Jump to content

1943_10_24 Плодовете на Духа


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Кирил Кирилов

Архивна единица

Плодоветѣ на Духа  (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесета година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Новото начало", утринни слова, тринадесета година, (1943-1944).

Второ издание. Издателство „Бяло Братство“, 2000 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Плодовете на Духа

[i. Посл. към Коринтяните, 13 гл.]

В 13 глава от I послание към Коринтяните се говори за плодовете на Духа. Любовта е плод на Духа. Всеки плод има смисъл, когато се яде. Следователно, и любовта се осмисля, когато се яде. Ако любовта не се яде, не принася никаква полза. Като изядеш един плод, той трябва да се асимилира, да проникне в кръвта, да даде добър резултат. Дето животът се развива правилно, там резултатите са добри.

Често се говори за бита на един народ. Думата „бит" има две значения. Бият някого с тояга и казват, че тоя човек е бит. Говори се и за бита на някой народ. Под „бит" на народа се разбира сбор от неговите нрави и обичаи. Бит човек и бита на народа са две различни понятия. Боят плаши хората; в същност, от боя са излезли много блага. Не е страшен боят, но трябва да знаеш, как да биеш. И светлината бие, и въздухът бие, и водата бие, но боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. Понякога въздухът се гневи, и тогава не милва, но удря. Тогава къса листа, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако светлината на слънцето те бие, радвай се, защото човек ще станеш. Едно се иска от човека: да разбира нещата правилно. Колкото и да се разбират нещата правилно, все има нещо неразбрано за човека. Ако се вгледате в религиозния живот на човека, и там ще намерите нещо неразбрано. Ако се вслушате в езика на детето, и там ще намерите нещо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свещ, сочи с ръка към нея, говори нещо, но никой не го разбира. След това то туря пръста си в свещта и се опарва. Като се опари два-три пъти, майката го предпазва да не тури пак пръста си в свещта, като му казва „гъш". Чуе ли тая дума, то разбира вече значението й и не пипа свещта. И възрастните, като не разбират значението на думата „гъш" не се пазят от опарване. Не туряй пръста си там, дето не трябва. Любовта учи човека, де да пипа и де да не пипа. Хората отсега нататък трябва да се заемат с изучаването на любовта. За коя любов говоря? Не говоря за обикновената любов, която започва с много обещания, а с малко дела. Младият момък обещава на момата цял свят, а накрая и дрипи не й дава; той обещава на момата да се жертва за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. След гроба няма живот, няма никакви задължения. Той гледа час по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е дошла. В първо време тя е божество за него; щом умре, става обикновено същество. Оня, когото заравят в земята, и остава там за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свят да се пречисти. Както момъкът постъпва с момата, така и момата постъпва с момъка. След това всички хора говорят за добър живот.

Мнозина проповядват, че трябва да се живее добре, да бъдем добри, да се обичаме. Това не е проповед. Любовта трябва да я слушате, както слушате видния цигулар или певец на сцената. За любовта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разбереш за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушаш музика, колкото и да не си музикален, все ще разбереш нещо. Остане ли само да слушаш, какво говорят за музиката, трябва да бъдеш много музикален, за да разбереш нещо. Само оня може да говори за музиката, който я носи в себе си. Той трябва да говори музикално, да взима тоновете вярно, и всяка дума да бъде на мястото си. Никакво двусмислие не се позволява в думите на говорителя. Всяка дума, изказана от него, трябва да има само едно значение. Ако някой каже, че е гладен, жаден, или болен, ние разбираме само едно нещо, Каже ли някой, че е здрав, добър, или силен, пак разбираме едно нещо. Кой човек е силен? Силен е най-умният, най-добрият човек. Силата е резултат на ума и на сърцето, т.е. на светлия ум и на доброто сърце.

Често се говори за истината и за мъдростта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовта; никой не може да придобие мъдростта, ако не разбира живота. Не можеш да разбереш светлината, ако нямаш свобода. Свободата е резултат на живота и на знанието. Животът не може да се прояви без свобода. И свободата не може да се прояви без живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животът е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободен, и като несвободен, ти ще живееш. Когато турят някого в затвор, свободен ли е? – Той не е свободен, но живее. И затворникът живее, и свободният живее. Разликата между двамата е само в това, че затворникът очаква времето, когато ще го пуснат на свобода. Смъртта е затвор, а животът – свобода. Най-лошият затвор в Битието е смъртта. – Кой може да избави човека от тоя затвор? – Животът.

„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка. [– 1 ст.]. Ако съм най-доброто дърво в света, а плод нямам, нищо не съм. Ако съм най-хубавият хляб, а никой не ме яде, нищо не съм. Ако хората ме ядат, това показва, че съм хубав, доброкачествен хляб. Добротата на хляба не е в неговата външност, но в съдържанието му.

„Ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм." [– 2 ст.]. Любовта се отличава от всички добродетели като пръв плод на Духа. Без любов никаква добродетел не може да се прояви.

„И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам." [– 3 ст.]

„Любовта дълготърпи" – търпението е първият плод на любовта. „Благосклонна е" – вторият плод. „Любовта не завижда" – третият плод. „Любовта не се превъзнася, не се гордее" – четвъртият плод.

„А сега остават тези трите – вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта." [– 13 ст.].

Много се говори за любовта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчават от говоренето. Ако не искаш да се отегчаваш и да отегчаваш другите, не слушай да ти говорят едно и също нещо; и ти не говори едно и също нещо. Приемай и слушай само онова, от което имаш потреба. Яж, когато си гладен. За какъв глад се говори? Ние не разбираме само физическия глад. Може да си гладен за живот, но животът е разбран и осмислен само при любовта. Без любов животът няма смисъл, и без живот любовта няма смисъл. Като се проявява, животът изявява любовта. Някои се възмущават, че животът не протича, както те искат. Това е невъзможно. – Защо? – Те са още деца в разбирането си.

Събрали се керемидчия, градинар и жътвар и отишли заедно при Господа да молят за хубаво време. Керемидчията пожелал сухо време, да се сушат керемидите му; градинарят пожелал дъжд, да се напоят градините му; жътварят поискал ясно и топло време, да узрее житото му, по-скоро да го ожъне. Господ им отговорил: Вие искате едновременно три различни неща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарят ще остане недоволен; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нужно на хората.

Казвате, че искате да живеете в мир и съгласие. Не е лошо това, но условия са нужни за мирен живот. Не е лошо да вали дъжд, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трябва да се сменя, а човек да е готов всеки момент да се ползва от него. Устойчивост, издържливост се иска от хората. Ако човек боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Как ще разбереш положението на болния, ако никога не си боледувал? Как ще разбереш състоянието на гладния, ако никога не си гладувал? Трябва някога да боледуваш, да знаеш, какво нещо е болест; трябва да гладуваш, за да познаваш глада; трябва да жадуваш, за да познаваш жаждата. Трябва да опиташ безпаричието, бедността, за да влизаш в положението на бедния и на страдащия. Докато е в утробата на майка си, детето е обвито в царска мантия, в тънко було. Щом се роди, свалят мантията му и го пущат голо в света. Докато е в утробата на майка си, детето е свързано с нея, тя го храни; щом излезе от утробата, отрязват пъпа му и скъсват външната връзка с майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скъса връзката, детето започва да диша само и заплаква.

Ще кажете, че знаете, как се ражда детето, не е нужно да ви се говори. Много неща знае човек, но и много неща не знае. В ранната си възраст, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, имах мнение за тях. Технически не разбирах всичко, но вътрешно разбирах музиката, виждах, къде е силен музикантът и какво му липсва. Като започнах да свиря, разбрах, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрах, къде се крие мъчнотията в свиренето. Достатъчно беше някога да тегля само един лък, за да разбера, че нещо не ми се поддава. Друг път с едно теглене на лъка излиза нещо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаеш, кога времето е музикално и тогава да свириш. Ако за мене времето не е музикално, аз ставам слушател, а други свирят; ако за мене времето е музикално, аз свиря, а другите ме слушат. Слушате някого да свири и казвате, че той има добър тон.

Какво представя тонът? – Трептение. Трептението е форма, начин за изразяване на музиката, а не е тон. Под „тон" разбираме разумното начало в света. Тонът трябва да има първо посока на движение. Тая посока води към някакъв разумен център. – На кого ще свириш? – На някое разумно същество – на канара няма да свириш. Ще свириш на същество, което дава отзвук на твоето свирене. Тонът се нуждае от среда, през която да минава. Средата трябва да бъде чиста, спокойна, тиха. Добър проводник на тона е етерът. Тонът се нуждае още от чистота. Казвате, за някой музикант, че има чист тон. Чистият тон преодолява всички противоречия. Значи, основен, истински тон е тоя, който има посока на движение, среда и чистота. В духовно отношение, основният тон на живота е любовта. Без любов той не може да се произведе; без вяра тон не може да се произведе; и без надежда не може да се произведе тон. Трептенията на основния тон на любовта са много ситни, и през етера се разнасят по целия свят. Когато аз пея на земята, и най-малката звезда във вселената чува моята песен.

Ще кажете, че това е теория. Не, това е факт. Под „звезда" разбирам всяко разумно, музикално същество. Няма музикално същество в света, което да не се вслушва във всеки тон, отдето и да иде той. Понякога ти си радостен, без да знаеш причината. Радостта ти се дължи на музиката, която възприемаш от слънцето. Някое същество от слънцето пее, а ти слушаш. Следователно, всяка радост е резултат на възприемането на хармонични тонове от пространството. Всяка скръб е резултат на възприемане на дисхармонични тонове от пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мъчение и скръб. Когато опитният капелмайстор махне с пръчицата си, дисонансът се превръща в хармония. Ние казваме тогава, че скръбта се е превърнала в радост. Да любиш един човек, това значи, да му пееш. Не можеш да обичаш човека, ако не му пееш. Това се забелязва навсякъде в живота. Проследете промяната, която става с някои упорити деца, когато пораснат и се влюбят. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щом се влюби, става весело, по цял ден пее. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припява си, започва да се гизди, да мисли за своята външност.

Мнозина се запитват, дали в тяхното сърце има условия за любовта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибрит и да опитате, може ли да се запали огънят на вашето сърце. Щом се запали огънят, никой не е в състояние да го угаси. Колкото майки и бащи са правили опити да изгасят огъня в сърцето на своите синове и дъщери, не са успявали. Не се опитвайте да гасите Божествения огън! Видите ли, че гори, оставете го да върви в своя път. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездите! Това е огън, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятният огън в света. – Заслужава ли даден човек моята любов? – Няма човек, нито живо същество в света, което да не заслужава да бъде обичано. – Грешен е тоя човек, не заслужава да бъде обичан. – И грешникът заслужава да се грее на Божието слънце. Слънчевата любов изпраща еднакво своята светлина и топлина на всички живи същества на земята. То грее и топли еднакво гълъба и змията, тигъра и овцата. За него няма достойни и недостойни същества.

Съвременните хора трябва да се освободят от своите ограничени разбирания и морал. Лесно се казва, че тоя или оня човек е лош. Какво, в същност, е лошевината? Кой човек е лош? Лошевината не е външно качество. Лош ли е тоя, който обича да яде чесън? Устата му дълго време мирише на чесън. В приказките от „Хиляда и една нощ" се разказва за една царска дъщеря, в която се влюбил царският син, но по една малка причина не могли да се разберат и се разделили. Той обичал да яде чесън. Един ден, когато трябвало да се срещне с нея, той хапнал малко чесън, но миризмата на чесъна не могла да избегне от чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена от поведението на своя възлюбен, тя го изпъдила от дома си. – В кого е вината? – И в двамата. Царският син трябваше да знае, дали неговата възлюбена обича чесън, или не. Ако не обича, трябваше да се откаже от желанието си да яде чесън, особено когато се среща с нея. Тя казала: Не искам мъж, който не се съобразява с моите желания. И царската дъщеря трябваше да отстъпи, да претърпи първия път, докато дойде до едно разбирателство със своя възлюбен.

Хората, изобщо, не обичат нечистите работи. Добре е това, но те трябва да се пазят еднакво и от външната, и от вътрешната нечистота. Любовта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбените обичат да се мият и чистят; те се обличат хубаво, с чисти дрехи; пишат си писма на бяла или розова хартия, с красив почерк. Ще кажете, че това са глупави, младежки работи. Не е така, Цяла философия, цяла наука има в любовните писма на младите. Момъкът пише на момата: Ти си божество за мене. Откак те видях, цял свят се отвори пред очите ми. Живея с радост, с надежда за светло, велико бъдеще. Докато я обича, той разкрива сърцето си пред нея, и тя се радва, чувства се щастлива. Щом престанат да се обичат, светът се разрушава пред тях, и двамата стават нещастни.

Питам: Какво ще стане с нас, ако Бог се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездите, луната ще изгаснат; дърветата и цветята ще изчезнат пред очите ни; красотата на вселената ще изчезне; животът ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живеем, защото Бог е в нас. Ако Той се оттегли от нас, веднага ще дойдат нещастията и смъртта. Всесилен е Бог, в един момент може да разруши цялата вселена, но никога няма да направи това. Той никога няма да ни постави на ненужни страдания. Той има желание да ни учи, да разберем, защо живеем и защо е създаден света. Всичко, което Бог е създал, е ценно. Не се противете на Божествения порядък. Друг е въпросът, ако се натъквате на човешкия порядък. Дойдете ли до Божествения свят, там не се позволява да влезе човек с обувки, с немити ръце и крака, с нечисти дрехи. Ще измиете лицето, ръцете и краката си три пъти; ще облечете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влезете в Божествения свят. Ще внесете в ума си чисти, светли мисли, в сърцето си – чисти, благородни чувства и така ще влезете в Божествения свят. Когато хората изучат законите на тоя свят и заживеят по тия закони, светът ще се превърне на рай – никаква война няма да съществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната.

Днес всички се питат, кой ще победи в сегашната война. Казвам: Майките и бащите ще победят. Ония милиони хора, които умряха на бойното поле, трябва да се преродят. Това ще направят майките и бащите, а не воюващите. Майките и бащите, братята и сестрите ще оправят света и ще освободят угнетените и нажалените. Трябва да се създаде ново поколение, нови синове и дъщери. Това ще направят всички майки и бащи: руските майки и бащи, английските майки и бащи, японските майки и бащи, германските майки и бащи – всички майки и бащи по лицето на земята. Те ще победят. С други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи света. Майката е символ на любовта, бащата– на мъдростта. Значи, любовта и мъдростта от една страна и истината – от друга страна ще победят света и ще го оправят. Това, което руши и разваля нещата, не е Божествено.

Сега се говори за правда в света. Какво струва правдата без любовта? Тя има отношение към живота дотолкова, доколкото любовта се изявява. Праведен е оня, който изявява любовта си в живота, т.е. който служи на Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила." – Кой може да люби така? – Силният, здравият, умният и добрият човек. Той има любов в себе си. Каквато работа започне, може да я свърши. — Може ли да проповядва Словото Божие? — И това може, защото разполага с различни методи. Вместо да говори на хората, той може да свири. Да свириш с любов, разбирам проява на съзнателния живот. За тоя живот е потребна светлина, топлина, свобода и сила. Любовта е майка на тоя живот, мъдростта – негов баща, а истината – негова възпитателка.

Съзнателният живот подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежият? На какво ще ги научи? Как ще свири той, като не разбира това изкуство? Как ще оре, като не знае, какво нещо е орането? След всичко това, той се осмелява да каже, че изорал нивата си. Изорал я, благодарение на воловете и на ралото си. Воловете теглят, ралото прави браздите, а той казва, че сам изорал нивата си. Не се говори така. Друг казва: Аз мога да любя. Какво значи да любиш? Да любиш, това значи, да предаваш на ближния си благата, които си приел, така чисти, както са били. Носиш един плик от Господа до своя ближен, но искаш да знаеш, какво има в него. Отваряш плика и започваш да четеш. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадеш, без да се поддадеш на изкушение, и ще се радваш, че си изпълнил задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радват: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можеш да се радваш, ако слънцето не изгрява. Изгряващото слънце е писмото, което всеки ден се отваря и прочита от оня, който отива да го посреща. Като залязва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго място. Когато изгрява и залязва, слънцето разнася писмото по целия свят, да го четат всички, да видят, какво Бог е вложил в него. Всички блага идат от слънцето.

Мнозина не разбират Писанието и казват, че човек не трябва да се покланя на нищо. Покланянето подразбира влюбване. Не трябва ли човек да се влюбва? Все ще се влюби в нещо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовните писма на хората и ги носи по света, като казва: Ето любовта. Като грее, слънцето говори за любовта. И човек, както слънцето, трябва да изявява любовта, която е вложена в него. Като изявява любовта на своя ум, на своето сърце и на своята воля, човек трябва да знае, че изявява любовта на Оня, Който живее в него. Изявявайте Бога в себе си и не мислете, че няма подобни на вас. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога няма. Естествено е да има подобни на тебе. – Защо? – Защото ти се оглеждаш в ближния си като в огледало. Ако се гледаш в едно огледало, ще видиш само един образ – само лицето си. Ако искаш да видиш гърба си, ще вземеш две огледала. Колкото повече огледала имаш, толкова повече образи ще получиш. Така ще се оглеждаш от всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала са нужни: в едното ще видиш лицето си, в другото – гърба си. Когато стрижат косата на някого, пак употребяват две огледала. Остане ли само с едно огледало, трябва да се задоволи с това, което бръснарят каже. Щом и той вземе едно огледало в ръката си, ще види, как е остриган отзад. Не разчитай само на думите на бръснаря. Често неопитни момчета могат да те направят за смях. Разправяше ми един стар човек, как го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножиците и стригало, дето му попадне. Като се погледнал старият в огледалото, уплашил се: на места косата му била по-дълга, на места по-къса, а някъде, до кожата остригана. Момчето кълцало с ножиците, както му попаднало.

Като наблюдавам проявите на любовта на сегашните хора, виждам, как се кълцат едни-други. Като не знаят да стрижат, те взимат ножиците и режат, както им попадне. Така те накълцват умовете и сърцата си – не знаят да стрижат. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любов, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трябва, не бързайте да се проявите. Аз разбирам добре музиката и, въпреки това, не пропущам случая да слушам видни музиканти и певци. Всеки музикант влага нещо особено в музиката, което заслужава да се чуе. Всяка певица има нещо особено в пеенето: една се отличава по своя тембър, друга – по мекия си и чист тон. Има певици, които влагат душата си в пеенето. Човек може да пее и да свири добре, ако се свърже с разумния свят. Той може да мисли и чувства правилно, ако се свърже с разумния свят. Като се свържеш с разумния свят, благата на живота протичат по естествен начин. Ако не можеш да направиш тая връзка, ще пренасяш благата на части, както носиш вода с кофи да поливаш градината си. Водата трябва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяш от едно място на друго, това значи, да се натъкваш на мъчнотии и страдания.

Плодовете на Духа са: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, въздържание. Радостта има отношение към ангелския свят, мирът – към човешкия свят, а дълготърпението – към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвеше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й казах: В мое присъствие не позволявам да стават престъпления. Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните. Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. Змията е форма, в която се крие някакъв дух. Той разбра, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. След мене той е свободен да прави, каквото иска.

Първият плод на Духа е любовта. Хората са дошли едва до опаковката на любовта. Те са далеч от съдържанието на любовта – до Божията Любов. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих". Следователно, не можем да познаем любовта, докато не опитаме любовта на Бога към нас. Много блага е дал Бог на хората, много любов е излял към тях, но те още не са Го познали, поради което са недоволни от живота. Бог вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудят. Бог е дълготърпелив и милостив. Той знае, че недоволството, мъчението, страданието са временни неща. Само любовта и радостта са вечни. Казано е в Писанието; „Ще изтрия сълзите им и няма да помена греховете им".

Старият свят заминава, нов свят се създава. Каквото става в света, е за добро. Посаждаш един орех, който след време се пропуква и от него израства ново, младо растение. Вятърът огъва клоните на младото дърво, снегът ги навежда към земята, докато един ден дървото заякне и устоява на всички несгоди и ветрове. Който яде от плодовете на тоя орех, трябва да благодари. Докато нашата любов не даде плод, както орехът, не можем да разберем Божията Любов. Христос казва: „Който ме яде, той има живот в себе си". Никой не може да яде Христа, но ще яде плодовете на Неговия живот. Следователно, давайте на хората от плодовете на своята мисъл, на своите чувства и постъпки, за да ви разбират. Само така ще се радвате на плодовете си, както и на плодовете на своите ближни.

Изучавайте музиката, както аз съм я изучавал. Като изучавах музиката, намерих погрешките на музикантите, разбрах, де грешат. Питат ме, свиря ли Бах, Бетовен или Моцарт. Намирам, че не съм дошъл до тях. Свиря някакъв Бетовен или Бах, но мой Бетовен, мой Бах. Въпреки това, аз познавам класическата музика, зная, отде Бетовен е черпил своята музика. Аз се интересувам от истинския оригинал, а не от преводите, които музикантите са направили. Бетовен, Бах, Моцарт са направили сполучливи преводи. И аз свиря мои, оригинални работи; понякога правя преводи, по-близки или по-далечни от оригинала. Като работих върху музиката, намерих доста музикални времена, от които разбрах, дали свиря правилно, или не. Когато попадах точно на музикалното време, достатъчно беше да посвиря 10–15 минути, за да се оправи времето: облаците се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голяма суша, пак свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъжд. Със свиренето си мога да примирявам хората. Ако не мога да примиря двама души, които се карат и бият, не съм свирил хубаво. Доброто свирене е в състояние да подобри нещата, да премахне мъчнотиите и противоречията в пътя на всеки човек.

Същият закон действа и в любовта. Някой казва: Аз обичам. Щом обичаш, всички противоречия в живота ти, временно поне трябва да престанат. Ако не изчезнат, ти не обичаш, както трябва. Обаче, има противоречия, които са необходими за развитието на твоя ум и на твоето сърце. Те са на мястото си. Да бъдеш кротък и да не вършиш никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши един слаб, хилав кон, на който ребрата се броят отдалеч? Кротък е тоя кон, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравият кон, който рита, но върши работа, отколкото хилавият, който кротува и нищо не работи. Някои хора, като остаряват, стават кротки, добри, но нищо не работят. Това не е право. Старият трябва да работи. Че е стар, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дядото казва: Когато бях млад, работих; сега ще почивам. Като млад си вършил доста пакости и глупости. Сега пък ще работиш, без да причиняваш на кого и да е пакости. На млади години си грешил, на стари години ще работиш и ще изправяш погрешките си. Това е правило, което забелязах и при свиренето. Когато взимах някой тон неправилно, другите музиканти свиреха добре, чисто. Ако някой от тях грешеше, аз свирех правилно. Дълго време упражнявах ухото си в слушане, докато схванах това съотношение между хората. Те едни-други се коригират. Като научих законите на музиката, и аз свирих добре, и другите музиканти свираха добре. Така се създаде оркестърът – всички свирихме заедно. Когато капелмайсторът дирижираше, все се намираше някой да греши. Щом отсъстваше капелмайсторът, никой не грешеше. – Защо никой не грешеше? – Нямаше кой да поправи погрешката. И да греши някой, погрешката минаваше незабелязано.

Много хора се отегчават от живота на земята, искат да отидат в другия свят. Те не знаят, че и там ще работят. Ще ги поставят в оркестър и ще изискват от тях да свирят без погрешки – там оркестрантите свирят без капелмайстор. Там никой не се занимава с погрешкитв на другите – не искат да се петнят. И аз не обичам да се занимавам с погрешките на хората, да не петня ума и сърцето си. Погрешките са кал, която се чисти мъчно. Докато има капелмайстори, всякога ще има противоречия и погрешки. Бог е допуснал противоречията, за да се изправят хората. Погрешките се изправят само на земята. Ето защо, когато някой ангел иска да изправи някоя своя погрешка, слиза на земята в човешка форма. Щом изправи погрешката си, отново се връща на небето и заема мястото си между ангелите. Много ангели има на земята, дошли да изправят погрешките си. И вие сте дошли на земята да изправите погрешките си и да се научите да мислите, да чувствате и да постъпвате правилно. Само така човек ще оцени благата, които Бог му е дал. Велико нещо е да срещнеш човек, който цени благата, защото и той сам е благо за другите. Като любиш човека, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово.

Какво представя любовта? Тя е пробен камък; тя е ключ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовта като потик на своя ум и на своето сърце. Любовта е първият плод на духа. Когато соковете на тоя плод, проникнат във вашия ум и вашето сърце, вие ще се освободите от противоречията на живота. Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата". Казано е още, че истината освобождава човека. Истината е врата, през която Духът минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Бог Духа си". Когато Духът влезе във вас, ще роди първо любовта. Щом приемем любовта, като плод на Духа, и ние ще се храним с нея, и окръжаващите ще се хранят.

Сега аз прочетох 13 гл. от I. Послание към Коринтяните, а вие прочетете 5 гл. от посланието към Галатяните, за плодовее на Духа. Работете съзнателно върху себе си, без да се самоосъждате. Ако направите една погрешка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пъти повече. Самоосъждането не е Божествено качество. Понякога причината за погрешките е вън от човека. Някой иска да каже нещо на приятеля си, който е далеч от него. За да се чуе гласът му, той трябва да вика, защото външната среда е шумна. Като вика много, гласът излиза нехармоничен. А във всяка дисхармония има някаква погрешка, нещо фалшиво. Кой е виновен за тая погрешка: оня, който говори, или шумът във външната среда? Големият шум се дължи на грубата среда. Ти викаш, кряскаш, за да те чуят и, ако никой не те чуе, ставаш нервен, гневиш се. После се извиняваш, че си нервен.

Какво нещо е нервността? Кога е нервен човек? – Когато има да плаща дългове, а няма с какво да ги плати. Бръкне в джоба си, нищо не намира. Богатият бръкне в джоба си и веднага вади, колкото му трябват. И бедният, и богатият не са на прав път. Те не трябва да чакат последния момент да си платят дълга, но два-три дена преди срока да отидат при своя кредитор и да се изплатят. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите сметките си. Ако си беден и не можеш да платиш дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трябва да бъдеш внимателен, да не го караш да те търси в дома ти и да се връща назад празен. Законът е същ и при изправяне на погрешките. Като направиш една погрешка към някого, не чакай тоя човек да дойде при тебе, тогава да се извиниш, но ти го намери, иди в дома му и там се извини. Като видя Бог, че хората не искат да се изправят, не са готови да обърнат погледа си към Него и да искат извинение, изпрати своя Единороден Син на земята, да им покаже пътя за примиряване. Хората могат да се примирят само чрез любовта, те могат да се спасят само чрез любовта – друг път няма. Без любов нищо не се постига.

Казано е: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Всеки трябва да се храни от плодовете на любовта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вечен живот.

„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил".

3-то Утринно Слово от Учителя, държано на 24 октомври, 1943 г., 5 ч.с. София – Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Новото начало“, Утринни слова, тринадесетa година, (1943 г. – 1944 г.),
Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2007
Съдържание на томчето

ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

"Добрата молитва"
91 псалом
"Молитва на Царството"
"Изгрява слънцето"
Ще прочета 13. глава от Първото послание към коринтяните.
Аз наричам - това е плодът на духа, когато говорите за радостта, търпението, любовта. В дадения случай любовта е плод на духа. Вие мислите, че любовта всичко върши. Бог е любов, любовта изтича, тя е плод на духа. Плодът сам по себе си, ако го изядеш, ползва, ако не го изядеш, не ползва. Някой път вие казвате: "Любете." Ако любовта ви не се яде, тя не принася нищо. Любовта трябва да я изядеш. Буквално ядене трябва да разбирате. Какво значи "бит"? Има две значения. Значи бит с тояга, бит значи положението на един народ, битът му. Вие се плашите от боя. Единственото благо в света е боят. От боя са излезли много блага. Трябва да знаеш как да биеш. Боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. По някой път, като се разгневи, разкъсва листа, някой ПЪТ удря те, не те гали. Казва: "Разбра ли кой те би?" Ако те бие слънцето, човек ще станеш.
Сега да дойдем до разбирането. Във всички религии има нещо неразбрано. Децата, които се раждат, говорят на незнаен език. Ти не разбираш, даваш cu ухото. На някое дете майката казва: "Гъш." Запалят свещта, току изведнъж иска да опита какво е с пръста. Тя казва: "Гъш." То, като се опари два-три пъти, като му каже майката гъш, то вече знае. Като каже гъш, знае, че е опарване. Като опитаме, знаем какво е гъш. Не трябва да тургаш пръста там, дето не трябва.
Сега тепърва има да учите за любовта. Тази любов, за която говорите, тя е с много дълги вълни, много широко пространство взема. Обикновената любов не е много музикална, започва с много обещания, свършва с никакви. Най-първо ти обещават целия свят, после дрипи ти не дават. Най-първо казва, че те обича, всичко жертва. След като умреш, гледат по-скоро от къщи да те извадят и да те заровят. Казва: "Да си върви, откъдето е дошъл." Най-първо казва: "Ти си божество за мене." Умре това божество, казва: "По-скоро да си иде, отдето е дошъл. Иска по-скоро да те заровят. Значи не е божество. Този, който отива в земята, не е никакво божество. То отива за почистване. Да имаме ясни понятия.
Някой нещо проповядва - да бъдем добри. То не е проповед. Трябва да бъдеш добър. Любовта трябва да я слушате, както цигуларят, който свири на сцената. Не да ви разправят за любовта. Колкото и да ви разправят, тя остава непонятна. Както музиката можеш само да я слушаш. Ако човек ти разправя за музиката, какво ще разбереш? Ако гласът е музикален, докъде ще схванеш. Някой път музикално не говорим. Често, ако обърнете внимание, каквото и да е вашето състояние, изведнъж човек говори грубо, трябва вярно да вземеш тона. После не трябва да употребявате думите двусмислено. Като кажеш една дума, да има едно значение. Кажеш "глад, жажда". Или като кажеш "жаден съм", какво разбираш? Едно нещо разбираш. Гладен съм, едно нещо разбираш. Болен съм, здрав съм, умен съм, добър съм, силен съм, слаб съм - имат едно значение.
Сега мислите ли, силните хора както разбират, силата е право? Когато се говори за сила, ако човек не е най-умен, най-добър, той не може да бъде и най-си- лен. Силата е резултат на ума и на добротата. Говорите за истината. Истината вие не може да разберете, ако не разбирате любовта. Не можете да разберете мъдростта, ако не разбирате живота. Не можете да разберете светлината, ако не разбирате свободата. Свободата е резултат на живота. Ние разбираме, че животът не може без свобода да се прояви. И обратното е вярно - свободата не може да се прояви без живота. Свободата е едно условие за живота, животът е важен. Ако остане да живееш, когато си свободен, ти не си разбрал. Дали си свободен, или не си, ти ще живееш. Когато затворят един човек в затвора, свободен ли е? Не, но живее. Значи като няма свобода, ще умре ли? Този човек извоюва своята свобода в затвора. Един човек, като умре, е затворен. Смъртта е затвор. Най-лошият затвор, който съществува в битието, то е смъртта. Животът може да те избави от този затвор.
Та казвам, сега във вас трябва да се внесат тия добродетели. Ако нямаш Божия дух, любовта не може да се прояви. Любовта е плод.
"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." Ако съм най-доброто дърво в света, а плод не раждам, нищо не съм. Ако съм най-добрият пресен хляб, а никой не иска да ме яде, нищо не съм. Ако ме ядат, показва, че съм хубав хляб. Не важи външната хубост на хляба. Добротата на хляба е съдържанието. Ако имам пророчества и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм. Любовта се отличава, понеже е първият плод на духа. Всичките други добродетели без любовта не може да се проявят. Най-първо трябва да се яви любовта. Любовта е търпелива, любовта е милостива. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълго търпи." Плод е търпението на любовта.
Благосклонна е - вторият плод. Любовта не завижда - третият плод. Любовта не се превъзнася - четвъртият плод.
(Учителят дочете до края главата.)
А любовта, вярата и надеждата, това са плодовете на духа. Що е любовта? Първият плод на духа, но мощното нещо в света, туй, което е храна, от което излиза животът.
"Запали се огънят"
"А плодът на духа е любов, радост, мир, дълго- търпение, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. По някой път човек се отегчава, когато му разправят едно и също нещо. Най-първо човек трябва да има една потреба. Ти може да ядеш само когато си гладен. Казвам, за да разбираме живота, любовта трябва да присъства. Без живота любовта е непонятна. Животът в своите проявления изявява любовта. Често ние се възмущаваме защо животът не протече, както ние мислим. Ние сме още деца в нашите разсъждения. Има един анекдот.
Събрали се градинарите, тези, които правят керемиди, тухли, жетвари. Отишли при Господа да искат Божиите блага. Керемидчиите искали сухо време, градинарите искали дъжд, да поливат градините, жетварите искали ясно и топло време, да узрее житото. Господ им казал: "Идете, съгласете се. Вие искате три неща различни едновременно. Кому да уго- дя. Ако дам дъжд, не съответства на желанията на другите хора.
Та по някой път ние искаме да живеем в мир и съгласие. Ти искаш дъжд. Не че е лошо да искаш дъжд, нито е лошо да искаш сухо време. Не е лошо, добро е. Не всякога трябва дъжд, не всякога трябва сухо време, не всякога трябва топло време. Трябва една малка устойчивост в нас.
Наскоро дойде една млада сестра, доста напреднала, но боледува. Защо боледува? Рекох й: ти боледуваш, да знаеш какво е болест, да участваш в болестта. Като дойдат при тебе другите хора, да знаеш какво е страдание. Другояче няма да знаеш. Трябва да погладуваш, да знаеш какво нещо е гладът. Да пожадуваш, да знаеш какво нещо е жаждата. Трябва да опиташ какво е безпаричието. Трябва да опиташ какво нещо е гол, бос. Не е лошо да бъдеш гол, трябва да знаеш. Всичките хора голи се раждат. В утробата на майка си всеки е облечен с царска мантия, много тънка мантия, було, царско було. След като се роди човек на земята, изпъждат го, вземат му мантията. То имало връзка с майката, само отрежат връзката, завържат пъпа. По-напред хич не режеха пъпа, като се роди, режат пъпа. Майката няма да го храни. Щом ви отрежат пъпа, вие започвате да кряскате. Ще ви отрежат пъпа, щом се родите. Щом си в утробата на майка ти и ти отрежат пъпа, лошо. Щом се родиш и не ти отрежат пъпа, лоша е работата.
Оставете се от тия възгледи. Като се родиш, тази връзка се отрязва. Връзката е чрез устата, чрез дишането. Ще пееш. Казвате: "Аз това го зная." В ранните години, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, които свирят. Вътрешно тогава разбирах от музика, но технически не разбирах. Виждах някъде - цигуларят свири много хубаво, виждах, че някъде му липсва нещо. Къде е, не го зная. Исках да зная. Като започнах да свиря, разбрах къде е мъчнотията в свиренето. Някой път като взема инструмента да свиря, още като тегля лъка, нещо ме дразни. Къде е, не го зная. Някой път още като взема лъка, нещо хубаво има. Разбрах, че има музикално време. Някой път е музикално времето. Сега всичкото е да знаеш кога е музикалното време, всичко може да направиш. Някой път свириш, когато не е музикално времето. Щом не е музикално, ще чакаш. Или другояче казано, немузикално е времето. Когато времето е немузикално, аз съм слушател, музикантите ще свирят. Когато времето за тях не е музикално, аз ще свиря, за мене е музикално. Когато времето за тях е музикално, аз ще слушам, те ще свирят. Когато съм публика, разбрах, че трябва да слушам, няма какво да свиря. Свири той, чака и аз да свиря. Той ще ми даде нещо да разбера от музика. После слушам, казват - тон има. Какво нещо е тон? Попитайте най-добрия цигулар какво нещо е тон. Трептения. Трептенията не е тон. Трептенията са форма, начин. Какво нещо е тонът? Тонът, това е разумното в света. В тона има три качества. Този тон, преди да се яви, е в статическо състояние, не се мърда. Значи най-първо трябва да има посока на движението - едно от качествата. Правилното движение е към някакъв разумен център. Ако свириш на някоя канара, ще свириш на разумно същество, че отглас да има от туй разумното същество. Превозните средства на тона - второто качество е, че трябва да има условия. Средата трябва да бъде чиста. Една развълнувана среда никога не може да даде един чист тон. Запример през въздуха не може да се предават трептенията от тук в Лондон или Петербург, или Берлин или Америка, понеже въздушното пространство е развълнувано, тоновете се унищожават. Затуй един тон може да се предаде само чрез етера, едно вещество, което е много чисто. Предават се тоновете.
Тонът трябва да има посока. Едно разумно желание в тебе после трябва да има чистота, трябва да бъдеш силен, да приемаш всичките противоречия в даден случай и да ги преодолееш. Казваш: "Тон." За да дадеш музикален тон на нещата, трябва да имаш разумен център, към който да отиваш. Трябва да имаш най-добрите условия, чиста среда и готовност на всичките разумни любовни жертви. То е основният тон. Три неща. Тия три неща в религиозно отношение - това е любовта Ти без любов тон не може да произведеш. Без вяра тон не може да произведеш и без надежда тон не може да произведеш. Значи трептенията на любовта, на тона на любовта са най-дребните, отиват нанякъде по целия свят. Когато аз пея тук, до последната звезда там, във вселената, се чува този тон. Ще кажете: "Как?" Теория. Дали е така? Под думата "звезда" разбирам разумно същество. Туй, което пея, отива до всички разумни същества. Не до слънцето, но до ония разумни същества, които са музикални. Моментално слушат, където и да са. Дали са на месечината, дали са на слънцето, всички слушат. Някой път вие слушате нещо, много ви е приятно. Някой издал тон. Някое същество може да е на слънцето, пее. Ти приемаш неговите трептения, радостен си. Що е скръб? Някое същество сега се учи да пее. Като достигнат тия трептения до ухото, дразнят те. То е скръб. Нашата скръб са музикални дисонанси. Този дисонанс капелмайсторът ще каже да го поправиш и веднага скръбта ви ще се превърне в радост, дисонансите ще се превърнат в хармония.
Да любиш един човек, трябва да му пееш. Ти не може да обичаш човека, ако не пееш. Туй е вярно. Аз съм забелязал. Някои плачливи деца - момчета и момичета, аз съм изследвал работите, най първо тия деца са своенравни, особени деца, не са лоши. Когато момчето дойде, че го засегне любовта, започне да тананика. Момата, като я засегне любовта, пее. След туй идат забрадки, замазвания, веждите гласи, някой път някое перце ще тури, ще се огледа в огледалото. Що е огледалото? То не е лошо нещо, то е чиста етерна среда. Казва дали има условия за любовта. Първата клечка ще драсне, запалено е сърцето. Този огън вече не се гаси. Всичките майки, които се опитали да изгасят любовта на своите синове и дъщери, цялото семейство е унищожавало. Оставете да горят. Не се опитвайте да гасите този Божествен огън, оставете го да гори. Не се старайте да угасите слънцето, не се старайте да угасите звездите, нека си горят. Има един огън, който е хубав да гори. Често вие, като дойдете, казвате: "Той не заслужава любовта." Не говорете така. Грешници. И грешниците заслужават да ги грее Божието слънце. В слънцето има една любов, която грее и не прави разлика. И на малките бръмбарчета, на тигри, на змии, достойни, недостойни - за всички грее, не прави никаква разлика.
Най-първо искам да се освободите от оня морал, който вие сте създали. "Той е лош човек." Оставете това. Що е лошевина? Така се вижда. Има една приказка в "Хиляда и една нощ." Една царска дъщеря мразела чесъна, единственото нещо, което мразела. Иде един царски син, който искал да се ожени за нея. Случило се, че той обичал чесън. Жени се. За да има вдъхновение, изял половин скилидка чесън. Като дошъл и го помирисала, тя заповядала да го набият. Де е слабостта? И в двамата има погрешка. Този, който обичал чесън, трябваше да знае дали и тя обича чесън. Ако тя не обича, да се откаже. Тя ако обичаше, той трябваше да се откаже. Понеже той служи на своето желание да яде чесън, тя казва: "Такъв младоженец, който яде чесън, не го искам."
Ние някой път се възмущаваме против нечистотата. Аз изхождам от туй положение. Ние, хората, като дойдем в съприкосновение с любовта, чесъна го мразим. Който опитва любовта, не иска да му замирише на чесън. Любовта не търпи нечистотия. Тебе са ти неприятни нечисти работи. Влюбените хора учат. Момата три-четири пъти измие лицето, ръцете, тялото ще измие, краката ще измие, обущата ги лъсне, кърпата на момата, кърпичката е турена чиста, хубава, дeceт пъти се оглежда в огледалото. Те са естетични работи. Ние казваме: "Глупавите млади." Не само това. Забелязал съм, пишат си писма. Аз ви говоря за неща реални. Казвате: "Глупави са писмата." Цяла философия. Аз съм чел любовни писма, цяла философия. Тепърва има да учите тия любовни писма. "Ти си - казва - едно божество заради мене." Какво е туй божество? Едно божество създало цяла една вселена. "Откак ви видях, аз съм щастлив. В този свят като живея, радвам се. Ти за мене си божество, ти създаде този свят." Един ден, като престане да го обича, това божество се оттегли, светът се разруши и тя стане нещастна.
Ако Господ се оттегли, оттегли се вселената, слънцето загасне, месечината загасне, дърветата - всичко изчезне, какво ще бъде нашето положение. Ние живеем, понеже Бог се проявява. Ако той се оттегли, веднага ще дойдат нещастията в света. Сега имаме обратно вярване. Въпреки нашето неразбиране що е грях. В света има едно неразбиране. Бог, който е всесилен, не може да унищожи вселената, да ни накара ние да страдаме. В него има всичкото желание да ни покаже, че създал света за нас, ние трябва да се учим. Всичко, което е вложено, то е ценно. Всичко, каквото Бог е вложил, то е ценно. Никога не заставайте против Божествения порядък. Дойдете до човешкия порядък, то е друг въпрос. Дойдете до Божия рай, измийте ръцете, лицето, изуйте обущата си. В този Божествен свят ще влезете боси, не обути с обуща. Три пъти ще си измиете краката с вода. Ще измиеш ума си с най- хубавите мисли, чисти мисли, чисти желания.
Казвам, ако ние бихме изучили Божествения свят, този свят сега можехме да го пресъздадем. Ако вие всички бяхте запознати с него, може да се прекрати войната сега. Защо? Ако всички хора бяха готови да послушат и да служат на Бога, ще кажа една дума, ще се прекрати войната, ще престанат да вършат престъпления.
Кой ще победи? Майките и бащите ще победят. Тези милиони хора, които ги убиха, трябва да се преродят. Онези, които воюват, нищо не могат да направят. Казват - воюващите ще освободят света. Майките и бащите, братята и сестрите ще освободят света. Тези умрелите хора трябва да се родят, да им се дадат тела. Трябва да се създаде ново поколение. Казва: "Кой ще победи?" Сега нямате тази идея. Кой ще победи, германците ли? Германските майки и бащи, руските майки и бащи, английските майки и бащи, американските майки и баща, японските майки и бащи, навсякъде бащите и майките ще победят. Вие искате победа. Няма победа без майки и бащи. Бащата и майката ще победят. Ще любиш. Бащата и майката ще победят, понеже те създават света. Туй, което създава света, то е Божественото. Туй, което го разрушава, то не е Божествено. Да имате представа за нещата.
Казвате: "Аз съм праведен човек." Ако сте праведен, и аз съм праведен. По-праведен човек от мене няма. Какво струва моята правда? Аз считам живота толкоз, колкото мога да дам от любовта си на хората. Или другояче казано, дотолкоз, доколкото може да служа на Бога, да го обичам и той да започне с любовта си към Бога, с ума си, със сърцето си, с душата си, с духа си, любов към Бога. Там е турена всичката сила. И това не е по принуждение.
Казваме - ти трябва да любиш. Какво разбирате под думата "трябва"? Под думата "трябва" има няколко елемента. Ти трябва да бъдеш здрав, силен човек. Най-първо ти трябва да имаш нещо придобито. После трябва да бъдеш силен, да носиш известен товар. После, каквото посадиш, трябва да израсте. Най-първо, трябва като кажа, то е до мене, аз човека може ли да го направя. Когато дойде някой при мене, иска да му проповядвам. Имам метод за проповядване. Казвам: "Ела да ти посвиря. И ти нямаш работа, и аз днес нямам работа." Щом имам работа, не свиря.
Под думата "любов" разбирайте проявление на съзнателния живот. Този живот, за да се прояви, тъй както ти искаш, нему му е потребна светлина, потребна му е свобода, или казано на Божествен език, родения живот. Любовта, която е разбрала живота като майка, мъдростта като негова възпитателка, и истината е възпитателка. Те се грижат за този живот. Това е живот вечен, да позная тебе, единаго и истиннаго Бога.
Казвам, дотолкова, доколкото жертваме от туй, което имаме, то е любов. Когато говорим за жертвата, казваме да дадем. Какво ще дадеш? Ако си невежа, нямаш никакво знание. Какво ще научиш хората? Може да вземеш цигулката да свириш. Нищо не знаеш да свириш. Какъв концерт ще дадеш? Или ще идеш да ореш на нивата, не знаеш, ще натракаш. Не е лесна работа да ореш. Аз съм се опитвал да ора. Ходил съм да видя какво нещо е орането. Орачът казва: "Много добре орах." Аз нищо не му казвам. На себе си казвам: "Много добре ора благодарение на воловете, които теглиха, благодарение на ралото, ти го държиш на опашката. Искаш да ореш нивата. Ние държим само опашката на ралото. Воловете теглят ралото, правят тия бразди. Да бъдем справедливи. В любовта голям дял вземат тия рогатите, желязото, дървото. Благодарение, че теглят, ние извършваме работа. По някои път казваме - той не знае да люби.
Какво значи да любиш. Да предадеш Божиите блага някому така чисто, че да не ги опетниш. Да не отвориш плика. Един плик любовен носиш от Господа. Ти любопитстваш, отлепяш плика, прочиташ писмото, и пак го залепяш. Такива работи не бива да стават. Щом идеш да предадеш любовното писмо на Бога, като види, че ти си го предал, ще каже: "Постой, аз ще ти го прочета." Той сам ще ти го прочете. Ти нямаш право да го четеш, той сам ще го прочете. Ти имаш една голяма радост. Когато вие се радвате, то е на който вие сте предали този плик. Той се радва и ти чувстваш радостта. Не можеш да бъдеш радостен, ако слънцето не изгрява. Изгряващото слънце е отворено писмо. Слънцето всеки ден отваря плика си и чете на хората. Дванадесет часа чете писмото, вечерно време затвори писмото и иде на друго място да чете. Като се върти около земята, чете писмото, което Господ от хиляди и милиони години е вложил в него и се разправя на хората. Тия подаръци, цветя, плодове, дървета, реки, ветрове и т.н. - това са все работи, които дойдоха от слънцето. Вятърът дойде по причина на любовта на слънцето.
Сега онези, които не разбират, Писанието казва да се не преклониш. Поклонението е възлюбване. Да се не преклоним. Слънцето, като чете любовните писма, ще отговаря. Каквото Господ е вложил в него, то го чете за любовта. Казва: "Виж каква е Божията любов." Слънцето говори за Божията любов. Слънцето като грее, трябва да виждаме Божията любов, която се изявява. Ние като четем писмата, трябва да изявим Божията любов. Всеки един от нас трябва да изяви любовта, която Бог е вложил - любовта на своя ум, която Бог е вложил, любовта на своето сърце, което Бог е вложил, любовта на своята душа, която Бог е вложил. Трябва да изявим онова, което Бог е изявил. Не да се покажем какви сме ние, да искаме другите хора да кажат, че като нас няма други. Няма други като Бога, като нас има мнозина. Като мене мнозина има, като вас мнозина има, като Бога няма. Не е лошо, че като мене мнозина има. Защо да има мнозина? Имате простия пример. Вземете десет огледала, които се отразяват. Пуснете светлината, ще имате десет отражения. В тия огледала ще се видиш отвсякъде, ще видиш гърба си отзад, отпред. Като имаш само едно огледало, не може да видиш гърба. Ако искаш да видиш гърба си, трябва да имаш две огледала, ако искаш да се видиш по-добре, трябва да имаш четири, пет, шест, седем огледала. Който не знае да разсъждава, казва - едно огледало е достатъчно. Само за лицето едно огледало, за гърба трябва друго огледало. Гледам тия, които се подстригват. Говоря ви нещо, което съм гледал, не ми влиза в работа. Стриже го някой, той казва: "Дай ми огледало." Оглежда се с две огледала. Казва: "Не се отразява хубаво." Гледа, вижда, че не е хубаво остриган с двете огледала. Ако има само едно огледало, каквото му каже онзи, който го стриже. Една от най-смешните картини, които съм виждал, беше във Варненско с един стар човек. Отива старият и казва на едно младо момче на петнадесет- шестнадесет-седемнадесет години: "Знаеш ли да стри- жеш?" "Зная." Старият човек сяда да го стриже. Като му накълцал косата, станал за смях. Като се огледал човекът на огледалото, казва: "То е модно така да се стриже." Накълцана косата, някъде по-дълга, някъде по-къса.
Аз да ви кажа. Гледам, любовта така сте накълцали. Като Учите някого на любов, така го накълцате ума и сърцето. Не знаете да стрижете, повикайте някого, който знае. Като се научите да стрижете, тогава стрижете. Като се научите да говорите по любов, тогава говорете. Като не сте се научили, учете се от другите. Този предмет трябва да се учи. Аз, който съм толкоз даровит, знаете, колко музиканти съм слушал. Всеки човек има особен начин. Музиката много добре разбирам, но съм слушал, интересувам се. Някоя мома пее, по гласа, гледам тембъра, лицето гледам, откъде излиза тази мекота. Някъде яснота има. Слушам други, няма яснота в гласа. Нечисти са тоновете без любов. Аз се домогнах до едно нещо. Всякога зная ще мога ли да свиря. Щом съм се опитал да свиря някой път, виждам ще мога ли да свиря. Ако се свържа с моя слънчев възел, чудесии може да направя.
В мисълта е същият закон. Ако ти не се свържеш с разумния свят, нищо не може да направиш. В музикатa може дa станеш певец, ако се свържеш с разумния свят. Музиката е разумен свят. Мисълта е разумен свят. Добрите чувства са разумен свят. Добрите постъпки са разумен свят. Щом се свържеш с разумния свят, всичките богатства, които съществуват, текат по естествен път. Ако не се свържеш, да пренасяш, както пренасяте вода с тенекии. Ако става с тенекии да поливаш градината, то е мъчно. Водата сама трябва да иде.
Казва Писанието - плод на духа е любовта, любовта, която ражда радостта - втория плод. Трето иде мирът, четвърто - дълготърпението. Дълготърпението е слизане на физическия свят. Радостта е ангелският свят, мирът е човешкият свят, дълготърпението е животинският свят, благостта е за червеите. Всички се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Ти вярваш в най-лошия човек, че от него може да стане нещо.
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. Хайде, ще я пусна." Не че това е езикът на змията. Този дух, който е в змията, с него се разговарям. Змията е само една форма. Казвам: "Ще пуснеш тази жаба. Господ я създаде. Аз като те срещнах, ще пуснеш жабата да живее, както иска. Аз ще ти пратя друга жаба. Аз имам доста изпечени жаби."
Сега има една любов в живота, която е опаковка. Вие досега сте се занимавали с подвързията на любовта, с опаковката, не сте дошли до Божествената любов. Христос казва: "Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." Докато ние не опитаме Божията любов, ние не познаваме любовта. Всички тия същества, на които Бог е дал толкова изобилно своите блага, те са недоволни, карат се. Той ги гледа и той трябва да търпи, да поправя всичко, да задоволи всичките тия хора. Знаеш колко голямо е търпението на Бога. Много голямо е. Казва: "Той е дълготърпелив. Ще се случат някои работи, които са неприятни. Много временни са страданията. Страданията, недоволствата са мимолетни в света. Туй, което сме опитали, любовта, благата, хубавите работи са вечни. Страданието е мимолетно.
Писанието казва: "Бог ще обърше всичките сълзи и ще отвори очите." Нов свят създава, старото всичко ще премине, понеже то е принесло своята полза. Каквото е станало в света, то е за добро. Посаждат ореха разцепи се черупката, разпадне се, израсне орехът. Този орех расте. Огъват го ветровете, снеговете, несгодите на живота. Този орех е родил плодове. Всеки, който ял от този орех, изпраща една хубава мисъл.
Казвам, докато нашата любов не даде плод, ние не може да разберем. Когато хората започнат да възприемат нашите мисли, да ги прилагат, тогава ние ще започнем да се радваме. Христос казва: "Който ме яде, той има живот." Христа не може да ядеш, формата не може да ядеш, плода. Той казва: "Думите, които аз ви говоря, учението, което проповядвам, то е Божествено учение, то дава плод."
От хиляди години вие имате изпитания, имате едно понятие за любовта. Аз, когато изучавах метафизиката, намерих погрешката на музикантите. Не свири някой, зная. Някой път ме питат: "Свириш ли Бах?" Не го свиря, голяма работа е Бах. "Свириш ли Бетовен?" Не го свиря, голяма работа е. Аз свиря Бетовен, но то ще бъде мой Бетовен. Казва: "Моцарт?" Рекох, и него не свиря. Класиците тепърва ги изуча-
Вам. Аз разбирам тази, класическата музика оттам, отдето Бетовен е вземал. Не искам превода на Бетовен. Мене не ме интересуват преводите на Бетовен. Не че не ме интересуват, но не ме интересуват преводите на Бах, не ме интересуват преводите на Моцарт. Те са оригинали. Там, дето Бетовен е превел, е хубаво. Погрешката е погрешка. Някой път свиря мои работи. Казвам, не е според оригинала. Всичките хора любим. Оригиналът не е. Любиш. Какво е любовта? Това не е свирене. Да намеря едно правило, кога свиря правилно и кога не свиря правилно. Дойдох до едно заключение, кога съществува погрешка. Като изучавах музиката основно, намерих музикални времена. Кое е музикалното време? Как ще зная дали съм дошъл до него? Някой път свиря, облачно е времето. Като свиря пет-десет минути, уясни се бремето. Хората нямат дъжд, пак засвиря, дойде дъждът. Някой път свиря, не иде. Когато свиря хубаво, дъждът иде. Когато свиря хубаво, дъждът не иде, времето се оправя. Някой път някои се скарали, не ходя да ги примирявам. Като засвиря, примиря ги. Скарат се, скубят си косите. Като свиря, примирят се. Щом свиря и хората се бият, казвам - не съм свирил хубаво. Когато хората престанат да се бият, тогава съм свирил хубаво. Хубаво си приказват, хубаво съм свирил. Щом свиря и те приказват зле, не съм свирил хубаво.
В любовта същият закон е. Казва: "Аз обичам." Щом обичаме, всичките противоречия временно трябва да престанат. Ако не престанат, има противоречия, които са полезни за нашия ум, полезни за нашето сърце, полезни за нашата душа. Има противоречия, които спъват мислите ни. Сега, както вие разбирате, вие разбирате човек да бъде кротичък, смирен. Аз нямам туй разбиране. Аз не искам едно халаше за образец за светия. Един кон халаше, четат му се ребрата, едва себе си носи. Като го впрегнеш в каруцата, какво ще носи? Един кон, който рита, но тегли, от него човек може да стане, енергия има. Онзи светията, той е нежен, механическо състояние.
Някой път, хората като остаряват, стават подобри. Аз не разбирам стари хора, които казват: "Не работим." На стари години трябва да работим. Тогава човек е за работа. Дядото на стари години казва - като дете си правил доста глупости, цапал си. Сега ще пишеш, ще работиш хубаво. Вземете и проучвайте поред. Аз не искам да се съдите. По някой път в музиката разбрах едно нещо. Там, дето свирих криво, дето вземах фалшив тон, някои други музиканти са свирили много добре. Намерих, когато аз свиря зле, другите свирят добре. Зарадвах се, че като направих погрешка, другите се възползваха, те изведнъж ме коригираха. Аз като направя погрешка, те свирят добре, поправят ме, коригират ме. Те свирят хубаво, казват: "Така се свири." Аз, като свиря, чувам те как свирят. Виждам, моят тон е хубав, виждам, че той мръднал пръста си малко микроскопически, ръката си, някакси трябва да го нагоди, за да излезе тонът. Дълго време трябваше да слушам, като направят погрешка, туря дясното ухо, лявото ухо. Някой път аз свиря хубаво, те свирят криво. Не се възмущавам, казвам, погрешка. Като научих законите на музиката, аз засвирих, те засвириха, станахме оркестър. Най-първо гледах, в оркестъра имаше капелмайстор, удряше палката. Като се научиха да свирят, гледам, и без капелмайстор. Като има капелмайстор, позволяват се погрешки, понеже се поправят. Щом няма капелмайстор, не се позволяват погрешки. Докато е капелмайсторът, може да направиш погрешки. Щом няма капелмайстор, не може да направиш погрешка. Като има капелмайстор, тoii ще поправи погрешките. Като няма капелмайстор, няма кой да поправи погрешките.
Искате да идете в другия свят. Там свирят без капелмайстор. Никой няма да коригира мислите - защо мислиш, никой няма да коригира чувствата - защо чувстваш. Тия същества не искат да се петнят. Аз не искам да се занимавам с погрешките на хората, защото петня ума си, не искам да се занимавам с погрешките на хората, защото петня сърцето си. Не искам да се занимавам с онова лошото, защото петня себе си. То е кал. Тук, на земята, докато има капелмайстор, противоречия има, Бог ги е допуснал.
Когато Господ иска да изправи някой ангел, праща го на земята. Направи някоя погрешка, която никой не знае, прати го на земята. Като я поправи, връща се пак горе, пак е ангел. Доста ангели има, които правят погрешки. Вие сте от тези ангели, да си поправяте погрешките. Защо дойдохте? Да се научите да мислите хубаво. Да се научите да чувствате хубаво и да се научите да постъпвате хубаво. Да оценявате благата, които Бог е дал в света. Знаеш ли колко хубаво нещо, като видиш един човек, какво благо е за тебе? Срещаш един човек, какво благо е? Всеки човек е едно благо, той носи едно благо. Ако ти го обичаш, ако го любиш, неговото благо е твое благо и твоето благо е негово благо.
Любовта е пробният ключ, с който се отварят всички затворени врати в света. Що е любовта? Пробният ключ, с който се отваря всичко. Казвам, приложете любовта като един подтик на вашия ум. Този плод на духа, като дойде, като дойдат неговите сокове до вашия ум, до вашата душа, вие ще се освободите от противоречията, които сега съществуват в живота.
Писанието казва: "Дето е духът, там е свободата." Казвате, истината. Истината е форма на духа. Истината е врата, през която духът минава и влиза в свободата. Та казва - ще изпрати Бог духа си, духа на любовта. Щом влезе Божественият дух в нас, първият плод, който ще роди, е любовта. Духът е дал един плод, от който ние може да се храним, и окръжаващите около нас, и те ще се хранят.
Прочетох сега 13. глава от Първото послание към коринтяните. Вие прочетете петата глава от Посланието към Галатяните, плодовете на духа. Освободете се, свободни да бъдете. Радвайте се на вашите погрешки. Радвайте се, като направите погрешка, два пъти се радвайте, като изправите погрешката. Никой да се не осъжда. Осъждането не е Божествено. Ако имаш един приятел и му говориш, дето има голям крясък навън, няма да може да те чуе. Не е погрешката в тебе, във външната среда е. Ако беше тихо, спокойно, речта ти щеше да бъде предадена много добре. Понеже е голям шумът, не може да се предаде. Трябва да викаш, речта излиза дисхармонична. Някой път голям шум има, ние сме груби, за да ни чуят. Казва: "Ти не ме ли чу. Веднъж ти казах." Кипнеш. След туй ще се извиниш, че си нервен. Какво нещо е нервността? Когато си сиромах, искаш да плащаш дългове, кипнеш. Когато си богат, бръкнеш в джоба. И двата начина не са верни. Когато има да даваш, какво трябва да правиш? Не чакай онзи, който има да взема от тебе пари, да дойде да ти иска. Ти иди три деня по-рано, върни му ги. "Имам всичкото добро желание, в утеснение съм." Ти чакаш той да дойде. Освен че този човек дал назаем, ти го караш от сто километра да дойде, да си губи времето и после да се връща назад. То е губене на време. Ти иди при него.
Направиш една погрешка, законът е същият, ти се извиниш. Казваш: "Нека дойде той, като дойде при мене, аз ще му се извиня." Там е нашата погрешка. Бог, като види, че хората не искат да се поправят, не може да идат в небето, да искат извинение, изпрати своя син на земята да им покаже пътя. Може да се примирят. Примирение само с любовта става. Без любов ни примирение, ни спасение става в света. Човек без плода на духа, любовта, нищо не може да постигне. Казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." От плода на любовта всеки трябва да се храни. По този начин ще се създаде нова вселена.
"Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, ис- тиннаго Бога, и Христа, когото си проводил"

Утринно слово

24 октомври 1943 г., неделя, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...