1935_01_01 Иди и зад Ниневия

[Ани]

Беседата е от сборника "Законът на безсмъртието"
Учителя Беинса Дуно. Неиздадени беседи на Учителя
от разшифровки на стенограми

 

ИДИ И ЗАД НИНЕВИЯ¹

       Небето чисто, звездно. Времето тихо и хладно.
12 часа полунощ срещу Новата година

       Прочете се Исая, глава 5, от 16 стих нататък.
       Ще Ви кажа само няколко думи.

       Всичко зависи от разбирането на човека, от светлината, която той има в своето съзнание. Ето как седи въпросът: Ако вие дадете на един невежа хубаво платно, четка и бои, той само ще оцапа платното. Ако ги дадете на един обикновен човек, той ще изкара нещо като децата. Ако ги дадете на един гениален човек, той ще създаде една хубава картина. Ако дадете едно златно перо на един глупец, той само ще си играе с перото. Ако го дадете на един обикновен човек, той ще се залъгва с него, а онзи мъдрец ще напише една отлична книга.

       Сега можете да кажете: „Кое е платното?“ Платното е човешкото тяло, а перото, това е човешкият ум – най-големите благословения, които Бог е дал на човека. Ако знае как да ги употреби, той ще може, както мъдрецът, да създаде най-хубавите работи, а ако не разбира, той само ще си играе.

       Тая година има две противоречия в себе си – 1 и 9. Вие имате едното – силата, която създава и руши. Това е киселината. Девет е една неутрална дума, която от нищо не се интересува. Неутралитетът пази всякога, без идея е тя.

       После имате три и пет. Три е едно число на равновесие; пет е добрата страна, това е числото на човешките чувства и на човешките стремежи. Ако умният човек има числото пет, това може да се използва. Общият сбор е осемнадесет. Това представлява лошото в човека. Ако съберете тия две цифри, ще имате: 1+8=9. Значи сборът им прави девет. Това е доброто в човека. Това е най-големият син на Бога, който иде и който носи всичкото благословение. Когато дойде най-големият син, трябва да го обичате и като се влюбите в него, не го делете. Ако го делите, ще създадете всичкото зло в себе си. И всичкото зло в света седи в това, че хората делят доброто; те искат да знаят кой е по-добър, кой е по-силен, кой е по-богат, кой е по-учен, кой е по-лош. В това е злото.

       Всеки човек, който изпълнява три неща е добър: Който освещава Името Божие. Който търси Царството Божие и Неговата Правда. И който върши волята Божия, той е добър човек.

       Човек, който не освещава Името Божие, който не търси Царството Божие и не върши Волята Божия, той не е добър, той е лош човек, той работи против себе си. Защото той живее в един свят създаден, чиито закони той не разбира, а пък мисли, че е господар. Той може да мисли, че е господар и че може да прави каквото иска.

       Ако вземете Писанието, ако вземете в прочетената глава първите петнадесет стиха, които прескочих, то е злото в човека. Някой път човек мисли, че е господар на положението. Господар е само онзи човек, който знае, оня който знае да пише, който знае да рисува, който знае да яде, който знае как да действа, как да мисли. Той е господар. Който не се напива е господар. Всички ония хора, които знаят как да работят, как да говорят, са господари, а пък всички ония, които не знаят как да работят, как да говорят, са роби.

       Ние се оплакваме сега в света. Ние живеем в един от най-хубавите светове. По-добър свят за нас от тоя не може да се създаде. Ако някой философ може да ви каже, че тоя свят е много лош, това е субективно. Това е неговото субективно схващане. Той не е създал света и не знае дали тоя свят е лош. Защото онзи човек, който се разболее от треска, ако го попитате, ще каже, че всичката храна е горчива. Жена му готви кокошка, това-онова, всичко, каквото яде, му е горчиво. Езикът му е изопачен. Щом дойде здравето, всичката тая храна става сладка.

       Та рекох: Изопачаването сега седи в човешките чувства. Щом ти помислиш някой път, че другите хора имат повече от тебе, ти си създал злото. И ако мислиш, че си по-нещастен от другите хора, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-добър от другите, пак си създал злото. Ако мислиш, че си по-лош от другите, пак си създал злото. Защото ако мислиш, че другите хора са по-добри от тебе, значи ти хвърляш един упрек на Бога, че Той създава нещата неразумно. Ако мислиш, че си по-лош от другите, ти пак Го упрекваш. Ако някой е по-добър, това е по единствената причина, че той употребява на място това, което Бог му е дал. Единият си играе с перото, а пък другият го употребява на място. Единият за това, което са му дали, го бият, а пък другият за това, което са му дали, го хвалят. Златното перо на едните създава нещастие, а на другите – щастие. Коя е причината?

       Но ви казвам, вярвайте в едно. Вярата не е нещо, което спасява човека. Вярата е път за Любовта. А вие не можете да разберете вярата, ако тя не ви доведе до Любовта. А пък Любовта не можете да разберете, ако не живеете, понеже само в живота Любовта може да се разбере. Защото животът е полето, в което Любовта се изявява, и онзи, който иска да разбере Любовта вън от живота, той нищо не разбира, Любовта му е непозната. Трябва да живеем, за да разберем Любовта. Любовта показва всички блага само в живота.

       Индусите, които са изучавали с хиляди години живота, казват, че животът е най-голямото нещастие. Това е заблуждение. И за да оправдае това, Христос казва: „И това е живот вечен, да познаят Бога, извора на Любовта.“ Това е животът, това е вечното благо. И оня човек, който не разбира така Любовта, казва, че животът е най-голямото нещастие. Но нещастие в живота няма. Нещастието го създаваме ние.

       И казва сега така Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но тия думи трябва да ги разбирате. Той като казва: „Този е пътят“, това значи: По тоя път се отива при Бога. Чрез тая Истина се отива при Бога и чрез тоя живот се отива при Бога. Като казва Христос: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“, Той разбира, че чрез тоя път, който посочва Той, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тая Истина, която Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога. И само чрез тоя живот, който Той посочва, ти можеш да отидеш при Бога.

       Нито един човек не може да познае Бога, ако той не живее. Нито един човек не може да познае Бога, ако не може да намери Истината. Пътят – това е човешкият ум. Истината е светлината на пътя, по който вървиш, а животът – това са ония подаръци, чрез които човек може да отиде при Бога. Като отидеш някъде, ти трябва да занесеш някой подарък. Бог, когато ни се изявява, Той ни дава живот. А как ние ще се изявим в Бога?

       Ако ние отидем при Бога със своите грехове и недъзи, какво ще Му допринесем? Той може от всичките ни грехове и недъзи да създаде най-хубавите работи, обаче това ще бъде щастие за Него, но ще бъде нещастие за самите нас.

       Ако ние не живеем както Бог живее, ние не можем да бъдем щастливи. Ако ние не мислим така, както Бог мисли, ние не можем да бъдем щастливи. И всичкото нещастие на хората седи в това, че те не живеят така, както Бог живее, така както Бог се изявява спрямо нас.

       Казва Христос: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Значи както Бог ни е възлюбил, както Той живее вътре в нас, точно по същия начин и ние трябва да се проявяваме спрямо другите. Не спрямо Него, а спрямо другите точно по същия начин трябва да се проявяваме, както Той спрямо нас.

       И тогаз ние ще видим Бога лице с лице. Тогаз ще видим в Бога себе си и Той ще види в нас Себе Си. Като любим Бога, ние ще Го видим лице с лице. Когато Мойсей, който даде закона, искаше да види Бога, Бог му каза: „Човек, който не живее по закона, не може да види моето лице. Ако го види, той ще умре. Той може да види само гърба ми.“ Значи без Любовта никой не може да види лицето на Бога. И ако вашето сърце не е изпълнено с Любов, ако вашият ум не е изпълнен със светлина и ако твоето тяло не е изпълнено с оная сила на здраве, вие не можете да бъдете обичани от хората. Когато вие обичате някого, вие го обичате за нещо си. Вие го обичате заради любовта, която е в неговата душа, за ония светлина, която е в неговия ум, и за оная сила, която е вътре в неговото тяло.

       Силата – това е пътят, светлината – това е Истината, а Любовта – това е животът вътре. То е Божествената Любов, към която вие се стремите.

       Та рекох, най-първо вие ще се стремите с благата, които Бог ви дава, да напишете нещо хубаво. Тоя наш приятел (дядо Благо)² ни чете афоризми, които е написал.

       Трябва да държите в ума си една положителна мисъл. Като направиш една погрешка, не се разкайвай, че си я направил, защото щом си направил погрешката, ти си направил приятелство с някого. Запознай се с него и изправи погрешката. Нима ако дойде при вас оня, който има да взема от вас, няма да направите погрешка? Вие ще се скриете вкъщи и ще кажете: „Кажете му, че ме няма вкъщи.“ Първата погрешка сте направили, че сте взели пари взаем³, а втората погрешка е, че излъгвате и казвате, че ви няма. Вие, не че нямате пари, но казвате си, че парите ви трябват и го лъжете, казвате: „Нямам.“ Предпочитайте вие да страдате, отколкото да страдат другите хора. Това е Любов.

       Всеки човек, който предпочита той да страда, отколкото другите, той е гениален. А пък всеки човек, който иска той да благува, а другите да страдат, той е обикновен човек. Когато Христос дойде на Земята, Той не дойде да благува, Той каза: „Аз дойдох на Земята да страдам. Аз ще страдам, а другите ще благуват.“ Това е разбиране на живота. В това седи Величието. А пък неговите последователи сега друго искат. Всички днес искат да избягат от страданията. Т.е. когато имаш да даваш, казваш: „Нямам да давам.“ Но понеже има закон, който държи хората, ти като имаш да даваш, не можеш да се освободиш. Тоя закон се нарича карма и той те държи. Могат да се минат десет години, сто, двеста, хиляда години, дългът ще си стои, само че лихвите му ще се увеличат, нищо повече. Божията Любов седи в това да изпълним Волята Му и да изправим своите погрешки. Силен човек е оня, който може да изправи своите погрешки. Не оня, който прави добро, а оня, който може да изправи своите погрешки в дадения случай е силен човек. Доброто е в това. Защото ако ти имаш едно богатство наследено от баща си и го раздаваш, това не е добро, това е една длъжност. Но ако разбираш да изправяш една своя погрешка, това е вече гениалност. И сега вие всички сте турени да изправите своите погрешки. Не да ги оплаквате. Господ не се нуждае от оплакване. Той казва: „Изправи погрешката си.“ Да се изправи една погрешка, това е най-леката работа, ако знаеш как, но ако не знаеш как, това е най-мъчната работа.

       Сега най-първо трябва да се научите да говорите Истината. Пътуват двама души и отиват в един двор и виждат един голям петел, който пее. Единият казва: „Колко обичам тоя петел. Колко е охранен. Искам да го имам!“ Как мислите, за пеенето ли иска той да има петела? Не, за друго нещо. Тоя петел като пее, той привлича. Някой път кучетата, като лаят около кошарата, привличат вълците. Затова се казва: „Куче, което не знае как да лае, привлича вълците.“ Петела, който не знае как да пее, привлича хората да го изядат. Един човек, който не знае как да мисли, привлича дявола около себе си.

       От противоречията, които се срещат на Земята, вие не можете да се освободите. Не си правете илюзии, не се самозаблуждавайте. Не мислете, че ще прекарате един щастлив живот. Не че няма да прекарате. Вие и без това сте щастливи. Вие сте най-щастливите хора. И за ядене, и за пиене, и за четене, за всичко имате, но стомахът ви е развален, умът ви е затъмнен, та благата, които имате, не можете да ги използвате. Яж такава храна, която да е добра за стомаха, и мисли такива мисли, които да бъдат една добра храна за ума ви.

       Сега има две течения. В Библията на едно място четем, Давид казва: „В грях ме роди майка ми.“ Хубаво. Някои казват: „Грешни са хората.“ Хубаво, ако ти си в затвора и ти турят един затворнически халат, мислиш ли, че си един грешник? Мислиш ли, че ако туриш една професорска мантия, ти си професор? Мислиш ли, че ако туриш една корона на главата си, ти си владика, патриарх? Мислиш ли, че която и да е жена, като се облече с булските дрехи, е булка? Ни най-малко. Дрехите са само един външен израз на онова, което е човекът вътре. Булските дрехи са за оная мома, чието сърце е изпълнено с любов. Тя може да носи булски дрехи. Другояче тя е затворница вътре в затвора и булските дрехи са за нея халат.

       И ако дойде Мъдростта във вас и вие нямате светлина, тая Мъдрост ще ви причини най-голямото нещастие. Вие ще си зададете въпросите: Какво нещо е Бог? Какво нещо е светът? Защо се е родил човек и т.н. Но въпросът за раждането стои другояче. Много хора не са родени. Писанието казва, че хората са създадени от Бога, а пък създадените неща – това е нещо материално. Хората не са родени. И Писанието казва, че тепърва хората трябва да бъдат родени от Бога. Защо ги е създал Бог, то е друг въпрос. „Защо съм се родил?“ и това е друг въпрос. На оня, който казва така, ще му кажеш: Ако си се родил от Бога, ти си най-щастливият човек. Какво има да се оплакваш? Тогаз в целия свят пътят ще бъде отворен за тебе. И всичко, което виждаш, е за тебе.

       Че вие вземете онова малкото семенце. Вие мислите, че големите работи могат да ви спасят. Но тая малка семка създава голямото дърво, което може да храни хиляди хора. А пък снегът, който се вижда толкова изобилен по планините, лятно време, като дойде топлината, се стопява и изчезва. А пък дървото от тая малка семка остава и с години расте. Та в нашия живот важното седи в малките работи. Една ябълчна семка, като я посадиш, може да ти причини хиляди благословения, по-големи, отколкото всички земни богатства. Последните могат да ти дадат един товар като снежната покривка горе на планината. Сега мисълта, която трябва да остане във вас, е тая. Това не е за морал. Искам да кажа: Употребявайте ума си на място. Когато ви дойде едно страдание, вие имате една задача. Зад всяко страдание има нещо. Страданието е една врата, която може да ви даде нещо.

       Всички страдания са пътища, за да се запознаете с най-благородните същества в света. Вие още не сте проучвали защо Христос избра именно пътя на страданието. Защото тоя е пътят, за да се отиде при Бога. Тоя, мъчният път е пътят! Чрез страданието може да се разбере силата на човека. В съвременния културен свят хората толкова са уплашени от страданията, че ги е страх от числото тринадесет. От настъпващата година, като отхвърлите девет и пет, ще остане числото тринадесет. В Европа никъде няма да намерите числото тринадесет. Ще намерите дванадесет и половина. Всички ги е страх от тринадесет. Действително, числото тринадесет е опасно число. Христос беше тринадесетият. Тринадесет е опасно за всички хора, които са страхливи, а за героя то е най-хубавото число. За страхливите по-опасно число от тринадесет няма. Щом не ви е страх от числото тринадесет, това показва, че вие не сте от страхливите.

       Сега страхът за човешкият живот е опасен. Страхът – това е най-висшето, до което стигнаха млекопитаещите. Най-великото благо в животинското царство, това беше страхът. Всички животни се страхуват. Слабият казва: Да се бяга! Спасявай се! Никой да не ме хване! Колкото са по-дълги краката, толкова по-добре! Бягай, нищо повече! Не се спирай! Плюй на краката си и бягай! Обаче това, което беше благо за животните, за човека се казва вяра. Защо човек не трябва да бяга? Човек има един ум, който е огнена светлина. Всички ония животни, които са неприятели на хората, те се страхуват от тоя огън. Като срещнете вълк или мечка и ги погледнете в очите, те ще се спрат. Един англичанин разправя. Отива той на един остров, дето имало човекоядци. Той казва: „Аз ще отида!“ По-рано повече от десет души мисионери отишли при тях и били изядени. Той отива и казва: „Мене не могат да ме изядат.“ Диваците го заобикалят, цъкат срещу него, той ги гледа и всички ги държи в респект. И тоя мисионер обръща всички човекоядци в християни за двадесет години. Той беше човек. Той употреби светлината на ума си. Той им каза: „Вие сте животни. Аз съм човек. Вие не можете да ме плашите.“

       Питам сега: Защо другите мисионери ги изядоха? Защото бяха страхливи. Ако ви изядат диваците, страхливи сте. Ако вие останете живи, вие сте смели. И Писанието казва: „Ако в усилни времена се поколебаеш и се обърнеш да бягаш, ти си слаб!“ Защо ще бягаш? Че Господ живее в тебе. Ти хукнеш да бягаш. От кого? Че и Йона бягаше. Като му каза Господ да отиде в Ниневия да говори, той каза: „В Ниневия! В такъв голям град! Да ми се смеят хората. И в ада отивам, но в Ниневия не отивам!“ Хукна Йона да бяга, взе си парите и се качи на един кораб. И каза: „Не отивам в Ниневия!“ Като постави Бог Йона в утробата на голямата риба, Йона каза: „Не в Ниневия, а зад Ниневия ще вървя.“ И Йона разбра, че трябва да страда. И каза: „Господи, избави ме още веднъж, моля ти се! Избави ме оттук и ще видиш колко съм смел.“ И Господ рече пак да го опита. Като изхвърли Бог Йона от кита, той отиде да проповядва в Ниневия четиридесет дни.

       Та рекох, мнозина от вас питат дали Йона го е поглъщала рибата. Американският проповедник Муди пише една смешка. Той отишъл да слуша един проповедник, който взел да доказва на публиката си, че една риба може да погълне Йона. И Муди казва: „Тоя проповедник измъчи Йона един час, додето го вкара в кита.“ Някои казват: „Дали е възможно Йона да бъде погълнат от кит или не?“ Мнозина от вас се намирате в утробата на кита. Когато се обезсърчите и искате да се самоубиете, не сте ли в утробата на тоя кит? Когато се уплашите, имате убеждения и казвате: „Тая работа е празна. Да отида да живея както хората“, тогаз не бягаш ли като Йона? Но тогаз ще дойдат страданията! Какво нещо е смъртта? Някои хора казват: „Да умра, че да се отърва!“ Те не разбират какво нещо е смъртта. Ти като влезеш в гроба, това е китът. Ще влезеш в утробата на кита, ще почнеш да викаш отвътре: „Господи, избави ме от гроба. Зад Ниневия ще отида!“ Оня, който се е събудил в гроба и е излязъл, той е вече смел.

       Желая тая година да излезете от утробата на кита. Някои от вас да излязат, някои от вас да оживеят, а някои от вас да възкръснат и зад Ниневия да отидат и да проповядват!

       Желая ви сега щастлива Нова година.

       (Всички отидоха при Учителя и го поздравиха с Новата година.)

12 и 30 часа
Новогодишна беседа, 1 януари 1935 г., Изгрев

---

      ¹ Беседата е непечатана, извънредна и не фигурира в каталозите. Публикува се за пръв път.
       ² Забележка на стенографката.
       ³ Старинна форма на думата заем, която произхожда от глагола вземам.