Jump to content

6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА


Recommended Posts

6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

След една поредна караница у дома и разправия за това, че не трябва да ходя при Дънов, която завърши с няколко шамара от майка ми, които ми зашлеви, аз разплакана излезнах и тръгнах по пътя към „Опълченска" 66. Докато стигнах при него аз се успокоих и малко що-годе се оправих, сресах се, оправих се външно и отидох да Му разправя всичко. Той ме посрещна, сложи ме да седна на стол, подаде ми чаша чай, аз сърбах, изпих чая, а Той през това време мълчи и ме наблюдава. След като оставих чашата Той ме запита преди аз да почна да му се оплаквам и да Му разправям за какво съм дошла и каква ми е болката: „Галила ли те е майка ти?" „Не, Учителю". „Затова съм те взел при себе си", беше отговорът Му. „В мене има едно чувство, което е по-силно от мен. Аз винаги съм на страна на слабите." Когато отивах при Учителя всякога съм била самотна, нямаше никъде нещо, което да ме е забавлявало. Отидох сама самичка със себе си. Чувствах само самота и тъга. През какви ли астрологически аспекти преминавах тогава не мога да знам. Какви ли бяха тези състояния у мен - също не зная. Имах усещането, че съм заровена в земята и че трябва да поникна. По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап.

 

При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е говорел един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата приятелката ме поведе и ние се наредихме в редица, за да ни дойде реда, та да Му целунем ръка така както правеха другите. Аз застанах пред Него, целунах ръка, а той се усмихна. Промълвих: „Благодаря ви, че ме доведохте". А той: „Благодари на Онзи, който те изпрати на земята и те доведе тук". Аз погледнах учудено, а той прошепна: „Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога. Христовият дух ме беше довел при Него. Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината. Нали така се казва в началото на Библията рекох: „Да бъде виделина". И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен.

 

След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му. Родителите ми скочиха, не ми позволяваха да ходя, защото обществеността беше повела борба срещу Учителя, подкокоросвана от църквата, от властите и от всички. Аз бях млада, хубава, с възможности и смятаха, че именно там ще се проваля. Скараха ми се и след това не ми позволяваха да излизам навън. Аз не можех да се примиря, че ще ме ограничи някой и реших по-добре да се убия, отколкото някой да ме ограничи. Взех един нож, затворих се и исках да се самоубия с него. Знаех, че животът ми имаше смисъл само при Учителя. Бях млада. Родителите ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън. Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична. А аз бях видяла светлината, която движеше живота във Вселената и на земята. Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото на Учителя във вътрешна Виделина в живота на ученика. И от такова преживяване, което преминах аз вече не можех да се откажа. Връщане назад не можеше да има. Това беше битка за живот и битка за Школа. Среден път нямаше.

Редактирано от Albena
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...