130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

[RPX]

130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му. Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина. Досега сме те взимали доста млада, няколко пъти от земята, за да не се отклониш от пътя". Това беше едно първо потвърждение от Учителя за връзките ми с Христа още от онази епоха, и за връзките ми с Христа по време на Школата на Учителя, че и след това. Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще. Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е. Бог се беше вселил в тялото на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен. Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен.

 

Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий.

 

Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора. Минаха години, малкото дете порасна, стана голяма, стана сестра и идваше често на Изгрева. Тя беше забравила целият случай, че аз бяха тази, която я насочи към Учителя, защото бяха изминали много години, а тя беше тогава малко момиче. Но душата й помнеше, знаеше това и затова когато идваше в София се отбиваше при мене и имаше голямо разположение към мене. Без да иска с това отговаряше на услугата, която й бях направила навремето без да знае и без да подозира това. Та връзката на Доброто е връзка вечна. Направи доброто, остави го и го забрави. То ще те намери след време и ще те възнагради. Ето защо Маргарита беше разположена към мен. Идвайки веднъж при Учителя, била на разговор и аз по това време съм минала покрай тях, вършела съм някаква работа и съм била занята. Маргарита с поглед ме проследява как минавам покрай тях, Учителят също се спира за миг в разговора си, повдига глава, посочва ме с поглед и казва: „Марийка е била през времето на Христа затова и днес е тук". След приключването на разговора тя лично дойде и ми го каза. Искаше да се отблагодари с нещо. И тя се отблагодари, защото онова, което бе казал Учителят за мене не бяха обикновени думи, но това бе възстановяване връзката ми в съзнанието от преди 2000 години и сега, правеше се съединение на тези две епохи в мен и се обединяваха в едно тук на Изгрева. И аз ги възприех така и ги отстоявах до края в мене - на живот и смърт. Знаех, че тази връзка носи живот, а всичко останало е смърт и преходни неща. Беше важно да се отстои на тази връзка и да се държиш винаги за нея при всички обстоятелства, през които минаваш.

 

В Търново на съборите имаше един поп, който беше приятелски разположен към Учителя и към приятелите. От къде беше той не зная. Как беше дошъл на събора също не зная. Аз бях останала да готвя в лагера за Учителя. Влизам в колибата, така се казваше къщата, а там вътре виждам попа и Учителя седят и си говорят. Влизам вътре при тях, за да съобщя, че яденето е готово. Попът ме поглежда, подава ми ръка и казва; „Целувай ръка, чедо". Аз се смутих. Та нали знаех как се хулеше Учителя и то от поповете. Че този беше приятелски настроен нямаше значение, защото той носеше същото расо и с думите му ме стресна. Попът чакаше с протегната ръка, та да му я целуна. Аз не исках да я целувам без разрешение на Учителя, защото ние целувахме само неговата ръка, целувахме ръка на Великия Учител. На други хора не исках да целувам ръка. Целувах само на Учителя десницата му в знак на общение с Бога, който бе в него. Ами сега? Погледнах крадешком към Учителя и видях как ми кимна с глава одобрително. Нямаше как, наведох се и целунах ръка на попа и той се усмихна. Аз донесох сготвената гозба, сложих я на масата заедно с приборите и седнахме да се храним. Попът избърза и благослови по негов църковен маниер. Казахме после молитвата „Отче наш". Започнахме да се храним. Аз мълчах. Учителят също. Попът се хранеше и говореше. Накрая привършихме и аз прибрах приборите. Попът отново подаде ръка да му я целуна. Погледнах Учителя и той ми кимна. Целунах я и излезнах заедно със съдовете. След като попа си отиде аз минах да подредя стаята и Учителят ме извика, подаде ми ръката си и каза: „Можеш сега да целунеш", поспря малко и продължи „Да се изчистиш". Аз я целунах и си тръгнах. Нещо от мен се стовари и премина през мене като вълна на облекчение. Имах чувството, че попа беше застанал между мен и пред Учителя и ми затуляше светлината, която излизаше от Учителя. По-късно като ме срещна каза: „Между себе си и Божественото да не поставяш никого". Поставиш ли - отдалечаваш се. Сама ли си с Божественото - то в тебе се втича от Благодатта, а от тебе към Него трябва да изтича признателността, че си под покрива на Всевишнаго, Който те закриля, окриля и съхранява през вековете.

 

На разговор съм пред Учителя.

 

„Ще учиш! Като казвам ще учиш разбирам в смисъл, че ще развиваш ума си, сърцето си, волята си. Ще гледаш да прекарваш животинските си енергии нагоре. Енергиите, които се образуват отзад на тила ще ги прекарваш най-напред отпред на челото - там е разумността, после отгоре на главата където е хилядолистника и от там в Божествения свят.

 

Има три начина за разрешение на отношенията: физически, духовен и Божествен. Ако искаш да разрешиш проблемите по физически начин трябва да си богат. Ако искаш да ги разрешиш по духовен начин трябва да си красив в духовен смисъл. А ако искаш по Божествен начин - трябва да си силен. Богатия се харесва с това, което дава и плаща. У красивият има една естествена привлекателност, а силният с Духът Божий дава сила и живот на онези, които го търсят.

 

Физическо отношение е когато аз съм гостилничаря, а ти си много гладен и дойдеш та ми искаш да ядеш. Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш.

 

Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е?

 

Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам?" „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик. От Невидимия свят ви са дадени всички условия да учите. Вие сте поставени в Школа, имате Учител, имате Слово и Бог е в Словото Му".