ВЛАЙО ЖЕЧЕВ ГОСПОДИНОВ - Дядо Влайчо

[Ани]

ВЛАЙО ЖЕЧЕВ ГОСПОДИНОВ -  Дядо Влайчо,
Ясновидеца, Безсребреника, Скиталеца

  

       (15.08.1894 – 8.05.1981)

       Известен е в България и извън пределите й, преди всичко като ясновидец. – Учителя е казал (16;12; 5, том 5), че той е един от древните еврейски пророци. Приживе, подир мистично преживяване – получава духовен помощник - Свети първомъченик Стефан. (4, с.40-41) Още като подрастващ Влайо предусеща невидимото за съселяните си и предсказва. Като по-зрял лекува и спомага за лечение. - По сведения на собствената му статистика - верни са 80-90% от първоначално възприетата информация. (4, с.42) За да провери истинността на някои предсказания, той търси и получава допълнителни потвърждения. (4, с.81) Първото му съществено предсказание е за Балканската война, (Влайо е в четвърто отделение) (4, с.32). На 22-23 годишна възраст си пуска дълга коса, подобно на Христос и някои от съселяните започват да го наричат „Чичо Влайчо“. От 28-29 години на живота му – вече почтително се обръщат към него, като с духовен сан – с „Дядо“ Влайчо (14). За нас, последователите на Беинса Дуно – Дядо Влайчо е и Брат Влайчо, наш напреднал духовен брат! – Влайо Жечев не само е имал ясновидски дар и не просто е следвал Учителя. – Той е много повече от ясновидец! - Лекувал с молитва и с виждане, разбиране и стремеж към чистене на духовните причини за болестта. Постигнал е смирен, силен дух, приемащ трудностите и умеещ да прощава и да помага. Устремил е земното си пребиваване в служба на Бога. Бил е готов да се жертва и се е жертвал за идеите и в помощта си към душите. Затова продължава да помага и отвъд. 

       В този очерк ще се постараем да изявим душата, чувствата и постъпките му. Ще проследим духовните му интереси, разбирания и практика. Общуванията и премеждията разкриват красотата и силата на душата му. Задачата ни е да потърсим, да изясним и да акцентираме по-малко известното - доколко Влайо е имал пряко отношение към Учителя, към Словото и идеите на Учителя и към завещаните ни от Учителя форми. – Бил ли е Дядо Влайчо последовател и ученик на Учителя? - Да видим участието му в братския живот. И, какви  - са писаните от него, години наред стихове, наред с автобиографичните му спомени, споделени случки, откровения, размисли и реферати.

       „Чудото, което става с нас, е много крехко нещо. Ако не го защитим с абсолютна истина, то много лесно може да се поквари“ – изрича в спомените си младият възторжен приятел на Влайо – Георги Неделчев. (4, с.144) – Тези думи ме подтикваха (Ю.В.), при изготвянето на очерка, многократно да препрочитам, да сверявам, анализирам и неведнъж да преправям разказаното. - Убедих се, колко е трудно –  да не се подведеш... Освен литературата, на която се позовавам в Библиографията, при писането разполагах и с устни разкази от София, а също от Коньово и Раднево, където пътувах. Устните разкази са предимно от хора, пряко познавали Дядо Влайчо, както и от общи ни събратя с познавалите го. В цялостта им, надявам се, да споделя допълнително устните разкази, те надхвърлят възможностите на очерка. („Числото 19 е благоприятно за българите. То работи за тях“ – казва Учителя. – „Като приемете числото 19, пожелавам ви да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, за да вършите Неговата воля, както Той желае“ (1, „Малкото добро“, ООК, София, 29.12.1943 г.). Постарах се да свържа и организирам с това число изявеното в очерка за брат Влайо).

       В книгата на Мария Жечева, второ допълнено и преработено издание, в съавторство със семейния приятел Добри Петров Дачев – се съдържат 42 стиховорения на брат Влайо. Книгата е ценен документ и поради факта, че авторката, Мария Жечева, го познава още от 1958 г., когато се омъжва в Коньово за племенника на ясновидеца, сина на брат му. Мария Жечева разполага с автобиографията на Влайо, която е ползвала и цитирала за книгата. Подир принудителните дългогодишни обиколки из България, в последните си дни Влайо е отново в Коньово, при най-близки приятели в селото – сем. Севкови - и в присъствието на роднините си. – В много отношения и случаи отдаваме предпочитание на книгата на Мария Жечева, която в следващи издания е допълнена с някои спомени и с разсъждения на Добри П. Дачев. Заедно с това е редно да отбележем, че дори и в тази, най-документална книга, има някои погрешки и несъответствия...
       (Съпоставяйки различните източници на документални данни – както често се случва – откривамe грешки и неточности. – Първата по-съществена – касае името на ясновидеца. – Намираме вярното в книгата на съпругата на племенника му – Мария Жечева. Според книгите на Христо Нанев и в някои медийни публикации – той е „Желев“. – Подобни несъответствия, както и допълнителни разсъждения ще представим при публикация в книга с по-дребен шрифт. - За да не ги подминаваме, но и да не накъсват изложението. Според отбелязаното в летописите на „Изгревът ...“ (5), във връзка с представянето на данни  от Светозар Няголов – имената са „Влайо Христов Жечев“. – Сякаш Светозар Няголов е искал да изтъкне силната връзка и преданност на Влайо към Христа, надделяваща роднинството по кръв? – Като данни за построяване на хороскоп в 19 том на „Изгревът ...“ Светозар посочва село Ветрен, Новозагорско (42°N30'; 26°Е)., което е на разстояние 10-12 км от Коньово. Изписва датата на раждането му по стар стил, 27 август 1894 г, 4 часа и 30 мин. По нов стил, Влайо е роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско. Има по-малък брат Динко и две сестри – Мария и Денка.  По отношение на името – срещаме и комбинацията „Влаю Жечев“, във вестник „Братство“, година 1938/1939. Там и Коньово е написано като „Конево“. В заглавието на очерка използвам презимето „Жечев“. – Бащата е представен като „Жечо Господинов Славов (3.03.1864 – 7.08.1950). Не случайно и племенника на ясновидеца е „Жечо“ – това име се е предавало в рода. В публикувания ръкопис на негово писмо самият Влайо - се подписва „Жечев“.

       Второ, съществено несъответствие – присъстващо към април 2026 в Уикипедията, както и в книгите на Христо Нанев – е забелязано от Мария Жечева и Добри Петров Дачев и се отнася за майката на Влайо. – Близките свидетелстват, че бащата на Влайо не се е женил втори път, а рождената му майка почива, когато той е вече на 37 години, а не на 6. И, за трето по-съществено несъответствие, представено от Мария Тодорова и Борис Николов и възприето от д-р Вергилий – ще стане дума в този очерк. Разбира се, и сред преразказваните от уста на уста случки, съпътстващото въображение се случва да измества реалните факти. – Влайо е „обрал“ тиквите си – обратно на предсказаното от Ванга, защото е арестуван през зимата. В последния период от живота си – бидейки скиталец – често осъмва, повече от един дни, в приятелски жилища, където е преспал. И т.н...

       „Чудото, което става с нас, е много крехко нещо. Ако не го защитим с абсолютна истина, то много лесно може да се поквари“ – казва в спомените си младият възторжен приятел на Влайо – Георги Неделчев. – Тези думи ме подтикваха (Ю.В.) при изготвянето на очерка за брат Влайо, неведнъж да препрочитам, да сверявам и анализирам разказаното, както и да съм по-прецизна в указването на цитираните източници.- Убедих се, колко е трудно – сред многото поднесени сведения, да не се подведеш, да следваш само Истината...)

1. Детство и духовно наставничество на майката Петка

       По нов стил, Влайо Жечев е роден на 15 август 1894 г. в село Коньово, Новозагорско.  

       Майката на Влайо, Петка, умира на 4 април 1932 г., на 65 години (4, с.28). – Влайо е първородният й син, последван е от още три деца. Той е по-особен от връстниците си, по-тих, кротък и чувствителен. Влайо споделя с братовия си син, Жечо, че често, като бил малък и се заиграел с другарчетата си, го нападали духове, като рошави, нечисти деца. Влайо се разплаквал и тичал при майка си. Когато тя го прегърнела, злото изчезвало и се успокоявал. Майка му го насочва към молитвата, към помощта на Христос и на светиите, учи го да се моли „със сърцето си“. Петка е първият духовен наставник на Влайо. Видимо, именно чрез майка си – в детството си Влайо прави по естествен начин връзката с живото християнство, за което физическият и духовният светове се проникват, в което светиите са не само чисти и святи ликове и образци за живот, но и реални помощници и закрилници. 

       Влайо разказва в автобиографичните си бележки за сбогуването с майка си. Дълбока е обичта и прочувствен е разказът му за заминаването й, в който тя го поверява на Исуса. – В предсмъртния си час, майката мило го погледнала с насълзени очи. Посочила му „със сухата си ръчица“ горящото пред лика на Спасителя кандило, осветяващо Христовия лик (4, с.28). Влайо записва произнесените й думи. Майката го поверява на Иисуса. Заръчва му, да Му се моли и да Го обича, да обича Словото Му. Можем да съпреживеем чувството на майката, Петка Господинова, към вече пораслото й на ръст, нежно и добро дете Влайо, на когото е била спасителна закрила и опора и когото оставя в големия свят без любяща го другарка! – Петка и Влайо са две близки души, най-първо от майка си той възприема любовта към Христос. Изпратил майка си, макар и 37-годишен – нарича себе си „сираче“. Посвещава на майка си стихотворение, в което пише и, че тя му помага и отвъд. (4, с.30)

       Семейството, в което е роден Влайо, се славело със своето трудолюбие и взаимна любов (4, с.71). Животните били добре гледани и обичани. Родовият корен на семейството е в малко новозагорско село в местността Авланкьой (Аланкьой, Ааланкьой), на пътя между Сливен и Нова Загора. Поради притеснения от турците, селяните се местели няколко пъти, докато се установят в Коньово. (Уикипедия; 4)

2. Стремеж към духовния живот. Самообразование

       Влайо разказва за средата, в която е расъл, за малкото му позволени години училищно образование, за любознателността си, която чрез среща с книгите го е довела до най-нужното за душата му. След завършването на четвърто отделение – бащата го възпира да продължи, въпреки желанието на Влайо и настояване на учителите. – Бащата смята по-нататъшното образование на сина си за излишно. Семейството е заможно, имат много ниви, земя за обработване, синът е потребен в земеделския труд.

       Като дете предпочитал книгите пред игрите и в топлите летни дни обичал с часове да чете, мушнат в купа сено (4, с.31). Можем да твърдим, че чрез четенето и наблюденията, възприятията и работата си – брат Влайо се самообразова. Чрез интелекта, чувствителността, скромността, смирението и вярата – послужили като основа и на дарбите му - той надминава и хората с научни титли.

       Като юноша Влайо ходи на черква. Душата му търси братския живот, но е сам сред връстниците си в духовния си стремеж. – Кани другарчета да идват с него, те отказват. Опитва се да пее в черковния хор, знае последователността на Литургията. Паметна за него е срещата в Стара Загора с бащата на д-р Станчев, който, виждайки любознателността на юношата, му подарява духовна книга. – „Оттогава, когато тате ми дадеше някое каравелче, аз си купувах духовни работи“ – споделя брат Влайо (4, с.31). От годините на младостта си осмисля и препрочита Библията, посещава църквата. Понякога чете до полунощ, на газена лампа. Още тогава, в младежките му години, съприкосновението със Светите текстове вдъхновява юношата към писане, за което свидетелства „Разговор с Исуса“. (4, с.32) Това откровение напомня по ритъма си и премерените думи - стих. Показва и възприятието на духовната същина, очистена от човешките примеси и заблуждения на формата. – Четейки тези, подредени от младия Влайо думи – разбираме, че душата му е готова да срещне и да приеме Словото на Учителя. – В откровението-размишление, Влайо последователно се обръща към Исуса, в текст от пет абзаца, всеки от които започва с името на Спасителя. – Влайо търси истинското Му място на обитание. Младежът прозира, че Христос не е нито в големите световни катедрални храмове, нито в наредбите на манастирите, нито в дългите молитви, нито в украсените проповеди. Христос не е в хармоничните песнопения, нито в изящната живопис, нито в блясъка на украсата. Но, тъй като е свят, желае и тези, които се молят, които проповядват или пеят – и те да са святи. Исус с Любовта Си обитава сърцето на разкаялия се грешник, както и ума и сърцето на старателно проучващия Неговите заповеди. Исус е в послушанието към Бога, в сърцата на братеца и сестрицата, в хармонията на семейството и в Братството. – С други думи – Исус не е в нищо външно, в никоя самостойна форма. – Исус е само в добрите, светли постъпки и дела, било на отделния човек, било на обществата. – То е истинската духовна чистота, вяра и свобода! Да бъде! –„Амин!“ – записал е Влайо. (4, с.32)

       Младият Влайо прилага в живота си възприетите духовни повели. – През 1916 г., бидейки войник на фронта, след като България обявява на 18.09.1915 г. война на Югославия, той не само носи и препрочита Новия завет, но гледа да е внимателен към другарите си. Понякога раздавал получения от близките си колет, друг път отстъпвал реда на отпуската си на войници, които имали лоши случаи в семействата. Не употребявал оръжие, не стрелял срещу никоя неприятелска част, макар и на фронтовата линия (4, с.33).

3. Мистична опитност, помощничеството на Св. вмч. Стефан

       През месец май 1920 г., Влайо получава ръководството на Христов ученик, невидим духовен помощник. Мистичната опитност описва достатъчно подробно в своя дневник, описва обзелото го състояние на недомогание и тръпки по снагата, при което Влайо се прибира, заключва се в стаята си и ляга в леглото си. Вижда се, като излязъл от тялото си, опитва се да се върне, но сила, подобна на въздух – го въздига. След продължително пътуване на север, достига до бяла, чиста мраморна стая, в която на дълга маса седели светли хора с еднакви облекла. В ума си чул глас, че това са Господните ученици, апостолите. Те му говорили и се казало, че ще го върнат на земята и ще му се помага. – За помощник му избрали Свети първомъченик Стефан и, по еднаквата аура, Влайо разбрал, че пмч. Стефан не е по-долен от първите апостоли. Следва връщането на Влайо, по същия път, а когато се събужда – оказва се, че е минало денонощие. (4, с.40-41)

       Влайо пише, че след това небесно видение е боледувал около 30 дни, но и подир него се усилва ясновидството му. (4, с.41) Твърди и, че усеща присъствието на Свети пмч. Стефан край себе си (12, 22-23 мин.). Макар и като дете да е имал връзка с Невидимия свят, за което малко е говорил и споделял, Влайо изтъква 1920-1921 година като начало на истинското си ясновидството. Тогава и започват да се стичат към него българи от цялата страна, дори чужденци - румънци, гърци, австрийци и сърби. (4, с.41)

       Да припомним описаното в „Деянията на апостолите“ за Свети първомъченик Стефан. – Той е „Мъж, пълен с вяра и със Светия Дух“ (Деяния, 6,5), избран сред новите ученици, да помага на апостолите. Пълен с благодат и сила, вършел големи чудеса и знамения между людете. Говори с мъдростта на Духа и оборва препиращи се с него евреи. Неспособни да оборят Стефан, те подучили хора да казват, че проповядвал хулни думи против Моисея и Бога. В присъствието на лъжесвидетели го изправят пред синедриона. – „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел“ (Деяния 6,15). Когато в съда първосвещеникът дава възможност на Стефан да се оправдае, запитвайки го: „Така ли е това?“ (Деяния 7,1), Стефан вдъхновено изнася историята, начиная от Авраам, споменавайки Исаака, Яков, Йосиф и неговия род, живота им и последвалите притеснения в египетското царство, Моисей, Божиите откровения пред Моисея, скинията на свидетелството, стояла до дните на Давида, който придобил Божието благоволение и пожелал да намери обиталище на Якововия Бог. Соломон Му построил дом. – „Но – продължил Стефан – Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: „Небето ми е престол. А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? – казва Господ, или какво е мястото за Моя покой? Не направи ли Моята ръка всичко това?“ (Деяния 7, 48-50) Стефан обвинява пред синедриона тези, които са приели закона чрез ангелско служене, а не са го опазили; които всякога се противят на Светия Дух, както и бащите им, гонили пророците; които убиха и Праведника Иисуса. Споделя видението си: „небесата отворени и Човешкия син, стоящ отдясно на Бога“. – Това вбесява присъстващите. Стефан бива изтласкан извън града и убит с камъни. Смъртта му била като заспиване, като преди да умре, той извикал думите: „Господи, Иисусе, приеми духа ми!“ и „Господи, не зачитай им тоя грях!“ (Деяния, 7, 59-60).
Православната църква чества паметта на Свети пмч Стефан на 27 декември. – По съвпадение, това е и денят на заминаването на Учителя. 

       Вероятно, и с подкрепата на Свети Стефан – Влайо се насочва към Учителя и приобщава към земното му дете – Братството? – Роден, когато Учителя е на земята. - Небесен промисъл е това, според който не само Влайо получава допълнителен духовен подтик, импулс, познания и сила! - Чрез личните си качества и авторитет сред народа, дори пред свещенството – Влайо е спомогнал и спомага за принятието на Словото и делото на Учителя от българския народ!

4.Избор на безбрачие. Основаване на духовен кръжок. Ориентация към Учителя.

       През 1919 г. Влайо е вече уволнен, той е на 24-25 години. Родителите му, особено майка му, имат голямо желание да го оженят, на което той отказва. Но, поради сълзите на майка си, съгласява се. (4, с.35) Избира майка му мома, красива и от богат род, правят голяма сватба. – Впоследствие Влайо пише, че се срамува и разкайва, дето е участвал в една грешна традиция. – Момата го напуска, пет дни след сватбата, защото се надявала на деца. А брат Влайо й казал, че я харесва, казал й, че чете духовна литература и й предложил да живеят като брат и сестра. – За това разказва Влайо в автобиографията си, завършвайки с думите: „Аз след това се успокоих и имах вече право да си бъда сам в живота“. (4, с.36) На 24 февруари 1922 г. Учителя отваря Младежкия окултен клас, по желание на младите си ученици. – В него имат право да присъстват поканените от Учителя, които до този момент не са сключили брак. – На лекциите на МОК можеше да е и Влайо, ако живееше в селището на Изгрева в София. – Той е повече от тях – младите ученици-слушатели на Учителя. – Влайо съзнателно и по стремеж на душата е избрал безбрачието. Познава Библията, препрочита и следва Новия завет. Вегетарианец е, още преди да се насочи към Учителя.

       Непосредствено след неуспешната си женитба, Влайо се отдава на духовна работа и образува в селището кръжок – „Общество за психични издирвания и духовно братство“. (4, с.36) – Такова общество, според думите му, имало и във Франция. Този кръжок е под влияние на г-н Кръстников, за когото се споменава и в летописите на „Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее“. Интересно е, че Александър Кръстников (1879-1970) е бил сред присъстващите при Учителя на Събора във Велико Търново, през август 1911 г. Впоследствие Кръстников се отцепва от Учителя, фокусира се върху нареченото от него „духознание“ – като строга окултна наука. По своему уважава Учителя, дори Го защитава от нападки на опоненти в списанието си „Витлеемска звезда“, но и частично Го критикува, от позиция на равнопоставен. (Той не знае или не разбира за посвещенията, за въплъщението на Божествения дух. Образува една доста голяма организация и така отклонява души, които биха следвали Учителя. Някои признават еднакво за духовни авторитети и двамата). - От цитираните по-долу текстови редове на брат Влайо е видно, че той оставя Кръстников и преминава с част от хората на кръжока си – към Учителя. В братството на Кръстников се е спазвал черковният ред. Кръстников не харесва възвеличаването на Учителя, не клони към музиката, песните и Паневритмията:

       „Дойде г-н Кръстников в селото ни, говори нещо в събранието. Според моята оценка на беседата му, тя не беше подходяща за слушателите. Тя беше по-близо до политическа“ – пише брат Влайо (4,с.36). Разочарованието му е увеличено от факта, че на обща братска трапеза, сложена пред Кръстников и последователите му, макар и писмено афиширали вегетарианство – всички те ядат месо и пият вино. (Към наши дни, д-р Венко Вълчев, чиято баба е имала книги и от Учителя и от Кръстников (и тези книги са оцелели години наред при обиските, заровени под купчина кюмюр), твърди, че Кръстников е топил залъци встрани от месото, за да не обиди домакините, поднесли ястията, че сам е бил вегетарианец). - „Един брат каза, че това е било тайната вечеря.“ - продължава разказа си брат Влайо. През това време разбира, че в града Нова Загора съществува братство, членовете на което не употребяват месна храна. Отива и намира ръководителя на това братство – брат Георги Маринов. (В текста на (4) е написано „Малинов“, което е погрешка. – Името на Георги Маринов фигурира в летописите на „Изгревът ...“, като ръководител на братството в Нова Загора.) Той му обяснил, че това братство е под ръководството на Учителя Дънов и се нарича „Бяло Братство“.

       Влайо се връща в селото си и решава без много обяснения да прехвърли създаденото Кръстниково братство към Бялото. Но не станало без шум, събраните се разделили. Тогава Влайо намира отделна частна къща и там, дошлите с него започват да  четат Словото и беседите. „Тогава вече си получавахме наряда и беседите от Бялото Братство. Аз отивах по съборите на Братството всяка година.“ (4, с.37) (Тук и навсякъде в очерка курсивът и подчертаното в цитирани биографични изречения е от мен, Ю.В.)

5. Съграждане на комуната в Коньово

       ВЛАЙО – В ПОМОЩ НА ДУШИТЕ. СЪЗДАВАНЕ НА ГРАДИНА. ОСНОВАВАНЕ НА КОМУНА. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА БРАТСКИ ЖИВОТ.

       Множеството народ, прииждащо да търси ясновидеца за разрешаване на болки и проблеми, особено след 1920-1921 г. – притеснява съселяните му. – Те се обръщат с молба към бащата на Влайо, който е заможен, има към 300 дка земя, (12) да устрои за сина си място за посетителите извън и на разстояние от селото, за да не се пренасяли болести. Както и „богаташкият“ син да не приема посетителите при приятелски семейства, в двора на съседите Севкови. – Бащата откликва и му дава около 30 дка нива, на 1-2 км навън от селото. (Обръщам внимание, че записът „около 30 декара“ – е от автобиографичните бележки на Влайо (4, с.49), т.е. – е истинен. – Според Христо Нанев земята е около 15 декара.) – На тази земя, с помощта на приятелите, Влайо построява сгради, със стаи за себе си, за гостите и за градината.

Полагане основите на дом, работната група. Третият отдясно наляво е Влайо.

       Според дневниковото му автобиографично описание – стаичките били „обикновени, слаби, но слънчеви и приятни и винаги препълнени с народ“. (4, с.49) Също и добитъкът, теглил колите на посетителите, бил напояван с прясна вода от построения кладенец, нахранен и доволен. - Останалата част от земята Влайо прави градина, с плодни дръвчета и насаждения – пипер, домати, картофи, боб, краставици, дини. Хората, които идват да го търсят, често изчаквали по 4-5 дни, докато дойде редът им. Случвало се да връща някои, идващи с лоши помисли. Не вземал пари. През времето на престоя, който искал и можел да работи, работел и помагал в градината, а Влайо раздавал за прехрана от градинските продукти. В обработката на земите участвал и Влайо, заедно с братя и сестри.

1942 г., на градината в Коньово, Влайо е отляво на преден план, пред кладенеца

       „Желанието му бе да създаде комуна и така да живеем – споделя брат Иван Анастасов от град Ямбол. – Наистина, създадохме такава“ (4, с.50).
Ръководител на комуната и на стопанството бил Марин Камбуров, братът, който ни е познат с песните си. (4, с.50)  Събрани от милосърдие и доброта, в комуната били и няколко инвалида и бездомници. Деца и младежи прекарвали ученическите си ваканции в комуната. Влайо бил поел грижата за образованието на някои деца. Когато имало излишък от произведените продукти – продавали ги на пазара в Сливен. В градината не се допускала консумацията на месна храна.
Според спомените на брат Иван Анастасов от град Ямбол – градината била най-оживеното място в селото. Иван Анастасов е присъствал на четенето на молитви, пеенето на песни, на събранията и на Паневритмии в градината. Песните от Школата на Учителя се съпровождали от цигулката на Недялка Симеонова, подарена й от брат Влайо (впоследствие, по съпруг, Недялка е Карагеоргиева), от мандолината на Атанас, от кавала на Желю Танев. Звучали и братските песни на Марин Камбуров, предречени му от Учителя, като най-велик небесен дар. (Да добавим ненаписаното другаде свидетелство на бр. Георги Стойчев! - Първата песен на М.Камбуров, „Ти Велики...“, е с текст - формула на Учителя и идва на най-високия връх на Стара планина, Жълти бряг, Саръяр). Съвместният живот продължавал в пътувания и братски срещи в Кортен, Нова Загора, Ямбол, Стара Загора, Раднево, Русе“. (4, с.50) – Колко хубава е била средата, аурата на тази градина, проникната от духа на песните, молитвите, милосърдието, просветителството, действената помощ!

       Брат Влайо е подарявал цигулки и мандолини на деца от общността, да се учат да свирят. Самият той е обикалял, пътувал и с цигулка. Имал е своя цигулка, макар и да не е бил напреднал, за да свири пред общността. (12) - Вероятно, под въздействие на Словото и завещаното от Учителя – брат Влайо не само се е учил да свири, но и е писал своите реферати и стихове.

       Радка Колева от с. Кортен е едно от децата, живели в комуната на Влайо и пази мили спомени. Тя разказва, че очаквала с нетърпение края на учебната година, за да присъства с другите деца в братската градина. Радка споделя за желанието на Дядо Влайчо да създаде в градината богословско училище. Според думите й, Влайо проявявал бащинска обич към децата (4, с.54).

       В книгата на Мария Жечева са представени снимки с деца в градината в Коньово, снимки на младежка група, девойки с музикални инструменти, групови снимки от събори, на които Влайо е редом с Боян Боев и с Минчо Сотиров.

       Ето част от разказа на брат Желю Танев Николов, който е получавал писма и покани и е присъствал на братските срещи в градината на Влайо:
„... една година бяхме събрали наши стари братя: брат Стоицев, брат Петър Камбуров и много други стари братя, за да ни разкажат опитностите си. Брат Петър Камбуров пък ни занимаваше с есперанто. ...  Брат Михаил Стоицев беше много сладкодумен, брат Паню също. Те пък казаха едни спомени из живота на Братството...“ (5, том 10) – Срещата продължила около седмица и оставила много добри спомени, каквито са и спомените от това време, споделя брат Желю.

       Влайо може да се моли навсякъде. В съградената от него общност, където комуната им е просъществувала и градината разцъфтявала близо тридесет години, заедно със стаичките за посрещане на посетители, той е предвидил и молитвена стаичка, която била и приемна (4, с.65-66).  (Показателно за молитвения и братски живот е, че Влайо нарича комуната, своята обител - „Манастирчето“. – Така започват да наричат общността и местните хора. - Комуни, знаем, са образували и първите християни, доброволно споделящи ресурси и благи и живеещи като едно семейство.

       Понякога прозренията по въпросите на идващите при Влайо души се появяват спонтанно. Друг път, той пита за тях и чака, какво ще му каже пророческият дух, за което разказва брат Борис Николов: „А дядо Влайчо тогава взимаше пред себе си Евангелието, прелистваше страниците Му, по някой път се спре на някоя страница, прочете някой стих, помоли се и чака какво ще му каже пророческият дух, който работи чрез него“). (5, том 3)

       Молитвената стая на Влайо е била чиста и скромна откъм обзавеждане. На видно място на стената, стоял образът на Христос от Гетсиманската градина. (Помним, че именно тогава, молейки се, ако може да избегне злата участ и предстоящото страдание, в присъствието на заспиващите си ученици, Иисус изрича думите –„Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както аз искам, но както Ти искаш.“ (Евангелие от Матея, 26:39) - Да бъде не както аз искам, но Твоята воля да бъде, Господи! – С това Христос ни дава пример, модел и път – как да приемаме страданието. Всяка наша лична молитва е добре, както и Учителя е казвал – да завършва с думите: „Ако не противоречи на святата Ти Воля!“
Ще споделим тематични извадки от Словото на Учителя, за молитвата на Христос в Гетсиманската градина:

       „Страшно беше положението на Христа тогава. Той трябваше да бъде изпитан в любовта си. Христос каза: Господи, даже и да не отговориш на моята молитва, аз зная, че това, което правиш, е на мястото. В Твоите ръце предавам духа си. Това е истинската, това е гениалната любов. Гениалната любов се състои в това, че при всички противоречия, които срещаш в живота си, да кажеш: „Господи, да бъде Твоята воля!“ А сега, когато не стават нещата, както хората ги искат, казват: „Господи, аз не вярвам вече в Твоята любов.“ – Защо? – Защото нещата не стават така, както ние искаме“. (1, „Изтълкувай ни тази притча“, НБ , София, 11.9.1938г.)

       „Каквото страдание и да ви сполети, щом живеете добре и изпълнявате Волята Божия, скръбта ви ще се превърне в радост. Зад всяко разумно страдание се крие великата Божия мисъл. Когато Христос беше в Гетсиманската градина, Той се молеше да се отмени по някакъв начин чашата на страданието, но веднага дойде висшето Му съзнание на помощ, и Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! “ След това Христос разбра че чашата, която Бог Му беше определил да изпие, криеше в себе си велико благо. Христос изпи горчивата чаша, след което получи великото Божие благословение - възкресението. Веднъж се дава на човека да пие горчива чаша. Изпие ли я веднъж, втори път не му се дава същата опитност“.  (1, „Единица време“, ООК , София, 24.12.1930г.) 

       „Какво означават думите „в Твоите ръце предавам духа си"? Това значи: както и да изглеждат нещата отвън, аз приемам напълно Твоята Любов и зная, че всичко, което вършиш, е добро. Питам. като положи духа си в Божиите ръце, Христос изгуби ли нещо, или спечели? Той спечели много нещо“. (1, „По-долен от ангелите“, НБ , София, 23.10.1927г.))

6. „Младежки събори“ и прозрение-завещание

       Влайо нарича организираните и провежданите в градината събори – „младежки“. (4, с.56) – Той вижда в срещите основа да се опознаят младите хора, да създадат братско общуване помежду си и така „да не отиват в света“ (4, с.56). Искал е да получат добро образование, както и да четат и познават Евангелието, наравно със Словото на Беинса Дуно.

Младежки събор, април 1946 г., Коньово
 

       ПРЕДСТОИ, според видяното и завещано от брат Влайо, на територията на комуната, на мястото на градината - да се осъществи училище за деца, изградено от общество Бяло братство!  - За това разказва и свидетелства брат Желю Танев Николов (5, том 10):
„Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо (Дельо, според книгата на Мария Жечева) ... и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство." В.К.: Къде е било това точно? Ж.Т.: Там, където му беше градината. „Ще направят - казва - училище на Бялото Братство." – Вероятно това ще стане сравнително скоро. – „Френският социализъм“, (4, с.95-6) смегчаването, за което е предричал брат Влайо - вече е дошло. (В книгата на Мария Жечева присъства, с други подробности, разказа на брат Желю Танев Николов, от Айтос за изкопаването на кладенеца) (4, с.53).

Събор, Коньово. Сред участниците на преден план виждаме дузина деца и 9 извадени музикални инструмента
 

7. Съзвучие и възприятия на идеите на Учителя

       Ще подчертаем видимото – че Влайо, идва при Учителя – стабилно подготвен - именно с утвърдените от традиционното християнство, от православието - ценности и добродетели. – За разлика от други пришълци, било търсещи здравословен живот, било впечатлени от свръхсили и способности – Влайо е пример за душа, поставила „доброто за основа“. – Добродетелите за Влайо са по-съществени от способностите – към тях е вниманието му. – Към добродетелите и призовава. – Затова и общуването с такъв човек е толкова леко и непосредствено. – Той е смирен, има вътрешния мир с Бога. Той е служител на Създателя на душите.

 

Влайо играе Паневритмия

       Да посочим няколко примера (4) за пряко възприятие от Влайо на идеи от беседите на Учителя:

       Влайо съзвучно с Учителя споделя идеята за прераждането. Знае за наказанието на България, последвало гонението срещу богомилите и вижда себе си, като прероден участник в богомилското движение. Има опити за нумерологични тълкувания, в изложението „Опит за разяснение числата от новата 1956 година“, в написани теми, които е чел на братска среща, с обръщение „любими братя и сестри“. (Правят впечатление и красивите, но и искрени обръщения в съхранени негови писма, цитирани в основната документална книга – в случая са към приятеля, по сведение на Благовест Жеков - вегетарианец-толстоист - Христон Христонов (4, с.233-9) - „Мил и незабравим брат“, „Мил братец и приятел“, „Любим брат!“, „Мил брат!“, „Мил и добър брат!“) Сред книгите в библиотечката му са френология, хиромантия и нумерология. Сред личните молитви в записките на Влайо има молитви от Учителя. Играе Паневритмия, учи се да свири на цигулка. Пред братя и сестри Влайо чете написаната си тема „Народни поверия“, които разглежда и нарича “окултни истини“, потвърждавайки ги чрез думи на Учителя, чрез библейски позовавания и чрез своите познания. Пред момиченце, попитало го за по-дългите му коси, Влайо обяснява, че косите му – това са антени (4, с.24-5), с тях възприема много неща, (както Учителя е казал: „Космите на човешката глава представят антени, чрез които човек приема знания от висшите светове“. Учителя, СБ 24.07.1938 и в други беседи). В стихотворението си „Разговор с професора“ (4, с.112-3), в което визира състоянието на интелигентен човек, разочарован и недоволен от слабостите и несъвършенствата на обкръжението си, братът разказва, как е приложил подходът, известен ни от Учителя. – Успокоява и съветва професора да вижда хубавото и доброто в света. Да разбира причините за злото, без да се съсредоточава върху него. Влайо моли професора да се успокои, дори някой да го е огорчил, да има смирението да не съди. Когато слага „очила на любов“, професорът вижда животът съвсем различен, приятен и красив, дори в страданието. Завършва с обобщението, че в заблужденията си хората са още непораснали деца, отдалечили се от Любовта на Небесния си Баща. Брат Влайо ни припомня Христовите думи и молитвата за прошка, изречени при страданието на Голгота. Утвърждава за читателя, завършвайки с повика:

                  „Прости им, Отче, те не знаят,
                 в слепотата си законите не изпълняват“.

       В стихотворението си „Пролетно дръвче“ Влайо изказва, вплита твърдението на Учителя, че растенията и цветята са „деца на ангелите“. – Спирайки се, мимоходом, пред цъфнало дръвче, човекът не съзнава, че това е Ангелско дете, но усеща чистотата и красотата му, с душата си. А животът на дръвчето е и пример за служене, то отраства и щедро дарява плодовете си. – Така и ние, нека дадем на Бога сърцето си, приканя ни брат Влайо. И ни призовава в светлия нов път. - Това са съчетания от думи, познати ни от беседите на Учителя:

                 „брата си човек люби,
                 в светлия нов път си върви,
                 добри постъпки и дела прояви“. (4, с.178)

       Могат да се добавят и приведат още много примери на сходство и заимстване в стиховете на брата на идеи и образи от Словото на Учителя.

       За публичните изяви на Влайо Жечев, авторите на книгата за него – Мария Жечева и Добри Петров Дачев, които видимо не са последователи на Учителя, коментират така:
       „Очевидно е, че дядо Влайчо много се приближава към християнското учение. Изцяло се обръща с лице към Дънов. Това му носи голямо удовлетворение. Той се чувства в свои води. Иска да помогне и на други хора да се приближат към това духовно съвършенство. Ето защо старателно подготвя реферати и ги изнася на публични места – преди всичко на съборите на Бялото братство. Позволяваме си да ви запознаем с някои от тях.“ (4, с.208) – Видно е, че не всички реферати, не всичко написано от брат Влайо – е публикувано и достъпно. – Пример за съществуващ, но липсващ в книгата на Мария Жечева реферат – е упоменатият на с.39, със заглавие „Ролята на Бялото Братство“. – „На тези събори дядо Влайчо не е бил само слушател. Всички са искали да чуят неговите мъдри слова. Често той е изнасял реферати – „Сънищата“, „Ролята на Бялото Братство“ и др. (4, с.39) – Публикувани в книгата реферати са „Страданието“ и „Сънища“. (4, с.208-225)

8. Спомен за богомилството. Мисия

       Брат Влайо споделя, че е бил един от богомилите. Негов рожден брат близнак бил Боян Боев. Като ги подложили на мъчения, Влайо не издържал (7). – Затова, казва, че в този си живот смело посреща и не бяга от мъченията и изпитанията, не се моли да ги избегне  и заобиколи. – А такива – и мъчения, и изпитания – е имал премного, защото не е мечтал за земно благополучие, не се е отказвал от идеите си. Като войник – отказва да носи пушка. Когато го зачисляват към кухнята и му дават магаре, да пренася с него храната, Влайо се товари, за да не обремени магарето. Когато, заради проверена истина го изпращат по трудовите лагери, той отказва да работи в съботен ден. Сред лишенията и въпреки тях - отказва да яде месо. Когато пък, след време, му предлагат, подобно на Ванга, да бъде назначен срещу заплата и изследван като ясновидец – Влайо отхвърля с думите: „Даром ми е дадено от Бога, даром ще давам.“ (12; 4, с.91 и с.150) (Тези думи са изписани на височина и във вътрешността на Дома на Доброто в мемориалния комплекс). И, когато някой от комунистите-началници, виждайки съответствието на фактите - е склонен да приеме ясновидството, като неизследвано от науката явление, Влайо не жадува да се предпази и да дири споразумение с атеиста. Не премълчава, а свидетелства. – Добавя, че познанията и откровенията му са „с помощта на Исус Христос“. (4, с.139)

       Брат Влайо е проучил историята на създаването на богомилското движение. Знае и изказването на Учителя, относно възмездието, което настига Българската държава за преследването на богомилите. – България пада под петвековно турско робство. В  стихотворението си „Богомилите“ (4, с.46-47) Влайо не само разказва за богомилите, той вижда духовното движение, създадено от Учителя като приемник и продължител на богомилския повик към възраждане на чистотата на Христовото учение. В стихотворението му идеите на Бялото Братство се преплитат и преливат с богомилските:

                  „Казваха се Христово Бяло братство,
                 любовта за тях бе духовно богатство.

                 Живееха в молитви, слова и духовни химни...“

       Богомилското братство расте „непреривно“ (в (4) е грешка - „непреливно“) – още една дума, русизъм, рядко употребявана в българския език, но застъпена в Словото на Учителя. Растежът става чрез събуждането на нови и нови души, излизането им от сънно състояние, под живото духовно въздействие на идеите, на свободата и братството. Влайо съзнава „небесното послание“ на богомилството, вижда любовта и духовното знание, безкористието в редиците на техните представители. В контраст с чистотата на идеите - е тъмнината на неразбирането и омразата на покланящите си на формата, на непрозрелите, непознаващите духовната същност.

       Стихотворното описание на съвместния живот на богомилите – доста напомня и на съвместния братски живот в осъществената от Влайо комуна. Подобно на първите християни, богомилите създават комуни, имат общи трапези.
Да си припомним още, че Учителя, получил образование за протестантски свещеник, отказва да получава заплата, вследствие на което не бива назначен за такъв. – Така и Влайо подчертава в стихотворението си, че водачите на богомилите не са имали „платени водачи с патрахили“.

       (Дядо Влайчо насочва сина на софиянката Христина Милчева Славянска – към изучаване на богомилството, като казва и, че това ще му донесе много успехи. Младият човек получава заслужено признание на международната конференция за богомилите, провела се в Братислава). (4, с.47)

       Жена, която го подслонява при пътуванията му, цитирано от Христо Нанев, казва: „Дядо Влайчо, защо така с теб се уважаваме? Като дойдеш, домът ми се огрява сякаш от светлина?“. Той отговаря: „Ти нямаш спомен – с теб някога бяхме богомили. Много ни преследваха и се криехме заедно. Когато ни измъчваха, аз не издържах. Не си довърших мисията“. - С това можем да си обясним стоицизма и безстрашието в отстояване на идеите в живота на Влайо Жечев. – Довършил богомилската си мисия като Дядо Влайчо. – Имах щастието да чуя думите и лично от сина на жената, Пенка Севкова! Това е брат Петър Севков, израснал покрай брат Влайо. Баща му, Панталей, бива излекуван като млад от туберкулоза по съветите на Влайо. Така семейство Севкови, близки съседи на Дядо Влайчо са и негови верни приятели и събратя. В техния двор брат Влайо приема потокът от посетители в периода 1923-1927 г., преди предоставянето на селскостопанската земя и уреждането на комуна. В техния дом, където гостува неведнъж, са правени братски срещи и четени беседи. ( В последните си земни дни, завърнал  в селото си, за да не притеснява прекомерно роднини, макар и да са били редом с него, Влайо е отново в къщата на Севкови, приютен и стоплен от приятелството и безкористната им любов).

       Малко е известно, дори сред последователите на Учителя – че, видимо, Боян Мага, идеологът на богомилите – идва в новата епоха, като човека Петър Дънов, предоставил тялото си за Божественото въплъщение. – За това разказва вярната ученичка на Учителя, Мария Тодорова, споделила свой сън на Учителя, описаното е в първи том на летописите на „Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее“ в разказа й, наречен „Богомилското учение и Дървото на живота“. (5, том 1)

9. Астрологични щрихи към портрета на брат Влайо Жечев

       Доверявайки се на указания от Светозар Няголов час на раждане за брат Влайо – 4:30 часа сутринта (5, том 19), използвайки актуалната дата – 15 август 1894 г. по нов стил, в с. Коньово, България – с помощта на Изкуствения интелект получих и обобщено представям астрологични данни и тълкувания. Те са интересни и допринасят с проникновение, подсилват образа на Дядо Влайчо:

       ♌ Слънце - на около 22° в знака Лъв: Определя човека като типичен представител на тази огнена зодия – с подчертано силна воля, стремеж към себеизразяване и силно присъствие. 
       ♌ Асцендент в Лъв: Слънцето е изгрявало на източния хоризонт в момента на раждането, което засилва качествата на знака Лъв и прави личността изключително магнетична, жизнена и роден лидер. (Проверих повторно за асцендента, с уточняващи въпроси за внимание, защото при някои софтуерни системи, особено с въвеждане на лятното часово време у нас през 1979 г., стават обърквания. – Потвърди се верността на първоначалните изчисления!)
       ♒ Луна във Водолей: Дава независим и свободолюбив ум, прогресивно мислене, силна интуиция и склонност към идеализъм или хуманитарни каузи. Редом с изразеното огнено присъствие - Луната във Водолей  е хладна, дистанцирана и логична. Според астролозите хората с Луна във Водолей са едновременно с всички, и с никого. Те присъстват, повече наблюдавайки отстрани.
       ♍ Меркурий в Дева: Планетата на ума и комуникацията се намира в своя собствен знак – Дева. Това дава изключително аналитичен, подреден, практичен и детайлен интелект, перфекционизъм и силно критично мислене.
       ♌ Венера в Лъв: Открито и щедро изразяване на чувствата. Стремеж към красота и изкуство.
       ♈ Марс в Овен: Планетата на действието и енергията е в своя най-силен знак – Овен. Това е позиция на изключителен кураж, импулсивност, силна физическа енергия, пионерски дух.
       ♊ Юпитер в Близнаци: Планетата на разширението и късмета дава широк кръг от интереси, любознателност, талант към езици, писане или търговия, но и склонност към разпиляване на енергията в твърде много посоки.
       ♎ Сатурн във Везни: Сатурн (планетата на кармата и отговорността) е в екзалтация (много силна позиция) във Везни. Това показва дълбоко чувство за справедливост, сериозно отношение към партньорствата, брака и договорите, както и голяма дипломатичност.
Поколенчески планети (Дълбока трансформация):
       ♏ Уран в Скорпион: Позиция, с огромен капацитет за радикални реформи, интерес към окултното, психологията, както и силноизявена интуиция.
       ♊ Нептун в Близнаци: Позиция, която засилва въображението, идеализма на ментално ниво и носи нови, революционни идеи в сферата на информацията, медиите и комуникациите за това поколение.
        ♊ Плутон в Близнаци: Поколение, родено да трансформира начина, по който човечеството обменя информация, мисли и пътува.

       Обобщение: В тази карта, макар да има превес на огнения елемент (Слънце, Асцендент и Венера в Лъв + Марс в Овен), даряващ жизнена сила, воля и способност за лидерство, пламъкът е туширан от разсъдъчната, неемоционална по същност водолейска Луна и изблиците на чувства се уравновесяват от хладния, аналитичен ум на Меркурий в Дева, от стремежа към баланс на Сатурн във Везни.

       Планетарните аспекти в наталната карта рисуват картина на изключително динамичен, енергичен и силно изразен характер, като съществените са:

       Опозицията Слънце – Луна (Пълнолуние)

       Раждането се случва много близо до астрономическо Пълнолуние. -  Това е силен, но и напрегнат аспект. Той показва вечно вътрешно раздвоение между личните его-амбиции (Лъв) и нуждата да бъдеш полезен на обществото или да запазиш пълна свобода (Водолей). Родените на Пълнолуние често усещат, че разумът и емоциите им дърпат в различни посоки, но това им дава и огромна осъзнатост за чуждите нужди. Според астрологията на Учителя, представена от Иван Антонов-Изворски, опозицията между Слънцето и Луната, която е и между духа и душата – говори за невзет изпит в миналото. – Предполагаме, според разказаното от брат Влайо, че това е именно отказът му от идеите на богомилството в минал живот, когато е бил подложен на мъчения. В този му живот аспектът го подлага на повторен изпит, това са изпитанията и страданията, предимно в затворите, в лагера Белене и, не само. – Още от годините на младостта си брат Влайо отстоява убежденията си. Поредица от предизвикателства и изпити Влайо преминава с вяра, с търпение, самообладание, с храброст и се представя отлично.
Марс в Овен в тригон с Венера в Лъв  – дава артистичен талант, финес, чар, магнетично излъчване.

       Съвпадът Слънце – Асцендент (Огненият лидер) - Това е аспект на родения водач. Личността (Асцендентът) и същината на душата (Слънцето) са слети в едно. Този човек притежава огромна жизнена енергия, и способност да вдъхновява и води другите.

       Квадратът Сатурн – Марс (Вътрешната спирачка) - Това е най-предизвикателният аспект в картата (Марс в Овен в квадрат със Сатурн във Везни). - Марс в Овен иска да тича напред и да действа веднага, но Сатурн във Везни му налага строги правила, дипломатичност и граници. Аспектът учи на търпение и на това, че суровата сила (Марс) трябва да се контролира от дисциплината (Сатурн), за да бъде успешна.

       Стелиумът в Близнаци (Умствен фокус) - В знака Близнаци имаме поколенчески съвпад на Юпитер, Нептун и Плутон. Този троен съвпад засяга силно ума на конкретния човек. Дава изключително богато въображение, философски поглед над живота и дълбок стремеж към учене. Тъй като тези планети правят секстил (хармоничен аспект) към Слънцето и Венера в Лъв, човекът е имал дарбата да изразява сложните си мисли по много красив, театрален и вълнуващ начин. – Тук - за пореден път - си спомняме за СТИХОВЕТЕ на брат Влайо! – Виждаме и, че написаното от него – откровения, автобиографични бележки, реферати, есета – ИМА астрологична основа в наталната му карта. Към астрологичните, можем да добавим и други, подсилващи ги данни. – Дългите пръсти на ръцете му – те също говорят за потенциала му да се занимава с изкуство, за способността му към размисли и интелектуална работа.

Тази своя снимка Влайо е подарявал на някои от хората, на които е помагал

       Опозицията Слънце-Луна и квадратът Марс-Сатурн показват, че животът на този човек не е бил лесен и е преминал през големи вътрешни битки. Въпреки това, тригонът между Марс и Венера и силното Слънце на Асцендента са му давали неизчерпаема сила да преодолява всяко препятствие.

       В ранния час на раждането му (04:30 ч. сутринта) Слънцето току-що е изгряло на хоризонта. Това поставя Слънцето и Асцендента директно в 1-ви дом и разпределя останалите планети в много специфични сектори от живота на човека. Според стандартната Плацидус (Placidus) система за домовете, планетите са разпределени по следния начин:

       1-ви дом (Идентичност, характер, външен вид) -  ♌ Слънце, Асцендент и Венера в Лъв - Изключително силен първи дом. Цялата жизнена енергия (Слънце), маска пред света (Асцендент) и чар (Венера) са събрани на едно място. Този човек е притежавал огромно лично присъствие, физическа красота и магнетизъм, себеизразяване.

       2-ри дом (Финанси, лични ценности, таланти) -  ♍ Меркурий в Дева - Меркурий управлява ума, а във 2-ри дом показва, че човекът е печелил парите си чрез интелект, детайлна работа, аналитични умения или занаят. Имал е изключително практично, пресметливо и реалистично отношение към материалните блага.

       3-ти дом (Общуване, братя/сестри, учене, кратки пътувания) -  ♎ Сатурн във Везни - Въпреки че Сатурн е силен във Везни, в 3-ти дом той носи сериозно, обрано и отговорно общуване. Човекът не е обичал празните приказки. Възможно е да е имал трудности или тежки отговорности, свързани с по-ранното му образование, съседи или близки роднини.

       4-ти дом (Дом, семейство, корени, произход) -  ♏ Уран в Скорпион - Уран носи внезапни обрати и нестабилност. Позицията му в 4-ти дом подсказва за необичайна семейна среда, възможни чести премествания, загуба на дом или революционни събития, свързани с родното място и фамилията. Брат Влайо е известен като Скиталеца. До към 1948 г. Влайо живее предимно в Коньово, но и тогава немалко пътува и пътешества, по братските инициативи и задачи.

       7-ми дом (Брак, партньорства, открити врагове) -  ♒ Луна във Водолей - Луната е точно срещу Слънцето, в дома на брака. Човекът би могъл да търси емоционална сигурност чрез сериозното обвързване, но партньорите му е трябвало да бъдат независими, интелектуални и свободолюбиви (Водолей).

       9-ти дом (Висше образование, философия, дълги пътувания) - ♈ Марс в Овен -  Огромен стремеж към приключения, разширяване на мирогледа и защита на личната философия. Човекът пламенно е защитавал своите убеждения и е бил готов да се бори (Марс) за правдата или за каузи, в които вярва.

       11-ти дом (Приятели, идеали, обществени групи) ♊ Юпитер, Нептун и Плутон в Близнаци -  Мощен стелиум (натрупване) в дома на социалния живот. Този човек е бил заобиколен от много приятели, интелектуалци и съмишленици. Имал е големи мечти за бъдещето на обществото и вероятно е участвал в организации с хуманитарна, политическа или образователна цел.

       Лилит в Риби, 8-ми дом (домовата позиция варира леко според софтуерната система, но условно попада в сектора на трансформацията): Замъглява границите на реалността. Този човек може да е бил изключително уязвим към разочарования от хора, на които се е доверил или на които се е опитвал да помогне. Създава риск от тайни врагове, интриги зад гърба или периоди на силно емоционално уединение и самота.
Кризи и тайни: 8-ми дом е естественият дом на Лилит, което засилва нейната интензивност. Носи тежки житейски кризи, сблъсъци с теми за живота и смъртта, или проблеми, свързани с чужди пари, наследства и дългове. Човекът е притежавал много силна, почти опасна интуиция, но и склонност към автодеструктивно поведение в моменти на криза.

       За да не потъва в депресии или илюзии (Риби), астрологията му препоръчва да канализира тази огромна подсъзнателна енергия в творчество, психология, окултни науки или висша духовност. Силата му идва, когато спре да се страхува от кризите (8-ми дом) и ги приеме като инструмент за духовно прераждане. – Видно е, че това е направено. А, може би, поради изявената му разсъдъчност, Лилит не е взимала надмощие в душата му. На височинка на една от стените в неговия Дом на Доброто, съграден през 2019 г. в Коньово – е изписана сентенцията му: „Научихте ли се да се радвате на трудностите?“

       Позиция на Хирон - в знака ♍ Дева, много близо до Куспидата (началото) на 2-ри дом или в самия край на 1-ви дом. - В случая раната на Хирон е синдромът на несъвършенството. Тъй като Хирон е в първи, ъглов дом, не е тайна, тя е видима за света. Раната на Хирон е свързана с усещането за недостатъчност, прекалена самокритичност и мания за перфекционизъм. Човекът може постоянно да е усещал, че не е направил достатъчно, че не е достатъчно добър, чист или подреден. – Това усещане стимулира душата към усъвършенстване, помага й, да не се възгордее, да се стреми да работи постоянно над себе си, води я към светийството. Пример за дълбоко осъзнаване, изявено покаяние за лични прегрешения, намираме в писмената му изповед от 3 юни 1965 г. (4, с.97), в която се моли на Бога, както за своите, така и за греховете на ближните си. В записките му „На гости на Ямболското братство“, Влайо дава пример на събратята си, да не съдят, да се вглеждат и виждат повече в себе си, с думите, че не му остава време да мисли за чуждите погрешки, съзнавайки собствените си, които са безброй (4, с.226).

       Лишения в младите години - явна рана от детството, подсилена от Сатурн в трети дом, е забраната на баща му в желанието и стремежа на подрастващия Влайо да продължи училищното си образование.

       Къде е лечителската дарба? - Този човек е имал невероятната способност да въвежда ред в хаоса, да лекува (буквално или преносно) другите чрез практични съвети, занаят, медицина или аналитичен ум. Той е знаел как да поправи всичко счупено в живота на околните, макар и трудно да е намирал покой за себе си. Той може да лекува чрез логика, структура, факти и материален ред (Дева).

       МЦ в ♉ Телец: Стремял се е към изграждане на нещо стабилно, материално обезпечено, сигурно и трайно. Искал е да бъде запомнен като практичен човек, който гради с упорит труд, цени традициите и земята. - Да си припомним за съградената от Влайо върху около 30 декара бащина земя комуна, където не само са обработвали земята и е приемал посетители. Създал е условия за духовен живот, провеждани са били братски събори, звучала е познатата ни от Школата на Учителя музика. Особено внимание Влайо е отделял на децата. Той е искал на това място да се създаде богословско училище за деца, устно и в мисълта си е завещал тази земя на децата на Бялото Братство.

       Северен възел (Раху).в Дева. Южният му възел (минала карма) е в Риби. В минали животи тази душа е била твърде откъсната от реалността – може би се е жертвала за другите, живяла е в илюзии, духовно уединение или хаос. - През 1894 г. този човек се ражда с мисията да се заземи, да внесе ред, практичност и логика в ежедневието си. Трябвало е да се научи на детайлна работа, занаят, грижа за здравето и да бъде полезен тук и сега, на Земята, чрез конкретни дела, а не чрез празни мечти.

       Наталната карта брат Влайо съдържа огнен, лидерски потенциал (Слънце и Асцендент в Лъв), но редом с това той извървява земен път на смирение, труд и заземяване (Северен възел в Дева). Познаваме го чист, смирен, сърдечен и разсъдлив, искрен, чувствителен, любящ, носещ духа и способен да обединява душите. Той изминава нелек житейски път, с придобивки за душата. Чрез астрологичните щрихи съпреживяваме заложените в хороскопа му противоречия. Свидетели сме на укротените от духа му сили и на установените в живота му духовни ценности.

10. Посещения при Учителя. Срещата между Учителя, Влайо и Ванга

       Според брат Петър Севков, потомствения приятел на брат Влайо – през годините е имало няколко посещения при Учителя. Предполагаме, че първото посещение при Учителя, заедно с присъствие на беседа – е било още в началото на прехода на духовния кръжок на Влайо към Бялото братство, който се извършва към 1920-1921 г. - Както Влайо обединява душите – в духовен кръжок, в комуна, така го виждаме и да организира и посещенията при Учителя. В селището на софийския „Изгрев“ много от братята и сестрите познават Влайо, за което свидетелства певицата, сестра Цветана Лилиана Табакова, разказваща (5, т.34), как изгревските приятели го обграждат, и й е трудно да се доближи до него. Заедно с това, описва, как подир беседата е седяла до лимоново дръвче, а от други източници (4, с.47) знаем, че Влайо е садил, облагородявал и раздавал лимонови дръвчета на приятели. Писателят Христо Нанев твърди, че е открил Влайо, присъстващ на групови рилски снимки,  заедно с Учителя. Трудно е, може би, с категоричност да заявим, че на тези снимки е именно Влайо. Но редом с това, да припомним, че в автобиографичните си бележки брат Влайо отбелязва, че след прехвърлянето на кръжока си към ръководство на Учителя – не само получава нарядите и издаваните беседи, но и всяка година присъства на братските събори. „Аз отивах по съборите на Братството всяка година“ – пише той. (4, с.37)

       „Голямата промяна при него настъпва, след дружеството, което е създал, Срещата с Учителя, Който му влива много енергия, много размах..... Пътува, изнася сказки, изнася беседи, реферати пред Бялото Братство. Пише разкази, пише стихотворения...“ – казва, във връзка с прехода на Влайо към Учителя – Христо Нанев, автор на книги, посветени на Дядо Влайчо (7).

       Няколко години преди да арестуват Влайо, сестрата-певица Цветана Лилиана Табакова, без още да го е виждала и да е чувала за него – го сънува. Твърди, че го е сънувала в събота, а в неделя, подир неделната беседа, го вижда, припознава и научава от брата Кръстьо Христов името му – Влайчо. Сънят й е достатъчно ярък, тя запомня и го разказва. Преди да цитираме пророческия й сън, нека уточним, че 20 декември 1944 г., денят, в който Влайо, според някои уж за първи път е посетил Учителя – е сряда, т.е. имаме конкретно потвърждение, че Влайо е бил на беседа при Учителя и друг ден, в отделно свое идване.
„Сънувах го, че се намира в Сливен, преди да го арестуват, в моята стая, където съм родена, при моята баба. При моята баба в Сливен съм родена. И едната стена е паднала - три стени. А долу на улицата е цялото наше Братство, Бялото Братство. А той, застанал на ръба на моята стая, и казва тъй: „За Слава Божия!” Дойдоха и му туриха железа, белезници, арестуваха го. А те викат: „Не го даваме, не го даваме!” Народът вика, не го дава. А той казва: „За Слава Божия е!” И го откараха.

       И го запомних - физиономията, не бях го виждала. Туй беше събота вечер. На другия ден беше неделя, отивам на беседа на Изгрева. И като влизам, бях закъсняла... (И брат Христов беше там, не сядаше, той винаги прав слушаше беседите. „Аз, каза, не мога да седна да слушам беседа седнал, когато Господ говори.” Но като влязох, стоя и аз права), и като свърши беседата, седнахме там до лимона. Имаше лимон, една пейка и седнахме, и таман ще му кажа какво сънувах снощи (че видях един брат, който викаше и го арестуваха), отвори се вратата и влезна същият брат, Влайчо бе! Ама аз не знам, че е Влайчо. И до колоната застана, и като се юрнаха всички и го оградиха, и не можеш да идеш до него“ (5, т.34).  „Ний отдавна се познаваме духовно.” - казва й Влайо в деня, когато сестрата го открива в образа от съня си, обажда му се, дочакала да се поразпръсне навалицата от обградилите го, пита го за среща. Срещата между тях, уговорена за сряда, на вечеря в дома на Папазови, не се осъществява, поради професионален ангажимент на сестрата в операта. – (Този допълнително изявен ден от седмицата посочва, че Цветана Лилиана Табакова не се е подвела в разказа си, относно това, че е срещнала Влайо на Изгрева именно в неделя. Подир неопределен брой години – „не мина много време“, сънят на сестрата се сбъдва, Влайо е арестуван).

       Вероятно е Влайо да е присъствал на някои беседи на Учителя, без да се е отбивал да говори лично с Него. – Предвид скромността на брата, това е напълно реално, може да не е виждал нужда от личен разговор. Потвърждение на това са записките на Влайо от беседа на Учителя (4, с.151-152),  където описва братята и сестрите, обкръжили подир беседа Учителя, с думите: „слушателите заобикалят от всички страни Учителя, като че насила искат да изтръгнат нещо“. – Видимо, Влайо не е един от тях.

       Физически, или ментално и духовно – Влайо присъства и знае и посланията и бита при Учителя. – Потвърждение за последното намираме в разсъждението му „Народни поверия“. То започва и завършва, съответно, с обръщенията „мили братя и сестри“ и „любими братя и сестри“. Призовава да не осакатяват животни и да не жертват цветя за празненствата си, подобно на светските порядки. – Влайо пише: Ние не сме виждали при Учителя това нещо. На неговата маса не е имало и ваза с потопени цветя“. (4, с.206)

       (В книгата на Мария Жечева и Добри Дачев, под заглавие „ОТКРОВЕНИЯ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ“ (4, с.151-152) има записани, част от които ще цитираме тук - въздигащи мисли на Учителя, които брат Влайо някъде сякаш цитира, поставяйки кавички, а другаде – преразказва. – Потърсих по ключови думи в https://beinsa.bg/ и открих, че първата част, половината от тези записки, са в смислово и словесно подобие с текст, представен от Боян Боев в бр.3 на сп.“Житно зърно“, от 1941 г. (6) – Това са разговори след проведена беседа на Учителя, но не е отразена датата на беседата. – Интересното тук е, че, имаме в началото два сходни, а във втората си част – два различни текста. Можем да проследим и съпоставим представеното от брат Влайо. – Съхранен е стилът на Учителя, думите са автентични и въздействащи. – За улеснение на проследяването разбих текста на пасажи и поставих курсив:

       РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

       1. Боян Боев: Красива е картината, когато след беседа или лекция слушателите заобиколят Учителя. Това не е ли символ на онзи копнеж на човешката душа за светлина, за свобода, за слънце? Както напуканата земя жадува за благодатния дъжд, така и изжаднялата душа на човечеството днес гладува и жадува за висша правда, за висша истина, за висша красота, за любов!

       1. Влайо Жечев: Голяма е радостта, когато Учителя изнася беседите си в салона. Неговото говорене освежава душата и повдига копнежите на спящите у нас добродетели.

       Но особено красива е картината, когато след беседата – слушателите заобикалят от всички страни Учителя, като че насила искат да изтръгнат нещо.
Това не е ли копнеж на душите, които търсят светлина, свобода и любов и то чрез един светъл лъч, пратен от небето.

       2. Боян Боев: Човечеството в многовековния си път е опитало много методи, много начини за разрешение задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия, мъчнотии и страдания. Те са го учили, че трябва да търси истинския път, и днес все повече по-будните души почват да налучкват този път. Човечеството добива все по ясно прозрение, че новият път, който трябва да опита, е Любовта и чрез нея ще влезе в Истината и Красотата.

       2. Влайо Жечев: Учителя не повтаряше нещата. Това се потвърждава и от беседите и лекциите, като ги четем. И аз, колкото можах да си запиша след една негова беседа, той казваше следното:
„Човечеството в многовековния си път е опитало много методи за разрешаване задачите на живота и винаги се е натъквало на нечувани противоречия. Мъчнотиите и страданията, те са го учили да търси истински път. И днес все по-голяма маса се събуждат добри готови души за работници в новия път. Мъчнотиите и страданията са главният учител в наше време“.

       3. Боян Боев: Тези мисли ме занимават живо в този момент. Разговорът почва във връзка с току-що изнесената беседа.
– Как може да се осмисли животът на днешния човек?
– Зад живота, който хората живеят днес, има нещо скрито. Този живот, който живеят хората, не е още реален. Докато се карат и пр., те не са в реалния живот, а в живота на сенките. В реалния живот се влиза чрез любовта. Трябва да се знае, че Божественото в човека — това е истинският човек, а низшето в човека - това е сянката му.

       3. Влайо Жечев: Той каза: „Те ще осмислят живота. Друго какво може да оправи човека на XX век, защото зад живота, който днес живеят хората, има нещо скрито и този техен живот не е още реален. Докато се подозират, следят се, карат се, обиждат се, пакостят си един на друг, те не са в реалния живот, а в живота на сенките“.

       4. Боян Боев: Вие сте даровити, но не сте проявени още. Гледайте да откриете нещо хубаво в човека. Това е пътят, който води към любовта. Всякога, когато обикнете някого, трябва да знаете, че сте обикнали Безграничния. Ето защо, когато обичате някой човек, трябва да имате абсолютно доверие в него.

       4. Влайо Жечев: Вие имате дарби, но те не са проявени. Гледайте добрата страна у човека. Това е пътят към Любовта. Когато обичате някого, вие обичате Бога в него.

       5. Боян Боев: Всяка разумна дейност почва с любовта. Не можеш да направиш добро, докато  не  обичаш.  Когато  обичаш,  ти  се  учиш.  Самата  любов  те  учи.  Когато обичаш ближния си, той и да се мени, ти да не се мениш. Каквото и отношение да има той към тебе, ти да не се мениш. Какъвто и да е, ти да не се сърдиш.

       5. Влайо Жечев: Когато обичаме някого, той и да се е изменил, ние не трябва да се изменяваме, колкото и глупаво да се проявява, ние да не му се сърдим. Семейството е първият обект на Любовта. Вторият обект на Любовта е обществото. Третият обект на Любовта е цялото човечество – Космосът.

       Следват тематични различия в текстовете на братята. Записките на Боев са качени, има ги в нета. Привеждам докрай записките на Влайо, защото, оказва се – няма в нета такъв текст, по който да са преразказани. – Търсих и разглеждах беседи по специфични думи или словосъчетания, като „Корнелий“, има също и „Корнилий“, „семейството, обществото, човечеството“, „първият обект на Любовта“ и други.

       6. Влайо Жечев: Вие би трябвало да прилагате поне една малка част от това, което ви говори (пише „говори“, може би – Той, Учителя, говори, ако е съотнесено към братята; при цитиране от Учителя – ще е „говоря“ ,бел. Ю.В.) за Любовта. Детето, когато почва да плаче, майката внимателно проучва причините защо не е спокойно – когато нашата молитва е от сърце и с любов, Бог праща ангели да проверят какви са условията около молещия се брат или сестра и му помага.
Сега светът се нуждае от молитва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“
Молитва без Любов няма резултат. Пълен пост без Любов – и той няма резултат. Милостиня без Любов – и тя няма резултат.
Корнелий беше много смирен, той беше човекът на Любовта с целия си дом и видял във видение Ангел Божий, който му казал, че неговите молитви и неговите милостини възлизат пред Бога.
Когато дойде Господ, Любовта на земята, богатите ще помогнат на бедните, учените ще помогнат на невежите, младите ще помогнат на старите, силните ще помогнат на слабите.
Тогава ще се изпълни Писанието, което казва: „Ще вложа законите си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им и греховете им и беззаконията им няма вече да помена. А гдето има прощение, там вече е голяма радостта“. (4, с.151-2)

       Написаното в точка „6“ – не фигурира сред известното Слово на Учителя. – Дали е разсъждение на брат Влайо, последвало Учителювите слова, или незаписани думи на Учителя, засега не знаем).

       Известна и описана е в летописите на „Изгревът ...“, както и в биографични книги за Ванга - срещата, на която едновременно, сред братя и сестри присъстват – Учителя, Влайо и Ванга:

       Ще цитираме композитора Димитър Грива, доколкото този брат преразказва споделеното му директно от Ванга:
„Аз знам, Ванга ми разправя скоро последния път като бях при нея, тя е много зле горката, как тя се среща с Влайчо. А Учителя  събира Влайчо и нея и казал на Влайчо: "Ти ще кажеш нещо на нея, я тя ще каже нещо за тебе". И когато са казали, Той им казал: "Стига". А Влайчо казал на нея: "Ти ще направиш клуб вкъщи, хора ще идват при теб всеки ден". А тя му казала: "Слушай, Влайчо, ще дойде една есен, в която няма  да има време да си обереш тиквите". ... дошла  милицията и го прибрали. Тази среща е била около 1943 г. А това Ванга ми е разказвала.“  (5, том 8)

       През 1943 г., в София, по покана на Учителя присъстват на обща трапеза все още младата пророчица, 32-годишна, наскоро омъжила се Ванга и брат Влайо, към 49-годишен, утвърден и търсен от много хора. Ванга дори си спомня, че на трапезата имало супа с грис, постна мусака и компот от сини сливи (2). По време на срещата, за да подготви духом, да подпомогне и укрепи двамата български ясновидеца, Учителя поставил въпроси за бъдещето на всеки от тях. – Това, което се казва на всеослушание и пред Учителя, по-лесно се възприема. – Тази среща е знакова и е преразказвана и в други литературни източници, включително във книга за Ванга. Влайо пророкувал на Ванга, че скоро ще остане вдовица, а хора ще идват да я търсят постоянно при дома й. Ванга предрекла, че Влайо ще бъде арестуван, но ще се върне жив и здрав. Ванга пророкувала за лишенията, които ще преживее. Тази среща не е била просто за раздумка, тя е замислена от Учителя и е важна. – И Влайо и Ванга, имат мисия. – И двамата впоследствие не само са в конкретна помощ на множество хора, но и свидетелстват за незримото, поддържат вярата в Бога, знанието за Висшия свят и душите в годините на утвърждавания атеизъм.

11. Последната среща с Учителя

       На 20 декември 1944 г. сутринта, подир пътуване с влак, седмина крачат към Учителя през селището на Изгрева. Сред тях е брат Влайо. Редом с духовните братя, Влайо води рождения си брат Динко и сина му Жечо. Нека се опитаме да ги видим! - Те вървят много единно. Повечето от тях са идвали тук. Мястото е познато за групата, не им е ново, не търсят. Вървят в стегнат ход, без да поспират и почти без да се заглеждат встрани. Биха били осмина, ако предния ден един не е бил арестуван от новата власт. Докато вървят, Учителя, поотслабнал, изнася последната беседа в Големия салон, наречена „Последно Слово“.

       Съществено е свидетелството, споделено от Танка Райчева от Стара Загора и описано в цитираната вече книга на Мария Жечева и Добри П. Дачев. – Танка разказва за последната среща на брат Влайчо с Учителя Дънов. От техния край, през декември 1944 г., с влак заминават брат Влайчо, Райчо, Симеон, Георги Кайраков, Тодор Чернев, Господин и неговият син Жечо. (Уточнения, във връзка със забелязани неточности: Посещението е било по време, когато Учителят все още е изнасял беседи. През следващите, определени за Слово дни, в салона са чели беседа по издадените книги. Учителя си заминава на 27 декември, а погребението на тялото е на 31 декември 1944 г.) „Когато пристигнали, беседата вече била към края. Когато свършил, Учителя ги приел в малкия салон. „Заради вас, които идвате с любов, ще започнем нова беседа.“ (4, с.61)
       Като привършил, обърнал се към брат Влайчо с думите: „Брате, вземай здрав материал и здрави гвоздеи.“ (4, с.61)
       Брат Влайчо тихо казал на останалите: „Гледайте го, защото си отива. Това е последното ни виждане.“ (4, с.61) – От седемте дошли човека – именно към Влайо адресира тези думи Учителя, което също е признание към този ученик.
С курсив отбелязах по-горе думите „последната среща“! – Не първата! Не единствената! – Това е едно от пътуванията на брат Влайо до Учителя, изнасящ беседите, но, може би, най-дълбоката, обединяваща и задушевна среща с Него!

       В любителски 8-минутен видеозапис от 2018 г, (16) възрастната сестра Недялка Карагеоргиева, (светла й памет), дъщеря на един от шестимата, придружили Влайо при Учителя – помни и разказва за същата тази среща. - Можем да сравним и да й се доверим. – Това е същата сестра, чиито свидетелства присъстват и в книгата на Мария Жечева. (4, с.143-4) – Недялка уточнява, че Влайо е предложил на братята, да посетят Учителя, казвайки им, че Учителя е болен и си заминава. – Влайо е знаел това. – Посещават Учителя именно на 20 декември 1944 г. и присъстват на част от беседата „Последното Слово“. – После, Учителя е казал за Влайо, че е древен еврейски пророк и му казал (Думите са подобни на цитираните от с.Мария Тодорова (5, том 5)): „Къде се загуби досега? Абе, къде се забави толкова време? – Трябваше да дойдеш, още когато евреите пресичаха пустинята“ – Тези, последните думи, Недялка съотнася към библейските времена и тълкува по-своему. – Сестра Недялка разсъждава върху думите, че „християнството е съществувало още преди Христос“. – (Потърсих чрез beinsa.bg и открих, че същият израз е от публикация на Влад Пашов в бр.204 на вестник „Братство“, под заглавие „Християнството и окултната наука“).

       Сестра Мария Тодорова и брат Борис Николов не са присъствали на срещата на групата на брат Влайо с Учителя. Мария Тодорова разказва споделеното от самия брат Влайо, но, вероятно, с неусетно наложена, допълнителна „украса“. – Защото в думите на Учителя няма укор и Той не извръща глава.

       Приложихме свидетелствата на Танка Райчева, съпруга на Райчо Кайраков и на Недялка Карагеоргиева, дъщеря на Симеон Илиев. – От брат Петър Севков, както и от  дъщерята на Влайовия племенник, д-р Цветанка Жечева, получихме устно потвърждение на предположението ни, че Господин (Динко) е именно рожденият брат на Влайо, а Жечо – бъдещият съпруг на Мария, авторка на документалната книга. „Пътували са и срещата се е осъществила“ – каза д-р Цветанка Жечева. (Нека добавим и по-подробна информация за четиримата духовни братя, които не са в роднинска връзка с Влайо, посетили заедно с него на 20 декември 1944 г. Учителя. - Симеон Илиев е жител на с. Коньово и близък съселянин на Влайо. Член на старозагорската и коньовската братски групи. Той е сред хората, поддържащи жива връзката между провинциалните последователи на учението и центъра на Изгрева, в София. Тодор Чернев Йорданов, земеделец, лозар, е родом от с. Кортен, Сливенски окръг. Ревностен последовател на Бялото Братство в Сливенския регион, Чернев е познат сред местните братски кръгове като организиран и предан стопанин, който активно участва в разпространението на беседите на Учителя в Южна България и съдейства за организиране на общите пътувания. Георги Кайраков е общественик и брат от Стара Загора. – Фамилията Кайракови е един от основните стълбове на Бялото Братство в Стара Загора. Георги Кайраков участва в организирането на братския живот в града, укриването на литература и организиране на просветни срещи. Заедно с брат си Райчо, придружава Влайо, за да получат директни упътвания от Учителя в бурните месеци след деветосептемнрийския преврат. Райчо Кайраков, брат на Георги. Активен участник в старозагорската окултна група. Двамата братя, Георги и Райчо Кайракови са отдадени и допринасят за музиката и Паневритмията в региона.

       Именно при семейството на Райчо Кайраков в Стара Загора – отива Влайо, когато на 5 август 1953 г. е освободен от лагера Белене, окъсан, слаб, неузнаваем – и Марийка Райчева, дъщерята на Райчо и Танка, посрещвала го на вратата, не успява да го познае (4, с.84-5.) Марийка, заедно с братчето й Наско, лете са били в детския състав на Влайовата комуна, докато родителите отивали на рилските езера) (4, с.85).

       Заедно с изброените, към Учителя е щял да пътува и Панайот Севков, бащата на брат Петър Севков, ако непосредствено преди това не е бил арестуван от представители на новата власт.

       Брат Влайо остава на Изгрева, присъства на погребението на тялото на Учителя и описва това в стихотворението си „Учителя заминава в невидимия свят“ (4, с.161-162). В първите два реда на стиха сякаш „съзрях“ съхранени, изявени снежинките - в „снеЖинки“ и „тъЖни“ (курсивът е мой, Ю.В.). Думите допринасят с тиха, стаена образност, подсилена в третия куплет подир бавно падащия „снеЖец“ и с израза „чистота безмълвна“. Последователите, „братя и сестрици“, видени от Влайо чисти в тъгата им, се отнасят с почит и загриженост към Учителювото тяло, но са осиротели в отлитането на духа. За тях Учителя е скъп и мил. Влайо добавя, продължава тези думи чрез същността на собственото си възприятие за Учителя:

                       „Този, който Небесното слово бе донесъл.
                       Светъл Учител, Божий пратеник
                       и от истинските ученици добре разбран“.

       – От тези кратки редове е ясно, че Влайо причислява себе си към истинските ученици. За сетен път утвърждава, че добре разбира Учителя и, съответно, познава, следва посланията Му. – Представя Го пред света, като Божий пратеник, Светъл Учител, носител на Небесното слово!

       Знаем, че преди да се спрат пред изкопания гроб, събратята са обиколили полянката на Паневритмията, носейки ковчега с тялото на Учителя. – Влайо не разказва за това. Думите му рисуват образа на святото тяло на Учителя, положено в ковчег от братята и обвито в бяло платно от сестрите, над което, като украса се сипе лек снежец. Обкръжили тялото на Учителя, с групово представени една подир друга молитви и песни, „мила церемония за Учителя“, братята и сестрите не смеят да го спуснат в гроба. Влайо е уловил в стиха си този момент и подканата на брата-ръководител – да спуснат ковчега. Учителя няма да ни остави сами, ако имаме стремеж към Доброто, ако следваме Словото Му. Текстът на Влайо е своеобразен репортаж от мястото на събитието, увековечаващ случилото се в най-близката за възприятие форма – формата на стиха.

12. Учителя за брат Влайо. Важността на Учителя за живите души.

       В летописите на братство се споменава за сестра от Ямбол, която искала да се задоми и харесвала Влайо. Тя питала Учителя: „Ще ме вземе ли човека?“ – Учителя достатъчно добре го познава, отговаряйки на сестрата: „Ако се качваш на една висока планина с голяма раница, какво ще направиш?“ (5, том 22) – Влайо е висок планински връх и в образните думи на Учителя. – (В извадки от Словото, обединени под заглавие - „Задачи и правила в планината“ – Светозар Няголов цитира думите на Учителя: „Не е лесно да се качва човек по високите планински места с голяма раница на гърба си! ... Който се качва в планините, той трябва да носи малко багаж на гърба си“. – А, всъщност, голямата раница – то е символ и очакване на спокоен и уреден живот, стремеж към живот без лишения).

       От равносметките, които прави Влайо в живота си, виждаме и, че е имало и в какво Учителя да го упъти и посъветва! – Учителя не акцентира на прякото физическо общуване и пребиваване на ученика, доколкото казва: „Моите ученици са в света“ и – дава пример с Махатма Ганди. Едновременно с това - не е бил доволен, когато част от учениците, пред които е държал Словото, се оттеглят да правят комуни. Съхранени са и думите Му, че на „Изгрева“ е събрал хора, които, ако са в света, са щели да направят големи бели... (5)

       Влайо неведнъж в автобиографичните си записки съжалява, че не е могъл да се отдалечи, да се усамоти, да се посвети и вдълбочи в духовна работа и израстване, да напредне и укрепне... Упреква се, когато с битовата ангажираност покрай комуната не е имал време да чете Словото и отслабнал духовно. Ако можеше да взаимодейства ежедневно с Учителя, дали Влайо нямаше да е този ученик, който Учителя е търсил като „лост“, за да повдигне съзнанието на българския народ с 1 см? Знаем, че Влайо с Любов е дошъл при Учителя, а хората на Любовта са високите планински върхове. (Влайо прекрасно знае думите в 13 глава от посланието на апостол Павел: „ако имам пророческа дарба и зная вси тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра и мога планини да преместям, а Любов нямам, то нищо не съм“).   

       Учителя казва: „Не, привързаността не е Любов. При това, Любовта не трае дълго време. Тя е толкова силна, че човек не би могъл да издържи на нейните вибрации. Достатъчно е човек да се намира един момент само под влиянието на Любовта, за да носи последствията й цял живот. Влезе ли в общество на хора на Любовта, човек коренно се изменя. Хората на Любовта са високи планински върхове, до които малцина достигат“. (1, „Съчетание на числата“, ООК , София, 12.2.1930г.)

       „Обичайте Любовта. То значи да обичаш Господа с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила. То е законът. Но когато Мойсей предаде този закон, то за евреите беше едно учение непознато. Даже в сегашния християнски свят, Любовта я считат за нещо много дребнаво. Хората на Любовта са великите хора, то са високите върхове. Това са гениалните хора в света, това са талантливите хора в света.“ (1, Любов и безлюбие, НБ ,  2.02.1941г.)

       Връзките на Любовта принадлежат на вечността, в този смисъл озаряването на душите с Любовта – е богатство, за което никога не е късно. – Учителя е почувствал Любовта на този скромен, чист брат, в есенциалната й същност. Виждал е, може би и предстоящата му служба и страданията. – Изпълнени сме с радост, че тази, почти безмълвна за нас лична среща се е състояла! – И Учителя не е отвърнал глава! - Последвала е кратка беседа с групата на Влайо, проведена „в малкия салон“ (4, с.61). Факт е и, че след заминаването на Учителя Влайо започва по-често да посещава все още съществуващото селище и братска общност на Изгрева. – Сякаш допълнително с присъствието си да потвърди съучастието си с най-близкото обкръжение на Учителя? – Или да подкрепи осиротелите му последователи?

       Влайо знае, че не е достатъчно човекът да бъде излекуван, обнадежден или да реши проблемите на деня. – Без Словото на Учителя, като постоянна прехрана за душата, помощта на Влайо е непълна. Какво е отношението на брат Влайо към Учителя? – Това намираме директно в неговите стихове. Ясно, силно и категорично е изявил той присъствието и значението на Учителя - и в живота си, и в помощта си към хората - в лаконичното си, от три куплета стихотворение „Ясновидец“. То е сред стиховете, с които Влайо ярко свидетелства принадлежността си към идеите на Учителя. Влайо се осъзнава като ясновидец. – Търсен е като такъв и е посветен в дарбата си. Затова кратичкото му едноименно стихотворение е своеобразен автопортрет. – И, в него, като съществен акцент от живота му – присъства взаимодействието с Учителя. – Влайо не просто помага чрез ясновидството си и предаността си към Бога, чрез Божествената си връзка. – Брат Влайо насочва душите към Учителя! В стихотворението си, той се вижда като вървящ през пустиня. – Това е хорската пустиня от дълбоко спящите, неизкласили още души, които се стреми да пробуди. Призовава ги, да се изправят за изгрева на новия живот, за приложението му. Да се облекат не с богати земни дрехи, но с най-фината и най-благодатна материя – на Любовта. Приканва ги, да разберат смисъла на живота, да бъдат сред готовите души, отзовали се на зова на новото време. Малко са тези, които откликват на повика му. Средата, сред която върви, e бедна, няма го изобилието, разкоша от бликащите живителни струи на Божественото в душите.

       Като ясновидец Влайо помага на повечето хора, макар и, все още неизработили плодородна почва в душите си, където да може да се посади и възрасне духовното. – И на тях помага, да открият отвлечени деца, изгубени добичета, откраднати алтъни и земни ценности. – Помним думите на Спасителя: „Нека мъртвите погребват своите мъртъвци“ (Евангелие от Матея, 8:22). - Съзирайки „живи души“, Влайо се моли за тях, да открият и поемат духовния път.
                 Моли се, „живи души кат намереше.
                 Път нов им той посочи
                 и към Учителя ги насочи“. (4, с.163)

       (Колко вдъхновяващи и окуражаващи са били навремето, в глъбините на атеистичния социализъм – думите на брат Влайо, запаметени от Георги Неделчев, братско дете, участвало в литературно-музикална програма за Първа пролет при старозагорското братство: „Виждам в бъдещето, и то не много далечно, пак пред препълнена с публика театрална зала се вдигат завесите на голяма сцена. На нея като цветя разцъфтяват в незабравими песни и образи идеите на Учителя.“) (4, с.145)
 

13. Влайо Жечев – за братята и сестрите

       „Като ви виждам и на събранията, слабички сте, но по-хубави не мога да ви видя“ – споделя Влайо пред Киро Пенев от Димитровград. (4, с.150) Влайо често му казвал, да се моли и да поучава народа, където ходи, защото народът е паднал в грехове и настъпват тежки разплащателни години на болести и нищета. При среща с братска общност призовава братята и сестрите, да се вгледат и така да определят – към коя от църквите в Откровението на Йоана, гл. 2 – принадлежат (4, с.228). – Защото „църквата“ – не е дърво и камък, а живото общение на душите, тя трябва да е храм на Христовата любов, мъдрост и истина. Много съществено и актуално за общността ни е написаното от брат Влайо и прочетено пред ямболското братство. – Написаното е в сила и в помощ и за всички братски групи. – Всяка от тях, според общия си дух, би могла да се опита да се замисли и определи – към коя от изявените пред Йоана Христови църкви прилича. „Определеният от Господ характер в самия живот на църквите е много важен“ – записал е брат Влайо. Влайо не забравя да изтъкне, че всяко от братствата по градове е важно в сегашно време и, че Господ много го цени. – Затова, всяка братска група да стъпи по-здраво на нозете си и на определената й мисия. Всякога има по нещо, което „понакуцва“ и не бива да го неглижираме, а трябва да го изправим, да изчистваме погрешки, да се стремим да отстраняваме недостатъците. – Не е грешка, например, казва брат Влайо, ако нямате салон. Тълкува го така: „Извинявайте, братя и сестри, но че Любов няма, не салон, ами Любов, но той и салонът ще дойде, а Любовта пак може да не дойде. Искреността, чистотата, гостолюбието, Любовта – това е салонът, това е храмът в едно братство“ – написал е Влайо (4, с.229). – Цялото щастие – изтъква той – седи вътре в духа, вътрешно е свято. Към това трябва и да се стремим.

       В „Молитва за мир“, едно от дневниковия му тип стихотворения, Влайо разказва конкретно свое участие в духовните дела на айтоската братска група. По написано и изпратено писмо, негова инициатива, възприета от айтозлии – Влайо, съвместно с братята и сестрите, участва в продължителна среднощна молитва за мир. – Не само да няма държавни войни през годината, но и да се отстраняват личностните вражди, глупостите, омразите и оскърбленията. – Тази идея Влайо вижда като добра, образоваща – и за самата айтоска група. Заставайки в молитва за мир – всеки надхвърля малки свои слабости, обединявайки се в действена молитвена верига с останалите. В уреченото време общата молитва, вдъхновила Влайо за участие – се случва:

                 „и се нареди веригата тогаз
                 от братя и сестри мили,
                 като че ли от векове заедно са били“.

       Влайо описва с доволство осъществения дълъг наряд, с молитви, песни, в мисли и думи за мир, ръководени колективно, дейно и изпълнили с будност на участие нощта. Превъзмогването на желанието за сън, на стремежа към конфорт – Влайо вижда като „жертвичка в Господа на Любовта“. В смирението и в познанието си брат Влайо определя това като една малка, но разумна, угодна Богу жертва. Напомня в стиха си новозаветния спомен от Гетсиманската градина, когато Исус призовава учениците Си да се молят редом с него, а те заспиват. – Исус и сега напомня, да сме будни духом и да се молим „със сърцето си“. – Този израз, възприет от детството, от майчиното наставничество – е един стожер, пазител, бдящ за чистотата на молитвата, отхвърлящ всяка възможност на непочувствано и необмислено произнасяне на слова в обръщение към Господа. С написването на стихотворението си, с последния куплет – Влайо ни подканя, да продължим да се молим и сега „за братство и да няма война“. – Очевидно е, че осъществената идея за братство предотвратява войната. Молитвата, иницирана от Влайо, е за братство и мир. Братът ни призовава и подсеща да четем и прилагаме Христовите слова, за да можем да приемем Христовия дух и Христовия мир в сърцата си (4, с.166).

Среща с Боян Боев, Влайо е по-наляво

 

 Сбирка 6 май 1945 г., Влайо, изправен, е до Боян Боев

 

Минчо Сотиров, ръководител на бургаското братство, до него е Влайо Жечев
 

       Ще приложим и няколко свидетелства от братя и сестри за срещите им с Влайо:

       -  В летописите на „Изгревът ...“ разказва сестра Йорданка Димитрова Колева:
„Навремето правехме много сбирки, по села, по градове, много сбирки въобще. Всяка неделя имаше сбирки. Сега един случай ще ви разкажа: С брат Влайчо бяхме в с. Пет могили, Новозагорско на сбирка и се връщаме. И след това отидохме на гарата там. То не можем да се доближим до него. Железничарите като го видяха всички го наобиколиха да им каже по нещо, защото го знаеха, че е голям ясновидец и ние и затова нямахме достъп до него. И както да е, дойде време, тръгна влака. Качихме се и като ще пътуваме вече за Ямбол, в едно купе се качихме на товарен влак, само едно купе има. И ние се качихме - Цвета на Георги Радев, брат Влайчо и аз и някои други имаше там от братството духовното. И седна брат Влайчо и аз така съм от дясната му страна, така се наредихме. Аз от дясната му страна седя и исках да го питам. Ние вече ще напущаме Ямбол и исках да го питам, но не ща пред другите да говорим. Реших, мислено ще му задам въпроса. И той както седи така до мене мислено му зададох въпроса за моя проблем, че ще излезем от Ямбол и не знаем накъде да отидем. А той се размърда така и каза: „Сестра Данке, не се безпокой, където и да отидете вашия хляб е сигурен. Вие вярвате много в Учителя и Учителя няма да ви остави. Където и да отидете бюджетът ви е гласуван". И така се разделихме. И така стана. Където и да отивахме бюджетът за прехраната ни беше осигурен. Благодаря за изобилието на и Бога, и на Учителя“. (5, том 6, курсивът е мой, Ю.В.)

       -  За всеобщия братски живот, непосредствено след заминаването на Учителя – ни оставя спомен Марийка Марашлиева, тя е и основен сътрудник на д-р Вергилий Кръстев в набирането на текстовете на летописите:
„С брат Влайчо Желев се запознах през 1945 г. след заминаването на Учителя. Той беше известен в южна България. Край него имаше една малка група братя, които отиваха в някои градове, където имаше братство и правеха срещи. Когато направих връзка с някои братя и сестри от южна България, а при Влайчо имаше един брат, който му беше като секретар, те започнаха да ми изпращат покана, да отивам на техните срещи. Така през тази година ходих на три пъти до с. Коньово, от където беше Влайчо. Ние станахме по-близки тъй да се каже. Първия път отидохме в Стара Загора, там се запознах с Петър Камбуров. ... От Стара Загора ходихме в Любимец, а после и в Димитровград. На другата година те решиха да направят голяма обиколка. Една по-голяма група решиха да отидат в Бургас, после във Варна и после да дойдат в Русе. Тогава аз отидох да ги посрещна във Варна, това беше през 1946 г. около Великден и с тях пристигнахме в Русе. ... Спомням си, че брат Влайчо предложи да вземат по някоя мотика и да прекопаят близките насаждения - малко ягоди и дървета. Имаше и беседа и много, много песни.“ (5, том 6)

       -  В летописите споделя и Анина Бертоли:
„И помня даже на времето имаше един Влайчо, Влайчо-ясновидец, беше дошъл след заминаването на Учителя. Три дена живя у нас. Но от сутринта, от зори, още по тъмно, хора чакат на вратата. И вече третия ден ще си отиде. И аз тогава се реших да го питам. А той седи до вратата. „Ето аз съм се записала естествена история, как ли ще мина?“ Той каза: „Ще свършите, но няма да ви послужи за нищо. Ами друго знаете ли?“ „Знам да шия.“ „Е, с него ще си прекарате живота.“ И така стана.“ (5, том 7)

       -   Весела Несторова намира чрез Влайо отговора на незададения си гласно въпрос – „Кога ще се оправят моите работи?“ – Това става на Рила, в едно от летата след заминаването на Учителя:
„... отидох на изворчето, напих се с вода, напълних си шишето и си тръгнах. И по едно време някой вика след мен "Сестра, сестра", и аз се обръщам и виждам един с тъмни коси слаб, блед, като светия, човек стои там и ме вика. Аз се върнах, да видя защо ме вика. Това било Влайчо, ясновидеца. И брат Влайчо почна да ми говори: „Сестра, ти си свързана с целия свят, да го знаеш това. Твоите работи ще се оправят, когато работите на света се оправят.“ (5, том 24)

       -   Свои спомени, описани в „Изгревът ...“ има Руси Караиванов, бивш идеен комунист, станал вегетарианец и духовен брат, придобил рожби в семейството си, чрез напътствията на ясновидеца. (5, том 5)

       -   Интересен и приобщаващ ни към изминалите години е разказът на Желю Танев Николов:
           „Спомням си 1946 година е било,1946 година. По инициативата на брат Влайчо искахме да използваме празниците и да направим една обиколка из България. Започна от Стара Загора, Нова Загора, Карнобад, Айтос, Бургас и който желае да отиваме с рейс от Бургас до Варна. И се събрахме около 24-25 човека и с рейса пътуваме вече за Варна. Но през това време имаше по-малко хора от света, повечето бяхме ние от братството и пеехме в рейса, пеехме братски песни и ония хора само са вслушваха, не се задаваха някакви въпроси. Обаче горе в Стара планина, на Водораздела на Стара планина получи се спукване на гумите, повреда на рейса и ние спряхме, слязохме от рейса. Това беше по обед, направихме една братска трапеза по Великден. Кой яйца носи, кой козунаци, кой каквото имаше, направихме една дълга трапеза и седнахме да правим обед. Тази почивка продължи близо два часа, докато направят рейса. И брат Влайчо ни каза: „Знаете ли защо се случи тука да спре автобусът и да направим тоя обед? Защото когато Учителят едно време пътуваше от Варна за Бургас, тука е отпочивал." Всички трепнаха от тия думи. Оттам поехме за Варна. Пристигнахме там, намерихме братския салон, пяхме, ходихме на лозето, пренощувахме и после тръгнахме за Русе с влака.“ (5, том 10)

       Брат Влайо е познавал добре творчеството на художника Борис Георгиев, имащ отношение към Учителя, в чиито картини образът на човека е одухотворен и чист, излъчващ любов и милосърдие. Влайо е подарявал на приятели и посетители от репродукциите на тези картини. (4, с.46) Подарявал е и Библии. Един от получилите Библия от него е и д-р Вергилий Кръстев, съставителят на летописите на „Изгревът ...“, който пише за Влайо: „Работил съм с него, и той ми подари „Евангелието”, протестантско издание по стария ръкопис, с което работя до сега - цели 50 години! (5, том 33)
Бях лекар и се разхождах по нивите, и четях „Псалмите”. Царевиците бяха по 2 метра с 2-3 мамула, кочана на всеки стрък. Тогава влезнах във връзка с Псалмите, и видях силата им. Това село беше с. Срацимир, Силистренско.“

       Не са малко братята и сестрите, съвременници на Влайо Жечев, които са го срещали, а сестрицата ни Димитрина Бонева от София, която често е в кръга на музикантите на Паневритмия, разказа, че брат Влайо е прозрял раждането й. Майка й била претърпяла операция с отстраняване на яйчниците и не вярвала, че е възможно да дочака дъщеря. Брат Влайо не само е видял предстоящото идване на Димитрина, но и предрекъл, че ще свири на цигулка.

       Пътувайки, по българските пътища, в 15-годишния си период на странство, Влайо пише, че се усамотява, плаче и се моли „за близки и далечни братя и сестрици, милички ми“ (4, с.97). Той ни дава пример, да имаме любов и съпричастност един към друг (4, с.229).

14. Арест и трудови лагери. Белене

       Поради събирането на множество хора около него и изповядване на идеи, противоречащи на комунистическата идеология, както и затова, че е предсказал смъртта на вожда Георги Димитров, което предсказание впоследствие се сбъдва –  Влайо Жечев е арестуван. Арестуван е на 22 февруари 1948 г. (4, с.74) – Към тази дата той е на 53 години. Без съд и присъда – прекарва пет години и половина в мизерните и жестоки условия на затвори и трудови лагери. Бил е в ТВО-Перник, после в мини Богданов дол. Според други, Бобов дол (4, с.81). Условията в мините са били изключително тежки - подземен труд, недохранване, постоянен физически тормоз. Животът на политическите затворници не е бил уважаван и ценен, издевателското отношение на надзирателите към тях било практика. (Още предната власт подгонва по доноси Влайо през 1934 г., когато църквата в Коньово остава без богомолци, а фелдшера – без работа, но докъм 1948 г. Влайо живее предимно в Коньово. Арестът му в социалистическо време е следствие от събитията в страната. - 1947 г. – със закон опозицията е забранена и разтурена. 23 депутата от опозицията – отстранени. Народният съд осъжда 10919 души, от които 2618 – на смърт. Влайо е арестуван в Ямбол и е изпратен в Бургас. На 1.03.1949 е преместен в ТВО Перник.) (4) По линия на ДС, със заповед №506 от 25.10.1949 г. (4, с.75) е преместен в наскоро стартирания лагер за политически затворници - Белене. Политическите затворници, макар и неизправяни пред съд, за властите били по-опасни от криминалните. За тях бил замислен и утвърден Беленският лагер. Тъй като новата власт била атеистична, сред лагеристите имало свещеници, дълбоко вярващи хора и други ясновидци и лечители, както и всякакви неудобни и неблагонадеждни или с политическо отклонение и провинение представители на интелигенцията. (До Беленския лагер достигат и няколко други братя и сестри, за което можете да прочетете в летописите на „Изгревът ...“. Функционирането на лагера се определя от водещи събития в социалистическия блок. – След смъртта на Йосиф Сталин, през 1953 г. – лагерът е затворен. – Отворен е отново през 1956 г., след Унгарското възстание.) Според свидетелството на Тоньо Събев от с.Младеново, Нова Загора, новопристигнал в Белене лагерист – Влайо бил на втори обект, а там били хората с по-тежки обвинения. (4, с.76) Иван Ангелов от град Раднево, също политически затворник в Белене, чул Влайо да произнася, какъв ли „кабахат“ са му намерили. – Как да „лъже хората“, при условие, че вижда, преди да прочете писмо и знае, преди да го попитат? (4, с.77) За себе си Влайо знае, че е попаднал в трудовите лагери по конкретни причини. - Не е отдал достатъчно време за духовното си развитие, живеейки сред въпросите, в приземеното битие на търсещите го хора. Преди да се научи да казва само това, което е нужно за развитието на човека, казвал е и всичко, което вижда. Има и мисия в пребиваването му сред страдащите, да види какъв е умът им, да ги посъветва, да им помогне и укрепи.

       (Малко история и представяне на обстановката в ТВО Белене: Лагерът е бил разположен на дунавския остров Персин, а администрацията на лагера – на българския бряг, при селището Белене. Първите лагеристи, пристигнали през юни 1949 г., 4-5 месеца преди Влайо, буквално били захвърлени в пустошта на острова. Те били принудени сами да копаят землянки, да ги покриват с клони и пръст, за да оцелеят. Има спомен и, че  са строили и колиби от върба и папур. Землянките представлявали дълги ровове, покрити с върбови пръти, слама и пръст. Били пренаселени – от 350 до 500 души в една, като хората спели върху слама, наръч клони или направо върху калната земя. С покачването на нивото на река Дунав се повдигали и подпочвените води и тогава подът на землянките потъвал във вода. - „Вода до колене“ (4, с.78) – спомня си Георги Бададжиев от с.Звъничево, Пазарджишко. Вътре било тъмно, влажно, със спарен и оскъден въздух. През нощта излизали хапещи дървеници. До началото на 1950 г. лагеристите обитават в землянките. В следващите години постепенно започват да строят дървени бараки и етажни нарове, с подръчни материали. Новите постройки били непоносимо студени през зимата, не се отоплявали. Когато Дунав замръзвал и зимен вятър пронизвал бараките – смъртността била най-голяма. За затворниците нямало лекарско обслужване и предвидена помощ). (11)

       Наказанията през периода 1949-1953 г. не са били просто дисциплинарни мерки, а целенасочена система за физическо и психическо унищожение. И най-тежките форми на наказание са били ежедневие. По отношение на Влайо жестоките надзиратели били изобретателни, но Влайо не губел спокойствие. Той запазвал духа си и се молел. – Получавал небесна подкрепа и оцелявал. Понякога казвал на надзирателите неща за тях, за верността на които те имали възможност да се убедят. – Това в една или в друга степен ги променяло.

       (Гладът и липсата на чиста вода (11) съпътствали всички затворници, а Влайо не приемал готвената храна. Кротко похапвал, когато можел, (4, с.78) киселец, сурова царевица, сурови гъби, дори пита от цъфтящ слънчоглед и трева). Впоследствие избягва да говори и пише за този си период на изпитания, жестокост и лишения, а ако каже нещо – то било смегчено и философски осмислено. – Още при пристигането му на Белене, Влайо бил съблечен гол в мразовитата зима, вързан го за кол и облят с две кофи студена вода, един от поредицата опити да го убият. (7) – За същия случай брат Влайо споменава смегчено: „съблякоха ме и ме напръскаха със студена вода“. В записките си за този период Влайо отбелязва: „Аз там, в затвора, си дадох широко сърце и си казах: всичко може да е за добро.“  (4, с.75)

       Според данните от интернет, през 1951-1952 г в Белене е имало група от около 50 духовници (православни свещеници, католици и протестанти), организирани в отделна - свещеническа бригада. Те били подлагани от охраната на допълнителни подигравки, заради вярата си. (11) Влайо се опитва да ги обедини – да се почувстват по-силни духом и по-леко да понасят изпитанията. Прави опит да ги организира, което също показва духовното му ниво, като на вярващ, преодолял формата, но познаващ Същността. Предложението му остава като „посято“ в душите на религиозните събратя, макар и да го отхвърлят, като предани на догматите на вярата си. Това предложение, което прави тогава брат Влайо ни припомня, че мисията му е не само да прозира, да лекува, да бъде ученик, но и да обединява душите! Трендафила Балдевска и Ангел Керемедчиев от София – свидетелстват за изказаните със загриженост думи на Влайо: „Вижте злото как е обединено. Време е вече и доброто да се обедини. Много ми е мъчно, че хората са така разделени“. (4, с.150)

       „Оттогава сам си работих духовно, като четях Евангелието и пишех стихотворения“ – отбелязал е в автобиографичните си бележки Влайо. (4, с.75) Както неговата кротост не е мекушавост, така и смирението му не е безразличие. Брат Влайо съзнава и има дълбоко разбиране за причините на всичко случващо се – и в личния и в обществения живот. По повод на свое пророчество, достигнало сегашните години, изрича думите: „... Но няма как – и това ще трябва да се изживее... Затуй ви казвам: ако е потребно да се мине през ада, вие продължавайте да вървите, без ни за миг да спирате, нито да се обръщате назад“. (2)

       За повече яснота и обемност, да добавим и извадки от Словото на Учителя - за комунистите и техните методи на управление (15):
„Сега идва една нова власт. Идва такава власт, че който й се противопостави, с костите си ще заплати."

       "Рекох, те, комунистите, са сега като една бъчва, стегната отвън с обръчи. Ама като му дойде времето, като грейне слънцето, ще паднат обръчите - бъчвата ще се разсъхне и те сами ще паднат и сами ще се ликвидират. Ама първо трябва да се изпие бъчвата, що има у нея."

       "Свободата не се носи на дулото на оръжията и не се закичва като китки върху дулата на пушките. Свободата се посява като житено зърно в душите на хората."

       "Не критикувайте комунистите. Те сами ще се коригират. Животът ще ги коригира."

       „ХРИСТИЯНСКИЯТ комунизъм ще управлява света“. - „До 2200 година ще настане истинският комунизъм, тогава няма да има граници и хората ще пътуват накъдето си искат без визи. Ще работят по 2-3 часа на ден, а другото време ще употребяват за културни нужди“.

       „Ученикът трябва да издържа на всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата“ – казва Учителя в книгата „Свещени думи на Учителя“ (10). (номер в книгата 21)

       Пребиваването на Влайо в затворите е Божие благословение за страдалците и назидание за надзирателите. В мините Влайо успява да спаси работниците от гибел, предричайки срутване. Първоначално началникът не вярвал, но после разрешил на смяната да не влиза. – Пострадали само няколко човека, които слезли по свое желание. (4, с.81)

       „Той е оставил много високи следи от своето пребиваване в Белене там“ – обобщено казва сестра Цветана Лилиана Табакова. (5, том 34)

       През лятото на 1953 г. Вълко Червенков,  лидер на БКП за периода 1949-1953, по указания на новите съветски власти след смъртта на Йосиф Сталин, обявява на заседание на ЦК на БКП трудовите лагери за „произвол“. - Нали в тях събират хора без съд и присъда. - На 5 август 1953 г., почти половината политически затворници в Белене са освободени, сред освободените е и Влайо. На 5 септември е взето решение за закриване на лагера, като неосвободените остават в затвор и срещу тях започват съдебни процеси. (13)
„Месец август 1953 година се разтури нашият лагер и ни пуснаха. Свободни бяхме“ – отбелязал е Влайо. (4, с.84)

       Сбъдва се предреченото, че няма да загине там. Излязъл от лагера, първо отива при добрите си приятели, духовни събратя от Стара Загора – Танка и Райчо Кайракови, а те не могат веднага да го познаят: „... беше окъсан, слаб, ушите му светеха. Само по гласа го познахме. Със сълзи на очи го посрещнахме.“ Изкъпва се, купуват му с общосъбрани от братската общност пари нови дрехи (в онези времена дрехите бяха по-скъпи), посъвзема се и с музика и песни празнуват освобождението му. Петър Камбуров свирел на цигулка. (4, с.84-5)

15. Работа към пчелина на селото. Години на скиталчество

       В продължение на десетина години подир завръщането си от затворническите трудови лагери – докъм 1965 г. – Влайо е назначен и работи като отговорник на пчелина към ТКЗС на селото. Според автобиографичничните си записки – отива на пчелина (пчелното стопанство), за да не бъде в тежест на семейството на брат си, при когото се прибира. (4, с.88) Полезен е на съселяните си, дава ценни съвети на агронома, (4, с.136) задоволява се с малко. С обич се грижи за растения и животни. Не взима цялото си трудово възнаграждение, само колкото му е нужно за скромна издръжка и за изпращане на писма. С парите, които отказва да приеме за себе си, е завещал да се направи чешма в с. Коньово, неосъществено при социализма. (4, с.86)
Градината, където е обитавала комуната е вече колективизирана и разрушена. Научили за завръщането на Влайо, отново към него тръгват души, търсещи помощта му... А Влайо е под наблюдение, на отчет и е предупреден, че ако събира хора около себе си, пак ще отиде в лагер. – Забранява му се да практикува ясновидството си, освен с малки периоди на разрешение, от доволни от помощта му партийни дейци (4).

       Сам Влайо е писал в записките си: „...Загдето съм се върнал от затвора в моето село и гдето съм влязъл в пчелина не много, но премного съжалявам, но не се връща. Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна, и там да се подготвя за по-висока духовна работа и тогава да се върна в селото си, но аз дочаках наново да се трупа публика около мен.“ (4, с.88)

       В мисловния си поглед Влайо е напълно обективен:
„Едно създадено такова положение – на никого не е добре: на които ме търсят и не могат да ме намерят – не е добре, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, не е добре, на мен не е добре, мили са ми хората. На властта не е добре. Тия страдащи все се озлобяват против нея. (4, с.88-9)

       „Сутрин, като станехме от сън, дворът беше ограден от хора, а щом отворехме пътната врата, не можехме да се разминем“ (4, с.94) – спомня си съпругата на племенника на Влайо, Мария Жечева. През 1965 г., след последвала строга забрана от властта, подир домашен арест (4, с.96), 13-дневно уединение, придружено с пост и молитва – Влайо тръгва на път, обикаляйки нелегално из страната. Първо, той се опитвал да отклони страдащите, насочвайки ги към църквата, за помощ чрез лична молитва, но продължават да идват към него. - Не е млад, когато е принуден да тръгне - той е вече на 70-71 години... Пътува и, според някои сведения - брат му знае, къде предстои да отседне Влайо, при кои приятели и познати. Според други свидетелства - това знае брат Методи Шивачев, към когото обръщението е с писмо (4, с.136). - Така осъществяват връзка само проверени хора. А Влайо отговаря и на многочислените към него писма, получавани при ятаците му. Старателно и съсредоточено пише и отговорите биват пускани - в пощенската кутия на влака или в различни пощенски кутии. За да не привлича внимание, пътува и нощем. – Всякога мисли и се моли, да не навреди на близките си, на семейството на брат си и на тези, които за кратко време са го подслонили.

       И в писмо към брат си пише, че споделя пенсията си със семействата, които го приютяват, че малко се храни, за да не е в тежест. – „Вървя от село на село, от град на град ...“. (4, с. 97) Сам нарекъл себе си – скиталец – Влайо не търси съжаление за трудния си път, съзнава и силата и свободата си. – Това е изразено от него в прекрасното му, кратичко едноименно есе „Скиталецът“, достойно и за голям писател:

       Трудно е да се предаде в преразказ очарованието на подредените в „Скиталецът“ думи. Есето е лаконично и въздействащо, всяка дума е премерена и незаменима. Главният герой, скиталецът, разказва от първо лице, от свое име. Той разумно, просветлено и красиво отговаря на тези, които го жалят, че е далеч от дома си, че е сам, че, може би, е тъжен, че няма пари. Но той ИМА, разполага в душата си с много повече от тях. – У дома си е, и под хладния купол на небето, слуша сказанията на вятъра, опива се от природните красоти и от дара на една далечна усмивка. Полегнал на меката трева, разполага с богатствата на своя Баща, съзерцава елмазите на съзвездията. Не може „заробеникът“ да даде съкровеното за свободния човек. – Миражът на щастието на заблудения е измамен, това щастие е подвластно на света на промените, то не е ценност за скиталеца. Скиталецът е неразбран от този, който още не е захвърлил с лека ръка на бедняците бляскавото си малко „щастие“, непозналият свободата не може да разгадае тайната му. Употребените от Влайо слова като „скиталец“, „хладен купол“, „чертози“, „синорите на зреещи ниви“, „сказания“, „вечни устни“, „злато в кемера си“, „драгоценни камъни“, „вятър, разлюляващ класовете“, „аромата на цъфнала пролет“, „скъп дар в сърцето си“, „елмазите в северната корона“, „богатството на моя Баща“, „свободния човек“ – трептят, звучат, преливат се, чрез своеобразни чисти и поетично красиви образи, блики, осезания, благоухания и светлини в аурата на есето.  (4, с.154-5)

16. Влайо във възприятията на децата

       Четейки биографичната литература, както и слушайки разказващите, познавали брат Влайо, открих, че най-красивите и духовни възприятия са в спомените на деца. С възприемчивата си същност, необременени от намерения и пристрастия, в непоквареността на духа си – деца са съхранили десетилетия наред, в святата тайна стаичка на душата си - образа на чист човек, светия, вдъхновител за добро и призоваващ към добро с личния си пример. Тези деца, живи души, с чутки сърца и усет за висшето, в откритостта и съзерцанието си могат да усещат чистотата и святостта по-силно от възрастните. Както и по-силно, по-действено да откликнат, да проявят съпричастие и любов.

       „Беше слабичък, нежен, тих и много сърдечен. Говореше тихо и много съвети ни даваше“ – спомня си СЛАВКА Русева Караиванова от Стара Загора, при чието семейство в с.Ветрен, Казанлъшко е пребивавал по няколко седмици в странстванията си Влайо (4, с.133) Свободното си време прекарвал на двора, полагайки грижи за овошките, за зеленчуците и цветята.

       СТОЯН Стоянов от Кърджали е бил 9-10 годишен, когато вижда Дядо Влайо, придружавайки баща си. Носи през годините си спомена за тази среща, определя я като много важна за себе си. Благодарение на нея е запазил вярата си в Бога през годините на репресивния атеизъм. Във възприятието на момчето, Влайо има открито високо чело, леко премрежени очи, издаващи „необикновена духовна сила и чистота“ (4, с.64-7).

       В неизличим спомен на с. ЛИДИЯ Жекова, пианистка, съхраненият от детските й години образ на Дядо Влайчо е на свята висота. Запознали се в семейството на полковник Тодор Божков, където брат Влайо често гостувал, впоследствие неведнъж идва и преспива и в дома на баба й, Тодорка Петрова Василева (Тотка), усърдна последователка на Учителя. От разказа на Лидия, става ясно, че това, което я изумява, не е вълшебството, тайнството, да може един човек да прозира в душите, да вижда минало, бъдеще и света на починалите. Тя не е пряко впечатлена и от възможностите на Влайо с Божията помощ да лекува. – Какво възприема тя? - „Аз – казва с. Лидия - изпаднах в някакво специално настроение, когато се запознах с този човек. Защото виждах тази безкористност, с която той раздаваше това, което може, своето знание и възможности да помага“.  Преди идването му тайно се записвали хора и се уведомявали тези, които искат да дойдат. Баба й попитала Дядо Влайчо за нея, и той казал, че детето има „много светъл ангел-пазител“. Силно впечатление направило на Лидия и оскъдното му хранене. И, скромността му. „Изключително скромен!“ – Тази скромност, споделя Лидия, я пленила. Много силно й въздействала. „Той беше човек с мисия. Не беше равен на останалите“ - каза тя. Лидия потвърждава, усещането за голяма чистота и любов в него. „И това просто пронизва“ – допълва тя. – „И аз, казва, така съм го възприемала, като нещо чудно, да дойде в дома ти“.

       Това си е просто един детски спомен, но тя го пази, като нещо съкровено. И, впоследствие, като започва да дава уроци, година-две – работила без да взима пари, под въздействие на спомена за него, на неговия пример. „Той е безсребреник. Той никакви пари не е взимал – каза Лидия. - Даже хората се стараеха, гледаха така да му услужат. Просто, той толкова любов даваше, че ги предизвикваше“.
За голямата скромност на брат Влайо Жечев, потвърди и цигуларя брат Благовест Жеков, виждал го няколко пъти в детството си, на братски събирания. Дядо Влайчо прозрял пред майката добри неща за бъдещето му, а също отхвърлил клевета, притеснила родителите му.      

       Обичта на детето. През 90-те години братът от София, КИРИЛ Кирилов, по покана на Георги и Теменужка Стойчеви пристигнал за няколко дни в Стара Загора. Бил настанен в семейството на Христо Видев, един от „мрежата на ятаците“ на Дядо Влайчо в периода на странстванията му из България. Наред с хубавите трапези, домакините споделили и спомени, във времето, когато нямало още отпечатани книги за Дядо Влайчо. В един от разказаните спомени участва дъщерята на това семейство, Диляна. Тогава тя била ученичка, още от прогимназията. И, станало дума, защото Дядо Влайчо не се бил появавал при тях с месеци, че боледувал, нещо се е разболял, но не му минава и - е там, при някои хора. След няколко дни, закусват, преди момичето да отиде на училище, тя отказала: „Не съм гладна“. Била на училище, върнала се, обядват и тя, отместила чинията - „Не ми се яде...“ – „Как така? Готвено е.“ И вечерта пак не иска да яде детето. И, те, са вече обезпокоени и започнали: „Как така? – Цял ден не си яла! – Кажи, защо не ядеш?“ – Нали, двама души възрастни като са му на главата и тя казва: „Ми, аз постя.“ – Нали, те са от Братството, това е обичайно. – „И, защо постиш?“ – „Ами, за да оздравее Дядо Влайчо, аз чух, че той бил болен“. И тя пости за него. И, след известно време се появява Влайо, разговарят се, така, не са се виждали отдавна и му разказват тази случка. И ни казаха: „Този човек се разплака“. – „Туй дете – казва – за мене, да ме спасява – да не яде, да пости“.

17. Мемориалният комплекс в Коньово. Завещаното от брат Влайчо

       На 15 август 2019 г. в родното му селище, по инициатива на кмета на Нова Загора, Николай Грозев (25.07.1960 - 23/24.04.2022), с подкрепата на познати и близки на Влайо Жечев, в парка на с. Коньово, е открит построеният в памет на Влайо и за хората, търсещи утеха и изцеление мемориален комплекс. Има две постройки. В първата, наречена „ДОМ НА ДОБРОТО“ са изложени някои вещи и дрехи на светеца Влайо, покъщнина, фотографии, документи. По стените, редом с икона на Богородица с младенеца, има негови пресътворени образи, портрети, фотографии и красиво наредени в стенопис негови слова. Представени са част от стотиците благодарствени писма, свидетелства за дарбата му. Изложени са за прочит две от стихотворенията му. Сред вещите са цигулката на брат Влайо, неговата Библия, кандилото му, пишещата му машина и олющеният му малък куфар. Втората постройка е параклис. Там, в гранитен саркофаг, през май 2019 г. са преместени телесните останки на светеца, а наименованието на храма е на името на небесния му помощник, Св.вмч. Стефан. В мемориалния комплекс, разположен на площ от 5 декара, има хубава свежа градина, пейки-беседки, пчелин, чешма с мека, пивка вода и статуя на Влайо. Тези, които с молба и молитва се обръщат към брат Влайо, свидетелстват за помощта и в наши дни. Съществено е да се знае, че създаването на тази обител е завещано от Влайо, за да намират търсещите духовна утеха. На 15-ти август, рождения ден на брат Влайо, съвпадащ с голяма Богородица – успение Богородично - в градината при храма се играе Паневритмия.

       Както вече писахме, ПРЕДСТОИ, с помощта на съвременниците ни или на потомците -  да се сбъдне още едно завещание на брат Влайо! – Училище за деца, изградено от общество Бяло братство!  -

       За видяното и предвидено от Влайо - посочихме свидетелството на брат Желю Танев Николов (5, том 10).
„Ще дойде ден, когато в този район (мястото на съществувалата комуна, градина бел. Ю.В.) ще има Школа на децата на Бялото Братство." – казва той.

18. Изказвания и посвещения

       Сестра Мария Тодорова пише: „... пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересуваха от учението и и след това оставаха в него.“ (5, том 5)

       Ето споделените в летописите думи и на известния брат Борис Николов: „Името му се носеше като жива легенда. Всички, които отиваха при него и получаваха помощ, той след това ги насочваше да посещават Братствата в провинцията, да слушат Словото и да четат беседите на Учителя. Е, някои се опитваха да изпълнят съветите му, но после се отдалечаваха. Те бяха от друг свят. В Школата на Учителя идват само ученици, които са определени. За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина“. (5, том 3)

       „Този скромен, непретенциозен работник на Божията нива върши извънредно много работа. На малката гара Конево почти винаги слизат или се качват хора, които отиват или са били при Влаю Жечев. Тук идват хора от различни слоеве и професии, но най вече това са селяни и изобщо, средна ръка хора. И на всички той дава своите упътвания. Отговаря им на много трудни за тях въпроси, ориентира ги, а животът и им дава доказателства за своето ясновидство. Разбира се, почти всички тук идват с някаква болка, от някаква нужда и трудно е да си представим колко тежест се струпва на духовните плещи на Влайчо, както обикновено го наричат посетителите му. Но той носи с търпение и с радост тази тежест, защото живее със съзнанието, че живота за него е и трябва да бъде служба, а не удоволствие.“ – отбелязано е (3) в периодичното издание  „Братство“, в брой от 1938/1939 г. – (Наистина, „Коренът на нашите страдания е в стремежа да бъдем щастливи“ –  както казва Влайо. (2)  А Учителя добавя (1): „... не търсете щастието на земята, но търсете блаженството“). („Пътят на героите“, ИБ, София, 6.1.1928г )

       „Със самата си жизнена реализация той показва, че не бива да се боим от злото. То не е толкова зло. То е привидно зло. - Тоест, то е зло дотогава, докато на нас ни изглежда страшно. Ако в един момент го преодолеем, то се разпада само. То бяга от нас. - То е силно докато се боим. Спрем ли да се боим, то се бои от нас. - Е, това е една мъдра негова философия“ – отбелязва Христо Нанев, написал книги за Дядо Влайчо. (7)

       Любов и вярност към Бога, проявена към живите същества на Творението,  скромност, доброта, смирение, чувствителност и безстрашие – в това е величието на душата, това е ученикът, който има сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето, душа обширна като цялата вселена и дух, мощен като Бога и едно с Бога! – В съборното си слово „Пътят на ученика“, представяйки последователно четирите категории - старозаветните, новозаветните, праведните и учениците, Учителя характеризира ученика, като имащ не само любов, но любов със светлина, светлина с мир и мир с радост. – Учителя е дошъл именно за тази четвърта категория души! – Думата „Учител“ – предполага наличието на „Ученик“. А ученикът – стоящ над праведния, е напреднал повече от него, защото не се наскърбява, а посреща всичко с радост – и, това е светията. – Много малко, твърде малко от нас засега са достигнали да бъдат дори „кандидат-ученици“. Учителя ни разкри огромно пространство, в което предстои да се развиваме, усъвършенстваме, да овладяваме вложените в нас сили, да префиняме възприятията си и всичките ни помисли и действия да станат проникнати от Любов и Мъдрост. – Прекрасно е, когато срещнем в света дирите на един просветен брат, който се е сблъсквал с трудностите на обстоятелствата преди нас и е издържал изпитите, за които, може би, още не сме призвани да се явим. – Такъв е за нас светията, добрият човек, ученикът на Учителя – брат Влайо! – За мен е чест - да споделя в този очерк и стихотворението си (8), което съм му посветила!
 

ДОБРИЯТ

                           на брат Влайчо

       С добрия человек
                                    вселената отваря
пространства свобода. –

       И влизат
                 нови - небеса, леса, зори.

       С добрия времето се обновява
и смъкваш тегобите на миналите дни.
 

       Добрият знае те, преди да те е виждал. -
Посреща с ласка чиста той света. -

       И радостта на приливи приижда,
подемайки те сред Любов и красота.

       Добрият пише букви,
но нещата
                     ги знае в живата им същина. -

       И рукнал дъжд, и вятър -
не отнасят
                    светилника и топлината на дома.

       Когато всички
                           человеци го последват
в делата на духа и в твърдина,

       Земята като слънце ще засвети
и блага ще е нашта сетнина.

      

19. Стиховете и написаното за поколенията

       Откровенията, виденията, темите и стиховете, написани от брат Влайо са предадени на семейството на Влайовия племенник, Жечо Господинов, от Методи Шивачев от Нова Загора, бивш директор на училището в Коньово. Приемането на текстовете на роднините е през 1981 г., годината на заминаването на Влайо. Преди това Методи Шивачев е печатал на пишеща машина много от стихотворенията е ги е разпространявал между приятели и сподвижници. (4, с.25)  – Това е същият брат, на когото впоследствие Учителя показва Небесната Паневритмия, преди тя да бъде свалена на земята. (5) – Същият, който по предсказание на Влайо, потвърдено и от Учителя - става зет на Георги Маринов, женейки се за дъщерята на ръководителя на новозагорското братство. (4, с.143) В процеса на писане на книгата си, Мария Жечева получава и съхранявани при приятели автобиографични бележки (4, с.30).

       Някои от стиховете на брат Влайо, наглед простички, приличат на разказчета, но вдъхновено пресъздават случващото се и носят идейни послания. Те са искрени, чисти, добри и възвишени. Доближават ни и ни приобщават към вътрешния свят на брат Влайо и неговата чувствителна и изстрадала, смирена и просветена душа. Стиховете му ни дават общуване, което е укрепващо. Избрах да ви посоча и разкажа за негови стихове, представящи го ясно като ученик на Учителя. Част от тях са наблюдения. Други имат идейно обобщаващ, тематичен характер. Трети представят спонтанната, дневниковата поезия на брат Влайо – Тези стихове са и картини, проблясъци от миналото, които ни дават възможност да го видим устремен със заветите на Христос, с идеите на Учителя и живеещ с тях, милеещ и подкрепящ съмишлениците, упътващ душите. Стиховете му са били много, след като дори в безправието на трудовия лагер Влайо е писал стихове, проникнати от възприятията на чистата му душа, от вярата и силата на духа му. „Драги читатели, дядо Влайчо е писал безброй много стихотворения  ... За тях аз освен хубави и смислени неща, друго не мога да говоря“ - отбелязва съавторът на Мария Жечева – Добри Петров Дачев, и, сам му посвещава стихотворение. „Много стихотворения имаше брат Влайчо. В тях той описваше простичко много истини в живота.“ (4, с.81) – свидетелства Ганчо Христов от с. Кирилово, Стара Загора. Сред тях има реални и достъпни за възприятие летописи на братския живот, видян през очите на милия ни брат Влайо!

       Видимо е, възприетите от Учителя идеи – пряко присъстват в стиховете на Влайо. Чрез стиховете си той споделя, утвърждава и докосва душите ни. Чрез стиховете, както и чрез живота си – брат Влайо ни подсилва в Доброто и в Духа, укрепва вярата ни. – И сега, той присъства като събеседник за нас – най-ярко чрез записаното от ръката си. - Мисията му, както сам твърди, че я вижда – да пише върху душите на хората, за славата на Бога – продължава!

       Писането на стиховете си брат Влайо приобщава към духовната работа, наред с четенето на Евангелията. (Както вече цитирахме – според биографичните му бележки, писането на стиховете Влайо отнася към самостоятелната си духовна работа на Беленския остров-затвор. – Все още не знаем, дали са запазени някъде лагерните стихотворения, подредени при най-сурови условия. – От 2052 г. нататък – можем да издадем, когато изтече срокът на авторското право, като съвместна инициатива – всички налични записки, биографични бележки, реферати и стихове на брат Влайо, за да бъдат съхранени и за следващите поколения! Благодарим на роднините за предоставените в музея и за издадените в книгата (4) архивни материали. Написаните от ръката на Влайо текстове, отпечатани в книгата, няма да се изгубят. Рефератът „Ролята на Бялото братство“, някои стихове и протоколите от братски срещи – още не са представени).

       В стихотворението си „И най-малкото добро не се губи“, Влайо утвърждава това като природен закон, съотнасяйки го с образност към възприемателите на това добро. – То не се губи чрез Благия Отец! – И стореното добро, и дори мечтаното, пожелано към съществата добро – отиват горе! Любовното чувство за закрила, за помощ някому – отива Горе, не се губи! – Влайо припомня в този контекст, в първите два реда на последния куплет, евангелските слова на Христос (Лука, глава 5), призоваващ Симона Петра и съдружниците му, Яков и Йоан, подир неуспеха им през нощта, отново да хвърлят мрежата си за улов. – С Божия призив, този улов, помним, е богат, а в стихотворението, с акцентът „отдясно“, добавен от брат Влайо – откриваме пожелание да се работи съзнателно, разумно, светло. – Така библейският призив става по-ясен и видим, придобива нови измерения. – С разумната, светла работа – се домогваме до небесното богатство, твърди брат Влайо.

                     „О, всеки ден, братко, бди
                     и най-малкото добро прояви“. (4, с.180)

       – С тези думи завършва посланието.

       Стихотворението „Подготовление“ утвърждава, че проучването, изучаването на святото Слово с Любов дарява обилно душата със светлината Му. Затова е нужно да четем внимателно, поспирайки се в разсъждение на отделни странички. Щом четем Словото с Любов, четем го не просто с ума, но и със сърцето си, чувстваме и сме възприемчиви. Помним, че Господ иде на земята и не отлагаме приложението на Словото в дела. Нашите светилници, които като петте разумни девици поддържаме да светят, това са Любовта и добротата. Само Бог може да оправи човешките неволи, невзгоди, противопоставяния. Само Божията Любов и мир могат да оправят света, не военните и не учените.

                     „От любов щом Словото проучваме
                     и на отделни странички се поспираме,
                     то ни помага, защото е свято“  (4, с.179)

       „Мисията на Учителя“ е стихотворение, свидетелстващо за причастността на Дядо Влайчо към най-близките последователи и ученици на Учителя. В стихотворението лаконично се разказва, как пред тримата първи ученици Учителя споменава, че предстои да станат мнозина в общността. Учителя ги повежда в свят път. Той е Божи избранник. Той е духовно богат. Той сее Божието семе. Той събужда. Той оформя „веригата“ – веригата от братя и сестрици. От стиха е ясно, че брат Влайо познава и представя историята. Налице е упоминание за синархическата верига, предшестваща Школата.... Влайо знае също, и това е записано в стиха. – „Събудени“ – могат да бъдат само „готовите“. (Това разбиране е основа на милосърдието. И, като размислим по-обстойно по тази тема – ще задълбочим и изявим и своето милосърдие, както и разумността си и импулса за работа над себе си).

                     „Истински пратеник на Божия нива,
                     носител на нов живот в епоха красива.
                     Устремен нагоре в пътя Христов“ (4, с.159)

       – Тези думи дават лаконичен художествен образ на Учителя!

       Макар не от всички, от мнозина е разбран Учителя! По целия свят е разнесено Словото Му. Учителя е Миров Учител – утвърждава Влайо. Той е Небесен зов.

       Бялото братство работи със светлина, правда. То работи за мир. Чрез него се постига изобилие на плодове и блага.

       Не успях да открия, кои са оповестените от писателя Христо Нанев групови рилски снимки, от началото на 30-те години, на които, заедно с братя и сестри при Учителя, е и Дядо Влайчо. В стихотворението си „Учителя на Рила“, брат Влайо разказва като свидетел, в сегашно време, за това, как Учителя повежда учениците си на Рила и там им говори за светлото учение. Наистина, сред прозрачния лек въздух, чистите скали и красивите рилски гледки – по-лесно душите попиват словата на Учителя за обновление и за нов живот! Музиката на Учителя органично се вписва в рилската висина и чистота, „отваря“ ушите и сърцата за Словото. Словото, изнесено от Учителя, Влайо представя с думите:

                     „Стари храмове вий веч напуснете,
                     при Христа вий всички вървете,
                     с Любов и светлина вий Му служете.“

       Присъствието на светлите ангели и на ангелския свят, взимащ участие в земните съдбини е вметнато в стиха. Учителя отваря нов път, но никого не води силом. – Посочва, предлага, не задължава. Бог дава свобода, зачита свободния избор на душите. Братята и сестрите утвърждават новото, чрез своите нови мисли, чувства и дела. – В тези моменти те проявяват Новия живот. – Не всички могат да чуят, да разберат и да последват Учителя, но „които са веч готови“. – Несъмнено, акцентирайки върху готовността и тук, и в други стихове – Влайо изявява чрез осмисляне себе си като един от готовите, един от разбиращите, един от добрите ученици на Беинса Дуно! (4, с.160)

       Стихотворението „Честита пролет“ – последователно представя и обединява вестта за пристигането на сезонната пролет, будеща природата, носеща радост, отхвърлила студа и неговите ограничения – ледовете. – Текат свободно водите, реките текат към морето, душите се радват. Заедно с това:

                     „Иде, иде Учителя на Любовта,
                     топят се снеговете в сърцето,
                     топят се ледовете в умовете“ -

       В умовете цъфтят светли мисли, в душите – свобода. Радостта е от новия живот, който се строи. – Защото иде очаквания ден на Любовта, на истина, свобода, братство и единство. – Всяка душа усеща създаването на нов свят. – Първият ден на пролетта е голяма радост за душата – твърди Влайо, в съзвучие с първите слова на Паневритмията. В последните два куплета на стихотворението, физическата и духовната Пролет са се слели и отъждествили, Влайо ни призовава да посрещнем слънцето и да приемем благостта на Божията Любов. (4, с.164-5)

       Стихотворението си, в което е достигнал най-високо художествено майсторство – Влайо е посветил на Учителя:
 

Учителю на Любовта

                     Той беше любов -
                     и скромен, и тих,
                     като цвете нежен
                     и чист като кристал.
                     Той беше велик в земен образ,
                     като светлина подвижен и бърз,
                     като слънце, изгряващо в утро,
                     прозрачен и вълшебен – предпразничен дар.
                     С огнено слово на мъдростта, на любовта,
                     на правдата, на истината
                     сочеше безсмъртието на човешката душа.
                     Словото му бе море, океан.
                     На човечеството сочеше
                     пътя прав.  (9, с.33)

       За „ПОЕТИТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ“ и за сайта https://beinsa.bg/,

       съставила: Юлиана Василева, 12 септември 2026 г., София.

       (Аз, Юлиана, използвам възможността да заявя, че написаното от мен тук и публикуваното в книгите ми – може да се използва и разпространява свободно, за Божия Слава, за цитиране в произволно голям размер, с указание на източника, защото е правено с идеална цел).

       ______________________________________

Библиография:

1. Беседите от Учителя. – Цитатите от беседи, придружени с дата, са копирани от сайта https://beinsa.bg/   
2. Борисова, Яна,. Чудото Дядо Влайчо. Съдба, рецепти и пророчества. – Милениум, 2014.
3. Вестник „Братство“. – 2 окт. 1938 – 9 юли 1939, бр. 238, Год. 11.
4. Жечева, Мария.; Дачев, Д. П. Дядо Влайчо, феноменът от Коньово. – 2. доп. и прераб. изд. – Асеновград, 2018.
5. Изгревът на Бялото братство пее, свири, учи и живее. Т. 1, 3, 5, 6, 7, 8, 10, 13, 19, 22, 24, 31. Правото за цитиране, заимстване на текстове от летописите е предоставено за очерците „Поетите при Учителя“ от Издателство „Житен клас“ и от брат Вихър Пенков. Благодарим! Призоваваме към помощ на екипа за осъществяване на неиздадените томове!
6. „Житно зърно“. – 1941, бр. 3.
7. Нанев, Христо. Доброто е в сърцето и в чистотата и в съхранеността на душата. Интервю на Т. Борисова. – Портал 12, 7 май 2021. 
8. Слънце в утринта. – Изд. Благодат, София 2021.
9. Слънчеви лъчи. Сборник 2: поезия, проза и песни. – София, 2024.
10. Свещени думи на Учителя. – Айхама, 2001.
11. ТВО Белене 1949–1953. Фактологични данни за бита, труда и наказанията, събрани с помощта на ИИ.
12. Тренчева, Даниела, „Ничия земя“: Светецът и пророк дядо Влайчо (видео). – Нова телевизия, 11 юни 2022.
13. Уикипедия. Белене (лагер). – април 2026
14. Уикипедия. Дядо Влайчо. – април 2026.
15. Учителят, Лечителят, Пророкът - т.3, ПРОРОЧЕСТВА ЗА КОМУНИЗМА.
16. Tzveta Dimitrova, запис в ютуб: , с. Коньово 2018 г. с. Недялка разказва за дядо Влайчо