бях по тоя начин отделен от лицето и не знаех в коя ръка то държеше тела; с една дума, аз никак си не вземах участие в опита. Това, което знаех вече, бе още един път проверено, т. е., че човешкият магнетизъм се пренася на разстояние чрез един тел-проводник, независимо от мисълта и волята на магнетизатора. Когато лицето държеше тела в дясната си ръка и се намираше така в обратно положение с детето, на което проявяваше несъзнателното действие, то (лицето) падаше в парализа*. В това състояние един от учениците ми преместваше края на тела в лявата ръка на лицето и към коя да е отрицателна част на тялото. Тогава лицето си дохождаше в нормалното състояние и сетне, ако продължаваше да се държи още тела, възбуждението като се увеличаваше, то падаше в четирите състояния на магнетическия сън (магнетически сън – хипнотичен транс). Опитът беше повторен пет, шест пъти с някои изменения и действията бяха всякога същите, когато едно неочаквано действие се притури към досега наблюдаваните. ___________________________ (*) Магнетизма се дели на положителен и отрицателен. Когато еднакво действие се отправя към еднакво, напр. положително към положително, отрицателно към отрицателно, дясна страна към дясна, или лява към лява, получава се възбуждение, усилена деятелност в всичките периоди на сомнамбулизма. Обратното, т. е. отрицателно към положително, причинява успокоение, намалена деятелност и чак парализа (Б. пр.) ___________________________ В краткото време, което разделяше съвършената парализа от контрактурата (контрактура – трайно схващане/скъсяване на мускул) и летаргията, – около една минута – лицето подражаваше движенията на детето, заедно с най-сложното: смучене на въображаема смукалка (смукалка – биберон, залъгалка). Присъстващите се смееха гръмогласно, като мислеха, че им се прави някаква комедия, защото те не знаеха отде произлизаше силата, която действуваше върху лицето. Това се подчиняваше на едно несъзнателно подражателно движение; и като разбираше колко смешно е това действие, то викаше отчаяно: „Но аз цицам, аз не искам да цицам; аз не искам да цицам...“; и при всичко това то не продължаваше по-малко движението на устните. Опитът продължава 12–15 минути и през това време никой от присъстващите не узна коя е причината, що действуваше на другия край на тела. И аз също, като не виждах лицето, не знаех в коя ръка държи то тела (жицата). Безполезно е да прибавям, че и самото лице съвършено не знаеше кой или какво му влияеше; и че от начало до свършека на опита детето не изпусна нито един вик за да го чуят, че е на права линия около десетина метра далеч от лицето. На тези, които желаят да знаят този импровизиран магнетизатор, ще им кажа, че се нарича Гастон Дюрвил (Гастон Дюрвил – синът на Ектор Дюрвил, по-късно също става известен лекар и натурист). Независимо от чисто физическото действие, което действува полярно (с полюси), впечатленията и известни движения могат прочее да се съобщават, даже през разстояние, чрез един тел-проводник, без оператора да има намерение или воля; защото очевидно е, че в горния случай детето не мислеше за явленията, които се произведоха, и беше неспособно да желае каквото и да бъде. Впечатленията могат даже да се събират в някои тела и да се предават, даже след няколко месеца, без да мисли някой за това. Със своите магнетисани корони, Доктор Люис (Жул Бернар Люис) е наблюдавал много явления от подобно естество. Между това, мисълта и волята не са без никакво действие. Те упражняват, поне в известни случаи, едно доста голямо влияние върху насоката на магнетическата сила и, следователно, върху действията, които тя произвежда. Магнетическата сила трепти постоянно около нас и се изпарява непрекъснато от нас, в продължителен ток, по един вътрешен натиск, който я прогонва навън. Трябва да приемем, че този натиск ще бъде повече или малко силен, според това, дали мисълта и волята са повече или малко деятелни; но във всеки случай тя не действува непосредствено върху лицето, а само върху магнетизатора, като го поставят в едно особено състояние на деятелност, което му позволява да действува с по-голяма енергия. Можем да си дадем сметка за важността на волята чрез следните опити: Да вземем един часовник, който показва секунди, и да пресметнем нужното време за произвеждането на какво да е явление върху едно добро чувствително лице, напр. една контрактура (свиване на мускулите) или махването на контрактура, или едно сънно състояние, без да искаме, без да мислиме, само чрез приближението на ръката според правилата. След туй нека потърсим да получим същото явление, като действаме в същите условия, но със воля, щото това явление да се произведе по-бързо. Ако в първия случай то се произведе за 50 секунди, например, ние ще констатираме, че във втория случай не ще трябва по-малко от 46–48 секунди за да се произведе. Нека сега употребим най-енергичната воля, щото това явление да не се произведе никак, като имаме грижата да действаме с ръката в същите условия, ние ще видим, че се произвежда пак, със твърде малка разлика през същото време, като първия опит. Нека изменим опита, върху същото лице, върху други лица и с други магнетизатори, следствията не ще бъдат никога чувствително различни; като искаме да се произведат по-добре, ще спечелим няколко секунди; и като искаме колкото щем енергично да не се произведат, ще изгубим горе-долу еднакво количество секунди. Действието на волята упражнява, прочее, едно макар твърде слабо влияние, за което трябва да държим сметка, като имаме се предвид, че няма да извадим от него кой знай какви големи ползи. Но, повтарям пак, нищо не ни доказва, че волята действува непосредствено върху лицето. Напротив, всичко ми дава да приема, че тя няма действие, освен върху магнетизатора, като го поставя в едно специално нервно състояние, в което трептенията на неговия организъм стават повече или малко числени (числени – тук: честотни, с по-висока честота) и бързи и, следователно, повече или малко деятелни. Мъчно е, прочее, да се установи математически чрез опити, ако мисълта и волята на магнетизатора действуват изключително върху него самаго (самаго – самия него), както аз мисля, или могат да влияят непосредствено на лицето, както някои от нашите учители утвърждават. Върху основа на това именно ние сме длъжни, докато се докаже противното, да приемем съществуванието на две различни причини в произвеждането на магнетическите действия: 1-о. Една физическа причина, която упражнява своите действия без помощта на мисълта и волята. 2-о. Една психическа причина, която се проявява в известни условия, било самородно, без ние да имаме съзнание, било под влиянието на намерението, желанието, мисълта и волята. Но, повтарям пак, психическото действие е далеч да играе такава важна роля, както магнетизаторите са мислили досега; защото всичките действия, които зависят от физическите закони, се получават редовно без помощта на волята, додето пък известно число психически явления могат да се получат чрез физическото раздразнение (раздразнение – тук: дразнене, физическа стимулация), мимо (мимо – въпреки, независимо от) и въпреки най-силно изразената воля за противоположни явления. Във всеки случай, психологията на човешкия магнетизъм ни е научно непозната и явленията, които приличат да са под нейна зависимост, не се произвеждат, освен твърде рядко, с всичката изисквана точност. Въпреки туй, не трябва да смятаме тази причина (психическата) за пренебрежително количество (количество – тук: величина, фактор), но, напротив, нека наблюдаваме нейното функциониране и нека се стремим да открием законите му.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Дишането (Из „Прегледа на Природните Лекувания“). Писмата, които получаваме, свидетелстват за важните празнини в понятието, че хората си правят за ролята на съществените за живота природни деятели (фактори), като въздуха, или на практики не по-малко съществени, като физическото упражнение сред всичките му видове. Едното и другото се допълват и са от първа необходимост за човешкия организъм още от самото му влизане в живота. Тези празнини, твърде печални за всекиго, вземат един действително сериозен характер, когато (и за нещастие това е най-честият случай) те се проявяват напълно в жената, назначена да бъде майка, баба, възпитателка, да взема участие непосредствено или посредствено, още от първия час, във физическото и моралното развитие на детето. Такава млада майка ще се остави да бъде водена безсъзнателно от лъжливата опитност на един ограничен или напоен с глупави предразсъдъци кръг ближни, благодарение на което и тя самата не ще притежава здрави понятия, главните правила, които трябва да уреждат живота на детето и да отговарят на неговите належащи изисквания. Някои ни намират махана (кусур / забележка), че сме давали на науките си твърде научна форма и не сме се придържали в излагането си само на практически мерки. Ние мислим, че не е достатъчно да се дават само разни практически указания, а и да се развива умствено читателят, за да могат да му се дадат онези главни хигиенни и физически отвлечени понятия, които ще турят една здрава основа на неговите практически приложения на хигиената. Не подробностите във функционирането на човешкото тяло препоръчваме ние главно на читателите си; подробностите, често пъти зле определени, са непристъпни за всекиго и правят да се изгубва общият изглед и правият път, що трябва да следваме; те съживяват; медицината, на която специалността е именно да се взира в подробностите, във ущърб на общите закони, с всичките свои изследователски грешки и криви произнасяния (заключения / диагнози), дава твърде печални доказателства за това. Главните линии трябва да привлекат нашето внимание; те само ще ни дадат една здрава основа за пътя, що трябва да следваме, и ще позволят на майката да употребява съществени предпазителни мерки да се бори против появилата се вече болест, да противостои на аптекарските понятия на техния лекар, или да го подбуди в неговите колебания, ако вярва, че присъствието му ще ѝ бъде нужно. Същите начала ще бъдат полезни на всички, които желаят да си ги усвоят. Естественото, добре подпомогнато, е което ще уреди подробностите. Познаването на главните линии ще отнеме на майката всяко колебание да даде на детето си изобилен чист въздух, от който то има толкова нужда, или да го насърчи, само да си вземе нужния за развитието на тялото му дял упражнение, ако по някаква апатия, често наследствена, то избягва това. Със здрави понятия за дишането и действието на въздуха в организма, никоя майка няма да се страхува, задето чадото ѝ е длъжно да минава лете и зиме доста дълъг път до училището, и не ще се бои за него нито от физическите упражнения, нито от атлетическите (пехливански) игри, които нуждата от телесна деятелност (активност) застави да навлизат напоследък и се стреми да направи общи. * * * Засиленото и увеличено дишане, като позволява едно по-голямо поглъщане на въздух, благоприятства в организма на две забележителни физиологически действия: едно химическо действие, принадлежащо в частност на кислорода във въздуха, и едно механическо действие, зависещо от обема на погълнатия въздух и разширяването на гърдите. Кислородът е нужен за животното и растително съществуване; той съществува в организма под няколко състояния и е един от основните елементи на почти всичките вещества в него. Той съществува: В състояние на слабо съединение с цветната материя на кръвта (хемоглобина). В състояние на просто разложение в плазмата (водната част) на кръвта, в лимфата и може би във всички течности на организма. В състояние на свободен газ в дихателните органи (и зависещите от тях) и в храносмилателния канал. Кислородът в дихателните органи произлиза от вдъхнатия въздух, тоя в храносмилателния канал произлиза от въздуха, погълнат с храната и питиетата. Физиологическата роля на кислорода. — Съществената физиологическа роля на кислорода произхожда от неговата химическа симпатия (афинитет) към органическите вещества. Благодарение на тази привлекателност, той окислява тези вещества и именно от това окисляване произлизат топлината, мускулната енергия и инервацията (нервната сила), с една дума произвеждането на жизнените сили в организма. Окисляванията се произвеждат в кръвта или в тъканта и подпомагат в различни съразмерности вътрешните действия на храненето. Вътрешните окислявания, според текущите теории, които се породиха от тласъка на Лавоазиеровите трудове, съставляват голямото количество химически реакции в животните организми. Кислородът минава чрез дишането в кръвта и от кръвта в тъканта; по тоя начин той се прилепя към всички окисляващи се вещества, що съдържа организма (водно-въглеродни, мазни, белтъчни) и поражда цяла серия продукти от разлагане, които се намират в изходящите материи и съдържат вода, пикочно вещество (урея) и въглеродна киселина (въглероден диоксид). Според тази теория, животът не е освен горене; окисляванията преобладават над живото съществуване и чрез тях именно се произвеждат топлината, движението, инервацията, с една дума всички жизнени сили на организма. Към каквото и да клонят съвременните изследвания, да стеснят значението, предадено на окисляванията във вътрешните химически явления, невъзможно е обаче да се отрече тяхното съществуване и ролята, що играят те в усвояването и разлагането на хранителните материи. Самото присъствие на кислород в кръвта и в тъканта на едно животно, додето живее, показва предварително, а множество факти поставят вън от всяко съмнение действителността на тези окислявания. Така, образуването на много органически начала, произвеждането на места, не могат да се разберат без застояване на кислорода; голямо количество вещества, въведени в кръвта през храносмилателния канал, се окисляват и изхвърлят чрез пикочта в състояние на съединения богати с кислород; такива са органическите киселини и др. Отношения между кръвообращението и дишането. — Механическото действие на дишането зависи от частния натиск на всеки един от газовете на въздуха, а особено на кислорода. Вдишването и издишването, движението на белите дробове, гръдния кош и мускулите, с една дума механическите явления на дишането влияят едновременно върху бързината и натиска на кръвта. През вдишването, средното число кръвен натиск намалява във всичките части, които се съдържат в гръбначния кош, сърцето и големите жили. Туй намаление на натиска улеснява нахлуването на нечиста кръв в жилите, които са непосредствено свързани със сърцето, значи в празните вени, и в частите на сърцето, дясното предсърдие, дето свършват празните вени, и дясното стомахче (дясната камера), от дето венозната кръв се прогонва към белите дробове за окисляване; то (намалението на натиска) още забавя донейде излизането на артериалната кръв от лявото стомахче (лявата камера) на сърцето и аортата (първата и най-главна артерия, що излиза от сърцето). Ако разширението и уголемяването на празните вени и дясното сърце беше еднакво с тези на лявото стомахче (камера) и аортата, то кръвообращението не щеше да бъде повлияно; но не е така обаче; дясното предсърдие и вените, като са по-разширими от дясното стомахче (камера) и аортата, се и разтягат много по-вече и, следователно, ускорителното влияние върху венозната кръв надминава лошото влияние върху течението на артериалната кръв и кръвообращението се улеснява. Издишването има едно обратно действие; натискът се увеличава във вените и артериите, тяхната съдържателност намалява, а особено тая на дебелите гръдни вени; артериалното кръвообращение се улеснява, венозното кръвообращение, напротив, става бавно в празните вени и в дебелите вени на врата, които се издуват; сърцето получава по-малко кръв и туптенията му стават по-редки и по-слаби. Вътрешно дишане. — Тъканта е потопена в кръвта и лимфата, които съставляват за нея една истинска вътрешна среда. Между тъканта и тая среда се извършва това, което се извършва между организма и външната среда, която го обкръжава, т. е. размяна на газове, едно истинско дишане, което наричат вътрешно дишане. В този процес тъканта поглъща кислорода и отделя въглероден оксид (в случая се има предвид въглероден диоксид), и тези две действия се произвеждат под същите физически условия, при каквито става външното дишане. И в двата случая същественото условие се състои в разликата на разтежимостта (налягането / напрежението) на кислорода, от една страна, и въглеродния оксид, от друга. Кислородът съществува в твърде слабо количество в тъканта и неговата разтежимост е почти нула. Кислородът на кръвта се разширява следователно извън кръвта към тъканта, именно точно по причина на голямата му разтежимост в кръвта. Така артериалната кръв става венозна в съприкосновение с тъканта. Разтежимостта (напрежението) на въглеродния оксид (диоксид) в тъканта е, напротив, по-голяма от тая на кръвта, особено артериалната, и на лимфата. Всеки разбира прочее, че въглеродният оксид се откопчва (отделя) от тъканта и разширява в кръвта. Така, накратко, разтежимостта на кислорода се намалява постепенно от външния въздух във въздуха на белите дробове, в кръвта и в тъканта, намаляване, което определя движението отвън към вътрешните части на организма; а, напротив, разтежимостта на въглеродния оксид се намалява от тъканта в кръвта, в белодобрения въздух и във външния въздух, от което произлиза естественото изхвърляне на въглеродния оксид вън от организма. Лимфатическо течение. — Полезно е, след горното, да кажем нещо и за ролята на лимфатическото течение. То е много подобно на венозното кръвообращение. Действително, под влиянието на кръвния натиск (налягане) именно, плазмата (водната част) на кръвта се процежда през стените на капилярите (най-малките жилички), за да състави съществената част на лимфата, и пак под влиянието на неговия натиск лимфата напредва до дебелите лимфатически разклонения, за да се влее във венозната система. Лимфатическите жили съставляват прочее едно истинско обръщение (обращение) на излишека от процедена плазма, неупотребена за хранене на тъканта и за отделяне на течности (Secretion). Артериалната кръв, като пристигне в капилярите, взема прочее, под действието на натиска, който я тласка, два различни пътя и се разделя на две течения за връщане: едното, венозното течение, което се възвръща направо в сърцето, като следва пътя, начертан от венозните канали; другото, ненаправо, което преминава през стените на капилярите, разширява се в тъканта, се поема от лимфатическите съдове и дохожда най-после по един извит път да се събере с правото течение и с течността, от която е произлязло. Може да се заключи, че лимфатическото обращение, което е част от общото обращение, също претърпява непосредствено влияние на дишането. * * * От всичко гореказано се вижда важната роля на въздуха и на дълбокото проникване на кислорода в целия организъм, под първия потик (импулс/тласък) на дишането. Всяко упражнение, което увеличава дишането, има за непосредствено действие едно увеличение на жизнените сили, на кръвообращателната деятелност (активност) и на изхвърлянето на изхабените части на тъканта, от което произлиза здравословното състояние на организма. Още от детинство и от най-нежна възраст трябва да не туряме (поставяме) никаква спънка на упражненията, които тялото изисква. Напротив, трябва да насърчаваме, подбуждаме към подобни упражнения всеки път, щом се представи случай, и то на едно проветрено място, колкото се може с по-чист въздух. Здравето, което през детинството и юношеството сполучи да придобие организмът, благодарение на упражненията на чист въздух, ще бъде натрупана сила за останалия живот и придобити елементи за противостоене на отслабителните и злотворни причини. Вън от разните гимнастики, тичания, борения, разходки и други упражнения, велосипедът е едно от най-препоръчителните упражнителни средства, особено за нервните хора.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Една тайна сила. (Писмо от Харманлийско, с. Оваджик). Съселянина ни Т. го заболя устата и зъбите през август 1894 год. И от многото болки той, като си мислеше, че ще намери цяр (лек), прибягна за помощ до околийския лекар; той, като прегледа устата, му даде и нужните церове (лекарства) и наставления по лекуването на болестта. Обаче мина се една седмица, мина и друга; свършиха се първите церове, взеха и други, повтори се, даже се и потрети рецептата; думите на лекаря се не сбъднаха. Не се показа никакъв симптом за оздравяване, или поне намаляване на болката. Въпреки съветите и убежденията на домашните му да отиде да си „извади пришка“ (бабешки метод / изгаряне против зъбобол), Т. прибягна към друг лекар, — към зъбар, който му извади два зъба, дето го боляха най-много. Но от това болестта не се намали никак, като че ли операцията не се отнасяше за нея. Т. се реши да му извадят още други два зъба, дето усещаше да го боли. Домашните му изново почнаха да вървят подире му и да го придумват да не си вади зъбите за „пусто“ (напразно), а да отиде при баба Л. да си „извади пришка“. Но Т. си устоя на твърдостта и си извади още други два зъба. От тази операция болката го доведе до крайна нетърпимост, та потегли изново, за трети път, да си извади всичките зъби из устата. Домашните му изново се държаха подире му, да отиде не при зъбаря, а при баба Л. да си „извади пришка“. Т. не се съгласи, а излезе да върви за в града при зъбаря; но на улицата срещна известната баба, която, като го видя с вързани челюсти и завита глава, запита го за причините на неразположението му. И Т., ако и по неволя, разказа ѝ на две-на три за всичко, което го бе сполетяло. След няколко увещателни думи, най-после Т. за опит се съгласи да му „извади пришка“. Баба Л. взема една глава чесън, надроби го и го улупи (обели) от люспите; взема 5-6 крупчета (кристали/зрънца) (дръжчета) сол и една пришкена трева (лютиче); счука ги с две плоски каманчета (камъчета), обиколи (очерта с баене) и обая (бае) три пъти с тях от устата до ръката, където на третия път ги остави на долния край на сувалката (китката / рамото) и, като ги притисна с квас (хляб), за да се не разпадат, повърза ги с една кърпа. Па (и/след това) си го повърна (изпрати го обратно) да си иде у дома, като му каза: „Днес болката ти ще си отиде“... И какво да видиш, до вечерта болката се изгуби от устата, като да не било нищо, само че зъбите на Т. останаха в зъбаря!... През м. септември с. г. (същата година) пак се случи да го заболи устата от същата болест. Т., вече разубеден от церове (лекарства), отиде на драго сърце при баба Л. и изново си „извади пришка“; болката премина още същия ден. На 3-и декември с. г. болестта пак се появи в устата на Т.; но той, като я търпя два дена и се увери, че е нетърпима повече, прибягна за помощ при баба Л. и устата оздравя на третия ден след поболяването. На 31-и декември с. г. изново пришката се появи и Т., без да се мае (двоуми) ни най-малко, отиде при баба Л. за цяр (лек). Но бабата, като я извади и този път, каза му: „Твойта пришка е от лошите, но попадна на майстора си. Тя се научи да я вадим; затова, за да се прекрати съвсем, сега като ти я извадих, да дойдеш още три четвъртъка наред да ти я изваждам и тогава няма вече да излезе никога“... Дотука, като изложихме само факти, на които бяхме очевидци и истинността на които засвидетелстваме с честта си, нам (на нас) не ни остава вече друго нищо да говориме по това, освен да запитаме изобщо: 1) Каква е тази болест, която става по-лошава от церовете на лекаря? 2) Какви са тези бабени шептания, които могат да извадят една болест от устата на човека и да я проявят на ръката му? 3) Какво влияние и откъде-накъде бабените думи да съдят (повлияват / спират) на болестта? 4) Коя е тая необяснима сила, която излиза от бабата и заповядва на повредения организъм? Като моля да ми дадете обяснения по горните въпроси, обръщаме вниманието и на тези учени, които не припознават никакви нови явления и тайни сили. С почитание: Ст. Миранзозов (учител). Отговорът на вашите зададени въпроси ще бъде твърде дълъг, ако искаме да отговорим напълно, понеже колкото и да сме говорили върху предмета, който се коснува (отнася) до обяснението на тези въпроси, има още много неща неразяснени. Вкратце ще кажем само: Ако редовно сте чели „Здравословие“, вие вече знаете, че болестите не са друго нещо, освен следствие на една динамическа сила, на която лечението също зависи от една динамическа сила; следователно, няма болест, която да не може да се излекува, стига да може човек да попадне на точния ѝ лек, т. е. да намери тая динамическа сила, която да се слее с нея и я унищожи — подобно както става в електриката и в магнетизма с положителните им и отрицателни страни. Като какво нещо е сила? То е твърде трудно да се определи, понеже не подпада под никое от нашите чувства. Изобщо казват сила това, което произвежда едно действие; всичко това, което произвежда, спира или преобразява движението. Всяко свойство, свързано с едно какво-годе (какво да е) вещество, става сила, щом то може да измени моралното или физическото положение или свойствата на едно нещо. Бабената душевна сила има свойство да премести една болест от едно място на друго, да я повлияе тъй, както тя желае. Като как това става, то е още тайна за учените; тайните на природата са непостижими. Има хора, които стига да си хвърлят погледа върху нещо, за да го повредят; ако е животно, то пада, разболява се, даже и умира; това е което изобщо наричат уроки. Ако душевното свойство на някой си е тъй лошо, дето (че) да може да повреди, даже и смъртта да докара, защо на други да не бъде тъй благотворително, дето да може да ги избави от страданията, що те имат? Тая сила не е друго нещо, освен животинския магнетизъм (месмеризъм), който се намира не само в хората, но още в животните и в цялата вселена. Чрез него Христос лекуваше слепите и хромите и произвеждаше още толкова чудесни действия. Чрез него също днес толкова медиуми лекуват болести, които са изоставени от медиците като неизлечими. Редакцията.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Година II, Сливен, 15 март 1895 г. Книжка XII ЗДРАВОСЛОВИЕ ______________ ЛЕЧЕБНОТО ЗНАНИЕ В книжка VIII от тази година, под заглавие „Лекарствата“, ние говорихме изобщо какво нещо са лекарствата и какви са техните действия, употребени в голяма и малка доза. От опит е доказано вече, че болестите се лекуват чрез тези лечебни средства, които действат в същото направление, както болестта, за която те се дават. Тези неща отдавна се съзираха, но стояха без никакво определение. Трябваше един гений, като Ханеман (основателят на хомеопатията), да се появи, за да ги развие и им даде определение. Той събра наедно всичките разпръснати тук-там действия и указа тяхната практична полза. Чрез огромни трудности той показа, че законът на подобието е не само един закон от научно любопитство, но че той е главният естествен и основателен закон в лечебното изкуство. На него ние днес дължим не толкова лечебната сила, колкото лечебното знание. Законът се указа, но като как трябва да се приспооби? Ханеман постави и тури (вкара) в практика това просто правило: Че, преди да се даде едно лекарство на един болен организъм, трябва да се узнаят свойствата на това лекарство, и че самият път, за да се постигне това следствие, е опитът върху едно здраво лице (човек). Накрая (в оригинала: „наконец“ — русизъм), опитът да става с едно само лекарство, без да е съединено с друго. Сборът на всички такива подобни и доказани явления, съединени още със случаите от отравяне, съставляват чистата медицинска омиопатическа (хомеопатична) материя. Тя е жизненият източник, от който ще се черпят всичките медицински произведения (научни трудове / данни). Практически, омиопатията ни учи, че лечението трябва да бъде копирано върху болните явления (симптоми); или, с други думи, върху едно изложение от болни признаци, които изразяват болестта, да се приспособят (приложат) точно такива признаци от лекарството, които да са подобни и прилични (сходни) с тези на болестта. Следователно, щом лекарството отива в същото направление с болестта, щом то следва без друго същия път, щом, накрая, то спомага не като затъпява (потиска) болестта, но като я усилва, то трябва, за да се избегне това засилване, да се намали и изтънчи силата на лекарството чрез разложение (dilution — разреждане). Оттук произхождат безкрайно малките дози, върху които умът човешки се смайва (удивлява се), като среща в дилионни (милионни / милиардни) и повече части тяхното действие. Опитите на едно лекарство върху здраво лице не могат да произведат едни и същи признаци върху всекиго; при всичко туй, те биват за всекиго приблизителни. Разликата зависи било от възрастта на лицето, било, още повече, от неговото телосложение и разположение или, както го наричат, неговата идиосинкразия (индивидуална чувствителност). Явленията от тези опити са субективни и обективни; те са тъй разнообразни и многобройни, дето (че) е твърде трудно да отбере (избере) някой, между толкова разнообразни показания. Тези, които трябва да бъдат като по-сгодни (по-подходящи) и по-полезни; в това отношение те просто стават едно голямо затруднение за лекаря. Тази е главната причина, дето повечето отбягват употребението (употребата) на омиопатията. При всичко туй, от няколко години начена (започна) да се открива един друг път, по който това затруднение до нейде се намалява. Узнато е, че много лекарства в явленията на признаците си са приблизителни в много отношения, като че са от един и същ източник, нещо, което много пъти става затруднителна причина за лекаря, като кое от две, три или повече подобни лекарства да отбере за болката, която търси да надвие; от това се е породило да се дават две или три лекарства в замяна през час или през два. Водими от сродството на техните свойства и от близките по подобие признаци, много от лекарите омиопати (хомеопати), по повод на минералните води, наченаха да употребяват не едно само лекарство, а повече, стига те да имат приблизителен характер по свойствата си. Основани още от началото, че жизнената органическа сила, по физиологическото си действие, отбира (избира) това, което е подобно и полезно за нея, а отхвърля това, което не ѝ е нужно, те, за всеки орган, за всяка отделна органическа система, за всички сродствени болести, изработиха, по силата на това сродствено свойство на лекарствата, отделни групи, които, подкрепени от една електрическа сила, означаваха се като кога и как да се употребяват. Този начин [на] лечение се именува електро-омиопатически (електро-хомеопатичен). Той се отличава от другия по това, че обема (съдържа) много разложени (разредени) лекарства, кога (докато) първият се състои от едно само лекарство; още неговото употребение е много по-лесно, по-практично и по-сполучливо от първия начин, не само за тези, които не са запознати добре с медицината, но още и за тези, които са добре запознати. Лечебните начини са разнообразни, от които ние няма да препоръчваме на нашите читатели, освен тези само, които, ако не ползват (помогнат), няма поне да навредят, стига този, който ги употребява, да умее като как да ги употреби. Под тази категория спадат магнетическите и водолечителните начини, както и гореспоменатите два вътрешни омиопатически начина, на които, каквато и да бъде дозата, не може да бъде отровителна (отровна), следователно, смъртоносни следствия (последствия) не може да има. Тя може само да умножи (увеличи) и засили признаците на болката, когато лекарството се дава много често, или когато дозата е твърде силна; в подобен случай, щом се омекчи силата, като се разреди дозата, всичко си влиза в природния път. Далеч е човекът от това да проникне в тънкостните (фините / най-дълбоките) природни действия; за факт на действията им човекът може да вземе само следствията на техните явления, без да иска да отиде по-нататък. Че една капка, например, кафе, което с чаши пиеме, разложена в 50 или 100 оки (ока — стара мярка, около 1.28 кг) вода може да действа, не трябва да ни се показва невероятно или съмнително, защото действието в същност е по-голомо, отколкото не може да се появи в едно голямо материално количество. Силата на едно нещо не се състои в материалността, но в атомическото му положение. Водата, която произвежда механически една сила от 4—5 коня (конски сили), ако се преобърне в пара, няма ли да произведе сила хиляди пъти по-голяма? Следователно, деятелността (активността) произхожда от разширението на атомите. Разложението (разреждането) на едно лекарство не прави нищо друго, освен да измени положението на лекарството, щото да произведе една такава сила, която да може да се употреби, по закона на подобието, върху лечението на болестите. Водими от това природно правило, правило по закона на подобието, десет души омиопати в една консултация ще останат съгласни върху нужното лекарство; кога (докато) пет души аллопати (алопати / конвенционални лекари) ще бъдат разделени на десет мнения, понеже в тях не съществува подобно природно мерило. Тези последните се различават от емпириците (самозваните лечители) и от бабите по това, че имат дипломи и монополна привилегия да лекуват. Както и да е, уверен в истинността на гореизложеното от една четиридесетгодишна практика, аз не мога, в отношение на общата полза, освен да се произнеса, че омиопатията е най-доброто и най-невинното лечебно средство — особено за тези, които търсят да си спомогнат, без да се повреждат.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни БАНИ (Настоящото описание върху баните е извлечение от съчинението на Кнайп). Бани на краката. Под това название се описват топлите и студените бани. Студени бани. Студените бани стават, като си втопи (потопи) някой краката в студена вода до прасците, (mollets — месестата част на жабите на краката / прасците) или до над прасците, и ги държи от една до три минути. Във време на болест, студените бани на краката служат най-много да възвърнат кръвта, що се е стекла към гърдите или към главата; но те се употребяват повечето в замяна (редуване) с други някои употребения (процедури) — и то, когато болният не е в положение да издържи общи или половин бани. За хора, които са добре със здравето си, студените бани имат двойно едно действие: укротяват и усилват членовете (крайниците). Подир едно уморяване, едно безсъние, те произвеждат един сладък и кротък сън. Топли бани. Топлите бани се употребяват под разни причини (за разни цели): а) В топлата вода, 25-26° Р. (градуса по Реомюр, около 31-32°C), спусни една кривачка (шепа) сол и двойно пепел, и, като се обърка добре водата, спусни си краката да стоят от 12-15 минути. Понякога, като заповядам настоятелно, аз употребявам, казва Кнайп, бани под една топлина 30° Р. (около 37.5°C), които се последват от една студена баня с продължение само на 1/2 минута. Баните на краката биват превъзходни в какви случаи, дето (когато), по причина на едно слабо и болнаво положение, или когато е недостатъчна телесната топлина и пр., строгите средства и студените бани не могат да бъдат употребени по причина на малката, или никаква реакция, що може да се произведе, т. е., когато студената вода възбужда малка топлина по причина кръвната слабост (анемия). Топлите бани подобават (подходящи са) на тези, които са слаби, анемични, нервни, твърде млади или твърде стари, най-вече на жените; те са спомагателни във смущенията на кръвообращението, на едно кръвоприлитие (наплив на кръв), на главоболието, на гърлоболието, на крампите и пр. б) Лечебни бани на краката са тези, в които се поставя цвят от сено. Сененият цвят се полага в едно платно завързано (3-5 шепи), върху което се налива врялата вода и се покрива съда, за да изстине до един приятен градус, 25-6° Р. (25-26 градуса по Реомюр) вода. Не вреди, ако платното остане във водата, или се извади. Тези бани имат едно разносително (разсейващо болката), прогонително (отпускащо отоци) и усилително действие; те се употребяват за болни крака, особено за крака, които се потят, които имат рани, които са натъртени, ударени, които имат подуване, заякнало (втвърдено), нарив (цирей) между ноктите и пр. Изцяло може да се каже: тези бани са полезни за всякакви повредени крака. Един господин страшно страдаше от подара (подагра) на краката; болките го караха да вика. Краката му, обвити с едно платно, от три, четири прегъвания, намокрено от водата на подобна една баня, се избавиха от болките в разстояние на един час. в) Бани на краката с овесена плява. Плявата се уварва (изварява) около 1/2 час в един меден съд; водата, като изстине до 25–26 градуса по Реомюр (около 31–32°C), употребява се за баня от 20–30 минути. Според моя опит, казва Кнайп, нищо не може да надмине ползата на тези бани, кога се касае да се разнесе и разиде нещо кораво (втвърдяване/оток) по краката или нещо възпалено. Един човек си отрязва калуса (мазола) върху големия пръст на крака. Пръстът му се възпали и отваря една рана. Кракът му, обвит три пъти в деня с едно платно, натопено и извито в подобна сварена вода, оздравя в разстояние на четири дни. Един болен беше в опасност да си изгуби всичките пръсти на единия крак, които бяха се схумили (свили/изсушили) от изгниване. Подобни обвивки, както горе казахме, за малко време го оздравиха. г) Нека кажем още за един вид баня на краката, която е повече твърда (интензивна/суха), отколкото водна. Който има нужда от подобна баня, да се не бави. Често и твърде често аз сам съм я употребявал с голяма сполука (успех). Постави в една каца топъл ечемик, произхождащ от правене на пиво (пивоварна каша), т.е. щом излиза из казана на пивоварната, и си втопи (потопи) вътре краката от 15 до 30 минути. Чудесно облекчение получават тези, които страдат от ревматизъм, от подагра и от други подобни несгоди (болежки). Една забележка още, която се отнася до баните на краката: тези, които имат вените си подути (варикозни вени), не трябва да правят баните си по-нагоре от прасците, нито водата им да бъде повече топла от 25 градуса по Реомюр. Половин бани Изобщо, под туй название аз разбирам местни някои бани, които обливат тялото най-много до пъпа, до стомаха. Потребна ми беше една средна дума между обща баня и баня на краката; тая средна дума аз я означавам под названието половин баня. Начинът на извършването е троен: 1-о. Да се стои прав във водата, която да достига до над прасците или до над коленете. 2-о. Да се клекне във водата, тъй щото водата да достига до слабините. 3-о. Да се седне във водата. Последният този начин само заслужава да носи точно името половин баня: водата достига до половината на тялото, до пъпа. Гореказаните три начина се употребяват със студена вода и са най-доброто средство за закоравяване (закаляване) на тялото. Следователно те подобават на тези, които са в здраво положение и търсят да закоравеят (се закалят) още повече; на тези, които са слаби и желаят да заякнат; на тези, които се въздигат (възстановяват) от болест и търсят да си добият здравото положение и да се сдобият със сили. В случай на болест тяхното употребление трябва да става поръчително (целенасочено) и особено указание; другояче те не трябва да се опитват, защото понякога следствието им бива вредително (вредно). Под какъвто начин и да е употреблението, за здравите, както и за болните, половин банята е всяко едно частно лечение, т.е. тя е като допълнение на други приспособления и нейното продължение не трябва да бъде повече от 1/2 до 3 минути. Двата първи начина (да стои някой прав и на колене във водата) ми са заслужили сеговодно (досега) твърде много в началото на едно водно лечение върху хора, които по тази или по онази причина си бяха изгубили съвършено силите. Подробно няма да разказвам, ще кажа само, че се намират много хора, които в началото не могат да претърпят една обща баня. Тази точка не минавайте с една презрителна подсмивка. Аз драговолно (с удоволствие) мога да ви укажа не няколко, но със стотина живи примери на хора от разна възраст и положение. Такива болни именно ме са принудили да помисля за тези два начина (по причина на тяхната слабост); тяхното положение изискваше едно скромно, умерено и внимателно лечение за дълго време, додето те привикнат да бъдат в положение за повече. Обикновено при тези два начина се употребява една друга операция (процедура), друг начин на закоравяване (закаляване), който се състои да се поставят ръцете във вода чак до раменете. Това съставлява едно цяло лечение (съставено от две частни приспособления), което укрепява естеството (организма / имунитета) и което аз употребявам в размяна (наименувам) с потапянето на краката в студена вода. Третият начин, същинската половин баня, заслужава напълно нашето внимание; аз от все сърце го препоръчвам на всички, които са добре в здравето си. Немощите и недъгавостите, които се намират в долната част на корема — които са не малко, и на които причините произхождат някога от недостиг на закоравяване (закаляване) и от привичката на мековат (нежен / разглезен) живот — се погасяват в зародиша си, или, когато вече съществуват, изчезват чрез това употребление. Тези половин бани имат едно укрепително действие върху долната част на корема, те съхраняват и умножават силите. С хиляди хора носят една, две или три обвивки на корема си и още други неща. Дали тези обвивки ще излекуват злото? Напротив, те често го увеличават, те разхлабват и изнемощават тялото. Следователно опитайте малко по малко, но решително, нашите половин бани! Оплакванията, що стават относно хемороидите (кръвотечение или подуване на седалището), коремните болки от газове, ипохондрията, истерията и пр., наскоро ще намалеят; те са болки, които при болния със слаб корем упражняват едно плачевно действие върху духа и въображението. Относно тези, които са добре в здравето си, аз ги съветвам сутрин, като станат, да си измиват горната част на тялото; после, подир пладне или към вечеря, да направят една половин баня. Тези, които нямат време сутрин да се мият, нека го правят във времето, когато вършат половин баня. Няколко примера ще разяснят като как става употреблението на тези три начина с болни хора. Едно младо момче беше тъй изнемощяло подир една тифозна треска (тиф), дето (че) не можеше нищо да върши. В едно кратко време, то през два деня или през три сядаше на колене във водата и стоеше около една минута в началото, по сетне 2–3 минути. По този начин, малко по малко, то се поправи и стана тъй добре, както и по-преди. Някой си страдаше от силен прилив на кръвта, както се случва често, в долната част на корема. Първия ден енергически си уми горната част на тялото; на втория ден той се постави на колене във водата; той следва тъй, в размяна, операцията си и за едно малко време се освободи от вредата, що имаше. Стомашните болки, които произхождат от задържаните газове, изчезват чрез същото средство. Тези половин бани произвеждат едно специфично действие върху изгонването на газовете, които, подир някои болести, дават едно голямо безпокойствие. Бани на седалището Баните на седалището са студени и топли. Студени бани. Баните на седалището се извършват в особени съдове или, по нямане на такива, в направени от дърво, цинк или тенекиени, които да бъдат долу по-тесни, а горе по-широки; височината им да бъде по-малка от тази на котлите, които употребяваме. Този, който ще ги употребява, ще постави 1/2 или 1/3 вода в тях, тъй, дето, като седне с краката отвън, водата да се издигне и да дойде до кръста му. Като се наеме лесното на тези бани (когато свикне с тях), може човекът и да не се съблича цял; ако е съблечен, трябва да не забравя, че стаята му трябва да бъде добре затоплена; в противен случай, той трябва да покрие с нещо тялото си, както и краката си, да се не простуди. Тези бани на седалището, наедно с половин баните, се считат едни от най-полезните и най-точните в водолечително отношение — особено за долната част на корема. Те имат преимуществото да изгонват газовете навън, да спомагат смилането на ястието (храносмилането), да улесняват запека, да поставят кръвообращението в добър порядък и да усилват организма; следователно, те се препоръчват като най-добри за малокръвието (анемията), за хемороидите и за страданията на най-деликатните органи в корема. Никой не трябва да се плаши от това влажно и студено прилагане, на което продължението не е освен 1 или 2 минути; добре употребено, то не може никога да повреди. Да привикне някой на студа, да се предпази от настинка и да противостои на изменението на времето, което често бива вредително, няма да направи зле, ако често си прави бани на седалището; особено нощем, да стане и да си легне подир банята тъй, както излезе из банята, без да се изтрива. В нужно време тази операция в една и съща нощ може да се повтори и потрети, без да бъде нещо необмислено. Аз познавам едного, казва Кнайп, на когото банята не се изпразва ни лете, ни зиме; той като нощ се къпе и никога не спи в затоплена стая. Аз не съветвам всеки тъй да прави; но аз обичам да го посещавам, понеже той, ако и да е стар, е верен на практиката си и се намира добре. Ако някой попадне в безсъние, като се пробуди или преди да заспи, или изобщо е безсънлив, то той не трябва, освен да прибегне към баните на седалището. Една баня от 1 или 2 минути укротява нервите и произвежда един приятен сън. Дълго време един болен не можеше да спи освен един или два часа нощем; той се превиваше в леглото си, като прекарваше всякакъв вид мисли през главата си, и накрая дохождаше до едно нетърпимо раздразнение. Под влиянието на тези бани той се успокои и начена (започна) да спи. Ако сутрин главата на някого се намира тежка и замаяна, ако сутрин той се намира по-уморен, отколкото е вечер, той не трябва да се бави да се подложи на този вид бани. Накрая аз препоръчвам от все сърце студените бани на седалището на всички тези, които се намират добре в здравето си. Топли бани. Топлите бани на седалището, казва Кнайп, не ги употребявам никога само с чиста вода: турям във водата сено или преслица (полски хвощ), или плява от овес, или цвят от сено. Приготовлението на тези бани е еднакво: като възври водата, втапя се билковото вещество в нея и се оставя няколко време да поизкисне на един не тъй силен огън. После се снима от огъня и се оставя да изстине до 24–26 градуса по Реомюр, рядко 30°R; накрая всичко това се изсипва в една баня (корито), в която болният сяда и стои 1/4 час. Водата от банята не се изхвърля, тя си остава тъй, както си е, и подир 3–4 часа болният пак влиза с продължение на 1–2 минути; подир един час после същата баня може да се употреби още един път със стоене през 1 или 2 минути. Тези бани се правят два или три пъти в неделята (седмицата), и то в размяна (алтернативно) със студени бани, когато някой страда от някоя стара болка, като: подутие от хемороиди, фистула на седалището, болка в долното черво (правото черво/дебелото черво) и пр. Не се забранява на изсипаните (хората с херния) да се ползват от този вид бани. а) Банята с преслица (полски хвощ) бива много полезна в едно спазмодическо (спазматично) и ревматическо положение, когато то се намира в бъбреците и в пикочния мехур; когато в пикочта има пясък или камък; когато пикочният канал е повреден. б) Банята на седалището с плява от овес е твърде полезна за тези, които страдат от подагра. в) Баните на седалището със сенен цвят имат едно по-общо действие, тъй щото, когато няма преслица и овесена плява, може да се употреби сеният цвят, с една по-малка полза, върху всичките страдания, казани по-горе, на корема. Те също така са се указали полезни в подутията на долната част на корема, в някои външни подутия (отоци), в кожни някои болести, в запека, в хемороидите, в спазмодическите болести и в тези на коремоболието по причина на газове. Общи Бани Общи бани се наричат тези, които обливат всичкото тяло; те също биват топли и студени и са полезни за болните и за здравите. Обща студена баня. Общата студена баня става по два начина: или всичкото тяло се втопява (потапя) в студената вода, или, за да се избегне лошото впечатление (шоковият ефект / стресът) върху белите дробове (което не е никак опасно), то, който ще се къпе, се потапя във водата до мишниците, тъй щото върховете на белите дробове остават свободни; останалата част се изтрива с една мокра отривалка (хавлиена кърпа / гъба). Продължението (времетраенето) на студената баня е най-малко от 1/2 минута, а най-много от 3 минути. Ежедневната практика и дългият опит, както върху себе си, тъй и върху другите, ме увериха по един неизменим начин, че в студените бани истинското и точно правило е следното: колкото стоенето в студената баня е кратко, толкова нейното действие е добро. Този, който стои 1 минута в студена обща баня, върши по-умно от този, който стои 5 минути. Без друго аз осъждам всички бани от този вид, ако стоенето продължава повече от 3 минути, били те за здрав човек, или за болен. Относно тези бани, има хора, които правят една и две бани в деня, всяка по 1/2 час. Не говоря за тези, които плуват и се движат и, като излязат, се добре хранят. Една силна натура допълва наскоро това, що банята му е отнела; но хора, които не се движат във водата и които, в продължение на 1/2 час, се влачат изтежко, като костена жаба (костенурка), във водата, те не само не извличат никаква полза, но още се повреждат (вредят си). На място да направят добро на организма, да го усилят и захранят, те го гризат (изтощават) и го изсушават. Студена обща баня за здрави хора Често са ме молили да не забравям, че студената вода отнема топлината, което отнемане не може да бъде освен вредително за малокръвните (анемичните), още раздразнително за нервите. Всичко това е вярно, когато употреблението е грубо и неуместно; но употреблението на моите бани може да става във всичките времена на годината, зиме и лете, за всички тези, които се чувстват добре в здравето си; чрез тяхното употребление те ще подкрепят и ще заякчат здравето си, понеже те пречистват и разбуждат кожата, разхлаждат, въодушевяват и усилват целия организъм. Зиме никога не трябва да се прави повече от една баня през неделята (седмицата); една е достатъчна за 7 дни, даже и за 15. За съхранението на здравето необходимо е човек да може да противостои на разните атмосферически влияния, на разните променения (климатични промени). Нещастен е този, който от най-малкия ветрец се вреди, кога в белия дроб, кога в гърлото, кога в главата, и чака само добро време за излизане! Дървото, изложено на открит въздух, е нечувствително на всичко, на буря, на тихо време, на студ и топлина; то противостои на вятъра и на дъжда, то се е заякчило. Употребявайте нашите бани, вие ще бъдете еднакво силни, като това дърво. Намират се много хора, които имат отвращение и се плашат от студената вода; те са убедени, че тя им отнема топлината. Студът отслабва, принудително отслабва, казват те, ако подир употреблението на студеното незабавно не последва една топлина. Да, твърде добре, аз съм съгласен. Напротив, аз предполагам, че, като изключим упражнителните движения, които нашите начала изискват след всяко студено употребление, нашите студени бани не отнемат топлината, а я задържат. Но вместо да размишляваме, нека поставим един прост въпрос: Ако един слаб и изнежен човек, от привичка на едно постоянно стоене в стаята, не смее да излезе навън зиме освен при голяма една нужда; ако той чрез едно студено миене или едни студени бани достигне да закоравее (да се закали), дето (така че) да може без страх да ходи на открит въздух в лошите времена на годината, та не е ли придобил повече естествена топлина? Между другото, нека кажем един пример. Един високопоставен човек, около 60-годишен, имаше голям страх от студената вода. Когато станеше нужда да отиде нейде (някъде) навън, той обираше (обличаше) всичките вълнени вещи, които имаше за обличане; всичките възможни и невъзможни настинки можаха да бъдат следствие на едно недопростимо забравяне. Той не можеше да търпи врата си без да бъде обвит и запазен достатъчно. Ето че един ден грубостта се намеси (наложи се принуда): с едно злостно удоволствие заповядаха му се общите студени бани, на които господството му се подчинява. Следствията (резултатите)? Те са били извънредно благоприятни. В няколко дни той начна (започна) да съблича едно по едно облеклата си; първата вълнена риза и фланела бяха запоследвани от вторите, вратната му фланела се унищожи (махна) също така. През деня, когато той не можеше да си направи банята, струваше му се, че нещо му липсва. Той се беше изцерил тъй, дето през месец октомври той си правеше баните на реката под открит въздух, отколкото в една топла стая; първото го повече благодареше (доставяше му удоволствие), отколкото последното. Главните въпроси, на които има да отговаряме, са: В какво състояние, в какви разположения трябва да бъде здравото тяло, за да се ползва най-добре от общите студени бани? Колко време трябва да се стои във водата? В кое време на годината е по-сгодно (по-подходящо) и по-лесно да се начнат средствата, чрез които да придобием телесно закоравяване (закаляване)? За да бъде някой под изискуемите разположения за една обща студена баня, трябва тялото да бъде съвършено и напълно стоплено. Следователно, ако си добре стоплен или чрез някоя соба (печка), или чрез движението на някоя работа, или от някоя разходка, то в подобен случай времето е сгодно за студена баня. Когато, напротив, досещате (усещате) студени тръпки или краката ви да са студени, недейте никога взема студена баня преди да се стоплите добре чрез някое упражнение. Ако, напротив, сте попотени и много даже изпотени, не бойте се, направете си спокойно баните — стига да сте добре в здравето си*. (Следва). (Продължението е в сп. Здравословие, год. III, кн. I). ______________________________ *Ако някой е намокрен от дъжд, не трябва да се къпе, защото може да се повреди. В такъв случай още ще кажа, че щом се излезе из банята, не трябва никога да се облича с мокри дрехи; те трябва да са сухи. _____________________________
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни Серумтерапията Под горното заглавие днес излиза на сцената една лечителна метода, която е изменено приложение на Пастьоровата метода (метода на Луи Пастьор). Пастьор изнамери церението (лечението) на беса (бяс) и други прихватливи (заразни) болести, както и предпазването от тях чрез изкуствено заразяване. Той напръскваше (инжектираше) бацилната отрова в зайци и взимаше техните гръбначни мозъци, от които присаждаше на болните от бяс. Сегашното изменение се състои в това, че за присаждане се взима водната част на кръвта от изкуствено заразено животно, която се нарича серум-суроватка. Суроватката на такова животно е една отслабена бацилна отрова, или, според определението на някои доктори, бацилна противоотрова, която, вкарана в болен човек, изцерява го от същата болест, каквато бацилната отрова поражда, а, вкарана в здрав, го прави невъзприемчив (имунен). Тази метода се приложи най-успешно в церението на дифтерита (лошото гърло) от д-р Беринг (Емил фон Беринг) в Берлин и д-р Ру (Емил Ру) в Париж. Нашите списания и вестници достатъчно писаха за успехите, които се достигнаха в това чрез серотерапията, както и за надеждите, които се възлагат за в бъдеще на нея, за да няма нужда да се простираме твърде по същото. Смъртността на децата, болни от дифтерит, е спаднала от 60% до 24%, и, ако се вземат предвид усложненията и късните помощи, даже до 7–8%! Това е едно подобрение много утешително и пълно с надеждни обещания. Учените и докторите се надяват, че в скоро време ще може да се получат горе-долу подобни резултати, ако и не по-блестящи, в лечението и на другите заразителни болести, като охтиката (туберкулозата), сифилиса, холерата и пр. и пр., които опустошават тъй много човечеството. Колко души, на колко различни места по земното кълбо, работят в тоя миг прегърбени в лабораториите си над серумтерапевтически опити за други болести! Човечеството напредва, то търси все по-сигурни и по-точни средства за охранение (опазване), за борба с неумолимата природа, и навярно ще излезе победител. Като оставим другите страни на въпроса, ний ще обърнеме сега вниманието на нашите читатели върху най-важната страна на серумтерапията. Как така същото нещо, което поражда една болест, то и да я цери? Не е ли странно, непрозорливо, противоречиво това? Не е ли противно на досегашните наши понятия? Ний по опит знайме (знаем), че едно нещо се унищожава със друго противоположно, а не със същото, и народната поговорка: „желязо желязо сече“, не се отнася освен за ограничени кръг случаи. А ето, че в церението на беса, шарката, тетануса, дифтерита се прибягва към тая отрова, която, дадена в силна доза на здрав човек, ще породи същата болест. Не преди много прочутият Кох (Роберт Кох) искаше по същия начин да цери охтиката (туберкулозата) и сега с малко едно изменение, церението на охтиката гледат да изнамерят пак на същите основи, а именно чрез серумтерапията. Колкото и да е странна на пръв поглед тази метода, фактите и много други научни наблюдения показват, че тя се намира в истинския път на лечителните истини и че рано или късно тя ще бъде господстващ метод в медицината, като прегърне още някои усъвършенствания, които практиката е доказала за необходими. Нашите читатели са проумели горе-долу какво нещо е хомеопатията. Алопатията, или сегашната официална медицина, се придържа към принципа, че противното с противно се цери (лекува). Така например, когато човек има безсъние, то трябва да му се даде едно такова вещество, което да докарва сън, да кажем опиум. Какво излиза от това? Действително, получава се желания сън, но той не е истински сън. Той е едно упоително временно положение, след което настъпва едно по-силно безсъние, за което ще трябва да се даде нова, по-силна доза опиум. Туй детинско и изкуствено церение, вместо да докара коренно подобрение, поврежда организма и може да създаде в него една изкуствена болест, каквато е например морфоманията (морфиновата зависимост). То е все същото да церим скръбта си с вино! Развеселиш се минутно, но затуй пък, като изтрезнееш, по-скръбен ставаш и тичаш пак да се напиеш, доде си завъдиш някоя гибелна привичка. Хомеопатията учи съвършено противното. Тя казва: подобното с подобно се цери. Когато се опари човек, не трябва да вцепи (потопи) опареното в студена вода, както на пръв поглед се струва, а напротив, да го понагрее пак и полека-лека да го отдръпне; тогава никаква болка и пришка (мехур) не остава. Днес тия хора, които от малко усещат студ, ги церят със студена вода. Колко за оплакване са тези измежду тях, които, като им е студено, вместо да привикнат на студа, отиват да се трупат (обличат) с все по-дебели дрехи и да се изнежват в много затоплени стаи! Измръзнали меса се церят много сигурно с ледени обвивки. Пиян от вино човек изтрезнява на другия ден пак от вино. Много подобни наблюдения и случайното опитване на хинината, която му произведе треска, показаха на Ханеман, че сигурно изцеление може да се получи не с противни на болестта вещества, но с подобни. Всичките негови опити потвърдиха бляскаво това. Тези вещества, които могат да породят в здрав човек треска, бяс, сипаница, главоболие, нервно разстройство и пр., те същите, дадени на болен човек, ще го изцерят. От какво произлиза това? Ето от какво: всяко живо и организирано същество има в себе си една редотворна (въвеждаща ред) и охранителна сила, чрез която то се стреми да се държи в най-благоприятното за своя живот състояние. Както една държава полага всички усилия да държи в равновесие бюджета си, да работят хубаво учрежденията ѝ и, изобщо, да върви добре вътрешното ѝ движение, така и организмът чрез своята жизнена сила непрестанно действа да държи в най-благоприятна хармония различните си части и функции. Той, чрез тая сила, води непрестанна борба с окръжаващия го свят и с всички злотворни влияния, които искат да внесат безредие и разлагане в него. Здравето е именно равновесието и хармонията в организма, а болестта — разстройството, причинено от външните влияния. Щом е тъй, организмът носи в самия себе си могъщото средство, животворния двигател, който със своята непрестанна борба ще прогони разстройството и ще възцари равновесието: това е жизнената сила. Няма освен да ѝ помогнем в даден случай, не като внесем нови елементи за разстройство, както прави алопатията със своята повърхностна метода, но като раздразним, предизвикаме, усилим въздействието (реагирането) на жизнената сила в подобна смисъл, в каквато действа болестта. Как може да стане туй? Ако можем изкуствено да внесем в организма същото или подобно разстройство, каквото болестта е внесла естествено, то чрез това ние възбуждаме изкуствено жизнената сила да противодейства на разстройството и по тоя начин тя сполучва да възстанови равновесието. Този начин на лекуване е колкото прост, естествен и сигурен, толкова и благотворен, защото той привиква организма към правилно и силно реагиране (противодействие). Той го калява в борбата му против злотворните влияния, като го упражнява чрез изкуствено възбуждане. Когато другият, алопатическият начин, отслабва организма, защото, вместо да го остави сам да се бори и да излезе победител, като възбужда неговата енергия, той, напротив, му се притича на помощ мимо него (без негово участие), тъй да се каже, като с това го привиква на отпуснатост, мекушавост (изнеженост) и слабо реагиране. Днес истинските учени и в хигиената, и във физиологията, и в медицината, и в педагогиката, и в психологията са дошли до убеждение, че искаме ли да надвием едно злотворно влияние, ние не трябва да бягаме страхливо в противното, а да се привикнем полека на него, или, с други думи, да настроим жизнената си сила към такова нормално въздействие към него, щото да не се разваля вътрешното ни равновесие. Такова привикване става чрез постепенно упражнение в такава смисъл. Искаме ли да се упражни нашето тяло, да понася с нормално реагиране известно злотворно влияние, няма освен да намерим такова вещество или такова прилагане, което да поражда в нас еднакви или подобни признаци. Колкото по-точно подобни са признаците, толкова по-сигурно и ползотворно е упражнението на въздействащата вътрешна сила, толкова по-сигурно и коренно се изцеряваме, ако сме болни, и предпазваме, ако сме здрави. Хомеопатията е приложила за церение и предпазване такива вещества, които, без да имат точно еднакви сходства с признаците на болестта, за която са назначени, имат само подобни признаци. Изопатията, или церението със самите болезнетворни материи, търси вече не само подобни, но и точно еднакви признаци между своите вещества и болестите. Д-р Конан (вероятно д-р Комптън Бърнет) нарече този метод омопатия (изопатия) за разлика от омеопатия (хомо — еднакво, хомео — подобно). Ние, в статията „Лекарствата“, казахме, че пикочта, която съдържа почти всички болестни материи на човешкия организъм, дадена в малка доза, възбужда жизнената му енергия и го изцерява. Какво е серумтерапията, ако не едно изменено прилагане на същата метода? Това, което хомеопатите от началото на този век проповядват, излиза сега пред учените по други начини и те, щат — не щат, трябва да го признаят. Те и сега се мъчат да дават особени странни обяснения за лечителната сила на серума, като му приписват едно противоотровно свойство и като избягват обяснението, което хомеопатите са формулирали, но това няма да спре истината да си пробие път. Че хомеопатичната теория е истинското и научно обяснение на това, показва и фактът, че кръвта на естествено невъзприемчиви (имунни) хора към холера във време на епидемия има същото охранително действие върху други организми. Тук му е мястото да обърнем вниманието и върху друга една истина, която още не може да се съзнае от представителите на официалната медицина. Ежедневните, ежечасните хомеопатични опити доказват, че лечителните вещества, дадени в безкрайно малка доза, която смайва човешкия ум, церят с много по-сигурна и благотворна сила, отколкото дадени в голяма доза. А за различните органически болезнетворни материи, каквито са серумът, пикочта и пр., трябва да отиваме до много високо разложение (разреждане), ако искаме да не породим засилване на болестта, вместо отслабване. Много учени мислят, че това е само човешка фантазия и, без да опитат, продължават да работят с големи дози. Ако Кох не сполучи със своята лимфа (туберкулин), то е именно защото не я намали до една безвредна доза. Само за бяса се сполучи с голяма доза, и то защото бясът е остра болест. Какво виждаме сега в серумтерапията? Вместо бацилната отрова да се присажда направо в болния, присаждат я на някое силно животно, на което вземат след това серума и с тоя вече лекуват. Какво показва това? Че се образува някое противоотровно вещество в серума ли? Не, а просто че дозата на отровата се намалява. Ние вярваме, че ако тоя серум се напръска (инжектира) на друго животно и серумът на това друго се напръска на трето и пр., то серумът на десетото или петнадесетото животно ще бъде много по-силен и сигурен цяр, защото с това действие постепенно се намалява вредителната материалност на бацилната отрова и се увеличава нейната динамическа сила. Без съзнаването на тая истина, церът на охтиката (туберкулозата) и на много други болести за официалните медици ще остане непознат още дълги години. В.
Ани Отговорено 14 Юни Автор Отговорено 14 Юни РАЗНИ. Година II. Сливен, 15 Май 1894 г. Книжка II. Цяло едно село с епилептици. – Близо до Франкфурт се намира хубавата община Шванхайм [днес квартал на Франкфурт], която привлече, преди няколко години, вниманието на публиката и властите върху си: по-голямата част на учениците от общинското училище бяха се хванали едновременно от болестта, позната под името танцуване на свети Вит [Хорея на Сиденхам – неврологично разстройство с неволеви движения]. Един подобен факт е разтревожил пак тази важна община. Онзи ден, двете възрастни дъщери на един пален [имотен / заможен] селски земеделец забелязали, като станали, че хубавите им коси били задигнати [отрязани] през нощта. Те разказали на родителите си, че двама човека влезли през нощта в стаята им и им отрязали косите, след което те пак излезли, като ги занесли със тях си. Бащата съобщил на полицията и едно съдебно разследване било заповядано. Сутринта същото нещо се е случило в друга къща в Шванхайм, и последващите нощи с едно голямо число фамилии: млади девици, млади булки, една млада годеница, се представили в полицията, на едни главите съвършено обръснати, на други подстригани като момчета. Всичките заявили, че двама човека са, които така им ограбили косите. Висшата власт се разтревожила и франкфуртският паркет [прокуратура] е отишъл със съдебните доктори в Шванхайм. Резултатът на изследването потвърждава съмненията на паркета: всичките тези млади личности са си отрязали сами косите; те са били обладани от лудост [случай на масова хистерия / психоза]. Ако това съобщение е вярно, ето една умствена болест много чудна и която може би произлиза от тайнствена причина. Година II. Сливен, 15 Юли 1894 г. Книжки III–IV. Папата е приел във Ватикана знаменития баварски поп, доктор Кнайп [Себастиан Кнайп — прочут германски свещеник и лечител, създател на хидротерапията]. Ний се съмняваме в този добър поп, на когото сигурността в лекуването е припозната, да е що-годе медиум. Единствения съвет, когото Кнайп е дал на светия отец — Баща, според Verité, е бил да употребява понякога разтривания с дървено масло [зехтин] и да пие смес от мед и вино, което е, види се, превъзходно за старците. По едно чудно съвпадение, в същия ден, когато той е давал този съвет на папата, последния чел в една стара хроника, че император Агрипа, след като прекарал стотните си години, обявявал на тези, които са го питали за дългожизнеността му, че той всякога употребявал, като подкрепителни, разтривания с дървено масло и питиета със смес от мед. Година II | Сливен, 15 октомври 1894 г. | Кн. VI и VII Стаи за мъртви. — В гробищата на Париж ще съградят стаи за мъртви, дето семействата ще могат да поставят временно ковчезите на своите мъртви, до съвършеното им заравяне. Това се прави с цел да се избегнат злощастните случаи с живи закопани. По повод на това един вестник напомня някои исторически примери за живи закопани. Отец Прево, автора на прочутия роман „Манон Леско“, пада от апоплектичен удар в Шантилската гора. Правосъдието заповядва да се аутопсира. На първото забиване на скалпела (хирургическо ножче) той изпуща един вик, който показа, че отчето е още от този свят. Но той издъхна скоро окончателно, подир следствията на тази „грешка“. Готие, съветник и лекар на Луи XVI, разказва по кой начин е бил заровен жив Лалеман, лекаря на княгиня Краон. Амло де ла Усей, в своите спомени, цитира случая с кардинал д'Еспиноза. Неговият случай прилича на Превовия, но го надминава по ужас: „Той не беше умрял, когато го туриха между ръцете на хирурзите, за да го балсамират. Той дойде в себе си, когато го разрязваха, и отблъсна ръката на хирурга, или по-добре на убиеца, който го разрязваше; но това не попречи да се довърши операцията“... И в България колко ужасни случаи има, които се разправят само устно и карат да настръхват космите на човека! Нашите гробища са занемарени в всяко отношение. Трябва вече да се обърне сериозно внимание и върху тях, като се върви по стъпките на цивилизованите държави. Предварителни стаи за мъртви, сгради за мъртвогорение [крематориум], ред и пазене на гробищата — всичко това са първостепенни въпроси, които се отнасят лично до всеки един от нас и чакат реализирането си. Дванадесет години как спи. — Маргерита Буенвал, през май 1882 година, когато била двадесет и една годишна хубава мома, родила едно детенце, което умряло на сутринта. В селото зачвали [започнали] да говорят разни неща за тази смърт, макар да била естествена, и правосъдието се усъмнило. Тя се преместила в селото Тенел. Като видяла жандармите и съдиите да идват, тя, и тъй вече разтревожена от смъртта на любимото си дете, била обвзета от един силен нервен припадък и паднала в каталепсия. От него ден досега тя продължава да спи и прилича на скелет. Само веднъж, казват, издала едни странни викове, когато я уболи дълбоко с игла, но без да се събуди. Ни електричеството, ни никое лекарство не сполучило да я разбуди. Хранят я четири пъти през деня и един път през нощта с пептони и мляко. Докторите са искали да я отведат в Париж, но майката, която пази тялото на дъщеря си, чака я да се събуди. Един американец предложил да изложи тази спяща, като извънреден сюжет, на изложението в Чикаго; майката най-първо приела богатите предложения на американеца, но после му отказала. Година II Сливен, 15 февруари 1895 г. Книжка XI. Жив закопан. — От Дъглас ни пристигна съобщението за едно трагическо произшествие, което потвърждава още веднъж ужасните опасности на бързите закопавания. В гробищата на Дъглас работници присъствали при заравянето на един от техните. Ковчегът бил спуснат в земята, когато внезапно присъстващите чули един шум, който идвал от вътрешността на ковчега. Като минал първият момент на уплашване, гробарите извадили ковчега и го отворили. Човекът бил умрял, но той бил заровен още жив, понеже го намерили обърнат с лицето надолу. Страшно свитите му черти, разкъсаните му ръце показвали адската борба, която тоя злочестник изпитал между четирите дъски, които го стягали. Бедният човек бил заровен през един летаргически сън, който представял (показвал) всичките признаци на смъртта. Година II, Сливен, 15 март 1895 г. Книжка XII Един интересен болен се намира по настоящем в една болница в Лион. Той е един млад, двадесет и две годишен работник — ботушар (обущар) от Вар (департамент във Франция). Влязъл в болницата от паралич на половината си тяло, неговото положение се подобри, когато ненадейно той влезе в едно сомнамбулическо (хипнотично/трансово) състояние, от което бе невъзможно да се разбуди. Можеха, обаче, да го накарат да говори и да се съобщава. Сега, след осемнадесет дни, болният става, яде, ходи, извършва, с една дума, всичките физически функции. Макар и да бъде със завързани очи, той може да вижда през предметите. Един пример: един посетител му предложи да изиграят една игра на карти. Болният прие. Захванаха да играят и, без да се измами, болният означаваше една по една всички карти на талона, стойността им, цвета им, положението им и дори техните материални недостатъци. Още повече, този човек, който едвам знаеше да чете и да пише, съчини по заповед на д-р Лепин едно стихотворение. Лекарите следят с голямо внимание този интересен болен. Един млад момък около 18-годишен, на име Монто, който живее в селото Буласие, на остров Олерон, тури от известно време цялата страна в революция (предизвика сензация). Той лекува, казват, всичките болести чрез ръкополагане (полагане на ръце). Репутацията му ненадейно се разпространи не само в острова, но също и в държавата. Повече от сто души дохождат всеки ден да чакат ред на вратата му, и всичките се връщат ако не излекувани, то поне успокоени. Болните идват от всичките страни, то е едно истинско поклонение. Монто не иска никаква плата, той приема това, което те желаят да му дадат. Едно просто шише с вино е наравно прието, както и два франка. Уверяват, че знаменитият лечител притежавал способността да отгатва мислите. Любопитни са отивали при него, за да го лъжат, но той ги отгатвал и им казвал, че те не са болни. В страната напоследък нямат други разговори, освен за него и неговите изцерителни лечения. Монто не е друго, освен син на земеделец и е получил едно първоначално образование.
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване