Jump to content

28. СТРАЖАТА


Recommended Posts

28. СТРАЖАТА

Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят. Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни определено пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен. Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух. Много пъти бях чувала от Учителя, а това го има записано и в беседите, че този опит, който Той прави с тази окултна Школа е единствената по рода си в света, защото за пръв път в една окултна школа се допускат и жени. Това означаваше, че трябваше да се повдигне жената и това Учителят го е дал многократно в различни беседи, а има и една такава „Новата Ева". Но този състав от млади жени и млади мъже, с всичките наши въжделения, които носехме от света от ред поколения, които носехме от различни, безброй прераждания, то всичко това тук се изнасяше като на показ, като на панаир пред лицето на Учителя. А понякога пред него ние изнасяхме своето несъвършенство и нашите подпушени чувства, нашите замърсени мисли и неправилни постъпки. И това всичко ние го поднасяхме на Учителя. Ето защо, когато аз веднъж Му поднесох едно ястие направено много хубаво така сготвено, че като го погледнеш да ти потекат слюнки. Това бе външната страна, но Той погледна яденето и ми каза: „Марийке, яденето ти е прегоряло". А това бе символично казано, защото отговаряше на моето вътрешно състояние, което тогава е било такова, че нещо в себе си не съм свършила както трябва, че нещо в мене е прегоряло и че аз съм скъсана на този изпит. И трябваше да се явявам на поправителен студентски изпит. Аз си взех ястието и си го отнесох вкъщи. Извиках гости и те го изядоха и ме похвалиха. Те го изядоха, но Учителя не го прие. След два дни след като си трансформирах състоянията аз сготвих ново ястие и го поднесох на Учителя. Той се усмихна и каза: „Марийке, този път яденето ти не е прегоряло". Ето символика външна и вътрешна, двупосочна.

Когато старите братя и сестри бяха решили да ни забранят на нас младите да прислужваме на Учителя и по този начин да спрат нашият контакт с него бе направено с единствената цел да се спрат тези млади жени да се въртят около Учителя. А имаше и ревност към нас младите, понеже Учителят ни обгръщаше с по-голямо внимание, а това донесе и доведе завистта на възрастните към нас. А това нещо се отклони и отиде в своята крайност - някой се озлобиха и това озлобение дори не можеше да се срещне долу в света, а камо ли в една окултна школа. Точно в този момент те решиха да поставят да прислужва на Учителя сестра Станка и по този начин да не се допуска външен човек да пристъпва прага и вратата на Учителя. Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест. Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни. Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга. Да, с българска тояга. Навремето с тояга дебела и дълга се гонеха кучетата и псетата, добитъка и стоката, с нея се отбраняваха и от зверовете, които ги нападаха. Та тази тояга ни приравни с това, че ние сме стока и добитък. А тоягата бе бяла, хубава, блестеше на слънцето и подхождаше напълно на Бялото Братство и на Белите братя.

Него ден на стража пред вратата на Учителя беше един от по-интелигентните братя. Казваше се Райчев. У дома бяхме купили един килограм много хубави едри маслини и аз отивах да ги занеса на Учителя. Брат Райчев ме спря, подпрял се на тоягата като овчар, пазещ овце и ме попита къде отивам. Отговорих му, че отивам да занеса тези маслини на Учителя. Показах му ги, той ги огледа, харесаха му и отсече: „Занеси ги и ги предай на Станка, а тя ще ги даде на Учителя". Аз подскочих като ужилена. Той ме огледа и се озадачи, защо ли съм подскочила. „Какво на Станка ли? Че нея ли избрахте, нея ли намерихте да прислужва на Учителя? Та вие знаете ли, че Учителят се гнуси от нея? Той лично ми даде чашата си да я измия, за да не я мие Станка. Мога да ти предам маслините само ако вие лично му ги занесете заедно с тоягата". Брат Райчев ме изгледа много внимателно и сериозно, после огледа тоягата и огледа себе си. Взе мълчешката маслините и тръгна към вратата на стаята на Учителя. Аз стоях отвън, а цялата се тресях отвътре от възмущение и наблюдавах какво ще стане. Брат Райчев стигна до вратата, остави тоягата, обърна се към мен, за да видя, че влиза при Учителя без тояга и му занесе маслините. Какво е казал на Учителя и какво Учителя му отговорил не зная, но онова, което видях бе, че той излезе от стаята на Учителя, мина покрай тоягата и не я взе, нито я погледна, после премина покрай мене все едно, че бях дърво и се запъти нанякъде. Стоях дълго дали ще се случи нещо. Не се случи нищо. Отидох си. Онази тояга стоеше на вратата. Дежурството на стражата този ден завърши. На следващият ден нямаше никаква стража, тоягата изчезна някъде и не се мерна до края на Школата, нито пък стража се яви повече. А този опит със стражата те го бяха правили и друг път. Има и други случки с тази стража, на която аз съм присъствала и съм описала. Но след този случай стражата изчезна. Учителят сам си беше стража. На този ден наистина се беше случило нещо - махна се стражата, махнаха се някои човешки приумици, а един урок бе даден на учениците от Школата.

На следващият ден съм при Учителя. Той говори, а аз пиша:

„На физическият свят на един стол може да седи само един, а в Духовният свят могат и десет да седят, защото хората в Духовния свят притежават изкуството да се смаляват. Човек всякога може да пожелае да бъде най-малък, да вземе за себе си най-малкия дял.

Когато се изкачиш на един връх след това ще се изправят други върхове, а след него пак други и така без край. Възкачването е цяла еволюция към върха на Мъдростта.

Съмненията ще дойдат и съблазните ще дойдат. Те, естествено си идат. Човек трябва на всичко да устои.

Ти си експанзивна натура, твоята вода е дълбока зимно време и пролет, а през лятото и есента пресъхва. Затова най-благоприятното ти време за работа е сега. Сега имаш едни мъчнотии, но по-нататък ще дойдат други. Духът ти е независим от настроенията. Не може да избира човек все хубаво време за учене. В Англия може да се наберат само 10о слънчеви дни, само тогава ли да работят хората? Може ли вятърът или мъглите да бъдат причина ти да не работиш? Ще работиш както светските хора работят. Ще станеш сутрин, ще се помолиш на Бога и ще започнеш да учиш. Няма да си мислиш за изнемогване. Няма да приемаш и изпъждаш мрачните мисли, които ти пращат. Ще си казваш постоянно „Мога, мога, мога..." до края. Това, което е възможно за човека можеш да го направиш. Онова, което не е възможно Бог ще го направи.

Когато ти дойдат мъчнотии ще речеш: „Добър е Господ, Той всичко ще оправи".

Ти се намираш в положението на един бедняк с аристократични стремежи: все искаш някой да ти слугува. В миналото сте били князе, графове, барони, но сега условията са се изменили. Ще си кажеш сега: „И при тези условия пак мога да направя нещо".

Тебе ти пречат чувствата. Ти си като някоя ученичка получила писмо от възлюбения си. Като го прочете, рече си: „Чакай да оставя урока малко настрана за после, а пък сега да му напиша писмо". Пише, пише не й харесва, скъса го. Но този възлюбен ако я обича трябва да отиде на нивата да й помогне да свърши работата да свърши работата заедно с нея. Тя ще хване една бразда, той друга бразда по-настрана и ще работят. Като се разоре нивата двамата от двете страни ще се срещнат. Това е истинската любов. А който пише любовни писма, за да бърка на работата, то не е любов.

Ти като се движиш по-бързо от дъжда, той няма да те настигне и намокри. Ако се издигнеш като птица във въздуха, лъвът не може да те достигне, а колкото и да бягаш ако си един заек ще те настигнат. Ти ще си кажеш постоянно: „Господ всичко нарежда за добро" и ще видиш работите какъв обрат ще вземат. Не че няма да дойдат мъчнотии, те ще дойдат, но всичко ще преодолееш с вяра. Тези състояния ще надделееш над тях. И да живее човек само лятно време не е хубаво, защото много ще се изсуши. Затова човек трябва да работи при различни условия и всичко да преодолее с вяра към Бога".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...