5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

[RPX]

5. НА СЪБОР В ТЪРНОВО ПРЕЗ 1921 ГОДИНА

Преди да отида при Учителя две години бях се записала като член във вегетарианското дружество, където в него повечето бяха толстоисти. През 1921 година те бяха решили да направят събор в град Търново. По някаква случайност техният събор се съчетава със събора на Учителя. За мен тогава беше случайност, но сега като разказвам виждам, че не беше никаква случайност, защото много млади хора, които бяха се записали във вегетарианското дружество, след като бяха пристигнали на техния събор в Търново впоследствие се присъединиха към нашия събор и много от тях влезнаха в Братството. А освен това много от младежите използваха прикритието на вегетарианския събор, за да дойдат на събора, който Учителят бе свикал в град Търново. Така че нямаше случайни работи. И в моите разкази ако аз използвам думата случайно, то е да наблегна на необикновената случайност, която не е никаква случайност, а една закономерност, която ние не виждаме, поради нашето невежество и неразбиране. Пред роднините и пред домашните си казвах, че отивах на вегетариански събор, а аз отивах на събора на Учителя. Една квартирантка и майка ми ме изпратиха официално на гарата, а аз тогава бях млада - на 23 години. Аз се качих на влака заедно с майка ми и придружителката, защото те много държаха, за да видят къде ще бъде настанена дъщеря им и в какво купе ще седне и при кого ще седне. По онова време тези неща бяха много важни, сега за вас може да са смешни, но тогава всички любовни романи започваха със случайни срещи в купето на влака. А по улицата ако някое младо момиче си изпусне случайно кърпичката то непременно някой господин ще се намери, който да вдигне кърпичката, да изтича да достигне младата госпожица и най-тържествено да й я поднесе. Така започваха случайните запознанства. А отвличанията ставаха на младите госпожици непременно с файтони в непозната посока. Коя госпожица можеше тогава да язди кон? Тогавашното превозно средство бе файтона. А какви луксозни файтони бяха - с бели покривки, с породисти коне, със златни амулети на конете, със специални облекла на кочияшите, а чували ли сте как отекват копитата на конете по софийския калдъръм. Ами ако вие сте вътре във файтона и сте госпожица, която трябва да бъде открадната? Такива неща се случваше не рядко. А майка ми като всяка майка върви от купе на купе и тримата оглеждаме и избираме кое ще бъде въпросното купе, където аз ще трябва да влезна. Почти всички купета са заети. Но ето приближаваме до едно купе, а вътре само двама възрастни човека. Влизаме вътре и кого виждаме - случайно тук е седнал Учителя, а до него е Петко Епитропов. А Петко е познат на семейството, ние сме му кумове от втория му брак с жена му, за което майка ми се зарадва много. После тя погледна Учителя, но тя не го знаеше кой е, а е Учителят е към 57 години - представителен, с шапка, облечен както винаги официално, с фигура и лице, вдъхващо уважение, достойнство и най-вече сигурност. Аз целувам ръка на Учителя, докато майка ми разменя няколко думи с Петко. Тогава се смяташе за добро възпитание ако млада девойка целуне ръка на възрастен мъж представен официално, такъв какъвто беше Учителя. Така че това не направи някакво впечатление на майка ми. След като си размениха по няколко думи за любезност майка ми ни в клин, ни в ръкав така изневиделица се обръща към Учителя и му казва: „Господине, поверявам дъщеря си на вас". Учителят кимна с глава, усмихна се и каза: „Хубаво". Та така стана, че майка ми без да познава Учителя ме повери в неговите ръце. И много по-късно, когато тя ме заключваше, за да не ходя на беседи на Учителя, когато поведе война срещу мен да не излизам от вкъщи, за да посещавам беседите му, аз веднъж й казах: „Чудно ми е, че ти навремето ме повери във влака на Учителя, когато за пръв път го срещна, а сега воюваш срещу мен и срещу него". „Да, ама аз не знаех кой е този господин, вие ме заблудихте". „Никой не те е заблуждавал, но ти по дух позна кой е Той и ме повери на Него, а сега си заблудена от други и си в ужасна заблуда и в заблудата си воюваш срещу мен и срещу него". Този разговор остана да се приключва в следващите десет години на невероятни борби и невероятни преживелици като описвам накратко само онези случаи, където има и намесата на Учителя.

 

Влакът тръгна, а в купето бяхме трима. Аз седнах срещу Учителя, а Петко Епитропов беше седнал до Учителя. По едно време Петко заспа, а ние с Учителя приказваме. Тогава Го запитах: „Учителю, имам едно чувство и то е много живо, че нещо съм съгрешила и се виждам в другия свят как съм плакала там и съм се молила и е дошъл Исус Христос и той е обещал да ме спаси и ме е спасил." Учителят ми каза: „Това е действително преживяно. В миналото си се издигнала много. Стигнала си до средата на пътя. Направила си голямо впечатление на хората и са ти оказали внимание и си се съблазнила. И се явила опасността да паднеш и да загубиш онова, което си придобила, затова в последните няколко живота, когато си се прераждала на земята са те взимали и задигали преждевременно от този свят, за да не съгрешиш повече". Влакът си пътуваше, чичо Петко спеше, а аз седях срещу Него и слушах едно откровение. После си припомних като дете винаги съм преживявала в себе си, че умирам рано и винаги над гроба съм виждала, че идва млад човек с цветя в ръце и безутешно е плакал. Това бяха онези картини, които виждах като дете. А тук във влака разбрах, че това беше едно истинско преживяване от моите предишни прераждания, умирала съм млада, защото са ме прибирали рано, за да не се отклоня от пътя, по който съм тръгнала и да падна и да изгубя онова, което съм придобила.

 

Домът, в който се родих бях чужда. Винаги съм била неразбрана. Една сдържана нежност имаше само от баща ми. Майка ми беше враждебно настроена срещу мене. Често се питах дали съм тяхно дете или съм взета от някъде другаде. Не знаех какво значи родова карма и какво значи онзи окултен закон, според който враговете се събират в семейството, и че единия враг ражда другия, дава му тяло, става негово рождено и любимо дете и се разплаща по този начин. Така че в това се убедих още по-късно, когато с майка ми съм имала най-големите си неприятности в живота - тя беше застанала между мен и Учителя и искаше да ме спре да не влизам в Школата на Учителя. Действаше като мой кармичен враг и като враг на Учителя. Да се чудиш и да се маеш. Но тези две положения като се съберат на едно място е много трудно на човек да се справи на земята. А аз се справих само благодарение на моята устойчивост, твърдостта на моя дух и най-вече на помощта от Учителя, че когато бях в най-голямата безизходица и когато родителите ме смятаха, че съм поставена на колене и смазана, тогава се явяваше една спасителна врата, която се отваряше пред мен и една ръка, която се подаваше и ме изваждаше от вътрешния затвор, в който се опитваха да ме затворят и отпадаха външните ограничения, на които ме подлагаха непрекъснато. На никого не пожелавам такъв път. Дано друг път с тези души да не се срещам и ако се срещна дано съм се разплатила кармически с тях. Жестока битка беше, битка на живот и смърт. Беше битка за живот - дали да оживея и аз оживях чрез Школата на Учителя.

Редактирано 27 Октомври, 2011 от Albena