Jump to content

140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ


RPX

Recommended Posts

140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

Може би най-вълнуващите мигове в братския живот бяха съборите в Търново, но под влияние на духовенството търновското гражданство се подписа в една петиция до официалните власти да се забранят съборите. По този начин то се определи не само за възбрана на съборите, не само за изгонването ни, но и срещу Бялото Братство и Учителя. Подписите бяха подписи на гражданството, където срещу всяко име имаше адрес и подпис. Че свещениците бяха тръгнали от къща на къща и събираха тези подписи бе ясно, но накрая се оказа, че и една възмутена делегация от цивилни граждани също е събирала подписи. Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, не само от онези, които го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха. Техните подписи ще свидетелствуват срещу тях. И от тях те не могат да се освободят, защото са техни".

 

На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим. Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни естество и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето. Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика. Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора. Ще ви разкажем един такъв пример.

 

Имаше един брат - Михаил Ангелов от Варна, който беше чувал за Братството и познаваше някои от братята там. Един ден братята Абаджиеви му съобщават, че в Търново ще има събор на Бялото Братство и са му съобщили, че той може да бъде заведен на събора. По онова време той е минавал някаква вътрешна психическа депресия и е търсел както всеки човек смисъла на живота. Той се е смущавал да тръгне сам, но по настояване на братята Абаджиеви той тръгва и стига в Търново. Когато пристига ръководителят на варненското братство - Емануил Иванов го вижда и се скарва на братята Абаджиеви. „Защо сте го довели тука, когато той е още млад и няма покана за събора?" Брат Михаил решава да се върне, но един от братята Абаджиеви го задържа. След това Емануил Иванов повдига този въпрос пред всички ръководители за неканения гост и те всички решават, че той трябва да напусне събора. Съобщават му решението на ръководителите и му нареждат да си вземе багажа и да тръгне за Варна. Той бил толкова съкрушен, че му се искало да отиде и да се хвърли от моста на Янтра в реката. Случайно минава покрай него брат Савов от София и след като чул патилата му го посъветвал да отиде лично при Учителя и да разкаже целият случай. Той се съгласил и тръгвайки той си казал: „Ако този Учител е Христос той ще ме разбере, ще вникне в мене и ще види, че аз искам да остана тука, за да ми помогне иначе съм загубен". Между другото брат Савов го посъветвал, че преди да отиде при Учителя трябва да пости и да се моли. Един ден и една нощ той прекарал в пост и молитва. Вечерта той отива към колибата и ето вижда срещу него се задава Учителя с едно бащинско изражение и целият сияещ в светлина. Брат Михаил му казва: „Учителю, ръководителите ме пъдят от тука, но аз искам да остана". Той го поглежда и му казва, че може да остане на събора. След малко брат Михаил отива и разказва на братята Абаджиеви, че Учителят му е разрешил да остане. Ето от там се задава Емануил Иванов и започва да му се кара: „Ти още ли си тука, не разбра ли, че трябва да си заминеш?" „Но аз ходих при Учителя, питах го и получих разрешение да остана тук." „Кой ти разреши на теб да отиваш при Учителя? При Учителя се отива само с мое разрешение, защото аз съм ръководител на Братството в град Варна." Той отново му нарежда да си тръгва веднага за Варна. Но Михаил остава без да се вслушва в заплахите на Иванов. Сутринта на събора, неделя е, 23 август 1925 г. Всички станали рано в полуздрач, наредени на редици и очакват изгрева на слънцето. Учителят след като прочитат молитвата започва да дава своята беседа. Тази беседа е озаглавена „Двете свещени положения". По едно време Учителят както е говорел изведнъж се спира на този случай. „Вчера дойде при мен един млад брат, трепери горкият и ми казва: „Учителю, досега не съм бил в Школата, не съм следвал това Учение, но от вас зависи всичко. Ако ме приемете в Школата моята душа ще се повдигне". По човешки, по вашему вие ще кажете: „Този брат не е посещавал Школата, да не се приеме". Казвам му аз: „Чакай да видя какво ще каже Господ". Как мислите, какво ще каже Господ? Щом Господ го праща при мен Той го е приел вече. Казвам му: „Не бой се, Господ те е приел". Ти като обичаш Господ дай му възможност да живее в теб. А тази външна работа да влезеш в Школата е уредена вече. Не бой се. Ти ще слушаш Бога, защото който влиза в училището трябва да слуша", (стр. 21-22, Съборни беседи, Търново, 1925 г.)

 

В тази беседа на Учителя се изтъква едно свещено положение, а то е: да дойде Бог, чрез Духа си да живее в нас. Второто положение, което се дава е: ние да влезем да живеем в Бога. Ето така Учителят разрешава този случай с тези две свещени положения. Всички събрали се като изслушали Учителя и като видели как той разрешил този случай след свършването на беседата станали, отишли при брат Михаил, поздравили го, а пък братята Абаджиеви го разцелували. През времето на цялата беседа брат Михаил се е криел зад големите гърбове на двамата братя, защото се срамувал от това, което слушал и смятал, че той, най-малкият тук на събора, е недостоен да бъде при нозете на Учителя. Но ето така Учителят разрешил този въпрос, защото Високият идеал на ученика се намира в неговата душа и само човешката душа може да направи общение с Бога.

 

В началото братския живот бе истински. Имаше повече идея във всяко начинание. Идея и опит да се осмисли всичко чрез идеята. Но после навлязоха с годините повече външни хора и постепенно всичко се измени. Хората и присъствието на техния свят промени много неща. В следващите събори дори и на Изгрева, когато идваха посетители от града обстановката коренно се променяше. Липсваше онази атмосфера, която имаше на духовните събори в град Търново. Дори понякога се случваха и неприятни инциденти.

 

Ще разкажа един такъв срамен случай. На един събор беше изчезнал един чаршаф. Представяте ли си, че това бе събор на Бялото Братство и знаем, че присъствуваха всички, които се подвизаваха в новото Учение на Любовта така както тези тука на земята, така и онези невидими посетители от Вселената дошли за събора. И изведнъж кражба. Някой го открадна от самите съборяни. Принципът на Любовта и кражбата са несъвместими в Школата и това се наказва много строго от окултният закон. Понеже знаех това отидох и казах на Учителя. После той извика сестрата, която отговаряше за чаршафите и той така й се кара строго, сърдито, че дори и на мен ми стана неудобно, защото аз бях причината да му съобщя за тази кражба. Сестрата ме поглеждаше с урок, че за един чаршаф да й се кара Учителя така строго. Той схвана нейната мисъл и рече: „Най-голямото престъпление е да откраднеш и да излъжеш. А тук е събор на Бялото Братство. Другото, че си направила любовна връзка не е престъпление". Учителят погледна сестрата, която имаше такава любовна връзка и тя цялата се изчерви и потъна в земята от срам. Излезнахме навън и сестрата се обърна към мен и ми каза, че не иска да ме вижда повече. Измина известно време и ето че дойде на Изгрева един брат и съобщи, че някой брат току-що починал. Съобщиха на Учителя, а ние бяхме около него, но така се случи, че и въпросната сестра също беше до него. След като изслуша новината Учителят каза: „Рекох, сега чаршафа дето го открадна ще му послужи за „покров" та с него да го покрият". Всички се оглеждаха и не разбираха нищо. Аз изтръпнах, сестрата се разплака и побягна, а аз след нея. Тя бягаше и плачеше. Аз я настигнах, тя ме прегръщаше и се молеше: „Сестра, прости ме, че те упрекнах тогава. Сестра прости ме." Аз също плачех заедно с нея, бяхме се прегърнали и ридаехме. Това беше плач на учениците, плач на срама и плач за непослушанието. Непослушанието на един ученик е непослушание за цялата Школа. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа. Тук всичко е свързано. Там където присъствува Божият Дух от там започва съдбата на човека. После този случай стана достояние на всички. Немееха всички.

 

На съборите имаше един дърво и всеки, който загубваше нещо я слагаха и заканваха на това дърво. На Рила, на лагера бяхме определили един камък на честността - там се слагаха изгубените вещи. Така че беше приятно да се виждат такива хубави постъпки и те не бяха малко. Всеки се стремеше да бъде изряден в отношенията си към другите, макар че не всеки можеше да бъде честен спрямо себе си. Но имаше един общ стремеж и това бе важното. Постепенно този стремеж след заминаването на Учителя загасна докато не се изпепели. Причините могат да бъдат намерени, поводите също, но това нищо не допринася в нашия случай. Това не може да промени нещата и не може да оправдае онези, които останаха със загубеният идеал. Човек, който загуби идеала си е загубен както за себе си, така и за околните, така и за Небето. Защото Небето се интересува само за хората с Висок идеал. Високият идеал представлява връзката между хората на земята с Невидимия свят. Чрез хората с Висок идеал става онзи непреривен психически и духовен обмен между земята и Небето, между човеците и Невидимият разумен свят. Там където в един народ се родят хора с Висок идеал, то този народ е благословен. Чрез хората на Високият идеал Невидимият свят изсипва своето благословение върху човеците в този народ. Благословен онзи народ, чийто Висок идеал е свързан с Господния Дух и с Бога.

  • Like 1
Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...