1943_11_24 Ново разбиране

[GDD]

Аудио - чете Нели Недялкова

Архивна единица

От книгата „Новият светилник“, общ окултен клас,

23-та година, (1943 г.),

издание 1946 г., София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Новият светилник", Общ окултен клас. Година 23, (1943 − 1944)

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1996 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Ново разбиране

Често се говори за подмладяването, обаче, съвременните хора имат ограничено разбиране за него. Човек е млад, докато мисли и чувства право. Щом престане да мисли и чувства право, той остарява. Докато работи, човек е млад. Щом престане да работи, той остарява. Младостта се вижда главно в лицето. Някой се погледне в огледалото и казва: Млад съм, няма защо да се подмладявам. Това е неразбиране на младостта. Не е млад оня, който не живее чист живот. Можеш ли да кажеш, че ризата е чиста, ако я переш в мътна вода? Докато водата не стане съвършено чиста, не може да кажеш, че ризата е чиста. За да се изпере ризата, нужно е малко сапун. Старият е търговец с голям капитал, но без стока. Много пари има той, но стока няма. Стоката е важна. То е все едно, да имаш хляб, а да не можеш да ядеш. Защо не можеш да ядеш? Казваш, че не си разположен. – Защо не си разположен? – Защото не мога да мисля. – Защо не можеш да мислиш? – И аз не зная.

Днес повечето хора имат криво разбиране. Те мислят, че светът ще се оправи с насилие. – С насилие светът може да съществува, но с насилие не може да се оправи. Да дрънкаш на цигулката, да вдигаш шум, това не е свирене. От такова свирене можеш да се разболееш. Друг е въпросът, да ти посвири добър цигулар. И болен да си, ще оздравееш. Добрият човек, като вдигне няколко пъти мотиката, лозето тръгва напред. Лошият човек цял ден вдига и слага мотиката, но лозето не върви добре. Той прерязва жилките на коренчетата и разваля пръчките. Малко лозари знаят да подрязват пръчките на лозето.

Един свещеник пита слугата си: Стояне, знаеш ли да режеш лозе? – Зная, дядо попе. – Иди тогава на лозето да обрежеш пръчките. Стоян отишъл на лозето, и вечерта свещеникът го попитал: Стояне, плаче ли лозето? – Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш.

Хората се делят на духовни и светски. Някой духовен мисли, че всичко знае, всичко може да направи. Той се лъже. Само оня знае и може всичко, който никога не греши. Ако е музикант, свири безпогрешно. Ако е художник, рисува безпогрешно. Щом прави погрешки, той не знае всичко. Такъв човек се оправдава, че остарял, че обеднял. Кои са причините за неговото осиромашаване и остаряване? Казвате, че като отидете на онзи свят, ще се подмладите. Да се мисли така, това е все едно, да отидеш на училище и веднага да те приемат. Могат да те приемат, ако издържиш изпита. Ако не го издържиш, няма да те приемат. Колко младежи, при желанието си да постъпят в университета, не ги приемат. – Защо? – Нямат нужния ценз. За някои специалности се иска общ успех петорка или шесторка. С по-долен успех не приемат. Каква бележка ще дадете на човек, който не познава истината?

Каква е разликата между младия и стария? Младият вярва в силата си, а старият не вярва. Когато младият заболее, скоро оздравява. Когато старият заболее, мъчно оздравява. Той казва: Стар съм, краката не ме държат, нямам сила. Младият не вярва в болестта, а старият вярва. Докато е млад, човек се поглежда в огледалото, харесва се. От ден на ден расте, разхубавява се и, един ден, и той сам не знае, какво става, вижда бръчки по лицето си и се ужасява. Ходи на баня, къпе се, да се подмлади, но не успява. – Защо? – Не разчита на себе си, а на теляци. Те го търкат, чистят, но не знаят, как да му помогнат. Човек остарява, когато уповава на другите. Човек остарява преждевременно, защото уповава на временни неща. Той мисли да забогатее, да се облече добре, да се представи пред хората. И това е на място, но той не уповава на мисълта си. Най-добрата дреха е правата мисъл. Най-добрата дреха е правото чувство. Най-добрата дреха е правата постъпка. Човек сам може да си създаде най-добрата дреха.

Едно от качествата на дрехата е да бъде топла, да не мръзнете. Ако с тая дреха, която имате, отидете на хижа Алеко, ще зъзнете. За да влезеш в хижата, да се стоплиш и да нощуваш, трябва да платиш. На легло за една вечер се плаща 105 лв. Ако искаш да запалиш печка, ще платиш 150 лв. Въртиш се, обикаляш натук-натам, не знаеш, какво да правиш. Излизаш вън, гледаш, Витоша се намръщила, пита те, защо си дошъл. Искаш да се разходиш, вятър духа, не можеш. Погледнеш към слънцето, не го виждаш, забулило се. Ти си в положението на затворник. Обвиняват те, че си направил някакво престъпление и те турят в затвора. Невинен си, но не те пущат, докато не се разгледа делото. Кога ще се разгледа? Има време, те не бързат. Седиш в една стая сам, минават дни и месеци, не те разследват – забравили те даже. Отвън минават войници, пазят те. Не ти харесва стаята, но нямаш право да се оплакваш. Такова е положението на всички хора – затворници сме.

Някой казва: Не съм ли свободен? Вие мислите, че като сте на земята, сте свободни, Никой не е свободен. Преди всичко, вие не се разбирате. Как можете да сте свободни? Казвате за някого, че не е добър. Как да не е добър? Той носи кошница с круши и, дето минава, на всички дава по една круша. Който дава, той е добър човек. Който нищо не дава и мисли само за себе си, не е добър. Един носи кошница с грозде, но минава покрай хората, на никого нищо не дава. Тоя човек е егоист, само за себе си мисли. Добрият човек носи светлина в ума си. Ако влезе в салона, между нас, ще донесе светлина. Той е богат, дава от себе си. Вие намерите един беден, веднага искате да го обърнете към Бога, да повярва. Ние не се нуждаем от бедни хора – богати искаме. Ние не се нуждаем от безверници, да ги обръщаме – вярващи хора искаме. Ние искаме даровити хора, да проявят дарбата, която Бог е вложил в тях. Не е въпрос ние да влагаме дарби на хората. Те трябва да дойдат с готови дарби.

Често вие водите различни хора, да им проповядвате. Казвате: Тоя човек повярва в Господа. Гледам, челото му ниско, два-три сантиметра, брадата му недоразвита, ушите му малки, заострени. Той няма никакво отношение към Бога, но гледа да задигне нещо оттук-оттам. Мислите ли, че младата мома, която се влюбва в един момък, е готова да се жертва за него? – Вярвала в него. – Тя вярва в думите му, но дотолкова, доколкото осигурява себе си. И момъкът се влюбва в момата, харесва я външно, но само външността и не го задоволява. Той иска да бъде тя здрава, силна, жизнерадостна, умна, да гледа дом, деца, да му помага в живота. Работа се иска от човека, а не само външна красота. Дават ти една мотика да работиш. Преди да отидеш на лозето, опитваш я, дали работи добре. Външно е хубава, но дръжката й е дебела, металът й е слаб, огъва се при копане. Дадат ти една цигулка, да свириш, Погледнеш цигулката и се отказваш от нея. – Защо? – Пукната е на две-три места, няма струни, лъкът й с няколко косми, опадали. Как ще свириш с тая цигулка? Външно изглежда хубава – това е друг въпрос. Цигулката е за работа, а не за украшение.

Сегашните хора се страхуват от живота. Те се боят да не обеднеят. Те крият капитала си, мълчат и се представят за сиромаси. Какъв сиромах е той? Отишъл да се учи при велик музикант, а минава за сиромах. Взима уроци при учителя си, а същевременно го критикува, намира погрешките му. Такъв ученик не може да напредва, не може да свири. Ако вие дойдете при мене, какво бихте желали? Ще кажете, че искате да видите Господа. Чудно нещо! Вие виждате Господа всеки ден, без да съзнавате това. Някой ви свири една песен. Виждате цигулката му, лъка, струните, нотите, самия него, но песента не виждате. Песента чувате, но не я виждате. Така се проявява и Бог. Важно е, като слушате песента, да разберете нещо от нея. Песента „Цвете мило, цвете красно“ може да се свири на цигулка, а може да я слушате от човек, който пее сопран, алт, тенор или бас. Целта е, който и да я пее, да разберете нещо от нея. Ако слушате някой сопран, трябва да се подмладите. Учете се от всичко. Виждате, че някой минава край вас. Какво разбирате? – Че тоя човек отива на работа. – Какво ще кажете, ако той спре на пътя? – Търси някаква помощ. – И Провидението понякога ни спира, иска нещо от вас.

Сега и вие сте дошли тук за нещо. Има някаква идея, за която сте дошли. Отиваш да учиш цигулка. Защо учиш? Или да се прехранваш с цигулката, или да станеш виден цигулар, да се прославиш. Ако знаеш да свириш добре, всички ще те търсят, ще искат да се запознаят с тебе, да им свириш. Не знаеш ли да свириш, никой няма да ти обърне внимание. Тоя закон е валиден и за природата. Ако не мислиш право, не можеш да станеш виден човек; ако не чувстваш право, не можеш да станеш виден човек; ако не постъпваш право и не любиш, не можеш да станеш виден човек. Който не види и не познае любовта, виден не може да стане; който не види и не познае любовта, красив не може да стане. Само ония цветя са израснали и цъфнали, които са видели слънцето. Ония, които не са видели слънцето, и досега още са в земята. Достатъчно е да зърнат един слънчев лъч, за да покълнат и да си покажат главичката над земята.

Казвате: Вяра ни е нужна. – Каква вяра ви трябва? – Силна вяра. Ако вярата ви не ви направи силни, тогава, или вие не сте я разбрали, или тя не ви е разбрала, или не сте намерили истинската вяра. Казвате, че вярвате в Христа. Как вярвате? Христос е проповядвал любов към Бога. Той казва: „Аз не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, явих ви го.“ Като срещнете Христа, какво ще Му кажете? Все трябва да кажете нещо, по което да познае, че сте Негов ученик. Иначе, ще се намерите в положението на човек, който минава за велик музикант, а не знае да свири и да пее. Ние нямаме нужда от такъв музикант. Той само ще гледа. Следователно, като срещнеш Христа, трябва да дадеш нещо от себе си. Без даване никаква връзка не става. Казваш: Обичам кравата си. – Защо я обичаш? – Защото ми дава мляко. Като издоиш млякото, гледаш, колко е гъсто, какво масло ще изкараш. Ти се грижиш за кравата, храниш я, да ти даде теленце, да го продадеш, да спечелиш нещо от него. Един ден, когато кравата умре, ще одереш кожата й, ще си направиш обувки или цървули. Както виждате, всички полагате труд, усилия, да придобиете нещо за себе си. Навсякъде цари егоизъм. Хиляди години трябва да минат, за да се освободи човечеството от егоистичното.

Представете си, че тръгвам на екскурзия, предстои ми далечен път. Обаче, имам едно голямо неудобство – обувките ми са груби, убиват на пръстите ми. Едва ходя, не съм разположен и, вместо за два-три часа, стигам за пет часа. С корави, с груби обувки не се ходи лесно. Много от човешките мисли и чувства са груби, корави, като моите обувки. С такива мисли и чувства не може да се отиде надалеч. С груби желания и постъпки надалеч не може да се отиде. С такива мисли, чувства и постъпки не можеш да се подмладиш.

Какво означава подмладяването? Представи си, че твоята стая е малка, тясна и ниска. Искаш да се подмладиш. Това значи, да напуснеш тая стая и да влезеш в нова, по-широка, по-дълга и по-висока. Светла, голяма трябва да бъде стаята ти, а ти трябва да бъдеш здрав. Ако си болен, защо ти е голяма стая? Като си здрав, и ти ще дадеш нещо на стаята, и тя ще ти даде нещо. Някой те пита, обичаш ли го. Ти се страхуваш да му отговориш. – Защо се страхуваш? – Защото трябва да му дадеш нещо. Кои са признаците на обичта? Как ще докажеш, че обичаш някого? Като обичаш себе си, ти знаеш, че имаш една инсталация в ума си – светлина имаш. В сърцето си имаш друга инсталация – топлина имаш. В душата си имаш трета инсталация – сила имаш. Значи, само силният може да обича. И болният обича, но очите му са отворени на четири, очаква нещо да вземе. И бедният обича, но очаква нещо да получи: дрехи, хляб. Като получи нещо, благодари. Така изразява той любовта си. И вие обичате, но очаквате да дойде любовта, да ви донесе нещо.

Седят двама инвалиди в една болница и се разговарят. Единият е сакат, и другият е сакат: първият няма крака, и двата му крака са пострадали, вторият има само един крак. Той казва на първия: Донеси ми малко вода, да пия. – Как ще ти донеса? Нали виждаш, че нямам крака? Ти имаш поне един крак, все можеш да станеш, да донесеш вода и на мене, и на тебе. Наистина, вторият инвалид има поне една възможност да си услужи – има един здрав крак. Ако вашият ум е лишен от светлина, ако сърцето ви е лишено от топлина, и ако душата ви е лишена от сила, какво може да направите? Вие сте абсолютен инвалид, нито на себе си може да услужите, нито на другите.

Какво се иска от човека, за да не бъде инвалид? Всяка сутрин той трябва да среща любовта, мъдростта и истината. Като срещнеш истината, ще можеш свободно да ядеш; като срещнеш мъдростта, ще знаеш, как да ядеш; като срещнеш любовта, ще знаеш, как да използваш храната, която си приел. Не е достатъчно човек само да яде, както не е достатъчно само да живее. Под „живот“ разбирам, като станеш сутрин, да ти е приятно, че си стъпил на краката си; да ти е приятно, че можеш да говориш, че имаш хубав глас; да ти е приятно, че си здрав, че имаш здрава глава, здраво сърце, здрави дробове, здрав стомах; да ти е приятно, че ядеш, че имаш вяра. От време на време аз отивам на екскурзия до хижа Алеко, или по-близо. Като виждат това, някои казват, че ще има бомбардировка. – Защо? – Защото съм отишъл на екскурзия. Ще прекарам на планината един-два дена, после пак ще се върна. Ако през това време дойдат аеропланите, какво ще кажете тогава? Нали вярвате, че без Божията воля не пада косъм от главата на човека? Де остава тая идея? Де остава вярата ми? Вярно е, че без любов, без мъдрост и без истина нищо не става. Ние знаем, какво носят ония със самолетите. Те не носят Божието благословение. Те идат да накажат виновниците. Не се позволяват убийства. Какво правят днес? Тоя убиват, оня убиват, да не им пречат. Всички трябва да следваме Божиите пътища. Сега нападат Лондон, нападат Берлин – едни-други се нападат. Англичаните хвърлят бомби, германците хвърлят бомби, руснаците хвърлят бомби на бойното поле, американците хвърлят бомби – всички се наказват и едни-други се учат: Трябва да служите на Господа!

Казвате: По-скоро да дойде мирът! Тъй, както вие мислите, мирът не може да дойде. Докато децата в един дом се бият, бащата не може да донесе мира. Като ви наблюдавам, като изучавам хората, виждам, че едни от тях са германци, други са англичани, трети – американци, четвърти – руснаци, италианци, българи, всички са тръгнали със своите аероплани, със своите експедиции за наказване на виновните. Всички викат: Да се накаже тоя, да се накаже оня! Виждам една сестра се готви за нападане; приготвила самолета си, запасила се с бензин, чака момента. С нападане нещата не се разрешават.

Като се върнах от Витоша, намерих прозореца на стаята си отворен. Заинтересувах се да разбера кой е влизал и какво е донесъл или взел. Ако е влизал въздух, добре е направил, проветрил е стаята. Важно е, какво е оставил и какво е взел. Въздухът може да е постъпил като екскурзиант, влязъл в стаята ми, като в хижа, взел си дърва да си направи огън, да се стопли. Едно имам предвид: Когато обичаме Бога, нещата стават по Божествен начин. Когато не Го обичаме, нещата стават по човешки. Светът трябва да се убеди в мисълта, че когато обичаме Бога и изпълняваме Неговата воля, всичко, което става, е за добро. Когато не Го обичаме и не изпълняваме волята Му, всичко става по друг начин.

Казвате: Да подчертаем думата „любов“. С колко линии ще я подчертаете? Може с една, с две или с три линии. Ако момата подчертае любовта с една линия, само възлюбеният й ще я бие. Ако я подчертае с две линии, ще я бие свекървата. Ако я подчертае с три линии, ще я бие и свекърът. За да не я бият, момата трябва да има любов в себе си, но неподчертана. Тогава възлюбеният й ще изгори тоягата си, свекървата ще продаде своята, а свекърът ще се яви без тояга. Любовта не трябва да се подчертава. Аз съм за неподчертаните работи.

Хората лесно виждат погрешките на близките си, а своите не виждат. Те гледат как някой яде и казват: Тоя човек е лаком, много яде. – Колко яде? Ако изяде четири-пет круши, много ли е това? Колко големи са тия круши? Има круши по 600 гр. едната. Ако му дадат две такива круши, едва ли би ги изял. Отдалеч нещата изглеждат другояче, не както са в действителност. Гледате, че някой яде с апетит, но колко е изял, не знаете. Не бързайте да вадите криви заключения. Ето, преди няколко дена отидохме с братя и сестри на екскурзия до хижа Алеко. Ония, които не дойдоха, си представят всичко идеално. Те си мислят: Леко пътуване, с автомобил отидоха. Всъщност, отидохме пеш. Братята питаха, да вземем ли автомобил, но аз отказах. В ума си аз никога не държа мисълта за превозно средство. Всякога разчитам на двете колела, които природата ми е определила. Тръгнахме в 6 1/2 ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха една стая – студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печката. Въглищата бяха ситни, не горяха добре. Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се стоплихме добре. Следната вечер имахме 30° топлина в стаята. Както виждате, навсякъде са нужни хора с инициатива, да са готови за работа. Докато дойдем до хижата, двама братя и една сестра носеха големи, тежки раници. Другите носеха малки, леки раници. На братята, които бяха много натоварени, от време на време пращах по малко ток, да се ободрят. Така, незабелязано стигнахме. Когато трябваше хляб, благославях житното зърно, и хлябът пристигаше.

Под „житно зърно“ аз разбирам съзнанието на човека. Когато умът, сърцето и душата на човека са отворени, хлябът всякога иде. Седим с един брат и се разговаряме за житното зърно. След това казах да пратим някого да донесе хляб. В това време един от нашите братя слиза от Черни връх и носи един голям хляб за нас. Той остана между нас 24 ч. да си почине и да се види с всички. След малко иде друга сестра и носи още един хляб. Ето какво значи, да благословиш житното зърно. Казвам: Господ и от Витоша мисли за нас. Той се прояви и чрез брата, и чрез сестрата. Бог е и в мене, и във всички хора – чрез всички се проявява. При това положение, аз смело вървя напред, защото Бог е зад мене. Това е моето разбиране. Аз вървя напред с бастуна си и си казвам: Виждам Господа навсякъде. Той приготвил хляба и в София, и на Витоша. Той изнесе товара чрез братята. Като гледах, с каква Любов братята носеха тежките раници, виждах, как Бог работи, как им помагаше. Имайте вяра. Бог е във вас и ви помага. Той е във всичко добро. В една държава има ред и законност – Бог е в тая държава. Отивате някъде, посрещат ви добре – Бог ви посреща. На тръгване за хижата заваля дъжд. Казвам: Няма да вали. Нашата екскурзия е предвидена. Наистина, дъждът престана, и ние се качихме на 1800 м. височина. Някои искаха да се качваме още, но счетох, че това беше достатъчно.

Да благодарим за всичко, което ни се дава. Докато слънцето изгрява, Бог е с нас. Докато звездите изгряват, Бог е с нас. Докато вятърът вее, Бог е с нас. Докато има хляб, Бог е с нас. Обърнете се назад и вижте, какво сте получили. Казвате: Това нямаме, онова нямаме. Бог е във всичко, което имате, а не в онова, което нямате. – Празен е умът ми. – Бог не е с тебе. – Празно е сърцето ми. – Бог не е с тебе. – Сила нямам. – Бог не е с тебе. Като се качихме на планината, ние разделихме всичко по братски и го изядохме. За всичко платихме скъпо; разходката ни не излезе евтино. Питаха ме, доволен ли съм от екскурзията. Казах, че съм доволен и от студената стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от Черни връх и от София. Ние всякога сме доволни от това, което Божията любов и Божията мъдрост носят. На тръгване за планината валя малко, имаше и малко вятър, но на връщане не капна нито капка дъжд, а вятърът беше зад нас, та ни подкарваше. Като вървяхме из планината, спирах се да питам братята и сестрата, тежат ли им раниците. И тримата казаха, че са свикнали, не ги усещат.

Сега и на вас казвам: Свикнете да носите тежки раници. В живота има големи и малки мъчнотии. За всяка мъчнотия – голяма и малка, има причина. Вървял един цар из града и пред една бедна, срутена колибка, видял, как един бедняк, гол и окъсан, играе с децата си. Царят се спрял, погледнал го и си казал: Весел, безгрижен човек. Дал му една голяма сума, да подобри положението си. Издигнал се беднякът, започнал да търгува и в скоро време станал виден човек. Един ден топ памук паднал на рамото му, и той легнал болен. Царят се заинтересувал за него и пожелал да разбере, от какво е болен. Казали му, че топ памук паднал на рамото му и го ранил. – Чудно нещо, казал царят, каква дребна работа го турила на легло. По-рано той ходеше бос, гол, окъсан и издържаше на големите мъчнотии, а сега една малка мъчнотия го съборила. Питам: Ако ти заболяваш от една обидна дума, или от един крив поглед, де е твоята сила?

Когато тръгвахме за хижата, аз си взех няколко книги за четене, като мислех, че там има електрическо осветление. Оказа се, че няма електрическо осветление, и си послужихме с газена лампа. Желая ви да имате вътрешна електрична инсталация, да си послужите с нея, когато ви потрябва. Първата вечер прекарахме на хижата много добре, особено след понасянето на хляба. Всички пяха много хубаво, гласовете се сливаха в един. Братът, който донесе хляба, остана много доволен. С него заедно бяхме десет души. Като махнем нулата на десетте, остава единицата – Господ, Който беше с нас. Пяхме, разговаряхме до 12 ч. вечерта. На сутринта излязохме да видим изгрева на слънцето, което изгря чисто, без облаци и мъгла.

Бъдете доволни от живота. Когато сте доволни, ще знаете, че Бог присъства между нас. Ако пееш хубаво и си доволен, ще знаеш, че Бог е с тебе. Ако не си доволен, Бог отсъства. – Остаряхме вече. – Радвайте се, че сте остарели. Остаряването показва, че сте поумнели. По-добре ли е да си млад и да замотаваш главите на момите и на момците? Като се замотае преждата, трябва да минат часове, докато я размотаеш. И с младите е същото. Години минават, докато се оправи кълбото на живота им.

Не се срамувайте от любовта – тя е проява на Бога. Не се срамувайте и от Божията мъдрост. – Не съм умен. – Нищо от това. Умът ти още не е цъфнал, не се е развил. Той ще цъфне и ще даде плод. Всичко, което Бог е вложил в нас, ще се развие. Бъди доволен от всичко. Боли те крак – не роптай, не търси причината отвън. Някое същество е влязло в крака ти и те държи, не ти позволява да ходиш. Боли те кръста – друго същество те хванало. Боли те глава – трето същество те хванало. Тия същества идат да учат човека, да внесе ред и порядък в живота си. Причината на някои болести се крие в ума, на други в сърцето, а на трети – в душата. Когато умът, сърцето и душата са в хармония, никаква болест не може да ви нападне. Болестите са свят вън от Бога. Влезе ли Бог в дома ти, всички болести излизат вън. Значи, докато си с Бога, ти не можеш да боледуваш. Щом престанеш да мислиш за Него и Го туриш далеч от себе си, ти започваш да боледуваш. Когато мислиш, чувстваш и действаш, Бог е с тебе. Радвай се на Неговото присъствие.

Сега сте дошли в клас да ме слушате – Бог е с вас. – Да отидем на оня свят. – Оня свят е свят на любов, на знание, на свобода. Ако имате светлина в умовете си, оня свят е на земята, няма защо да го търсите горе. Оня свят трябва да дойде във вас, за да отидете и вие в него. Първо Бог трябва да дойде в нас, за да влезем и ние в Него. Може ли нероденото дете да отиде в прегръдките на майка си? Само роденото дете може да отиде в прегръдките на майка си. И ние трябва да бъдем родени от Бога, за да отидем при Него.

И тъй, ние не можем да слушаме музика, ако не сме родени. Не можем да виждаме светлината, ако не сме родени. Не можем да опитваме благата, ако нямаме уста. Христос казва: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Значи, само живите неща се ядат, а не мъртвите. Да благодарим, че имаме безброй живи неща за ядене. Яжте живия хляб, пийте живата вода, за да станете такива, каквито трябва да бъдете. – Не сме добри. – От вас зависи да бъдете добри. Вие сте шише, в което се налива известно съдържание. Шишето не струва скъпо – важно е съдържанието. То прави и шишето ценно. Колко струва шишето, в което има розово масло? В това отношение, умът ни става ценен, когато влезе в Божествената светлина. Сърцето ни става ценно, когато влезе в Божествената любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената сила. Да бъдем проводници на Божията светлина, на Божията топлина и на Божията сила. Това е наше право, както е наше право да бъдем здрави.

Някой казва: Аз не съм здрав и не мога да бъда здрав. Значи, болен можеш да бъдеш. Това не е нещо ново. Болестта е старо нещо. Чрез болестите хората се опознават. Те се опознават и по друг начин. Като дадеш хляб на гладния, или вода на жадния, ти се опознаваш с него. Не е лошо, че си гладувал или жадувал няколко часа. Радвай се, че ти се представя случай да се опознаеш с оня, който ти услужва. – Добре ли съм услужил? – Ако услугата ти е на място направена, добре си услужил. Някой пее и пита, дали е пял хубаво. – Ако времето е бурно и от песента ти утихне, добре си пял; ако времето е мрачно и от песента ти се изясни, добре си пял. Ако влезеш в дом, дето хората се карат и от песента ти се въдвори мир между тях, добре си пял. – Кога ще престанат хората да се бият? Едно ще знаете: Само земните жители се бият. Съществата, които живеят на Слънцето, на Луната, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, живеят в мир и съгласие. Единственото място, дето хората се бият, е земята. – Коя е причината, че се бият? – Малко било яденето им. Те се бият, за да си осигурят повече хляб, повече храна. Също така те се бият за земя, всеки иска да придобие повече блага. Значи, причината за войната е икономическа. От невидимия свят са решили да вземат от ония, които имат повече, и да дадат на ония, които имат малко. Така ще ги заставят да живеят братски. Какво ще правите с излишното? Може ли да го носите със себе си? Лесно се носи една раница до хижата, колкото и да е тежка. Но как ще носиш цялата покъщнина със себе си? Ако речеш да я носиш, скоро ще се откажеш от нея.

Човек се нуждае само от ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от организираната мисъл, която може да ти помага във всички случаи; няма по-хубаво нещо от организираното чувство, което всякога ти помага; няма по-хубаво нещо от организираната сила, която всякога ти помага. И милиони да ти дават, без Божията Любов нищо не можеш да постигнеш. И богат да си, и учен да си, и силен да си, без любовта всякога ще бъдеш недоволен. Имаш ли любов, доволството иде. Имаш ли Божията Мъдрост и Божията Истина, всякога ще бъдеш доволен. Какво представят любовта, мъдростта и истината? – Пълното доволство. Докато истината е с тебе, ти си свободен; докато мъдростта е с тебе, знание имаш; докато любовта е с тебе, живот имаш. Любовта подмладява човека и осмисля живота. Мъдростта осветява вътрешния живот на човека. Истината освобождава и дава простор на човека да ходи, където пожелае. Като мислиш, чувстваш и действаш свободно, ти имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.

Изпейте песента „Аз мога да любя.“

Какво представя доброто? – Всички организирани семенца и плодове. Всяка мисъл, която може да расте и да се развива, е добро. В песента „Аз мога да любя, добър да стана“ подразбирам условия за придобиване на някаква добродетел. Можеш да станеш милостив, справедлив. Това са все богатства. Милосърдието е богатство на сърцето, а справедливостта – на ума. Добротата е богатство на душата. Ето защо, като пееш, някога ще пееш за ума, някога – за сърцето, а някога – за душата.

Всяка песен има определено темпо – andante, allegro и др. Когато се гради къща, това е andante; като се съгради къщата и даваш увеселение, това е allegro. Движиш се с биволска кола – andante; движиш се с автомобил – allegro. Най-безопасното пътуване е andante, най-опасното е allegro. При темпо andante хората се примиряват със своите вземания и давания, изплащат полиците си. Когато плащаш, не можеш да вървиш бързо. Като дойде allegro ти се освобождаваш от плащанията си. Музикантите са умни хора, не казват, че имат да плащат, но свирят andante, и така си уреждат сметките. Като изплатят задълженията си, свирят allegro.

Изпя се една песен andante и една – allegro. „В зорите на живота“ – andante. „Блага дума на устата“ – allegro. Няма по-велико нещо в живота от това, Бог да ни обича и да е на наша страна. Сега бог е с нас и иска да вървим allegro, а не andante. Хората, които сега се бият, не могат да се движат бавно – andante. Те се движат allegro, т. е. бързо плащат полиците си. Който мисли бавно и пее бавно, очаква нещо; той иска много. Който пее allegro бързо върви, бързо мисли и с малко се задоволява. Престанете вече да пеете andante.

Бог казва: Турете раниците на гърба си и вървете бързо. Оня свят е хижа, в която трябва да отидем. Той е добре уреден. Там ще ни приемат, но временно; после пак ще ни върнат на земята. На оня свят ще се научим, как да живеем, че, като се върнем на земята, да приложим това, което сме научили. Вие искате да отидете на оня свят и там да останете. Това е невъзможно. С тия стари възгледи няма да ви приемат. Вие приличате на ония търговци, които закъсват в сметките си и отварят старите тефтери: тоя има да ми дава 10 лв., оня – 15 лв. и започват да ги преследват. Турят някого на око и не го оставят свободен. Оставете старите тефтери! Откажете се от тях.

Един търговец сънувал, че бил на оня свят. Като се събудил сутринта, казал: Дайте ми тефтерите. На оня свят не се живее така. Турете тефтерите в огъня, да изгорят. Наистина, на оня свят тефтери не съществуват. Какво ще вземеш от бедняка? Нищо няма човекът. Седиш и се безпокоиш, че не може да ти плати. Приеми новото и стани извор, който постоянно дава. Няма по-хубаво нещо от това, да мислиш право; няма по-хубаво нещо от това, да чувстваш радостта на другите; няма по-хубаво нещо от това да постъпваш добре и да знаеш, че Бог е с тебе. Радвай се, че Неговото лице е радостно, и Той е доволен от тебе.

Сега харесах пеенето ви. И andante изпяхте добре, и allegro-то. Вярвайте в пътя, който ви посочвам. Бог е с нас.

„Отче наш, Който си на небето“ – знаем вече, кой е Отче наш.

8. Лекция от Учителя, държана на 24 ноември, 1943 г. София. – Изгрев.

[Ани]

От книгата,

"Трите свещи"

. Общ окултен клас. XXIII година (1943–1944).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2008. ISBN 978-954-376-018-3.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

на томчето

НОВО РАЗБИРАНЕ

„Добрата молитва"

„Аз ще се подмладя"

Много тесни схващания имате за подмладяването. Ако един човек не мисли, не е млад. Като престане да мисли, остарява. Ако един човек престане да чувства правилно, и той остарява. Ако не може да върши работа, и той остарява. Да бъде млад в лицето. Младостта е в лицето на човека.

Някой казва: „Аз съм млад, защо ще се подмладявам?" Той не разбира какво нещо е младостта. Колко мъчно може да се убедите. Вие запример искате резултат. Переш една риза в мътната вода и очакваш да бъде чиста. Тя ще бъде чиста като водата. Ако водата е чиста, и ризата може да бъде чиста. Трябва да има и малко сапун. Чиста вода и добър сапун - пере.

Старостта е един търговец с голям капитал без стока. Пари има, колкото искаш. Стоката е важна. Хляб може да имаш, но не може да ядеш. Защо не можеш да ядеш?

Вие разсъждавате и казвате: „Аз не съм разположен." - „Не си разположен? Много добре. Защо не си разположен?" - „Не може да мисля." - „Защо не можеш да мислиш?" - „Туй не ми е свойствено." - „Кое ти е свойствено?"

Сега, съвременният свят и всички имат една крива основа. Ние мислим, че светът с насилие може да се оправи. Светът с насилие може да съществува, но с насилие не може да се оправи. Един цигулар, който не знае да свири, може да вдига шум. Има някой - като свири, ще се разболееш. Има други, които като дойдат да ти посвирят, ще оздравееш. Има човек - като дойде да работи на лозето ти, лозето тръгне напред. Някой, като дойде да работи на лозето ти, ще развали лозето ти. Много хора не знаят как да копаят - като копаят, изсичат жилките на чуканите. Някои, като режат лозето, не знаят как да го режат.

Пратил един поп слугата си Стоян да изреже лозето. Пита го: „Стояне, знаеш ли да режеш лозе?" - „Зная." Отива, изрязва го. Пита го дядо поп: „Плаче ли лозето?" - „Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш."

В религиозния живот казвате: „Аз го зная." Не е лесна работа да бъдеш религиозен. Духовен цигулар е, който знае да свири без погрешка. Който само търка, свири само две парчета, „Цвете мило, цвете красно", не е цигулар. Не е лесна работа да изсвириш „Цвете мило, цвете красно".

Питам ви сега, вие защо остаряхте? Питам, защо осиромашахте? Щом си сиромах, кои са причините? Сега нас ни казват - като идем в другия свят, ще се подмладим. Тъй е, ще се подмладим. То е - като идем в училището, ще ни приемат. Тъй е, но не всякога. Ще идеш в училището - има конкурс. Ако издържиш изпита, ще те приемат; ако не издържиш изпита, няма да те приемат. В България мнозина отиват в университета, но някои имат долни бележки: три и половина, четири и половина - не ги приемат. Някои имат пет, пет и половина, шест. Които имат шест, те имат възможност да бъдат приети.

Един човек, който не познава истината, колко ще му туриш? Каква бележка ще му туриш на този, който не познава истината?

Старостта най-първо иде и започват да те болят краката, боли те вратът, ходиш изкривен. Младите, като заболеят, лесно оздравяват. Старият, като заболее, вярва в болестта. Боли го кръстът. Младия, и него го боли кръстът, но той не вярва. Казва: „Аз съм млад." Старият казва: „Остарях сега."

После, като се поогледате в огледалото, не се харесвате.

Как остаряхте, как ви туриха този образ, защо ви го натрапиха на главата? Уж все растете, по-хубави да станете и един ден - освен че по-хубави не ставате, но и каквото имахте, изгубихте. Ходихте на баня да се окъпете, за да се подмладите, а тия теляци[1], които те търкат - ти остаряваш. Някой път са ви търкали теляци, които не знаят.

Аз виждам, остарели сте от теляци.

Запример в сегашните бани аз виждам, след като разтрива, ще счупи едно яйце и ще го тури на главата. Питам: „Защо го турихте туй яйце?" - „Да станат косите по-меки." Не зная дали стават по-меки.

Ние, съвременните хора, сме много смешни. Турил някой бяла връзка. Защо? Някой турил черна, някой червена, някой синя. Казвам, без връзка не може ли? Може. „Хубаво е, все човек трябва да има нещо. Без дрехи човек не може да бъде." Може без дрехи. Щом те оберат разбойници, ще ходиш гол.

Казвам, да знаеш добре да мислиш. То е дреха. Ти сам трябва да си създадеш дреха, която е най-хубава.

Сега, ако всинца ви изведем на хижа „Алеко", ще зъзнете. Много скъпо е за една вечер да престоиш: трябва да платиш сто и пет лева за легло. А за подпалването на печката трябва да заплатите сто и педесет лева. М то няма много удобства. Излезеш отвън, мъгла има, намръщило се. Казва: „Какво търсиш тук, защо си дошъл?" Искаш да се разходиш - духа вятър. Искаш да гледаш слънцето - забулили го, няма го.

Ние често мязаме на затворници. Някой път те обвинят - направил си нещо, за което си виноват. Някой път набедили те и седиш в затвора, докато им дойде разположение да се заведе това дело. Ти седиш четири-пет месеца в затвора, чакаш. Там те вардят, не ти обръщат внимание. Няма да ти дадат една стая, която ти обичаш.

Сега всички вие седите и казвате: „Не съм ли свободен?" Мислите, че като сме в нашия свят, ние сме свободни. Не сме свободни. Всички не сме свободни, не се разбираме.

Казвате, че този брат не е добър. Какво разбирате? Всеки брат е добър, който носи кошница - на този една круша, на онзи една круша. Братът е добър да даде на всички. Щом братът минава и нищо не дава, не е добър. Носи грозде, не дава. Казвате: „Не е добър, голям егоист е." Който е добър, дава гроздето на другите. Който е егоист, употребява гроздето за себе си. Казвате: „Той е много добър човек." Добър човек е, да дойде да светне в салона. Като дойде, не да е бедняк, но едновременно да разполага.

Някой път идат бедняци, искат между нас да останат. Ние не искаме бедни хора, богати искаме. Казва: „Да го накараме да вярва в Господа." Като дойде, трябва да вярва в Господа. Ние искаме даровити хора. Каквото Господ е вложил в тях, то да се роди. Сега - да му турим ние дарбата. Казвам му: „Ти не си за при нас."

Вие всички викате какви да е хора. Гледам, повикали сте някой, пък челото му сбутано, брадата му сбутана. Като дойде, гледа оттук-оттам да задигне нещо. Нас не ни трябват такива хора. Той казва: „Учителю, този повярвал в Господа."

Когато една мома повярва в един момък, мислите ли, че тя е готова заради момъка? Този момък търси една мома, иска да се жени, но, най-първо, иска тази мома да бъде здрава, да има мускули, да има мозък, да има сърце, сърце здраво, понеже иска да работи. Не само хубава на вид.

Работа се изисква в света. Някой ти дал някоя мотика. Идеш на лозите - мотиката не е хубава. Самата мотика не е хубава и ръчката не е хубава. Дадат ти една цигулка, какво ще свириш? Тя е пукната, струните разлепени, лъкът е от три-четири конеца. С какво ще свириш? Трябва един хубав лък, един хубав инструмент.

Във вас има страх, скрили сте капитала. Някои сте много богати, мълчите и казвате: „Сиромаси хора сме." Не сте сиромаси. Как сте сиромаси хора? Той дошъл да се учи при мене. Един ученик, който отива при един учител музикант и намира погрешки - той не е за учител, не знае да свири.

Ако ви попитам какво искате вие, какво бихте поискали? Казвате: „Да ми покажеш Господа." Чудна работа, всеки ден Го виждате. Виждате ли една песен? Покажат ви „Цвете мило, цвете красно". Виждате ли вие песента? Виждаш нотите, виждаш и инструмента, с който се свири, виждаш и лъка, виждаш и струните. Има нещо, което не си видял, не си чул, не са ти свирили още песента. После, много пъти една песен се пее на какъв глас? Пели са ти „Цвете мило, цвете красно", какво си разбрал? Или са ти пели „Цвете мило, цвете красно" на тенор или на алт, или на сопран, какво си разбрал? Като се пее една песен на сопрано, „Аз ще се подмладя", какво разбираме?

Най-първо казвате: „Иван минава." Казвам: „Иван се спря." Защо се спира Иван? Очаква да му помогнем нещо. Когато Провидението ни спира, и то ни спира и казва: „Иване."

Сега, вие сте дошли тук и във вас има друга идея. Вие имате една идея и заради тази идея сте дошли. Съвсем друго нещо имате. Цигуларят отива да учи изкуство да свири. Защо? Да се прехрани, да стане виден. Ако не знае да свири, хората няма да обръщат внимание. Ако знае да свири, навсякъде може да се запознае. А пък в природата, ако ние не знаем да мислим, видни хора не може да станем. Ако не може да любим, видни хора не може да станем. Ако не знаеш да любиш, виден човек не може да станеш. Ако не знаеш как да постъпваш, виден човек не може да станеш.

За да познаваш любовта, трябва да станеш виден човек. Вие искате да бъдете красиви в живота. Човек, който не е видял любовта, той красив никога не може да стане. В света всички ония растения, които са видели слънцето, са израснали и видни са станали; които не са видели, са останали в земята и сега са заровени.

Казваме, ние вярваме. Ако имаме една вяра, ако тази вяра не може да внесе сила в нас, три неща има: или ние не разбираме вярата, или вярата не ни е разбрала, [или] ние не сме я намерили.

Казвате: „Вярваме в Христа." Какво вярваш в Христа? Христос е проповядвал само една идея: „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, казах ви го."

Допуснете, че ще срещате Христа. Като Го видите, какво ще кажете? Допуснете, че вие срещате един знаменит професор по музика, но не знае да преподава, не знае да свири и пее. Този професор на земята ние не го искаме. Ти не искаш професора само да те гледа. И ти като идеш, трябва да занесеш нещо.

Ти имаш една крава. Казваш: „Аз много обичам нашата крава." Защо я обичаш? Тази крава ще я гледаш, мляко трябва да дава четири-пет килограма най-малко. Трябва да дава шест, седем, осем, десет кила. Като ти даде кравата, е по-добре. Доволен си. После, гледаш млякото дали е рядко, или гъсто. Ще го чукаш, ще изкараш масло. После се интересуваш какво теле ще роди. Туй теле не е за кравата, то е за теб, да може да го продадеш някъде. Един ден, като умре кравата, да знаеш да одереш кожата и да си направиш цървули. От единия край до другия има нещо егоистично. Хиляди години ще минат, докато се освободите.

Допуснете, че аз съм тръгнал на екскурзия. Имам едни обуща, които ме убиват. Не съм аз виновен. Като тръгна на дълъг път, стискат ми пръстите и пръстът започва да ме боли. Докато се кача на хижата, вече пръстите ме болят и не съм разположен да ходя. С тия обуща не се ходи.

Та казвам, мислите, които имаме, с тях далеч не може да идем. Имаме много желания и с тях надалече не може да идем. Имаме постъпки, но и е тях надалече не може да идем.

Сега казвате, човек се подмладява. Под подмладяване какво разбираме? Съградиш една къща, тясна е къщата. Имаш една стая два метра широка, три метра дълга, един метър и половина или два метра висока. Ти желаеш по-хубава къща. Къщата е такава, каквато е направена. От тази къща трябва да се излезе, нищо повече. Ще идеш в по-широка къща. Пет- шест метра да има на дължина и ширина и три метра височина. После, да има всичките удобства. Влезеш в една къща, трябва да бъдеш здрав. Защо ти е хубава къща, когато си болен?

Някой казва: „Обичаш ли ме?" Вас ви е страх да кажеш дали го обичаш. Ти, като кажеш, че обичаш, трябва да му дадеш нещо. Как ще докажеш теоретично, че обичаш някого? Кои са признаците на обичта? Щом обичаш себе си, че имаш една инсталация в ума си, светлина ще имаш. Щом обичаш себе си, че имаш една добра инсталация в сърцето си, сърцето ти ще бъде топло. Щом обичаш душата си, трябва да бъдеш силен.

Само силният човек може да обича. Болният обича, но той иска да вземе. Казвате: „Болният обича." На четири са му очите, очаква да му се даде нещо. Беднякът казва: „Аз те обичам." Обича ме, аз трябва да му занеса дреха, трябва да му занеса хляб. Той благодари за туй.

Ние обичаме, но ние очакваме любовта да дойде. Казвате: „Аз го обичам!" Не е лошо да обичаш по този начин.

Събрали се двама инвалиди, и друг път съм привеждал този пример, единият сакат с единия крак, а другият сакат и с двата крака. Сакатият с единия крак казва на другия, сакат с двата крака: „Я стани да ми донесеш вода." - „Какво ще стана? Вързани са и двата ми крака. Ти имаш здрав един крак, ти стани да ми донесеш вода."

Вие как ще разрешите въпроса? Онзи, който има един крак вързан, по-лесно може да стане. На когото и двата крака са вързани, не може да стане.

Ако нашият ум няма светлина, ако сърцето няма топлина и ако душата сила няма, какво може да се направи? Нищо не може да се направи.

Казвам, всяка сутрин човек трябва да среща любовта. Всяка сутрин човек трябва да среща мъдростта. Всяка сутрин човек трябва да среща истината. Като срещнеш истината, ти трябва да бъдеш свободен, свободно може да ядеш. Като срещнеш мъдростта, ти си свободен, ще знаеш как да ядеш. Като срещнеш любовта, ще знаеш не само как да ядеш, но ще знаеш и как да използваш тази храна.

Не само човек трябва да яде. Под думата „живот" разбираме, като стане човек сутринта, да ти е приятно че си станал на крака. Да ти е приятно, че имаш хубав глас, да ти е приятно, че имаш хубаво тяло, да ти е приятно че сърцето ти тупти, да се радваш. Като ядеш, да се радваш на яденето.

Запример аз, като отида горе на хижата, някои тук казват: „Ще дойдат да бомбардират София. Учителят напуска София, по-далеч да бъде от бомбардировките." Аз три-четири дни съм далече, после съм дошъл тук, бомбардировка пак може да има. Нали имате вяра и казвате, без волята Божия нищо не става. Де е онази идея, че без волята Божия нито един косъм не пада от главата на човека? Туй е вярно: без любов, без мъдрост, без истина нищо в света не става.

Ония, които ще дойдат горе в пространството, ще ги познаем. Дойдат, пущат бомбите, ще ги знаем какви са. Те не носят Божиите благословения. Вие казвате, пущат бомби. Ние сме виновати. Те идват да наказват виновните хора. Този ще убият, онзи ще убият.

Казвам, трябва да вървите по Божиите пътища. Идат германците в Лондон, хвърлят бомби. Те отиват за наказание, казват: „Трябва да служите на Господа." Англичаните отиват в Германия, пущат бомби, и те отиват за наказание. Казват: „Трябва да служите на Господа." И американци хвърлят бомби, и русите на бойното поле хвърлят бомби. Всички казват: „Трябва да служите на Господа, туй е за наказание."

Казвам, да дойде мирът. Мирът в света не може да дойде, както сега мислим. Докато се бият, бащата може ли да занесе мир вкъщи? Не може да занесе мир вкъщи.

После мнозина от вас сте англичани, мнозина от вас сте германци, мнозина от вас сте българи. Всички ви виждам с аероплани, експедиция има за наказание. Този накажете, онзи накажете. Гледам, някоя сестра се готви да нападне. Приготвила е аероплана, бензин има.

Като се върнах от Витоша, намерих моя прозорец отворен от долната стая. Човек трябва да се зарадва, като е отворен прозорецът - влязъл повече чист въздух. Исках да зная въздухът, който е влязъл, донесъл ли е нещо, или е изнесъл нещо. Исках да го видя от кой въздух е. Може като екскурзиант да е дошъл на хижата. Взел дърва, въглища, услужил си човекът.

Когато обичаме Бога и когато не Го обичаме, работите другояче стават. Трябва да убедим света в едно нещо. Всичко става в света, когато обичаме Бога и вършим Неговата воля, но когато не Го обичаме, работите стават другояче.

Подчертана е. Ако е подчертана с една линия, ако е мома, само момък ще я бие. Ако има две линии - двама души ще я бият; ако има три линии - трима души ще я бият. Най-първо ще я бие зетят, после - свекървата и най-после - свекърът. Какво значи подчертана? Момата като влезе, защо й трябва любов? Любовта й ще изгори тоягата на възлюбения и няма с какво да я бие. Тя ще бъде толкоз умна, че свекървата, тоягата с която ще я бие, ще я продаде, и свекърът ще бъде без тояга. И тогава (Учителят заличи трите линии подчертани) неподчертана е. Неподчертаните работи аз обичам.

Някой път ние осъждаме хората. Направи някой погрешка, казвате: „Лакомо яде." Колко е лаком? Колко ще изяде? Може ли да изяде повече от едно кило? Не може да изяде. Четири-пет, шест круши ще изяде. Но ако крушите са големи, не може да изяде и толкоз.

Мен ми донесоха една круша, която тежи шестстотин грама, повече от половин кило. Две такива круши едвам може да ги изяде.

Ето в какво седи. Ние тръгваме за „Алеко". Казват: „Да вземем автомобил." Казвам: „Оставете автомобил. На крака ще идем." Като тръгваме на екскурзия, в ума си нямаме автомобил. Ако има - добре, ако няма - пак добре. Имаме автомобил с две колела. Ще се качим на него. Всякога е сигурен. Казват: „Кога да тръгнем?" Казвам: „Сега слънцето изгрява късно, ще тръгнем късно." - „В четири часа, в пет часа?" Казвам: „Ще тръгнем, когато сме готови, и няма да бързаме."

Тръгнахме полекичка, и като тръгнахме сутринта в шест и половина, в три и половина след пладне бяхме на „Алеко". Пет часа и половина до обед и три и половина след обед - девет часа. Аз вървя и давам командата. Три[ма] братя се натоварили с раници, пъшкат. Единият брат беше много натоварен, влизам в положението му. Другият брат - и той натоварен. Една сестра - също с раница, а другите сестри малки торбички носеха. Аз носех само бастуна си. Вие седите тук и идеализирате: „Отидоха горе на „Алеко"." Тримата братя да ги викам втори път, ще кажат, че имат работа.

После, отиваме на „Алеко", дават ни една стая най-студена. Туряме въглища в печката, но ситни на прах, не горят. Около собата[2] седим, но като я запалихме, не гори. Студена, стаята не е отоплена хубаво. Пък няма други въглища. За въглищата искат по сто и петдесет лева на кофа, и при това не горят. Казват: „Нас ни трябват въглища. За въглищата пари вземаме. Дърва може да си вземете колкото искате от гората." За въглищата искат по пет лева на лопата. За една кофа - сто и петдесет лева. И не горят.

Един брат взе брадвата и като набраха дърва, отоплиха стаята, стана като баня. Последната вечер имахме трийсет градуса топлина. Казвам, навсякъде трябва хора с инициатива, с готовност.

Като вървим по пътя, помагам на тия братя, натоварените. Те не знаят. Пращам повече ток. Като пусна ток, този брат се ободри. Като погледна, на него пускам ток, да му олекне, да носи леко.

Някой път турям едно зрънце. Казвате: „Какво се различава с едно зърно?" Турям отгоре на зърното кърпа, поставям си ръцете отгоре и тогава хлябът иде.

Съзнанието на човека е житното зърно. Човек, на когото умът е отворен, сърцето е отворено и душата е отворена, и хлябът винаги иде.

Седях аз там и разправях на един брат. Тълкувам му житеното зърно. Казва: „Разбрах в какво седи житеното зърно." Седим горе и казваме: „Трябва да пратим някого да донесе хляб." И преди да пратим, една сестра от горната хижа (от Черния връх) изпраща един голям хляб по един брат, който дойде и седя при нас двайсет и четири часа. Дойде друга сестра - и тя носи хляб.

Ето житеното зърно - турихме кърпите и отгоре ръцете си.

Казвам: „Отгоре от Витоша за нас мисли. Прати ни един самун хляб." Той го прави. Една сестра иде, и тя носи хляб.

Господ и оттук мисли за нас. Този брат иде отгоре, носи хляба. Аз виждам в него - Господ носи. Аз, като гледам, казвам: „Господ е и в мен." Единият брат носи - Господ е в него; сестрата носи - Господ е в нея, и аз вървя напред смело, защото Господ е отзад. Моето разбиране е това. Аз, като гледам Господа в него и във всичките, вървя напред с бастуна си.

Казвам, да виждате Господ навсякъде. Господ е, Който приготовлява хляба от София и от Витоша. Този товар Господ го изнесе. Аз се уча от тях как Господ работи. Аз като поглеждам, уча се. Този брат има любов, носи.

Сега, имайте вяра, Господ е във вас. Той ви помага. Имате един кон - Господ ви помага. В една държава има законност - Господ е вътре. Посрещнат ни хората, аз се радвам - Господ ни посреща.

Тръгваме, вали дъжд. Казвам: „Трябва да си вървим. Няма да вали и проваля. Господ като е с нас, няма да вали." Тръгнахме - надолу по-лесно се върви. Нагоре вървяхме все нагоре, до хиляда и осемстотин метра се изкачихме. Искаха по-нагоре да се качим. Казвам: „По- нагоре не бива."

Та в живота ние трябва да благодарим дотогава, докато слънцето изгрява. Господ е с нас дотогава, докато звездите [светят]. Господ е с нас дотогава, докато вятърът духа. Господ е с нас дотогава, докато хлябът иде. Господ е с нас.

И ние, като вървим, като погледнем назад, всичко туй трябва да ни насърчи.

Вие казвате: „Това нямаме, онова нямаме." Каквото имаш, там е Господ. Туй, което нямаш, то не е Господ. Празен е умът ти - Господ не е с тебе. Празно е сърцето ти - Господ не е с тебе. Нямаш сила - Господ не е с тебе.

Ние, като се качихме горе, всичко, каквото имахме, братски го изядохме. Платихме, и доста скъпо струва една разходка. Питат: „На хижата, Учителю, остана ли доволен?" Доволен съм от студената стая, доволен съм от лошия кюмюр[3] по сто и петдесет лева кофата. Но аз останах доволен от дървата. Аз съм доволен от самуна, който слезе отгоре от Черния връх, доволен съм и от самуна, който дойде от София.

Ние всякога сме доволни на туй, което любовта донася, което Божията мъдрост дава. От тия неща всички сме доволни. Всичкото доволство е там.

Слязохме с Господа и нито една капка дъжд не падна. Сутринта валя, после вятър имаше. Като отидохме да срещнем слънцето, духаше вятър. Като тръгнахме надолу, зад гъба ни духаше вятър.

Та сега казвам, да си носите добре раниците. Спра се при този брат, който носеше голямата раница, казвам: „Брат, тежи ли ти?" - „Не, свикнал съм." Питам другия брат - и той свикнал. Питам сестрата - и тя свикнала. Всички свикнали. Казвам, само аз не съм свикнал. Всички свикнали, само аз останах, който не съм свикнал.

Та казвам на тия братя: „Да свикнете да носите тежки раници!" И вие да свикнете. В живота има мъчнотии. Всяка мъчнотия, и най-малката, има причина.

Минава един цар и вижда - голтак си играе със своите деца. Казва: „Весел човек." Оставил му доста пари, да се посъвземе. Като се съвзел, станал виден човек, станал голям търговец. Един ден паднала една топка памук на рамото му и той се разболял. Царят пита защо се е разболял. Паднал малко памук на рамото му и той заболял. От малки работи заболява.

Ако ти заболееш само от една дума, ако ти заболееш само от един поглед, че не те е погледнал, както трябва...

Мислех, че на „Алеко" има електричество, пък то нямало електричество. Дадоха ни една газена лампа - не може да се чете на нея. Доволни останахме.

Сега, аз искам всички да имате електрическа инсталация. Подир нас които дойдоха - дойдоха още много - приеха ги свободно. Нямаше други екскурзианти на хижата. Питам защо ги няма. Казват, зимно време, когато има сняг два-три метра, в стаите има по стотина души. Сега, когато няма сняг, стаите са празни и са на наше разположение. Няма нито една жива душа, екскурзиантите ги няма.

По някой път добре е другите да бъдат публика. Които не знаят, са публика, а които пеят, са артисти. Който пее, е на сцената. Аз искам всеки, който пее и е на сцената, да пее хубаво. Ние се постарахме да пеем, но една вечер знаеш как. Като дойде онзи брат отгоре и донесе онзи големия самун, седи братът, не иска да си замине, иска да остане. Той казва: „Да попеем. Не обръщайте внимание, няма никой." Като запяхме, много хубаво пяхме. Един брат казва: „Като с оркестър, като че орган има." Всичките гласове се чуват хубаво. Онези, които слушаха, казват: „Много хубаво пяхте." Но самунът дойде отгоре. Пяхме до дванайсет часа. В дванайсет часа легнахме и в един заспахме. Сутринта отидохме на изгрева. Единствения ден, когато слънцето се поусмихна, мъглата се дигна и се отвори небето. Доста хубаво се отвори.

Знаете ли защо пяхме хубаво? Бяхме десет души. Като махнем нулата, остава Господ.

Човек трябва да бъде доволен от живота. Щом човек е доволен, това е присъствието на [Бога]. Пееш хубаво, доволен си, Бог е с тебе. Какво ще правиш? Ако си доволен, Бог е с тебе. Не си доволен - отсъства.

Гледам, някои сестри казват: „Остаряхме!" Хубаво, че сте остарели - поумняхте. Едно време, като млади сестри, замотавахте ума на младите братя. Сега вече не ги замотавате. Гледам, някой път, когато замотавате някоя прежда на кълбо, кълбото оттук-оттам го прекарват. И когато е разбъркано чилето, няколко часа взима докато се размотае.

Не се срамувайте от любовта. Не се срамувайте от Божията мъдрост. Казва: „Не съм умен." Нищо не значи. Казва: „Не съм умен." Умът още не е цъфнал. Ще цъфне. Всичко в нас, което Бог е вложил, ще се развие.

Има едно правило. Боли те кракът. Що е болката? Някой те е хванал, то е ръкуване. На всичките болести съвсем други са причините. Има някое същество, дошло в краката и е недоволно. Има други същества, дошли в кръста ти и са недоволни. Има някои същества, дошли във врата - недоволни са. Да направим, всичко в нас, което живот иска - да са доволни. Страда кракът ми - трябва да внесе ред и порядък. Някой път болят го краката, зависи от мисълта му, зависи от сърцето му, а някой път болката зависи от душата му.

Когато умът, сърцето и душата са в пълна хармония, никъде болест не може да има.

Сега, аз считам, светът на болестите е един свят вън от Господа. Господ като дойде, ти ще оздравееш. Дотогава ти боледуваш - Господ е вън. Ти не мислиш - Господ не е с тебе. Започнеш да мислиш - Господ е дошъл. Започнеш да чувстваш - Господ е дошъл. Започнеш да работиш, зарадвай се, че Господ е с вас. Сега сте дошли - Господ е с вас.

Казвате: „Да идем в онзи свят." Онзи свят е свят на любов, свят на знание, свят на свобода. Ако ние имаме светлина, оня свят е тук. Тази светлина, като дойде, ни осветлява. Оня свят постоянно иде в нас.

Най-първо оня свят трябва да дойде в нас, за да идем в него. Ако оня свят не дойде в нас, и ние не може да идем в него. Най-първо Бог трябва да дойде в нас, за да идем и ние при Него. Едно дете, което майката не го ражда, то не може да иде в прегръдките на майка си. Всяко дете, което майката го е родила, то отива в прегръдките на майка си.

Казвам, ние трябва да бъдем родени от Бога, за да идем при Него. Ако не сме родени, не може да идем при Него. Ние искаме, без да бъдем родени, да идем при Него.

Ти не можеш да слушаш музика, ако нямаш ухо. Ти не може да гледаш светлината, ако нямаш око. Ти не можеш да опиташ Божиите блага, ако нямаш уста. С устата опитваме Божиите блага. Казва Христос: „Аз съм живият хляб." Мъртвите неща не се ядат. Живите неща се ядат. Да благодарим, че имаме толкова работи.

Сега, не искам да ви кажа какви трябва да бъдете. Казвате: „Не сме добри." Другояче разбирам. Всяко едно шише може да стане ценно. Колко струва хубаво бяло шише? Трийсет лева. А едно кило розово масло колко струва? Маслото, което турите в туй шише, става ценно.

Казвам, нашата мисъл става ценна, когато влезе в Божествената светлина. Нашето сърце става ценно, когато влезе в Божествената любов. И душата ни става ценна, когато й влезе Божествената сила. Ние трябва да бъдем проводници на Божията светлина, на Божията любов, на Божията топлина, на Божията сила. Те са наши права.

Казваме: „Аз не може да бъда здрав." Ние всички може да бъдем здрави. Болестите не са нещо ново. Болестите са стари неща в света, най-старите работи.

Болестите служат често за опознаване на хората. Някой човек е жаден или друг някой е гладен. Като дадеш хляб на гладния, ще се запознаеш с него. Като дадеш вода на жадния, ще се запознаеш с него. Не е лошо, ако човек жадува един-два часа.

Радвайте се на онова, което може да направите. Пеете някой път и искате да знаете дали хубаво пеете. Ако времето е бурно, като запееш, да утихне. Ако е мрачен денят, като запееш, да се изясни. Влезеш в някой дом, дето хората се карат. Като влезеш, да настане мир, да се примирят всичките хора.

Вие питате кога ще престанат хората да се бият. Само на нашата земя си трепят главите. В слънцето много добре живеят. И и на луната много добре живеят съществата - не се карат, войни няма. И на Венера живеят в мир, и на Меркурий. Единственото място, дето се бият, е тука.

Сега питат какво да направят със земята, за да се помирят хората. Търсят причини. Хората на земята се бият по единствената причина, че малко имали за ядене, осигуряват яденето. За ядене се бият. Искат повече земя: едни имали повече, други имали по-малко.

Това е причината, икономически причини. Малко обида има.

От Невидимия свят - тези, които имат малко, ще им дадат повече; тези, които имат повече, ще вземат от тях и ще научат хората да живеят братски.

Вие, които имате неща излишни, защо ще ги носите? Ако носите цялата ваша покъщнина с вас, като тези братя, които бяха натоварени до хижа „Алеко"... Но ако изнесеш цялата къща до хижата, ще се откажем от много работи.

Нас ни е потребно само ценното в живота.

Няма нещо по-хубаво от организираната мисъл, която влиза в ума ти и която ти помага, и която живее с тебе. Няма нищо по-хубаво от едно организирано чувство, което ти помага. Няма нещо по-хубаво от една организирана сила, която ти помага.

Казвам, без Божията любов в света, и милиони да ни дадат, не можем [да бъдем доволни]. Богат може да бъдеш, учен може да бъдеш, всичко може да имаш - недоволен си.

Имаш любовта - доволството иде. Имаш Божията мъдрост - доволството иде. Каквото и да имаш, без нея не си доволен. Имаш истината - доволен си.

Що е любовта? Доволство.

Що е мъдрост? Доволство.

Що е истината? Доволство.

Ако не си доволен, нямаш истина. Докато истината е с тебе, ти си свободен. Докато мъдростта е с тебе, светлина имаш. Докато любовта е с тебе, живот имаш. Докато любовта е с тебе, ти не остаряваш, подмладяваш се, доволен си.

Щом те напусне любовта, животът се обезсмисля.

Казвам, най-главното нещо - любовта ни трябва, да се подмладим; мъдростта ни трябва, да осветли вътрешния живот; истината ни трябва, да бъдем проводници на свободата, да имаме простор навсякъде да ходим.

Свободата разбира широк простор - да можеш да се движиш, да мислиш, да чувстваш, да не си ограничен.

Един живот трябва да имаме, в който да се движим и да изучаваме работите, които Бог е създал.

Изпейте „Аз мога да любя."

Доброто, това са всичките живи семенца организирани. Жито, ябълки, плодните семена са доброто. Всяка мисъл, която може да расте и се развива, тя е добро.

В песента:

Аз мога да любя, добър да стана,

аз мога да любя, милостив да стана,

аз мога да любя, справедлив да стана,

любовта трябва да бъде причина да се добие някаква добродетел. Ако човек е милостив, той е добил голямо богатство; ако е справедлив, той е добил голямо богатство. Милосърдието е на сърцето, а справедливостта е на ума. Ние казваме: „Аз мога да любя, добър да стана." То е нещо на нашата душа вече. Да стане добър човек, той помага на душата си. Той може да помогне на своето сърце, на своя ум.

Когато пеем в песните, някой път трябва да пееш за ума, някой път трябва да пееш за сърцето си, някой път трябва да пееш за душата си. Някой път в музиката кръщават темпото в песните „анданте"*, друг път „алегро"**.

Гради се една къща - то е анданте. Съградена е къщата, дава се увеселение в къщата - това е алегро. Биволската кола - това е анданте. Тури бензин в автомобила - това е алегро. Тук е силата, която функционира, не е биволската кола. Някой е анданте, понеже е биволска кола. С биволската кола е безопасно - не може да се обърне. А с автомобил е опасно - при някой завой може да се обърне.

Най-безопасното пътуване е анданте, най-опасното е алегро. Може да има форте в това алегро.

(анданте - муз. (итал.) Бавно, спокойно темпо. ' алегро - муз. (итал.) Бързо темпо.)

Според мене в андантето на музиката ти се примиряваш със своите взимания и давания, изплащаш полиците си.

Не може да пътуваш бързо, когато плащаш. Като свършиш плащането, ще дойде алегрото, освобождаваш се от всичките вземания и давания. Аз разбирам, като свирят [алегро] в музиката, казва: „Освободих се от полиците." Като свири анданте, казва: „Готов съм да плащам." Като свири анданте - тук една полица, там друга полица.

Много са умни музикантите. Не искат да кажат, че имат да дават, казват: „Анданте!" - кой каквото има да плаща, да си изплати. Музикантите като изплатят, казват: „Ха пейте алегро."

Изпейте една песен анданте.

Изпейте една песен алегро.

Изпяхме ,,В зорите на живота" и „Блага дума".

В света няма по-хубаво нещо - Бог да ни обича и да е на наша страна. То е най-хубавото. Сега Бог е с нас и иска алегро да вървим, не анданте. Сега тия хора, които се бият анданте, не може да се подвижат. Бързо плащат полиците си - алегро. Анданте - мислим, полекичка пеем, той мисли само за нещо, тихичко пее, очаква нещо. Алегро - ще тръгне напред, малко му трябва. Който пее алегро, с малко се задоволява; който пее анданте, много иска.

Сега, не пейте анданте вече. Господ казва: „Ха раниците на гърба!" Оня свят е хижа, в която трябва да идем. Много добре уреден свят е той, в който трябва да живеем. За нас този свят е много добър, оня свят е хижа. Оня свят е хубаво уреден. Там ще ни приемат, но после пак ще ни изпратят тук. Казват: „Както тук сте живели, така живейте на земята." Ще идем в оня свят да се научим как да живеем, че като дойдем на земята, да знаем. Ние искаме да живеем там, каквито са вашите възгледи с вашия стар морал.

Аз съм виждал търговци, които, като закъсат, отварят тефтерите си и някой има да му дава петнайсет лева - вземе го на око. Ако е богат, хич не го търси. Щом осиромашее, го търси. Оставете тия старите тефтери.

Един търговец ходил в оня свят насън. Като се събудил, казва: „На оня свят не живеят, както ние тук. Донесете всичките тефтери и запалете огъня с тях." В оня свят тефтери няма. Тефтерите трябва да се изгорят. Няма човекът, какво ще му вземеш? Има да ти дава, но е голтак. Седиш, тревожиш се, не може да ти плати.

Да дойде новото, в което всеки от вас да е готов да даде като малък извор.

Няма по-хубаво нещо - да мислим. Всеки трябва да мисли хубаво.

Няма по-хубаво нещо - да чувстваш радостта на другите.

Няма по-хубаво нещо - да постъпваме добре и да знаем, че Господ е с нас.

Като погледнем, да видим, че Неговото лице е весело. Да видим, че Той е доволен.

Аз харесах, както пяхте сега. И андантето го изпяхте хубаво, и алегрото изпяхте хубаво.

Вярвайте - в този път Господ е в нас.

„Отче наш"

„Отче наш, Който си на небето" - знаем го вече.

Осма лекция на Общия окултен клас

24 ноември 1943 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

--------------------------

[1] теляк - (тур.) Служител в обществена баня, който изтрива къпещите се.

[2] соба - (тур.) Печка, пеш. Стая с печка.

[3] кюмюр - остар. (тур.) Въглища.