138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

[RPX]

138. ДИСПУТЪТ, КОЙТО НЕ СЕ СЪСТОЯ

След като беше решен въпроса с какви дрехи ще отидем в града всички се запътихме към читалище „Надежда", чиито салон предварително беше заангажиран. Ние се движехме една многобройна група, подредени в редици, с белите си дрехи и непрекъснато пеехме песни. Търновското гражданство ни оглеждаше и се чудеше какво ли означава всичко това. В салона ни чакаха приятели, наши съмишленици от града, които бяха заели част от местата Влезнахме и напълнихме целия салон. По това време пристигна една група към десетина свещеници с няколко митрополита и Учителят нареди да им се освободи първият ред, което и сторихме. През цялото време салонът пееше песента „Братство и единство". По това време Учителят влезна на сцената, а свещениците станаха, викаха и ръкомахаха: „Искаме диспут, искаме диспут". За да ги заглушим започнахме да пеем и други песни и те направо бяха задавени от общия хор на салона. Единствено се виждаха техните ръкомахания. Учителят беше на сцената, даде знак, ние замлъкнахме, той се обърна към тях с думите: „Най-важното в този свят - това е животът. Имайте добрината да ме изслушате. Моето Учение не е на теория и диспут, то е основано на строго научен опит". Поповете се огледаха, седнаха на столовете извадиха си моливите и тефтерите, за да могат да записват думите на Учителя-и след това, за да могат да му отговорят. До мен стоеше един от възрастните приятели, който ми каза: „Сестричке, днес ще бъдем свидетели на Божието проявление". Аз го погледнах учудено, а той целият сияеше и беше убеден, че нещо ще се случи в този час и в тези предстоящи няколко минути и то такова, което човек чака да се случи цял живот. Най-интересното бе, че само след една минута свещениците, които шаваха насам-нататък, оглеждаха -изведнъж мирясаха и заеха спокойно своите места, а след още няколко минути ние видяхме как те бяха оклюмали глави и всички спяха. Да, те всички спяха. Те искаха диспут, но ето те получиха диспут - спят, а някои дори от време на време хъркаха. Учителят спокойно говореше, а пък моят възрастен приятел до мен протегна глава и ми пошепна на ухото: „Сестра, диспутът започна с падане на калимавките". И наистина главите им климнаха, калимавките им се търколиха и паднаха, а пък някои изпуснаха и моливите си, и тефтерите си на земята. Учителят продължи да говори и тази беседа е публикувана и всеки може да се запознае с нея. Което е най-интересното те бяха дошли на диспут, но Учителят ги бе усмирил, беше ги приспал и беше ги извлякъл от телата им и ги бе поставил в друго поле, в друга аудитория където те можеха там да слушат добре, а пък телата им пред нас на първия ред бяха приведени да мируват и да не смущават слушателите в салона. През цялото време на беседата нито един от тях не мръдна, не шавна и не вдигна глава -те спяха. Беседата завърши и настъпи мълчание. Изведнъж онези спящите постепенно се събудиха, ококориха се, а ние целия салон се смеехме, а някои ги сочеха с пръст. Те разбраха, че са спали, оглеждаха се, озъртаха се насам-натам и не можеха да проумеят как така се бе случило, че те са спали през цялото време. След малко те се окопитиха и митрополита започна да ръкомаха с ръце и да вика: „Искаме диспут, искаме диспут и умоляваме гражданите да дойдат след обяд в два часа на това място в салона за диспут". Учителят ги изгледа и каза: „Който иска диспут сега да го проведе, след обяд не може да има диспут". Но сега те не бяха готови за диспут, защото бяха проспали цялата беседа, всички им се смееха и не можеха нищо да кажат и да възразят на изнесената беседа от Учителя. По едно време те отново започнаха да ръкомахат и да викат: „След обяд в два" часа диспут". Ние запяхме отново песента „Братство и единство" и целият салон полека-полека се изпразни. Братът до мен отново се наведе и каза: „Сестра, сега ще стане библейско чудо и силите Господни ще се изявят". Ние излезнахме, подредихме се и с песни напуснахме града и отидохме в лозето. Някои от приятелите останаха в салона, за да изчакат няколко часа, за да видят какво ще се случи точно в два часа, защото бяха убедени в правотата на думите на Учителя, че точно в този час диспут не може да има.

 

Първата битка с духовенството бе спечелена. Оставаше втората битка. Ние вече приближихме до лозето и Учителят нареди на приятелите всички да окопаят веднага палатките си и да направят ровове около тях, за да може да се оттича водата покрай палатките и да не се наводним. Братята се разтичаха и много вещи и предмети, които бяха навън по най-бързия начин бяха прибрани. След това ние обядвахме на масите и Учителят погледна часовника, беше към два часа без петнадесет минути. По едно време небето се заоблачи, започна да духа вятър, надойдоха облаци, започна да треска, да гърми, че пробляскваха светкавици, изведнъж дойде буря и се изля дъжд из ведро, който започна точно в два часа. Този дъжд валя повече от час, никой не можеше да излезе от палатките и нито един гражданин от Търново не можеше да напусне къщата си, за да отиде в салона, за да чуе обявеният диспут от свещениците. Реки от вода се изливаха по улиците на Търново, градът се беше умълчал, сгушил и уплашил. Нашите приятели в града, която бяха отишли по домовете си ликуваха и пееха песни и хвалеха Бога, че ги отърва от противниците им. Онези, които бяха останали в салона не можеха да повярват на чудото, което ги сполетя. Обикновените търновски граждани схванаха това явление не само като поличба небесна, но и като забава и се подиграваха със свещениците. Ние в лозето бяхме в палатките си и през цялото време пеехме песни. След два часа дъждът спря и след това Учителят държа беседа за съвършеният мъж, което означаваше, че човек трябва да се доближи до познанието на Сина Божий в съвършената пълнота, което означава един Господ - един Бог в Сила, в Слово и в Дела. А познанието на Сина Божий започва с разучаването на Неговото Слово, започва чрез Любовта, защото тя е сила и е връзка, която съединява световете на Божието изявление и проявлението на Духа в неговото Битие. Любовта е тази сила, която може да въздигне човешката душа и да преведе ученика към познанието на Духа чрез изучаването Словото на Учителя.

 

Най-интересното е, че свещениците след тези два случая замълчаха, бяха гузни и не безпокоиха събора и Учителя през цялото време. Този събор е изключителен, защото той даде началото си и от него започна Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.

 

На този събор Учителят отговори на всички повдигнати въпроси и обвинения срещу него от страна на свещениците. Във връзка с това той каза: „В бъдеще ще се допусне щото църквата да се ограничи от държавата - това ще бъде присъдата Господня". Аз доживях цели тридесет години след 1944 г. и видях, че това стана точно така, защото комунистите идвайки на власт ограничиха църквата, дейността на свещениците, защото тяхната идеология беше атеистична. И като си спомням как през 1922 г. дойде онази буря и спря диспута и как силите Господни се изявиха чрез Сила и Мощ, то тутакси правя сравнение как тази Сила и Мощ отново дойде и се изяви, но намери други служители, за да изпълнят и проведат решението и Волята на Учителя от събора през 1922 г.