16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

[RPX]

16. СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ В ОЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Понякога се повтаряше някоя опитност с Учителя и тя се даваше в различни положения, в различни варианти, по различно време, но бяха различни изводите за нас. Това бяха различни правила на един и същи метод. Обучението не беше обучение само на физическото поле, но беше обучение в различните полета, с които боравеше човешкото естество. Веднъж те обучават на физическото поле, друг път на чувственото поле, трети път на умственото поле и т.н. Тази моя опитност като че ли за вас ще бъде повторение разказана в няколко варианта. Но тя се случи наистина няколко пъти в различни времена и аз бях обучавана чрез нея по различен начин. Ето сега ще ви я разкажа като че ли е на едно и също място и като че ли е за един и същи човек и че е една и съща опитност. Но това бяха различни опитности за мен и различни задачи, с които трябваше да се справя.

 

Една сутрин със сестра Граблашева се греехме на слънцето в двора на ул. „Опълченска" 66. Други посетители нямаше, но Учителят си имаше вътре своя работа и ние бяхме осведомени лично от него и така спокойно чакахме, за да си свърши той своята работа и да дойде нашият ред за посещение. А ние се препичахме и греехме на хубавото слънце и си почивахме. По едно време вратата се отвори и видяхме, че Учителят заслиза по стълбите и след това се насочи към приземния етаж, там където беше трапезарията, отивайки да закуси. Ние скочихме и се отправихме натам, слезнахме долу при него и го заобиколихме. Той ни посочи свободните места, ние ги заехме и го загледахме. Той се усмихна и ни запита: „Защо не останахте да се греете на слънцето?" Аз отговорих: „Учителю, ние си дойдохме при Слънцето". Това го изказах с вяра и с твърдото убеждение, че това е така и че Учителят е жител на слънцето и че в Учителят е Духът на слънцето, т.е. Божественият Дух, който движи и земята и слънцето. Учителят ме изгледа, нищо не каза, за да потвърди моите думи, но за миг се преобрази. Аз видях, че в очите му се пропука една завеса, отвори се една дупчица и през това отвърстие дойде до мен един лъч, един слънчев лъч. От всяко едно око излезна по един лъч и се устремиха към мен. Това никой не го забеляза освен мен. Това беше предназначено за мен. Това трая миг толкова колкото да видя, да запомня и да усетя преминаването към мен на тези два слънчеви лъча. Това-беше само за миг и след това Учителят с обикновен тон почна да отговаря на онова, което аз го запитах. Другите се заслушаха в думите му, а аз още стоях с необикновеното преживяване, което имах. Беше и преживяване, и опитност, и обучение затова, че вярата на човека към Божественото създава условия да се изяви Божественото върху него, защото се дава връзка между него и Божественото. А вярата е тази, която създава тази неръкотворна връзка между човека и Бога.

 

След това Учителят ме викна и ми заговори. Аз извадих тетрадката, която винаги носех и записах. „Светлината никога не угасва. Слънцето никога не престава да грее, но то се скрива понеже пътят е неравен. Ти ту ще се изкачваш на върха, ту слизаш в долината. Когато си на върха виждаш светлината, когато слезнеш в долината ти не я виждаш и си мислиш, че тя се е скрила. Но светлината се изкачи на върха, ти я виждаш и пак тръгнеш след нея. Така вървиш, вървиш, докато стигнеш наравно и светлината никога не се губи. Господ в Гетсиманската градина и Христа беше оставил сам, но той не загуби вярата си. В каквато тъмнина и да се намериш не трябва да губиш вярата си. Светлината пак ще се покаже.

 

Трябва винаги да гледаш онзи връх, от който ти иде Светлината. Съмнението не трябва да го допускаш то е червей,който гризе. Ти на него няма да се поддаваш. Трябва разширение и само в разширението може Божественото да се прояви.

 

Онзи живот, който Бог е вложил в теб трябва да го оставиш да расте. Този ум, това сърце, то е капитал, върху който сега работиш. Ами че Бог живее в теб. Вие сте царски синове, но живеете инкогнито. Кое е по-хубаво да си царица, да ти слугуват слугини и да си недоволна или да си слуга, да служиш на другите, но да си доволна? Разбира се второто. Доволството е важно. Добродетелта е път с най-малкото съпротивление.

 

Сега земята ти говори, учиш нейният език. Материално е това, което е преходно. Например желанието у човека е преходно. Има ли смисъл да се пристрастиш към една книга и все с нея да ходиш? След като си научил азбуката няма да носиш буквара си и да учиш още буквите. Ще вземеш друга книга. Пък и нея като изучиш ще я смениш с друга и т.н. Така човек расте и се развива. Този, който се движи в крива линия слиза и се качва, той изгубва светлината си, но онзи ясновидец, който всичко вижда за него светлината е постоянна. Ти си мислиш, че си сама, но всъщност си заобиколена с много души, които ти помагат. Това са ангелите.

 

Да грее постоянно слънцето се разбира да е будно всякога съзнанието ти."