Jump to content

41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА[


Recommended Posts

41. ОПИТНОСТТА НА ЕДИН УЧЕНИК Е ОПИТНОСТ НА ЦЯЛАТА ШКОЛА

В една от екскурзиите до Рила ни бе дадено и едно още по-мъчно упражнение с носене на вода. Екскурзиите до Рила бяха по-трудни. В началните години ние се изкачвахме през Дупница, за да отидем до Седемте Рилски езера, но после местните селяни се опитаха да печелят много от нас, искаха скъпо и прескъпо за техните мулета и коне, за което Учителят се ядоса от неблагодарността на местното население и ние се прехвърлихме да преминаваме през Самоков - Говедарци - Гьолечица - Вада. По онези години ние правехме и екскурзии до Мусала през Чамкурия. До там се отиваше с камиони, които наемахме от София и се натоварвахме заедно с багажа си в тях. На Боровец сваляхме багажа и оттам се натоварваше на коне и така пристигахме до хижата на Мусала. По някой път братята пътуваха и пеша от София до Мусала, но това бяха подвизи за младите. Обикновено за Учителят се наемаше лека кола и той бе закарван до Чамкурия, а оттам заедно с него всички се качвахме пеша заедно до Мусала.

 

И така представете си, че сте на връх Мусала. Вие знаете ли какво означава неговото изкачване? Ние тръгвахме рано през нощта в три часа от хижата, за да бъдем за изгрев слънце на връх Мусала. Изкачвахме се на върха, чакахме изгрева на слънцето, чувахме Словото на Учителя, стараехме се да попием и да възприемем всичко, което очите ни виждаха и ушите слушаха. Бяхме насядали на завет до една скала и по едно време Учителят ни изгледа поотделно и каза: „Кой може да слезе от върха направо без път до първото езеро и да донесе от там вода?" Първото езеро под върха Учителят нарече „Окото". А погледнато от върха надолу към езерото тази гледка всяваше ужас, а погледнато отдолу нагоре към върха уплаха. Това беше от трудно, по-трудно. Всички мълчаха, но по едно време един брат скочи и каза: „Учителю, аз ще донесе вода". Той взе две празни стомни, слезе до долу до самото езеро, направо без път, чудехме се как не се преби и как не счупи стомните. Но по чудо и за чудо той слезе. Напълни стомните с вода и после ги изкачи. Как ги изкачи, как го направи - ние само се чудехме. Но това упражнение го направи само един брат. Изкачи две стомни пълни с вода и ги сложи пред нозете на Учителя. Учителят се обърна с поглед и посочи на един брат да вземе от водата и да направи чай от двете стомни. Така и стана, използва се печката на пазача на наблюдателницата и завряхме чай, който после се разля и всички пиеха топъл чай, сърбаха и казваха: „Ама, Учителю, бива си го този чай". Учителят се усмихваше и отговаряше: „Ще благодарите на брата". Ние минахме в редица един след друг и му благодарихме. Той изпадна в много неловко положение, защото се срамуваше, че това го прави герой, а той не беше свикнал на такива неща. Чудеше се, че защо е такава и толкова голяма тази благодарност. Отиде при Учителя цял почервенял от смущение и от срам: „Ама, Учителю, аз не за това донесох вода, за да ми благодарят. Аз донесох вода, за да изпълня тази задача, която ми възложихте," Учителят се усмихна и каза: „Знам, знам. Има случаи, когато учениците не могат да стигнат до Божественото, защото нямат условия в себе си и вън от себе си. Тогава може да се свърши работата само един човек, който може да стори това. Но той трябва да я свърши, да донесе от извора, да им го даде, а те от своя страна да благодарят, за да има пълен обмен и да се затвори кръга. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, но само при условие, че ученикът го прави за Школата, т.е. за Бога и че

 

Школата я възприема тази опитност като реализиран Божий закон. От едното за Бога и от Бога за всички. Ето това е връзката. Ето това е упражнението и задачата, която ти направи. Донесе вода и пиха всички и след това благодариха. Кръгът се затвори. Законът се изпълни".

 

Та ние гледахме ту брата почервенял като божур от срам и смущение, ту поглеждаме Учителят, който даде обяснение на задачата, за да спести смущението на брата и да ни даде един метод за работа.

 

Минаха много години, видях много неща, срещах много хора, но срещах много такива случаи, когато единици идваха, нагърбяха се с някаква непосилна работа и задача и я свършваха за Учителя. Другите вкупом дори да бяха се събрали не можеха да я направят или нямаха вътрешни, или нямаха външни условия, или нямаха възможности, все нещо не достигаше и не можеше задачата да се свърши. Но се намираше един, който не блестеше с нещо друго, но взимаше двете стомни и слизаше долу и ги наливаше с вода и ги изкачваше. Ето това бе най-важното. Много случки имаше в такива случаи едни изпълняваха задачата, пробиваха път и другите трябваше да тръгнат по тази пътека и да се възползват от решението на задачата. Това го видях докато Учителят беше жив на земята в плът. Законът: опитността на един ученик е опитност на цялата Школа - в този окултен закон се убедих. А ние бяхме разбрали, че само в общият братски живот могат да се решават нещата. А придобихме и друго знание, че работата е обща, но отговорността на всеки един от нас е лична. И това разбрахме. Работата е обща, но отговорността е лична пред теб, пред твоята душа и пред Божествената душа и пред Бога. Ето това е решението на задачата на окултният ученик.

 

Намирам се в стаята на Учителя, слушам и записвам.

 

„Човек трябва да реши ребром въпроса, ще каже: „Ще страдам каквото и да ми се случи, но ще го изнеса", тогава той може да бъде между хората, но ще бъде запалена свещ.

 

Някой може да каже: „Не трябва Бог". Растенията без светлина могат ли да растат? Плодове без светлина могат ли да зреят? Не могат. Сега трябва поне у едного да има пълно самоотричане, да бъде герой на положението, нищо да не може да го отстрани от пътя на ученика, нито сиромашия, нито препятствия. Нали трябва да опитате Бога? Вие като уповавате на Бога ще видите какво може да извършите.

 

Ще казвате: „Ще работя само от Любов към Бога". То ще бъде единственият стимул. От Него, за Него.

 

Човек само в силните страдания се събужда. Човек трябва да е готов да умре, но да устои на Истината. Той и без това ще умре. Какво умира? Тялото само. Ще дойдат моменти на обезсърчение и страдания, но той трябва да издържи. Ще се учите на смирение.

 

Ще държите в мисълта си: „Тоя живот е на моят Възлюбен. Тоя Който ме обича".

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...