Jump to content

1937_02_14 Конкурсен изпит / Конкурсният изпит


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

КОНКУРСНИЯТЪ ИЗПИТЪ! (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Конкурсен изпит

Ще прочета 11-та глава от Евангелието на Йоана, от 27-ми стих нататък. Има една опасна страна в живота – еднообразието. Като знае това, човек трябва да избягва еднообразието, в каквато форма и да се явява то. Една музикантка, ученичка на Шевчик, ми разправяше една своя опитност. Няколко пъти тя молила професора да ѝ предаде нещо от Бетовен. Той ѝ казал, че Бетовен не е още за нея. Трябвало да свири по-лека и весела музика. Най-после професорът ѝ заминал за другия свят. Една вечер тя сънувала, че професорът ѝ се явил и казал: „Сега вече можеш да свириш Бетовен“. Обаче тя нямала разположение вече към музиката на Бетовена. Скоро след това сънувала майка си няколко пъти наред, че я гони с пръчка в ръка. Тя се чудела защо майка ѝ я гони. Казах ѝ, че по тоя начин майка ѝ настоява да изпълни съвета на професора си, да свири Бетовен. Щом започнала да свири, майка ѝ вече престанала да я гони.

 

Казвам: И християнството препоръчва на човека да пее, да свири и чете тъжни, скръбни неща главно в оня период на живота си, когато той сам минава през страданията. Докато е млад и радостен, човек трябва да пее и свири леки, весели неща. Щом мине през страданията и ги познае, той може вече да изрази дълбочината на страданието. Той може вече да свири Бетовен и да предаде скръбта и дълбочината на неговите произведения. Казвам: Вие се спирате върху известни положения в живота и постоянно повтаряте, че трябва да се живее добре. Само да се говори не е достатъчно. Кажи и свърши. Важно е да живееш добре. Друг казва, че трябва да се храним добре. И това не е достатъчно. Как ще се храним добре? Ако ядеш по три яденета на ден, това още не показва, че се храниш добре. Може да ядеш три яденета, без да са хранителни. Има свекърви, които седят около снахите си и ги учат да готвят. Като започне да реже лука, свекървата настоява да бъде ситно нарязан и така запържен в зехтин, че да придобие особен цвят и вкус. Тя не знае, че с пърженето лукът губи летливите си масла. За да угоди на свекървата, снахата придобива навик да пържи лука много, че яденето придобива вкус на прегоряло.

 

Една млада жена обичала да посещава съседките си и като наближавало време да готви, все бързала, да не дойде мъжа ѝ и завари яденето сурово, та често прегаряла лука. Мъжът вече навикнал да яде прегорено ядене – вкусът му се изопачил. Случило се, че жена му заминала за другия свят, и той се принудил да се ожени втори път. Втората му жена била добра домакиня. Тя готвела много хубаво, но той все казвал: „Не е като на покойната“. Тя се чудела как да го задоволи. Мислела си, че първата жена е била голяма специалистка в готварството. Един ден тя отишла за малко при една съседка и оставила яденето на огъня, да ври бавно. Като се върнала, отворила тенджерата и усетила миризма на прегоряло. Тя се уплашила и си казала: „Толкова години не можах да задоволя мъжа си, а днес ще му предложа прегоряло ядене. Той ще остане крайно недоволен“. Като седнали да обядват, мъжът вкусил от яденето, усмихнал се и казал: „А, ето това е като на покойната!“ Едва сега тя разбрала какво харесвал мъжът ѝ. Първата му жена обичала да посещава съседките си и често прегорявала яденето.

 

И природата прегорява нещата. – Кога? – Когато е дошло време да ги свали от дърветата. Това става с плодовете. Когато един плод узрее, т.е. прегори на слънцето, природата го сваля от дървото и го предлага на хората за ядене. Прегорелите неща са еднообразието в живота. Мнозина търсят щастието си в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Някой казва: „Аз имам установен характер“. – Какво особено си придобил с тоя характер? Ще те извикат в другия свят, където ще ти определят особен чин. Според мене всички хора, които имат установен характер, заминават за другия свят. Ако установеният характер е добро нещо, защо старият е недоволен от живота си и мечтае за младостта? Младият няма установен характер, наричат го зелен, но въпреки това старият с въздишка си спомня за младите весели и радостни години. Кое предпочиташ: възгледите на младия или на стария? Да седнеш на първо или на последно място? Да влезеш в училището да учиш, или да излезеш от училището? Влизането в училището е първото място, излизането е последното място. В тоя случай и първото място е добро, и последното е добро. Важно е с право човек да заема мястото си. Стопанинът на дома заема последно място. Той дава първите места на гостите си, а сам заема последно място. Всъщност, той е на първо място. В живота на първо място са младите, на последно са старите. В училището на първо място са малките, ниските ученици, а на последно – големите и високите.

 

Добрият ученик заема първо място в училището, а слабият – последно място. Добрият ученик получава добри бележки – петорки и шесторки. Има учители, които не пишат шесторки. Учителят казва: „Аз пиша шесторка само на себе си. На учениците пиша петорки“. Никой ученик не знае предмета така, както учителят. И петорката е хубава бележка. Тя представлява сърп, с който ученикът жъне своята нива. Шесторката е топуз, с който можеш да счупиш главата на някого. Шесторката създава спорове. Учениците започват да спорят кой от тях заслужава шесторка и се разделят на партии. И религиозните хора спорят помежду си кой е по-добър, по-умен. Ако в едно отношение имаш предимство над другите, в друго отношение оставаш последен. Един виден математик стои по-горе от много математици, но ако се сравни с един опитен обущар, той отстъпва. Като математик, той заема първо място, но като обущар – последно. Същото се отнася и до обущаря: като шие обувки, той е на първо място; като смята, той заема последно място.

 

Човек има много центрове, но всички не са еднакво развити. Някои дарби и способности са по-добре развити в едного, а в друг не са добре развити. Същото се отнася и до чувствата. И вярата не е еднакво развита във всички хора. Някои хора имат слаба вяра, други – слаба надежда, трети – любовта им към Бога е слаба. Някои не са милосърдни, а други имат силно развито милосърдие. Казваш: „Аз имам силна вяра“. – Ако центърът на вярата е силно развит и вярата ти е силна. Иначе само ще говориш за вярата, без да си вярващ. Какъв певец си, ако ларинксът ти не е добре развит? Ципицата на ларинкса трябва да е добре развита, за да издава чисти, ясни, високи тонове. „Да бъдем благоугодни на Господа!“ – Как ще постигнете това? „Да бъдем милосърдни!“ – Как ще постигнете това? Милосърдието е музика. Да бъдеш милосърден, това значи да изсвириш правилно едно хубаво музикално парче. Центърът на милосърдието е отпред на главата, а центърът на честността – отзад. Следователно да бъдеш милосърден, това значи да заемаш първо място; да бъдеш честен, това значи да заемаш последно място. В децата честността е слабо развита. И възрастният не е абсолютно честен. Той все ще вземе една ябълка от градината на съседа си. Когато почне да умира, човек става абсолютно честен: от никого нищо не взима. Децата са повече милосърдни, отколкото честни. Някое дете вземе торбата си, влезе в една градина да бере плодове. Щом напълни торбата, излиза от градината и раздава плодове на своите другарчета. При тъй проявено милосърдие и Бог не съди децата. Казвате: „Какъв е тоя морал?“ – Все е по-добър от морала на сегашните хора, на снахите, които прегарят лука.

 

Някой казва за себе си, че е лош човек, че прави грешки. Аз слушам какво говори той, но мълча. Ако си позволя да кажа и аз това, което той казва за себе си, веднага ще се докачи. Той е лош, защото е прегорил лука. Щом съзнава, че е лош, може да стане добър, праведен – от него зависи. Казвам му, че едно време и аз правех погрешки. – „Какви погрешки правеше?“ Пържех лука. Мислех, че работите се нареждат с пържене на лука. Като заболях, разбрах, че лукът не трябва да се пържи. Сега слагам боба в тенджерата, измивам го добре, слагам лука направо във водата и хайде на огъня. Така изправих всичките си погрешки и станах добър човек. Погрешките на сегашните хора се заключават в това, че са сложили човешкия порядък на мястото на Божествения с фалшива табела. Така те искат да бъдат съвършени по човешки. Това е невъзможно! За да станеш съвършен, трябва да се откажеш от пържения лук. Даже и варен лук не препоръчвам. Яж суров лук. Той е за предпочитане и пред варения, и пред пържения.

 

И тъй, погрешките на хората се дължат на вярата им в човешкия порядък. Искаш да бъдеш честен. – Защо? – За да имаш доброто мнение на хората. – Това е човешка работа. Откажи се от човешкия порядък. – „Искам да ми вярват.“ – Вярата е разумен процес. Тя има отношение към разумния свят, а не към механичния. Който мисли, само той има вяра. Ако не мислиш, никаква вяра нямаш. Вярата има отношение към ума, надеждата – към волята, а любовта – към сърцето. Тия неща не трябва да се смесват. Също така правете разлика между честност и справедливост. Честността е едно нещо, а справедливостта – друго.

 

Казано е в Писанието: „Да се не смущава сърцето ви“. – Кога се смущава сърцето на човека? – Когато живее в човешкия порядък. Влезе ли в Божествения порядък, той не се смущава. Как ще се смущава, когато живее в изобилие? Отиваш при чиновника, който седи и раздава пари. Даваш му чек за сто хиляди лева. Той веднага ти дава сумата. Смущаваш ли се от нещо? Взимаш парите, благодариш и си отиваш. Друг дойде, покаже чека си от десет хиляди лева и чака спокойно, докато чиновникът му даде сумата. Вземе парите и си отива спокоен, и той не се смущава. И двамата живеят в Божествения свят, в изобилието на живота. В тоя свят нещата стават лесно, а в човешкия – мъчно. Много естествено, нямаш чек. Щом нямаш чек, не можеш да получиш нищо. В Божествения порядък на нещата вярата работи сто на сто, а в човешкия порядък – само няколко процента на стоте. Чрез вярата човек може да бъде благоугоден на Бога, чрез надеждата той изправя отношенията си към Бога, а чрез любовта той му служи. Следователно без вяра не можеш да угодиш на Бога. Без надежда не можеш да постъпваш добре. Без любов не можеш да служиш. Стреми се да проявиш вярата си, за да угодиш на Бога, надеждата си – да имаш добри постъпки, а любовта си – да служиш на Бога. Питате: „Досега не сме ли вярвали в Бога? Не сме ли постъпвали добре? Не сме ли служили на Бога?“ – Малцина са изпълнили задълженията си към Бога. Ако всички биха изпълнили Божията воля и биха му служили, нямаше да се натрупат толкова грехове и престъпления. Сегашните хора си угаждат едни на други, но без вяра; действат без надежда; служат без любов. Ако отидете със сегашната си вяра, надежда и любов в разумния свят, ще чакате с години наред, докато ви приемат. Не е лесно да постъпиш в Божествения оркестър. Капелмайсторът на тоя оркестър има изтънчено ухо, схваща и най-малките погрешки на музикантите. Той приема в своя оркестър само видни, прочути музиканти. Двама китайски мъдреци били посещавани от много хора – бедни и богати. Бедните се ползвали от тяхната щедрост, а богатите – от мъдрите им съвети. Един крайно беден човек посещавал много често първия мъдрец. Той ходил при него 99 пъти наред и всякога получавал по нещо. Мъдрецът го приемал добре, разговарял се с него, от което се виждало, че не се отегчил от честите посещения. Бедният посещавал и втория мъдрец. На 19-тия ден мъдрецът го посрещнал сърдито и му казал: „Докога ще дохождаш? Колко бедни хора има, на които трябва да помогна!“ Бедният го изгледал и му казал: „Напразно се състезаваш със своя съсед. Аз го посещавам 99 дена наред и той всякога ме посреща любезно, като че за пръв път отивам. При тебе идвам само 19 дена и ти вече се отегчи. Той е по-голям мъдрец от тебе. Ти не можеш да се сравняваш с него“.

 

Много от сегашните хора приличат на втория мъдрец, който на 19-тия ден казва: „Прекали го вече!“ И вие, като дойде някой при вас и говори много, казвате: „Прекали го вече!“ Как постъпвате с Господа? Не правите ли същото? Молите се, оплаквате се, че имате жена, деца, че живеете в лишения. Бог ви слуша, търпи и нищо не казва. Вие се молите на Бога да ви благослови. Той ви пита: „За какво да ви благословя? За пържения лук ли?“ Пърженето на лука представлява човешкия порядък, в който хората се критикуват едни-други. Да критикуваш човека, това значи да го направиш знатен. Писано е за праведния Йов, че като боледувал, тялото му се покрило с рани, от които излизали червейчета. Те изяждали гнойта на раните му и ги чистели. Като дохождали просяци при Йова, той им давал по едно червейче, което се превръщало в злато. Така Йов използвал червейчетата да помага на бедните. Страданията на Йова го направили известен пред човеците. Ето защо, аз казвам на критиците: Критикувайте, но правилно, за да направите хората знатни. Пък и вие трябва да се стараете да предавате нещата вярно, да станете добри кореспонденти на вестниците. Така наричам аз ония, които се занимават с предаване на слухове.

 

Като ученици, вие трябва да се научите да превеждате нещата правилно. Как превеждате дроби към еднакъв знаменател? Има правила за това. Следователно за всяко превеждане на нещата има известни правила, т.е. една основна мярка. Една от основните мерки на живота ще ти помогне да различиш кога си в човешкия порядък и кога – в Божествения. Когато правиш нещо и не си доволен от себе си, ти си в човешкия порядък; когато правиш нещо и си доволен от себе си, ти си в Божествения порядък. Щом се обезверяваш, ти си в човешкия порядък; щом се усилва вярата, ти си в Божествения порядък. Когато любовта ти отслабва, ти си в човешкия порядък; когато любовта ти се усилва, ти си в Божествения порядък. Когато обедняваш, ти си в човешкия порядък; когато забогатяваш, ти си в Божествения порядък. Значи човешкият и Божественият порядък са полюсите на живота. Под „забогатяване“ аз имам предвид вътрешното богатство, което дава стимул на човека. Под „обедняване“ разбирам обедняване от грехове и престъпления. Такъв беден се отказва от всякакво наследство, придобито чрез насилие и кражба. Той работи усилено, честно и справедливо придобива своето богатство. Той разчита на своя собствен труд, на своите усилия. Като знаете това, вие трябва да се откажете от всички лъжливи възгледи на живота, които ви правят нещастни и ви свързват с човешкия порядък. Щом се откажете от тоя порядък, вие ще влезете в Божествения порядък, в света на радостта и веселието. Дойде някой при мене и ми казва: „Ти не си толкова добър, колкото си мислят хората“. – Това е тяхна работа. Какво мислиш ти за мене, това е твоя работа. Какво мисля аз за себе си, това е моя работа! За мене е важно какво Бог мисли. На първо място за мене е важно какво мисли Бог за мене. На второ място иде какво мисля аз за себе си. На трето място какво мислят хората за мене. Кой каквото мисли за мене, намирам, че е прав. И аз да съм на негово място, ще мисля като него. Едно е важно: Оня, който говори за мене лошо, нека излезе на конкурс, да се състезаваме. Конкурсът ще покаже какъв съм аз и какъв е той.

 

Понякога аз изпитвам хората, да видя доколко са готови на услуги. Дойде някой при мене, иска пари на заем. Казвам му: Ето бинлика, ще те помоля да донесеш малко вода. Той погледне бинлика, озърта се натук-натам и казва: „Няма ли друг някой, който може да донесе вода? – Срам ме е да нося бинлик“. – Не е важно има ли друг, който може да донесе вода. Аз те моля ти да ми донесеш. – „Не мога.“ – Щом не можеш, и аз не мога да ти дам пари. И мен ме е срам да давам пари. Само банкерите дават пари на заем. Какво ще кажат хората за мене? Ще ме нарекат банкер. Ако ти дам пари и не можеш да ги върнеш, още на другия ден ще почнеш да ме избягваш, да се криеш, да лъжеш. Ти се срамуваш да донесеш един бинлик вода. Няма ли да се срамуваш от поведението си?

 

И тъй, каквото правите, поставяйте го на критика. Запитвайте се: „Като правя това, какво мисли Бог за мене, какво мисля аз за себе си и какво мислят близките ми за мене“. Като си задавате тия три въпроса, вие внасяте в живота си голямо разнообразие. Казваш: „Не мога да изменя лошото мнение на хората за мене“. – Лесно можеш да го измениш. Ти си богат човек. Твоят беден съсед мисли лошо за тебе. Вземи един чувал брашно и му занеси. На другия ден занеси друго нещо. Колкото пъти отиваш при него, носи нещо. Виж дали мнението му за тебе няма да се измени. Тоя човек ще те обикне и ще почне за мисли добре за тебе. Направи услуга на човека, за да имаш неговото разположение и добро мнение.

 

Казвате: „Мъчно е да угодиш на хората“. Не, най-мъчната работа е да угодиш на себе си. – Коя е причината за това? – Вътрешното недоволство в човека. При това положение той не може да бъде доволен нито от себе си. Малко те обичат хората, не си доволен; много те обичат, пак не си доволен. Откъде знаят колко да те обичат и как да те обичат. Коя е мярката за любовта? Изкуство е да знаеш да обичаш и да те обичат. Любовта е нежно цвете, което трябва да отглеждаш внимателно. Ще го поливаш от ниско. Поливаш ли го от високо, ще изкараш пръстта му. Наблюдавайте как жените поливат цветята. Ония, които обичат цветята, ги поливат по малко и чакат да попие водата. След това сипват още вода и пак чакат да се попие. Като наблюдавам как поливат цветята, и аз се уча от тях. Казвам си: Така ще постъпвам и аз с хората. Като дойде при мене някой недоволен, аз му сипя само една–две капки и чакам да се попие. После му сипя още малко. Той иска да му дам изведнъж много, но аз не искам да го удавя, затова давам по малко и чакам докато го погълне. И на вас казвам: Наливайте по малко, внимателно, да не се излее капка навън. И Христос постъпи по същия начин. Като нахрани петхилядния народ, останаха 12 коша укрухи. Той каза на учениците си да съберат всичко, да не остане нито една троха навън. Хубавите неща трябва да се събират, да не остане нито една частица навън.

 

Казват за някого: „Лош човек е тоя, знае само да одумва хората“. – Според мене той не е лош. Щом обича да разнася нещата, той ще разнася и лошото, и доброто. И дяволът, от когото днес всички хора се оплакват, разнася и доброто, и злото. Да не говорим за дявола, защото той едва чака това. Той стои вън, зад вратата. Щом говорим лошо за него, ние го извикваме. Той ще отвори вратата и ще влезе при нас. Един ден, във време на беседа, виждам, че един брат стои вън и се напряга да чуе какво говоря. Чудя се защо не влезе вътре. Ако иска да напряга слуха си, това е друг въпрос. После го питам защо стоеше вън. Той каза, че имал силна кашлица, не искал да смущава другите. Прав е човекът. Кашлицата ще пречи и на него, и на другите.

 

Да се върнем към основната мисъл. Прилагайте любовта си за служене на Бога; вярата си, за да угодите на Бога, а надеждата – за добри постъпки. Служенето усилва любовта, благостта усилва вярата, а добрата постъпка усилва надеждата. Вярата, надеждата и любовта трябва да се приложат. Като се научите да прилагате любовта в служенето, вярата в благостта и надеждата в добрите постъпки, вие ще издържите конкурсния изпит. Като отидете на оня свят, ще ви спрат пред райската врата и ще ви запитат служихте ли, т.е. каква беше любовта ви, Бяхте ли благоугодни, т.е. каква беше вярата ви? Постъпвахте ли добре, т.е. каква беше надеждата ви? Ако отговорите на всичко положително, ще отворят вратата и ще ви пуснат в рая. Това е паспортът ви, с който може да влезете в разумния свят. Това е резултатът от вашия конкурсен изпит. Влезете ли съзнателно в разумния свят, може да останете, колкото време искате, и да излезете, когато искате. Ако пожелаете, може да дойдете на земята, да помагате на своите ближни. Който не е приложил любовта, вярата и надеждата, ще стои отвън. Всички ще имат особено мнение за него. Вярвам, че вие прилагате тия неща и ще влезете в разумния свят.

 

Някои искат да им дам метод за работа. Ето метода: Служете, за да усилите любовта си; приложете благостта, за да усилите вярата си; постъпвайте добре, за да усилите надеждата си. Като прилагате тоя метод, животът ви ще се осмисли, ще стане по-добър и весел.

 

В Божията Любов е благото на човека.

 

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.1. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Конкурсният изпит

11-то Неделно Утринно Слово.
14. 02. 1937г. 5 ч. с.
Сняг долу от снощи. Меко времето.
Изгрев
Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на царството. Ще прочета последната част от 11 гл. на Евангелието на Йоана:
В начало бе Словото.
Еднообразието е опасно в живота. По възможност човек трябва да избягва еднообразието в какъвто и да е смисъл. Разправяше ми една музикантка една своя опитност. Тя е следвала при Шевчик. Много пъти тя е казвала на професора си: Г-н Шевчик, моля, дайте ми от Бетховен да свиря нещо. Ти не си за Бетховен. Той не е за тебе. Ти си за онези музиканти, които имат нещо по-весело, по-лесно. Аз очаквах, очаквах, най-после, той си замина за другия свет. И си казала тя: Този човек не ми предаде как да свиря Бетховен. Замина и майка ми за другия свет. И той ми се явява една вечер, и ми каза: Слушай, сега вече можеш да свириш Бетховен. И предаде ми урока, как да свиря Бетховен. А майка ми с една пръчица, сал току ме гони из градината, иска да ме бие. Рекох й: Майка ти те гони, понеже ти много тъгуваш и скърбиш заради нея. Престани да скърбиш за майка си. Тъй както си сега, тя всяка вечер ще те гони. Казвам: Почни да свириш Бетховен. И тя казва: Аз започнах.
 
И в християнството, някой път в ранната възраст ви предават Някои леки неща. Вие сте радостни и весели. Но Бетховен не може да свирите още. Бетховен е писал неща за кризиса на човешкия Дух, и човешката душа. За страданията е предал. Ти не си опитала страданията. Как ще свириш Бетховен? Как можеш да изразиш тия страдания и смущения на душата. Като свириш Бетховен, само Някои пасажи, но има вътрешен музикален смисъл. Та казвам, ние се спираме само върху Някои неща. Казваме: Трябва да се живее добре. Е, разбрах, трябва да се живее добре. Три пъти като се каже, че трябва да се живее добре, вече е достатъчно. Кажете ми три пъти: Трябва да ядеш, да се храниш. Какво ще ми разправяте повече. Ще ме учите сега. В какво ще ме учите повече, как да се сготви яденето? И многото гозби ни най-малко не са хранителни. Аз съм виждал стари свекърви, като седне при снаха си, й казва: Лукът много на ситно ще го нарежеш, и ще туриш зехтин, и ще го пържиш, пържиш, пържиш, да се запържи хубаво, че да добие един особен цвят. И да стане яденето вкусно, припържено. И тя някой път като го пържила та го препържи и изгори лука. И тогава другата опасност. И една снаха, която свекърва й все я учела да готви с препържен лук, и все прегорявала яденето. И мъж й се научил, и считал много хубаво прегореното ядене. Но се случва, жена му я извикват в другия свят. И идва другата снаха. Сега, тя не знае, как да прегорява лука. И той все казвал: Не е така, онази, първата жена готвеше много хубаво. Минава година, 2, 3, 4, 5, 10 години тя все готви и все не е като първата жена хубаво. - Не зная, казва тя, какъв специалист е била тази жена, че толкова хубаво да знае да готви. Един ден тя отишла в махалата, и прегорила лука. Казва: Аз 10 години му готвих, и не можах да му угодя, а сега като дойде, за пръв път ще ме бие! И чакала с трепет. Той като вкусил от яденето: А, казал, това се казва ядене! И тя казала, как да не зная, че преди 10 години да го прегоря повече. Там е сега.
 
Природата когато иска Някои неща, да ги снеме от дърветата, и тя ги прегорява. Нещо като го прегори на дървото и тя го снеме, и го предлага за ядене. Като ги прегори, тя ги снема от горе, защото горе не могат да седят. Прегоряването това е еднообразие в живота. Неразбиране. Ние търсим своето щастие в прегорялата храна, в установените възгледи на живота. Казваме: Установен възглед да имаме. Питам като се установи характера на човека, какво остава от него? Че всичките хора имат установени характери. Какво става с тях? Заминават за другия свят. Който замине, там за някакъв чин го готвят.
Питам тогава, ако установеният характер е по-хубав, защо старите хора не са доволни от старостта си, а пък облажават младите, и искат да бъдат млади. Защото младите хора не са установени, той е зелен; а при това винаги старият човек въздиша, и казва: ония младите години, колко беше весело и радостно. Кое е по-хубаво в живота, младите възгледи или старите? Аз ще ви попитам - на първото място да седнеш или на последното място да седнеш? Аз ще ви дам едно ново тълкувание, един нов мироглед. Кое е по- хубаво: Като влезнеш в университета ли е най-хубаво, или като излезнеш от университета? Като влезнеш да се учиш, или като свършиш училището? Като излезеш е последното. Първото е като влезнеш в училището. Но си на последното място - в началото си. А като свършиш училището, там си на последното място, но си пръв. Тогава за мен идеята ми е. Ако ме питат, ще кажа: Аз искам да бъда на първо място, но искам да бъда и на последно място. Но да бъде на последно място онзи, който има право. Защото последните и първите места аз не мога да ги взема. Значи, и последното място, някой път този стопанин взема това последното място, той повидому е последен, той дава първото място на друг. Та, последните възгледи са установени характери. Последното място е на старите, а първото място е на младите. И в едно училище, като влезете, на първо място са младите, ниските, а високите са на последното място. И във войната тези от първата рота тургат ги все високите, а от 4-та рота тургат тези късите, (ниските). И ги нареждат така. Ако сте с висок бой, ще вземеш първо място, ако си с къс бой (нисък), ще вземеш последното място. Ако много знаеш, вземаш място най-отпред. Защото ученик, който се е учил (не много добре), учителят е бил скъп на бележките за него. Защо? Той никому не турга 6-рка. Той казва: Аз шесторка тургам само на себе си, на всички ученици тургам 5. Никой не може да знае предмета, както аз го зная.
Следователно, как ще му турна на един урок 6? Защото не е само да се определи от един урок. И 5-рката е хубава. Петорката показва, че доста хубаво е работил. 5-рката е сърп. Защото с 5-рка ти можеш да жънеш, и да работиш. А с 6-ката ти можеш да биеш хората. Като дигнеш топуза, може да блъснеш някого, да му пукнеш главата. Тогава между най-способните в един клас започва се един спор, кой заслужава 6 - рка? И тогава ще се разделят на партии. И между религиозните хора и те се делят: Кой е по- добър и кой е по-умен? Питам един професор, който е вещ математик, мислите ли, че той е вещ по всичко друго? Като дойде за обущата, и той трябва да се учи. И онзи обущар, той е пръв по обущата, но ако смята, обущарят не може да вземе първо място. По математика професорът може да вземе първо място, но по обущарство ще вземеш последно място. Ще се учиш. Та, на Земята най-учените хора, специалисти, в едно отношение може да бъдете учени, но в друго отношение не. Човек има около стотина способности и чувства. Не са всички еднакво силни в чувствата. Не са всички еднакво силни във вярата. Някой път вие мислите за вярата. Органът на вярата у всички хора не е еднакво развит. Някои хора имат много слабо развит органът на вярата. Затова вярата им е слаба. Някои хора слабо развита надежда; на някои органът на милосърдието е слабо развит; И милосърдието е слабо развито. У някои хора органът на Любовта към Бога е слабо развит, и Любовта към Бога е слабо развита. Казваш, че имаш вяра. Ти най-първо трябва да развиеш своя орган, че тогава да имаш вяра. Ти може да си много добър певец, но ако не си развил своя ларинкс, тази малка ципица, ако не разбираш законите му. Някои певци има, той 20 години употребява, за да стане специалист, да знае как да свири тази ципица. И като стане специалист, и като даде един концерт, той за 10 години ще се осигури. Ако знае как да пее.
Та сега ние всички искаме да бъдем благоугодни на Бога. Е, как можеш да бъдеш такъв? Казвам, да бъдеш милосърд, то е цяла музика, да бъдеш милосърд. То е едно парче, което трябва да знаеш, как да го свириш. И милосърдието, милосърдният човек е пръв. Защото милосърдието е отпред на главата. А честността, за да бъдеш честен, то ще бъдеш последен. Честността е отзад. Когато Слънцето залезе, като наближи да умираш, тогава ще станеш честен. В началото ти се лъжеш, много пъти ти ще вземеш една ябълка от една градина, много пъти ще вземеш едно левче от джоба на баща си. Децата са много майстори за това. Понятието за честност е слабо у децата. Старият човек като наближи да умира, той става честен.
Той казва: Трябва да бъдем честни хора. А младите - виж, милосърдни са децата. Дели хапката си. Като набере ябълки от градината, бръкне в торбата, и на този дава, на онзи дава. - Здраве, казва, Господ ги е дал, има, пак ще набера. Питам, ако Господ дойдеше да сади света, ще сади ли тия деца, които ходят с торбите си, да вземат ябълки и да ги дават на другите? Няма да ги сади. Той ще ги потупа по гърба, и ще каже: Много добре направи! Вие ще кажете: Какъв е този морал. Ама сегашния морал какъв е? Мислите ли, че моралът на пърженият лук е по-добър? Като дойде Господ, мислите ли, че ония снахи, и всички вие, които препържвате лука, че Господ ще ви похвали? Ще ви пита: Защо го препържихте този лук? Във всички ви има една характеристика. Дойде някой, ще почне да се укорява. Казва: Не съм добър човек. Аз го слушам. Той си разправя свободно и му е приятно, че го слушам. Но ако аз бях му казал туй, което той си казва за себе си, той ще се докачи. Ако той каквото говори за себе си, ако аз си позволя, да му го кажа това, непременно той ще се докачи. Той като ми се оплаква, че е лош човек, аз седя и си казвам: Той си е препържил лука. Казвам си, че как го е научил той това? Аз седя и казвам: Човек праведен може да стане. Аз му превеждам примери: Едно време, рекох и аз правех така, и аз правех погрешки. - Че как ги правиш? Рекох, обичах да ми препържват лука в тенджерата. И после дойдоха болестите, и дойде лекарят, и казва: Не става тази работа с пържене на лука. Лукът едро ще го нарежеш и никакви пържени работи. И ще туриш лука и боба в гърнето с вода, и тогава го ям. И станах добър човек. Не страдам вече. А по-рано мислех, че с пържен лук работата ще тръгне. И ние сега седим и защо грешим? Прегрешенията ни произтичат, понеже ние сме турили човешкият порядък на мястото на Божествения порядък. И сме турили Божествена табела. Искаме да бъдем съвършени по човешки. То е невъзможно. Ти напусни пържения лук. Не трябва пържен лук! То е човешка работа. Даже не трябва никакво варене. Суров лук яж! Той е сто пъти по-хубав отколкото пържения.
Та казвам, всичките ни погрешки произтичат от вярата ни в човешкия порядък. От там произтичат. Ти искаш да бъдеш честен. То е човешка работа. Как ще бъдеш честен, нямаш нито 5 пари, искаш да вземеш пари назаем от някъде. Казваш, тия пари ще ги платиш. Но честността показва сиромашия. Ще кажеш тогава: Че как тогава, безчестието ли? Не, с кое ще заместиш? Щом не си честен, трябва да бъдеш милосърд. Често ти искаш да бъдеш честен, за да имат хората добро мнение за тебе. Та казвам сега, трябва да се освободим от влиянието на човешките порядъци. Всички ние сме склонни към известни вярвания, към нещо човешко. Казва някой: Повярвай. Но вярата ние в механическия живот не можем да приложим; Вярата е един закон в разумния свят. Можеш да вярваш само когато почнеш да мислиш. Щом не мислиш, никаква вяра не може да има. И после казвам, сега във вас, думата „честност", вие я свързвате, в честността вмъкнаха вече един елемент, тя е едно нещо, но справедливостта е друго нещо.
Трябва да се прави разграничение: Справедливостта е едно нещо, а честността друго нещо. Вярата е едно, а Надеждата е друго нещо, и Любовта към Бога, пак е друго. Ние смесваме понятията Любов, Вяра и Надежда, Милосърдие, съобразителност. Нямаме една ясна представа за нещата. Та и сега тези сестри, неразбиране имаме. И в старо време и сега все говорим за другия свет. Но когато някой замине за другия свят, ние тъжим. Е, коя е причината, че тъжим? Мария /От Евангелието - тази глава/ казва на Христа: „Господи, ако беше Ти там, нямаше да умре брат ни, но понеже Тебе Те нямаше там, той умре". Христос й казва: „Ако вярваш, не е само за последния ден, и сега може да стане възкресение".
Та казвам, аз ви говоря за една опитност: Всяко нещо, което ви смущава в живота, спада към човешкия порядък. Има нещо, което ви смущава. То е човешкото. Това трябва да го знаете. Щом си в Божествения порядък, там има изобилие. Какво му костува на един чиновник, който има на разположение 10, 15, 20 милиона лева в една банка, и кой как дойде, дава, щедър е, дава пари. Ти дойдеш при него, носиш един чек от сто хиляди лева, веднага ти даде. Носиш чек от 10 хиляди лева, пак даде. Понеже този чек е в един порядък, аз го наричам Божествен, и работите лесно стават там. Но дойдеш в човешкия порядък, може ли да дадеш там? - Не може. Нямаш. И да искаш не можеш да дадеш. В Божествения порядък стават, а в човешкия не стават. И вярата в човешкия порядък не работи, или много малко работи. Вярата е закон в Божествения порядък. И може да бъдеш благоугоден на Бога чрез вяра. Но чрез вяра ти никога не можеш да служиш. Ти благоугоден можеш да бъдеш. А за да служиш, трябва да имаш Любов. А чрез Надеждата ти добре можеш да постъпиш. Постъпки добри на Земята не може да имаме, ако нямаме надежда. И благоугодни на Бога не може да бъдем, ако вяра нямаме. И не можем добре да служим, ако Любов нямаме. Щом ти липсва Любовта, ще отсъствува и служението на Бога. Щом е слаба вярата ти, не можеш да бъдеш и благоугоден на Бога, и на хората не можеш да бъдеш благоугоден. А щом нямаш надежда, няма да знаеш как добре да постъпваш.
Та казвам сега, на всичките съвременни хора. Има три неща: Любов за служение, вяра, за да бъдете благоугодни (на Бога), и Надежда, - да знаят как да постъпваш добре. Сега другото противоречие, в което можем да се върнем, понеже у вас установен е възгледът. Сега ще се яви едно противоречие: Че тогава ние не сме ли постъпили съобразно с Волята Божия? Не, не сме постъпили. Бог в своето дълготърпение ни е търпял. Тогава аз питам, ако сме постъпили добре, от де тогава сме натрупали тия безбройни прегрешения, от които съвременните хора страдат. От нерешението на закона. Онези закони: В служението си Любов нямат, в благостта си вяра нямат, а в постъпките си надежда нямат. Ако вие сами се преценявате, вие правите една погрешка. Вие ходили ли сте при един виден професор по музика, който има изтънчено ухо? Той слуша един оркестър. Може сто души да има в оркестъра, и той има толкова изтънчено ухо, че един инструмент, може първа цигулка, втора или трета, ако направи една малка погрешка, той веднага усеща. Може някой трамбон или някой не е взел вярно тона, веднага ухото му усеща. Аз като слушам, даже не забелязвам, че има погрешка. И ние с нашето знание, ако идем при една комисия в другия свят, най-малко сто години има да чакаме, за да ни вземат за кандидати. Да влезеш да свириш в един Божествен оркестър.
Та двама китайски мъдреци се състезавали. Та ги изпитал един беден човек. При първия мъдрец той ходил 99 пъти, и той все му помагал като че за пръв път отивал. А при другия мъдрец като отишъл 19 пъти, той му казал: Прекали го. И Бедният му казал: Ти не си толкова мъдър, колкото другия. Аз 99 пъти ходих при него, и той не ми каза, че го прекалих, а при тебе като дойдох 19 пъти, ти казваш, че аз го прекалих.
Та всички вие сте като китайския мъдрец при 19 път казвате: Прекали го вече! Аз не ви казвам, ние в себе си казваме. Дойде един човек при нас, че като ти говори, говори нещо, че като излезе, ти казваш: Прекали го вече. В себе си казваш това. Аз не говоря за онова. Това е човешкото естество. Казваш: Прекали го малко. Аз казвам, слушай, ти седнеш и на Господа мърмориш, мърмориш: Жена ми, децата ми, туй нямам, онова нямам, а Господ те търпи. И хиляди години те търпи! Ти за нищо и никакви работи молиш се, молиш, и после, казваш: Господи, помилвай ме! Казва Господ: За какво да те помилвам? Казва Господ: Лука пак го препържи днес; За препържения лук ли? Аз считам препържения лук... Сега, запример, аз как гледам на нещата. Идат Някои и ми разправят: Не зная какви са станали тия Изгревчани. Много одумничество има у тях. Постояно ми казват. Рекох, те се готвят за бъдещи кореспонденти, видни такива кореспонденти на вестници, та сега ходят осведомяват се. Че тъй, за кореспонденти се готвят. И казвам, понеже се готвите за кореспонденти, гледайте всичките ви сведения да бъдат верни. Като одумваме един човек, ние го правим знатен. Никой не е знаел за него, ще го одумват, и той ще стане знатен. Нали казват за праведния Йов, че като бил богат, и като пострадал и като осиромашал, и имал големи язви, и се завъдили червейчета, които са му помагали, като са яли гнойните рани. И като отивал някой беден просяк при него, той му давал червейче, и червеят се превръщал на злато. Злато ставало всичко. Та всичко било добро и за просяците, и добро било за Йов. Че Йов се освобождавал от червеите, а те имали злато. Та нашите червеи, които ни безпокоят, като дойде някой просяк, дай му едно червейче.
 
Сега важното е, че трябва да се учим да превеждаме. Трябва ни една наука за превеждането. Нали в математиката има ред правила за превеждане на разните дроби към еднакъв знаменател. Трябва да имаме една основна мярка.
 
И тогава мярката е такава: Всякога когато правиш нещо, и си недоволен от себе си, ти се намираш в човешкия порядък; всякога когато правиш нещо, и си доволен от себе си, ти се намираш в Божествения порядък. Доволство и недоволство, това показва двата порядъка: Божествения и човешкия. Щом се обезверяваш, ти си от човешкия порядък; щом се усилва вярата ти, ти си в Божествения порядък; Щом отслабва Любовта ти, ти си в човешкия порядък, щом се усилва Любовта ти, ти си в Божествения порядък. Туй са порядъци, това са полюси. Туй трябва да го знаете. Щом осиромашавате, вие сте в човешкия порядък, щом обогатявате, вие сте в Божествения порядък. Аз вземам нещата забогатяване. Трябва да има едно истинско забогатяване в света. Та на онези Бедните, ще кажеш, не на Бедните хора, не тази беднотия от Някои нещастия, ама този честния човек, справедливия човек, той не иска от баща си никак да му остави богатство, което е крадено чрез насилие и натрупано така. Казва: Аз не искам това. Той иска нещо сам да спечели по един честен и справедлив начин. Има честни хора, синове, които не искат нищо да спечелят чрез неправда. ТЕ са сиромаси. Казват: Ние ще спечелим сами богатство.
 
Та сега и вие всички трябва да се откажете от всички ония лъжливи възгледи на живота, които ви свързват с човешкия порядък на нещата. И ви внасят нещастия в сегашния живот. А да се свържете с Божествения порядък. И туй е най-лесното.
Сега на мене някой път някой ми каже: Ама ти не си толкова добър, колкото говорят хората за тебе. - Е, казвам, да излезем на КОНКУРС, нали аз с тебе? Да излезем на конкурс, няма нищо. В какво седи, че хората за мен мислят добре? Каквото хората мислят, то е тяхна работа. Нямам нищо против. Аз какво може да мисля за мене? То е моя работа. А какво може да мисли Бог за мене, то е Негова работа. Сега аз искам да имам мнението на Бога. Най-първо какво Бог мисли за мене. После, на второ място, какво аз мисля за мене, и най-после, какво хората мислят за мене. Но вземам какво Бог мисли за мене? И виждам аз дали съм прав. После аз какво мисля за себе си, и най-после, хората какво мислят за мене? И ако някой човек намери нещо вярно, казвам: Прав е този човек. Много пъти седя и казвам: И аз да съм, така ще мисля.
Тогава и аз по някой път си правя джумбюш. Дойде някой при мен и иска пари назаем. Аз му казвам: Обичаш ли да ми донесеш малко вода? Той погледне, мисли: Как ще взема билника, да донеса вода? Казва: Няма ли някой, който да донесе вода? Не, искам да видя, може ли да донесеш вода? Той сега ме критикува, че аз не съм искал да му услужа. Казвам: Аз ти искам много малка услуга, и понеже ти ни си готов да донесеш малко вода, тогаз по същия закон и аз не мога да ти дам пари на заем. Мен ме е срам да ти дам, че какво ще кажат хората? Той е банкерин и заема на хората пари. Аз нарушавам своята чест. Щом му дам пари, подразбирам, че вземам пари. А щом вземаш, утре ще почнеш да ме избягваш по улиците, и ще почнеш да ме лъжеш. Пък ти се свениш тук за вода да донесеш.
Та ще се съпоставите на една самокритика: Турете си Трите Правила: Какво Бог мисли за вас, и вие какво мислите за себе си, и какво мислят вашите ближни за вас? Това са три неща, които ще внесат едно вътрешно разнообразие вътре в живота ви. И по някой път и доброто мнение на хората лесно може да се добие. Аз зная човешките възгледи. Доброто мнение на хората всякога може да имате. Един беден човек, който мисли, че хората са лоши, занесе му един чувал брашно, занесе му това, онова, и като идеш 3, 4 пъти и все му носиш нещо, ти ще станеш в очите му добър. Направи услуга комуто и да е, и веднага хората ще имат добро мнение към тебе. Щом не правиш услуга, хората ще имат лошо мнение. И прави са. Направи на човека една малка услуга, този човек е доволен.
 
Сега най-голямата мъчнотия в живота е, човек да угоди на себе си. Няма по-мъчна работа от това. И знаете ли защо става това, че човек не може да угоди на себе си? Ти си недоволен от хората. Но туй недоволство е от самия тебе. Ако малко те обичат, недоволен си, много те обичат, пак си недоволен. Но от къде ще знае този външния човек, как да те обича? Каква е мярката на Любовта? Някой казва, или малко ще обичаш или много ще обичаш. Тук се изисква голямо изкуство. Не знаем мярката на Любовта. Любовта е едно Цвете, няма да го поливаш от високо. Защото ще изкараш пръста навън. Аз съм гледал онези жени, които обичат цветята. Като турят малко вода, гледат Цветето, и после пак сипат малко вода. Аз от Тях съм се научил. Турят малко вода, чакат малко да попие, после, пак налее малко вода. От тук-от там полива. Аз гледам и казвам си: Колко е умна тази жена: малко полива и чака, гледа, от тук - от там полива. Аз съм ги наблюдавал. И казвам: Колко са умни, и аз трябва така да направя. Като дойде някой е недоволен, аз му капна една капка, и го гледам. Малко капвам. Той изведнъж иска да му налея. Полея на едно място, после на друго, и пак гледам. Аз от тази жена съм научил така да правя. И в края на краищата той е един много добър метод. И на вас ви препоръчвам: Наливайте по малко вода. Аз съм доволен от себе си. Той сега се тревожи, пък аз наливам малко, нищо да не падне от вънка. Че същото нещо направи Исус, като нахрани тия хора, каза: Съберете трохите, нищо да не остане отвънка. И 12 коша събраха. Нищо да не остане. Така хубавите работи в света трябва да се събират.
 
Сега при мен като дойде някой, аз виждам един човек, който много обича да одумва. Вие казвате: Лош човек е. Много добър човек е този, който одумва. Защото този човек както обича да одумва, когато направиш нещо лошо, и като му направиш нещо добро, пак ще те одумва. И в единия и в другия случай той ще разправя. И като направиш нещо лошо, той ще разправя, и като направиш нещо добро, той пак ще разглася. Та казвам, много добър човек е този. Ама че Господ защо търпи дявола? От вашето гледище, защо го търпи. Че без да иска дяволът разнася доброто в света. И сега, хайде, да не говорим за дявола, защото ще го повикаме и него. Той е тук от вънка, но като почнем да говорим, заради него, ще отворим вратата. Един ден седя аз и гледам един приятел така от вънка седи зад прозореца, и иска през джамовете да слуша, какво говоря. Аз седя, питам се, защо не влезе в клас, а така се напряга от вънка? Казвам, хубаво е, може да си усилва слуха. Един ден идва при мене, казвам: Защо седиш зад джамовете, та се мъчиш? Че той ми разправя, казва: Не зная, хванала ме е една кашлица, че ме безпокои, та излизам от вънка, да не безпокоя другите.
 
Казвам, прав е човекът. Питам го можеш ли да чуваш нещо? - Е, долавям нещо, тъй като си мърдаш устните все долавям нещо.
 
И тъй, всякога подържайте Любовта в служението; подържайте Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога, и подържайте Надеждата си в постъпките си. Защото всяка добра постъпка усилва Надеждата. А когато искаме да бъдем благоугодни на Бога, усилваме Вярата. Благостта усилва Вярата. Ти като мислиш да услужиш на някого, ти усилваш вярата си. А за да усилиш Любовта си, служи! Туй е сега, за да може Любовта да се прояви. И Вярата и Надеждата трябва да употребявате. Това е едно практическо приложение. Понеже Любовта, Вярата и Надеждата ни са потребни. Едно практическо приложение в живота. Това са новите неща. Ако вие се научите как да прилагате Любовта, трябва да служите. И как да прилагате Вярата, за да бъдете благоугодни на Бога. И в Надеждата, да бъдете - добри в постъпките си. И конкурсния изпит ще го издържите. Тогава и на райската врата като отидете, ще ви попитат: Как сте служили? Значи, каква е Любовта ви? После, благоугодни ли сте на Бога? Това ще бъде за вашата вяра. Каква е вашата вяра? И после, дали сте постъпили добре с вашите ближни? Как сте постъпили спрямо тях? Значи, каква е вашата Надежда? Щом сте изправни, веднага ще ви приемат, и ще ви позволят да влезете. Това е вашият паспорт, с който може да влезете, и да имате достъп в Невидимия свят. И да може да живеете там колкото време искате. И да си излезнете, когато си искате. И да дойдете на Земята, когато си искате. А щом тия три неща не са турени, не сте ги придобили, тогава ще останат там на особено мнение, и ще ви държат на вратата. Аз вярвам сега, че всички вие тия три неща ще ги турите, и вие ги имате пред вид.
За усилване на Любовта си, усилвайте служението си; за усилване Вярата си, трябва да усилвате благостта си; за усилване на Надеждата си, постъпвайте добре.
Някои искат да им се даде един метод. Ето го: Постъпвайте добре за Надеждата си! Мисли добре за Вярата си; служи добре за Любовта си! Туй са начини за усилване тия чувства. И тогава животът става сладък и по-весел.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека!
На поляната направихме всички упражненията си! 6. 30 ч. с.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...