95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

[RPX]

95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА

Войната (1941-1944 г.) бушуваше на Източния фронт, славянството беше поставено на изпитание - дали ще оцелее. Ние всички бяхме се смутили понеже се стреснахме от тези събития. Не можехме да се ориентираме, а Учителят не правеше изявления, а само от време на време и то пред строго определени лица, които играеха ключови позиции в решаване на някой въпрос. Имахме един брат Руси Караиванов от село Ветрен, Сливенско по професия железничар, но в младите си години бе комунист, участвал в съпротивата, бил в затвора, но дошъл един момент когато му се пробужда съзнанието и той се обръща към Бога. Разказваше ми как няколко години след като се оженил нямал деца, но после отишъл при дядо Влайчо, един от странствуващите пророци и ясновидци в България. Той бе един от древните пророци на Израиля. Та този древен пророк дедо Влайчо на края на живота си беше дошъл на Изгрева при Учителя няколко седмици преди той да напусне физическия свят и чул думите му: „Много късно дойде. Къде се загуби в пустинята? Защо не дойде след огнения стълб на Йехова?" Та дедо Влайчо разбира, че е закъснял и че се размина с Учителя и Школата му, но пътуваше от града на град и помагаше на хората със своите ясновидски предсказания, които бяха доста точни и едновременно насочваше някои от тях към Братствата в Нова Загора, Айтос и Тополица. Някои се задържаха, други се заинтересоваха от учението и и след това оставаха в него. Та дедо Влайчо беше накарал Руси Караиванов да стане вегетарианец понеже му беше казал, че за да има деца трябва да престане да яде месо и така той стана вегетарианец, народиха му се деца и по този начин се доближи и до Учителя Изгрева. Та той разказваше така: „Братя, разбрах, че с оръжие и насилие не може да освободиш човека, а само го препращаш от едно робство в друго все едно, че препродаваш едно стадо овце от един господар на друг, докато третия господар се яви, остриже вълната, издои млекото и накрая одере кожите на овците." Та брат Руси отива при Учителя и му казва: „Учителю, нали казвате и говорите, че славянството има мисия за идното човечество, а ето сега германците са пред Москва. Какво ще стане с Русия?" Учителят му отговорил: „Отговора си ще намериш в следващия брой на вестник "Братство" и ще разбереш какво има да стане". Руси не казва никому, но отива и изкупува към 600 броя от вестник „Братство" и започва да го разнася по цяла България и го дава на своите приятели комунисти, които тогава се бяха скрили и уплашили от така развилите се събития. А редактор на този вестник бе Сава Калименов, който получава едно вдъхновение за мисията на Славянския Дух, който ще залее целият свят и което ще представлява една бъдеща програма на идното човечество. Сяда и написва тази статия. Ако днес вие я прочетете ще изтръпнете и ще застанете чинно пред Словото, което е написано в статията. То притежава невероятно голяма сила и всяка дума е поставена на мястото си и всяко изречение е написано със сила и мощ, та всички, които четяха тази статия възкръсваха и отново оживяваха. Та това вдъхновение у Сава Калименов не беше случайно, защото Учителят беше изпратил някой от висшите Същества да му я продиктуват та чрез друг човек, а не чрез Учителя да стане достояние на много хора, да ги охрабри, да станат на крака и да отстоят на нашествието на германците. Според мен тази статия повдигна духа на всички братя и сестри в Братството, на всички леви сили в страната, защото брат Руси разнесе този вестник на всички комунисти, които като четяха статията ронеха сълзи и не вярваха, че до там ще се стигне, че славянството ще залее света. Така тази статия и този брой свърши голяма работа и раздвижи много духове, те скочиха и започна голямата съпротива срещу германците.

 

Отивам аз при Учителя и споменавам за тази статия. Той каза следното: „Те ще разберат, че с насилие нищо не се постига". Та измина някой и друг месец и германците бяха отхвърлени от Москва, обкръжени при Сталинград, разбити и накрая руснаците преминаха през цяла Европа и забиха червеното знаме над Райхстага. Сбъдна се написаното в тази статия и се сбъдна още едно пророчество на Учителя пред Илия Младенов, който по онова време беше висш офицер и в присъствието на голямата му дъщеря Лиляна, която по това време била ученичка в гимназията Учителят изрекъл следното: „Рекох, пиши руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага". Повторил го е три пъти и точно по това време германците са били пред Москва и са чакали тя да падне всеки ден и това е била причината Илия Младенов да посети Учителя в Мърчаево. Та ето имахме големи развръзки в последните години на Школата. Бяхме свидетели как се промени един строй, премина и приключи една епоха и дойде друга епоха, която Учителят нарече „Ера на труда" и която бе предсказал преди много, много години и че тя ще продължи 45 години. Това бе първият етап.

 

Вторият етап започна след заминаването на Учителя. Настанаха бурни времена, изведнъж всичко се обърна около нас и вътре в нас. Ние не очаквахме толкова бърже политическите промени. Учителят напусна този свят и ние смятахме, че така ще продължава вечно с живота, който бяхме свикнали да живеем. Тогава дойде една сестра у дома, която е била в Мърчаево при Учителя и която го е запитала: „Учителю, кога ще се оправят нещата?" А той отговорил: „За кои неща говорите, сестра?" „Нещата в света и около нас." „Сестра, сега всичко е мътилка. За да се изчисти извора трябва да се изгребе тинята, падналите камъни, пръста и винаги водата се размътва. Та сега е времето когато Бог изчиства извора. И трябва много, много вода да изтече, да се оправят нещата и да потече чистата вода." Учителят наблегнал на думите „много, много" и на нея й се струва, че това е много дълъг период и не се знае дали ще го дочака в този си живот.

 

Когато започнаха борбите в Братството и всичко, което ни сполетя и корабът, наречен „Изгрев" се надена на подводните скали, проби се и започна да потъва, тогава всеки и всички се обвиняваха по между си. Та си спомних тогава едно изказване на Учителя пред мен: „Когато изворът се размъти най-много, тогава започва да се чисти". Та същото стана сега и с Братството. Трябваше да дойдат големите борби, трудности, изпитания и всеки да се определи кой на къде е, та да се изчисти изворът, да се махне всичко, което му пречи и цялата мътилка да изтече. Та сега още тече тази мътилка през нас, живите останали от времето на Изгрева. Тази мътилка не е външна, а вътре у нас и трябва тя да премине през нас и чрез нас да изтече. И чак когато изтече, тогава ще се изчисти изворът, а като се изчисти ще дойде и чистата вода. Чак тогава ще се отвори път на Словото на Учителя и ще дойде друго време, за други хора. Защото и да се отвори сега път на Словото и да се дадат условия, то ние няма да направим нищо. Защото тази мътилка, която преминава през нас ще опушлява, ще оцапа и ще изопачи Словото на Учителя. Та небето е взело всички предохранителни мерки докато не изтече мътилката през нашите умове, през нашите сърца, през нашите начинания -не може да дойде чистотата от нас. Защото Словото трябва да протече в нас чрез нашия живот и тогава да му се даде този път. А сега всички чакат обратното - да му се даде път. Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре. Чистотата от вътре, тя е вътрешно качество у човека, чистотата се постига с чисти мисли, чисти чувства и праведни действия. Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в Чистотата. Само в Абсолютната Чистота.

 

Аз съм на разговор пред Учителя.

 

„Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти. Тялото си човек трябва да държи чисто. Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща. Вие като се гледате от далеч ще се роди у вас желание да си идете на гости. То е пространство. Когато хората са близо, те не могат да живеят. Времето е условие. Във времето стават смени на състоянието: богатство и бедност, ден и нощ. Когато е ден човек има условия да работи, когато е нощ - повече си почива. Времето подразбира да не бързаш. Имаш една работа да не искаш да я свършиш в един месец, а в два-три месеца. От тука погледнато пространството е идеята, морала. Пространството е онова, което постоянствува, а времето се мени. От тука говорим за пространство, за идея, а като дойдем в ангелския свят говорим за есенция. Сегашната философия е объркана. Те говорят само за ума, сърцето и волята."