99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

[RPX]

99. НАСИЛА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

В разстояние на няколко дни аз имах вътрешни противоречия в себе си, не можех да се справя със себе си и не успях да разреша една задача. Чувствувах се безпомощна и по едно време смятах, че вече за нищо не ме бива и направо Учителят си губи времето с мене, пък и аз губя неговото време. Но тогава реших, че все пак трябва да отида при него, за да чуя неговото мнението дали в края на краищата ме бива за ученичка от Школата му. Той ме прие, чу моето съмнение, постави ме на един стол, посочи с пръст, че трябва да извадя тетрадката си и да записвам. Той стана, беше строг и започна да говори.

 

„Теб трябва насила да те изтеглим в Царството Небесно. Ти сега се намираш астрологически, кармически под недобри външни и вътрешни влияния от десет години. Това се дължи на духове фамилни, които ти поставят препятствия, както от вън, така и от вътре и искат да те спънат. Ако им се предадеш те ще те ограбят, ще изядат всичко каквото имаш и ще те захвърлят като непотребна вещ.

 

Има фамилни духове, които искат да се преродят чрез тебе и те ти създават тези настроения. Тези духове сега гладуват и са изоставени и те ти предават своите състояния. Вярно е, че тяхното положение е много тежко. За тях Господ е далеч и те не могат да се молят. Но ти ще ги научиш да се молят и ще ги впрегнеш да работят. Ти трябва да постъпиш като християнка: да спомогнеш за повдигането на тези духове, които са фамилни и родови твои духове. По-хубаво е ти да работиш с тех, да ги учиш, отколкото да ги родиш, да ти бъдат деца и като деца те ще те отклонят и ще изгубиш времето си, което ти е предназначено за Школата. Да отгледаш деца и семейство е необходимо време, денонощно и много, много години и накрая човек никога не знае дали това е неговият път.

 

У човека има една природа, която няма никакъв морал. От нея човек трябва да се пази както от огън. Върху тебе работят не само лоши духове, но има и добри, интелигентни висши духове, които искат да ти помогнат. Ти сега си арена. В тебе сега работят и едните, и другите. Ако хвърлиш лекия си товар, който сега носиш Господ ще ти даде по-тежък. Ако отхвърлиш сегашната си мъчнотия, то ти ще се ожениш, ще родиш деца и ще носиш не само твоят товар, но и техния товар. А може и да ти се случи и да работиш та да издържаш и мъжа си. Освен децата си ще трябва да издържаш и мъжа си. Ще можеш ли да издържиш на това, което ти казвам?

 

Да ти обясня положението, в което се намираш, за да го разбереш по-добре. Един богат търговец имал слуга и го праща на пазар с една крина жито, за да го продаде. По пътя слугата вижда една нива, спира се и я купува като решил да я изоре, да засее с крината жито дето носи и после полученото от жътвата жито да занесе на господаря си. Той така си мисли и умува и така трай коню за зелена трева, когато коня е на празни ясли. Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина са се свършили, а зимата още не се е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и речат: „Чакай да се оженя, да народя деца та повече души да работят за Господа". Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенствуване. Но не е само физическото раждане. Има хора, които са определени и за друга работа. Има и изключения. Който е свършил университет е определен за друга работа.

 

Тези мисли, които сега ти идват за семейство и за деца, не са твои. Тези духове влияят на майка ти, на баща ти, на роднините. Те казват: „Няма ли Марийка да се ожени? Кога ще се ожени?" Ти трябва да се научиш да отличаваш твоите стремежи от чуждите влияния. Има влияния Божествени, има и твои стремежи, има и влияния на нисшите духове. Всичко това трябва да различаваш.

 

Затова трябва да се молиш Духът Божий да те обладае. Той ще поседи у тебе, ще поработи, ще те задоволи и пак ще си отиде на Небето. А могат да те обладаят и нисши духове, тогава ще изпаднеш в противоречие и няма да можеш да се справиш. Да изпадне човек в противоречие то е ужасно състояние.

 

Ученичеството е най-доброто време за човека. После когато човек влезне в живота почват страданията. Когато се ожени човек, че като му се народят деца - пък едно се разболяло, друго плаче, трето тропа с крака и иска нови чепици, майката няма време да се среши косата и да се погледне в огледало. Но тези състояния са необходими. Те си идват както и времето. На него можеш ли да се сърдиш? В тебе е дошла буря вътре. Нека си вее, ти ще я изчакаш докато премине.

 

На земята всички страдат. Не само човека, но и животните, и растенията. Един заек в гората погне го някое ловджийско куче и успее да го насочи към ловеца, онзи гръмва и убива заека. После всички зайци го оплакват обаче ловеца го взима, занася го у дома и го туря в тенджерата. Така е и с хората. Онези, които не могат да преминат през страданията, те умират. После приятелите му го оплакват. Човек трябва да прегърне кръста си и да го носи. Едни са преминали през страданията и всички останали последователно ще ги преминат.

 

Най-мъчно е да намериш някой да те обича както себе си. Човек може сам себе си да удовлетворява. Хубаво е уединението в смисъл да бъде човек концентриран в себе си и след това да търси чрез молитвата си да направи общение с Бога.

 

Ето защо тебе трябва насила да те изтеглим в Царството Божие."