Jump to content

104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ


Recommended Posts

104. ВЕЛИКИЯТ УЧИТЕЛ И ВЕЛИКИЯТ СТРАДАЛЕЦ

Беше десети януари, вторник 1926 г. Тази сутрин срещнах Учителят, беше много разстроен и отиваше към Изгрева. Попитах го: „Какво ви е, Учителю?" От душата му се изтръгна един вопъл и той произнесе с болка името ми: „Ех, Марийке". Този стон отекна в душата ми заедно с името „Марийке". Стана ми мъчно и поисках в този момент всичко, което мога да направя, но да престане да ридае тази Божествена Душа, защото скръбта й беше чиста, а на лицето му беше изписан ужас. За пръв път виждах такова лице на Учителя и такъв ужас. Аз исках вътрешно да ми даде от скръбта си и исках по този начин да стопля сърцето му и изстиналите му ръце, но се чувствувах смешна и безпомощна в своето желание. Моето сърце и моите ръце бяха също изстинали от студа, който беше навън. Ако аз нуждаещата се се бях приближила до него. Той по-скоро щеше да ми даде нещо отколкото да вземе от мен дори и едно човешко съчувствие. Аз чувствувах това и сърцето ми се свиваше от двойна болка, но все пак влачена от чувствата си, разплакана вътрешно аз тръгнах по посоката където отиваше и той. Вървях след него, но колебливо, защото в мен ставаше вътрешна борба. Той се раздели с мен под предлог, че ще върви бърже и ме изпрати да подреждам библиотеката му. Да изпълня ли желанието му или не в този случай това беше въпросът, който ме занимаваше. Аз бях готова да направя туй, което ми каза, но нещо ме спираше и аз виждах, че той ме изпрати в библиотеката само и само да не бъда свидетел на това негово велико страдание. Един вътрешен глас ми казваше, че сега трябва да послушам какво ми говорят чувствата, защото той никога няма да поиска нещо за себе си. Тогава аз изказах желанието си на Бога и му се помолих да ме напъти какво да правя в този случай. И без да се двоумя аз тръгнах към Изгрева обзета от вълнение и със смутена душа. Надалеч от мен в далечината аз видях неговата фигура. Той вървеше и палтото му се развяваше от вятъра. Вървях след него с желание да дам нещо от себе си. Но като погледнах в сърцето си видях, че то едва се свива и вика също за помощ. Но когато душата ми говореше, то сърцето жадно слушаше, измъчваше се с благородно желание и искаше на всяка цена да се убеди, че то не е гладно и че е изпълнено с живот, който трябваше да поднесе на този когото обичаше. Но животът го нямаше в сърцето и гладът настояваше на своето та клетото сърце се свиваше от двойна мъка. Погледнах ума си и той горкият беше възприел напълно това, което душата му говореше обзет от благородни мисли, той искаше да изкалъпи нещо хубаво, светло и да каже на своят Учител нещо възвишено, но каквото и да измислехме мигом се стопяваше пред светлия образ и той реши, че е най-добре за него да мълчи. И сърцето, и умът бяха негодни, а душата искаше нещо да даде и се блъскаше безпомощна в стените на своят затвор. Машинално почнах да търся нещо в джобовете си и напипах пет лева - всичкото богатство, което имах. Веднага ми мина през ума да му купя геврек, но веднага се учудих на това глупаво желание. Той дете ли е та да го утешавам с геврече. Това правеха в София родителите на разплаканите си деца. Не да го утешиш, но да си хапне се опитваше да ме убеждава един глас в мене. Обаче аз му отговорих, че в такова състояние на Учителя едва ли му се яде. Когато видях колко съм пуста и пак не съм в състояние нищо да направя за него една болка ме сви за моята духовна мизерия и немощ. Но каквото и да е, казах си аз и макар мълчаливо ще му изкажа съчувствието си и желанието си да участвам в неговата скръб. Обзета от тези размишления навлизах в шосето и доста надалеч видях неговата фигура. Той продължаваше да върви бързо, а палтото му се развяваше от вятъра. Аз трепнах, обзе ме мъничко страх и желание да се върна назад, но сърцето ми запротестира и ми каза да вървя напред: „Ще ида", казах си аз „пък каквото ще да стане". Тръгнах по-смело и се мъчех да държа пред очите си движещата се пред мен фигура на Учителя. „Той няма никого в света", плачеше сърцето ми. Днес е празник, днес е Богоявление, хората се веселят, а той едничък носи тяхната скръб, ридае душата му и никой го не познава, никой не знае неговата дълбока тъга, пък и които го знаят само камъни хвърлят върху гърба му. Той е сам тук, не е от този свят и на неговото нежно сърце не може да се намери човек, който да отговори. За него няма човек, който да го погали, няма сърце, на което да склони главата си и да въздъхне. Той сам трябва да понесе своят скръб незнаен от никого без да се намери поне един тук на земята да пророни сълзи за него. Аз исках нещо да му дам, но моята вътрешност е пустиня, аз съм много бедна, невероятно бедна, нямам нищо в себе си, което да му дам като утеха. Учителят леко се отби и,тръгна към Изгрева. Видях го колко е слаб, приличаше ми като скелет, шапката му се бе изкривила, а косите и палтото му се развяват. Болката му отново долетя до мен и сърцето ми се сви болезнено. Никога в живота си аз не съм виждала такава скръб. Тя беше по-силна и от смъртта. Тя беше нечовешка и никой човек не можеше да я понесе. О, защо си, Боже тъй величествен, а аз съм такова нищожно създание. Ако бях поне мъничка може би бих могла да те утеша, но аз съм нищожно създание. Но сега и да умра чувствувам, че нищо не мога да направя в този момент за тебе. В такива размишления стигнах и аз на Изгрева. Видях го, че го бе заприказвала една сестра. Отворих страхливо вратата на приемната. Той се обърна леко към мен и ме видя. Не посмях да се приближа до него. Великата скръб стоеше още на лицето му. След малко той отпрати сестрата, вдигна поглед и попита: „Какво има?" „Учителю, аз разбрах за вас две неща: първо - вие сте един велик извор и второ - вие сте един велик страдалец с велико страдание". Той ме изгледа особено, помълча минута и попита: „Подозира ли някой от вас, че аз страдам?" „Учителю, мене ми е чудно, че онези, които са около вас не забелязват вашето страдание. Но кога се радвате?" Учителят отговори: „Винаги се радвам". „А кога страдате?" „Когато обичаш някого и виждаш неговите страдания не можеш да не страдаш с него заедно". „Учителю, значи вие винаги се радвате и винаги страдате." „Да, това е така." „Ами, вие как живеете без да има някой да ви обича?" „Не е вярно, че няма кой да ме обича. Има кой да ме обича." „Е, аз зная, че Бог и ангелите ви обичат, но от хората -никой." „Има и някои хора, които ме обичат макар и да са малко. Защо, вие не ме ли обичате?" „Ние само ви дърпаме. Щом съм понякога по-добра имам ли малко любов към вас?" „Да, имаш любов. Аз виждам в човека туй, което той иска да го видя, а това, което той иска да си го запази аз не го виждам. Щом той не иска да го видя, аз няма да го видя." „Учителю, аз в това вярвам." „Гладът, той е животинско състояние у човека и двама души гладът може да ги накара да се нападнат и убият. Човек от глад може да направи всичко, но като се наяде той се успокоява. Човек изпитва и духовен глад, когато е гладен той търси духовна храна, но тя трудно се намира. Тя се намира в беседите ми. Ти свириш ли на пиано?" „Свиря чат-пат понякога." „Освен беседите четеш ли някои други книги? Имаш ли и някои други книги? А учиш ли за изпита?" „Учителю, в последно време не уча за изпит, нали не съм виновна?" „Не си виновна, но ти можеш и като не си виновна пак да учиш. То когато си виновна ще те накарат насила да учиш, а когато не си виновна пак можеш да учиш. Упражненията прави ли ги днес?" „Не съм ги правила." „Защо си се изменила толкова много?" „Учителю, аз имах желание да ги правя, но днеска просто се залежах на кревата и не можах да стана. На гърдите си чувствувах тежест." „Много ли ти е тежко? Трябва да смъкнеш тази тежест надолу. Нали знаеш какво е казал Христос „Който изгуби живота си заради мене ще го спечели". Низшето всякога трябва да се жертва заради Божественото, но то не умира, а намира своят живот само в Божественото и чрез Божественото."

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...