Jump to content

50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ


Recommended Posts

50. ПЪЛНОТО ШИШЕ И МАЛКОТО СЪРЦЕ

Ето ме отново при Учителя. Вие да не мислите, че аз непрекъснато седя там и всеки ден се отбивам при него. Тези опитности, които разказвам са от 25-годишното ми пребиваване при Учителя. Хората написват цели романи от една единствена опитност, която имат и я разработват, и я разкрасяват, че вмъкват купища герои, докато накрая дойдат до някакъв финал на развръзка и до едно поучение, разбира се ако има такова. А тук аз ви давам опитност след опитност - това са стъпките от пътя на моето ученичество. Ето тук си спомням едно изказване на Учителя за Шекспир: „Цялото творчество на Шекспир иде да покаже, че има Божие провидение, което бди и въздава възмездие". Ето тук има три неща - Божие провидение, Божието око, което не спи и всичко вижда и записва и накрая Божието възмездие. Ето ви три принципа, залегнали в цялото творчество на Шекспир. А знаете ли колко е голямо неговото творчество, че на един човек не му стига един живот, за да го прочете и изучи. А тук в Школата всяка опитност на ученика бе един реализиран окултен закон от Словото на Учителя. А тук преминаха през него хиляди българи. Това отклонение го направих, за да не смятате, че аз не съм имала друга работа и всеки ден вися и тропам пред вратата на Учителя. Тропала съм, когато съм имала нужда, вътрешна нужда и нещо което съм търсила, за да получа от този Божествен извор, който излизаше от Учителя. Аз така го възприемах. И така отивах, когато похлопвах с пръсти на вратата му.

 

Един ден отидох при него и пристъпих първите стъпала и реших да похлопам както при други случаи. Но Учителят не беше горе в стаята си, а беше долу в приемната. Аз застанах там и зачуках. Учителят излезна от вратата и не ме погледна, мина покрай мене и не ме поздрави. Друг път ме погледне, поздравява ме, а понякога ми е разрешавал някой проблем дори с поглед - в него прочитах разрешението на задачата. Друг път мине и ме поздрави и по интонацията на поздрава, който понякога е символичен аз получавам разрешение на задача си или помощ от него. Но сега нямаше нищо - нито поглед, нито поздрав, нито внимание. Учителят отиде до салона, след това излезна, срещна се с една-две сестри, размени с тях по две три думи и пак се върна в приемната. Мина покрай мене и никакво внимание. Ами сега? Това означаваше нещо, не можеше да не означава нещо. Ами какво можеше да бъде това? Дали беше някоя моя погрешка? Започнах да мисля какво ми се беше случило в последно време, как съм постъпила, какво съм чувствувала, какво съм мислила. Изобщо направих разбор и отчет на всичко около мен и покрай мен в последните дни. Не можах да открия нищо. Да не смятате, че съм била идеална или безупречна? Такова нещо да не си помислите, аз също бях в плът и в кръв и нищо човешко не бе ми чуждо. Ама нищо. А дали смеех да го направя това беше друго нещо. Понякога съм пожелавала това или онова, но съм могла да направя и някоя грешка. Но този път след голямо умуване не можах да открия къде е вината. Разбрах, че аз нося някаква вина, защото не може така без вина Учителят да не ми обърне внимание. Разбрах цялата си безпомощност и си казах: „Марийке, язък ти за ученичеството при Учителя, язък ти за всичко и ти си грешна и в грех те зачна майка ти и ти си такава, че ме е срам да те гледам, че стоиш пред Учителя с такива грехове" и заплаках. Сълзите ми се стичаха надолу една след друга, така че щяха да направят ва-дичка под мен. Плаче нещо в мен, плаче отвън и плаче отвътре. Но стоя и не си тръгвам. По едно време Учителят излиза минава покрай мене, обръща глава към мене и казва: „Марийке, Марийке". Сълзите премрежват погледа ми, аз правя опит да ги избърша с двете си ръце и виждам образа на Учителя да ми се прояснява през насълзените очи. Гледам и какво да видя. Учителят се смее. Как така се смее? Ей така - смее се пред мен. Ама не подигравателно, нито насмешливо, но най-сърдечно и казва пак: „Марийке, Марийке" и проточва името ми и клати с глава. Нищо не разбрах и нищо не разбирам. Сетих се и го запитвам: „Защо, Учителю?" А той отговаря със същата усмивка и отново: „Марийке, Марийке". Той се обърна и продължи по-нататък - отиде към салона. Останах сама. Хайде сега оправете се ако можете. Постоях, завъртях се насам - нататък и си казвам „Аз повече тук работа нямам, да си тръгвам, че моята работа у дома ме чака". Голяма работа ме чака да разгадая на спокойствие какво ли значи всичко това. Тук има нещо, не може така Учителят да ми казва името и след това да се усмихва, а пък преди това не ми обръщаше внимание. Има нещо, ама да видим какво ще излезе. Тръгнах си да си вървя, вървя и се опитвам да мисля, но нищо не измислям. По едно време усетих, че си говоря на себе си „Учителят си има толкова много работа, има да мисли за толкова много хора, за толкова много души, които само в България са безчет и души, които търсят помощта му, а аз ей така съм тръгнала да го безпокоя по моите работи". У дома взех нещо да работя и отново усещам онова същество, дето стои над мене и дето не го виждам, но дето непрекъснато ме наблюдава какво правя и какво не правя и като го правя как го правя. Обръщам се към него и му казвам: „Приятелю, на теб ти е лесно, ти си в друга одежда и можеш да вървиш Божията Воля колкото си искаш и както си искаш. Но за мен, която съм цялата в плът и кръв да не мислиш, че ми е много лесно?" А представете си това невидимо Същество си отваря устата и ми говори, но без да го виждам. Чувам гласа му: „Запомни това, че Небето ти дава нещо, което не се надяваш, а когато искаш не ти го дава". „А защо е така?" „Ще разбереш по-късно". Разговорът приключи. На следващият ден Учителят започна да говори на беседа. „Когато ученикът отиде при извора трябва да носи празно шише, за да го напълни. Отиде ли с пълно шише безпредметно е неговото отиване до извора". Учителят спря за миг и ме погледна. Аз разбрах всичко. Предният ден аз бях отишла при него с пълно шише, шишето ми бе напълнено с моите проблеми, с моите мисли и в мен нямаше място да си наточа нещо от извора, който излизаше от Учителя. Учителят след малко продължи: „И когато мина покрай вас вие ми казвате: „Учителю, учителю, вие не ме обичате". Знаете ли какво ще ви кажа. Сърцето ви е толкова малко, какво мога да вложа в него? Направете си по-голямо сърце, че да ви туря нещо в него. То едва съдържа десет грама, а какво да ви туря в него. Ако река да го насиля, то ще пукне и тогава ще свършите с живота си на земята. Затова ученикът, когато отиде при Учителя трябва да отиде, за да получи от извора."

 

Отново съм при Учителя за разговор. „Вяра, вяра трябва да имаш в Бога. Колкото по-надълбоко отива човек, толкова противоречията стават по-големи. Аз всичките ти отрицателни мисли и настроения, които ми изпращаш ги възприемам и ги преживявам. Аз трябва да ги преработя и да ги изхвърля от мен.

 

Марийке, Марийке. Аз искам да си разумна, много разумна. Знаеш ли какво значи разумна?

 

Аз те обичам. Ти обичаш ли ме?" „Обичам те, Господи." „Готова ли си всичко да пожертвуваш и да страдаш заради Бога?" „Готова съм, .Господи. Учителю, аз си мисля, че вие сте ме оставили?" „Това е твое заблуждение. Ами че от толкова хиляди години аз ви крепя и ви помагам. Не се ли убедихте, че няма да ви оставя?

 

Трябва всякога да вярваш, че Бог е неизменяем и еднакъв към всички. Ако би знаела какво те очаква в бъдеще? Но човек, когато се намира в тъмнина се страхува. Напред, напред трябва вие напред да вървите. Ти трябва сега да оправдаеш учението, което си приела. Да докажеш, че то може да научи хората на добро. Тебе ти пречи сърцето, то като вземе надмощие, умът ти се замъглява. Гледай да направиш това, което е възможно за човека. Не те карам да отидеш на месечината. Има две положения: едното е, когато ти имаш да учиш и майка ти и баща ти са разумни, имаш сестри, които са свършили университет и теб те подтикват да учиш. Другото положение е, когато ти си бедна, майка ти и баща ти те бият, сестрите ти не са свършили нищо, а ти искаш да учиш и ако издържиш на тия мъчнотии и свършиш, то е геройство. Твоето положение не е от най-лошите, ти все имаш някои, които да ти помагат. Знай, че това, което Господ ще ти даде, то на краката ти ще дойде при тебе. Учението трябва да придобиеш сама, а колкото за сърцето то ще дойде после само без дато търсиш. Трябва да учиш, да учиш в широк смисъл на думата. Когато Господ иска да благослови някого то го благославя и всичко ще се нареди, ще дойдат по-добри условия.

 

Най-напред мъчнотиите са отвънка, после са отвътре, а най-после са отвън и от вътре и тогава ако издържиш и тех то идва някой, който да ти съдейства от небето. Сега ти предстои този изпит, а после ще дойдат и други задачи. Човек да престане да роптае и да бъде смирен то е най-хубавото. Каквото и да му направят другите - да търпи. Той да знае в себе си какво има у него, но да си мълчи и да живее с онова вътрешно разбиране, с дълбоката духовна връзка, която има с небето. Ти само учи и за нищо няма да мислиш. За прехраната ти и затова как ще се нареди живота ти няма да мислиш, то не е твоя работа. Страхът на глупавите прекосява краката, а умните ги кара да бягат. Разумният страх от Бога кара човека да работи. Не може човек да седи в пасивно състояние, все трябва да се работи. Тези, които свършват университет все получават познания, които после ги ползват и работят с тях.

 

Времето може да се развали: буря, дъжд, вятър. Ти ще го констатираш и няма повече да му обръщаш внимание. Ще си гледаш работата. Това е един товар, един дълг, който имаш от миналото и като го платиш ще се освободиш. Трябва да изпълни човек дълга си и после ще бъде свободен. Като помислиш за Злото, то ще рече: „А, защо ме викаш?" и дойде при тебе. Затова ти няма да мислиш за него, за да го привличаш. Няма защо да мислиш все за най-лошото. Аз само съм преместил свещта от едно място на друго, за да осветя твоят път, а ти ще учиш, за да разрешиш задачата си на своят път."

 

5. Изгревът..., т. 5

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...