(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа

[valiamaria]

(62) Среща с Царя на 18.XI.1939 г. във Враня, от 9 до 11 и половина часа

Още на 15 т.м. дойде Севов, че го пратил царят, който беше в Кричим, да ме пита какво да прави с Кьосето, който искал да отлага изборите и да управлява без камара. Това ми се видя много глупаво. Казах му да каже, че най-напред те нямат право да отменяват указа; после, когато се взе това решение, условията бяха по-лоши, отколкото сега, когато и Турция, и ние разпущаме част от запасните. Изглежда, че те са се скарали за мандати и понеже не могат да си ги нагласят, защото всеки тегли огъня към своята пита, затова сега искат без камара. Това забелязах и в Недев, който беше при мен преди два дни. Наивни - те вземат мнението на разни чиновници за това на народа.

- А пък - казах му - даже да мисли и народът така, правителството не може да увисне във въздуха, защото утре тогава може да си иде заедно с царя - 11 души са само!

Правителство, което се къса от народа, е изгубено! Три години съм пял на царя, докато докарахме камарата!⁴²² Казах на Севов, че искам да видя царя, да поговорим върху социалната политика, докато не стане късно.

На 18-и отидох. Царят ми говори за своята обиколка на войниците, от която беше много доволен, защото се лъсна дирникът на тия, които много претендираха, а са се отчуждили от войска и народ. Разправи ми няколко случая с офицери, които не са знаели даже къде им е дружината, лошото състояние на запасните войници, особено работници и бедни селяни, които са били лошо настроени. Той говорил с тях, влизал по английски между редовете.

- Това е уставно в Англия, пък и аз си казах: «Те са умни хора, чакай да го направя» - и видях това, което се бяха опитали да го прикрият...

Резултат от това е, че са се разкрили доста недостатъци, видяхме се, че не сме готови, че има много още да се работи. Десетина офицери пратил без всякакъв висш съвет по домовете си.

После заговорихме и за Кьосето и неговите колебания. След доста говорение и на тая тема, като не остана ненамесена и Наталия, в чиято кухня имало чучур (казваше Севов - подкуп, значи). После извикахме и Севов и му каза царят, какво* решили сме да се срещне Кьосето с мене, да си поговорим, да се

разберем с Буров или с царя ще върви, после да го вика и иска от него не депутати, които са негови, а тия, които са за държавна програма, и да му каже, че ако пие от много места вода, ще го заболи коремът. И ако не ще да слуша, да си иде. Севов каза, като го запита царят как да устроим свиждането с Кьосето, да се види, той, царят, по-рано, после - аз.

- ... още повече, че Кьосето го е страх от Лулчев и няма да иска да се види.

Аз казах на царя, че той е домакинът и че е негова работа да нареди това, както намери за добре. Остана да вика и дошлия от Белград Попов, за да не го плаши Кьосето с външни обстановки.

Говорих му преди това за социалната политика, която не е много хубава, защото правителството, освен че нищо само не доставя, но и което доставят търговците, и него им взима и го разпределя произволно. А при това и Народната банка е турила нови данъци върху всяка доставка, без всякакво основание взима за себе си проценти, без да си е мръднала пръста за нещо. фабрики вече се затварят поради липса на материали. Иде зима. Работниците са на улицата. Ще се правят избори, а може да излязат и на улицата от глад... Произволи и подкупи - на всяка крачка. Казах му да тури и Боев за директор. Каза, че ще го види, и тогава. Останах с впечатление, че между мен и царя има сянка някаква, но аз и не се помъчих да я разсейвам, защото това е опитна интрига⁴²³. На тръгване го запитах той ли е искал Андро да отиде в Германия да се грижи за работниците, които Багрянов изпрати на заколение. Каза ми, че това не е негова идея, но той я е одобрил, понеже искал да се помогне на тия нещастни хора, които пишели писма нему и на сестра му, а Андро бил енергично и лудо момче, та щял да уреди тая работа, понеже ги използвали и после изхвърляли, а като нямало какво да правят, гладували. А разбрах, че това е работа да се махне Андро и да остана сам, и Недев - също, та да ни ударят по-лесно. Да се смъкне омразното Кьосе и да дойде техният приятел... Докато съм бил при царя, Багрянов ме търсил и кандардисвал Андро да се смъкне Кьосето, защото налагал хора, които не са за депутати, и пр. Вечерта дойде при мене да ме пита да си даде ли оставката. Казах му, че не е време, че Кьосето ще кандиса или ще си върви. После дойде и Христо Статев, за когото бяха казали, че е изпратен от Кьосето в Плевен и Шумен да избира депутати, а той се закле в децата си, че не е мърдал от София!

Останах отвратен от всичката тая работа и ми се бяга нанякъде - да не чуя вече и за цар, и за министри, и [за] подобни нужди политически... Омръзнаха ми и ме отвратиха. Догнуся ме. Мислех да отида в неизвестност, та да не може да ме види никой от тях. Разбрах, че съм оставил Божественото за човешкото, и ми се поиска да се отърся от това завинаги.⁴²⁴

И ако можа, ще го сторя - не от егоизъм, а защото мисля, че това не е моя работа. Това е увлечение от моя страна. Бог да ми помага да изляза от тая каша веднъж завинаги.⁴²⁵ После се върнах и говорих с Учителя. Част от говореното записах.

_____________________

* какво (остар. и диал.) - че. (бел. М.И.)