1930_12_31 За Новата година 1931

[Ани]

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми

 

ЗА НОВАТА ГОДИНА 1931¹

       Тази година е от мълчаливите. Когато човек е болен, той се свива, само говори за своята болест. Когато няма никаква болест, той мълчи. Тази година е от здравите години. Тя събира, взима оттук-оттам, не се оплаква. Тя събира, кой каквото дал и от това, което тя събира, трябва да се плати. Всяка година за добрия човек е добра, а за лошия човек годината не може да бъде добра. Търсете доброто в себе си, вън да не го търсите. Човек, който очаква да ходи само на гости и да го хранят, той няма една здрава основа. Ако растенията чакаха само отвън да ги хранят, както майките хранеха децата си... Те, като се насадят в земята, сами растат, сами се хранят. Всички през тази година трябва да имате събран материал да работите. Запример вие искате да знаете какво може да стане през тази година. Аз казвам: по-малко да знаете, по-добре. Защото онова, което ще ви кажа, е толкова лошо, по-добре е да го не знаете. Може да ви кажа колко хиляди къщи ще изгорят, колко парахода ще потънат, колко хора ще умрат, колко майки ще изгубят децата си. Всичко това може да ви разправям, пък има и добра страна. Колко добри хора ще се родят.

       Та рекох, ако ви попитам какво бихте желали да ви кажа за тази година. Ако ви дадат един билет, какво ще разберете? Ние ще мязаме на ония трима пътници, които царят поканил на гости и трябвало да им даде само по едно нещо. Едного можел само да нахрани, другият поискал да му дадат докторат, третият поискал да му дадат [да стане] генерал. Но царят казал, че онзи, който произвели доктор, няма да яде. И който станал генерал, пак няма да яде. Питам: ако в живота ви произвеждат генерал или доктор и не ви дават да ядете, какво струва вашето докторство или генералство? Преведете сега това. От всичко, което човек сега има, няма по-хубаво от това да бъдете здрави. Който е здрав, той е добър и всичко може. Здраве ви трябва. Здрави ли сте, здраво тяло, здрави мисли, здрави чувства, здрава любов, здраво знание. Аз наричам здраво тяло, което никога не се дере.² Човек, който се обезсърчава, неговите гащи се дерат. Човек, който мисли зло, неговите дрехи се дерат. Няма нещо положително. Здравият човек е човек, който при всички бури на живота, да не вижда никакво противоречие в живота. Противоречията в живота ние ги произвеждаме.

       Запример ако вие сте сиромах, вие няма да имате никакво противоречие между вас и бедните. Ако вие сте богат, веднага ще се роди противоречието. Ако двама хора сте невежи, няма да има противоречие. Но ако станат учени, те ще спорят как е станал светът. Светът не е създаден за спор. Светът е създаден за учене. Според мен Господ не е създал света да спорят учените хора. Той го е създал, да се учат. Той е практическо училище. Как е създаден светът това не е ваша работа. Какво трябва да правим и как трябва да живеем, това трябва, това е сега важното.

       Как е създаден света? — Светът никога не е създаден. Създаването е идея, произлязла от самите хора, но вече светът съществува как една възможност за развитието на човешките души. Това е от чисто Божествено гледище. Щом ти разбираш, че светът е създаден, всяко нещо, което се създава, има своя край, а всяко нещо, което има край, смъртта е влязла в него. А смъртта носи своето нещастие. Ако кажем, че светът не се създава, разбираме един свят, който е вечен, вечно се развива. Животът е вечен процес, който постоянно се развива и дава своето богатство. В този живот няма никаква смърт, няма никакво страдание, никакво противоречие. Ако има някакво противоречие, то е в нашите малки глави. Запример ако някой има някакво противоречие тази вечер, има да дава някаква полица, щом замине за другия свят, противоречията престават.

       Ако един човек ви се оплаква, че го обрали, взели му двадесет хиляди лева – ние хората сме много смешни. Ние създаваме един ред и порядък на Земята, изваждаме Божественото злато, туряме го в нашите каси, а ако някой вземе златото, казваме: „Обраха ни.“ Питам тогава: тия понятия, които сега имаме за кражбата, прави ли са? Кражба има, когато не употребим живота тъй както трябва, това е разсипничество. И мисля, ако ние залагаме нашия живот за богатството на света, какво можем да придобием? Сега всички казват, че богатство без пари не може, но питам: кой човек с пари досега се е спасил? С пари? Кажете ми един човек, който се е спасил с пари. Аз в историята на човечеството не зная такъв случай. Може да е спасен с пари, но да е спасен и да благодари, няма нито един. Богатството е като резултат на човешкия ум, на човешкото благородство, на човешката любов, мъдрост, знание, но богатството само по себе си не създава човека. Човекът е създал богатството. Следователно ние понякога сме смешни, когато турим богатство, което не сме създали и седим, и се покланяме пред него, като че човекът го е създал. Това е крива линия на поведение, която ни отдалечава от правия път на живота. Няма същество по-богато от човека. Ако този, богатият човек иска да стане по-богат, там е белята.

       В живота, ако всички растения, всички животни до човека, ако ги съберете, всички животни биха заменили всички свои способности, каквито имат, всичко ще дадат, за да имат дарбите и способностите на човека. Толкова е богат човекът. При това днес ще срещнете хора, които се оплакват, казват: „Ние сме бедни, нещастни, Бог ни е изоставил.“ Чудно е, че ние, разумните хора, венецът на Божието творение, не можем да си изкараме храната, а онези зайци си изкарват прехраната.

       Питам тогава: при едно такова разбиране на живота, де е смисълът? Това не поставям като противоречие, но това е една крива философия, която е внесена в живота, от която се е родило съвременното нещастие. Във всички религиозни системи се показва все едно човешко знание. Така Господ е наредил света, както сега. Ако вас ви внесат в едно общество, дето хората живеят както Бог е наредил света, ще видите каква голяма разлика има между вашите разбирания и това разбиране. Питам сега: ако от гледището на тази философия, ако вие имате един ваш приятел, който ви обича и е готов да пожертва живота си заради вас, нима ще искате повече? Мислите ли, че този ваш приятел ще ви остави да страдате? Ако вие казвате, че Бог е Любов, следователно ако Любовта е, как е възможно Този, който е Любов, да остави своите да умират на Земята и да имат такива нещастия? Едно противоречие. Ние не се спираме и казваме: Бог е Любов, но само един съвършен Бог може да бъде любовен. Един Бог, който няма Любовта, той не е никакъв бог, той не е бог от съвършените богове.

       Та рекох сега, смисълът на живота е всички да вярвате в едно: Ако човек дойде да разбира именно своята душа, в каквото и да е състояние, той ще е в състояние да помогне на себе си и на окръжаващите, с които живее. И не се изисква философия, дълъг процес за спасението на хората. Ние мязаме на кибритени клечки. Има едно място, трябва да знаеш как да драснеш тази кибритена клечка, за да се запали, да се подкладе свещеният огън. И в себе си, изисква се микроскопическо усилие, да запалиш свещения огън и постоянно да го оставиш да гори. Не трябва да се ровиш целия ден, но трябва да оставиш огъня да гори.

       Ти казваш: „Той е лош, той е грешен, от него нищо няма да стане. Да съм богат, да съм учен.“ Тези неща сами по себе си ще дойдат. От наше гледище казваме, че ние трябва да обработваме растенията. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой ги беше обработвал? Сега казват, че хората развъждат рибите. Преди да беше дошъл човекът на Земята, кой развъждаше рибите в моретата? Ние съвременните хора, освен че не правим нищо, но и разваляме. Ние изсичаме горите, с което създаваме нашите големи нещастия. Изсичаме горите и правим си къщи и други. Човек трябва да намери други работи, друг материал за градене на своите къщи, а не с растенията. Тъй както съвременните хора вярват, в тях има голяма жестокост. Ако теглите един паралел, често най-хубавите неща в нас ние ги пожертваме, както горите, разчистваме ги и създаваме цели пустини. Например идеята, че ще умрем и ще отидем в земята и ще изгнием. В живота има гниене само в греха. Когато човек престъпи Божиите закони, има гниене. Когато той живее по правия път и да стриеш човека – ако един човек го стриеш на милиарди клетки, които има, ако го разделите на всяка една клетка поотделно, нищо не умира. Вие разглобите едно нещо и пренесете на друго място, което умира. Ако материалът, от който е направена тази къща, би изчезнал и на мястото ѝ бихте турили още по-хубава материя, форма, ако вие поддържате, че човек не умира, тогава не би имало нещастия в живота.

       Тъй както ние, съвременните хора, живеем, ние сами създаваме нещастието си. Вие като четете вестниците, ще видите икономически кризи, които стават в света; в Америка, в Англия, във Франция, навсякъде. Има хиляди хора, които се убиват, и то не невярващи, но онези, които вярват. Материалистите, които не вярват в Бога, по-малко се убиват. Вие никога не можете да заставите един заек да се самоубие, но вие можете да заставите един човек да се самоубие. Самоубийството всякога произхожда от едно неестествено положение, което съществува в душата на човека. Казваш сега: „Всички трябва да се пазите³.“ Аз навеждам този факт за самоубийството, когато човек дойде в себе си до едно положение, че започне неща в себе си, които не е създал. Казва: „Не искам да живея“, и т.н. Тия идеи за човечеството са празни работи, не трябва по този начин. Питам: ако трябва да убием свещената идея в себе си, какво ще придобием? Аз срещам хора по пътя, които са направили това. На техните лица е написано това, че те са убили своите свещени идеи и своите свещени чувства. Те ходят като варосани гробища. Няма нищо свещено в тях. Рекох, сега, на хората трябва да се даде една философия, не трябва да се самоубиват хората.

       1931 година е 14 година, имате числото 9, 3 и две единици, които я затварят. Единицата, това е творческите сили в Природата. Следователно човекът е поставен между две граници, като една река. Те са бреговете, от които той не може да излезе. Те са две състояния, единиците, които ограничават нашия живот. Деветорката е крайния предел на един Божествен живот. Вие само в деветте може да постигнете какъвто и да е идеал във вашия живот. Щом изгубите вашата деветорка, всичко за вас е осъдено. Тройката за вас това е методът, начинът, по който можем да постигнем най-свещените мисли в живота. Следователно деветката, тройката, това са най-мощните сили, които трябва да работят в съвременния живот. Хората, като не разбират тия числа – те са сили, които са събрани в Природата за друга деятелност – понеже хората не ги използват за тази деятелност, стават тия експлозии в живота. Хората искат да станат повече богати, отколкото трябва да бъдат богати; искат да станат – да станат умни повече отколкото трябва да бъдат. Човешкият мозък не може да издържа по-голяма наука. В известни случаи, вие не можете да издържате известни идеи. Даже и при натрупването на известни знания, вие ще дойдете до известно положение, дето ще омекчите вашите нерви.

       Ние съвременните хора страдаме от претъпяване на нашата мисъл. Всяко чувство трябва да се облагороди, трябва да се тури на място, на работа. Не викай хиляди чувства в себе си, но отхрани едно чувство, тури го като дете в себе си и го постави на работа. Едно след друго трябва да се раждат чувствата и мислите. И тогава, ако някой каже: „В мен има хиляди мисли.“ Хилядите мисли не са наши. Хилядите мисли, които съществуват в дадения случай в света, от тях ти се пада само една мисъл. Има два милиарда хора на Земята и ако на всеки човек се пада само една мисъл, тогава има два милиарда идеи, които съществуват, които действат. Казвате: „Аз имам много мисли.“ Представете си тогава, ако имате много мисли, ако вашето твърдение действително е вярно, ако имате десет-двадесет идеи, тогава вие сте човек заможен, няма какво да се оплаквате от сиромашия, от невежество, от незгодите на живота. Но щом се оплаквате от незгодите на живота, вие имате само една свещена идея, вие сте човек, който в духовния живот ходите от подаянията на другите, просите да ви насърчат, да се нахраните оттук-оттам. Дойде някой и пита има ли Господ или няма. Ти си закъсал човек. Остане ли да питаш има ли онзи свят или не, ти си съвсем закъсал. Остане ли да питаш какъв е смисълът на живота, пак си съвсем закъсал.

       Питам сега кой може да ми обясни, ако аз имам едно ядене, ето как разсъждавам аз. Ако ме поканят да седна на трапезата, има при мене един философ и ме пита: „Сладко ли е?“ Аз ям, че кой е авторитетът в дадения случай? Аз, който ям, или този философ, който философства? Той не може да каже нищо за яденето – аз опитвам тази истина. Следователно за вашия живот – дали вие живеете. Вие питате: „Аз живея ли или не, добър човек ли съм или не?“ Сега кой може да каже това? Има гадатели, но най-добрия гадател за себе си сте вий. Няма от вас никой, който да не знае в даден случай добър ли е или не. Трябва да се освободим от онова вътрешно спекулантство от вековете на заблужденията.

       Сега ние вярваме, че като умрем, ще се свърши всичко. После други вярват, че като са нещастни на Земята, в другия свят ще бъдат щастливи. И за да го докажат, взимат онзи пример, който Христос взема за богатия и за Лазаря. Този богатият човек в своето богатство беше нещастен. Лазар, който седеше при вратата, беше философ, той беше най-веселия човек. Той всеки ден казваше на богатия: „Слушай, знаеш ли какво те очаква за в бъдеще?“ Казва: „Видиш ли моите рани? Теб за в бъдеще те очакват големи нещастия. Аз съм предметно учение за тебе. Аз дойдох да те спася.“ И цял живот Лазар стоя да го спаси и най-после неговата дебела глава, като не можа да разбере, дойдоха ангелите и го задигнаха и той беше щастлив в лоното на Авраама. Ония, които не разбират закона, казват: „Понеже този сиромах Лазар страда много на Земята, той ще бъде щастлив на Небето.“ Може и така да го тълкуват. Или аз бих привел този пример: Авраам казва на богатия: „Синко, Лазар седя толкова време при твоята глава, той ти казваше какво има да пати твоята глава, но ти не го послуша. Сега ти ще понесеш твоите последствия.“

       Сега ще направя една аналогия. Когато една свещена идея дойде при вашите врати, вие богатите, гледате раните на вашите свещени мисли, на вашите свещени чувства и ако вие не обърнете внимание, мисълта един ден ще ви измъчва. Казва: „Толкова години живях при вашите врати.“ И като този Лазар ще ви я вземат. Какво костваше на този да вземе Лазаря и да очисти раните му? Ако той беше изчистил раните на Лазаря, Лазар щеше да очисти неговите в другия свят. Рекох, ако вие вземете вашата свещена идея, има един свещен живот в света, който можете да опитате. Има една Любов в света, която въздига мъртвите, има една Любов, която урежда всички богатства. Има една Любов, която урежда всичкия живот, всички чувствувания. Тя е Божията Любов в света. И всеки един от вас, който иска да бъде силен и мощен, непременно трябва да се запознае с условията на тази Любов, която сега встъпва в света. Тя, когато настъпва, тогава се раждат най-големите нещастия. Тогава вие ще запитате: „Как така? Защо тогава именно да се раждат?“

       Аз ще ви запитам друг въпрос: По закона на аналогията ще искам да обясня друга една истина. Когато ви дойдат хора на гости, защо вземате житното зърно, туряте го под хромеля⁴ и го мелите? След това правите хлябове, печете ги на огъня. Защо правите това? Вие правите това жито достояние. Ако така не го смелите и след като го смелите, не го направите на хляб и не го прекарате през огъня... Но не е мъртво. Следователно след като житото е прекарано през хромеля, то става достояние да се приеме от човешкия живот. Любовта като дойде, ние сме житното зърно. Тя ни взема от хлебаря, ще ни груха, ще ни направи на брашно, ще ни тури в свещената вода, ще направи от нас хлябове, ще ни тури в пещ и ще вземе да ни погълне.

       Питам сега: ако тебе те погълне един светия, изяде те, какво ще стане с тебе? Ти ще станеш светия. Ако те изяде един ангел, ангел ще станеш. Аз говоря по аналогия следното сравнение. Ако земята те вземе в своите недра и тури кръст отгоре, какво ще стане от тебе? Плод ще дадеш или няма да дадеш? Следователно при страданията човек се туря при благоприятни условия, за да прекара. Страданията са пръстта, която трябва да се тури, за да даде един плод, един потик към една свещена работа. Тъй както се разбира живота, той се осмисля. Всички можете да направите опит. Всички други тълкувания на живота – ние изгубваме смисъла на живота. Като изгубим този смисъл, ние чакаме друг някакъв живот, лесен. Такъв лесен живот не съществува. Вън от този живот, който ние имаме, за нас не съществува никакъв друг живот. Предположение е. В този живот са скрити проявленията на живота, но самият живот в нас не е проявен както трябва. Ние носим една пъпка, която не се е разцъфтяла. Човекът не е пъпка, която цъфти веднаж. В този живот трябва да се прокарат неговите възможности, които са скрити вътре, във вековете, които идат. Но тепърва ще дойде онова, което е скрито, и ние ще видим какво може да стане от нас.

       Казват: „Ние можем да изгубим живота.“ Колкото за това, бъдете уверени, никой не иска да вземе живота, човекът не се губи. Временно ние можем да изгубим съзнанието си, но то е един факт. Всеки човек може да се захласне. Изгубването на съзнанието, може един предмет да се изгуби от съзнанието ти, но умът ти е зает с друг някакъв предмет. Нашият ум не може да бъде буден за всичките неща. Но представете си едно същество като Бога, на когото съзнанието е всякога будно, така будно, че всичките предмети, които съществуват, ги държи в умът си. Всичко, каквото става с тия същества, ги държи в ума си. Питам сега: философите, които разсъждават, даже и за тях не е понятно. Да държиш в ума си всичко това. То не е един предмет, това са безброй предмети и да ги държиш в ума си, с тяхната същина, това е повече отколкото нашият ум може да разбере.

       Един ден, когато започне реализирането на Великата идея, ние ще се освободим от нашия дребнав живот. Животът ни на Земята е повече с мъчение на нереализирани идеали. Родиш се млад и почнеш да боледуваш. Постепенно иде старостта, остаряваш, изгубваш красотата си. Красив си, изгубваш красотата си. Ти може да си на онази възраст сега от 33 години, а може на 40 години, човек с отлична мисъл, но като остарееш, изгубваш паметта си. Краката почват да ти изневеряват, започва стомахът да ти изневерява, сгърбиш се, казваш: „Остарях.“ Питам тогава, каква философия има в такива едни дядовци? Казват: „Този дядо бил философ на живота.“ От дядовци ние не се нуждаем, от хилави хора ние не се нуждаем.

       Ти казваш: „В сегашния век ние се нуждаем от хора, които да ни бъдат полезни.“ Да срещнеш човек, който при най-големите страдания да бъде спокоен. И да допуснем, че вие носите някоя магическа тояжка, както древните маги са носили в ръцете си такива тояжки. Мойсей носил такава тояжка на планината. Господ му казал да хвърли (?) тоягата си и с нея да върши чудеса. Представете си, че и вие имате такава тояжка и влезете в един град, дето хората боледуват и умират. И вие влезете в един дом, бутнеш човека, и той оздравее. И бутнеш умрелия, и той възкръсне. Отиваш при един търговец, който е пропаднал, бутнеш с тояжката си, и той се изправи. Парите се връщат, къщата се връща. Казвате: „Може ли да има такава тояга?“ Питам: може ли да има страдания и нещастия при такава тояга? Аз взимам тази тояга в смисъл на човешкия ум. Тя е магическата сила. Когато изгубиш правилното разбиране за живота, законът съществува и за тебе. Ти си изгубил своята магическа тояжка. Щом разбираш всичко, като махнеш, всичко може да направиш, но трябва да знаеш как да махнеш. Ако пишеш на еврейски, ще пишеш от дясно наляво. Навсякъде има закон. Ако пишеш на китайски, ще пишеш отгоре надолу. В Природата за тълкуване на нещата има известни закони, които показват какви са нашите отношения към съвременния космос или към съвършеното съзнание на ония напреднали същества, които стоят на много по-висока степен от нас. Разбира се, тя е много отвлечена мисъл, заради⁵ нас, за онези, които не разбират. Често мен са ме запитвали: съществува ли някакъв бъдещ живот? Рекох, сегашният живот и бъдещият живот, това са едно и също нещо. И ако кажеш, че вън от този живот няма друг живот – ако ние вземем живота в онази малка клетка, както съвременната наука твърди, че човекът е произлязъл от нея и че той е последното развитие на тази малка клетка – но мнозина твърдят, че това не е още последната форма.

       Има хиляди форми, които са още по-повдигнати, и човекът се качва по тази лествица⁶ – то е лествицата на царството на живота. Той се качва по тази лествица и то е най-горното стъпало. При това, ако вие се бихте покачили, запример като един ангел, знаете ли какво представлява историята на един ангел? Историята на един ангел е много по-интересна в своето развитие, отколкото развитието на цялото човечество. Животът на един ангел е много по-романтичен, отколкото на цялото човечество. Един ангел има много по-красива история, отколкото всички хора взети вкупом. Питам сега: не струва ли сега човек да стане един такъв ангел? С такъв един, такъв разнообразен живот, живот на щастие, един живот на онази Вечна красота, един ангел, който може да пътува по целия космос, да посещава световете, да държи лекции където иска.

       Сега, от сегашното гледище, това е забавление. Между действителността и забавлението има една разлика, тя седи в следното: Когато нещата имат един илюзорен характер, те се отличават с това: щом човек се намира под една илюзия, ако той е топъл, веднага губи от своята топлина. Вземете кой да е човек, ако има точни везни, премерете го, когато е нормален, ако започнете да го храните с илюзии, премерете го, той започва да олеква, този човек е изгубил своето нормално положение. Нали знаете светии, които са ходили по горите да постят, чрез пост те са искали да станат светии. Те не са разбирали поста. Чрез пост човек светия не може да стане. То е упражнение, той изгубил нещо от своята тежест, в дадения случай. Но човек има нормално състояние. Ако вие се храните с илюзии, вие губите от теглото си. Но човек губи ли от теглото си, това не е правият път. Той трябва да придобива от теглото си, не с килограми, но то са много малки части, има такива скъпи вещества, но човек в теглото си всеки ден трябва да има, в теглото си, по едно увеличение в теглото на човешкия организъм. То е нормалното развитие. Ако туй тегло не се увеличава, човек върви по един крив път.

       Така съвременните психолози, когато изучават човека, когато той отслабва, човешкото лице става по-красиво, по-деликатно, по-симпатично, те имат известни норми за човешкото лице. Когато човек бъде по-красив, този човек съдържа повече материя, отколкото е направен, зад тази материя има повече сложни сили вътре, с които може да разполага, има повече способности. Добрият човек, светият човек се отличава с повече сила, талантливият човек има по-малко. Оставете един човек свободен, той изгубва от силата. Колкото върви към доброто, увеличават се силите.

       Рекох, когато човек дойде да вярва в Бога, ние трябва да имаме за Бога една идея. Казвал съм и друг път: Бог извън нас не съществува и ние извън Бога не съществуваме. Христос казва: „Отец е в мен и аз в Него.“ Той не казва: Аз съм вън от Отца и Отец е вън от мене, но казва: „Аз съм в Отца и Отец е в мене.“ Ние търсим един Бог, който е вън от нас. Не, вътре в нас е Той. Тъй трябва да разбираме, че Бог е вътре в нас и ние сме вътре в Бога. Ако дойдем така да разбираме нашите отношения към Бога, тогава ще разбираме отношенията с другите хора.

       Един човек, който не може да обича Бога, той не може да обича и другите. Една дъщеря, която не може да обича майка си, не може да обича другите. Един [син], който не може да обича баща си, той не може да обича другиго. Синът трябва да мяза на баща си, дъщерята – на майка си. То е закон в Природата. Съвременните хора искат тепърва да познаят Бога и Той да ни изпрати своето благословение. Ако сега трябва Господ да изпрати Любовта Си, ние сме загубени. Казваме: „Трябва да чакаме, да внесе доброто.“ Той отдавна го е внесъл, ние вече носим тия заложби в душата си, трябва да вярваме в тази Истина. И нашата свобода е вътре в нас. Ние не трябва да чакаме нашата свобода отвън. Може другите хора да се залъгват, но всеки от нас трябва да е в състояние да избави своята свобода. Ако всичките хора се съединят, ще имаме философия. Значи всички трябва да се откажем от ония лъжливи идеи, които замръзват (?) човека.

       Сега през тази година искам да развиете своите дарби. Турете си за задача да бъдете здрави; турете си за задача да бъдете щастливи; турете си задача да имате едно благородно сърце, което при всички положения, които станат в живота, никога да се не измени. Турете си за задача, вашият ум при всички философски твърдения, като чуе всичко, пак умът ви да е спокоен, да се не плашите. Най-после турете си задача да се срещнете с Любовта, която иде отгоре. Новата година носи цяла торба с Любов. Пригответе торбата, като дойде Любовта, кажете: „Малко от новата Любов!“ Сега ще ви говоря на нов език. Всеки има торба. Торбата аз наричам човешкото сърце. Отворете сърцето си за новата Любов, да я почувствате. Тя се отличава. Нали онзи италианец прави опит, от Италия запалил лампите на Австралия. Тази, новата Любов се отличава с това изкуство, че тя ще запали всички тия свещи, че вие ще светнете, ще дойде, ще ги запали и вие действително ще знаете, че сте в едно пристанище. Тогава ще кажете като онзи: „Действително аз, човекът, който бях сляп, сега виждам.“

       Сега има нещо, което вие трябва да видите. Аз не искам да разправям за някакъв нов опит, за някаква реалност заради⁷ мене. Моята реалност за мен не може да бъде реалност за вас, нито пък вашата реалност може да бъде реалност за мен. Както и да разправям, вие не може да разберете един свят, ако нямате отношение към него. Обаче когато аз разглеждам другия свят, аз говоря от три точки. Гледам го от физическия свят, гледам го от света на моето сърце, гледам го от света на моя ум. Ако има известно съотношение между моето тяло, между моите чувства и между моите мисли, никога не се нарушава равновесието, имаме вече този потик, аз считам вече тази идея, която имам, за права. Философски разсъждавам. Щом има малко разногласие в мене, аз зная, че моите схващания не са прави. Вие твърдите – някаква работа не е права. Може човек да твърди, че някоя работа не е вярна, може наполовина да е вярна. Защото, ако вие твърдите, че ъглите на един четириъгълник са равни на 180 градуса, право ли е туй твърдение? Не, не е право, не 180 градуса, но 360. Понеже има на четири места по 90 градуса и те правят 360. Ако вие твърдите, че ъглите на един квадрат са равни на 180 градуса, ако кажете, че истината е наполовина вярна... Пък да твърдите, че са равни на хиляда градуса, то е едно преувеличение.

       Тогава вие мязате на един поп, който тълкувал онзи стих за хлябовете. Питат го: „Как е било, дядо попе, Христос да нахрани с пет хляба пет хиляди души?“ Казва: „Трябва да знаете, че те не са били обикновени самуни, те са били големи като могили.“ Те се учудили – как така хлябове като могили. Казват: „Не се чудим на хлябовете, но се чудим на голямата уста на пещта, която е имала пещта, в която са печени.“ Това не е тълкуване на едно чудо, чудо в света всеки може да извърши. Всеки от вас може да извърши едно чудо. Всеки от вас може да запали и да изгори една земя, може да се запали земята от единия край до другия. Ако намериш запалка, може да я запалиш и да я превърнеш в пепелище, но благодарение, че Господ скрил запалката, кибритената клечка от хората. Сегашните химици и физици търсят и един ден тия деца може да намерят кибритената клечка. После вие ще видите химиците, които правят своите опити. Опасността се крие в това – пожар по цялата Земя. Какво ще стане със Земята? Ако вие мислите, както сега върви съвременната наука в своите изобретения, че светът ще се спаси... Сега изобретенията вървят по един път, който носи разрушения за тия науки. Заблужденията в туй направление трябва да се спрат. Да се измислят някакви отровни газове, това не е наука. Нека дойдат тия химици, да намерят еликсира на живота, ще ги похваля. Да измислят някакъв сироп за престъпниците, като се нацъркат, та да станат светии или когато един народ не може да се проявява хубаво, да го нацъркат да може да се управлява хубаво. Да измислят този сироп и е на място.

       Нали знаете танцьорки има, които играят много хубаво без да знаят. Аз бих желал Любовта да ви прати да играете новата игра. Докато не започнете да играете, вие сте мъртви. Светът не е за мъртвите, но за живите. По-добре да играят хората, отколкото да лежат по гърбовете си. По-добре да живеят хората, отколкото мъртви в гробовете с надгробни надписи. Никакво умиране, на умрели хора никакви паметници. За хората на Божественото учение, никакви паметници не трябва. Аз съм против паметниците. Всеки един носи жив паметник на Любовта. Паметник на твоята Любов, паметник на онова знание свещено, паметник на онази Истина написана в твоята душа. Само това трябва да бъдат тия големи паметници, които трябва да носим. Всички други паметници, това са заблуждения. Умрял някой, турят паметник: Тук лежи еди-кой си философ, реформатор, направил известни реформи. Какво се ползвам от реформите на някой си, ако аз се разболявам? Аз не вярвам в убийство, аз не вярвам в смърт, може целият свят да умре, аз не вярвам. Аз не вярвам, че хората умират, аз вярвам, че хората се преструват. Аз всякога, когато съм срещнал някой умрял, казвам: „Ти си се престорил само.“ То е само лично, субективно схващане, не може да го препоръчам. Аз когато срещна някой умрял, аз виждам, че не е умрял. В мене идеята е другояче сложена. Аз виждам, че този човек е напуснал къщата си и заминал за някъде. Тия хора в странство изчезват, аз зная адреса, оставят къщата на негово място. Има хора, ако ги оставите, те изчезват преждевременно.

       В съвременните [...]⁸ имаме ред факти, дето човек ходи в странство и се връща. Един студент свърши университет, свърши два факултета. След туй, този човек – изчезне неговата ученост, той стане едно малко дете. Майка му го учи, той е будала, след десет-петнадесет години, той свърши гимназия, върнал се онзи стария ученик, започне да работи. Къде ходил, той не знае, той започва да работи и не признава друг, който е в тялото. Имаме ред факти, по които можем някой път да се научаваме от няколко съзнания. Ние още не сме дошли до човешкия живот. Туй, което става често във вас, се дължи на други съзнания. Вие ставате сутрин, не сте разположен, как го изяснявате? Станете сутрин и вие сте радостен. Ние имаме една философия, която изяснява нещата. Ти ще опиташ една философия в живота.

       Ако вие разбирате закона, има един благоприятен момент, може да смените най-лошото ваше състояние. Ако не знаете, тази смяна ще се яви по друг начин. След една седмица или някой път след една година, ще си иде. Казвате: „Този дявол ще го хвана някъде.“ Ние казваме някой път: „Учителят носил страшни идеи.“ Тази идея не е ваша. Ние, съвременните хора искаме да оставим този въпрос. Искам да оставя на вас мощната сила на Любовта. В света искам да постъпвате, да вярвате, не във вашата личност, не във вашата индивидуалност, защото индивидуалният живот го наричам живот на падналите листа. Да се индивидуализира човек, да мисли само за себе си, прилича на падналото листо. Аз говоря за това паднало листо, аз говоря за този неестествен живот. Дървото не се съставя от ония падналите листа, но всичките клонища и паднали листа съставляват цялото дърво. Човек е, който може да живее във всички свои листа. Човек е, който може да живее във всички свои клони; човек е, който може да живее във всички свои корени и в дънера; човек е, който живее в себе си, във всички свои мисли; живее във всички свои чувства и да е господар.

       Сега рекох, тази, новата година, тридесет и първа година, тя е година на жертва. Жертвата, това е едно велико проявление на Любовта. Никога човек не може да прояви Любовта без жертва, тя осмисля. Каква любов е направена без жертва? Следователно вие ще изучавате закона на жертвата. По отношение на тази Любов не трябва да съжалявате, че сте направили някаква жертва, защото в жертвата ти жертваш, за да придобиеш нещо. Всякога в жертвата има придобиване. Само в жертвата се проявява животът. Христос дойде на Земята и пожертва своя живот на Земята, но нищо не изгуби. Какво изгуби Христос? В своята жертва Той придоби. Следователно в жертвата човек придобива. Човек, който не е готов, той мъчно може да разбере силата.

       Сега настъпващата година е година на жертва, хората ще дадат тия жертви. Тази година са умрели 42 милиона хора, тази година са се родили 48 милиона хора. Идущата година ще умрат 45 милиона хора и ще се родят 50 милиона хора. Питам сега: След време, тъй както се увеличава светът и се напълни с хора, какво трябва да правят тези хора? Накъде трябва да вървят? Те ще започнат да мислят да се преселят от Земята. Един философски въпрос поставям за плашене. В бостаните някой път поставят плашило. Адът е едно страшилище. И адът съществува, и раят съществува, но човек е кандидат и за рая, и за ада. Щом обичаш, кандидат си за рая; щом мразиш, кандидат си за ада. Следователно ти не можеш да избегнеш рая или ада. Ако мразиш – кандидат си за ада; ако обичаш – кандидат си за рая.

       Сега през тази година някои хора ще пожертват любовта си. Някои ще пожертват омразата си. Аз не зная вие от кои ще бъдете. Зависи от вас. Казвам едно: някои от вас ще станат кандидати за рая, някои за – ада, т.е. възможности са това. Не, че е определено – може някои да станат кандидати, но всички ще бъдете кандидати за рая, ако обичате. Сега ви пожелавам новата година да станете кандидати за рая, за хубавия живот. За рая, аз разбирам този рай – да бъдем всички кандидати за рая, че да почувствуваме тази благост. Та ви поздравявам с новата година.

       Само Божията Любов, само Божията Мъдрост и само Божията Истина носят пълния живот.

12 часа вечерта, 31.12.1930 година

---

      ¹ Беседата фигурира в каталозите като непечатана извънредна.
       ² Дере – в смисъл на: къса се.
       ³ Вероятно – пазите – блед и нечетлив текст в оригинала.
       ⁴ Хромел – ръчна мелница от два камъка.
       ⁵ Заради – в старинното му значение на: за.
       ⁶ Стълбица (ст.-бълг.) – стълба.
       ⁷ Заради – в старинното му значение на: за.
       ⁸ В оригинала е оставено празно място за една дума.