Jump to content

141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО


Recommended Posts

141. ЧЕРНИЯТ КОТАРАК НА СЪБОР В ТЪРНОВО

Тук на съборите ставаха различни неща, които никой не подозираше, че могат да станат и да се случат. Но ставаха.

 

Имаше един много интересен случай. Един от приятелите, който бе и ръководител на Сливенското братство - Димитър Добрев и бе представител на едно от най-многочислените братства по онова време. Изведнъж очите ми виждат как брат Добрев гони с метлата си един черен котарак от палатка на палатка, но така ожесточено, че ако би го настигнал и цапардоса, то ще го умъртви с метлата. Добрев гони котарака, а той беше млад и силен мъж, а от очите му излизат искри на ярост, а котаракът така бяга, че да ядоса още повече Добрев и направо казано си играе на криеница с него. Вместо този котарак да разбере, че щом го гонят с метла значи е виновен в нещо и трябва да побегне в някаква посока и да се затрие в вдън земя и да се махне от тук, а той търчи около палатките, а брат Добрев го гони с метлата. Настъпи едно оживление, всички следят тази гонитба и се смеят и се превиват от смях. Накрая Добрев се измори да го гони и той се скри някъде. Много дълго се коментираше този случай. Но когато Учителят започна своята беседа тогава той спомена за това неразбирателство и за разправиите между Сливенското братство и за онези закони, които владеят в света, в нас и около нас. Той спомена: „Например сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със свои идеи и тогава духовете си турят пипалата. Едни с една партия, други с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдат в себе си, виждат че всичко е изчезнало". Та тук Добрев беше дошъл със сливенци след като се бяха разделили на бели и на черни. А един ръководител не може да бъде друг освен бял брат. Та той беше от белите и онези, които бяха с неговата група, а другите пък бяха от черните. И това трябваше да излезе на показ. Но как? И се случи така, че дойде от някъде един котарак и то черен котарак, че изяде яденето на Добрев в палатката и че той така се вбеси от този котарак, че го гонеше и с него гонеше всички черни сили, за да може да ги унищожи. Погледнато един бял брат гонеше да унищожи един черен брат в един котарак и то с метлата пред цялото Братство в Търново. За всекиго беше от смешно, по-смешно. Но за Добрев не бе смешно, а беше цяло ожесточение, а за котарака черен също не беше смешно, той се стремеше да си спаси черната кожа. На яве бе показан целият спор между сливенци - на едната партия и на другата партия, и на белите, и на черните. А общият смях на всички показа несъстоятелността на тези спорове. След това Учителят каза: „И тъй като дойдат споровете ние ще заангажираме цялата Школа". И по този начин беше заангажирана цялата Школа и отговора бе даден с общия смях на всички. На следващия ден братята го срещаха и запитваха: „Е, брат Добрев, догони ли черния котарак, хвана ли го за опашката?" Добрев се ядосваше на този черен котарак много повече отколкото на подхвърлянията на братята и повече от онова, което Учителят бе казал за сливенци и за това, че духовете ги бяха разделили на черни и на бели. Ядосваше се, че беше подведен от духовете та да се покаже пред всички как един бял брат гони с метла в ръка един черен брат, макар че е един котарак. Естествено ако беше го настигнал с черния котарак и с черния брат бе свършено и Добрев би го претрепал. Но Учителят направи така, че единият остана жив, и другият остана жив. Ето такива бяха методите и символите, с които ние работехме в Школата.

 

Разказваше ми един път сестра Йорданка Жекова, че по младите си години е живеела във Варна. Имало братска група, но тя е била много меди-умична и приятелите са правели спиритически сеанси и са викали духове. Как се случило, но вероятно чрез медиумичната природа на братята и сестрите възникнал спор, изпокарали се яко като едните обвинили другите, че са проводници на черни сили и се разделили на черни и бели. Белите се отделили, посещавали салона, четели беседи, молели се, а пък онези черните били изолирани и не били допускани в салона. Станало нетърпимо. Тогава Йорданка помолила едного да напише едно писмо до Учителя и му обяснили всичко и го помолила, че като е вече причислена към черните да се помоли Учителят за нея та да се спаси, защото искала да бъде ученичка на Христа и да служи на Бога. Учителят получил писмото след което пристигнал във Варна и цялото братство се зарадвало, че той е във Варна и че те ще могат да се срещнат с него и да разговарят, но каква била изненадата, когато Учителят след като се срещнал с Йорданка е поискал да каже имената на онези, които са били набедени, че са от черните. Тя изброила имената и Учителят наредил да бъдат извикани само тези лица и на тях той им е изнесъл една беседа и след това си тръгнал отново за София. Не се срещнал с нито един от ония, от белите, нито с техния ръководител, който разбира се е бил ръководител на белите. Те стояли като изумени. По този начин Учителят дал добър урок на останалите и тогава те отново разрешили на черните овци да се приобщят към стадото и да посещават братския салон. Така отново братския живот потръгнал. Там също във Варна имаха много недоразумения и различни търкания по тези въпроси. Служителите на Бога са едни и същи. Само онзи, който служи в Дух и Истина е служител на Бога и на Учителя. Не случайно варненското Братство бе поставено на едно непрекъснато брожение и в разстояние на години наред бяха посочвани кой е от Бялата и кой е от Черната ложа. По-късно онези, които бяха заквасени с друга мая от други окултни школи напуснаха Варна и дойдоха в София. Ние имахме възможност да им сърбаме попарата, а това бяха и Михаил Иванов, и Кръстю Христов, а по-късно дойде и ръководителят на Варна Емануил Иванов с жена му - Люба Иванова. Почти всички, които дойдоха от там създадоха много неприятности както на Учителя, така и на учениците в Школата на Изгрева. Ние тук на Изгрева имахме един Учител, имаше едно Слово и трябваше да изповядваме един и същ Бог. Но онези, които идваха и носеха повеите на различни окултни школи създаваха брожения между нас и дисхармония в цялата обстановка на Изгрева. Веднъж Учителят каза: „Ако вие се застъпите за принципите на Бялото Братство ще видите как Бялото Братство ще ви благослови и то ще отреди всекиму заслуженото".

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...